Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Новите видове (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 68 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Муун

Преводач: Illusion

Година на превод: 2020

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2021

Тип: роман

Националност: американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14954

История

  1. — Добавяне

Глава седемнадесета

Джой наблюдаваше внимателно Муун, все още замаяна от това, че чу как я обявява за своя половинка. Той седна на ръба на леглото и хвана ръката й. Имаха много проблеми за решаване. Връзките бяха сложно нещо, но той я обичаше. Имаха основа, върху която да градят.

— Не трябваше да ставаш от леглото.

— Радвам се, че го направих. — Не беше сигурна откъде да започне, затова избра онова, което я тревожеше най-много. — Ще можеш ли някога да ми простиш, че те оставих на Обект 4? Това е най-голямото съжаление в живота ми.

— Джой…

— Моля те, остави ме да довърша!

Той кимна.

— Наистина не виждах начин да остана. Мислех, че ако спим заедно, това би ти донесло повече вреда, отколкото полза. Нямаш представа колко нощи лежах будна, желаейки да имам куража да те посетя в Хоумленд, след като го отвориха. Тревожех се, че ще ме отхвърлиш или по-лошо — ще се зачудиш защо въобще съм си направила труда да дойда. Аз се влюбих в теб, но не бях сигурна дали ти изпитваш същото.

Той се намръщи.

— Знаеш, че бях обсебен от теб.

— Сексът не винаги означава любов. Ти ме желаеше, но и наскоро бе преживял значителна промяна в живота си. Знаех, че има възможност да виждаш в мен просто начин да отвлечеш вниманието си от факта, че си изправен пред куп напълно нови проблеми след освобождението си от Мерикъл. Прекарах много нощи, чудейки се дали си забравил за мен, веднага щом са ви преместили от пустинята.

Пръстите му се стегнаха около нейните, а палецът му галеше дланта й.

— Винаги беше в мислите ми. Как можеше да не си! Бях бесен, че напусна и ме остави. Веднъж те потърсих в интернет, когато наранената ми гордост го позволи.

Тя се сети за разговора с Флейм, когато той й каза за случая.

— Иска ми се да ми се беше обадил.

Муун вдигна рамене.

— Не мислех, че ще приемеш обаждането ми. Вече ме бе отхвърлила веднъж.

— Съжалявам, че така си възприел нещата!

— Сега разбирам, но когато ме напусна, дълбоко ме нарани. — Той се наведе толкова близо, че младата жена помисли, че ще я целуне, но устните му не докоснаха нейните. — Единственото, което има значение за мен, е, че сега си тук и ще останеш, Джой. Миналото е зад гърба ни. Повече се притеснявам за бъдещето.

Тя тихо въздъхна.

— Бях толкова самотна и нещастна без теб!

— Аз също. Но стига толкова, сладка моя! Ти си моята половинка. Ще прекараме остатъка от живота си заедно. Ще те държа в ръцете си всяка нощ и всяка сутрин ще се будя до теб.

— Няма да е лесно — предупреди го Джой. — Бяхме наистина близки, а сега между нас стои една огромна пропаст от време. Имаме много да учим един за друг. Променили сме се. — Той повече, отколкото тя. — Ти спортуваш.

Видът вдигна вежди.

— Харли ми показа видео. — В нея се надигна искрица ревност, но тя я потуши. Беше напълно ненужно да мисли за всички жени, с които е бил интимен. — Вече си много по-общителен.

— Всичко е по вина на Харли — усмихна се Муун. — Много е досаден и не ми позволи да се цупя. Предизвикваше ме да се състезаваме в различни игри и аз разбрах, че те ми доставят удоволствие.

— Харесвам го.

Видът тихо изръмжа.

— Как така го харесваш?

Ревнуваше.

— Мисля, че е чудесен приятел, който много те обича. — Тя плъзна ръце нагоре в косата му и се заигра с краищата й. — Знаеш, че си единственият мъж, когото желая. Разбирам какво означава половинка и колко сериозно обвързване е. Ти си моята половинка. Никой не е по-сексапилен от теб. Той определено не ми харесва в такъв смисъл, разбираш ли? Всички бледнеят в сравнение с теб.

Муун се отпусна.

