Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (5)

Петък, 28 юни 2002 г., 14,35

Кейт слезе от таксито и започна да оглежда Шатото, докато Тед плащаше на шофьора. Подсвирна.

— Да му се не види, трябва да струва цяло състояние. Или кариерите на булката и младоженеца се развиват главоломно, или богатите родители здравата са се бръкнали.

Мъжът пусна куфарите й на земята и размаха предупредително пръст.

— Стига, стига, разбрахме се, че този уикенд няма да каним госпожа Грубиянка, нали? — каза той. — Трябва да мислиш позитивно, за да оцелееш. Поеми си дълбоко дъх и да вървим да ги скъсаме.

Една съботна сутрин преди няколко месеца Кейт се беше дотътрила със замъглен поглед в антрето и бе взела пощата. Имаше предложение да се абонира за Рийдърс Дайджест, брошура от местния агент по недвижими имоти, в която се казваше, че госпожа М. иска да купи къща на нейната улица, и един плик, който явно съдържаше покана. Отвори го, след като хвърли пакетче чай в една чаша и включи чайника.

Докато вадеше картичката, имената „Фей Шокър“ и „Марк Хокинс“ се набиха в очите й, а после и „Каним Ви да отпразнуваме сватбата на…“

— Господи! — възкликна тя. Седна до кухненската маса и проучи картичката със сребърни ръбове. Тънкият като паяжина черен шрифт уведомяваше гостите, че сватбата ще се състои във Франция през уикенда на 29 и 30 юни. „Кейт плюс придружител“ бе написано с черно мастило в горния десен ъгъл.

В плика бе пъхната карта на местността около хотела и сведения за полетите, както и бележка, която я уведомяваше, че е една от избраните гости, поканени да отседнат в хотела, където щеше да се състои сватбата.

В гърлото й се бе образувала плътна буца и тя се обади на Лиз, колежка от работата, с която се бе сприятелила след раздялата с Марк.

— Прието ли е човек да ходи на сватбата на бившето си гадже? — попита, без да се представи.

— Ако си го преодоляла и си в състояние да го понесеш, това е една зряла и разумна постъпка — отвърна Лиз. — Но ако ще стоиш отзад в църквата и ще пищиш „Аз трябваше да бъда на нейно място“, тогава може би ще е по-добре да пропуснеш.

— О, отдавна съм го надживяла — проточи Кейт. Бе потресена от поканата, дойде й като гръм от ясно небе.

След като Марк пожела да скъсат, тя бе устояла на всичките му опити да си останат приятели. Знаеше, че най-бързият начин да го преодолее, е процедурата на пълното въздържание от срещи, и накрая той бе престанал да й звъни. Но след около година се обади да й честити рождения ден и бяха провели дълъг разговор, по време на който Марк й разказа за новата си работа като главен готвач в ресторант, а тя се похвали, че са я направили отговорен редактор в списание за диети за отслабване.

След като затвори телефона, Кейт поседя няколко минута в кухнята в размисъл какво чувства към него. Отговорът беше, че е в състояние да понесе някакви дружески взаимоотношения. Оттогава разменяха новини от време на време и се радваха на шеговитото заяждане, което по-рано толкова ги бе привързвало един към друг.

В един от разговорите Марк бе споменал, че има нова приятелка на име Фей, която е манекенка. Но Кейт не задаваше въпроси: все още не бе готова за това.

В съботата, когато пристигна поканата за сватбата, Кейт се стегна достатъчно, за да се обади на Марк по мобилния му телефон. Надяваше се поне да не е в леглото с нея.

— Ало? — Шумът на фона звучеше като улично движение.

— Здравей, Кейт е. Удобно ли е да говорим?

— Здравей! — гласът му бе прекалено сърдечен, като на човек, когато е нервен. — Да, удобно е. Тръгнал съм на работа и чакам рейса.

— Обаждам се само да ти изкажа поздравленията си.

— А, да, благодаря! — отново прекалената сърдечност. — Ще можеш ли да дойдеш?

— Да, но не е там работата — стараеше се да не звучи пискливо. — Защо не ми каза?

Марк мълча няколко секунди. После отговори:

— Да, извинявай. Въздържах се.

— Защо? — Кейт таеше слаба надежда, че той ще обясни как е направил ужасна грешка, като е предложил на Фей, и че тя е тази, която наистина желае.

— Заради случилото се между нас, предполагам. Никога не сме стигали до категорични решения, така че мисълта да се обадя и да кажа, че ще се женя…

Бам! Искрицата надежда угасна.

