Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (2)

Петък, 28 юни 2002 г., 14,00

— Онзи филм с Майкъл Кейн не престава да ми изниква в главата — каза Брайън, стиснал здраво очи.

— Ако се замислиш, ще се сетиш, че действието му се развиваше в Италия и в действителност онова, което надвисна над скалите, бе автобус. Ние сме във Франция, а колата е фиат петстотин. — Изражението на Марк бе мрачно, докато превземаше завоите на пътя по склона на планината с изглед към град Серет. Бяха се запътили към миниатюрното селце Монферер, древно, но с нищо незабележително място.

— Не можа ли просто да се ожениш в най-близкото кметство като нормалните хора? — Брайън определено бе позеленял, бузата му беше притисната до полуотворения прозорец. — Една кратка церемония, няколко хотдога, после направо в кръчмата. Много по-цивилизовано.

— А пък аз се чудех защо ли някое момиче още не те е пипнало — каза Марк със сарказъм, без и за миг да откъсне очи от пътя. — Боя се, че нямам думата в това, приятелю. Общо взето, Фей организира цялата работа. Единственото, което се очаква от мен, е да се появя.

— Ако преди това не се сринем и не намерим смъртта си.

— Какво? — Марк направи гримаса, защото пътят стана още по-тесен и стръмен.

— Нищо.

Потънаха в мълчание, Марк — съсредоточен върху пътя, приятелят му — в опита си да не избълва закуската. Поначало не си падаше много по пътуването с коли, но Марк го бе уверил, че от летището до селото ще минават главно по панорамната магистрала. Беше пропуснал да спомене нанагорнището към хотела, което опасно им загатваше, че скоро ще имат нужда от шерпи.

— Ето го! — посочи Марк, после размисли и върна ръката си на волана. Шатото се виждаше ясно сред дърветата, покривът му бе осветен от залеза на слънцето. — Още десет минути и сме там.

Брайън отвори очи, но все още стискаше здраво седалката.

— Не може ли по-бързо?

— Господи, сега, като го виждам, така се изнервям. — Очите на Марк сияеха. — Внезапно става толкова реално… — Той се извърна да погледне приятеля си. — Ще се женя. Не е ли вълнуващо?

— Направо нямам думи — гласът на Брайън звучеше безразлично заради гаденето.

Докато Марк вземаше сложен завой, пред тях се появи каруца, теглена от магаре. Животното бе водено от човек, който сякаш не бързаше за никъде.

— Опа, може да ни отнеме повече време, отколкото мислех — въздъхна Марк и прокара ръка през меката си кестенява коса. Нямаше начин да изпревари каручката, просто трябваше да кара зад нея, пълзейки.

Очевидно Брайън предпочиташе този спокоен ход. Затършува в джоба на пъстрата си хавайска риза, измъкна пакет цигари и запали. Издиша дим през прозореца и примижа, когато част от него се върна обратно в лицето му.

— Още не мога да повярвам, че тази вечер ще спите в отделни стаи, особено след като ще се срещнете на вечерята.

Марк сви рамене.

— Фей искаше поне малко да следваме традицията. Освен това не желае да виждам роклята й преди утрешната церемония.

Брайън изглеждаше изненадан.

— Не ми е правила впечатление на традиционалистка.

— Разбирам какво имаш предвид. — Марк започна да върти копчето на радиото в колата да види дали не може да хване някоя местна станция. — Предполагам, че повечето жени предпочитат да бъдат малко старомодни на сватбения си ден.

Колата се изпълни с европоп и Брайън нададе тих вой.

— Разкарай тази помия. Явно тая страна притежава музикалния слух на едноухия Ван Гог.

Марк се разсмя. Помолил бе Брайън да му бъде кум отчасти поради това, че беше непресъхващ извор на закачки и остроумия, но го бе накарал да се закълне, че речта му ще бъде прилична заради родителите и старите лели.

— Как върви речта? — попита той.

— Не е зле. — Брайън смачка цигарата. — Имам няколко идеи и ще се върна към тях, когато се запозная с повече от твоите гости на вечерята.

— Има достатъчно материал за цял фестивал на комедията, особено леля ми Етел. Тя е единственият пенсионер, когото познавам, със синдрома на Type. — Усмихна се, защото в съзнанието му изплува забавен спомен. — Веднъж заяви на местния свещеник, че е „п…ка“, макар по-късно да твърдеше, че е искала да каже нещо за будка.

— Невероятно! — Брайън плесна таблото за управление. — Настоявам да ме настаните до нея.