— Извинявай!

— Знам, че не можеш да се спреш. То е част от многото неща, които харесвам в теб. Не очаквам и не искам да прикриваш същността си. Бъди напълно себе си. Ясна ли съм?

— Понякога няма да е лесно да живееш с мен. Половинките са луди. — Изражението на лицето му бе почти комично.

— Така ли? Защо мислиш така?

— През цялото време искат да споделят секс с половинката си. Мъжете ще пролеят кръв, ако друг мъж дори погледне жена им. Имат нужда от аромата на половинката си върху себе си и не могат да понасят липсата му. Повечето мъже, които имат половинки, поне през една от почивките си на работа, се прибират вкъщи, за да прегърнат и да се потрият в съпругата си. — Той шумно въздъхна. — Знам, че и аз ще правя така. Вече съм пристрастен към аромата ти.

Беше й трудно да потисне смеха си. Той разтапяше сърцето й.

— Много секс и прегръдки не ми звучи никак зле.

— Така е. — Изражението му се разведри, а погледът му се плъзна по болничната й нощница. — Това не е много привлекателно. Трябва да ти я сваля.

Джой се отпусна на ръката му.

— Не тук. Искам да изчакам, докато сме сами и няма опасност някой да влезе. В тези места никога няма усамотение.

С ловкостта на Видовете той бързо я вдигна от леглото заедно с одеялото и я взе на ръце.

— Ще те заведа вкъщи.

— В твоя дом? — Тя го прегърна през врата със здравата си ръка.

— В нашия. Ти си моята половинка, сладост моя. — Тонът му се задълбочи до сексапилно ръмжене. — Вече ще живееш с мен и ще споделяш леглото ми.

Младата жена усети пърхане в стомаха и нямаше търпение да види дома на Муун. Нашият дом, поправи се тя. Той я понесе надолу по коридора към регистратурата. Пол играеше видео игри на един от компютрите в приемната. Триша седеше на съседно бюро и преглеждаше някаква папка. Харли се бе настанил на ръба на плота. Три чифта очи се обърнаха към двойката.

— Водя половинката си вкъщи. Ще я държа в леглото, Триша.

Лекарката въздъхна и остави папката.

— Тя е претърпяла сериозна загуба на кръв, но добре знам, че няма да успея да те убедя да се въздържате от секс няколко дни. Знам, че ще се грижиш много добре за нея. Увери се, че спи и се храни редовно и пие много течности, когато не я ангажираш с друг тип дейности. И първо я нахрани. Все още не е яла, а е ясно, че ще има нужда от сила. Не би трябвало да изпитва болка, само леко дразнене, но за всеки случай ще ви изпратя слабо болкоуспокояващо за по-късно. — Тя вдигна слушалката на телефона. — Ще се обадя на Слейд и ще му кажа, че искате веднага да получите документи за обвързване.

— Може да почакат няколко дни. Не искам никой да ни безпокои.

Харли скочи на земята.

— Дори и аз ли? Ние сме братя, а ти ми забраняваш да идвам в къщата ти?

Муун се намръщи.

— Шегувам се! — ухили се Харли. — Обвържи се с половинката си. Ще се уверя, че има кой да поеме смените ти на работа и недей да се тревожиш за нищо. Дори ще ви правя вечеря и ще я нося всяка вечер около шест, за да не се налага да готвите. Ще я оставям на верандата.

— Благодаря!

— Смятай го като подарък за това, че намери половинката си. — Харли намигна на Джой. — Бъди добра с него!

— Ще бъда! Обещавам!

Харли се приближи към двойните врати и сензорът за отваряне се задейства. Муун я пренесе навън до джипа и внимателно подпъхна одеялото около краката й. Дори й сложи предпазния колан.

— И аз можех да го направя.

— Вече имаш половинка. Харесва ми да правя разни неща за теб. Ти си моя и аз ще се грижа за теб.

Тя оценяваше специалното отношение.

— Сещам се за няколко неща, които аз бих искала да направя за теб.

Видът заобиколи джипа с усмивка.

— Приятни неща?

— Да. Но трябва да си гол. Ще бъде ли проблем за теб?

— Не — засмя се той. — Дръж се, сладка моя! Нямам търпение да те заведа вкъщи.

