Лорън Донър
Муун (1)

Пролог

Миналото. Ден 159 след първото освобождаване на Новите видове

Джой опита да се отпусне в стола си, но от притеснение за пациента й не я свърташе на едно място. Погледна часовника и отбеляза, че той отново закъснява. С всяка изминала минута гневът й нарастваше. Това беше четвъртият подред сеанс, който 466 проваляше. Правеше го нарочно. Беше наясно, че ще е ядосан заради онова, което направи, но Видът й не й остави друг избор.

Силното заплашително ръмжене, което се чу отвън, я стресна. Обърна се към вратата в момента, в който тя се отвори с трясък. В коридора стоеше 466, а наситено кафявата му коса стърчеше в безпорядък, все едно се беше сушил със сешоар надолу с главата. В тъмните присвити очи блестеше гняв. Тя предположи, че звукът преди малко е дошъл от него.

Изблъскаха го в стаята, а един от охранителите го последва вътре.

— Ето го. Не беше доволен, но го хванахме. — Мъжът изгледа злобно 466. — Четирима от неговите го убедиха да дойде доброволно, иначе щеше да се наложи да домъкнем задника му тук във вериги. Искаше да се бие с мен.

Като си представи възможното развитие на ситуацията, тя се сви в стола си.

— Моля те, 466, седни!

— Изглежда нямам избор. — Той се затътри до стола пред бюрото й и се тръшна върху него, от което крехката мебел изскърца. — Дотук с твърдението, че сме свободни.

— Твоите и моите хора се съгласиха, че ви е необходима терапия. Тя е, за да ви помогне.

Той кръстоса масивни ръце пред широките си гърди, а красивото му лице беше застинало в отегчено изражение, докато я оглеждаше.

— Както кажеш, но не искам да съм тук. Ти ще говориш, аз ще слушам, но бъди бърза.

— Смисълът от терапията е ти да говориш с мен. Ако разкриеш чувствата си, начинанието ще бъде успешно.

Той я огледа с тези свои шоколадово кафяви очи. Те бяха красиви, странни, но все пак я привличаха. Миглите му бяха толкова дълги. Джой се изправи в стола си и също кръстоса ръце.

— Не желая отново да провеждаме състезание по мълчане. И двамата знаем, че ти ще спечелиш. Винаги става така. — Младата жена въздъхна. — Съжалявам, че трябваше да те доведат насила, но е задължително да посещаваш тези консултации.

Мъжът продължи да я наблюдава мълчаливо. Беше специалист в това да я кара да се чувства неудобно. 466 можеше да я погледне така, като че ли четеше мислите й. От всички оцелели, които консултираше, за него се тревожеше най-много. Нямаше представа от емоционалното му състояние, как се приспособява към новата среда и дали изобщо опитва.

— Разбрах, че не искаш да учиш правилата на никакви спортове. — Той премигна. — Прекарваш много време сам, изплъзваш се от охраната и скиташ около мотела. Знаеш колко опасно е това.

Видът не каза нищо.

— Те са тук, за да те защитят. Не могат да си свършат работата, ако не им съдействаш. Това място е безопасно. Не трябва да го напускаш. Ами ако някой те види? Районът ще се напълни с репортери, които търсят твоя народ.

Той се прозя и продължи да я наблюдава. Раздразнението на Джой нарасна. Търпението й бързо се изчерпваше, а той както винаги я притискаше. Можеше да доведе до лудост дори светец, но за съжаление тя не беше чак толкова възвишена. Решението да приеме работа в средата на пустинята, на никому неизвестно място, я изтощи емоционално. Това наложи да прекъсне връзка с всички свои познати и разправията с някой, който не оценява жертвите й, започваше да я вбесява.

Младата жена се наведе и опря длани върху бюрото.

— Добре. Очевидно четири сеанса седмично не ти помагат особено.

Устните му се извиха в лека усмивка, а Джой беше убедена, че онова, което проблесна в очите му, е щастие — за първи път. Това толкова я ядоса, че можеше ясно да си представи как кръвта й клокочи във вените.

— Най-после постигнахме съгласие. Без повече сеанси. — Видът отпусна ръце и се приготви да си тръгва. Тъкмо се беше повдигнал от стола, когато гласът й го спря.

— Не бързай толкова!

Той седна обратно, а усмивката му се стопи, заменена от сурово изражение.

— Увеличавам броя на сеансите на седем пъти седмично. — Това предизвика нова реакция — гняв. На Джой й хареса, тъй като мъжът с наслада превръщаше живота й в ад. Беше нейн ред да се усмихне.