Докато пъплеха около поредния завой, магарешката каручка се отклони към малка порта встрани от пътя.

— Слава богу — промърмори Марк и за секунда даде газ. Ухили се.

— С нетърпение очаквам да видя Фей.

— Хубави думи. Надявам се един ден да мога да кажа същото за някого.

— Ще можеш — заяви Марк твърдо. — Щом аз успях да срещна и ще се женя за човек като Фей, значи и ти ще успееш. Просто трябва да продължаваш да търсиш.

Брайън изглеждаше изпълнен със съмнение.

— Тя е прекалено висока класа за мен. Трябва ми нещо нормално.

— Звучиш, като че тя е някакво извънземно с две глави. Пък и твоята представа за висока класа е жена, която мрънка, ако забравиш рождения й ден или го прекараш в кръчмата.

Брайън се удари по гърдите в знак на престорена обида.

— Колко малко ме познаваш.

— Познавам те по-добре от всеки друг и ти просто не полагаш достатъчно усилия с жените.

— Да, но има усилие и усилие. — Той изпъна ръце зад главата си. — На теб ти харесва драмата на живота с Фей, но аз предпочитам някой по-умерен. Като Джена например.

Ъгълчетата на устата на Марк увиснаха.

— Джена е страхотна и наистина очаквам с нетърпение да я видя довечера. Но само като приятел. — Той погледна Брайън, който си обуваше маратонките. — Това, което обичам у Фей — продължи, — е, че всеки ден с нея е различен.

— Искаш да кажеш, че всеки ден си слагаш таралеж в гащите — каза Брайън и отново се загледа през прозореца.

Брайън вдигна капака на чина да се прикрие и наведе глава зад него. — Пссст!

Марк се изтръгна от унеса си и се обърна да го погледне.

— Какво? — прошепна той така, че учителката по география да не го чуе.

— Ти успя ли… нали разбираш? — Брайън направи кръгче с палеца и показалеца на едната си ръка и използва другия си показалец да изобрази промушващо движение през него.

— Не — отвърна Марк унило. — Дори не се и доближих.

Мислеше доста за секс. В добрите му дни тези мисли го разсейваха двайсетина пъти на ден, в лошите можеше да стигне до шейсет. Основният му проблем беше, че не го правеше. Още по-зле, никога не го бе правил. Катастрофалното беше, че Брайън го бе изпреварил.

Не смяташе, че Брайън е по-хубав от него или пък че е по-умен или духовит — не, в това отношение двамата добре си пасваха. Неравностойността в сексуалния им опит се обясняваше с факта, че Брайън бе купил — меко казано — на свободомислещата Ханна Фоли — захарен сладкиш от местния магазин за алкохол и бе възнаграден с нещо подобно на секс в запуснатата беседка в местния парк.

Но Марк ходеше с Джена Дейвис. Тя беше „добро момиче“ и не правеше такива работи. Баща й беше банков управител, който наскоро бе преместен в Саутхемптън от Норич, така че Джена току-що бе постъпила в гимназията на Марк в началото на петата година. Като ново момиче, пристигането й бе пробудило мимолетен интерес у някои от момчетата, които винаги бяха получавали твърде малко внимание от своите информирани съученички. Но тя се бе заела с учението си, без да ги насърчи. Най-сетне те смелиха посланието.

Около месец след като бе дошла, един ден Марк беше седнал срещу нея в библиотеката и бе повел разговор за Втората световна война — тема за матурата по история. Скоро беше последвал анализ на най-новия албум на „Нирвана“.

Всъщност той не бе забелязвал Джена дотогава, но за своя изненада се хвана, че й предлага разходка до Улуърт в събота да проверят класациите и новоизлезлите албуми, и тя се съгласи. Това излизане постави началото на тяхната връзка.

Тогава сексуалните нужди на Марк наподобяваха тътен в далечината. Сега, шест месеца по-късно и след като шестнайсетият му рожден ден бе отминал, ежедневни трусове избухваха в дюкяна на слиповете му от „Маркс и Спенсър“.

Неприличният жест на Брайън се отнасяше за снощи, когато Марк и Джена бяха останали сами в дома на родителите й. Преполовил бутилката евтино вино, той бе предприел своя ход и, както се надяваше, изкусително бе целунал шията й.

— Хмм, хубаво е — беше промърморила тя и се бе преместила по-близо; ръката й мачкаше коляното му. Беше облечена в свободна блуза и Марк бе успял да зърне сутиена й. Той бавно издърпа блузата й от полата, докато ръката му пълзеше нагоре по досега забранената плът.

