Лорън Донър
Муун (9)

Глава осма

Нещо е различно. Това бе първата му мисъл когато се събуди. Ноздрите му се изпълниха с възбуждащ женски аромат. След това се събудиха и другите му сетива. Топла плът беше прикована под него. Меки гърди се притискаха в неговите, а бедрата на жената бяха разтворени под тялото му –усети леката тежест на краката й върху таза си.

Той отвори очи и видя лешникови къдрици, разпилени по възглавницата и бледата основа на шията й само на сантиметри от устата му. Погледът му проследи извивката на брадичката й до нежното лице. Изглеждаше му позната, но не можеше да разбере силните защитнически инстинкти, надигащи се в него, докато изучаваше спящата жена. Членът му беше твърд и заровен в нея. Опита да си спомни как жената се беше озовала в клетката му, но нищо не изплува на повърхността на съзнанието му. Лекарства за разплод. Отне му секунда да свърже термина със значението му. В ума му проблесна неясен спомен за прострелване със стреличка и силна болка. Бяха използвали това лекарство върху него и преди, но не можеше да си спомни подробности за това колко пъти и какво се е случило. Знаеше, че е оръжие, което употребяваха, за да го принудят да обладае женски.

Човек. Повдигна глава, за да огледа отпуснатото тяло, лежащо на постелката му. За да е сигурен. Обзе го гняв и сърцето му ускори ритъма си. Враг. Изплуваха още картини и частични спомени — унижение, насилие и садистично поведение към него от нейните съучастници — мъже.

Повдига ръка, внимавайки да не прави резки движения и да издаде намерението си. Долната половина на тялото му пулсираше, усещаше колко е влажна тя и как здраво е обгърнала члена му. Желанието да намери удоволствието си в нея почти надделя над желанието за отмъщение. Щеше да е прекрасно да се движи в тялото й. Безпомощна. Тя е твърде дребна и слаба, за да се бори с мен. Това го накара да спре. Той не беше жесток.

Щеше да покаже милост. Вбесяваше се, че е бил използван за още експерименти. Очевидно са искали да го чифтосат с човек. Погледът му се плъзна по раменете, врата, по дължината на ръцете й, които бяха извити нагоре и почиваха до възглавницата. Никакви синини или следи от ухапване не нарушаваха бледността на кожата й. Не я бе взел толкова агресивно, колкото знаеше, че би го направил под въздействието на лекарствата за разплод. Беше объркващо и че тя е с лице към него, телата им бяха свързани по този начин, а трябваше да е с гръб. Щеше да я е взел отзад.

Нежно обви пръсти около крехката й шия. Едно бързо завъртане и всичко щеше да свърши. Ще умре без болка. Експериментът щеше да е провал. Мъжът се съсредоточи върху лицето й, изучавайки всеки фин детайл на чертите й. Устните й бяха изкусителни. Носът й беше толкова различен от неговия — по-малък и тесен. Скулите й не бяха толкова силно изразени. Дори миглите й бяха нежни.

Изведнъж в ума му се появи спомен как тя го гледа. Знаеше, че очите й ще са сини, красиви, с малки жълти точици. Не си спомняше къде ги е виждал преди, но беше сигурен, че това ще види, ако тя отвори клепачи. Ръката му на гърлото й се отпусна.

Защитническите му инстинкти ставаха все по-силни, докато не почувства стягане в гърдите. Едва не се задуши от пронизващата емоция, заседнала като буца в гърлото му. Беше объркващо защо се чувства толкова отвратен от себе си, само от мисълта да счупи врата й. Гледката на ръката му върху гърлото й беше още по-тревожна. Отдръпна пръсти и хвана кичур от косата й.

Мека. Видът пое дълбоко дъх и вдиша уханието й. Членът му стана още по-твърд, докато топките го заболяха. Толкова бе погълнат от жената, че не бе в състояние да се концентрира, но с усилие отклони вниманието си, за да направи оценка на ситуацията.

Постелката беше по-дебела от тази, с която беше свикнал, и не се намираше на пода. Завъртя глава, зашеметен от обкръжението си. Клетката, която познаваше толкова добре, я нямаше. Имаше решетки от пода до тавана на три от стените. Вериги бяха омотани около решетките на вратата, но всички ключалки бяха отвътре. Логиката му подсказваше, че вратата е била заключена от вътрешната страна.

