Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (7)

Петък, 28 юни 2002 г., 15,10

Тони Хокинс стоеше пред рецепцията и разглеждаше богато украсения таван, докато нетърпеливият Марк вземаше ключа.

Тони не беше молил да го прави, но притежаваше авторитетен вид, който караше околните да изгарят от желание да скачат през обръчи заради него. Според школата на Клинт Истууд за начина на мислене, „по-малко, но по-качествено“, той бе самото доказателство, че онова, което не казваш, се оказва по-ефективно.

Като безскрупулен бизнесмен на Тони се бе случвало много пъти да седи на масата за конференции, без да казва нищо, просто да повдигне вежди или да стисне устни от време на време. Мълчанието му бе причинило беди на мнозина, които избързваха да предложат повече, отколкото бяха възнамерявали в сделката, но това никога не го притесняваше. Можеше да запази мълчание толкова дълго, колкото му бе необходимо, за да получи каквото иска.

Сърдечната прегръдка, която току-що бе разменил с Марк на стъпалата пред хотела, беше първата от близо две години и Тони бе изненадан от дълбочината на чувството, което тя бе разбудила у него. Изпитваше голяма обич към по-малкия си брат.

Откакто се бе преместил в Ню Йорк, поддържаха връзка с редки имейли, но Марк бе толкова потънал в новата си работа, че бе устоял на предложението на Тони да му плати пътя и да се видят. На свой ред Тони бе прекалено зает в Ню Йорк, за да намине у дома.

Отначало бе заминал там да работи в една банка, но сега беше председател на „Джем“, най-големия производител на спортно облекло в света. Това бе облекло за жертви на модата и можеха да го видят само мъртъв в него, но бе назначен заради своя нюх и самостоятелно беше направил бизнеса печеливш.

Бяха му необходими три седмици работа по шестнайсет часа на ден, за да освободи достатъчно място в трескавата си програма за пътуването до Европа, но беше доволен, че успя. Животът в Ню Йорк бе жизнерадостен и авангарден, но беше напрегнат и изпълнен със снобизъм. Трябваше да живееш в съответния квартал, да имаш съответните приятели, да носиш съответните дрехи, и да посещаваш спортната зала с монотонна точност. В противен случай не се вписваш. А ако се случи да те видят из града през някой уикенд между април и ноември, започваха да те смятат за най-низшия от низшите в средите на онези, които мигрираха към Хамптънс всеки четвъртък по обяд.

Тони вярваше, че европейците нямат какво да доказват в културата на стила на живот, затова бяха много по-освободени и се носеха по общественото течение. Бе десет години по-голям от Марк, който бе „изненада“ за родителите им, когато почти бяха загубили надеждата да заченат повече деца, и по-малкият му брат бе одрал кожата на баща им, Дерек, с откритото си лице, лешниковите очи и щръкналата светлокестенява коса. Тони приличаше на майка им, Джийн: с тъмнокестенява коса — естествения й цвят — и виолетовосини очи; освен това бе наследил по-слабото й, лисиче лице. Най-поразителното от всичко бе ръстът му от метър и деветдесет спрямо този от метър и седемдесет и пет на Марк.

Поради разликата във възрастта взаимоотношенията им винаги бяха като между ученик и наставник и той закриляше по-малкия си брат. Различните им характери също оказваха влияние — напористият Тони несъзнателно доминираше над по-отстъпчивия Марк през по-голямата част от живота му. Чак когато заживяха разделени, Марк успя да развие по-голяма независимост и започна сам да взема решенията в живота си.

Но въпреки че бе станал по-самостоятелен, Марк все още трепереше от мисълта да съобщи на Тони за предстоящия си брак. Макар брат му да знаеше, че ходи с някоя, не бе задавал много въпроси за Фей, като предпочиташе по време на кратките им разговори или имейли да говорят за родителите си или за възходящата кариера на Марк.

Но Марк си знаеше, че щом гаджето се превърне във възможна съпруга, Тони нямаше да се въздържи да не зададе най-различни въпроси, с цел да разбере дали по-малкият му брат е взел правилното решение.

Естествено, когато бе получил по електронната поща дългото писмо с новината, Тони се беше обадил незабавно. Но вместо да изрази съмнения, той бе очарован и каза на изненадания Марк именно това, като добави, че изгаря от нетърпение да се запознае с бъдещата си снаха.

По-късно същата нощ обаче вроденият му песимизъм бе надделял, особено защото Марк и Фей ходеха само от около година. Без да сподели подозренията си с брат си, той бе решил да поговори с майка си.

— Здравей, мамо, страхотни новини от Марк — каза той.

— Да, нали? — Реакцията й май беше вяла за жена, която отчаяно мечтаеше поне един от синовете й да свие гнездо.

— Не звучиш много ентусиазирано.

Тя прочисти гърло.

— О, не че не я харесвам — всъщност изглежда приятно момиче. Просто разликата между нея и Марк е от небето до земята. Тя е небето и подозирам, че скоро ще отлети, ако ме разбираш.

Коментарът го бе заинтригувал и се запита какво ли ще си помисли за Фей, като се срещнат, дали ще я одобри.