Въпреки това той караше бавно, като че ли се страхуваше да не я раздруса твърде много.

— Джой?

— Да?

— Какво ще стане с работата ти? Домът ти? Ще ти бъде ли неприятно да се откажеш от тях заради мен? — Гласът му звучеше напрегнато. — Почти се страхувам да попитам за семейството ти. Ще бъдат ли нещастни, че живееш тук, с мен?

— Надявам се да получа работата на Крегор. Направо настръхвам, като си помисля, че някой Нов вид е трябвало да се разправя с него. От болницата ще могат да ме заменят бързо. Имам неизползвана отпуска, което значи, че ще им се обадя утре и ще напусна. Няма да е пълният срок, но ще имат време да намерят заместник, преди да трябва да се връщам. Няма да получа безупречна препоръка от шефа ми, но няма проблеми. Харесвах апартамента си, но не бях влюбена в него. Беше на добра цена и близо до работата ми. Сигурна съм, че бързо ще се продаде, щом изпратя някого да събере вещите ми и да смени входната врата и килима.

— Много си спокойна за човек, който ще предприеме толкова промени в живота си. — Муун се протегна през конзолата между седалките и хвана ръката на Джой, шофирайки с една ръка. — Съжалявам, че не мога аз да се преместя при теб. Не е честно, че ти трябва да се откажеш от толкова много. Ще ти се реванширам.

Трогваше я, че е толкова съобразителен.

— Ще бъда с теб. Това в най-важното за мен. Откакто се разделихме, се посветих изцяло на кариерата си, но повярвай ми, тя не е толкова важна за мен, колкото си ти. Бих се отказала от всичко, без да се замисля, само за да бъдем заедно отново.

Той отби по алеята на къща в една тиха уличка и спря двигателя. Не излезе, а се обърна в седалката си към младата жена.

— Какво ще кажеш за семейството си и онези, които обичаш? Те как възприемат Новите видове? Да не си помислят, че може да съм опасен за теб или да те нараня?

Беше й трудно да види лицето му в сенките.

— Родителите ми ще те обикнат. Повече се притеснявам от твоята реакция към тях.

— Защо?

Тя въздъхна.

— Обичам ги, но са някак странни, Муун. Говорят всичко, което им хрумне и е смущаващо. Никога не целят да обидят, но понякога така звучи. Подлудяват ме.

Мъжът се засмя.

— Кое е толкова смешно?

— Ти си психиатър.

Тя сви рамене и се усмихна. Муун пусна ръката й, слезе от джипа и мина от нейната страна.

— Няма да им ръмжа, става ли? Дори ще прикрия зъбите си. — Вдигна я на ръце. — Когато стигнем входната врата, ще можеш ли да завъртиш дръжката? Не е заключено. Тук няма нужда да се тревожим за крадци.

— Харли ми каза, че е много по-безопасно да се живее в Хоумленд. Но трябва да те предупредя за родителите ми. Няма да можеш да скриеш зъбите си. Майка ми ще иска да ги види. Вероятно баща ми също. Не ме дръж отговорна, ако задават странни въпроси от рода дали понякога имаш нужда да преследваш коли, или да дъвчеш кокали, става ли? Те са безвредни, но определено мога да си ги представя какво ще те питат. Понякога се чудя дали не съм си избрала тази професия само, за да спестя пари. Най-добрата ми приятелка Мег и аз решихме, че искаме да станем терапевти още в гимназията. Никога не си взимаме пари една на друга за консултациите.

Муун се разсмя и леко я залюля в ръцете си.

— Сигурен съм, че ще ги харесам, сладка моя. Направили са те за мен. — Той спря. — Отвори вратата и добре дошла в новия си дом. Ще те направя много щастлива тук!

Тя не се съмняваше в това.

— Обвързването е двупосочна улица, Муун. Аз съм изключително мотивирана връзката ни да проработи. Не искам повече да живея живота си без теб.

Муун ритна вратата да се затвори и се огледа из стаята, благодарен, че Харли не му позволи да надупчи стените, когато разбра, че Джой е напуснала Хоумленд. Беше чисто и подредено. Той работеше много часове, но това щеше да се промени. Вече имаше половинка, с която да прекарва времето си. Огледа дома си с нов поглед.

