Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (10)

Петък, 28 юни 2002 г., 23,25

Марк хвърли поглед през стаята и видя Фей и Тони седнали заедно, унесени в разговор. Израженията им бяха доста дружелюбни и той се загледа в бъдещата си булка.

Точно над главата й имаше стенна лампа, която осветяваше русата й коса и тя приличаше на ореол. Тънките й ръце бяха леко загорели и Фей бърчеше луничавото си носле на нещо, което Тони й казваше. Господи, наистина е красива, помисли си Марк.

— Би ли искал да знаеш какво си говорят? — Беше Джена.

— Опасявам се, че не е толкова интересно — каза той извинително. — Просто съм благодарен, че, изглежда, Тони и Фей вече се разбират — посочи мястото, където бяха седнали. — Отначало май не тръгна много добре.

Джена проследи погледа му.

— Май имаше доста напрежение между тях по време на вечерята — отбеляза тя. — Случвало ли се е и преди?

— Този уикенд се видяха за първи път.

— Наистина ли? — Джена изглеждаше изненадана. — Предположих, че е започнал да изпитва неприязън към нея при предишни срещи.

— Не — отвърна Марк замислено. — Но не съм сигурен, че е неприязън. Мисля, че просто са два силни характера, които се борят за надмощие.

— Брей! — изкикоти се Джена. — Звучи като „Междузвездни войни“. — Протегна ръка и я завъртя, сякаш размахваше светлинен меч. — Нека силата бъде с теб.

Марк забеляза, че е пийнала, но не дотам да не разбира какво става. Бузите й пламтяха и косата падаше по лицето й. Отиваше й да е разрошена.

— Обаче той може да бъде доста страховит — добави тя.

— Кой? — Марк бе забравил за какво говореха.

— Тони.

— Така ли? — Марк беше озадачен. — Ти чувствала ли си го някога така?

Джена сключи вежди, явно чакаше объркания си мозък да възприеме въпроса и да предложи отговор.

— Не — поклати глава накрая. — Тъй като и двамата бяхме много млади, не мисля, че той приемаше който и да е от нас особено сериозно. Но няма съмнение, че тебе още те плаши. Наблюдавах ви заедно по-рано.

Марк устоя на порива да се изненада от преображението на Джена в човек, който говори каквото мисли.

— Не бих казал, че ме плаши — възрази той, — но за мен мнението му има значение.

— Е, и какво мисли той за всичко това? — попита тя и направи помитащ жест с ръка.

Марк погледна новата, директна Джена с любопитство.

— Мисля, че вероятно не одобрява женитбата ми с Фей, макар да не съм сигурен защо. Май смята, че не си подхождаме.

Тя не отвърна нищо.

— Приемам мълчанието ти като знак, че има право — гласът на Марк прозвуча малко по-остро. — И кое е това, което според теб, Тони и всички останали, които желаят да изкажат мнение, ни прави неподходящи?

Лицето на Джена се сгърчи, новопридобитата й самоувереност не трая дълго.

— Извинявай много. Ти си абсолютно прав, не е моя работа. Трябва да се ожениш за която поискаш.

Изражението на Марк се смекчи.

— Не, ти извинявай — заговори той мило. — Не трябваше да ти се тросвам така. Просто неодобрението на Тони ме засегна.

— Тони не е всички — успокои го Джена.

— Не е само той. Брайън мисли, че не си пасваме, и ако съдя по това, което току-що каза, ти също. Стават трима души, преди дори да съм поискал нечие мнение.

Тя го потупа по ръката.

— Животът си е твой, а аз дори не я познавам, така че коя съм, та да я съдя? Не ми обръщай внимание, просто съм пийнала повечко.

— Харесваш ми още повече, когато си сърдита. — Той разроши косата й. — Алкохолът помага да ти паднат задръжките. — Марк хвана един минаващ келнер за ръката и го помоли да напълни чашите им. — Както и да е, как вървят нещата при теб?

Не беше виждал Джена от няколко месеца, но един-два пъти се бяха чували по телефона.

— Как вървят нещата при мен? — повтори тя. — Ами всъщност нищо ново. Приключвам с онзи механик, с когото ходех.

— Дейв, така ли беше?

— Изумена съм, че си запомнил името му.