Това бе основният проблем на Тони: арогантността му. Или поне така му бяха казвали много от бившите му приятелки, особено онези, които бе зарязал. Любимата му забележка идваше от жена, с която се бе срещал неангажиращо в продължение на месец-два, преди да реши, че тя е прекалено ексцентрична. „Никога няма да намериш друга като мен“, се бе нацупила тя. „И слава богу“, беше промърморил той под носа си, докато я извеждаше през вратата.

Марк прекъсна мълчаливите възпоминания на Тони.

— Ето ти ключа, има няколко факса и две писма за теб. — Той му ги подаде. — Можеш да напуснеш Ню Йорк, но не и да избягаш от работата, а?

— Със сигурност. — Тони направи гримаса. — Но те уверявам, че повечето от тях ще се озоват в кошчето за боклук след няколко минути.

— Качвай се, портиерът ще те последва с багажа.

— Благодаря, братко. — Тони отново го прегърна. — Толкова се радвам да те видя. Между другото, изглеждаш страхотно.

— Това прави любовта с нас! — Цялото лице на Марк се озари. — Очаквам с нетърпение да те запозная с Фей. Няма да повярваш какъв късметлия съм.

Зависи, помисли си Тони, но — както винаги в деликатна ситуация — запази мълчание. Искаше да се въоръжи с всички факти, преди да дава преценки, затова само се усмихна насърчително.

— Кога ще се запозная с нея?

Марк се изчерви.

— Е, като дан към традицията тази вечер няма да сме в една стая, така че няма да я видя до вечерята и се съмнявам дали и ти ще я видиш дотогава. — Отстъпи крачка назад и огледа брат си. — Ако ти се вечеря, разбира се, бях забравил часовата разлика.

Тони поклати глава.

— Не. Летях до Лондон миналия уикенд, но не исках мама и татко да разберат, а знаех, че ще си затънал до гуша във всичко това… — той направи широк жест с ръка — така че не си дадох труда да се обадя, за да се срещнем.

— О! — Марк изглеждаше озадачен. — В командировка ли беше? — гласът му едва се долавяше.

Тони се огледа да провери дали някой би могъл да ги чуе.

— Във връзка с Мелиса.

Изражението на Марк бавно изрази разбиране.

— Брей! Нищо чудно, че искаш да го държиш в тайна от Тюхчовците — каза той, като използва галеното име за родителите им.

— Точно така. Последното, което ми трябваше, е мама да се вайка за мен на сватбата ти. — Внезапно се ухили. — Освен ако сълзите й не са от радост да те види как надяваш хомота.

— И какво е състоянието на нещата тогава?

Лицето на Тони се помрачи.

— Ами след всичките тези години, в които и двамата избягвахме въпроса, тя най-сетне поиска развод. — Той вдигна пликовете, които Марк му бе подал. — Подозирам, че единият съдържа решението на съда.

— Съжалявам, приятелю. Сигурно е тежко да дойдеш на моята сватба точно когато собственият ти брак приключва.

— Ни най-малко — сви рамене Тони. — Напоследък рядко се сещам за нея. Видях я в кантората на адвоката преди няколко дни и ми се стори съвсем чужд човек.

Когато бе на осем години, Марк се забавляваше, като гледаше как приятелките на Тони минават и заминават. На петнайсет гледаше завистливо, когато двайсет и пет годишният Тони, вече преместил се в Лондон и започнал да печели повече, от време на време си идваше у дома за неделен обяд с поредица жени, които нямаше да изглеждат зле на корицата на списание „Вог“. Нито една не бе извадила късмета да ги посети повторно, докато на сцената не се появи двайсет и три годишната гримьорка Мелиса.

От мига, в който Тони за първи път я доведе у тях, Марк бе омагьосан от красотата й. Беше изящна, съвсем като порцеланова кукла, която може да се разпадне в неумели ръце. Мастиленочерната й коса бе оформена в къса прическа, която привличаше вниманието към огромните й зелени очи, и говореше тихо, но леко пискливо, като малко дете.

За тромавия, неопитен Марк тя бе въплъщение на женствеността и му се искаше да я завие в памук и да я пази. За щастие, Мелиса явно упражняваше същото въздействие върху Тони, който щедро я обсипваше с внимание и подаръци.

Джийн обожаваше Мелиса, защото бе тиха, скромна и явно предана на Тони.

— Никога няма да имаме проблеми с нея — каза тя на Дерек след първото й посещение. След второто едва успяваше да овладее възбудата си, докато пророкуваше, че току-що са видели бъдещата си снаха.

Оказа се права.

След шест месеца Тони отново бе довел Мелиса у дома да обявят годежа си. Подписването, състояло се в гражданската служба на Челен, бе последвано от прием в „Уолдорф“ и бе мечтаното от медиите съчетание на света на модата и бизнеса. Тони и Мелиса бяха една от най-горещо коментираните двойки в града и не след дълго се вместиха в мечтата за „голяма къща в провинцията“ и апартамент в Лондон.