— Може да пребоядисаш стените и да смениш обзавеждането по твой вкус. Искам да си щастлива.

Джой повдигна лицето си към неговото и се усмихна.

— Всичко, което ме интересува, е леглото. Къде е?

Тя беше неговият тип жена. Изведнъж се сепна. Не, тя е моята жена. Моята половинка. Топло чувство се разнесе по тялото му. Всичките му страхове се стопиха от вълнение от очакването да я направи своя завинаги.

Леглото не беше оправено, но бе спал в чаршафите само веднъж. Вдъхна аромата на онова, което хората определяха като топъл летен ден според опаковката на праха за пране. Не бяха прави, но все пак беше приятно. Положи я на ръба на леглото и се приведе.

Тя се помръдна, докато я освобождаваше от одеялото. Болничната нощница беше от тънък плат и той положи много усилия, докато я смъкваше през раната й, което му напомни как за малко не я изгуби.

— Боли ли те?

— Триша ми даде нещо, защото другите лекарства вече не действаха, но не се тревожи — усмихна се тя. — Това е слабо болкоуспокояващо. Няма отново да започна да се хиля.

Мъжът застина.

— Все още си под влиянието на наркотици?

Джой съблече изцяло нощницата и я хвърли на пода. Погледът му се плъзна по голото й тяло, а членът му веднага се втвърди в отговор. Искаше я толкова много, но това, което му каза, можеше да промени всичко.

— Какъв е този поглед?

— Каза, че ще ми станеш половинка, но ако утре си промениш мнението? Ти…

Тя притисна пръст към устните му, за да го накара да замълчи.

— Умът ми е бистър, Муун. Знам какво правя и какво искам. — Пръстът й погъделичка устните му и после се плъзна надолу през брадичката и гърлото му, докато не стигна яката на ризата му, където спря. — Аз също се колебаех дали да правя любов с теб, докато беше под влияние на непознатото вещество, защото се опасявах, че после може да съжаляваш. Когато ролите ни бяха разменени, ти ми каза няколко неща, които сега ще ти повторя.

— Какво съм казал?

— Без оправдания! Искам те! — Тя замълча. — Сигурна съм в това!

Новият вид хвана ризата си и бавно я повдигна нагоре. Хвърли я през рамо и почувства задоволство, когато погледът й любящо се плъзна по голите му гърди. Изхлузи обувките си, без дори да се изправи. Когато ги дръпна рязко, закопчалките на панталоните му се отвориха. Той смъкна дрехата надолу, докато не се събра на бедрата му, освобождавайки члена му от тесния затвор.

— Легни назад.

— Изправи се!

Изпитваше ли го? Не искаше да се провали като половинка. Мъжете от Видовете по природа бяха доминантни, но винаги се подчиняваха на волята на половинките си.

— Защо? Искаш да видиш дали безропотно ще последвам командите ти, като знак за любовта ми ли?

Тя облиза устни.

— Вярвам ти, че ме обичаш. — Загледа се надолу към скута му. — По пътя насам ти казах, че искам да ти направя разни неща. Моля те, изправи се!

Кръвта се втурна към слабините му и направи члена му болезнено твърд. Вече не го интересуваше дали го изпитва. Така или иначе, за него това бе победа, щом тя искаше бедрата му на нивото на лицето си. Почти се препъна, докато ставаше, забравяйки, че все още не е събул напълно панталоните си. Смъкна ги още надолу и ги захвърли. Вниманието му беше приковано в Джой, когато тя се протегна и с палец погали главичката на члена му.

Езикът й навлажни устните й отново и той разбра какво се кани да направи. Топлият й дъх срещу върха на члена му го принуди да стисне зъби. Тя заслужаваше половинка, която може да контролира звуците, които издава, докато сбъдва една от най-дълбоките му фантазии.

При първото близване на горещия й мек език за малко да му се огънат краката. Едната й ръка се премести високо на бедрото му и стисна задника му. Той почти не забеляза движението, защото другата й ръка обхвана члена му, за да го насочва в горещата й влажна уста. Тестисите му се стегнаха. Джой се движеше бавно, плъзгайки се напред-назад, но прилагаше все повече натиск.