— Е, единственото, което мога да кажа, е, че се надявам да ти поправят колата, преди всичко да свърши.

— Не, за съжаление първо се развалиха отношенията, а няколко дни по-късно — и колата. Мислех си да опитам да закърпя нещата, но реших, че ще е малко прозрачно.

Останаха мълчаливи, докато Марк не се прокашля нервно.

— Между другото, не съм сигурен дали някога съм успял да ти се извиня.

— За какво? — попита тя с неудобство, вперила поглед в обувките си.

— За начина, по който прекъснах връзката ни.

— Странно, бих могла да се закълна, че аз го направих — но от тона й беше ясно, че много добре знае истината.

— Бях страхливец — продължи Марк. — Трябваше да говоря с теб, но вместо това се измъкнах и се надявах ти да забележиш, че нещо не е наред.

Джена отпи глътка вино.

— Е, не е болка за умиране. Може би, ако се върнем назад, бихме постъпили по друг начин, но и двамата бяхме ужасно млади. Когато дойде моментът, правиш каквото смяташ за правилно.

— Това не е извинение за противно поведение.

— Звучиш като майка си.

— Олеле боже! — изохка той. — Знаеш къде да настъпиш човека.

Тя постави ръка върху неговата.

— Ако наистина искаш да знаеш, за известно време бях съкрушена, но вече съм добре. — После грейна. — Което е по-важно, страшно съм доволна, че си открил някого, с когото искаш да споделиш остатъка от живота си. Наистина.

Марк внимателно се взря в лицето й за някакво потвърждение, че действително има предвид онова, което казва. Изражението й говореше, че е така, а от предишния си опит знаеше, че тя не е от онези, които казват нещо само да видят ефекта от него.

— Благодаря — прошепна той.

— Хайде, стига сме говорили за миналото. Утре се жениш — каза тя с фалшивата бодрост на човек, който ти съобщава, че след катастрофата се е лишил само от единия си крак, а не и от двата.

Известно време оглеждаха действащите лица на пиесата пред тях. Най-после Марк отново се обърна към нея:

— Наистина ли мислиш, че постъпвам правилно?

Един малък мускул сгърчи бузата на Джена.

— Като се жениш или като не се жениш за Фей? — попита тя.

— И двете.

— Не мисля, че точно аз съм човекът, когото трябва да питаш. — Изразът на лицето й бе безстрастен.

Той изпъна гръб и си пое дълбоко дъх. Внезапно твърдо реши да разбере виждането на Джена за сватбата.

— Ти ме познаваш по-отдавна от много от останалите, така че според мен си най-подходящият човек да ми отговори.

— Добре, нека го парафразирам — започна тя с тих и решителен глас. — Мисля, че не е честно от твоя страна да ми задаваш този въпрос.

Внезапно Марк забеляза сълзите в очите й.

Работата й като модел не беше значителна, но бе редовна и Фей успя да си купи едностаен апартамент в квартал с ново строителство, наречен Милениум Хайтс в района Кларкънуел на Лондон. Все още не беше напълно готов, но вече бяха открити няколко модни ресторанти и барове и бе близо до центъра на града, където я водеха повечето от ангажиментите й.

Два дни след срещата в бара тя седеше на кухненската маса и четеше за подвизите на някакъв герой в местния вестник, когато телефонът иззвъня.

— Здравей, обажда се Марк. Запознахме се в „Джейс“.

Каква разлика с първото обаждане на Нат — „Здравей, аз съм“, помисли си. Харесваше й липсата на его у Марк.

— Здравей — отвърна тя. — Много се радвам да те чуя. — И наистина беше така.

Той се бе промъквал в мислите й на няколко пъти през изминалите дни. След повърхностните и обсебени от секс месеци с Нат Фей бе привлечена от топлотата на Марк. Изглеждаше мил и естествен и точно тези качества сега й допадаха. Единствено се надяваше да притежава, за разлика от Рич, онова допълнително нещо, което да поддържа интереса й.

Сега щеше да разбере.

Първата им среща бе в един оживен бар в центъра на Лондон, където трябваше да се надвикват, за да се чуят. Насърчителното беше, че на няколко пъти я бе разсмял и беше отделил доста време да задава въпроси за нейния живот — което Нат рядко бе предприемал.

