Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (17)

Събота, 29 юни 2002 г., 14,00

— Трябва да е тук някъде — каза Брайън, докато насочваше дистанционното към телевизора, а пръстът му трескаво натискаше бутона за смяна на каналите.

— Кое? — Марк се появи откъм банята. Бършеше косата си с кърпа.

— Порноканалът. — Брайън не откъсваше поглед от екрана. — Нали всеки хотел на континента има такъв?

— Това е луксозен хотел, приятелю. Сега не си в някоя дупка в Амстердам.

Неоновите символи преминаха от осемдесет и девет до нула и Брайън захвърли дистанционното върху леглото.

— Толкова пари за някаква си стая и няма дори една гола цица. Е, не че на теб ще ти липсва довечера. Ще си имаш две собствени, с които да си играеш, когато ти се прииска.

— Я престани! — скастри го Марк с престорено възмущение. — Говориш за бъдещата ми съпруга — ухили се широко. — Божичко, толкова съм щастлив, че направо мога да се пръсна. Винаги съм се притеснявал, че на сватбата си ще бъда уплашен, нали знаеш, предпазливост при сериозното обвързване, такива работи. Но се чувствам превъзходно — всъщност очаквам го с нетърпение.

Брайън го изгледа със съжаление.

— Само глупаците се натискат. Ожени се прибързано, да съжаляваш после.

— Ей! — Марк го изгледа строго и го мушна с пръст. — Не започвай отново! И ти си толкова лош, колкото противният Тони, който се опитва да ми развали настроението.

— Извинявай — отвърна Брайън. — Оттук нататък съм гроб! Честна скаутска.

Марк се бе поуспокоил след пререканието си с Тони. Върна се в стаята си силно объркан, но там откри Брайън, който се опита да го успокои и да разбере какво се е случило. Докато Марк изброяваше подробностите на разговора, изражението на Брайън му подсказа, че той навярно е съгласен с Тони, но явно е решил да не го казва. Вместо това разсея Марк, като поръча за изтрезняване две бири от обслужването по стаите и му припомни лудите времена, прекарани заедно.

— Божичко, помниш ли онзи купон у Били Хендерсън? — попита той, като имаше предвид нощта, когато се беше опитал да се изпикае от един прозорец на горния етаж и се бе навел малко повече, отколкото трябва.

— Отлично го помня — изпръхтя Марк. — Тъкмо стратегически бях насочил ръка под блузата на едно момиче и нещата вървяха много добре, когато някой се втурна в стаята и каза, че си се ударил зле.

— Ударил зле! — Брайън се задави. — Счупена ключица и три пукнати ребра! Едва оцелях, приятел.

— Аз бях готов да изляза навън и да те довърша собственоръчно затова че прекъсна приятното ми занимание — каза Марк с възмущение. — Докато помагах да те натоварят в линейката и се върна обратно, тя си бе оправила дрехите и се беше чупила.

— Какво съчувствие от моя скъп стар приятел! — Брайън драматично поднесе ръка към челото си. Неспособен да се раздели с дистанционното, той го взе и отново започна да прехвърля каналите. — Трябва да има някакъв приличен филм, който да изгледаме, докато чакаме.

— Да чакаме? — Марк погледна часовника си. — Аз се женя точно след един час, а ти — той потупа Брайън по гърдите — си ми кум. Предлагам да си вземеш душ и да поработиш върху обличането на костюма.

Брайън се изправи от хоризонталното положение, което бе заел на леглото, и се повлече към банята.

— Просто ще надяна нещо доста по-неудобно — заяви той и ритна вратата да се затвори.

Марк отиде до гардероба, където взетият под наем сив редингот висеше в полиетиленова торба.

— Почти е време — прошепна той и прокара пръст по хладната пластмаса.

Стресна го силно почукване.

— По дяволите! — Отиде до вратата и надзърна през шпионката. — Скъпа! — отвори с размах, ухилен до уши.

— Лошо момиче. Не е редно да те виждам преди сват… — той се вцепени, щом мозъкът му започна да преценява образа, който виждаше пред себе си.

Фей, с мъртвешки бяло лице и без капчица грим, бе облечена в торбеста бяла фланелка и синьо долнище на анцуг. Очите й изглеждаха подпухнали, а косата й бе прибрана назад в небрежна конска опашка.

Сърцето на Марк прескочи и той погледна часовника си.