Той не беше затворник. Беше обезопасил района, за да държи човеците отвън. Погледът му се върна към спящата жена. Гърдите й се повдигаха и отпускаха равномерно. Мъжът изръмжа и дишането й се промени. Клепачите й останаха затворени, но тя не беше толкова дрогирана, че да не може да се събуди.

Мисли! Как се озовах тук? Коя е тази жена? Обърна глава на другата страна и огледа тъмното, затворено помещение отвъд решетките. Миризмата на мястото беше различна от Мерикъл. Вой заплаши да изригне от него, когато кръвта му се сгорещи от гняв. Мразеше ги. Отне му момент да си спомни защо. Служителите на Мерикъл бяха зли човеци, които го нараняваха и го държаха зависим от милостта им. А те нямаха милост към него. Бяха безпощадни, пресметливи и коравосърдечни противници. Дори жените в Мерикъл бяха жестоки.

Изви устни и изръмжа, когато отново се обърна към жената. Враг. Човек. Убий! Поколеба се, неспособен да го направи, въпреки нуждата да потърси възмездие от един от тях. Дробовете му отново се свиха и беше трудно да си поеме дъх, докато нежност заливаше сетивата му. Това беше непознато усещане.

Защо? Отговор нямаше. Не можеше да я нарани. Други потребности вземаха връх, докато не можеше да им устои повече. Тя беше негова, поне за момента, върху неговата постеля. Никой не можеше да ги достигне, без да среже решетките или веригите. Беше подсигурил убежището си, освен ако тя не го бе направила, след като е бил упоен. Въпреки че това нямаше смисъл. Хората го заключваха в клетка, за да го държат далеч от тях. Не биха се затворили доброволно с жертвите си.

Аз го направих. Трябва аз да съм ни заключил вътре. Вече беше сигурен в това, въпреки че не си спомняше. Състоянието на члена му беше намек за това защо би я задържал при себе си. Още веднъж огледа кожата й и липсата на белези потвърди, че не се беше борила.

Част от замайването му премина и му стана по-лесно да мисли. Мирисът на секс се носеше във въздуха — смесица от него и от нея. Изръмжа, желаеше да намери удоволствие в тялото й. Тя се размърда под него и устните й леко се разтвориха. Очите й под затворените клепачи помръднаха и се отвориха. Сини с жълти точици — точно както по някакъв начин беше познал.

Очакваше, че тя ще се разкрещи, когато осъзнае, че е прикована под него. Вместо това се усмихна и топлотата в погледа й беше пагубна за либидото му. Протегна се мързеливо и вдигна ръце към раменете му. Не заби нокти в кожата му в знак на протест, а го погали нежно.

— Добро утро!

Гласът й беше дрезгав и женствен, гальовен за ушите му. Искаше да му говори още. И сякаш прочела мислите му, тя го направи.

— Ти припадна.

Дланите и пръстите й се плъзнаха по извивката на раменете към предната част на гърдите му, изучавайки го и почти разрушавайки строгия му контрол. Беше му трудно да остане неподвижен, когато всичко, което искаше, бе да тласне бедра срещу нейните. Много въпроси го притесняваха, но мъжът не проговори.

Изражението на лицето й се смени с притеснение.

— Добре ли си? — Галенето й престана. — Какво не е наред? — Жената пребледня. — Знаеш ли коя съм?

Не му харесваше да я гледа разстроена и веднага смени позицията на тялото си, за да не може да се бори, ако се паникьоса. Мисълта да нарани жената по някакъв начин му беше обидна. Сложи ръце до нейните, за да я задържи като в капан.

— Спокойно! — Искаше да я увери, че не е в опасност.

Очите й се изпълниха със страх и пулсът му увеличи честотата си от нейното страдание. Жената сведе поглед, но това не го заблуди. Може би тежестта му я смазваше, затова се повдигна на около два сантиметра, опрян на ръцете и краката си. Това й даде възможност да се измъкне изпод него, но тя не го стори.

— В безопасност си — изхриптя Видът, внимавайки с тона си, за да не я изплаши повече.

Той не се напрегна, когато ръцете й отново се плъзнаха по раменете му. Не беше достатъчно силна, за да го нарани наистина. Можеше да му пусне кръв, ако забие нокти в кожата му, но той щеше да понесе това неудобство. Жената не се стремеше към лицето му, където всъщност би нанесла реални щети на очите му. Тя го прегърна по начин, който му харесваше.