— Толкова ми е приятно тази вечер — каза той, докато вървяха под ръка към пиацата за таксита.

— На мен също.

Марк придоби леко разтревожен вид, после запита:

— Дали ще можеш да понесеш да ме видиш отново?

Тя допря показалец до брадичката си.

— Хмм, да видим. Ох, давай, защо не?

— Страхотно! Ще ти се обадя утре, когато проверя смените в ресторанта, и ще измислим нещо.

Изчака я да се качи в черното такси, наведе се и я целуна по бузата.

— Значи, до следващия път.

Оказа се, че следващият път бе много изискано откриване на нов бар, където бе поканена Фей. Тя се питаше как ще реагира Марк на присъствието на знаменитости и бляскави личности, които ще се мотаят наоколо.

За нейно облекчение той изглеждаше забележително уравновесен и дружелюбно бъбреше с всеки, който му представеше. И най-важното, притежаваше доброто възпитание непрекъснато да се уверява, че тя е добре. Нат винаги я беше зарязвал на светски събития, докато не настъпеше моментът да се отправят към жилището му за секс.

Заради неудобното си работно време те придобиха навика да се срещат веднъж-два пъти седмично. Фей често водеше някои от приятелките си манекенки на вечеря в ресторанта на Марк. По този начин можеше да го зърва понякога, когато влизаше и излизаше от кухнята, а и знаеше, че присъствието на приятелките й добавяше онзи толкова необходим щрих на блясък към заведението и така доставяше удоволствие на собственика Франсоа.

Шест месеца след запознанството им Марк й се обади в състояние на крайна възбуда.

— Направиха ме главен готвач! — каза той, явно в приповдигнато настроение.

— Скъпи, това е фантастично! Една крачка по-напред към това да си имаш собствено заведение! — възкликна Фей с желанието да звучи насърчително. В действителност се питаше как новият му пост ще се отрази върху и така малкото време, което имаха един за друг.

— Виж — продължи Марк, — не съм ходил да видя нашите отдавна и си мислех да отида този уикенд, преди да започна новата работа, а и да им кажа за нея. Може и ти да дойдеш.

С оглед на обичайната си неохота по отношение на родителите Фей се изненада, като се чу да отвръща положително.

За да отпразнуват възкачването на Марк на следващото стъпало от професионалната стълбица, той реши да се наградят с почти прилично пътуване. Вместо да се тресат и пърпорят до Саутхемптън в старата му кола, Марк нае един чисто нов ситроен ксантия с шибидах. Когато отиде да вземе Фей, времето беше ясно и слънчево, затова го вдигнаха да проветрят колата.

— Те наистина изгарят от нетърпение да се запознаят с теб — каза Марк. — Майка ми навярно ще те попита в кой университет си учила, но не й обръщай внимание. Това е дежурният й въпрос.

Фей се опря на облегалката за глава. Известно време не проговори, просто се наслаждаваше на слънцето върху лицето си.

Досега не бе мислила особено за родителите на Марк, но днес, когато бе на път да се запознае с тях, се опита да си представи що за хора са те. В главата й изникна къща близнак с мозаечна фасада, със спретната градинка и излъскана до блясък голяма семейна кола от среден клас, паркирана на алеята за автомобили отпред. Джийн и Дерек трябваше да са обикновена симпатична двойка от предградията, работили усилено да отгледат двамата си порядъчни синове и сега се радваха на старините. Не след дълго мислите й я приспаха.

Няколко часа по-късно я събуди нежното раздрусване на рамото й от Марк.

— Мила, пристигнахме.

Тя отвори очи, примигва няколко пъти и се съсредоточи върху това, което ги заобикаляше. Марк потършува в жабката и извади малко дистанционно. Насочи го към електронната порта, която бе изникнала пред тях. Тя се отвори със скърцане и той насочи колата по настланата с чакъл алея, която лъкатушеше в далечината. Фей бе смутена от великолепието. През ума й мина, че родителите му може би живеят в някоя малка къщичка на територията на имението.

— Добре дошла в графство Колдеър — каза Марк с престорен ирландски акцент.

— Какво говориш?

— Така го наричаме с брат ми. Закупено е от производството на климатици.