Мелиса премина на половин работен ден и поемаше само ангажименти в Лондон, за да могат с Тони да бъдат по-често заедно. След две години изглеждаха по-влюбени от всякога. Тогава, един уикенд през лятото на 1998 година, когато Марк и Кейт бяха дошли в Саутхемптън от Лондон, Джийн и Дерек получиха обаждане, което гласеше, че Тони е на път към тях.

Джийн едва сдържаше вълнението си:

— Не иска да ми го съобщи по телефона, но имам силното подозрение, че Мелиса може да е бременна! Догодина може да сме баба и дядо!

По-късно същата вечер, когато Тони влезе, Марк моментално разбра, че нещо абсолютно не е наред. Лицето на брат му бе придобило цвета на алабастър, а очите му бяха зачервени от тънки венички, причинени от недоспиване. Изглеждаше толкова съкрушен, че дори Джийн не проговори.

— Няма лесни начини да се съобщи това. — Тони се втренчи във венчалната халка, която въртеше на пръста си. — Мелиса и аз ще вървим всеки по своя път.

Марк, родителите му и Кейт седяха неподвижни; наподобяваха опитни играчи на покер с лишени от емоции лица. Ридание наруши тишината.

— Какво искаш да кажеш? — Джийн бе задавала този въпрос толкова много пъти, когато й съобщаваха лоши новини, като че ли по някакъв начин при повторно запитване щяха да й обяснят, че просто е станала някаква грешка.

— Всичко е свършено, мамо — каза той тихо. — Тя ме напусна.

— Защо, сине? — Дерек беше прегърнал сега неутешимата Джийн, но бе запазил спокойствие.

Тони седна на кухненската маса и потърка очи.

— Явно е продължавало доста време, но предполагам, че не съм обърнал внимание на признаците.

Марк стрелна с поглед Кейт и прочисти гърло.

— Има ли… — той се поколеба — някой друг?

— Да — гласът на брат му бе твърд. — Очевидно той не работи толкова, колкото аз, и й дава повече любов и внимание.

— Кой е той? — попита Дерек.

— Някакъв тип от близката спортна зала. Оказва се, че я тренирал и в нещо друго, освен гимнастика — не можа да прикрие горчивината в гласа си.

— Малката крава — Джийн бе престанала да плаче и намери сили да заговори. — Дали не си мисли, че хубавите къщи, колите и дизайнерските тоалети растат по дърветата? Някой трябва да се труди здравата, за да плаща всичко това.

Тони я потупа по ръката.

— Знам, че ми мислиш доброто, мамо, но вероятно прекарвам повече време на работа, отколкото би трябвало. Това е отвратителен навик и определено не помага в брака.

— О, значи е твоя вината, че е хукнала при друг мъж, така ли? — попита Джийн невярващо.

Тони въздъхна.

— Не, мамо, разбира се, че не е. — Той разтри гърбицата на носа си с показалец. — Но наистина приемам, че съм я пренебрегвал емоционално. Тя се опита да ме предупреди на няколко пъти, а аз просто си продължих да работя, да работя, да работя… — гласът му затихна и Тони се втренчи в масата.

Всички потънаха в мълчание. После Марк заговори:

— Къде е тя сега?

— В апартамента в Лондон, събира си нещата. Възнамерява за известно време да наеме стая с една приятелка.

Няколко часа по-късно, когато Джийн и Дерек си бяха легнали, а Кейт се наслаждаваше на ваната, Марк и Тони се бяха събрали в кабинета на баща си да пийнат по бренди.

— Как разбра, че Мелиса се среща с някой друг? — попита Марк, докато палеше цигарата на брат си.

— Само между нас?

Марк кимна.

— Абсолютно.

Тони протегна крака пред себе си, облегна се назад и се втренчи в тавана.

— Понякога получаваш прозрения за тези неща. Моето дойде, когато един ден се прибрах по-рано от обикновено и тя се върна от тренировки с грим.

— И това е необичайно?

— Точно така. Мелиса никога не носеше грим на тренировки, затова допуснах, че го прави, за да впечатли някого там. — Той изтръска цигарата си в пепелника.

— И после какво?

Тони дръпна от цигарата и присви очи срещу дима, когато го изпусна.

— Отидох на работа както обикновено, после си взех свободен следобед и се появих в салона без предупреждение.

Очите на Марк се разшириха, но не каза нищо.

— Бяха в бара, държаха се за ръце — завърши брат му безизразно.

— Това ли е всичко?

— Беше достатъчно — каза Тони. — Когато ме видяха, скочиха и се разделиха. Веднага щом се прибрахме у дома, тя си призна всичко… заяви, че е влюбена в него… — гласът му затихна.

Марк хвана ръката на брат си и я стисна.

— Толкова съжалявам… Наистина си мислех, че вие двамата сте заедно завинаги. — Пусна ръката му и отново седна. — Сигурен ли си, че няма начин нещата да се оправят?

Тони се усмихна тъжно.

— Не. Предложих го. Казах, че ще се опитам да простя и да забравя… но тя настоява, че всичко е свършено.

Следващия половин час двамата прекараха в полумрак, докато Тони мълчаливо ронеше сълзи, а Марк го утешаваше.

Това бе първият път, когато видя брат си да плаче.