— Аз съм Джой. Познаваме се.

Много добре. Той си пое дълбоко дъх и вдиша аромата на страстта им, все още носещ се във въздуха. Членът му в нея, липсата на дрехи и усещанията в носа му потвърждаваха думите й. Искаше да обладае жената отново.

— Знаеш ли си името?

Не можеше да й отговори, но това беше без значение. Те бяха заедно. Леко помръдна бедра и усещането в копринената й мекота му се стори като мъчение. Движението бе достатъчно да го изпрати във вихър от безумна страст. Тя бе гореща, влажна и здраво обвита около него. Не изкрещя, нито започна да се бори, докато изпробваше как ще го приеме, ако споделят секс. Единствената реакция, която показа, бе изненада и това го насърчи да забие члена си по-дълбоко.

Краката й се стегнаха около бедрата му, а ръцете й го стиснаха по-силно. Той спря, за да види дали тя ще се противи. Жената подаде език, за да оближе устните си, но вече го гледаше без страх. Видът забеляза, че дишането й се ускори, но когато се отдръпна и почти излезе от тялото й, тя вдигна бедра на кръста му и го натисна обратно.

Това определено означаваше „да“. Той зарови лице във врата й, облиза кожата й и изръмжа от възбуда. Вкусът й беше превъзходен и мъжът искаше още, да я оближе навсякъде, да я проучи… по-късно. Тласна силно в люлката на бедрата й, като внимаваше да не е твърде груб. Все пак тя беше човек, а те лесно получаваха травми. Да й причини болка беше последното, което искаше, докато жената стенеше до ухото му.

Почти свърши от усещането да е в нея. Стискаше члена му почти до болка, но тя беше от най-приятната. Видът се движеше навън и навътре в кадифената й мекота, тласъците му ставаха все по-бързи, докато не му се наложи да спре да я целува и да стисне зъби, за да не загуби контрол. Стоновете й се усилиха, докато вагиналните й мускули се стегнаха още по-здраво около него. Усещането за нейната кулминация бе последното, което го устреми към върха, нейната женственост стана по-мокра, по-гореща и тя заби нокти в кожата му.

Видът отметна глава назад и изрева, когато собственото му освобождаване взриви тялото му. Удоволствието замъгли ума му. Не бе сигурен дали е затворил очи, или всичките му сетива бяха обезсилени от подуването на члена му, който се заключи в жената и я изпълни със семето си. Разтресе се силно от интензивното преживяване.

Преди да успее да си събере мислите и да започне да разсъждава, той отпусна глава в извивката на шията й. Тя беше негова. Зъбите му пробиха нежната й кожа и кръвта потече по езика му. Изръмжа, вкусът й бе така прекрасен, толкова правилен. Усети трепването на тялото й под неговото, но не му обърна внимание, докато не чу вика й. Не бе звук от удоволствие, а от болка.

Ужас скова тялото му, когато осъзна какво е сторил. Отдръпна устни и се втренчи в следата от ухапване върху жената. От две малки дупчици на шията й течеше яркочервена кръв и капеше върху постелката. Следите от долните му зъби вече се оформяха като синина върху бледата плът в извивката на рамото, близо до основата на гърлото й.

Жената го пусна и сложи ръка върху раната. Тогава Видът я погледна в очите, които се взираха в него с покруса.

Би се отместил встрани, но подуването на члена му го държеше заключен в нея. Изръмжа, вбесен от действията си. Съжалението му не можеше да отмени това, което бе сторил. Краката й освободиха хълбоците му и се отпуснаха до неговите. По бузите й бавно се стичаха сълзи. От устните й се откъсна накъсано ридание.

— Не исках! — Мъжът трепна от това, колко грубо прозвуча гласът му, но не можеше да не изрази съжалението си.

Хвана треперещата й ръка и я отдръпна от раната. Огледа какво бе сторил на жената. Там, където бе пробил кожата, щеше да остане белег. Щеше да носи неговия знак до края на живота си.

Тя обърна глава, за да му позволи да види по-добре раната, и използва другата си ръка, за да покрие лицето си. Би я помолил да му се довери, но щеше да изглежда неискрен при тези обстоятелства.

— Ще се погрижа за това. Отпусни се!

Младата жена не каза нищо, но сигурно я болеше. Той сведе глава и се приготви да я задържи, ако реши да се бори. Близна раната с език възможно най-нежно. Тя ахна, но не се отдръпна.

