Лорън Донър
Муун (2)

Глава първа

Настоящето. НСО Хоумленд

— Какво става тук? — Джой погледна към Новия вид, който я водеше през сградата и продължи. — Обадиха ми се, че има извънредна ситуация с някой, когото съм консултирала преди. Казаха, че трябва незабавно да дойда тук.

От дъното на коридора се чу ръмжене и тя подскочи. Придружителят й я изостави, за да се втурне в стаята. Тя го последва, въпреки страховития звук. Спря на прага и се вторачи в ужасяващата сцена, разиграваща се вътре.

— Дръжте го долу! — изкрещя Видът, който я придружаваше, и двама огромни негови събратя се хвърлиха върху мъжа, завързан на болничното легло. Чу се оглушителен вой и едната му ръка се отскубна от коланите. Той се протегна и заби нокти в дрехата на мъжа отгоре му в опит да го отхвърли от себе си.

— Все още е извън контрол — извика един пребледнял и разтреперан човек. — Пол? Къде е това успокоително?

Някой връхлетя в хаоса, като по пътя си едва не я премаза в рамката на вратата. На баджа му пишеше, че е медицинска сестра.

— Тук съм, докторе! — Мъжът махна капачката на спринцовката в момента, в който адът се отприщи.

Вързаният на леглото мъж нададе още един свиреп вой и скъса дебелите колани, освобождавайки и другата си ръка. Отхвърли двама от мъжете, седна в леглото и с юмрук в лицето изпрати третия на пода.

Разяреният Вид разкъса и останалите колани — звукът почти не се чу от шума, издаван от групата мъже, опитващи да се изправят. Джой зяпна шокирана бившия си пациент — 466. Въпреки че не го беше виждала повече от две години, чертите му й бяха до болка познати, когато отметна назад дългата си коса.

Щом освободи краката си, той слезе от леглото, изръмжа към лекаря и го принуди да отстъпи назад, докато не се сви в ъгъла. Към страха на Джой се прибави и тревога. Сълзи напълниха очите й, когато видя 466 в това състояние. Какво, по дяволите, му се е случило? Не знаеше отговора, но имаше намерение да го разбере.

Беше очевидно, че пострадалият Вид се кани да атакува лекаря. Един от другите Видове се хвърли на гърба на 466, но беше отхвърлен отново на пода. Джой едва се сдържаше да не нахлуе в стаята, за да успокои бившия си пациент. Задържа я здравият разум. Както и инстинктът за самосъхранение.

— Муун! — изкрещя онзи, който беше ударен в лицето. — Погледни ме! Искаш да се биеш с някого? Ела при мен, мамка му!

466 се обърна и изръмжа, показа острите си зъби, а гневът преобрази иначе привлекателните му черти в нещо страховито. Беше извън контрол, изпълнен с толкова много омраза, че имаше желание да убива. Наведе се и зае бойна позиция.

Лекарят се плъзна покрай стената, за да се измъкне от него и се втурна към вратата. Муун го остави да избяга и вместо него, нападна своя събрат. Мъжът — медицинска сестра се блъсна в Джой и изпусна спринцовката с упойката в бързината да избяга от опасността. Обърна се и я погледна паникьосано.

— Бягай! — изсъска мъжът. — Той ще убие всеки човек, който попадне на пътя му. Не е с ума си.

Джой се притисна към стената, когато и двамата медици избягаха от помещението. Нямаше да ги последва. В никакъв случай. 466 — Муун — можеше да има нужда от нея. Обърканото й съзнание беше възприело името, което очевидно си бе избрал.

— Муун! — изръмжа мъжът Нов вид. — Успокой се! Ние сме твои събратя и приятели. Помисли добре и си спомни за нас.

Поредният чудовищен вой се изтръгна от устата на Муун, преди да нападне отново. Удари рамото на противника си с достатъчно сила, която го запрати в стената. При сблъсъка се разхвърча мазилка. Друг от Видовете опита да хване 466, но той сграбчи ръката му и го захапа. Ухапаният мъж кървеше обилно, когато притисна раната в горната част на ръката си и побърза да напусне стаята. Джой отскочи встрани, за да му направи място да мине.

— Бягай! — нареди й грубо той. — Миризмата на кръв ще го направи още по-опасен.

Онзи, който беше запратен в стената с такава сила, че лактите му се забиха в мазилката, се освободи и отново се хвърли върху разяреният си събрат, докато единственият останал Вид се изправи от пода. Беше страховито да наблюдава как Муун се справя с двойната атака, като удари единия с юмрук, а другия изрита. И двамата мъже изсумтяха от болка и залитнаха назад.

У Джой възникна ужасно подозрение — че Муун може би е под влиянието на вещество, което пациентите й бяха нарекли „медикамент за разплод“. Мерикъл бе създала експериментална субстанция, която предизвиква в мъжете неконтролируемо желание за секс. Компанията го бе използвала, за да ги принуди да се съвкупяват в опит да забременят жените Нови видове. Под влиянието на този медикамент мъжете ставаха изключително опасни за всеки, който се изпречи на пътя им.

И двамата мъже, които все още опитваха да усмирят Муун, бяха ранени. Джой предположи, че може да е необходимо да му нанесат сериозни наранявания, за да успеят да го укротят. Спомни си част от наученото по времето на консултациите му при нея.

В ума й проблеснаха сцени от последния уикенд в Обект 4. Мъжът, когото беше опознала толкова добре, не би наранил жена, освен ако не я приемеше за заплаха. Прекараха всеки следобед заедно, като понякога удължаваха задължителния един час. След няколко дни се беше отпуснал достатъчно, за да говори с нея. С всеки изминал ден сексуалното напрежение между тях нарастваше.

Да го види такъв — подивял и биещ се с други мъже, не беше начинът по който си беше представяла тяхната среща, ако съдбата пресечеше пътищата им отново. Някога той я желаеше и тя се надяваше, че това не се е променило. Трябваше да сложи край на насилието. 466 беше основната й грижа. Джой мигновено свали обувките си. Махна фибите и остави косата си да се разпилее свободно по гърба й. Преди да влезе навътре в стаята стисна предницата на ризата си. Нищо не можеше да отвлече вниманието на мъжа, когото познаваше така добре, от малко гола нейна кожа.

