Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (23)

Петък, 18 юли 2003 г., 20,00

— Хмм, това мирише хубаво! — Дерек се наведе и топна малката лъжичка в тенджерата.

Джийн го гледаше с престорен упрек, докато опитваше домашния й сос „Болонез“.

— На ниво ли е? — попита тя.

— Разбира се. — Той я целуна по бузата. — Позволено ли ми е да добавя, че тази вечер изглеждаш много красива?

— О, глупости! — Изчерви се, явно зарадвана от комплимента му. Свали престилката, приглади полата си и хвърли поглед към кухненския часовник.

— Ще бъдат тук всеки момент. — Джийн изпусна дълга въздишка на задоволство. — Знаеш ли какво, скъпи? Имам добри предчувствия за тази вечер.

Дерек цъкна с език.

— Не започвай пак. Нека просто прекараме една приятна вечер без никакви натяквания — знаеш за кое.

— Една майка има право да мечтае — нацупи се тя и избърса ръце в кърпата за чинии, преметната през дръжката на фурната.

— Да — каза той зловещо, — но понякога тази мечта може да се превърне в кошмар, както отлично знаем от собствен опит.

Джийн вдигна очи към тавана.

— Ох, господи, не започваш отново с онези петнайсет хиляди лири, нали? Отказвам да слушам. — Закри ушите си с ръце и затананика силно.

Дерек я сграбчи за китката и дръпна ръката й надолу.

— Ох, стига. Моля те, изслушай ме.

— В никакъв случай — отвърна тя твърдо. — Онова си беше за тогава, това е сега. И не желая нищо да развали вечерта ни. — Чу изскърцването на гуми по чакъла и се извърна да погледне през прозореца. — Те са тук, така че край на глупостите ти!

Затръшна се врата на автомобил и след миг Марк се втурна през задната врата.

— Здравейте, хора! — Беше силно загорял и ухилен до уши. Пусна двете чанти с вещите им за пренощуване и стисна майка си в мечешка прегръдка.

— Изглеждаш толкова добре, скъпи! — възкликна Джийн. — Хубава ли бе почивката? — Лицето й сияеше от радост при вида на по-малкия й син.

— Фантастична, благодаря. — Марк отметна косата от лицето си. — Първата седмица не правихме абсолютно нищо, а втората си почивахме.

Джийн отстъпи назад да го разгледа по-добре. След няколко секунди надникна над рамото му.

— Тогава къде е тя?

— Отби се до тоалетната. — Той направи гримаса. — Пътуването беше дълго.

Откъм дъното на коридора се чу шум от пусната вода, последван от бързи стъпки. Кейт влезе в кухнята, светлокестенявата й коса бе изпъстрена с изрусени от слънцето кичури.

— Здравейте! — Тя се приближи до Джийн и топло я целуна по двете бузи, после целуна и Дерек.

— Изглеждаш направо великолепно, мила — ентусиазирано обяви Джийн, докато се любуваше на прилепналата черна рокля на Кейт.

— Да, облича се убийствено и готви по същия начин — ухили се Марк.

Кейт го перна игриво.

— Като говорим за готвене, нещо мирише вкусно.

Джийн отиде до печката и разбърка соса за последен път.

— Любимото ястие на Марк.

— Печен фасул върху хляб? — попита Кейт, без да й мигне окото. — Защото това е, което винаги ми готви у дома. Само клиентите, които си плащат, могат да се възползват от кулинарните му умения. — Тя се пресегна и го щипна по бузата.

— А, да — каза Дерек и погледна сина си. — Канех се да те питам как върви ресторантът?

Марк много се зарадва, че не той, а баща му пръв повдигна въпроса. Явно бе приел, че по-малкият му син никога няма да започне „прилична работа“, и това беше важен пробив. Вдигна ръце с палците нагоре.

— Засега добре. Но ако не възразяваш, ще споделя всички новини по време на вечеря, когато Тони ще е тук. Така ще си спестя повторението.

Дерек погледна часовника си.

— Трябва да пристигне всеки момент. Обади се от колата преди двайсетина минути. Някой да желае чаша вино?