По дяволите! Усещането бе много по-добро, отколкото някога си бе представял. Искаше да вплете пръсти в косата й, но се страхуваше, че тя може да спре. Вместо това стисна юмруци, несигурен какво да прави с ръцете си. През него протичаше първично удоволствие, мускулите му се свиваха, когато го ближеше и го засмукваше все по-дълбоко. Бе абсолютно мъчение, когато тя леко се отдръпна, но после отново се плъзна напред.

— Джой — изхриптя той, докато гледаше надолу как го поема целия.

Прекрасните й сини очи се вдигнаха и той почти свърши. Излезе напълно, уплашен, че може да я задави, ако стигне кулминацията. Беше ад да измъкне члена си от устата й, когато дръпна бедра назад, държейки здравото рамо на Джой, за да й попречи да се движи с него.

— Защо ме спря? — Младата жена изглеждаше леко объркана.

— Няма да издържа дълго, Джой. Нов съм в това.

— Какво?

Той падна на колене.

— Това ми беше за първи път. Трябва да си впечатлена от контрола ми. Вярвай ми!

Устата й се отвори и тя го зяпна. Чувстваше се доста засрамен, но щеше да е по-зле, ако не бе задържал семето си.

— По дяволите! Това нещо с половинките ще е трудно понякога, нали? Никога преди жена не ми е правила това. Чувствах се твърде добре, разбираш ли? Наистина се надявам да искаш пак да го правиш, често, но почакай, докато не умирам от нуждата да съм в теб. И аз си имам някаква гордост.

— Никога не си правил орален секс?

— Никога не съм бил от другата страна, да.

— Но…

— Нямаш думи?

Тя все още мълчеше.

Муун се засмя.

— Оставих те безмълвна. Липсваше ми възможността да го правя. — Той се приближи и бавно я бутна да легне на леглото. — Липсваше ми! Отвори тези красиви бедра за мен. Мой ред е да сложа езика си върху теб. Нека да видим ти колко ще издържиш, сладка моя.

— Не много. — Тя разтвори бедра и Новия вид се наслади на гледката. — И не се срамувам да си призная. — Тя се протегна и докосна бузата му, докато той се наведе и целуна вътрешната страна на бедрото й, бавно придвижвайки се към клитора й.

— Никой никога не ти е правил това? Наистина ли?

Мъжът спря и я погледна.

— Защо това те изненадва?

— Мислех, че след като напусна пустинята, ще си имал много… ами… преживявания.

В гласа й прозвуча нещо странно. Ревност? Не го намираше за забавно, че тя изпитва подобно чувство. Половинката му страдаше и той искаше да успокои болката й.

— Няма да те лъжа. Бил съм с жени, но те никога не ме докоснаха по начина, по който го правиш ти, Джой — отвън и отвътре. Никоя от тях не искаше да ме обича. Ти ми даде този дар. — Джъстис беше прав. Никога не се е чувствал толкова жив, колкото когато е с жената, която владее сърцето му. — Ще ценя и него, и теб!

— Аз също те обичам! — Младата жена плъзна пръсти в косата му и го погали. — Нека говорим за това по-късно. — Тя се раздвижи под него.

— Може би трябва да почакаме. Все още си слаба.

— Легнала съм. Ще бъдем внимателни и те желая твърде много, за да чакам.

Палецът му погали клитора й и тя трепна, разтваряйки по-широко бедра. Ароматът на възбудата й изпълни носа му, когато си пое дъх, докато търкаше в бавни кръгове снопчето нерви. Зърната й се втвърдиха и тя изви гръб.

— Подлудяваш ме!

Джой тихо изстена, а бедрата й се движеха срещу ръката му.

— Ами, половинката ти е психиатър. Ние сме идеалната двойка, нали?

Муун потопи палеца си във влагата на желанието й, за да поднови дразненето на снопчето нерви. Два пръста нежно натиснаха срещу отвора на женствеността й, а членът му им завиждаше, докато потъваха в нея, разтягайки тесния канал, за да я подготвят за дебелия му ствол.