Когато Муун подуши въздуха и разбра, че тя е там, към нея се обърна едно свирепо лице. Сърцето й заби ускорено от страх. Всяка частица от нея крещеше да бяга, но тя не можеше да поеме риска от вероятността мъжете в стаята да убият Муун, за да спрат буйстването му.

— Спокойно! — прошепна тя. Ръцете й трепереха, когато хвана ризата си и я дръпна. Копчетата се разхвърчаха по пода, а хладен въздух погали голата й кожа. Черният дантелен сутиен се виждаше, но това беше целта. Муун сведе поглед към деколтето й, докато Джой бавно го приближаваше, с гръб опрян в стената.

— Излизай! — изкрещя един от мъжете. — Бягай!

Това само би принудило Муун да подгони плячката си. Хищникът в него беше твърде близо до повърхността, за да вярва, че е възможен друг изход. Лекарката познаваше Видовете и можеше да заложи живота си, че е права. Пусна разкъсаната дреха и разпери широко ръце с дланите напред, за да покаже на Муун, че не е въоръжена.

— Ще се справя — каза Джой на другите Видове. — Стойте настрана! — Гласът й трепереше, но поне не секна, докато се бореше със страха, че е възможно планът да се окаже трагична грешка.

Съсредоточи се върху Муун, докато се приплъзваше до стената. Той съсредоточено я наблюдаваше и като че ли забрави за останалите. Ноздрите му се присвиха, когато отново вдиша и започна бавно да я приближава.

— Спокойно! — прошепна му. — Точно така! Аз съм жена.

Един от Видовете застана между тях, за да попречи на Муун да я достигне.

— Махай се от тук! Той ще те убие. Полудял е и не разпознава никого от нас.

Муун сграбчи ризата на мъжа и лесно го отхвърли настрани, където той се приземи по задник.

— Контролиран е от инстинктите си — предположи Джой. Загледа се в очите на Муун и не намери в тях знак, че я е познал. Това я изплаши до смърт и спокойствието й се изпари. Той можеше да я убие, но беше твърде късно да променя плана си. — По-малко вероятно е да убие мен, отколкото теб.

По-скоро ще иска да ме обладае. Джой тайно призна пред себе си, че не би имала нищо против. Беше грешка, че избяга от чувствата си към него, когато напусна работа. Изпитваше дълбока болка, но в онзи момент вярваше, че няма друг избор. Решението й беше огромна грешка, но дори да бе склонна да поеме риска, отново нямаше да имат възможност да са заедно. Толкова много мислеше за Муун, че бе като обсебена. Лекарят се влюби в пациента си. Беше непростимо и нямаше извинения за това, но безспорно беше самата истина.

Муун тръгна към нея и младата жена се притисна към стената, извърнала глава встрани в очакване на болката, но тя така и не дойде, когато мъжът я достигна. Солидното мъжко тяло се прилепи към нейното и я обгърнаха силни ръце. 466 се протегна и през отворената риза докосна голата й кожа. След това плъзна горещите си, твърди длани надолу, под колана на полата й. Ластикът се скъса и той хвана бедрата й.

Лекарката ахна, когато я вдигна във въздуха, но я задържа притисната между тялото си и стената и прокара устни по гърлото й. Топлият му дъх погали кожата й. Висеше ужасена в ръцете му, но той не я захапа с острите си зъби. Изненада се, когато усети как влажният му грапав език облиза чувствителното местенце под ухото й.

Вкусва ме. Убийство или секс? Точно това минава през ума му в момента. Тя мислено се помоли да избере второто. Отчаяно се порови в спомените си, за да се сети дали си сложи парфюм тази сутрин. Със сигурност не. Нищо от онова, което подушваше той, не би трябвало да го ядоса. Тя се увери в това и когато той потри по-силно долната част на тялото си в нея, Джой усети нещо твърдо да се притиска там, където се събираха бедрата й. Видът беше възбуден. Нямаше как да обърка ясните очертания на члена му.

Те се притискаха корем до корем, кожа до кожа, тъй като той носеше само панталони. Младата жена си пое рязко въздух, когато отворените му устни се притиснаха над сънната й артерия. Не я захапа, но все още можеше да го направи. Устата му остана там, а животът на Джой беше в неговите ръце. Тя отвори очи и видя Видовете, които бавно приближаваха към Муун.

Джой вдигна ръка, за да ги спре и с устни оформи само една дума — „Упойка“. Единият кимна, обърна се и бързо излезе от стаята. Спринцовката на пода беше счупена по време на схватката. Така или иначе не можеха да я използват, понеже я нямаше капачката на иглата и тя беше замърсена. Джой колебливо докосна бицепсите на Муун. Бяха големи и не поставяха под съмнение невероятната му сила. Пръстите й се плъзнаха по топлата му кожа.

— Помниш ли ме изобщо? — пое си въздух тя. — Не ме наранявай! Не съм заплаха.

Муун я захапа, но не разкъса кожата. Въпреки това я държеше здраво. Единственият друг Вид в помещението приближаваше бавно в опит да го атакува изненадващо. Тялото, притиснато в нейното, се напрегна. От гърлото му се разнесе ръмжене и гръдният му кош завибрира. Беше усетил заплахата.

— Ще ми разкъса гърлото. Излез! Мислиш ли, че не те усеща? Аз съм добре. Разкарай се! — Джой беше вперила поглед в мъжа, за да знае че говори на него.

Той незабавно се отдръпна и Муун отпусна захапката си. Джой се загледа в мъжа до вратата и му каза със спокоен глас:

— Ние сме добре. Излез и ми донеси онова, за което помолих. Ще те повикам, ако имам нужда от помощ. — Ще крещя. Това беше по-подходящата дума, ако нещата се влошаха. — Нека опитам да го успокоя, докато ми донесете онова, което трябва.

Видът изглеждаше несигурен, но отстъпи назад и се скри от погледа. Джой бавно извърна глава, докато опря буза в тази на Муун. Кожата му беше гладка — Видовете обикновено нямаха брада или съвсем малко. Младата жена започна да масажира мускулите на раменете му.