След пет минути всички бяха с чаши особено добро шабли, което Дерек пазеше за специални случаи.

— Радвам се да ви видя и двамата — усмихна се Джийн. — Не мога да изразя колко ми е приятно, че пак сте заедно.

Марк погледна Кейт и двамата се разсмяха.

— Знаем това, мамо, каза ни го на Коледа и при всичките ни идвания оттогава.

— Постави се на мое място — промърмори Дерек. — Чувам го по сто пъти на ден.

Отвън прозвуча клаксон.

— А, това е голямото братче — отбеляза Марк.

Тони се втурна през вратата с необичайно притеснен вид.

— Извинявайте, движението беше смъртоносно. Много ли ви накарах да чакате? — Целуна Джийн и потупа Дерек по рамото.

— Не, и ние дойдохме преди малко — обади се Марк.

Тони го прегърна, прекоси кухнята и шумно млясна Кейт.

— Как е любимата ми снаха?

— Искаш да кажеш единствената. — Тя се засмя и се изчерви. — Много съм добре, благодаря.

— Вечерята е готова! — изчурулика Джийн и вдигна тигана от поставката за греене. — Настанявайте се.

Вкупом се отправиха към трапезарията, където Джийн бе сложила масата като за Коледа. Два големи сребърни свещника бяха заели двата края на масата, която бе застлана с покривка на шотландско каре „Стюарт“ и подходящи салфетки, а най-хубавият порцелан бе изложен в целия си блясък. Спазването на приличието бе от голямо значение за Джийн. Докато не отиде в колежа, Марк никога не бе виждал кутия с мляко на масата — то винаги бе поднасяно в порцеланова кана „Уеджуд“.

— Изглежда превъзходно… както винаги — каза Тони, разхлаби вратовръзката си и седна до обичайното място на баща им начело на масата.

— О, не е нещо специално — промърмори Джийн. Толкова рядко се случваше и двете й момчета да са си у дома, че искаше да го превърне в незабравима вечер. — Може да изглежда малко тежко, но всъщност просто съм нахвърляла нещата.

Започна да сервира спагетите и да ги полива със соса.

— Е, скъпи, успя ли вече да преодолееш шока от завръщането?

— Попитай ме отново през зимата — усмихна се Тони и отпи от виното си, — но е хубаво отново да пийнеш прилична бира.

— Струва ми се обаче, че движението те побърква — отбеляза баща му. Като повечето мъже на средна възраст, Дерек бе способен часове наред да обсъжда тънкостите на пътуването с кола.

Тони се беше установил в Лондон миналия месец. Компанията му, „Джем“, предпочиташе да оглави нюйоркския им клон, но той беше непреклонен в желанието си да се прибере в родината. За да не го изпуснат и да го превърнат в конкурент, бяха създали за него влиятелен нов пост в Лондон.

От известно време му се бе искало да се завърне, но след несъстоялата се сватба във Франция Тони установи, че му е невъзможно да подхване отново рутинната работа в Ню Йорк, да не говорим за някакво подобие на социален живот. Беше се самозаблуждавал, че се тревожи за Марк и как той се справя с последствията, но всъщност бе уморен от безскрупулната комерсиализация на корпоративна Америка и се нуждаеше от оправдание да се махне.

Според Тони, просто да вдигне ръце и да признае, че не желае да го върши повече, щеше да бъде проява на слабост. Беше си взел доста поуки през изминалите няколко месеца, но все още трябваше да поработи върху способността да не изглежда непреклонен.

Преговорите по преместването бяха отнели няколко месеца, после трябваше да изчака заместникът му да поеме работата. През юни вече бе на път към новия си апартамент в Мейфеър, един от най-луксозните квартали на Лондон. Жилището заемаше целия последен етаж на новопостроен блок, имаше прозорци от пода до тавана, подово отопление и вградена стереоуредба във всяка стая.

Тони не проявяваше особен интерес към вътрешния дизайн, затова бе наел специалист да обзаведе напълно апартамента до пристигането му. Свършил бе добра работа, като оборудва жилището с майсторски изработени осветителни тела, съвременни картини, множество мебели, тапицирани в светлосив велур, и тъмносиви пътеки и килими. Атмосферата беше мъжка, но топла.