Видът изви пръстите си нагоре и натисна мястото, което изтръгна по-силен стон от Джой, когато започна да се движи бавно в нея. Тя стисна косата му в юмруци, а той се засмя, без да обръща внимание на леката болка. Гледаше я как се извива под него, бедрата й се вдигаха в отчаян опит да достигне върха. За него бе толкова красива.

— Муун! — примоли се тя.

Беше близо. Той се изправи и извади пръстите си от нея. Хвана бедрата й и я придърпа до ръба на леглото, внимавайки да не нарани ръката й. Когато членът му нахлу в кадифената й мекота, мъжът затвори очи. Мускулите й се свиха и тя извика. Той се подпря до ранената й ръка, готов да я предпази, ако забележи някакъв знак за неудобство, но я обладаваше силно, движейки бързо бедра и достигна върха в нещо като мъгла от огнено, бяло удоволствие, когато тя избухна около него.

Стовари се върху нея, но се подпря на лакти, за да е сигурен, че няма да натисне раната й. Половинката му вдигна ръка и погали с длан бицепса му. Муун обърна глава и целуна откритата й шия.

— Как е ръката ти?

— Каква ръка? — засмя се младата жена. — О, тази! Супер е!

Видът също се усмихна.

— Всичко е супер, нали?

Почти. Той имаше половинка, която да защитава. Новите видове все още имаха врагове, които се опитваха да ги наранят. Нападението над него бе върнало Джой в живота му и заради това почти можеше да прости случилото се. Но следващия път някой можеше да няма такъв късмет.

Джой се размърда.

— Спри да се тревожиш!

Той вдигна глава, за да я погледне, учуден как е разбрала.

— В природата ти е — усмихна се тя. — Искам само да ме обичаш и да си точно този, който си. Нещата ще се подредят. Имаме се един друг и можем да разчитаме на себе си, независимо от всичко, пред което сме изправени. Ще се справим заедно.

— Обичам те! — Искаше тя да знае колко много.

— И аз те обичам. Не можеш да се отървеш от мен. — Тя погледна надолу между телата им — Буквално съм залепена за теб. — Вдигна поглед към него. — Ти ме правиш щастлива. Това никога няма да се промени и ще имаме дълъг живот, който да прекараме заедно. Не се тревожи за дребните неща.

Членът му потрепна в нея.

— Всичко, за което мисля сега, са по-големите неща.

Тя се засмя.

— Усещам. — Бедрата й се стегнаха около него.

— Триша каза, че трябва да те нахраня.

— Не сега. Вместо това ме целуни.

Той отблъсна всички други мисли и се съсредоточи върху нея. Настроението му се подобри.

— Къде?

Джой се засмя. Звукът му напомняше за всичко, с което бе благословен в живота си.

— Където пожелаеш, моя половинке!

— С удоволствие! — Езикът му проследи извивката на ухото й.

— Муун?

— Да, сладка моя?

— Ръмжи за мен! Не се сдържай! Споменавала ли съм ти някога колко ме възбужда?

Тихото ръмжене започна от гърдите му.

— Така ли?

Пръстите й се впиваха в кожата му.

— Да.

— Аз вия.

— Ммм — тя обърна лице към врата му и леко го ухапа. — Покажи ми!

— Всичко за моята половинка! — Той започна да я целува надолу, но изведнъж спря и се отдръпна. — Ще опитам да не те хапя. Извинявам се за белега!

Джой се усмихна.

— Разстроен си, че ме нарани, но не съжаляваш, че ме маркира. Това е доказателство, че ти принадлежа, нали? Разбирам го. — Тя облиза устни. — Може да го правиш колкото си искаш. Но се опитай да не ми пускаш кръв. Любовните ухапвания са секси и ми харесва, когато ме хапеш по време на секс. Възбужда ме.

Нямаше как да пропусне искреността в думите й.

— Ти също може да ме маркираш и аз нямам против да ми пуснеш кръв. Обожавам, когато забиваш ноктите си в гърба ми.

— Тогава спри да говориш и направи нещо, което да ме насърчи. — Тя се изви под него. — Ти може и да си се научил на търпение, но аз съм ужасна с това. Болкоуспокояващото все още ми действа. Искам те!

— Имаш ме, сладка моя!

Край