Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (11)

Събота, 29 юни 2002 г., 00,10

Към полунощ Джийн се бе подпряла на вратата на библиотеката и определено изглеждаше здравата подпийнала. Дерек, който се бе предал, я придържаше за лакътя.

— Добре съм, пусни ме. — Тя изтръгна ръката си от хватката му и се опита да направи няколко крачки напред, но се спъна и събори една масичка в стил Луи XIV.

Тони прекоси стаята за миг.

— Изведи я оттук, пияна е — промърмори той на баща си.

— Опитвам се. Тъкмо се канеше да пожелае „лека нощ“ на Марк.

Тони изправи масичката.

— Чакайте тук — каза той твърдо. — Ще доведа Мохамед при планината.

Отправи се решително през стаята към мястото, където Марк си бъбреше с Кейт и Тед.

— Мама се е поомаяла — обърна се към брат си. — Намери Фей и отидете да кажете „лека нощ“ на нея и на татко. Ще й бъде по-добре в леглото.

Марк остави чашата си и се отдалечи да търси Фей.

— Не можахме да се видим като хората — усмихна се Тони, докато се ръкуваше с Тед. — Аз съм братът на Марк.

— Зная. Кейт ми разказа всичко за вас.

— Така ли? Трябва да й е отнело цели пет секунди. — Тони потупа Кейт по рамото. Това волево момиче изключително му харесваше и му бе допаднало от мига, в който се бяха запознали.

Марк я бе довел у дома в Саутхемптън скоро след постъпването му в университета. Беше разказал на Джийн и Дерек някаква бутафорна история за това, че пътищата им с Джена са се разделили, но Тони подозираше, че Кейт е причината за разрива. Веднага щом я видя, бе сигурен в това.

Кейт притежаваше всичко онова, от което бе лишена Джена. Беше напориста, самоуверена по един идеалистичен, ученически начин и притежаваше хапливо чувство за хумор. Тони бе решил, че съвършено подхожда на Марк; бе го измъкнала от провинциалната му, саутхемптънска черупка, без да му се налага. Не прекара много време с двамата, но докато си бъбреше с тях, реши, че равновесието във връзката е здравословно.

Затова бе дълбоко шокиран, когато Джийн му съобщи, че са се разделили. Никога не му бе минавало през ума, че това може да се случи — изглеждаха идеални един за друг.

Когато се бе опитал да повдигне въпроса по време на едно от редките си обаждания до Марк, брат му го беше отрязал, че това е съвместно решение, предизвикано от все по-честите им караници. Тони не го бе притиснал, защото самият той беше стъпил на несигурна почва: винаги бе категорично дискретен за собствения си личен живот и винаги бе казвал на Марк, че хората не могат да ти опяват за това, което не знаят. Едва ли би могъл да се оплаче, че Марк не е възприел съвета му изцяло.

Тази вечер, насърчаван от няколко чаши вино, той реши да измъкне от Кейт нейната версия на историята. Но първо трябваше да се отърве от Тед.

— Е, къде се запознахте вие двамата? — попита той, като местеше поглед от Кейт към Тед като зрител на тенис мач в Уимбълдън.

— Амиии, в офиса — Кейт се бе изчервила, но Тони не можа да разбере дали от смущение или заради виното. — Тед е фотограф в списанието, където работя.

— Разбирам. — Тони барабанеше с пръсти по празната си чаша и позволи мълчанието да се проточи, докато постигне това, което иска.

След трийсет секунди Тед бе разчел сигналите и бе скочил на крака.

— Трябва да отида до тоалетната — извини се той и грабна чашата на Тони. — Ще ви я напълня, като се връщам.

— Благодаря. — Тони му се усмихна набързо и се приготви за удара. — Е?

— Няма да се преструвам, че ми е лесно — отвърна тя, правилно изтълкувала заредената с многозначност кратка думичка. — Но се справям.

Той въпросително вдигна вежди.

— Да не би да намекваш, че по време на церемонията ще викаш „Трябваше да съм аз“?

Кейт се натъжи.

— Не, мисля, че ще успея да се въздържа. Но знаеш ли какво? Трябваше да съм аз.

Тя леко сведе глава, захапала долната си устна. Погледът й бе отчайващо печален.

Тони бащински положи ръка на рамото й и я стисна.