— Ще започнеш да говориш с мен, 466. Ще си свърша работата и ще ти помогна, независимо дали това ти харесва, или не. Ще прекарваме повече време заедно, докато не се почувстваш достатъчно комфортно и не започнеш да споделяш с мен. Искам да разбера защо не желаеш да се социализираш сред своите хора, какво имаш против спортовете и как се приспособяваш към живота извън съоръженията за тестване. Не мога да ти дам документ, който да потвърди, че си психично здрав, докато не изясним тези аспекти. — Лекарката се облегна назад в стола си. — Все пак допълнителните часове няма да навредят на обществения ти живот, защото ти просто нямаш такъв.

— Не вярвам, че ще ми назначиш още сеанси. Правя те нещастна и не ме харесваш.

Предположението му я изненада.

— Не е вярно, че не те харесвам. Не те познавам добре, защото не искаш да говориш с мен. Но чувствата ми към теб в случая са без значение.

466 се обърна към пазача до вратата.

— Кажи му да излезе!

— Няма да стане — изсумтя охраната. — Знаеш правилата.

Видът се отпусна в стола си и върна вниманието си към Джой.

— Страхуваш ли се, че ще те убия?

На моменти се чудеше дали не я мрази. Очевидно отказваше назначената терапия, но без съмнение никога не би нападнал жена. Досега не беше видяла никакви признаци на жестокост в него и нямаше склонност към насилие.

— Не.

— Искаш ли да говоря с теб?

— Това би била приятна промяна. Да.

— Накарай охраната да напусне. Няма да си разкривам душата пред друг освен теб. Четох за поверителността на разговора лекар — пациент. Искам я.

Жената изви учудено вежди.

— Всички пазачи са положили клетва да пазят в тайна сеансите ни. Не им е позволено да повторят нищо от чутото. Този мъж е тук, защото аз съм жена. За защита и на двама ни е.

— Мислиш, че ще те убия — намръщи се Видът. — Или може би, че ще те вдигна, ще разкъсам дрехите ти и ще те обладая, подпряна на стената? — Той изсумтя и огледа тялото й. — Хрумва ми един израз от риболова, който научих на задължителната екскурзия миналия месец — ще те хвърля обратно, защото си твърде дребна. За мен не би било приятно. Ако чукам нещо толкова крехко като теб, ще се счупиш.

— Мери си приказките и прояви уважение — заповяда охранителят и пристъпи заплашително напред.

Джой беше малко изненадана от грубите думи на 466, но това беше най-дългото му изказване до момента. Тя вдигна ръка, за да попречи на пазача да се намеси отново. След това отпусна длан на бюрото си.

— Остави ни — каза тя на мъжа до вратата.

— Изключено, доктор Ярдс, този мъж е твърде лабилен.

— Важното е да говори. Излез! Може да чакаш надолу по коридора, пред рецепцията.

466 опита да прикрие изненадата си, но не успя. Въпреки това бързо възвърна сдържаното си изражение.

— Ще чуеш писъците й, ако я нападна. Напусни!

Пазачът поклати глава.

Джой искрено се подразни. На Обект 4 имаше малко мъже охранители, но те не понасяха добре заповедите.

— Това е моят кабинет и начинът, по който провеждам сеансите, си е моя работа. Затвори вратата зад себе си и изчакай в края на коридора. Ще бъдеш достатъчно близо, за да реагираш в случай на опасност. Това е заповед, а не молба.

— Хубаво! — Охранителят се обърна, излезе и затръшна врата.

Младата лекарка огледа изучаващо 466.

— Сега сме сами. Говори! Защо не искаш да участваш в спортните игри?

Той премигна няколко пъти, а тишината в стаята се проточи.

— Каза, че ще говориш, ако останем сами. Ето! Не ми приличаш на мъж, който не държи на думата си.

— Откъде знаеш?

— Разговарям с много Нови видове. Те са горди и уважават честността.

Той вдигна ръце от облегалките на стола и отново ги скръсти на гърдите си.

— Тези неща не са важни за мен. Това са човешки качества, а аз не съм човек. — Видът присви очи. — Не съм като човешките ви мъже.

— Ти си със смесена ДНК.

— Аз съм животно в човешко тяло.

Джой смяташе за възхитителен факта, че Новите видове се разграничаваха от хората. В съзнанието им имаше ясно очертани граници. Това й помагаше да ги разбере малко по-добре. 466 беше дори още по-непреклонен от повечето Видове.

Мъжът имаше проблеми с гнева, но това беше здравословно за него, като се има предвид, че през целия си живот е бил държан в плен. Създаден със смесена ДНК от компания, която е използвала него и хората му като лабораторни обекти. Мерикъл Индъстрис по някакъв начин съумели да съчетаят животински и човешки гени в общ жив организъм.