— Толкова те обичам, Марк — прошепна Джена, докато обсипваше горната и долната му устна с бързи целувки.

Когато достигна лявата й гърда, ръката му се спря върху втвърденото зърно.

Тя се дръпна назад като ужилена и нагласи блузата на мястото й.

— Какво правиш?

— Извинявай — рече бързо той. — Мислех, че нямаш нищо против.

— И какво ли може да те е навело на тази мисъл? — намръщи се тя, сякаш я бе разочаровал.

Марк добре бе замаскирал отчаянието си, като дори й каза, че я уважава за това, че не му дава, но дълбоко в себе си бе сломен.

Джена притежаваше някаква естествена хубост и не можеше да се отрече, че е привлекателно момиче. Марк я предпочиташе пред някои от по-наглите, по-дръзки момичета в училище и му бе приятно в компанията й. Но тя отказваше „душ-муш“, както го наричаха те с Брайън, и това го бе поставило пред ежедневна дилема.

— Просто й бий дузпата и започни да се срещаш с някоя, която бута — предложи Брайън с деликатността, която му бе запазена марка. — Тя какво чака? Шибания брак?

— Какво чакаш? Шибания брак ли? — Марк повтори думите дословно пред Джена няколко дни по-късно, след като отново беше плеснала горещата му малка ръка и я бе отместила от гърдите си. Тя изглеждаше обидена.

— Не трябва да правим секс просто защото сега вече е прието — възрази тихо. — Искам да изчакам, докато съм готова.

— И кога ще бъде това? — тросна се той и извика в съзнанието си образа на любимия си футболен клуб „Саутхемптън“ в опит да накара ерекцията си да спадне.

— Гласът ти звучи странно — отвърна Джена с наранен вид. — Защо толкова ми се сърдиш, че искам да настъпи подходящия момент? Мислех, че ме уважаваш за това.

Както винаги, когато тя бе разстроена, Марк се извини, взе я в прегръдките си и я увери, че да, права е да изчака и че всичко ще бъде наред. Причиняваше му болка да мисли, че я е наранил, но отчаянието от безполовата им връзка нарастваше и му ставаше все по-трудно от всякога да го прикрива.

Няколко месеца по-късно, когато и седемнайсетият рожден ден бе останал зад гърба му, ръцете на Марк напредваха по тялото на Джена с деликатността на Хитлер, тръгнал да завзема Европа. Но, за голяма радост на Брайън, технически все още си беше девствен.

— Самият ти си го правил само веднъж — отвърна той отмъстително след поредната груба подигравка на приятеля си.

— Да, но в света на слепите едноокият е цар — отвърна Брайън дружелюбно, — или, както е в нашия случай, в света на едноокия питон в панталоните.

Беше истина. В съзнанието на Марк неговият опит му даваше картбланш да господства над приятеля си при всяка предоставена възможност и това го дразнеше.

Сега Джена му позволяваше да си играе с гърдите й, а в няколко случая, след малко повече шприц с бяло вино, бе позволила ръцете му да се спуснат под линията на кръста. Но все още отказваше на настойчивите му молби да отидат докрай и бе потръпнала от ужас една вечер, когато родителите й бяха на кино и той беше извадил презерватив от джоба на джинсите си.

— О, разбирам. Мислил си, че съм ти в кърпа вързана тази вечер, нали? — Долната й устна трепереше. — Наредил си всичко в гадния си мръсен списък. Родителите са на кино, къщата е празна, вземи презерватив.

Марк въздъхна.

— Не, Джена, не съм. Ако желаеш да чуеш истината, нося този презерватив от седмици, а може и от месеци, с напразната надежда, че би пожелала да правиш любов с мен. Всъщност той може вече да се е скапал… почти като нашата връзка.

Забележката му увисна в пространството между тях — признание, което бе таил от известно време.

— Наистина ли мислиш така? — гласът й едва се чуваше.

Марк прочисти гърло.

— Не, не се е скапала… думата не е тази. — Той хвана ръката й. — Но наистина смятам, че трябва да се разделим, да имаме време да разберем какво искаме един от друг.

Беше стандартната мъглява реплика, директно заимствана от някой от сапунените сериали, които бе гледал миналата седмица. Марк вече знаеше какво иска: секс. А не го получаваше.

— За колко време? — Лицето на Джена се бе набраздило от мъка.

— Нека просто изчакаме — каза той тихо. Топката определено бе в неговото поле и не искаше да я връща прекалено бързо. — Времето ще покаже.