— Какво се случи между вас? Нищо не разбрах от онова, което Марк ми каза.

— Кажи ми какво ти е казал и аз ще ти предложа моята версия — усмихна се тъжно тя.

— Каза, че сте започнали много да се карате и заедно сте взели решение да се разделите.

— Така ли? — Кейт обмисли това, челото й се смръщи.

— През цялото време го прехвърлям през ума си — призна тя, после бързо добави: — Но той не знае. Мисли, че напълно съм го преодоляла.

Тони направи жест, като че ли си заключва устата: тайната й щеше да бъде опазена от него.

Кейт бързо примигна и продължи:

— С две думи, известно време живяхме заедно в ужасно малък апартамент, и двамата работехме извънредно много и започнахме да си лазим по нервите. Случват се такива работи, нали?

Тони кимна, но не каза нищо.

— Наистина започнахме да се караме малко повече, но аз не обръщах особено внимание. В действителност се готвех да предложа да обмислим дали да не се оженим и да си имаме дете през идващите няколко години. — Тя пийна още вино.

— И?

— Преди да се реша да го спомена, един ден той се прибра и заяви, че тъй като не се разбираме, възнамерява да се премести и да живее с Брайън.

— Опита ли се да го разубедиш?

— Не виждах смисъл. След шест години заедно дойде труден период и той се предаде. Това ми говореше нещо. — Тя се бе втренчила напред със застинал поглед.

— И то беше?

— Достатъчно. Марк искаше да продължим да се виждаме, но аз съм от типа „всичко или нищо“; така и му казах. Той избра нищото, като осъществи намерението си да се премести — тя изпръхтя. — Но поне моят ултиматум му даде възможността да каже на майка ти, че аз съм тази, която къса.

— И нямаше среднощни пиянски обаждания с вопли за завръщане? Кейт поклати глава.

— И ти също не го премисли отново? Ако бяхте продължили да се виждате, нещата можеше накрая да се оправят.

— Може би да, може би не. Предполагам, че се надявах толкова да му липсвам, та да се обади посред нощ, молейки да се върне. Но той не го направи. — Тя хвърли поглед през стаята, където Марк и Фей се смееха с Адам, който яростно жестикулираше. — После срещна нея. И ето ни тук година по-късно, на сватбата им. — Очите й бяха пълни със сълзи. — През цялото време, докато бяхме заедно, и за миг не показа склонност към брак.

Тони не я обвиняваше, че изглеждаше и звучеше огорчена.

— Знаеш ли, може да прозвучи странно — рече той тихо, — но понякога трябва да срещнеш някого, който не е за теб, за да разбереш кой ти подхожда. Пък щом се осмелят да ни кажат, че някой не ни подхожда, мислим, че се бъркат в живота ни, неизменно продължаваме и правим грешки.

— Значи мислиш, че Марк и аз не бяхме един за друг, така ли? — Кейт приличаше на малко момиченце, което е разбрало, че няма да получи куклата, която иска, за Коледа.

— Мисля, че бяхте страхотни — заяви Тони насърчително. — Проблемът е, че преди теб Марк бе ходил само с Джена, така че нямаше богат опит с жените. — Той замълча да провери дали Кейт желае да коментира забележката му, но тя не каза нищо. — През повечето време се разбирахте толкова добре, че вероятно той го е приемал като даденост. После, когато ви е било трудно, е решил, че нищо не върви, и се е измъкнал по глупав начин.

Кейт очевидно попиваше всяка негова дума.

— После — бум! — Тони плесна с ръце. — Среща красива, но непоносима жена и погрешно го приема за дълбока страст. Той се хвърля към нея, но с абсолютно погрешни мотиви.

Кейт не бе сигурна.

— Може и да си прав, но това не ме кара да се чувствам по-добре — гласът й бе едва доловим.

Тони стисна устни.

— Аз също не съм очарован. Но държа таен коз.

— Наистина ли? — Кейт се оживи при намека за интрига.

Тони разбра, че е казал прекалено много, и смени темата:

— Знаеш ли какво? Една от подигравките на живота е, че жените са подозрителни към мъже, които са кръшвали няколко пъти, но истината е, че за тях е много по-вероятно да се кротнат, защото са минали през всичко и знаят какво искат. Неопитните са тези, които често те прецакват.