Вкусът й накара членът му да се втвърди. Вместо възбуждащо, бе неприятно заради все още значителното набъбване в основата. Докато приключи с почистването на раната и двамата изпитваха известно неудобство.

Джой прикриваше очите си, докато опитваше да се справи със случилото се. Не спори колко нехигиенично беше 466 да облизва ухапаното. Животните се грижеха за раните си по този начин, а тя нямаше как да отрече неговото ДНК.

Ухапа ме. Не можеше да го преодолее. Беше достатъчно лошо, че той не си спомняше коя е. Не бе голяма изненада, въпреки че беше разочароващо. Можеше да реагира по много начини, когато се събуди с непозната жена, гола под него. Изискваше се контрол да не се разтрепери от различните сценарии, които й хрумваха. Най-лошият от тях можеше да й коства живота.

Къде ли е той в момента? Все още в Мерикъл? Боеше се да попита. Можеше да помисли, че тя му е враг и вместо да е така нежен, да я разкъса с голи ръце. Историите, които бе чула, как Видове са убивали онези, които са ги държали в плен, предизвикваха кошмари. Не, не мисли за това, реши тя. Едно ухапване със сигурност не изглеждаше толкова зле.

Муун спря да я облизва и вдигна глава. Имаше нужда да разбере емоционалното му състояние, но продължи да държи ръка над очите си. Не й изглеждаше толкова лошо, че протака, докато се справи със собствените си проблеми.

— Джой?

В нея се надигна надежда, че паметта му се е върнала. Изтри сълзите си, замига бързо, за да ги спре и повдигна ръка, за да погледне в красивото му лице.

— Помниш ли ме?

Смръщването и объркването в погледа му й дадоха отговора. Ако не бе влюбена в него, ситуацията щеше да е ужасна.

— Това е името ти?

Беше въпрос, не твърдение. Тя прочисти гърло.

— Да.

Муун се обърна и погледна към нещо, близо до центъра на стаята.

— Аз ли направих това?

Джой проследи погледа му и видя веригите на вратата.

— Да.

— Защо? — Тъмните му очи се впиха към нея.

— Искаше да си сигурен, че никой не може да влезе тук.

Успокой се и, по дяволите, спри да плачеш! Емоциите й бяха толкова хаотични, че омразните сълзи постоянно се намираха точно под повърхността, в очакване да се излеят в най-неподходящия момент. Чувстваше се като емоционална развалина и трябваше постоянно да води борба, за да запази самообладание. Почти никога не плачеше, а ето че сега като че ли постоянно се бореше със сълзите. Само Муун можеше да направи това с нея.

Току-що бе правила секс с човек, който я смята за непозната. Болеше по много причини. Това, което споделиха, за нея бе ценно, докато за него тя можеше да бъде всяка жена. Тя бе правила любов, а той — просто секс.

Видът погледна към гърлото й и след това срещна погледа й.

— Не исках да ти пусна кръв. Искрен съм.

— Вярвам ти. Всичко е наред.

— Не! — тихо изръмжа той. — Бесен съм. — Изведнъж дланта му нежно обхвана бузата й. Гальовното му отношение беше обещаващо. — Не разбирам защо, но ти си важна за мен.

Някак си той бе усетил, че имат силна връзка.

— Изпитваш затруднения да си спомниш живота си.

— Дали са ми медикаменти за размножаване?

— Не. Било е нещо друго.

— Какво?

— Не знам. Не сме го виждали преди.

— Ние? — Гласът му се задълбочи, а очите му се присвиха подозрително. — Ти си от Мерикъл?

— Не! — поклати отрицателно глава Джой. — Ти беше освободен. — Тя замълча за момент. — Думите 466 или Муун говорят ли ти нещо? — Надяваше се едно от тях да предизвика някакъв спомен.

— 466. — Видът изглеждаше въодушевен. — Знам го. Това е името ми!

— Да, така е.

Той се огледа и снижи глас.

— Къде сме?

— В Хоумленд. Тук е безопасно.

Гласът му заглъхна още, когато се приближи, почти докосвайки устните й.

— Кажи ми какво става? Какво не ми е наред? Коя си ти и защо споделяме секс? Това някакъв номер ли е? Принуждават ли те да участваш в опити за размножаване с мен? Искам истината, жено!