— Липсваше ми — каза му тихо, с надеждата, че само той може да чуе прочувствените й думи. — Съжалявам, че си тръгнах! Страхувах се. — Не започна да обяснява, сигурна че в сегашното си състояние нямаше да разбере основанията й. — Защо са ти сторили това?

Измъчваха я толкова много въпроси, на които нямаше отговор. Състоянието му постоянно ли е? Временно? В съзнанието му останала ли е частица от личността, която беше?

Бедрата му се притиснаха по-силно в хълбоците й, давайки й ясна представа за състоянието на пениса му и за онова, което се въртеше в главата му в този момент. Захапката на врата й се отпусна. В неговото умопомрачено състояние може и да не я разпознаваше, но определено реагираше на нея като на жена. Джой плъзна ръце по широките му рамене, но Видът не издаде звук на протест, изглеждаше напълно доволен да души и ближе кожата й.

Младата жена го държеше близо до себе си, като прокарваше пръсти през копринените кичури на врата му. Отново потри буза в неговата, вдишвайки познатия мъжки аромат, което още веднъж я убеди, че бе станала твърде близка с бившия си пациент. Чувстваше се жива и разпозна признаците на собствената си възбуда. Част от нея жадуваше да обвие крака около кръста му с надеждата, че ще той ще се възползва и ще разкъса дрехите, които ги деляха.

Само представата за тях двамата голи, правещи секс, извика стон на устните й. Почти всяка нощ го сънуваше, а дните си прекарваше в мечти за този мъж. Именно заради тези фантазии реагираше толкова чувствено в момента. Не му беше нужно да я целува или нещо друго, освен просто да я подържи, за да я възбуди. Всъщност достатъчно беше да е близо до него.

Муун вдъхна дълбоко аромата й. Джой се надяваше, че може да му проблесне някой спомен. Нейни пациенти й бяха казали, че веществото, което наричаха „медикамент за разплод“ напълно блокира възможността им да мислят, но фактът, че Муун не я разпознава, беше обезпокоителен.

Бързо се изпълни с несигурност и съмнения. Може би не е означавала толкова много за него, колкото я бе накарал да вярва. Последните няколко дни, които прекараха заедно в кабинета й, бяха напрегнати. 466 бе станал твърде непреклонен в желанието си към нея. Бе й казал, че е обсебен от мисълта да я докосва и да я отведе в леглото. Нещата, които сподели, че иска да й направи, все още я караха да се измъчва от сексуална неудовлетвореност. Джой искаше всичко, което той й описваше. Фактът, че беше забранено, само го превръщаше в нещо още по-неустоимо.

— Муун — прошепна Джой. — Погледни ме! Моля те!

Младата жена не беше сигурна дали я чува, или разбира, но Видът бавно вдигна глава и срещна погледа й. От съвсем близо очите му бяха толкова поразителни, колкото си спомняше, и взирането в тях затрудняваше способността й да мисли.

— Здравей! Аз съм Джой. — Тя облиза устни. — Доктор Ярдс. Сега спомняш ли си?

В погледа му нямаше знак, че я е познал, но все пак той се съсредоточи върху устните й. Изръмжа. Не заплашително, а по-скоро тътен в гръдния му кош, който все още беше притиснат към нейния. Не й убягна обаче, че беше изпълнил молбата й. Можеше да разбере какво му казва.

— Ще се оправиш. В момента си под влиянието на медикаменти. Разбираш ли? НСО ми се обадиха, за да ти помогна и аз дойдох. — Ръцете й галеха врата му и играеха с косата му. — Можеш ли да говориш? Кажи ми от какво се нуждаеш.

Муун отново изръмжа. Притисна още по-силно бедра към нея и опашната й кост я заболя от допира в солидната стена. Тя се повдигна и разтвори бедра, за да намали натискът, а Видът веднага се възползва и намести твърдия си член срещу отвора на тялото й. Джой преглътна още един стон. Най-накрая го усещаше там и искаше още.

Видът сведе поглед към деколтето й и отпусна брадичка надолу, за да я види по-добре, докато отново вдишваше аромата й. Не я изненада, когато я повдигна по-високо и зарови лице между гърдите й. Щом я вкуси, младата жена затвори очи. Коремът й се сви и отново я връхлетя нуждата да обвие бедра около кръста му. Едва й устоя.

Тихият звук от приближаващи стъпки привлече вниманието й. Беше мъж от Новите видове с пистолет с упойващи стрели в ръка. Муун също чу приближаването му и бързо извърна глава. Реакцията му беше силно, заплашително изръмжаване.

Другият мъж веднага стреля и Джой се напрегна, знаеше, че 466 е улучен, тъй като виждаше червения край на упойващата стреличка в рамото му. Муун отметна глава назад и издаде вой, като същевременно я смачкваше в стената.

Коленете на Новия вид поддадоха и двамата се свлякоха на пода. На практика тя беше възседнала скута му. Преди той да затвори очи, Джой видя в тях гнева му. Мъжът се отпусна назад и я повлече със себе си. Другият Нов вид се раздвижи бързо и успя да хване Муун, преди да се е ударил в пода.

Джой стана от тялото му и падна на колене до него, като махна стреличката, за да не се забие по-дълбоко и да му навреди, когато легне. Другият Вид й се мръщеше, докато нежно полагаше на пода изпадналият в безсъзнание мъж.

— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш, като реши да се намесваш? Можеше да те убие! Моите мъже дотичаха да ми кажат какво си направила и че Муун те е хванал. Луда ли си?

Джой се сети, че ризата й виси отворена и пусна стреличката на пода, за да прикрие сутиена си.

— Аз съм доктор Джойс Ярдс. Вие кой сте?

— Отговори на въпросите ми! Какво правеше? Луда ли си?

Тя преглътна.

— Видях го да се бие с други Видове и беше очевидно, че не се контролира. Някой можеше да бъде ранен. Намесих се, за да го предотвратя. Не, не съм луда. Аз самата имам няколко въпроса. Защо той е под влиянието на медикамента за размножаване? И кой, по дяволите, му го е дал?

Двамата мъже от Новите видове, които се бориха с Муун, се върнаха в стаята. Израженията на лицата им бяха мрачни, докато Джой се изправяше на крака и опитваше да приведе емоциите си в ред. Отдръпна се встрани, щом мъжете се приближиха и внимателно вдигнаха събрата си от пода. Занесоха го обратно в леглото. Тя ги наблюдаваше как отново поставят коланите около ръцете, краката и торса му, преди третият Вид — очевидно началникът на групата, да застане пред нея.