— Добър опит — усмихна се Кейт, — но няма да те пусна толкова лесно. Какво беше това за тайния коз?

— Нищо. Изцепка на човек, който пие вече от… ох… — той погледна часовника си — прекалено отдавна.

Кейт очевидно не можеше да се задоволи с това.

— Да, добре. Е, каквото и да се окаже, надявам се да свърши шибаната работа — измърмори тя.

— Аха! Тъкмо се чудех къде се е запилял. — Тони посочи към мястото, където Тед, стиснал две чаши вино в ръка, разговаряше с Брайън, който го бе спрял на път към тях.

— Бързо, преди да се е върнал, как се развиват нещата между вас двамата?

Кейт направи физиономия.

— Можеш ли да пазиш тайна?

— Кълна се в честта си — произнесе той тържествено.

Кейт стисна ухото му между палеца и показалеца си, притегли го към себе си и му прошепна нещо.

 

 

00,15

Марк и Фей махнаха на Дерек, който извеждаше Джийн през тълпата, извърнаха се един към друг и избухнаха в смях.

— Никога не съм виждал мама толкова пияна! — пръскаше слюнки той. — Шокиран съм.

— Аз пък не съм. — Фей се ухили. — Всъщност мисля, че направо е срамота, дето тя си ляга. Можеше малко да пораздвижи нещата.

— Не ти ли е забавно? — загрижеността се бе отпечатала на лицето на Марк.

— Да, забавно ми е — отвърна тя с фалшива веселост, — но и аз искам да си легна, за да може утрешният ден да настъпи по-скоро.

Марк нежно я гушна, ръцете му обгърнаха тялото й. Фей зарови лице във врата му. Миришеше възхитително — на смесица от мускус и току-що запалена цигара. Искаше да остане така завинаги, да вдишва познатия мирис и да се чувства приласкана, но накрая го отблъсна и хвана ръката му.

— Хайде, ела да си намерим спокойно местенце да се усамотим. — Тя го преведе през главния вход на библиотеката до празния коридор. Няколко метра по-надолу една врата водеше до малка пушалня, боядисана в тъмночервено, с подходящи килим и завеси. На няколко малки масички от двете страни на старинна гарнитура от три части в бургундско червено бяха поставени дъски за табла.

Фей рухна на канапето и привлече Марк към себе си.

— Е, така е по-добре — промърмори тя, докато се наместваше в дълбоките възглавници. — Просто ми се искаше да се махна за малко.

— Побъркват ли те? — Той затъкна кичур коса зад ухото й.

— Не толкова ме побъркват… но е доста стресиращо, нали?

— Да, така е. Много повече, отколкото си мислех.

— В какъв смисъл го намираш стресиращо? — питаше се дали бе по същата причина, по която и тя.

— О, да бъдеш постоянно център на внимание, да се уверяваш, че всички си прекарват страхотно, такива работи. — С една ръка я притегляше към гърдите си, другата лежеше на коляното й. — А ти?

Фей се втренчи в празната камина.

— До голяма степен за същото. Изтощително е да трябва да водиш разговор с всички през цялото време. Много повече ми допада да ходя по чужди тържества, където човек може да си избира с кого да говори.

— Ммм. Няма нищо по-хубаво от това да прекараш известно време с близките си, за да си припомниш защо си се махнал от тях. — Марк се облегна на възглавниците. — Но когато това свърши, ще разполагаме с две седмици на Малдивите, през които ще безделничим.

— След което цял живот ще можем да правим подобни неща… просто да се свием на дивана и да гледаме телевизия, да си поръчаме храна за вкъщи — каза тя замечтано.

— Прекарах бог знае колко време да правя това с Брайън — отвърна той, — но нещо ми подсказва, че бих предпочел да го правя с теб.

Известно време мълчаха, просто се наслаждаваха на тишината след цяла вечер светски разговори.

Марк наруши спокойствието:

— Забелязах, че доста си поговорихте с Тони. За какво?

Въпросът бе съвсем невинен, предизвикан от загрижеността на Марк годеницата и брат му да се разбират, но за Фей това бе унищожителният въпрос, който предизвика усещането за свободно падане.

— Ами… всъщност за нищо особено — заекна тя.

— Много дълго си говорихте за нищо особено — настоя той без следа от заядливост.