Все още не бе започнал да води светски живот, но му беше приятно да се върне и, не на последно място, можеше да прекарва повече време със семейството си. Когато беше по-млад, едва чакаше да се махне от къщи и да бъде свободен, но сега бе поомекнал и се радваше да бъде с тях.

Когато се завърна, един от първите проекти, които бе задвижил, беше идеята, преценявана от известно време: да инвестира в ресторант заедно с Марк. С други думи, Тони щеше да осигури капитала, а Марк — да върши черната работа. Вероятно бе направил предложението донякъде от чувство за вина, но бързо отхвърли тази мисъл, като си каза, че това е просто едно проницателно бизнес решение.

Погледна към Марк през масата: никога не го бе виждал толкова доволен. Бизнесът процъфтяваше и явно му прилягаше сам да си е началник. Както и да е с Кейт.

Марк улови погледа му.

— Знам за какво си мислиш — усмихна се той.

— Така ли?

— Да, мислиш си: „Какви са печалбите на Марк?“

— Еее, нещо такова. — Тони издуха дима от цигарата си. Беше се върнал към този си навик след напускането на вманиачения по здравето Ню Йорк.

— Ами добрата новина е, че са страхотни. — Марк се изправи и намести стола си.

— А лошата?

Марк явно се озадачи от песимизма на брат си.

— Няма такава. Всяка вечер е почти претъпкано и съм наел още един главен готвач, така че мога от време на време да имам свободна вечер, както и напълно заслужената почивка, от която се връщам.

— Добре — кимна Тони. — Но не преставай! Персоналът винаги те прецаква, когато шефа го няма — дори и сега не можа да се въздържи да не поучава брат си.

— Те са изключително лоялни и няма да ме прецакат — отвърна Марк твърдо.

— Марк! — предупреди го майка му. — Не употребявай такива думи! — Прекалено се боеше от Тони, за да му направи забележка, но никога не бе проявявала подобни задръжки спрямо по-малкия си син.

Марк не й обърна внимание и леко се усмихна на Кейт.

— Сега, когато вече обсъдихме бизнеса, мисля, че е време, а ти? Очите на Кейт сияеха.

— Чуйте ме всички. — Той почука по масата. — Имаме нещо да ви съобщим. — Приведе се и стисна ръката на Кейт.

Джийн стрелна Дерек с поглед.

— Ооо, и какво е то?

— Ами… — Марк замълча за секунда — решихме да се оженим!

Известно време единственият звук беше тиктакането на големия часовник в ъгъла, после настъпи хаос.

— Милинките ми! Знаех си! — Джийн скочи и прегърна Марк. — Казах на баща ти, че имам добро предчувствие за тази вечер, нали, скъпи?

— Наистина го каза. — Дерек целуна Кейт. — Честито! Това е фантастична новина! — Той замълча. — Но най-хубавото е, че ще ми спести необходимостта да слушам как Джийн го повтаря през цялото време.

Тони се изправи, остави родителите си да се порадват на момента, после, след като първоначалното вълнение се бе поуталожило, заобиколи масата и прегърна Марк и Кейт.

— Честито и на двама ви — каза той. — Не съм виждал други хора, които толкова да си подхождат.

Всички отново седнаха, с изключение на Дерек, който бе напуснал стаята и се завърна с шампанско розе „Laurent Perrier“ и пет високи чаши. Тапата изгърмя и рикошира от масления портрет на дядото на Джийн, Албърт, които имаше изключително суров и държавнически вид.

— Е — Дерек започна да налива, — нека отгатна. Възнамерявате тайно да избягате на някой далечен необитаем остров, да се ожените, да се върнете и да ни разкажете как е минало.

Марк и Кейт се спогледаха.

— Е, минавало ни е през ума да го направим.

Джийн изглеждаше така, сякаш току-що са й съобщили, че малкото им кученце е било прегазено.

— Но — продължи Кейт — решихме, че понеже Джийн бе лишена от голямата сватба във Франция, бихме могли да измъкнем лодката от водата и цялата патаклама да се състои в Англия. Официални прически, страхотни рокли, сума народ в църквата. Мислехме за късния септември.