— Е, вече всичко това е история — вметна тя безизразно, после направи съзнателно усилие да прозвучи по-весело. — Страшно се радвам за теб.

— Благодаря — отвърна той. — Това означава много за мен. Е, да те включа ли в списъка на гостите?

— Да. Плюс Тед.

— Кой е Тед?

— Ти да не си от отдела за разследване на гости? — подразни го тя припряно в желанието си да поддържат разговора лек.

— Е, ами сватбата е моя.

— Да, зная и ти ми изпрати покана, върху която е написано „плюс придружител“. Тъй като не познавам никого с такова име, ще доведа един приятел на име Тед.

— Гадже ли ти е?

— Не е твоя работа.

— Кейт… — поде той унило.

— Добре де, добре. Да. Гадже ми е. Но съвсем отскоро.

— И аз така предположих, особено като не си ми споменавала за него.

— И това от мъж, който не ми е казал, че ще се жени! — леко го укори тя.

— Туш.

След това Кейт прекара останалата част от деня в опит да разбере как приема новината. Някъде дълбоко в мислите си винаги бе таила слабата надежда, че тя и Марк може да се съберат. Сега тази възможност бе изчезнала завинаги и нямаше как да отрече, че леко й се гади.

Когато слезе от таксито във Франция, гаденето се бе превърнало в усещане за болка в долната част на стомаха. Беше пристигнала да гледа как Марк се жени за друга.

Една кола, която спираше зад тях, я изтръгна от унеса й. Извърна се и гърлото й се сви.

Бяха Марк и Брайън.

— Шибана работа. Край, оставам тук завинаги. — Брайън залитна към нея, когато кракът му се закачи за рамката на вратата. — Не мога да понеса това пътуване отново, особено надолу по склона. — Той залепи целувка на бузата на Кейт.

— Каква радост… както винаги — грейна тя. — Това е Тед.

— Здрасти, друже. — Брайън протегна ръка. — И той е?

— Моят приятел — отвърна бързо Кейт, раздразнена, че Марк не бе сметнал за особено важно да каже на Брайън за пътуването им. Затова поздравът й бе едно смръщване, когато той се изправи от багажника на колата си с голям куфар и калъф за костюм. — Здравей — изрече тя безизразно.

Ала широката му усмивка я обезоръжи.

— Толкова се радвам, че успяхте! — Марк пусна багажа и протегна ръце към нея.

Вероятно предполага, че ще се отдръпна, помисли си Кейт.

— Не бих го пропуснала за нищо на света. — Като хвана и двете му ръце, тя положи сестринска целувка на дясната му буза. Познатият мирис на неговия афтършейв „Исей Мияке“ я накара да потръпне.

— Вие трябва да сте Тед. — Марк пусна ръцете на Кейт. — Толкова съм слушал за вас.

Кейт устоя на изкушението да изглежда изненадана при несъмнено лъжливото изявление.

— Да, извинявайте, трябваше да ви запозная. Тед, това е Марк.

— Поздравления за сватбата, приятно ми е да се запознаем — отвърна Тед с широка усмивка. Лицето му бе приятно, с кафяви очи и бистър тен, на който биха завидели много жени. В кестенявата му коса се открояваха руси кичури.

— Поздравления и на теб — отвърна Марк.

Тед изглеждаше озадачен.

— Моля?

— Ти си мъж с късмет. — Той кимна към Кейт.

Тя сдържа порива да го стисне за гушата и да просъска: „Преди ти беше такъв.“ Вместо това се засмя и каза:

— Наистина е така. — И целуна силно Тед.

— Къде се запознахте?

Сега дойде ред на Кейт да се изненада. Не беше очаквала Марк да разпитва подробно и бе смътно раздразнена, че го прави. Вероятно залагаше на това, че не би му казала да си гледа работата пред Тед.

— Аз съм фотограф в списанието — каза Тед. — Прекарваме доста време заедно, докато обработваме кадрите, в които използваме специални щипки да прикрием излишната кожа на някого, отслабнал с много килограми… само няколко месеца преди да ги е наваксал отново.

Марк потръпна.

— Каква интересна мисъл. Откога сте заедно?

Раздразнена от настойчивите му въпроси за личния й живот, когато самият той упорито пропускаше да я осветли за подробностите от собствения си, Кейт реши, че вече е прекалено.

— Както казах, всичко е отскоро — удостои Марк и Брайън с бърза усмивка, после промуши ръка под тази на Тед. — Хайде, мили, да отидем да намерим стаята си.

Тед гузно им се усмихна.

— Ще се видим на вечеря.

Оставиха портиера да се оправя с багажа им и се качиха по стълбите, които водеха към входната врата. Докато избутваше Тед напред, Кейт хвърли бърз поглед през рамо.