Фей се изправи и опита да се съсредоточи върху това, което щеше да каже.

— Просто си поговорихме за теб и малко за него. И, разбира се, той искаше да му разкажа за себе си.

Марк окуражително потупа коляното й.

— Страхотно. Значи вече сте приятели? — Изгледа я въпросително. — Питам, защото ти се притесняваше, че той не те харесва.

Това ми е последна грижа, помисли си Фей, докато стомахът й се свиваше от спомена.

— Не, вече всичко е наред — усмихна се тя. — Първи приятели сме.

— Хубаво. — Марк отново я притегли по-близо до себе си. — Защото вие сте двамата ми най-обични хора на света и би ми било ужасно неприятно, ако не се понасяте.

Фей затвори очи и отпусна глава на гърдите му. Опита да се успокои, като се съсредоточи върху равномерното дишане на Марк. Нямаше представа кога, пък и дали Тони изобщо възнамерява да разкрие тайната им, но от самата мисъл за това й се завиваше свят. Не за първи път си пожела тя и Марк да бяха избягали и да съобщят радостната новина едва след завръщането си.

Усети как той леко се намества под тежестта й.

— Когато се върнем от медения месец, ще трябва да си намерим къде да живеем — каза Марк делово.

Тя кимна, но не отвърна нищо. Вече бяха обсъждали възможността той да се пренесе в апартамента на Фей, но се бяха съгласили, че е прекадено тясно. Освен това Марк разбираше, че домът й бе до голяма степен нейно лично пространство: искаше да заживеят на ново място и да маркират собствената си територия — „да опикаят кьошетата“, както се бе изразил. Поради заетостта им в работата и планирането на сватбата още не бяха намерили време да започнат да търсят. Тази задача бе оставена за момента, когато се завърнат от чужбина. Брайън беше казал, че веднага щом намерят нещо, ще си потърси друг съквартирант.

Марк галеше косите й — това усещане я успокояваше още откакто бе малко момиченце.

— Притесняваш ли се за утре? — попита той.

Отново този въпрос, който не преставаше да я хваща неподготвена.

— Малко — отвърна тихо Фей, — но главно защото искам всичко това да свърши. А ти?

— И аз малко — призна си той. — Но това е съвсем естествено.

— Да — прошепна тя, — съвсем естествено е.

Изправи се и приглади косата си, готова да се върне при гостите.

— Много те обичам, Марк. — Хвана лицето му в ръцете си и се наведе да го целуне по челото.

— Знам, че ме обичаш, любима — отвърна той. — И аз те обичам.

Размениха си продължителна целувка; ръката й галеше тила му, а кракът му бе притиснат в нейния.

Ако сега той предложеше да избягат в Лае Вегас, тя вероятно щеше да го направи, като се спре единствено на рецепцията, за да остави прощална бележка за гостите си. Вместо това трябваше да нарушат идилията и да се върнат при стълпотворението в библиотеката, където сред дребните риби кръжеше една акула.

— Е, хайде — подкани Фей, — гостите чакат да им обърнем внимание.

Ръка за ръка, те се отправиха към съдбата си.

Марк бе планирал как да направи предложението с военна точност. Откакто беше срещнал Фей, бе открил в себе си неподозирани романтични заложби — определено не беше ги проявявал нито с Джена, нито с Кейт. Една нощ, докато Фей спеше, той бе обвил конец около пръста й да вземе мярка и следващите две седмици бе прекарал по-голямата част от свободното си време в търсене на подходящия пръстен. Най-сетне похарчи приблизително двумесечната си заплата за старинен годежен пръстен с един-единствен диамант.

— Как го намираш? — показа го на Брайън тъкмо преди да излезе и да се срещне с Фей в един от любимите им ресторанти — интимно, малко френско заведение, наречено „Ла Мер“.

Брайън бе огледал кутийката така, като че ли оглежда кучешко лайно.

— Да, определено твърдя, че това е пръстен — каза той, после се извърна да проследи останалата част от „Жителите на Ийст Енд“.

— Благодарен съм за подкрепата, приятелю. — Кутийката в ръцете му изщрака, докато се затваряше. — Благодаря ти.

Брайън намали силата на звука и въздъхна.

— Виж какво, съжалявам, но не мога да се радвам за теб в цялата тази история. Прекадено прибързана е.

— Кой го казва?