— Не трябваше ли да се приготвяш?

Тя изглеждаше готова да се разплаче.

— Налага се да поговоря с теб — каза и огледа коридора. — Може ли да вляза за минутка?

Мозъкът на Марк вибрираше при възможността за няколко не толкова застрашителни причини за внезапната поява на Фей на прага му. Може би роклята й се бе скъсала при пренасянето. Той се вкопчи в тази слаба надежда, докато й правеше път да влезе.

— Брайън е в банята, но ще се забави известно време. Трябва да изчегърта доста слепнала се мръсотия.

— Ще говоря тихо… за разнообразие — тя отвърна на плахата му усмивка.

— Е, какъв е проблемът? — повдигаше му се от очакването и не искаше повече да избягва въпроса.

Фей приседна на стола с твърда облегалка до прозореца; изражението й бе направо ужасено.

— Наистина не съществува лесен начин да ти кажа това…

— Фей, какво има? — попита той. — Плашиш ме. Никой не е пострадал, нали?

— Не, нищо подобно.

Успокоен, че никой не е умрял, той си позволи да изглежда раздразнен.

— Е, тогава какво е?

— Не мога да се омъжа за теб.

Ударът от думите й попадна право в стомаха му. Той я зяпна и се зачуди дали няма да последва усмивка и възглас: „Хвана ли се!“ Но изражението й не се промени.

— Защо? — беше единственото, което успя да каже.

Сълзите вече се лееха по лицето й, но тя не произнесе и звук. Изтри ги.

— Толкова… толкова съжалявам, Марк, но просто не мога.

— Това не е отговор — каза той, изненадан колко спокойно прозвуча гласът му. — Попитах те, защо?

— Просто не ми се струва правилно — подсмръкна тя.

Марк усети прилив на гняв, но го овладя. Трябваше да установи дали е просто пристъп на нервност, или наистина е някакъв ад и сватбата няма да се състои.

— И ти не можа да стигнеш до това заключение, преди да изхарчим всичките тези пари и да довлечем всичките тези хора тук? — попита той тихо.

— Зная! Зная! — Тя скочи и закрачи напред-назад пред него. — Моментът е гаден, но просто не мога да продължа.

— Но защо сега? — Той бе озадачен от развоя на събитията.

В очите на Фей се бе запечатала болката, която изпитваше от това, че го наранява, и тя не отговори.

— Фей! — гласът на Марк бе нисък, но сърдит. — Попитах, защо сега?

— Не знам! — ридаеше тя. — Просто така трябва.

Марк нарочно примигна няколко пъти, после силно стисна очи в продължение на няколко секунди. Разтърка ги яростно и се приближи до нея.

— Какви са тези работи? — Той сложи ръка на рамото й и нежно я завъртя да го погледне. — Снощи всичко бе наред, а днес заявяваш, че не можем да продължим. Не разбирам. Какво се е променило през последните няколко часа?

Изглеждаше съсипана, но това не го утешаваше особено. Дълбоко в себе си усети прилива на надигаща се паника. Еуфорията му отпреди половин час бе на път да се превърне в убийствена депресия, от която никога нямаше да се възстанови.

— Марк, обичам всичко у теб. — Тя постави дланта си на бузата му. — Ти си мил, нежен, чудесен мъж… но… — изглеждаше объркана.

— Но ти не желаеш да се омъжиш за мен — прекъсна я той.

Фей свали ръка от лицето му и сведе поглед към маратонките си.

— Не че не искам да се омъжа за теб… просто не е редно.

— Не е редно! Какво, да му се не види, означава това?

— Не съм достатъчно добра за теб.

Той протегна ръка в знак „стоп“.

— Моля те, не обиждай моята интелигентност с древната тактика „всяко зло за добро“.

Тя поклати глава и опашката й заподскача нагоре-надолу.

— Не е тактика, това е истината.

Отначало Марк я изгледа невярващо, после изражението му стана предизвикателно.

— Тогава хайде, обясни ми. Защо не си достатъчно добра за мен?

Фей го погледна и бързо запримигва, докато се опитваше да измисли някакви причини, каквото и да е основание вместо изгарящата грозна истина: „Миналия уикенд спах с брат ти.“ Разбираше, че Марк нямаше да й позволи да си излезе просто така.