Брайън ги следваше, но Марк стоеше на мястото си, зареял поглед над долината. Изглеждаше потънал в размисъл.

Марк премести шумно лоста на скоростта на трета и натисна педала на газта до пода. Колата се оригна, после, след ужасяваща секунда бездействие, се люшна напред и се втурна по страничния път, който водеше към обвитото с печална слава опасно и тясно като макарон кръстовище на Бирмингам.

— Тази бракма дали ще ни докара? — усъмни се Брайън, чието лице бе станало пепеляво.

— Тогава да вземем твоята кола? — предложи Марк саркастично.

Брайън изглеждаше обиден.

— Когато се сдобия с ферари, ще те уведомя. Проблемът е, че продължава да чука отстрани.

Древният ситроен 2CV на Марк бе подарък от родителите му. Биха могли да му купят и най-лъскавата спортна кола, но бяха възпитавали момчетата си да ценят стойността на парите и постигнаха компромис с 2CV. Той улесняваше пътуването на Марк към дома през уикенда, за да ги види, както, разбира се, да види и Джена, та бе изминавал този път неколкократно, откакто бе започнал да учи в университета.

Брайън често си изпросваше да го закара. Приносът му към поддръжката на колата се състоеше в покупката на два стикера за бронята, на които пишеше: „Ако искаш тишина и спокойствие, надуй клаксона“ и „Извинете шофирането ми. Презареждам“.

Отначало и двете момчета тъгуваха за дома, но седмиците минаваха, а социалният им живот в Бирмингам набираше сила и те започнаха да проявяват по-слаб ентусиазъм към изнурителното пътуване до вкъщи. Този уикенд, за свой срам, Марк се бе обадил на Джена да й каже, че е спукал гума и няма да се прибере. „Освен това няма да е зле да седна и да поуча малко“, бе добавил виновно той.

Сега караше колата си с четири съвършено напомпани гуми за нощ на скитане с Брайън.

Двамата деляха един смрадлив мезонет с още две момчета от университета, който се намираше на главната улица, водеща към приличащото на лабиринт кръстовище, около което сега хълцукаше колата.

Евтин, но не и ведър, апартаментът бе гробница от седемдесетте, с прокъсани тапети в кафяво и кремаво, изкуствено покритие на тавана и лепкава от мръсотия баня в цвят авокадо. Килимите бяха направо разнищени и покрити с петна от неопределим произход, оставени през годините от предишни обитатели.

Всяка седмица събираха пари за храна и всеки един имаше определена вечер, в която да готви за останалите. В понеделник ядяха запечените в тесто наденици на Брайън, във вторник бе Марк с „чили кон карне“, в сряда — Шейн и нещо като арабски дюнер, а в четвъртък идваше ред на лазанята и пържените картофи на Стив. В почивните дни се хранеха с каквото си искат, а следващата седмица се връщаха към същото меню. Като студенти средствата им не достигаха, така че повечето пъти, когато излизаха, ходеха в субсидирания от университета бар. И тази вечер не бе изключение.

Докато заключваше колата, Марк усети да го пробожда лека вина, сещайки се за Джена, която си седи у дома с родителите. Но мисълта бързо се изпари, докато влизаше вътре и се насочи към смесицата от силна музика и оживени разговори.

Марк бе хубав, притежаваше нещо от Мел Гибсън, но Брайън бе по-скоро Мел Брукс. Лукавото му чувство за хумор означаваше, че се радва на умерен успех сред жените, докато не го опознаеха и не разберяха какъв неописуем мърльо е той.

„Като дете бях толкова грозен, че когато си играех в пясъчника, котката се опитваше да ме зарие — каза той веднъж на Марк. — Родителите ми се чувстваха по същия начин — играчките ми в банята бяха тостерът и едно радио.“

След като взеха неизбежното решение да приберат колата на сутринта, Марк и Брайън погълнаха няколко бири в бърза последователност. После, само заради Брайън, се отправиха към група момичета в ъгъла.

— Седи ли някой тук? — попита завалено Брайън, сочейки две ниски табуретки с огромни буци дунапрен, стърчащи от тях.

— Да, вие — каза едно пъпчиво момиче. На отрезвяващата дневна светлина тя бе това, което биха определили като „десетата бира“ — количеството, което трябваше да изпият, за да я погледнат.

Но очилата, които бирата бе поставила на Брайън, явно я показваха като страхотна красавица. Той наплюнчи пръст и го притисна към блузата й.

— Давай да те освободим от тия мокри дрехи.