Алеята криволичеше към огромна къща в стил крал Джордж, сякаш нарисувана от някое дете. Беше почти квадратна, с внушителна входна врата, разположена точно по средата; от един от четирите комина дори се виеше дим.

Фей онемя. Не бе имала и най-малкото понятие, че Марк произхожда от такова богато семейство. Никога не го бе споменавал и цялото му поведение говореше за добро, обикновено момче от средната класа. Това, че никога не се беше хвалил с охолството на родителите си, го издигна още по-високо в очите й.

Скоро откри, че Джийн и Дерек са пълната противоположност на това, което си беше представяла. Джийн изглеждаше по-млада от шейсет и двете си години, с боядисана пепеляворуса коса, подстригана изкосено нагоре по врата. Бе висока и стройна, облечена с елегантност, която демонстративно говореше за пари — черни панталони по поръчка, сив кашмирен пуловер и един-единствен наниз перли около шията. Дерек носеше кафяв костюм от туид, риза с отворена яка и копринено шалче. Беше побелял, оплешивяваше, но на лицето си нямаше нито една бръчица.

Фей отбеляза, че най-хубавият порцелан „Уеджуд“ е изваден за посещението й. Или бе така, или го използваха постоянно, което беше дори още по-впечатляващо. Освен това разбираха от вина.

— Толкова се радвам да се запознаем — каза Джийн и вдигна чашата си в нещо като тост. — Марк много ни е говорил за вас.

Усмивката й изглеждаше искрена и Фей леко се отпусна.

— И аз се радвам да се запозная с вас. — Тя отпи от чашата си.

— Марк казва, че сте модел — включи се Дерек. — Какъв точно?

— Участвам главно в модни линии за женски списания или в каталози за поръчки по пощата. Нищо твърде специално.

— Е, а какво ще правите после? — попита Джийн. — Нали разбирате, когато… — тя махна с ръка, сякаш да покаже, че някой трябва да й помогне да завърши изречението.

— Когато стана твърде стара? — попита Фей услужливо. — Наистина не знам.

Джийн прочисти гърло. Едната й ръка си играеше с перлите.

— Имате ли на какво да разчитате, като университетска степен?

Фей погледна косо към Марк, който й отвърна с потайна усмивка.

— Не, не съм ходила в университет — отговори тя. — Нямам такива склонности.

— О, разбирам. — Джийн изглеждаше разочарована. Винаги бе мечтала по-малкият й син да има образована жена. — Представяте ли си, Марк ходи в университет, но после не се възползва от дипломата си.

Марк забарабани по масата.

— А, в тази връзка — повишиха ме.

— Това е прекрасно, сине. — Дерек се усмихна, но Фей забеляза, че усмивката не се отрази в погледа му.

— Сега съм главен готвач, което означава повече пари. Ще изглежда страхотно в автобиографията ми.

Дерек все още не изглеждаше убеден.

— Браво на теб. — Той взе чашата си. — За успеха на Марк.

Вдигнаха чаши и казаха „Успех!“ в хор.

— И за вас двамата, и за бъдещето — добави Джийн, като очаквателно местеше поглед от Марк към Фей.

Още от самото начало Марк бе почувствал, че Фей е „истинската“, макар, естествено, бе пропуснал да го спомене на първата им среща, защото евентуално би си помислила, че той е смахнат маниак, който я дебне около дома й и ще й пише писма със зелено мастило.

Никога не бе изпитвал подобни чувства към никого и нищо, нито дори към обожаваната от него програма с мачовете от финалите за Световната купа през 1966 година. Явяваше се в мислите му стотици пъти на ден и всеки път той чувстваше освобождаването на химикали, които затопляха цялото му тяло.

— Според мен е флирт и нищо повече — каза Брайън след един от отегчителните монолози на Марк за това, колко прекрасна е Фей. — Представяш си, че е пропаднала, и правите страхотен секс.

Марк въздъхна.

— Ти не го познаваш, нали?

— Кое, секса ли? — попита Брайън насмешливо. — Дяволски си прав, не го познавам. Всъщност намислил съм да закача на дръжката на вратата табела с надпис „Прокълнат“.

— Не, искам да кажа, не проумяваш факта, че за мен тя е истинската. Не мога да си представя живота без нея.

Брайън се прозя, без да се постарае да прикрие уста.