Лекарката се залюля на място, нуждаеше се да провери какво е състоянието на 466, но само стисна по-здраво ризата си, защото знаеше че би издала твърде много, ако се подаде на импулса си.

— Доктор Ярдс? — Видът имаше гъста дълга коса и красиви котешки очи, които я наблюдаваха гневно. — Какво си мислеше, че правиш?

— Аз съм специалист по Новите видове. Опитвах се да предотвратя нечия смърт.

Събеседникът й сведе поглед към дрехата й.

— Той ли я скъса?

— Аз го направих. Знаех, че гърдите ми ще привлекат вниманието му. Осъзнавам колко непрофесионално звучи това, но даде резултат. Не съм тук в качеството си на негов личен терапевт или като друго официално лице. — Вдигна брадичка и смело срещна погледа му, предизвиквайки го да постави под съмнение мотивите й. — Кой му е дал медикамента за разплод? Защо е под влиянието му? На какво, по дяволите, се натресох?

— Той можеше да те убие.

Джой реши да бъде откровена. Видовете оценяваха честността.

— Малко вероятно е някой от вашите мъже да нарани жена, особено ако не я смята за заплаха. Муун по-скоро се опитваше да прави секс, отколкото направо да ме убие. Именно това е причината да разтворя ризата си. Изглежда едно разголено женско деколте върши чудеса. Доказано е, че променя настроението на мъжете ви към безкрайно приятелско. Не е тайна колко много харесват секса някой от мъжките Видове.

Той се учуди на прямотата й, но после се усмихна.

— Истина е. Нека започнем от начало. Благодаря, че се отзова толкова бързо. Трудно те открихме, но както забелязваш, имаме проблем.

Джой отпусна леко здраво стиснатите си юмруци.

— Какво става, господине?

— Наричай ме Тайгър — подаде ръка за поздрав той.

Тя я пое, като с другата ръка задържа ризата си затворена, и изпита слабо чувство на нереалност.

— Ами, какво се е случило с Муун?

— Подписа ли документите? — поколеба се той.

Лекарката се замисли за момент.

— Имате предвид съгласието за конфиденциалност, което ми тикнаха в ръцете, докато минавах през портите ли? Да, подписах го.

— Добре. Муун беше нападнат преди три дни и нашите лекари не са способни да разберат какво му е.

Джой объркана го чакаше да продължи, но Видът просто мълчеше.

— Как така нападнат? Защо се обадихте на мен? Аз съм психолог. Да не би да е получил нервен срив от преживяната травма? Какво точно му се е случило?

— Не. Да. Може би. Според нас е бил улучен с далекобойна пушка с упойващи стрели, докато е патрулирал на една от външните стени. Все още не сме идентифицирали веществото, но не е медикамент за разплод. Работим по този въпрос.

— Добре — Джой изчакваше за още детайли.

— Събуди се подивял. Няма признаци, че разпознава приятелите си. Иска да убие всеки, който го доближи. Нашите медици се надяваха, че след време веществото ще напусне организма му. Когато това не се случи, помислихме, че проблемът би могъл да е психологически. Ти си била негов психиатър след освобождаването му от Мерикъл и ние се нуждаем от твоята оценка на състоянието му.

Сърцето й се сви и тя пренебрегна грешният термин, който мъжът използва за професията й. Беше свикнала с думата след работата си с Видовете. Беше по-притеснена за състоянието на 466. Болеше я, че му се е случило нещо толкова ужасно.

— Симптомите са като при реакция на наркотично вещество, а не като нервен срив. Трябва да разберете с какво е инжектиран.

По лицето на Тайгър премина раздразнение.

— Наясно сме, но това не е от познатите ни вещества. За нападението са виновни някои от служителите на Мерикъл.

— Чух, че компанията е била закрита, завинаги — изненада се тя.

— Така е, но все още не сме заловили всички от персонала и лекарите, които ни държаха в плен. Специален военен екип има грижата за това, но е нужно време. Някой с много здрави връзки в Мерикъл наскоро изпрати хора да заловят една от нашите жени. Вярваме, че същият човек е наел някого от компанията, за да разработи веществото и Муун да бъде инжектиран за отвличане на вниманието. Медикаментът го прави неконтролируем.

— Всеки, имал някаква връзка с Мерикъл, ще бъде съден за делата си. Нелогично е да вярват, че ако убият жертвите си, ще им се размине. Предполагам, че това е причината за създаването на това вещество. За да накарат Муун да убие други Видове? — Това беше най-доброто й предположение.

Тайгър повдигна вежди.

— Логиката не е най-силната им черта, като се има предвид, какво сториха с нас. Някой е създал медикамент и не го е обявил публично. Мерикъл са единствените с достатъчно ресурси за създаването на вещество, което би навредило на Видовете и атаката срещу Муун съвпадна с опита на наемници на Мерикъл да отвлекат нашата жена.

Джой започна да хапе устни, но бързо спря, след като осъзна, че това издава нервността й.

— Добре. Но все още не разбирам защо се обадихте на мен. Той има нужда от химик или фармацевт, който да разбере какво е веществото и да измисли как да му се противодейства. Не съм квалифицирана да ви кажа какво са му направили.

Събеседникът й се намръщи.

— Била си близка с Муун и ние се надяваме, че ще можеш да стигнеш до него. Повлияно е психическото му състояние. Работим усърдно по идентификацията на медикамента, но това отнема твърде много време.

Какво имаше предвид той с термина „близка“? Дали някой е заподозрял, че се е влюбила в пациента си? Между тях не се случи нищо. Тя се погрижи да запази отношенията им в позволените морални норми, но определено се провали в опазването на личните си чувства. Привърза се твърде много и отчаяно искаше да е с Муун, но успя да устои на онова, което и двамата знаеха, че е забранено.

— Ако можеше да говори, аз не съм човекът, с когото би искал да прекара повече време.

Мъжът отново повдигна вежди.

— Психиатрите не са любими на всички нас, но той говореше мило за теб.

Това много я учуди.

— Наистина ли?