Бяха им необходими няколко секунди да го проумеят, после лицето на Джийн се озари.

— Сериозно?

Марк кимна.

— Да, мамо, и бихме желали да ни удостоиш с честта да организираш сватбата ни.

— О, боже! — Дерек се плесна по челото. — Току-що ме осъдихте на тримесечно чистилище с избиране на салфетки и картички за гостите — той изстена. — Не, заминавам на дълга голф ваканция.

Марк се обърна към Тони.

— Тъй като сме решили този път да се придържаме към по-традиционен стил, бих искал ти да ми станеш кум.

Брат му изглеждаше неподготвен за това.

— Сигурен ли си? Ами Брайън?

— Вече говорих с него и той няма нищо против. Казва, че и без това не му е работа. Предпочита да се ебава и да не поема отговорност.

— Марк, какво казах за думите? — Джийн престорено се намръщи.

— Мамо, ако мислиш, че това са мръсни думи, по-добре никога не ме навестявай в кухнята на ресторанта.

Кейт се задави.

— Да, направих грешката да го сторя веднъж…

Тони потропа с пръсти по масата.

— Сега, когато вече сме чули прекрасната новина, се надявах някой отново да върне разговора към бизнеса — каза той и Марк изстена. — Съобщи ми и най-малката подробност за развитието на инвестициите ми.

Джийн хвана ръката на Кейт.

— Хайде, скъпа, да вървим в дневната. Искаме да чуем как е направил предложението, нали, Дерек?

Дерек, който възнамеряваше да остане и да послуша бизнес разговора, познаваше свистенето на камшика, когато го чуеше.

— Разбира се, скъпа, точно така — изпъшка той изнурено. Последва ги извън стаята и Марк запозна Тони с текущото развитие на ресторанта.

„Хокинс Бар и Трил“ бе разположен на ъглово място в Мейфеър, което според Тони бе идеално, защото вечер хората можеха да паркират отпред, а не да се надпреварват за места в съседните претъпкани райони на Сохо и Ковънт Гардън. Непосредствената му близост до новия му апартамент също така означаваше, че може да го използва като столова вечер. Когато го взеха, вече имаше кухни и най-общото разпределение на ресторант, но те го бяха изтърбушили и преустроили в съвременен минималистичен стил със сепарета от бежов велур и лампи на тавана във формата на сълзи. Искаха да го превърнат в популярно място за развлечение, известно с отличната си храна, но не прекалено тежкарско или елитарно, затова от самото начало се бяха отказали от едносрично отговарящ портиер и засенчени с шалове абажури.

Всеки ресторант се нуждае от късмет да пробие и техният излезе, когато най-нашумялата певица Бъргънди Браунбе доведе новото си гадже тук за романтична вечеря. Скоро след това прословутият с капризите си А. А. Джил от Сънди Таймс го бе удостоил с оценка над средната и те отплуваха.

Заведението бе претъпкано през повечето от вечерите, но особено през уикенда, и въпреки че наблизо бе отворил един нов ресторант, бизнесът все развиваше добре.

— Така че инвестициите ти са живи и здрави. — Марк се пресегна през масата и взе парче хляб. — Сега вече може ли да отидем при другите?

— След малко. — Тони щедро наля на двамата бренди от кристалната гарафа на масата. — Първо, искам да чуя истинската история за предложението, докато Кейт я няма. — Той мушна Марк в гърдите. — Имаш адски късмет да ти се предостави втори шанс с такова страхотно момиче.

— Зная. — Лицето на Марк светна при прехода от бизнеса към новата му годеница. Справяше се добре с ръководенето на ресторанта, защото обичаше да готви, но самият бизнес не го вълнуваше. — Всъщност няма кой знае какво за казване. След като се събрахме, нямаше смисъл да проточваме нещата. Веднъж оплесках работата и определено нямам намерение да я оставя отново да си отиде.

— Защо всъщност се разделихте? — попита Тони. — Никога досега не си ми разказвал подробностите. — Не сподели, че Кейт го бе направила по време на сватбения уикенд във Франция.