— Аз го казвам. Да, да, знам, че не съм експерт — махна с ръка той, докато Марк се опитваше да го прекъсне, — но дори аз мога да доловя дали двама души са един за друг… а направо нямам представа какво те свързва с Фей.

— Ти не разбираш нищо — намръщи се Марк. — Не можеш да проумееш как ме кара да се чувствам.

— Онази ти работа го казва, приятелю — отвърна Брайън съжалително. — Действително е красавица, има бляскава професия и цял куп приятелки, дето стават за чукане… — Той млъкна и се отнесе нанякъде при тази мисъл. — Извинявай, размечтах се… — Поклати глава, сякаш да се отърси от подобни грешни мисли. — Освен това притежава страхотно чувство за хумор, когато е в подходящо настроение. Ето защо, да, мога да разбера защо си увлечен от нея. Но брак? Все още дори не сте пробвали да живеете заедно.

— Ако тя се съгласи, няма да се женим веднага, нали така? — Той стисна устни като малко дете. — Може да си вземем общо жилище за известно време преди това.

— Ами направи го, виж как върви, после си мисли дали да й предлагаш брак.

Марк бе сразен. Разбираше, че Брайън има право, но не му се чакаше толкова време.

— Знам, че е важна стъпка, но просто не мога да си представя живота без нея. Прилошава ми от страх при мисълта, че всичко може да свърши, и бих направил всичко възможно то да продължи.

— Ако тя бе това, което си мислиш, дори не би ти хрумнало, че може да свърши, освен ако нещо особено не се е случило. Човек трябва да се чувства свободно във връзката си, а не да се плаши.

Марк онемя от внезапната заинтересованост на Брайън — присъщо му бе незабележимо да извърти въпроса, щом се стигнеше до връзки. Сякаш отгатнал мислите му, Брайън добави:

— Казвам всичко това единствено защото си ми приятел и не искам да страдаш.

Марк се опита да изобрази някаква усмивка.

— Благодаря. Знам, че ми мислиш доброто, но всичко ще е наред. Вярвай ми, така е. — Той се изправи и сграбчи кутийката с пръстена, която бе поставил на облегалката на креслото. — Пожелай ми късмет.

— Съжалявам, пич, но ти ме познаваш. Не мога да те лъжа. Ако питаш мен, направо си на път да извършиш най-голямата грешка в живота си.

Фей пристигна по-рано в „Ла Мер“, защото по изключение евтиното й такси бе пристигнало навреме, а и движението не беше толкова натоварено. Подаде палтото си на сервитьора, настани се в един тъмен ъгъл и поръча бутилка от любимата им с Марк „Gavi di Gavi“. Очакваше с такова нетърпение тази вечер, защото не се бяха виждали често през изминалите три седмици. Откакто бе заел новата си длъжност, Марк бе затънал до гуша в работа, а пък Фей току-що се бе завърнала от едноседмичния си ангажимент в Испания за снимките на новата лятна колекция за някакво списание.

Искаше й се тази вечер да бъде нещо специално, особено защото поведението й на последния купон глождеше съзнанието й. Беше организиран от един от приятелите на Марк и той много настояваше тя да отиде, защото твърдеше, че иска да се изфука с нея. Беше я представил на домакина, след което ги бе оставил да си побъбрят, докато потърси къде се сипват питиетата, а Брайън се бе отправил в търсене на тоалетната.

Веднага щом Марк изчезна от полезрението им, домакинът, Бен, не си губи времето.

— Фантастично колие — каза той, докосвайки висулката и… гърдите й. Ръката му се задържа малко по-дълго и стана неудобно; Фей отстъпи назад.

— Откъде се познавате с Марк? — попита тя. Вече знаеше отговора, но не можа да измисли какво друго да каже.

— О, редовно вечерям в ресторанта — отвърна той безгрижно. — Но да оставим това. Как той се е запознал с такава кукличка като теб?

— Кукличка? От коя планета идваш?

— От която планета би ти харесало да бъда — отвърна той похотливо, приближи се и постави ръце на ханша й.

— О, я се разкарай — плесна го през ръцете Фей и излезе в коридора.