— Да. Веднъж ми каза, че си го накарала да говори за чувствата си и той те смята за безстрашна. Уважава те.

Вината я задуши. Не заслужаваше това определение, като се има предвид как избяга, след като тъкмо го беше накарала да се отпусне и разкрие. Времето, което прекарваха заедно, беше станало твърде интимно, а постоянните му приказки за това какво иска да й направи сексуално, я караха да си взема студен душ след почти всеки техен сеанс. Тя избяга в момента, в който нещата ескалираха, и 466 започна да я докосва. Желаеше го твърде много, за да издържи дълго, а работата и бъдещето й можеха да вървят по дяволите.

— Не знам какво очаквате да направя.

— Говори с него. Ще го преместим на специално място, което подготвихме заради неговото състояние. Надяваме се, че медикаментът ще спре да действа, но до тогава е необходимо да го държим затворен. Твърде опасен е и постоянно къса коланите. Не искаме да използваме вериги, защото, като се има предвид силата му, е възможно да нарани сериозно някой крайник в опитите си да се освободи. Би било жестоко да му го причиним.

— И ако го оковете с вериги и го държите неподвижен, това може да му напомни за Мерикъл.

Тайгър кимна мрачно.

— Няма да отрека, че това също ни тревожи. Не искаме да се тормози от спомени за миналото или пък да реши, че отново е в онзи ад.

— Само би влошило състоянието му — съгласи се тя. — Какво е това специално място, където ще го преместите?

— Решихме да го затворим в нещо като килия, но без окови, само решетки. Не можем да продължаваме да караме нашите мъже да се бият с него, за да го озаптят. И със сигурност не можем да го пуснем да се разхожда свободно из Хоумленд. Имаме човешки персонал, а той вижда врагове дори в наши мъже. Не искам да рискувам. Той може да нападне и някоя от жените ни. Решението беше взето единодушно, както от нашите хора, така и от човешките лекари, които дойдоха, за да го прегледат. Лекарите на НСО също се съгласиха.

Джой си спомни, че Новите видове винаги се разграничаваха от хората.

— Решението е добро, имайки предвид на какво станах свидетел. Той е опасен.

Тайгър вдигна ръка и прокара пръсти през косата си, а поразителното му лице беше помрачено от тревога.

— Знам, че искаме твърде много от теб, но не е необходимо да влизаш при него. Според нас би могла да му говориш отвън. Няма да може да те достигне, но ще те вижда и чува. Надяваме се да отключиш някой спомен, а това, че си жена, също би помогнало. Не е позволено на другата жена, с която е близък, да го доближава.

В нея пламна ревност — безполезна емоция, която нямаше право да изпитва, но все пак гореше в гърдите й.

— Защо приятелката му не може да го види?

— Тя не е негова — каза Тайгър, докато наблюдаваше как няколко Вида добавят още предпазни колани, които да държат 466 към леглото. — Принадлежи на друг мъж, но с Муун са близки приятели. Половинката й ще убие Муун, ако я нарани, въпреки че е наясно, че той не е отговорен за действията си. — Събеседникът й се обърна към нея и отпусна ръце до тялото си. — Не искам той да умре.

— Половинка? — облекчено попита Джой. — Тя Нов вид ли е?

— Човек. Това е класифицирана информация. — Погледът му стана твърд. — Разбрано? Нищо от казаното не трябва да излиза извън тези стени.

— Ясно. Няма да кажа нищо. Всичко това ми беше обяснено, преди да ми дадат достъп до тук. Освен това, на никого не съм споменавала, че съм работила с Новите видове.

— На никого? — зяпна мъжът.

— Точно така. Нито на семейството, нито на приятелите ми, дори не и на личния ми терапевт.

Изглежда й повярва, защото тялото му се отпусна.

— Триша е една от нашите лекарки и е половинка на мъж от Видовете. Добре е, че не са разбрали, че си работила за нас, защото е възможно да те набележат от някоя групировка, която не е съгласна, че все още съществуваме. Тази жена беше в опасност, защото се разбра за работата й с НСО. Муун беше част от личната й охрана. Оттогава са близки приятели. Триша се дразни, че Слейд не й позволява да говори с приятеля си, но ние сме доста покровителствени към половинките си. Една синина, или дори само да я разплаче, и Слейд ще го разкъса.

— Не съм работила официално за Организацията на Новите видове. Бях наета от правителството. Работих на една от безопасните локации в пустинята, където бяхте настанени след освобождаването и преди да ви дадат Хоумленд. НСО беше сформирано, след като се преместихте от там.

— Да, вярно. Извинявай! Днес имам лош ден. Четох, че си се занимавала с Видовете, докато всички са опитвали да решат какво да ни правят — усмихна се накриво Тайгър. — Обзалагам се, че работата ти е била отвратителна. Лично аз бях развалина.

— Онова, което са ви сторили, е ужасно. — Жената не изпадна в повече подробности. — За мен беше чест да помогна с каквото мога.

Тайгър я огледа внимателно.

— Свършила си страхотна работа. Била си на Обект 4 и никой от там не говори лошо за теб. Това е показателно. Трябваше да видиш психиатъра, когото ми бяха назначили. Беше адски досадна и наистина ме вбесяваше.

— Съжалявам! Понякога нашата работа е да притиснем пациента, за да може да излее неудовлетворението си.

Погледът на мъжа се плъзна надолу по тялото й, преди да се върне отново на лицето й. Действието му беше лишено от всякаква емоция.

— Вероятно щеше да е от полза, ако изглеждаше като теб. По-лесно щяхме да понасяме лазенето по нервите. Тя не беше приятна нито за очите, нито за ушите ни. — Той се обърна, за да погледне към останалите Видове. — Добре ли го вързахте? Не искам, когато се събуди, отново да се освободи. Медицинският център е почти празен, но не бих желал малкото останал персонал да пострада.

— Да, здраво е вързан. Омразно ми е да го гледам така — изръмжа единият от Видовете.

— Зная. На мен също — хвана ръката му Тайгър.

Вторият Вид също изръмжа.

— Можеше да се случи на всеки от нас, но Муун просто нямаше късмет. Иска ми се да бяхме заловили задника, който му го причини. — Той погледна към Джой. — Човек.

Тайгър застана между двамата и също изръмжа.