След пет минути мляскаше лицето й, докато Марк безутешно зяпаше в пространството. Внезапно му се прииска да бе пътувал до вкъщи.

Сега можех да си гледам видео и да се гушкам, мислеше той, разочарован. Вместо това съм принуден да наблюдавам развращаващото зрелище как езикът на Брайън изчезва в гърлото на някакво момиче.

— Здравей, имаш ли нужда от помощ?

Женският глас го изтръгна от изпълненото със самосъжаление вцепенение.

— Ъъъ, извинявай?

— Имаш ли нужда от компания? Струва ми се, че приятелят ти те е зарязал — ако не телом, то явно духом.

Марк разбра само половината от това, което тя говореше, но му бяха необходими само пет секунди да проумее, че е много привлекателна, с лице, подобно на елф, и къса, щръкнала като морски таралеж кестенява коса. В мислите му проблесна представата как прокарва ръце през нея.

— Сядай. — Той се пресегна и придърпа стол. — Може ли да те почерпя с питие?

— Ооо, богат студент — каза тя, а очите й му се присмиваха. — Да, моля. Двоен джин с диетичен тоник, ако може.

Марк разполагаше с последната си петарка, затова приложи стария изпитан номер на Брайън да се престори, че не е чул думите й, и се върна с две половинки светла бира.

След десет минути бе открил, че тя се казва Кейт Еванс, че е от Манчестър и че е първа година медийни науки. Освен това откри, че е развил синдрома на селективната памет: удобно забрави, че си има приятелка, и я покани на среща идната седмица.

— С удоволствие ще изляза с теб — усмихна се тя и притисна лице към неговото, — но междувременно хайде да отидем у вас.

След години, прекарани в опити да преодолее съпротивата на Джена, Марк едва можа да повярва, че тази страхотна жена му се предлага на тепсия. Никакъв ужас, никакви многозначителни разговори, просто един „без тъпотии, давай да се чукаме“ подход към живота. Помисли си, че е умрял и е отишъл на небето.

Подтикван от чиста похот и болезнена ерекция, той зае десетарка от Брайън и спря такси, за да достави възможно най-бързо Кейт до мезонета.

Там Марк откри невероятния секс. След първия трескав сеанс те намалиха темпото за втори опит и после Кейт заспа дълбоко. Но Марк лежеше в мрака и се питаше какво, по дяволите, ще прави. Разкъсван между ужасното чувство за вина към Джена и екстаза от това, че е свалил в леглото жена, която намираше за неустоимо привлекателна, той прекара по-голямата част от нощта да я гледа.

В седем сутринта се отказа от опитите да заспи и се промъкна в кухнята за чаша вода. Там попадна на Брайън, който седеше на масата с позеленяло лице. Над главата му се намираха написаните на ръка „Домашни правила“, закачени от него, когато се нанесоха там.

• Може да се плаче по време на филм, ако: (а) кучето герой умира, за да спаси стопанина си, или (б) Шарън Стоун разкопчава блузата си.

• Никога не се бий гол, освен ако не си в затвора.

• Винаги поднасяй съболезнования, ако котката на гаджето ти умре, дори и ти да си бил този, който тайно я е хвърлил във вентилатора на тавана.

• Приятелите не позволяват на приятелите си да носят „Спвдо“. Никога.

• При никакви обстоятелства не се допускат двама мъже под един чадър.

— Кога ли е дошло тайнственото такси? — промърмори Брайън.

— Моля?

— Тайнственото такси, което е пристигнало тази сутрин, отнесло е приказната красавица, която забърсах снощи, и я е заменило с тапира, хъркащ понастоящем в леглото ми. — Той потръпна. — Тя е единствената жена, която се е явявала на живо в образ и подобие.

Марк се разсмя.

— Вярно, не е бог знае какво. Но нали ти е известна поговорката: красотата е в погледа на този, който пие бирата.

— Смътно си спомням как си мислих, че има страхотни цици — продължи Брайън, — но се оказа, че е с онзи сутиен, тип „Цепелин“ — впечатляващ отвън, но шибано нищо отвътре.

— Е, щом смяташ, че ти имаш проблем, чуй това — каза Марк. — В леглото ми има момиче… което не е Джена.

— Коя е Джена? — Кейт бе застанала на прага. Чешеше главата си, за да накара косата си да щръкне.

— О, тя ли… тя е просто приятелка. — Лицето на Марк се окъпа в ярка червенина.

— Нима? — изражението на Кейт не остави съмнение, че не му вярва и думица и бе адски ядосана. — Е, аз съм моногамна, така че, ако успееш да се оправиш с това, звънни ми.