— Защото бях пълен идиот, затова. — Марк отпи голяма глътка бренди. — Бяхме започнали доста да се караме, което всеки нормален човек би си обяснил с прекомерната заетост и труден период, но за мен означаваше, че не си подхождаме. — Той се плесна по бузата. — Пфу! Какъв задник!

— Това е неоспорим факт — каза усмихнато Тони. — Значи зарови глава в пясъка за няколко месеца, а после срещна Фей?

— Да.

— Чувал ли си я оттогава?

— Фей ли? — Марк хвърли поглед към вратата, обезпокоен, че Кейт може да чуе. Тони кимна.

— Едно-две телефонни обаждания в началото — отвърна той. — Тя искаше да се срещнем, за да види дали съм добре и да ми обясни някои неща, но аз не виждах смисъл. Връзката бе приключила и не мислех, че ако я обсъждаме, това би променило нещо. Остави ми още няколко съобщения, но тъй като не получи отговор, се отказа.

— Значи не си мислил, че можете да останете приятели?

— Всъщност не. Не бяхме приятели, преди отношенията ни да се променят, така че дружба с нея не би ми липсвала. Не беше както с Кейт или Джена. — Очите му се разшириха. — Божичко, знаех си, че имаше да ви казвам още нещо!

— Какво? — Тони бе заинтригуван.

— Познай с кого ходи Джена?

— Предавам се.

— Рич! Помниш ли го, полицая. Запознаха се на сватбата — обясни усмихнато Марк. — После той й звъннал и започнали да се виждат често през уикендите. Тя даже възнамерява да се премести в Лондон, за да е по-близо до него.

— Страхотно. Е, френският уикенд породи поне един хепиенд — заяви Тони леко саркастично.

Марк въртеше брендито в чашата си.

— Два, ако броиш Кейт и мен. Това преживяване ме накара да разбера истината. — Отпи голяма глътка и направи гримаса, когато течността опари гърлото му. — Сега, когато отново съм с Кейт, вероятно бих могъл да приема Фей като приятелка, но не мога да кажа същото за годеницата ми, така че по-добре нещата да си останат такива, каквито са.

— Вероятно си прав — съгласи се Тони. — Значи изобщо не сте се срещали? Това е забележителна проява на воля.

Марк сви рамене.

— Не е точно така. Напоследък рядко се сещам за нея. Видях я в няколко списания и, честна дума, не почувствах нищо. Сега ми се струва, че това никога не се е случвало, особено след като съм толкова ангажиран с ресторанта и с Кейт.

— А, да, Кейт. — Тони топло се усмихна на брат си. — И как така се събрахте вие двамата? Чух някаква превъзбудена, объркана версия от мама, но искам да чуя подробностите като от мъж на мъж.

Брат му изглеждаше умислен.

— Господи, толкова я обичам — истинска обич, разбираш ли?

— Донякъде. — Тони му даде знак да продължи.

— Нямах възможност да поговоря с нея във Франция, защото заминах доста внезапно…

— Забелязах. — Изгледа го укорително.

— Да, извинявай. Просто исках да се махна и да се скрия за известно време. — Той отърси прашинка от ръкава си. — Както и да е, нямах възможност да поговоря с нея там, а когато се върнах, здравата затънах в драмата да давам безкрайни обяснения на кого ли не…

Въпреки че обикновено не пушеше, Марк си взе от цигарите на Тони.

— След като първоначалното унижение от сватбата премина, продължавах да се чувствам скапан. Изведнъж ми проблесна защо.

Тони не каза нищо.

— Защото ми липсваше Кейт. Нямаше нищо общо с Фей. — Дръпна дълбоко от цигарата и издуха дима. — Тогава, една събота сутрин, докато както обикновено се размотавах с Брайън из апартамента, реших да направя нещо по въпроса.

— И скочи на белия кон?

— В едно такси, ако трябва да бъдем точни — усмихна се Марк, — и за късмет тя си бе у дома. — Отново си дръпна от цигарата и пак погледна нервно към вратата. — Имаше нужда от известно убеждаване да ми даде втори шанс, но — ето ни тук.