— Тя не е наш враг. В момента всички сме ядосани и под голямо напрежение. Насочете гнева си в правилната посока. Тя е работила с Муун след освобождаването му от Мерикъл и той я уважава. Уважавайте я и вие.

— Добре — въздъхна мъжът. — Той ухапа и мен. — Повдигна ръката си и показа дълбока рана, от която течеше кръв.

— Нека отидем да те прегледат. — Тайгър се обърна и срещна погледа на Джой. — Ще бъдем надолу по коридора, за да поговорим с лекаря и да се погрижим за раните им. Стой настрана от Муун. Ще се обадя на някоя от нашите жени, за да те придружи до жилищата за хора, където да се настаниш. Казаха ти, че ще останеш тук известно време, нали?

Не бяха, но тя кимна. Нямаше желание отново да изоставя Муун, когато има нужда от нея.

— Няма проблем. Ще остана колкото прецените за необходимо.

Налагаше се в близките два дни да се обади в службата и да каже, че се е случило нещо непредвидено. Ще трябва колегите й да поемат и нейните пациенти, но това му беше хубавото да работиш в болница. Винаги имаха допълнителен персонал. Най-лошото, което можеха да й направят, беше да я уволнят, но щеше да поеме риска.

Тримата Видове напуснаха стаята. Джой се загледа в мъжа, вързан на леглото. Не само бяха завързали с обезопасителни колани ръцете и краката му, но бяха обвили въже няколко пъти около тялото му — от гърдите до бедрата, за да не може да се движи. Муун нямаше да се освободи отново без помощта на някакъв режещ инструмент.

Бавно приближи, докато застана до главата му и сведе поглед към лицето, което мислеше, че няма да види никога повече. Муун беше почернял, косата му — дълга поне тридесет сантиметра, и определено беше наедрял. Когато го срещна за първи път, все още се възстановяваше от живота в плен и системното гладуване, и беше много слаб. Джой с любов разгледа всяка негова черта. Той изглеждаше толкова умиротворен.

Ръката й трепереше, когато леко прокара пръсти по бузата му. После погледна към вратата, през която се виждаше по-голямата част от коридора, надяваше се, че другите Видове са достатъчно далеч и не могат да я чуят. Сетивата им бяха много добре развити, но тя вярваше, че е безопасно, ако шепне. Вниманието й беше привлечено от топлата кожа под пръстите й. Той бе избрал име, което много й харесваше — Муун. Повтори го няколко пъти на ум.

— Здравей, Муун. Мечтаех да те видя отново, но не исках да бъде по този начин, поради тази причина. Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна. Този път няма да те изоставя. Не можеш да си представиш, колко много съжалявам, че си заминах.

Джой внимателно отметна кичур от копринената му коса.

— Моля те, прости ми, но щях да загубя всичко, а не исках да рискувам, тъй като ти беше твърде уязвим. Те никога нямаше да го позволят.

Лекарката пусна косата му и се отдръпна, не желаеше да я хванат, че го докосва отново. Обгърна се с ръце, осъзнавайки, че е емоционално нестабилна и би било най-умно да си тръгне веднага. Ако разберяха, че изпитва чувства и е привлечена сексуално към свой пациент, с кариерата й е свършено, но това не я интересуваше. Щеше да му помогне, като направи всичко възможно да върне разума му, и когато вече не се нуждае от нея, ще си тръгне.

Споменът за времето им заедно в Обект 4 ясно изплува в съзнанието й, докато гледаше Муун с копнеж. Вълнението в очакване на онези следобедни сеанси, когато го придружаваха до кабинета й, беше достатъчен стимул, за да изкара останалата част от деня. Липсваше й дрезгавият му глас. Постепенно й беше разкрил част от насилието, прилагано над него в Мерикъл. Сърцето й се късаше, докато слушаше всяка ужасяваща подробност, но той имаше нужда да ги изкаже. Беше част от процеса на лечение.

Бе успяла да скрие яростта си, когато научи как са го пребивали само за да тестват някакво чудодейно лекарство, което ускорявало заздравяването. Онези кучи синове са го биели, докато е бил вързан с вериги, понякога чупейки кости, увреждайки плътта му, за да проверят колко време ще отнеме на тялото му да се излекува. Тайно се надяваше да може да се върне във времето и да му спести тези мъки. Макар да беше яростен противник на насилието, имаше доста идеи за ужасяващите неща, които би причинила на мъжете и жените, отговорни за страданията на 466.

Няколко пъти той бе повдигал блузата си, за да й покаже белезите на корема и гърба си. Нуждата да ги целуне, за да заличи останалата емоционална болка, беше почти непреодолима. Муун я привличаше по всеки възможен начин и беше невъзможно да погледне към голата му кожа, без в ума й да се въртят неетични мисли. С всеки изминал сеанс потребността да го докосне ставаше все по-неудържима. Много пъти изпитваше и вина, заради това свое влечение към мускулестото му тяло.

Той винаги успяваше да отклони разговора към темата за секса. Може би е било защитна реакция, начин да отвлече вниманието й от истинските проблеми. Каквато и да бе причината, това, че слушаше какво иска да й направи сексуално, имаше силен ефект върху нея. Тя също го желаеше. И все по-трудно й се удаваше да съблюдава професионалните им отношения.

Част от нея искаше да повярва, че сексът ще изцели всичките му проблеми, но другата половина знаеше, че това не е решение. С всеки изминал ден границата между онова, което е най-добро за него, и онова, което нейното сърце лелееше, все повече избледняваше. Мег беше права, че трябва да напусне работа, но сърцето й беше разбито, че си тръгна от 466. На Обект 4 имаше строги правила за общуването между Видовете и хората. Ако беше останала, вероятно това щеше да съсипе и двама им.

След няколко минути в коридора се чуха приближаващи стъпки. Високата жена от Видовете не беше от нейните бивши пациенти и Джой се зарадва, защото не беше готова да обяснява защо ги е изоставила. На лицето й се появи изкуствена усмивка.

— Ти ли си психиатърът? — Жената се намръщи, като спря на метър и половина от нея.

— Да. Аз съм.