— Това ли е причината, поради която отказваш да си избереш име и все още използваш номера си?

— Приличам ли ти на Дъг, Томас или Карл? — повдигна вежда той. — Изглеждам ли като човешките мъже?

Жената долови моментната болка, проблеснала в очите му и от това изпита мъка за него. Сърцето й се късаше и искрено се ужасяваше от историите, които оцелелите й разказваха за начина, по който са ги третирали в Мерикъл. Никой не заслужава да живее в подобен ад, в какъвто са били те преди освобождението си. Към тях никой не е показал състрадание или дори симпатия. Били са просто номера без никакви човешки права. Лабораторни плъхове.

Погледът й премина по лицето му. Имаше малко разлики, които биха го отличили от обикновените хора. Новите видове имаха ясно изразени скули и брадичка. Носовете им изглеждаха по-широки и малко по-плоски. Много Видове имаха по-плътни устни и дълги кучешки зъби. Формата на очите им също беше различна и се дължеше изцяло на животинските им гени.

Въпреки суровото му отношение към околните, 466 със сигурност щеше да привлече вниманието, ако опита да излезе сред обикновените хора. Всеки ще забележи, че не е точно „нормален“. Джой вътрешно се сви, като си припомни разговора със своя началник след първата й седмица с Видовете. Проведоха по-скоро разгорещен спор. Обсъждаха възможността да предлагат пластични операции на оцелелите. Според Джой това щеше да ги травмира още повече. Шефът й смяташе, че ще им е по-лесно да се впишат в обществото, ако имат възможност да променят външния си вид.

Дали не сгреших? Тя прехапа устни. Може би трябва да им предложа да променят някои от различията по лицата си. Просто според нея Видовете бяха преживели достатъчно. Подобно предложение й изглеждаше обидно. Никой не трябва да променя външния си вид, само за да се впише в модерното общество. Но разбира се, не тя трябваше да взема подобни решения. Това беше много над професионалната й квалификация. Нямаше да повдигне въпроса пред никоя от жертвите, докато някой по-компетентен не вземе решение дали е удачно. За нея 466 и останалите й пациенти бяха привлекателни, дори красиви. Специални и уникални — идеални такива, каквито са.

— Е, приличам ли? — Гласът му се задълбочи и я отклони от размишленията й. — Представяш да си да ме наричаш Том, вместо 466?

— Не. Предполагам, че ДНК-то ти е смесено с някой кучешки вид. Това може да те отличава от обикновените хора, но не мисля, че това е нещо лошо.

Мъжът отново изглеждаше учуден.

— Изненадан съм, че не опитваш да ме излъжеш, като отричаш различията ми.

— Не съм привърженик на измамата. Аз съм психолог. Тук съм, за да те съветвам. Работя с истини и емоции. Лъжата и игричките могат само да те наранят. Аз искам да ти помогна. Обмислял ли си някога да избереш име? Някои от твоите хора са избрали нетипични имена. Част от тях отразяват емоции, с които се отъждествяват, други — неща, които харесват. Ти си нещо повече от обикновен номер.

Той вдигна рамене.

Правил го е. Джой прикри усмивката си, радостна, че най-накрая започва да се открива. За четири месеца тя постоянно удряше на камък с него. Дори промени часовете за сеансите му — сложи ги последни, за да не го прекъсва, ако реши да говори.

— Какво чувстваш?

— Раздразнение. Не искам да идвам тук.

— Ако не трябваше да си тук, какво щеше да правиш в момента?

Мъжът се поколеба за момент.

— Истината ли искаш?

— Бях искрена, когато ти казах, че не харесвам измамата.

— Добре тогава. Вероятно щях да съм в стаята си, да гледам от онези порно филми в интернет и да освобождавам… напрежението.

Бузите й порозовяха, но тя отказа да покаже неудобство. Сексуалните проблеми не бяха нейната специалност, но нямаше да смени темата.

— Често ли се освобождаваш от напрежението? Помага ли ти да преодолееш проблемите с гнева си?

— Откъде си сигурна, че имам такива.

— Блузата ти е скъсана на рамото, избягваш контакти с почти всички хора тук и бях информирана, че няколко пъти си опитал да се сбиеш с мъжете от охраната. Правиш и невъзможното, за да ги предизвикаш, въпреки че си наясно, че нямат шанс срещу теб. Много по-силен си от тях.

— Зная. — Гордостта му беше видима.

Още един къс информация за лекарката и тя се зарадва, че мъжът има самочувствие — обещаваща стъпка към психическото му възстановяване.