Като мъж, обладан от мисия, Марк бе отишъл при Ханна Фоли през едно междучасие, преди още подгизналата от сълзи възглавница на Джена да бе изсъхнала.

— Искаш ли да излезем? — попита я небрежно.

Ханна, която дъвчеше дъвка, го огледа от главата до петите.

— Къде?

— Мисля, че бихме могли да вечеряме в „Харвестър“.

— Ааа, ясно — отвърна тя. — Добре тогава.

Докато ядяха пържолата и пържените картофи, тя го бе отегчила до смърт с енциклопедичните си познания за живота и смъртта на Джим Морисън от „Доре“, докато той зяпаше цепката между пищните й гърди и си представяше насладите, сгушени вътре. В един момент тя събу грубата си черна обувка, пъхна босото си стъпало между краката му и затърка слабините му под масата. Марк усети, че може да припадне от чувството на възхитителен екстаз.

По-късно, напрегнат от очакване, той обгърна с ръка раменете й и я изпрати до дома през училищното игрище. Придърпа я към сенчестото укритие на няколко близки храста и започна яростно боричкане. За секунди ръката му се озова под блузата й, другата повдигаше полата и тъй като не последва шамар, нищо не можеше да го спре.

Там, на игрището, където бе отбелязал доста добри попадения в мачовете по ръгби, той пусна панталоните си, пребори се да надене презерватива и прати девствеността си зад тъчлинията.

— Да му се не види, на мен ми трябваше само един сладкиш да я обърна — каза Брайън, когато ликуващият Марк му разказа на другия ден. — Сигурно си се бръкнал за пълно меню и вино. Надявам се месото да не е било филе.

В действителност беше, но на Марк не му пукаше. Вървеше изпъчен, гърдите му се издуваха от гордост, че е станал — поне в собствените си очи — мъж. Облекчението бе неописуемо.

Бе възпитан да уважава жените и да се отнася добре към тях, затова отново покани Ханна, разтревожен тя да не се почувства употребена от това, което можеше да се окаже еднократна среща. Този път нямаше филе, само разходка из местния парк и споделена бутилка възтопъл сайдер, отмъкнат от избата на родителите му.

— К’во ще кажеш за още едно чукане? — попита Ханна, докато си подаваха бутилката сайдер, и Марк осъзна, че тя вероятно не се безпокоеше да изглежда евтина. Сега, когато бе загубил девствеността си, интересът му към момичето бе спаднал. Но не искаше да я разстройва, като отхвърли предложението й. Затова, за да се почувства самият той по-добре, се потъркаля с нея още веднъж и после никога не й се обади отново.

След решението им да не бързат и да обмислят връзката си, той и Джена се бяха срещали няколко пъти за по питие или да си побъбрят, но нямаше почти нищо определено. Понякога Джена изглеждаше печална, но Марк се преструваше, че не забелязва. Последното, което искаше, бе безкрайното отблъсване на ръката му, докато се натискаха, завършващо с думите й: „Не съм готова за секс.“ Допускаше, че когато стане готова, ще го уведоми. Дотогава беше по-добре отношенията им да си останат платонични и приятни.

И тримата взеха достатъчно изпити, за да продължат в подготвителния курс за университет, и прекараха едно весело лято заедно.

Когато дойде септември, те се бяха радвали на изобилие от хубави моменти и бяха готови да се захванат с учене.

Още от малък желанието на Марк бе да стане главен готвач и да има собствен ресторант. Родителите му, Джийн и Дерек, бяха богати: баща му бе изобретил компактна, икономична климатична система, предназначена за малкия бизнес. Идеята бе подхваната от голяма компания, която му плащаше малък процент от стойността на всяка система, която продаваха, а когато я разработиха в Америка, родителите му се търкаляха в пари.

Марк бе споделил с тях мечтата си за ресторанта, но те никога не предложиха да му помогнат и той никога не се осмели директно да ги помоли за подкрепа. Бяха родители традиционалисти и Марк знаеше, че искаха той да получи университетска степен като брат си Тони, който бе десет години по-голям и работеше за важен борсов посредник в лондонското Сити.

И така, Марк тръгна по стъпките на семейството, прекара следващите две години в усилена подготовка за отлични оценки и кандидатства в няколко университета със специалност английски език.

Въпреки че Марк и Джена все още бяха разделени в деня, когато резултатите трябваше да бъдат обявени на дъската за съобщения в училище, те се уговориха да се срещнат с Брайън и да гледат шоуто заедно.

— Да! — Брайън боксираше въздуха и затанцува из коридора.