— Ела с мен. Ще те придружа до жилището ти и после ще направим списък на всичко, от което ще имаш нужда, но не си донесла. Не видях да имаш багаж. Ще ти трябват повече дрехи и тоалетни принадлежности. — Погледът на жената Вид се стрелна към Муун. — Надявам се, че можеш да поправиш главата му.

— Аз също — призна Джой. — Не ме уведомиха, че престоят ми ще бъде продължителен. В колата имам резервен чифт дрехи, ако може някой да ми ги донесе.

— Може, а останалото ще поръчаме чрез Хоумленд. — Жената я изгледа преценяващо. — Вероятно ще отнеме ден или два, за да доставят дрехи в твоя размер. Извинявам се за това.

— Няма проблем. — Лекарката не се интересуваше как изглежда. Погледът й се спря на спящия мъж. Той беше всичко, което имаше значение.

* * *

— Няма да напускаш дома си без придружител — нареди строго Ръсти. За да подчертае важността на думите си, жената Вид изръмжа и я изгледа. — Храната ще ти бъде доставяна тук. — Тя обходи с поглед тялото на Джой. — Кога е твоят цикъл?

— Моят какво?

— Кога е месечното ти кървене?

— Цикълът ми не е редовен. — Джой се размърда неудобно на мястото си, огледа даденото й жилище и си пожела Ръсти да приключи вече с наставленията. Изглежда Видовете бяха твърдо решени да я информират за всяко създадено правило, касаещо човешките посетители. — Редовно ми бият противозачатъчни и имам още време до следващата инжекция.

— Добре. Тогава ще ти спестя правилата и процедурите.

— Мисля, че вече ги знам.

— Наистина? — изгледа я учудено Ръсти. — Проверих в архивите и знам, че никога преди не си посещавала Хоумленд или Резервата.

— Помагах при написването на ръководството, на което вероятно са базирани правилата ви. Работих с твоите хора след като бяха освободени от Мерикъл Индъстрис. Не е необходимо да си гений, за да разбереш, че вашите мъже имат свръхразвито обоняние и съм наясно с реакцията им към жените в цикъл или овулация. Също така трябва да държите кърмачките далече от тях. — Тя сви рамене. — Някои от вашите мъже обичат мляко и тормозеха кърмещите жени, които се връщаха на работа след майчинство. Разубедих доста мъже да не притесняват жените по една или друга причина. Аз съм тази, която въведе правилото жените, които работят с Нови видове да използват контрацептивни инжекции, ако не са вече бременни. Кърмещите майки бяха назначени на други длъжности, които не изискваха контакт с мъжете Видове.

— Така ли? — намръщи се Ръсти.

— Да. Някой беше проявил достатъчно съобразителност, за да назначи бременни жени за охрана на мъжете от Новите видове, но не беше предвидил какво ще се случи след раждането. Въпреки че не биха нападнали жена, ароматът й, когато е в овулация, възбужда вашите мъже. Както и този, когато е в цикъл. Топлината в пустинята само влошава нещата. Понякога нямаше дори полъх на вятъра и мъжете можеха да доловят доста миризми. Работихме на принципа проба-грешка, но се справихме. След няколко конфронтации промених правилата и информирах другите секретни обекти.

Ръсти изви устни в лека усмивка.

— Как примами мъжете да оставят жените на мира? — Още веднъж огледа тялото на Джой. — Да не би да им предложи себе си в замяна?

— Не! Убедих ги чрез разговор да се върнат в стаите си. — Лекарката се отпусна. — Защо не мога да се храня с останалите? В един вестник прочетох, че имате кафетерия, където се приготвя храната. Вярно ли е?

— Психиатрите не са сред любимците ни, а всички знаят, че си тук. Не искаме да възникнат проблеми. Ще те държим отделно от останалите, с изключение на онези, които са назначени за охрана на теб или Муун. Някои от хората ни може да се разгневят в твое присъствие.

— Има логика. — Младата жена отново огледа дневната, припомняйки си как я изгледаха Видовете в Медицинския център и я нарекоха човек. — Кога ще преместят Муун?

— Вече е направено. — Жената извади мобилен телефон от джоба си, докосна екрана и го погледна. — Изпратиха ми съобщение, че преместването е минало добре.

— Събудил ли се е?

— Не ме информираха за това — сви рамене Ръсти.

— Изчакахме да ми донесат резервните дрехи, смених ризата си и хапнах сандвич. Готова съм да проверя къде държите Муун.

— Казаха ми, че ще започнеш утре сутрин.

Това никак не се понрави на Джой. Тя беше нетърпелива да види отново 466.

— Той има нужда от помощ и аз съм готова да му я осигуря.

— Добре.

Ръсти я поведе навън. Бяха й назначили и двама мъже за охрана, но те не проговориха и останаха няколко стъпки назад, докато стигнаха улицата. Младата лекарка не позволи това да я притесни. Видовете щяха да я приемат или не, изборът си бе техен. Закараха я отново в Медицинския център и това обърка Джой.

— Мисля, че каза, че са го преместили.

— Така е. Мазето е разделено на две части — той е в охраняемата. — Ръсти й даде знак да я последва. — Долу имаме болнични стаи, но също така и складово помещение, което специално преправихме. Именно там е настанен Муун. Ще използваме товарният асансьор.

Джой запази мълчание, докато влязоха в сградата, минаха по дългия коридор и спряха пред един огромен асансьор. Нов вид, облечен с военна униформа, седеше пред вратата с оръжие в кобура. Когато го приближиха, той вдигна поглед от екрана на лаптопа в скута му.

— Това е психиатърът. — Ръсти замълча за момент. — Муун буден ли е?

— Не. — Видът изгледа Джой и очевидно прецени, че не е заплаха. — Продължавайте.

Двамата охранители останаха отвън, когато вратите се затвориха зад жените. Ръсти натисна бутона за надолу, а Джой беше обхваната от нервност. Обгърна се с ръце.

— Студено ли ти е?

— Не. Тревожа се, че няма да мога да направя нищо за Муун.

— Той има нужда от помощта ти.

— Ще направя всичко по силите си.

Асансьорът спря и вратите се отвориха към сумрачна стая. Ръсти първа излезе, а Джой я последва. Мазето беше обширно, с няколко клетки в дъното. Здрави решетки от тавана до пода разделяха пространството на три стаи, средната от които беше със затворена врата. Именно тя беше и най-аскетично обзаведена. Другите две бяха по-скоро хотелски тип — с параван към тоалетната част, легло, нощно шкафче и телевизор. Клетката на Муун имаше само легло, мивка и тоалетна.