— Сигурен съм, че някога изпитваше същото към Кейт.

— Да, изпитвах го или си мислех, че го изпитвам. Но този път е различно.

Брайън не криеше, че за него Фей бе от прекалено висока класа. Разбирането му за жена от висока класа обаче включваше оплаквания от нейна страна, ако той поиска да прекара вечерта на Свети Валентин в гледане на стари мачове.

В няколкото случая, когато Фей бе оставала в апартамента, тя бе назидавала и двамата за това, че живеят в такива ужасни условия, и бе забелязвал как изкусно въртеше Марк на малкото си пръстче било с пресилена усмивка, било с намек за премерено раздразнение.

— Тя те манипулира през цялото време — заяви той една вечер, няколко месеца след като Фей се бе появила на сцената.

Марк го зяпна.

— Не, не е така. Правя разни неща за нея, защото ми харесва.

— Да, наистина. — Брайън почеса слабините си. — Ти не приличаш на себе си, когато си с нея, държиш се по различен начин. Никога не изглеждаш естествен.

— Много тъпо.

— Не, не е. Дай пример.

Брайън замълча, после придоби тържествуващ вид.

— Никога не си се държал така, когато беше с Кейт. С нея беше такъв, какъвто си с мен.

— Е, може би затова връзката ни тръгна на зле. Навярно не трябва да се отнасяш с гаджето си така, както с най-добрия си приятел.

— Дрън-дрън. Трябва да бъдеш верен на себе си през цялото време. — За илюстрация на твърдението си Брайън се надигна на една страна и лекичко пръдна.

Марк се намръщи.

— Внезапно ми стана кристално ясно защо си нямаш гадже.

— Не искам и да имам, ако не мога да бъда естествен с нея.

Седяха в унило мълчание и се взираха в проблясващите образи на помътнелия телевизионен екран пред себе си.

— Както и да е — прекъсна паузата Марк, — по-добре свиквай с мисълта, че с Фей ще сме заедно…

Брайън вдигна вежди.

— Да, разбира се. Навеки, нали?

— Надявам се. — Марк си пое дълбоко дъх. — Мисля да я помоля да се омъжи за мен.

Брайън взе дистанционното и изключи телевизора — сигурен признак, че се отнася сериозно към думите му.

— Олеле! — възкликна той. — Ето това вече наистина е приказка на пораснало момче. — Изправи се, отиде до кухнята и се върна с две бири. Подаде едната на Марк. — Не е ли малко прибързано?

— Минаха почти осем месеца. Освен това хората казват, че когато разпознаеш човека до теб вече знаеш. И аз зная.

Брайън го изгледа с неприкрито презрение.

— Ами тогава всичко е наред. Щом знаеш.

Марк постави бирата си на масата и рухна в едно кресло.

— Един ден и ти ще изпиташ същото към някого и веднага ще разбереш какво имам предвид — въздъхна той.

Брайън се намести на стола до приятеля си.

— Не се правя на интересен, друже, но какво те кара да мислиш, че тя ще каже „да“?

— Че защо да не го каже?

— Ами тя просто е много… нали разбираш… — очевидно се мъчеше да намери точната дума — лъскава.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — ядоса се Марк. — Прекадено лъскава за мен, нищо и никакъв, това ли имаш предвид?

Брайън потърка очи.

— В известен смисъл, да, това имам предвид. Просто тя е тежкарка, а ти… работиш в ресторант.

— Не е като да мия чинии — каза Марк остро. — Аз съм главен готвач. Един ден може да отворя собствен ресторант. — Пое си дълбоко дъх и бавно издиша. — Но не това е важното.

— Не е ли? — Брайън не изглеждаше убеден.

— Не. Важното е, че се обичаме заради това, което сме, а не какво работим.

— Приятелю, страшно ми се иска да споделям оптимизма ти по отношение на живота, наистина искам. Но мисля, че отхапваш много по-голям залък, отколкото можеш да сдъвчеш.

Марк изпръхтя.

— Според теб тя изглежда като някаква непокорна патрицианка. — Той се надигна, силно възмутен, грабна бирата си и се отправи към своята стая. Докато затваряше вратата, хвърли крадешком поглед към Брайън.

Приятелят му се бе втренчил в пода и бавно клатеше глава.