Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (21)

Събота, 30 ноември 2002 г., 11,20

Няколко секунди по-късно чу да се отваря вътрешна врата в апартамента и стъпки, които отекваха по твърдия под. Видя силуета й да се очертава през матовото стъкло и сърцето му подскочи.

— Кой е? — извика тя.

— Марк.

Тя отвори веднага, беше стресната.

— Господи, това си ти\ Какво правиш тук?

Не го каза враждебно, по-скоро малко насмешливо и той се вкопчи в това като добра поличба.

— Сама ли си? — попита я.

Изражението й се измени в леко раздразнение.

— Влиза ли ти в работата?

— Не, нямах предвид това — каза той тихо. — Питам само защото искам да вляза и да поговоря с теб.

— За какво? — Тялото й препречваше вратата.

— За нас.

— Марк, последния път, който си спомням, нямаше нас.

Той остана там няколко секунди, без да знае какво да направи или да каже. Предишният Марк щеше да промърмори: „Извинявай за безпокойството“, и да си отиде, но сега бе решен да получи окончателен отговор на въпроса дали има общо бъдеще пред тях.

— Искам да вляза — заяви той твърдо.

— Нима? — Очите й му се подиграваха. После стана сериозна. — В такъв случай по-добре влизай. — Отстъпи да му направи път. — Върви в кухнята. Ще направя кафе.

Десет минути по-късно, докато бавно отпиваше от чашата с разтворимо капучино, Марк я бе осведомил как се развиват нещата в работата, за здравето на семейството си и дори бе коментирал колко е хубаво времето за този период на годината. За всичко, освен за каквото бе дошъл. Най-сетне дръзна да се впусне в неизвестността:

— Кейт…

— Това е моето име, не го хаби! — тросна се тя.

— Казах, че искам да говоря с теб.

— Наистина. — Беше ясно, че не възнамерява да го улесни.

— Няма смисъл да говорим със заобикалки… Дойдох тук, защото искам да оправим нещата между нас.

— Нещата? — тонът й бе твърд.

— Искам да кажа, да се съберем — измънка той.

Отначало изражението й не разкриваше нищо. Изминаха една-две минути и никой не заговори. След това тя въздъхна нетърпеливо:

— Това ли е всичко?

— Ами… да — чувстваше се ужасно неловко. — Няма какво много да се добави.

Кейт се изправи и посочи вратата.

— Довиждане, Марк.

Той не помръдна.

— Какво толкова казах?

— Въпросът е по-скоро какво не каза. — Направо бе побесняла.

— Извинявай, не те разбирам. Само казах, че искам да се съберем отново, а ти реагираш по такъв начин… не разбирам. — Челото му се набразди от безпокойство. — Освен ако идеята не те отблъсква.

Тя разтри бръчката между свитите си вежди.

— Сериозно ли мислиш, че след всичко, което се случи, можеш просто да доплуваш, да заявиш, че искаш отново да бъдем заедно, и аз да се хвърля в обятията ти?

Марк изглеждаше подобаващо смирен.

— Не, разбира се, че не. Зная, че трябва да извървим дълъг път, но си помислих, че поне бихме могли да го обсъдим.

Кейт седна и напрегнато се взря в очите му през масата.

— Кажи ми, защо искаш да се върна?

Той беше стреснат, но осъзна, че това е решаващият момент. От отговора му без съмнение зависеше какво ще се случи занапред.

— Искам да се върнеш, защото, ако използвам думите на великия господин Уелър, ти си най-хубавото в досегашния ми живот.

Тя не отговори нищо и Марк си направи извода, че ще е необходимо много повече от това, за да я убеди.

— Искам те, защото не съм преставал да мисля за теб през последните шест месеца, след онази история във Франция. — Той тихичко въздъхна. — Естествено, тогава се почувствах скапан, но скоро разбрах, че е било повече от унижение, а не защото беше разбито сърцето ми.

Изражението й се смекчи.

— Продължавай.

— Проумях, че мъката, която изпитвам, няма нищо общо с последствията от несъстоялата се сватба, но има много общо с това, че не съм с теб. Когато се върнах назад във времето, бях поразен от откритието, че в момента, в който те видях да излизаш от колата с Тед, разбрах, че още съм влюбен в теб. Но не си позволих тази мисъл, защото бяхме отишли много далеч с другото… а после тя, така или иначе, го отмени.

Кейт задъвка устната си.

— Много бих искала да повярвам на всичко това, Марк, но циничното дяволче на рамото ми подсказва, че си преиначил историята отчасти от жал към самия себе си и искаш да се събереш с мен, защото няма никой друг на хоризонта.

— Кейт, това не е вярно — умолително каза той.

Тя вдигна ръка да не я прекъсва.

— Във Франция отчаяно чаках знак, какъвто и да било знак, че все още имаш чувства към мен. Но нямаше такъв. Ти просто приличаше на мъж, безумно влюбен в бъдещата си съпруга.

— Тогава си мислех, че съм влюбен — обясни той нещастно. — След това разбрах, че не съм. Било е само похот.

— Колко удобно — подхвърли Кейт сухо.

Марк се наведе през масата и хвана ръката й, доволен, че тя не се отдръпва.

— Виж, не мога да върна времето, така че трябва да ми повярваш. Няма нищо по-лошо от това най-голямата ти грешка в живота — или почти най-голямата в моя случай — да ти покаже какво наистина искаш.

— В какво бях облечена? — попита тя внезапно.

— Моля?

— Когато слязох от колата с Тед, в какво бях облечена?

Марк затвори очи.