Тя опря длани на гърдите му, а по гърба й полази страх.

— Моля те, изслушай ме! Мерикъл не съществува. Вече не те контролират. Непознат наркотик влияе на паметта ти. Объркваш се. Няма нужда да ме нараняваш, за ме накараш да ти кажа каквото искаш. Просто попитай. Тук съм, защото искам и защото ме е грижа за теб.

Гърдите му завибрираха, когато изръмжа.

— Грижа те е за мен?

— Да.

— Ти си човек.

— Да. — Не можеше да го отрече.

— Те са мои врагове.

— Аз не съм.

Съсредоточеното внимание, с което я изучаваше, й даде надежда, че поне ще помисли над думите й.

— 466, кое е последното нещо, което си спомняш? Изглежда фокусирането върху определен момент от времето ти помага да си спомниш повече. Моля те, затвори очи и ми кажи всичко, което ти дойде на ум.

Той продължи да я гледа.

— Искам те отново. — Въпреки това бавно извади полутвърдия си член от тялото й. — Повече не ме разсейвай със секс. Настоявам да получа отговори.

— Давам ти ги. Трябва да ми помогнеш, за да ти помогна.

Той се подсмихна.

— Не харесвам този израз. Чувал съм го и преди.

— Това е добре. Означава, че все пак си спомняш нещо. Какво е то?

Очите му се затвориха и Джой търпеливо зачака. Беше жизнено важно да се съсредоточи върху всеки елемент, за да сглоби всяка част от живота си. Искаше да си получи обратно мъжа, когото обичаше. Болката в гърдите й растеше с времето, докато тя се притесняваше, че Муун няма да получи яснота. Изражението му започна да се променя. Тъмните му очи се отвориха и болката в тях почти отне дъха й.

Погледът му се плъзна към белега от ухапването, изръмжа, пусна я и се премести по-бързо, отколкото Джой можеше да си представи. В един момент беше над нея, а в следващия се бе претърколил встрани. Тя завъртя глава в момента, в който той се приземи на ръце и крака на пода.

Бързо седна, изключително притеснена от това, че той стоеше приклекнал с гръб към нея.

— 466?

Мъжът бързо извърна глава и блясъкът на сълзи в очите му я накара да протегне ръка към него. Той се изправи, обърна се с лице към нея и започна да отстъпва назад, докато не се опря в металните решетки. Изръмжа, обърна се и прекоси стаята, за да отиде в още по-далечния ъгъл.

Джой наблюдаваше как сграбчи решетките и мускулите му се напрегнаха. Голото му тяло я разсейваше, тъй като беше изключително красив, но тревогата за душевното му състояние предизвика у нея вина, че се наслаждава на перфектната му физика.

— 466?

— Излез от тук! — изхриптя той. — Нараних те.

— Вината не е твоя. — Младата жена се изправи на нестабилните си крака. От секса и от това, че го беше оставила да спи върху нея, усещаше тялото си мудно и схванато. Напомни й, че е изгубила форма от годините, прекарани зад бюро. Натовареният й работен график не позволяваше време за тренировка във фитнеса. — Погледни ме!

— Не мога. — Муун си пое дълбоко дъх, от което гръдния му кош се разшири. — Излез, Джой! Веднага! Аз съм опасен.

Беше осъзнал коя е. Измъченият му тон беше знак за дълбоко съжаление и страдание, които трябва да изпитва, ако е възвърнал част от спомените си.

— Всичко е наред. Добре съм. Не е нещо, което лепенка и няколко дни няма да излекуват.

Той поклати глава, и косата му погали гърба.

— Отнесох се като звяр с теб. Излез! — изръмжа Видът. — Върви!

— Няма да те оставя. Това е просто ухапване. Няма да умра от него или нещо такова.

Муун пусна решетките и бавно се обърна. На Джой почти й се искаше да не го бе правил, щом съзря лицето му.

— Ти вече ме остави. Защо се върна? Защо си тук?

— Обясних ти го много пъти. Какво си спомняш?

— Остави ме там. Напусна. — Той направи крачка напред, но спря. Ръцете му се свиваха в юмруци до тялото. — Бях дрогиран от враг, получих загуба на паметта и ти дойде, за да ми помогнеш да си върна живота.

Тя кимна, без да обръща внимание на студа в стаята, който ставаше все по-осезаем. Вече я нямаше топлината на тялото му, за да я стопли.