Взе химикалка от бъркотията на масата и надраска номера на ръката на Марк.

— Ако пък не, гледай си работата. — Вдигна дънковото яке, което бе хвърлила на един стол снощи, и си тръгна.

След няколко секунди отново надникна през вратата и погледна Брайън.

— Може би ще ти хареса да узнаеш, че моите „цепелини“ са си истински. — После изчезна.

Марк и Брайън зяпнаха един към друг, без да се осмелят да кажат нещо, в случай че тя още е в съседната стая. Накрая Брайън направи гримаса и се изправи.

— Отивам до Макговньо — заяви той, като имаше предвид, че отива до „Макдоналдс“ с единствената цел да използва тоалетната им. — Направи ми една услуга. Иди в стаята ми и кажи на хъркащия африкански глиган, че съм отишъл да играя футбол или нещо такова. Ще ти звънна след около два часа да разбера дали е безопасно да се върна.

И това бе краят на значимата връзка на Брайън. Но вечерта, прекарана от Марк с Кейт, определено беше нещо, което му се искаше да повтори. Пренесе номера от ръката си върху лист хартия, после си даде няколко дни да обмисли нещата от всички страни.

— Здравей, обажда се Марк.

— О, здрасти. Приключи ли вече с приятелката си?

Марк бе зашеметен от бързината, с която тя премина към основния въпрос.

— Е, не съвсем — поколеба се той.

— Тогава защо се обаждаш? Емоционалните каши не ме интересуват. Отегчават ме.

— Само исках да кажа, че връзката е на една проклета крачка пред финала и че наистина искам да те видя пак.

Кейт помълча известно време.

— Ами, както ти казах, аз съм моногамна, така че, когато направиш последната крачка и прекосиш линията, се обади отново.

Чу се изщракване и Марк разбра, че е затворила телефона. Постави слушалката обратно на вилката и се взря в пространството. Отчаяно искаше да види Кейт, но сега разбра, че първо ще трябва да оправи положението с Джена.

Следващата събота той замина за Саутхемптън без Брайън. Каквото и оправдание да предложеше, нямаше да бъде леко и му се повдигаше само като се сетеше за това. Още по-зле, когато пристигна в дома на родителите й, Джена развълнувано скочи в колата и му каза, че има изненада за него. Като го насочваше из квартала с големи къщи на около километър и половина от центъра на града, тя извади и размаха връзка ключове.

— Реших, че ми е нужна малко повече свобода, така че си наех апартамент. Означава също, че ще имаме много повече време да бъдем сами.

Тази нощ Марк не можа да се застави да повдигне въпроса за раздялата. Вместо това направи всичко възможно посещението му да си остане платонично, като заяви, че изтощението и стресът са причината да не се интересува от секс. Не искаше да се възползва от Джена, а така или иначе се беше отдръпнал.

През следващия уикенд Джена му бе купила кашмирен пуловер, после бе сготвила прекрасна вечеря в новия си апартамент. Той отново пропусна да й каже и изигра картата с прекомерния стрес, за да избегне секса.

За щастие, най-сетне Джена сама взе инициативата в свои ръце и следващата сряда сутрин пристигна дълго писмо: „Скъпи Марк…“. Пишеше, че е доловила задълбочаващата се дистанция между тях, откакто е заминал за университета, и един от двамата трябвало да го изрече. Предлагаше да се разделят за около месец и после да се чуят и да обсъдят дали си струва да продължават: „В противен случай никога няма да можем да си оправим живота.“

Марк прекара прилично според него време в тъга, после вдигна телефона и се обади на Кейт.

— Край — каза той и в съзнанието му наистина беше така. Както го разбираше, раздялата за един месец бе период на охладняване, преди да се обади на Джена и да й каже, че инстинктът й е бил точен, по-добре щеше да бъде да си останат приятели.

Междувременно той се втурна главоломно в един живот на горещи, идеалистични спорове и страстен секс с жизнерадостната, непоклатима в разбиранията си Кейт.

Отначало Брайтън бе опечален от това, че тази нова жена посяга върху доброто време за футбол и къри, но скоро стана ясно, че Кейт е толкова близо до гадже от типа „нямам нищо против приятелите ти“, колкото е възможно за една жена, без самата тя да бъде мъж.

Кейт имаше невероятно чувство за хумор, харесваше „Руби Мърейз“ и дори обичаше да гледа футбол в затъмнената стая, която миришеше на снощни фасове и бира. Още по-добре — сякаш нямаше нищо против, когато Брайън измъкваше Марк навън да пийнат само по мъжки.

Животът засега бе хубав.