— Беше с дънково яке, с блузка на бели и сини точки отдолу, която показваше част от корема ти… бели джинси и маратонки в синьо и бяло. Косата ти беше малко по-къса, отколкото е сега, с малки къдрички във вдлъбнатината на врата, и беше сложила любимия си парфюм на Есте Лаудер… а, освен това имаше колие, което не бях виждал преди, с малко сърчице.

Отвори очи и видя сълзите на Кейт.

— Много добре — усмихна се тя.

— А вечерта носеше черна копринена рокля с…

— Да, да — радостно се разсмя тя. — Вярвам ти.

— Добре. — Той стисна ръката й малко по-силно.

— Но все още не разбирам защо не каза нищо. Не мога да изразя колко съкрушено бе сърцето ми да дойда на сватбата ти и да се преструвам, че се радвам за теб.

Марк се усмихна.

— Толкова убедително се преструваше, че ти повярвах. А, както ти казах, не бях проумял какво чувствам до по-късно, когато цялата суматоха бе преминала. Обяснявах си го с носталгия.

Тя извърна глава и се втренчи в голите дъски на пода.

— Тогава те търсих, но ти си бе отишъл.

Той я погледна гузно.

— Просто не можех да погледна никого… Не можех да понеса неизбежните въпроси, особено от мама и татко, затова постъпих като страхливец и незабавно заминах.

Кейт кимна в знак, че разбира.

— Виждал ли си я след това?

— Не. Звъня ми няколко пъти през следващия месец, вероятно от чувство на вина. — Марк отпи от кафето си. — Остави и съобщение на мобилния да ме пита как съм, но не си направих труда да отговоря. Нямах нужда от загрижеността й. Единственото, за което можех да мисля, бе да ти се обадя, но бях сигурен, че няма да искаш да ме чуеш.

Поседяха мълчаливо известно време, единственият звук бе гукането на един гълъб на прозореца. Марк дълбоко осъзнаваше колко доволен се чувства да бъде с нея, дори без да говорят. Една мисъл го прониза и той застина.

— Все още ли си с Тед? — опита се да прозвучи делово, но вътрешно усещаше болезнена тревога.

Тя го погледна с любопитство.

— Ти май не знаеш, нали?

— Какво да знам? — Той се напрегна. Може би тайно се бяха оженили. Може да бе умрял.

— Тед е гей — ухили се Кейт. — Дойде на сватбата да ми направи услуга, за да се престоря, че ми е приятел. Нямаше начин да гледам как се жениш за друга, а аз да приличам на тъжна стара мома.

Марк избухна в смях от облекчение.

— И през ум не ми е минало! — давеше се той. — А толкова ревнувах!

— Мислех, че Тони вече може да ти е казал.

— Тони?

Тя кимна. Марк бе озадачен.

— Да, той знаеше. Доста си поговорихме с него на вечерята и тогава му казах, но го помолих да го пази в тайна.

— Е, да му го признаем, направил го е — поклати глава Марк. Помисли още малко и се усмихна. — Винаги си е бил потайно копеле.

— Той би казал „дискретно“.

Сега, когато нещата между тях бяха поставени на по-приятелска основа, Марк си позволи леко да се отпусне. Но Кейт издърпа ръката си и той отново се напрегна.

— В живота ми няма нищо сериозно — каза тя и обви чашата си с длани. — Не е имало, откакто ти и аз се разделихме. Но това не означава, че възнамерявам отново да нагазя в… — тя го посочи.

Стана, постави чашата си в мивката и се обърна да го погледне, опряна на сушилнята.

— Марк, имаш ли някаква представа колко ме нарани, когато излезе оттук и отиде да живееш при Брайън?

Той бавно поклати глава.

— Толкова съжалявам. Бях пълен идиот — не знаеше какво друго да каже.

— Не съм сигурна дали мога да ти повярвам, че няма да ме нараниш отново — каза тя тихо.

Той инстинктивно се надигна и направи две крачки към нея. Сграбчи ръцете й и я погледна право в очите.

— Кейт, кълна се, че никога, никога няма да ти причиня болка отново.

— Няма гаранции за това.

— Може и да няма, но аз ще направя каквото зависи от мен. Вече съм друг човек. Онази история във Франция много бързо ме накара да порасна.

Тя не каза нищо.

— Да те зарежат на сватбения ти ден положително е едно от най-унизителните преживявания в живота, но знаеш ли какво? Радвам се, че се случи, защото ме накара да осъзная какво искам… и това си ти.

Сега Кейт открито, макар и безмълвно, плачеше.

— Не знам, Марк, аз…

— Моля те, дай ми още една възможност. После, да кажем след месец-два, ако все още мислиш, че никога вече не можеш да ми вярваш, ще приема отрицателния отговор. Обещавам. — Марк положи ръка на сърцето си.

— Да направим сделка.

— Готово — отвърна той, усетил, че бронята й се е пропукала.

— Ще караме ден за ден, а аз си запазвам правото да те отрежа веднага, ако реша, че нещата не вървят. — Тя изтегли ръката си от неговите и предупредително го тупна в средата на гърдите. — Топката сега е в мен, дължиш ми го.

— Наистина е така — засмя се той.

— Добре. В такъв случай започваме с вечеря тази седмица и караме бавно нататък.

Внезапно Марк стана сериозен.

— Обещавам ти, че няма да съжаляваш за това, Кейт.

— Хмм, ще видим. Както казах, на изпитателен срок си.

— А, има още нещо… — Той стегна хватката си върху ръцете й.

— Какво? Не насилвай нещата…

— Трябва ли да чакам чак до другата седмица да те нацелувам? Тя избухна в смях и се хвърли на врата му.

— Вече бях решила, че никога няма да попиташ.