— Това е вярно. Кое е последното нещо, което помниш?

— Всичко.

Не можеше да бъде сигурна дали това е вярно. Той също не можеше, като се вземе предвид как спомените му прескачаха във времето.

— Как се казваш?

Мъжът повдигна брадичка и присви очи.

— Муун. Живея в Хоумленд, а понякога и в Резервата. Бяхме преместени от Обект 4 и правителството на САЩ ни даде Хоумленд като подкуп, за да им простим, че са участвали във финансирането на Мерикъл Индъстрис. Ние сами купихме Резервата.

Сърцето й бързо ускори ритъма си. Не беше точно мъжът, в когото се бе влюбила, но беше Муун, онзи, в когото се бе превърнал, след като напусна живота му.

— Спомняш ли си нападението? Онова, в което беше улучен?

Опитваше се с всички сили да бъде професионалист. Жената в нея обаче бе с разбито сърце от студенината, с която я гледаше. Най-лошият й страх ставаше реалност. Каза, че си спомня всичко и ако това е вярно, той бе решил да я изхвърли от живота си. Винаги се бе страхувала, че няма да може да й прости. Изглежда страховете й бяха основателни.

— Някакво копеле ме улучи с упойваща стреличка. Бях в Резервата. — Той отмести поглед от нея и разгледа стаята. — Това мазето на Медицинския център в Хоумленд ли е?

— Да. Беше доведен тук.

— Нападнах приятелите си. — Тонът му се задълбочи и Муун разтвори юмруци. Гняв помрачаваше чертите му, когато насочи поглед към нея.

Начинът, по който огледа голото й тяло — от пръстите на краката, нагоре, докато срещна погледа й, я накара да се изчерви.

— Облечи се. — Той погледна надолу и като че ли чак сега забеляза собствената си голота. — По дяволите!

— За първи път, откакто са те улучили, си спомняш всичко. — Джой не посегна към разхвърляните си дрехи. За нея бе абсолютна агония да не изпълни нареждането му. Той беше ядосан, че са споделили секс и не си правеше труда да пощади чувствата й. Пренебрегна срама и болката си, за да се съсредоточи върху психическото му състояние. — Как се чувстваш?

— Ще повикам помощ. Облечи нещо — настоя той грубо, — или ще видят всяка подробност от теб.

— Говори с мен! Чувстваш ли болка? Имаш ли главоболие? Шум в ушите? Изтръпване в крайниците? — Беше трудно да остане професионалист. — Знаеш ли какво ти се случва, когато изгубиш паметта си?

— Дявол да го вземе! — изръмжа Муун и я погледна настойчиво. — Веднага се покрий! Аз не мога да се облека, тъй като разкъсах панталоните си, когато ги смъкнах през веригите.

Младата жена се изчерви и се наведе, ръцете й трепереха, докато опитваше да се облече. Болка прерязваше гърдите й, сякаш право в сърцето й бе забита кама. Той съжаляваше за интимността им. Беше провалила всичко, като сподели секс с него, а трябваше да го предвиди.

— Съжалявам! — прошепна, обувайки полата си и опитвайки безуспешно да я закопчае докрай. Блузата беше по-лесна за обличане.

— За какво? — Зазвъняха вериги. Видът все още звучеше ядосан.

Джой го погледна и се изненада да види, че отключва оковите с ключа. Размота веригите от решетките, пусна ги на пода и отвори широко вратата. Но не напусна клетката, а се запъти към жената. Тя задържа поглед върху лицето му.

Мислите й бяха объркани. Муун уважаваше честността, затова не можеше да го излъже и да се извини за случилото се между тях в леглото му. Той може и да съжаляваше, но не и тя.

— Съжалявам, че си разстроен! — Това беше най-доброто, което можеше да каже, предвид обстоятелствата.

Видът я заобиколи, отиде до леглото, взе чаршафа и го уви около хълбоците си, за да покрие долната половина от тялото си. Джой успя хубаво да огледа задника му, преди мъжът да завърже чаршафа на кръста си и бавно да се обърне към нея. Един бърз оглед на тялото й и след това задържа погледа й.

— Не трябваше да се връщаш. Много отдавна направи своя избор да не бъдеш част от живота ми. — Той се пресегна и хвана ръката й. Силните му пръсти я обвиха, но не я болеше. — Какво, по дяволите, си мислеше, като влезе при мен в стаята, докато не бях с ума си? Имаш късмет, че не те убих. — Очите му се насочиха към раната на шията й и той стисна устни в тънка линия. — Запуши си ушите!