— Адски хубаво. — Тони чукна чаша с Марк. — Е, единственото, което мога да кажа, е, дето имаш късмет, че някой не ти я е отмъкнал междувременно.

Марк тъкмо беше отпил от брендито и почти се задави. Преглътна със затруднение и каза:

— Това ми напомня, че не си ми споменавал, че Тед е гей! Тя твърди, че ти е казала във Франция.

Тони благоразумно се постара да изглежда гузен.

— Да, така е.

— Защо, да му… не ми каза?

— Защото тя ме помоли да не го правя и защото се предполагаше, че на следващата сутрин ще се жениш за друга, затова сметнах, че не те интересува.

За известно време потънаха в мълчание.

— Ти си абсолютно потаен тип — заяви Марк накрая.

— Нарича се дискретност. — Тони махна с ръка да покаже, че не желае да е център на внимание, никога не се бе чувствал удобно, когато в разговора ставаше дума за самия него.

— И Кейт смяташе, че ще кажеш точно така.

— Кога ти призна истината?

— Докато се опитвах да я убедя да опитаме още веднъж — усмихна се Марк. — Както ти явно вече знаеш, оказва се, че е довела Тед на сватбата, защото не е искала да дойде сама, а той бил най-красивият мъж, когото познавала. Освен това могла е спокойно да прекара нощта с него в една спалня, знаейки, че няма да я закача.

Тони изпусна колелце дим във въздуха.

— Предполагам, също така се е надявала да изпиташ мъъъничко ревност?

Марк се разсмя.

— Възможно е. И, честно казано, изпитах. Голяма. Но когато Кейт ми довери, че той е гей, и разбрах, че няма друг, си помислих „сега или никога“ и й разкрих чувствата си.

— Тоест?

— Че още я обичам, че никога не трябваше да постъпвам като вчерашен хлапак и че ако ме приеме, бих искал двамата да се съберем.

— Брей! Не си си губил времето, а?

Той сви рамене.

— Нямаше смисъл. Разбирах, че тя знае за мен всичко, което си струва да се знае, така че бе въпрос само на „да“ или „не“.

— Явно е било „да“.

Марк направи гримаса.

— Не съвсем. След като не остави у мен никакво съмнение какво мисли за всичките ми тъпи изпълнения, тя се съгласи да отидем на вечеря и каза, че ще решава ден за ден.

Брат му стисна устни.

— Не мога да я виня.

— Това бе през ноември и, както също знаеш, оттогава се срещаме. Исках да я помоля да се омъжи за мен по-рано, но реших да изчакам, докато мине откриването на ресторанта. Сметнах, че ако успеем да оцелеем при откриването, ще можем да преживеем всичко.

— Независимо от това тя е твоето момиче — заяви Тони. — Винаги съм го знаел.

— Тогава защо не каза нищо?

— По причини, които споменах по-рано. Известно време не бях част от живота ти и мислех, че, така или иначе, няма да го вземеш предвид.

Марк изглеждаше неуверен.

— Може би щях.

— Е, не ми обърна особено внимание, когато те предупредих, че Фей не е жена за теб! — натякна му Тони.

— Така е — замисли се Марк. — Но, господи, ти се оказа прав.

Брат му леко кимна.

— Благодаря ти. И не ме наричай „господи“, Тони ми е достатъчно.

— Както и да е — ще стигна ли някога до края на тази история? Предложих на Кейт в Антигуа миналата седмица. Бях уредил да сложат маса само за нас двамата на брега, така че тя май подозираше какво се задава. Но въпреки това доста убедително се престори на изненадана.

— Беше ли сигурен, че ще се съгласи?

— До голяма степен. Преди връзката ни бе доста непредсказуема, но този път е различно. Въпреки че и двамата все още сме независими, не си въртим тъпи номера един на друг. Сега е много по-хубаво.

Тони въздъхна.

— Радвам се да го чуя. И още веднъж: неописуемо се радвам за вас.

— Благодаря, братко. Сега да вървим при другите — изправи се Марк.

— Почакай. — Тони бе придобил сериозно изражение. — Има още нещо, за което искам да поговорим.