— Тъжно е да го гледам по този начин. — Ръсти замълча. — Ще ти донеса стол и одеяло, за да те топли. Идвам веднага. Не приближавай решетките.

— Никой ли не стои тук с него? — Джой огледа слабо осветеното мазе. — Трябва някой да го наблюдава през цялото време.

— В момента спи, а офицерът горе ще чуе, щом се събуди. След нападението срещу него, Муун е доста шумен. Присъствието на други мъже го ядосва. По-добре е да не вижда или подушва никой.

Беше странно да стои в това страшно мазе, но Джой не се възпротиви, когато Ръсти излезе. Младата лекарка знаеше, че няма основание да се страхува. Единствената опасност идваше от спящия Вид зад решетките. Поколеба се, преди да приближи на около 2 метра от вратата.

Бяха измили косата и сменили дрехите му. Носеше черно долнище на анцуг, а косата му беше разстлана по възглавницата, за да изсъхне. Някой си беше направил труда да среше дългите кичури и Джой приближи още малко. Сега не го задържаха никакви окови. Лекото повдигане и спускане на гърдите му потвърждаваше, че е жив.

— Тук съм, Муун.

Сигурно я чу, защото отвори очи. Толкова бързо седна в леглото, че Джой ахна от изненада. С плавно движение се изправи и едрото му тяло се удари в решетките. Дълги, прави пръсти сграбчиха метала и Видът изръмжа. Тъмните му очи се присвиха, насочени право към младата жена, а устните му разкриха остри зъби.

— Спокойно — прошепна тя, отказвайки да отстъпи назад. Той не можеше да я достигне.

Мъжът си пое шумно въздух и отново изръмжа.

— Аз съм Джой. Помниш ли ме, Муун?

Очите му се присвиха още и той отново си пое шумно въздух.

— Моля те, спомни си за мен — стоеше неподвижно тя. — Аз съм твоя приятелка.

Видът внезапно се отдръпна от решетките и огледа клетката. Засили се срещу задната стена, удари я с юмруци и изръмжа, когато тя не се пропука. След това се обърна и атакува друга стена, а Джой се уплаши, че така ще се нарани.

— Спри!

Муун се извърна към нея и замря.

— Спокойно — прошепна му. Тя събу обувките си с високи токчета и ги хвърли настрани. Бавно се приближи и седна на твърдия под, с надеждата че ще му изглежда по-малко заплашително. — Всичко е наред, Муун. — Задържа полата си с ръце, за да не се видят бикините й, докато кръстосва крака и се настани по-удобно. — Аз съм тук, с теб. Не си сам.

Той се извърна към нея, приближи и хвана вратата. Мускулите на ръцете му се издуха, когато сграбчи решетките й и я разклати, но тя не поддаде, а само се чу силно дрънчене. Отново пое дълбоко въздух и се отпусна на колене.

— Точно така. Стой спокойно — усмихна се Джой. — Не искаш да си счупиш ръцете. Ще ти е нужен пневматичен чук, за да извадиш метала от бетона.

Все още държейки решетката, Видът притисна лице към нея. Напрегнатият му поглед беше съсредоточен върху жената и Джой осъзна, че се взира в един непознат. Нямаше я нито същността му, нито знак, че я е разпознал. Нищо, което да й даде насока. Гледаше я, като че ли няма представа какво е. Като че ли споменът как я приковава към стената от преди няколко часа също бе изтрит.

— Всичко ще бъде наред. Ще ти помогна някак си.

466 протегна към нея едната си ръка през решетките. Джой искаше да отиде при него, но беше достатъчно разумна, за да знае, че това би било грешка. Само защото изглеждаше спокоен не означава, че няма да ухапе ръката й, когато му я подаде или да опита да я извади от ставата.

— Иска ми се да можех, но първо трябва да поговориш с мен.

Зад нея вратата на асансьора се отвори, Муун дръпна обратно ръката си, изправи се и изръмжа. Джой се обърна и видя, че Ръсти й носи сгъваем стол и одеяло. Из помещението се разнесе силен вой и лекарката зяпна учудено своят пациент.

Той отново се блъсна в решетките, опитвайки да ги събори с рамо. Джой се изправи и погледна към жената от Видовете.

— Беше спокоен.

— Вече не е. — Ръсти остави стола и сложи одеялото върху него. — Ще повикам някой да го упои отново, преди да се е наранил.

— Не, недей. Беше добре, преди да се появиш. — Джой погледна Муун, който все още опитваше да преодолее решетките и взе своето решение. — Остави ни сами.

— Наредено ми е да стоя тук. Ние сме жени и не би трябвало да сме заплаха за него.

Още един силен вой резонира в стените на мазето и Джой премигна изненадано.

— Беше спокоен, докато не те видя. Моля те, Ръсти! Върви си! Ще се нарани.

Жената се поколеба.

— Ще чакам в асансьора, но ще затворя вратите. Ще остана на този етаж и ако имаш нужда от помощ, ме извикай.

Ръсти се обърна и бързо се отдалечи. Джой върна вниманието си към 466 и отново седна на пода.

Веднага, щом вратите на асансьора се затвориха, той спря да се удря в решетките и задъхан се обърна към лекарката.

— Отново сме само двамата. Спомняш ли си? Преди доста си говорехме.

Видът се успокои и отново се отпусна на колене. Това даде надежда на младата жена, че част от него си спомня сеансите им и той е поел по бавния път към възстановяването.

Не можеше да понася да го гледа толкова променен. Призна пред себе си, че е дребнаво, но все пак беше направила най-трудното нещо в живота си, като си тръгна от него, само за да свърши той заключен в клетка. Заливаше я съжаление, докато се чудеше дали нещата щяха да се развият различно, ако беше захвърлила етиката, нарушила всички правила и се беше борила да остане в живота му.

Не го прави — заповяда си. Знаеше, че няма полза да си играе на предположения. Реалността беше пред очите й. Някой беше сторил нещо ужасно на мъжа, когото обича и всичко, което можеше да направи, бе да опита да му помогне.