Тя се поколеба.

— Направи го! Когато извикам, звукът ще кънти в това помещение.

Джой вдигна две ръце и последва заповедта му.

— Охрана! — изкрещя той. — Тук имаме нужда от помощ!

Младата жена махна длани от ушите си, когато Муун я пусна и отстъпи назад. Свирепият му поглед огледа клетката, преди отново да се спре на нея.

— Излез! Все още съм опасен. Нямам представа колко дълго ще остана разумен, но не мисля, че ще е за дълго.

Вратите на асансьора се отвориха, но Джой не обърна внимание на новодошлия. Бе съсредоточена в Муун.

— Няма да си тръгна!

На челюстта му потрепна мускул. Не погледна в нея, а към онзи, който бе дошъл на помощ. По лицето му се изписа изненада.

— Джеси? Какво, по дяволите, правиш тук?

Джой се обърна и видя красива червенокоса жена, облечена в черно, да приближава клетката. Тя държеше пистолет с упойващи стрелички, насочен към Муун. Косата й беше много дълга, прибрана в плитка над едното й рамо, която стигаше почти до талията й. Жената спря и се намръщи.

— Муун? — колебанието в гласа на охранителката беше очевидно. — Знаеш коя съм?

— Разбира се. В момента не съм смахнат, но мога всеки момент да превъртя отново. Махни я от тук и ме заключи. Опасен съм.

Червенокосата свали оръжието и изгледа ядосано Джой.

— Напълно си го освободила и си оставила вратата отворена?

— Джеси? — намеси се Муун, преди Джой да отговори. — Дръж! Не мога да задържа това.

Хвърли й ключа за веригите си. Червенокосата го хвана. Джой беше зашеметена, когато Видът се наведе и взе една от веригите. Приплъзна я по-близо и я закопча около глезена си.

— Какво правиш?

Той я погледна, докато закопчаваше другата.

— Поправям грешката ти. Не трябваше изобщо да ме освобождаваш. — Гняв задълбочи гласът му. — Можех отново да нападна приятелите си. Сложили са ми тези с причина.

Обяснението му я остави замаяна. Бе позволила личните й чувства да замъглят преценката й. Той й го посочи и тя не можеше да отрече вината си. Спомни си обвиненията на Харли при първата им среща. Всички добри намерения на света нямаха значение, когато се сблъскваше с гнева на Муун.

— Муун? — Мъжкият глас изненада Джой и тя подскочи, забелязвайки че Джъстис Норт бе застанал зад съпругата си. Не го бе чула да влиза в стаята.

— Радвам се да те видя, Джъстис. Иска ми се обстоятелствата да бяха различни. — Муун закопча верига около китката си. — Защо, по дяволите, половинката ти е близо до мен? Не трябва. И ти ли си си загубил ума?

Джъстис влезе в клетката и хвана раменете на Муун.

— Муун?

— Тук съм. Засега. — Младият мъж се протегна и хвана ръцете на лидера си. — Заловихте ли копелето, което ме простреля?

— Все още не, но имаме сигурни следи. Успяхме да заловим няколко от човеците, които опитаха да откраднат Бюти. В началото не искаха да говорят, но аз бях настоятелен.

— Отново ли свали вратовръзката и започна да се събличаш, за да не изцапаш с кръв луксозния си костюм? — Устните на Муун се разтегнаха в усмивка и погледът му се смекчи. — Жената-подарък добре ли е?

— Добре е. В безопасност. Шадоу и Бюти се обвързаха.

— Добре. Радвам се, че тази глупост не беше за нищо. Какво е състоянието ми, освен че съм превъртял — Тогава той се обърна към Джой, преди да погледне отново Джъстис. — Можех да я убия. Защо е тук?

— Мислехме, че си само упоен, но ти се събуди подивял. Нашите лекари се консултират със специалисти от цялата страна.

— Разработка на Мерикъл? Тези копелета ли са опитали да грабнат жената-подарък?

— Беше богатото нищожество, което я е притежавало, но ние смятаме, че той работи с Мерикъл.

— Не отговори на въпроса ми. Защо тя е тук?

Джъстис се поколеба.