Беше леко ядосана на Марк затова че я е оставил на господин Октопод, и й се прииска да я бе взел със себе си да потърсят напитките. Надникна в трапезарията, където няколко души бяха потънали в сериозен разговор. Никой от тях не беше Марк, затова тя продължи по коридора към кухнята, където го откри опрян на масата да си бъбри с приятно на вид момиче, леко пълничко и с дълга кестенява коса.

Фей забеляза, че той държи в ръка пластмасова чаша, пълна с вино. До него на масата бе оставена още една и тя предположи, че е за нея.

Докато се приближаваше, Марк отметна глава назад и се засмя на нещо, което момичето бе казало. Фей го щипна леко отстрани, за да привлече вниманието му.

— Мислех, че си тръгнал да ми донесеш питие. От сто часа те няма.

— Така ли? — Марк изглеждаше притеснен, особено защото ставаше дума за няколко минути. — Извинявай, Рейчъл тъкмо ми разказваше нещо, което е станало в ресторанта снощи. Между другото, това е Рейчъл. Рейчъл, запознай се с Фей.

— Здравей. — Фей раздруса протегнатата ръка и се обърна към Марк. — Ела с мен в хола, мило.

Марк й подаде чашата с вино.

— Само да чуя как е свършила историята на Рейчъл. Ти върви, аз ще дойда след минутка. — Той се извърна към Рейчъл, която поде разказа си оттам, където го бе прекъснала.

Когато се връщаше назад в спомените си, Фей разбираше, че забележката е била съвсем невинна, но тогава бе засегнала ахилесовата й пета: беше проявил незачитане. В нея закипя гняв и тя тресна чашата си на масата, а виното се разля по панталоните на Марк.

— Не ми обръщай внимание! — измърмори. — Давай, сякаш не съществувам!

Лицето на Рейчъл издаде изумлението й, а Марк онемя. Явно нямаше представа какво не е наред, но Фей не преставаше да го гледа яростно. Накрая смущението я застави да избяга от ситуацията, която сама бе създала, и тя се отправи към вратата.

Когато стигна до нея, Брайън тъкмо влизаше и Фей се блъсна в него. Тя не каза нищо, продължи към коридора и дочу как той пита Марк:

— Какво се е случило?

Тъй като подозираше, че Марк може да я последва незабавно, грабна палтото си от закачалката в коридора и бързо излезе през входната врата със скоростта на жена, която разбира, че се е държала безобразно, и не желае да се изправи срещу последиците.

След като се прибра, Фей дълго мисли какво я е накарало да загуби контрол. В края на краищата Нат едва ли се бе отнасял към нея по-различно от жена за едно случайно чукане, но тя никога не беше чувствала ревност или несигурност с него. Реши, че е така, защото бе използвала Нат по същия начин и не бе очаквала много повече от връзката им.

Но Марк беше различен. Тя го обичаше, той я обичаше и резултатът бе, че се страхуваше да не го загуби. Утешаваше се с мисълта, че макар избликът й да бе незрял и излишен, поне показваше, че я е грижа.

На другата сутрин първата работа на Марк бе да й се обади и да се извини. Тя знаеше, че би трябвало да е обратното, но щеше да й е необходимо повече време да направи първия ход.

Сега Фей потръпна, като си спомни за това, и хвърли поглед към вратата на ресторанта, изгаряща от нетърпение Марк да се появи. Тази вечер искаше да отхвърли всяко възможно съмнение, че той я вълнува дълбоко. През изминалите две седмици се бяха виждали само два пъти, и то за кратко, и тази вечеря бе първият път от много време насам, когато щяха да могат да прекарат една спокойна вечер, тъй като знаеха, че никой от двамата не трябва да става рано сутринта.

Фей се облегна на скамейката. Докато разучаваше менюто, реши да си поръча каквото й се иска, вместо да се тревожи за калориите. Не следеше фанатично теглото си, но бе станала по-предпазлива, откакто работата й като модел отново бе набрала скорост.

— Здравей, любима! — Марк се тръшна на стола срещу нея и се наведе да я целуне. — Извинявай, че мъничко закъснях, трябваше да поговоря с Брайън.

— Така ли? Изненадваш ме. Той рядко казва повече от две думи.

Марк се ухили криво, но не отвърна. Фей знаеше, че понякога заяжданията между нея и Брайън го ядосваха, но през повечето време ги намираше забавни.