Погледът на Марк прегледа списъка, докато не откри „Хокинс, М.: английски език 6, география 5, естествени науки 5“.

— О, господа! — забърбори той. — Успях. Отивам в Бирмингам! — И се присъедини към Брайън в танца на победата.

Изминаха няколко секунди, преда да осъзнаят, че Джена стои неподвижно.

— Джен? — Марк обгърна рамото й с ръка и я извърна да го погледне. По бузата й се търкаляше сълза.

— Взела съм само един — прошепна тя. — Няма да дойда с вас.

— Ако искаш, няма да отида — каза Марк, докато заедно с Джена седяха и бавно отпиваха от кафето си в местния „Бъргър Кинг“ по-късно същата вечер. — Може пък това да е перфектното извинение, от което се нуждая, за да си намеря работа в ресторант и да се издигна. — Знаеше, че тя никога няма да го спре да отиде в Бирмингам, но трябваше да го предложи.

— Не говори глупости — отвърна Джена. — Не съм сигурна, че ставам за университет, така че не съм особено притеснена.

Марк сбърчи нос.

— Защо не се получи? За теб не е типично да те късат.

— Нямам представа. Мислех, че съм се подготвила добре, но предполагам, че умът ми е бил другаде.

Той бе наясно, че вероятно има предвид прекъснатата им връзка, но чувството за вина го възпря да го произнесе. Смени темата.

— Как реагираха баща ти й майка ти? — попита. Не спомена, че Джийн и Дерек бяха отворили няколко бутилки отлежало шампанско да отпразнуват резултатите му.

— Държаха се добре — убедени са, че съм направила всичко, което е по силите ми. Винаги са изисквали от мен точно това.

— Е, а сега накъде?

Лицето на Джена светна.

— Знаеш ли, открай време ми харесва да правя косите на хората? Ще видя дали мога да получа стажантско място в някой салон наблизо — тя направи жест към прозореца. — Кой знае? Някой ден дори може да отворя свой салон.

— Бих могъл да отворя ресторанта си до него — усмихна се той.

Дали от искрена любов или при мисълта, че Марк заминава за университета след няколко месеца, те си размениха продължителна нежна целувка над пластмасовия плот на масата и продължиха оттам, където бяха прекъснали.

Докато я изпращаше до тях, преметнал закрилническа ръка около раменете й, Джена спомена, че родителите й заминават следващия уикенд и тя ще бъде сама.

— Готова съм да правя любов. — Потри нос в тила му. — Ако още искаш…

Несигурен от това, което сега им предлагаше бъдещето, Марк помисли, че вероятно ще е по-разумно нещата да си останат такива, каквито са. Но разбираше какво й струва да го предложи, така че в момента отказът не влизаше в сметките. Онази съботна вечер, стиснал бутилка вино за кураж, той позвъни на вратата.

— Здравей. — Тя го прегърна и го целуна по бузата. Беше си сложила лек грим и червило, а дългата й кестенява коса падаше на леки и свободни къдрици и обрамчваше лицето й. Помисли си, че никога не бе му се струвала толкова хубава.

— Заповядай. — Поведе го към дневната, мястото на предишното му отчаяние, с дантелените пердета, канапето на цветя и картината с плачещото момче над камината.

От виното, забравено на една масичка отстрани, нямаше нужда. Подтиквани от някаква смес от нервност и възбуда, те веднага започнаха да се целуват в средата на стаята.

— Легни на пода — измърмори Марк, взе възглавница от канапето и я пъхна под главата й. Започна да я целува нежно, докато не усети, че тя се отпуска.

— Радвам се да видя, че си донесъл онзи презерватив — тревожно се усмихна Джена.

После останаха да лежат кротко няколко минути, докато той галеше косата й, а от време на време заравяше лице в нея и вдъхваше мириса й, примесен с ябълков шампоан.

— Как си? — попита я най-сетне. Естествено, това, което имаше предвид, беше: „Бях ли достатъчно добър?“

— Струваше си чакането — промърмори тя.

Гърбът му започваше да изтръпва на твърдия под и Марк се размърда.

— Хайде да си лягаме — изправи се, хвана я за ръка и я поведе към стълбите.

В леглото държа Джена в прегръдките си, докато задиша равномерно и разбра, че е заспала. Той се втренчи в тавана. Беше се освободил от годините разочарование, но не успяваше да се отпусне. В съзнанието му се надпреварваха мисли за университета и за това, което му готвеше бъдещето.

Огромната дилема беше дали и Джена бе включена в плановете му.