— Не съм достатъчно свястна за теб — изтърси тя, като моментално разбра, че звучи жалко.

— Не си достатъчно свястна! — попита той презрително. — И това ли е всичко?

— Да — потвърди Фей нещастно. — Прекалено труден човек съм. Заслужаваш някой, който повече те цени.

Марк я погледна, сякаш внезапно се бе побъркала, и на нея силно й се прииска да му каже истината. Вероятно той щеше да й прости и те щяха да продължат с церемонията, без заплахата на Тони да тегне над главите им. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че дори Марк да можеше в края на краищата да й прости, той няма да вземе това решение навреме за церемонията точно след един час.

— Фей — гласът му прекъсна мислите й. — Не искам никой друг, искам теб. Толкова ли е трудно да разбереш?

— Не — прошепна тя тъжно. Отчаяно копнееше да каже: „И аз те искам“, но знаеше, че не може.

Тонът на Марк се смекчи.

— Невинаги съм бил светъл лъч в живота ти. Но винаги съм мислил, че смяната на настроения е неразделна част от всяка връзка.

Фей осъзнаваше, че губи почва. Трябваше да остане непоколебима или, ако Тони осъществеше заканата си, следобедът щеше да претърпи още по-трагичен обрат, отколкото досега.

— Да, но в повечето случаи се меняха моите настроения, нали? — Тя го погледна умолително. — Аз съм тази, която се инатеше, а ти се опитваше да ми угодиш.

Той се намръщи.

— Ей, чакай, какви ги говориш? Че ако ти се бях опълчил по някакъв начин или бях играл същите тъпи игрички, щяхме да се оженим без проблеми? — Лицето му бе изкривено от неразбиране. — Да не би да ме чупиш само защото не въртях тъпи номера и не поставях ултиматуми?

Фей седна на стола до прозореца и си издуха носа с кърпичката, която Тони й бе дал половин час по-рано.

— Не е толкова просто — заподсмърча тя, защото разбра, че започва да се оплита от отчаяние. Искаше Марк да приеме, че сватбата се отменя, и да не задава повече въпроси, но разбираше, че е прекалено. Трябваше да каже нещо, дори да не го мисли. — Това, което казвам, е, че характерите ни не си подхождат.

На Марк му бяха нужни няколко секунди да асимилира думите й, после силно удари глава в рамката на прозореца. Звукът я накара да подскочи.

— Да му се не види, Фей! — Той посочи през прозореца. — Това са нашите гости. Това е нашият сватбен ден. И ти чака толкова дълго да заговориш за различията в характерите ни? — Взря се в нея. — Имаш ли някаква представа колко неописуемо тъпо е?

Възцари се напрегнато мълчание, подчертавано от изблици на смях откъм гостите, които се събираха отвън. Слънцето вече бе силно и оживяваше близкото езеро с танцуващи отблясъци.

Най-после Фей се изправи.

— Толкова съжалявам, Марк… наистина.

Една-единствена сълза се отрони по бузата на Марк и той бързо я изтри.

— Съжалявам, че те срещнах — пророни тихо и я изгледа така, като че ли пред него седеше непознат човек.

Да гледа болката на лицето му, бе непоносимо. Разбираше, че тя е причината за нея, и искаше да хукне и да се скрие от всички… завинаги. Копнееше само да може да го прегърне и да му каже, че всичко ще се оправи. Но нямаше и вината бе нейна. Искаше й се да се свие на купчинка и да изплаче очите си, но съзнаваше, че трябва да остане силна, че сълзите й ще бъдат сълзи на вина и самосъжаление и че нямат място в тази стая редом с Марк.

Скована от оловна мъка, Фей стоеше в средата на стаята и го гледаше, като бързо мигаше да прогони сълзите.

— Гостите ни очакват само след половин час, така че по-добре иди и им кажи да не го правят. Оставям ти да решиш какво ще им обясниш — тонът му бе студен.

— Ще поема цялата вина — гласът й едва се чуваше.

— Както желаеш.

Тя пристъпи към него, но той се отдръпна.

— Марк, знам, че се повтарям… но най-искрено съжалявам — промърмори и сподави едно тихо ридание.

— Просто си върви, Фей — помоли той изтощено и отново се извърна към прозореца.

След секунди чу как вратата на апартамента изщрака и затвори очи. Отпусна се леко и разтърка стегнатия възел в гърлото си.