— Бяхме отчаяни и опитахме всичко. Със сигурност нямаше да допусна Крегор близо до теб. Знам чувствата ти към него.

— Благодаря! — Муун пусна приятеля си и отстъпи назад. — Не съм сигурен колко време имам, преди отново да се подивея.

— Сигурен ли си, че ще се случи? — Джъстис го наблюдаваше. — Може би всичко свърши.

— Не мисля така. Имам главоболие и лошо предчувствие.

— Какво?

Джой бе наранена, че Муун отговаряше на приятеля си, но пренебрегваше нейните въпроси, давайки ясно да се разбере, че помощта й не е желана. Тя остана мълчалива, докато двамата мъже разговаряха.

— Не знам, но се притеснявам, че отново ще си изгубя разсъдъка. — Повдигна ръка, огледа оковите на китката си и после я отпусна надолу. — Дръжте ме закопчан. По-добре да сте в безопасност, отколкото после да съжалявате. Паметта ми не е съвсем ясна. Има мъгляви моменти. Освен че ухапах няколко човека и сритах няколко задника, причиних ли истинска вреда на някого?

— Не.

— Би ли се извинил от мое име? — Муун направи още една крачка назад. — Всичко в главата ми е хаос. Не мога да различа кое е реално и кое не. През повечето време съм объркан и си мисля, че съм отново в плен или в пустинята. Чувствам силна омраза до такава степен, че мога да нараня всичко, което се движи. — Той замълча. — Убийствена ярост. Разбираш ли? Това е емоцията, която ме движи.

— Правим всичко по силите си и няма да се откажем.

— Зная. — Муун се поколеба. — Мога да постъпя благородно и да ви помоля да ме довършите, но все още не съм готов да гушна букета. Искам да победя тази гадост и да си върна живота.

— Не бихме направили подобно нещо — увери го Джеси, приближавайки към клетката. — Ще заловим ненормалника, който е създал това вещество, и ще го накараме да ни каже как да те излекуваме. — Тя прибра оръжието си в кобура. — Дори ако се наложи аз да го се заема с него. Мога да съм доста злобна, когато съм ядосана, а в момента съм бясна.

Муун се усмихна на червенокосата, но изглеждаше напрегнат.

— Да не би отново да работиш със специалния отряд, за да го намерите?

— Не. Бях охранител, защото ти вярваше, че още си на Обект 4. Тази е единствената униформа, която имам.

— Аз бях с нея — добави тихо Джъстис. — Нямаше да имаш възможност да й сториш нещо лошо. През цялото време бях в асансьора, готов да й се притека на помощ.

— Не подлагай половинката си на риск. — Муун притисна гръб в стената и вдигна ръка да разтрие слепоочието си.

— Мамка му! Влошава се. Имам чувството, че главата ми е в менгеме.

— Обади се на Тредмънт! — нареди Джъстис.

Джеси грабна телефона си.

— Веднага.

Муун вдигна поглед и се загледа в Джой. Завладя я страх, че ще пожелае да я отпратят, но той не каза нищо. Гласът на Джеси беше тих, докато обясняваше ситуацията на човека от другата страна на линията и поиска долу да бъде изпратен медицински екип.

Джой знаеше, че времето й с Муун е ограничено. Доктор Тредмънт вероятно щеше да поиска да го прегледа насаме. Тя бавно приближи до него, като погледите им продължаваха да се взират един в друг. Джъстис не се опита да й попречи. Джойс спря на няколко сантиметра от мъжа, когото обичаше.

— Няма да си тръгна — прошепна и намрази сълзите, които отново изпълниха очите й. — Моля те, не ги карай да ме държат далеч от теб!

Той я изненада като се пресегна и взе лицето й в шепи. Палецът му нежно погали бузата й.

— Имаме недовършена работа, сладка.

Сълзите й закапаха, но тя не ги изтри. Имаше надежда, че той все пак не я мрази.

— Ти си единствената, която може да стигне до мен, когато се изгубя.

Искаше да се хвърли и да го прегърне, облекчена от признанието му, че между тях има нещо специално. Отне й огромно усилие да устои на порива. Ръката му се отдръпна и Муун отмести поглед от нея, за да го насочи над главата й към Джъстис.

— Повече не й давай ключа за оковите ми. Ухапах я. Отсега нататък между нас трябва да има решетки. Това е условието тя да остане с мен. Ясен ли съм? Изпрати я горе, за да проверят раната й.