През следващите няколко часа наваксваха времето, което бяха прекарали разделени. Фей му разказа за новия си ангажимент в Испания, а той сподели новостите в ресторанта, които означаваха, че може да му се наложи да си търси друга работа. Каза й, че хаби прекалено много време да си пази гърба и отделя твърде малко да върши работата, която обича: готвенето. Освен това бе изтощен от безкрайните проблеми, причинени от отсъствието на доставчика на месо или риба, от заболяванията на персонала, които нарушаваха графика, и от това, че Франсоа непрекъснато му натякваше за малкото резервирани маси в средата на седмицата.

Докато преполовят втората бутилка вино, те бяха научили всички новини от живота на другия и бяха запълнили празнините на многобройните телефонни разговори, проведени като заместител на срещите им.

Когато в разговора настъпи естествена пауза, Марк се наведе през масата и хвана ръката й.

— Скъпа, искам да ти кажа, че въпреки всичките проблеми в работата животът ми в момента е по-хубав от всякога. И това е заради теб.

Фей помисли, че ще се разплаче.

— И аз се чувствам така — отвърна тя тихо, защото усещаше въздействието на алкохола върху себе си.

— Това е хубаво. Не мога да ти обясня какво означаваш за мен, понякога чак се плаша. Ти ме вълнуваш, разсмиваш ме и ме привличаш до лудост — той почти прошепна последните думи.

— Но имаме и лоши моменти, нали? — Изражението й бе сериозно. — Марк, толкова съжалявам за онова, което се случи на купона. Не знам какво ми стана.

Той издаде звук, като че ли издухва нещо.

— Забрави го. Честно казано, бях доста поласкан от ревността ти. Навярно и аз щях да се почувствам така, ако ролите бяха разменени.

На Фей й се искаше той просто да отговори: „Да, държа се като разглезена кучка“, но разбираше, че е прекалено добър.

Марк се приведе по-близо и стисна ръката й още по-силно. С другата си ръка тършуваше в джоба на панталоните си и извади малка кутийка, която постави на масата. Докато умът й щракаше какво ли е това, стомахът й се преобърна. Не можа да определи дали от тревога или удоволствие. Той се изправи, все още хванал ръката й, заобиколи масата и падна на едно коляно.

— Любима, знам, че сме заедно едва от осем месеца, но хората винаги казват, че разбираш, когато си срещнал човека за теб. И аз разбрах. — Той се втренчи в пода. После отново вдигна поглед към нея. — Ще ме удостоиш ли с честта да станеш моя съпруга?

Фей се изкикоти нервно и хвърли поглед над рамото му към останалите клиенти — всички ги гледаха с усмивка.

Предложението на Марк й бе дошло като гръм от ясно небе и тя се почувства невероятно притисната, че трябва да отговори незабавно. Би й се искало да си обмисли отговора. Но в присъствието на изпълнената с очакване тълпа наоколо времето не беше на нейна страна.

— Какво мислиш, скъпа? — Очите на Марк я умоляваха да му спести притеснението да коленичи пред нея.

Вълна на състрадание обля Фей. Беше сигурна, че обича Марк, и знаеше, че той никога няма да я нарани, така че защо не? По-късно винаги можеше да промени решението си. Нищо не е вечно.

— Разбира се, че ще се омъжа за теб, мило — наведе се напред и обви врата му с ръце, като за миг затвори очи. Когато ги отвори, останалите клиенти бяха започнали да ръкопляскат.

Марк направи жест към оберкелнера, който се гмурна зад една преграда и се появи с бутилка шампанско в лед. Постави я на масата им и поведе борба с тапата.

— Поздравления, госпожице. Всички много се радваме. — Той се усмихна лъчезарно и посочи към останалия персонал, част от който бе излязъл от кухнята да зърне щастливата двойка.

— Благодаря. — Фей го дари с широка усмивка. Чувстваше се изпълнена със светлина, грееше в топлината на толкова любов. Сега, когато се бе съгласила да се омъжи, изведнъж всичко й се стори правилно.

— За нас! — Марк чукна чашата си с шампанско в нейната. — Толкова съм щастлив, че каза „да“. Не бях сигурен, че ще го направиш.

Тя вдигна вежди, погледът й танцуваше от радостта от предложението.

— Мястото е прекадено публично за подобен риск.

Той отпи глътка шампанско.

— Зная. Но се справих, нали?