— Опитвал ли си да тренираш бокс? Част от вашите мъже го харесват. Страхотен начин е да се отървеш от гнева.

466 наклони глава настрани.

— Не такава е моята представа за забавление.

— А какво пробужда интереса ти? Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна, ако има нещо, което желаеш. Знам, че всички имате интернет и кабелна телевизия, така че чрез тях можеш да научиш много за външния свят.

— Дълбоко се съмнявам, че ще ми дадеш онова, което искам.

— Ако не попиташ, няма как да разбереш.

— Добре — ухили се широко той. — Жени. Искам да прасна нещо и нямам предвид боксовата круша.

Джой не биваше да се шокира от думите му, но за човек, отказвал да говори с нея толкова дълго, той изглеждаше решен да изрече само неща, от които й ставаше неудобно. Подозираше, че го прави нарочно.

— Има доста жени около теб, 466. Около 90% от персонала са такива, а тук живеят и някои от вашите жени.

— 90% от човешките жени са бременни или току-що са родили. Вашите хора са наясно, че никога не бихме ги нападнали и затова са изпратени да работят тук, с нас. Нашите жени не желаят да бъдат докосвани. Няма никой за чукане.

Джой остана без думи. Напълно.

Все още усмихнат, Видът се наклони към нея, за да я погледне отблизо и изведнъж се изправи на крака. Леко уплашена, лекарката се дръпна назад в стола си. Бяха сами. Не вярваше, че ще я нарани, но изглеждаше решен да я смути. До момента се справяше доста добре.

466 се наведе, сложи длани на бюрото й, близо до нейните, подуши въздуха и изръмжа:

— Ти нямаш връзка с мъж и не си бременна.

Джой шумно преглътна.

— Не знаеш нищо за личния ми живот. Моля те, седни обратно на мястото си!

— Мога да помириша всичко за теб — каза й, вперил поглед в очите й. — Вече не носиш онази воня, която наричаш парфюм, и използваш неутрален сапун.

— Информираха ме, че парфюмите дразнят обонянието ви.

— Тази сутрин си правила секс, но си била сама. Гледаш ли порно в стаята си, доктор Ярдс? Пръстите си ли използваш, или имаш някоя от онези секс-играчки, които дават по телевизията?

Лицето й изгуби цвета си. Откъде знаеше всичко това? През ума й, като светкавица премина една идея и тя рязко дръпна ръцете си от бюрото. Всеки пациент, с когото се видях днес ли, може да каже, че съм мастурбирала? Това заключение беше потресаващо. Остана ужасена и искрено се надяваше, че той блъфира.

— Моля, заеми мястото си и спри с опитите да ме накараш да прекратим сеанса по-рано.

— Къде изчезна прословутата ти честност? — Мъжът се наведе още към нея и бавно вдиша. — Мога. Да. Те. Помириша. — Дълбоко от гърлото му се разнесе меко ръмжене. — От това полудявам и подивявам. Знаеш ли какво искам да направя?

— Не. Моля те, седни!

Толкова отблизо — само на трийсетина сантиметра, очите му изглеждаха още по-красиви. Напомняха й разтопен шоколад с няколко златни прашинки. Докато се вглеждаше в нея, като че ли и зениците му се присвиха. Отново изръмжа и се приближи толкова много, че вече тя можеше да го помирише. Ароматът му беше силен и мъжествен, с намек за нещо познато — наскоро е пил кафе.

— Искам да те просна гола върху това бюро, да заровя лице между бедрата ти и да те ближа, докато не започнеш да молиш да те взема. Тогава ще те обърна и ще те наведа пред мен точно тук. — Почука с пръст дървената повърхност на бюрото й. — Ще те чукам, докато и двамата сме неспособни да вървим, да мислим или говорим.

Жената стисна треперещи ръце в скута си. Искаше й се столът й да беше с колелца, за да може да се отблъсне по-далеч от бюрото и от мъжа пред него. Но само желанието не стига. Сърцето й ускори ритъм, а представата за описаните от мъжа действия предизвика странни и интересни усещания в утробата й.

— Ще бъде страхотно изживяване и за двамата. Искаш да ми помогнеш ли? Съблечи се. Само така ще преодолея ужасите, които преживях в миналото.

Тя се хвана за последното му изречение като удавник за сламка, признавайки пред себе си, че мъжът пред нея е твърде привлекателен. Все пак не беше сляпа — той представляваше един съвършен образец от мускули и загоряла кожа, събрани в почти двуметрова опаковка.

— Сексът не е решение. Трябва да говориш за проблемите си.

— Ще говоря, докато те чукам. Сигурен съм, че ще имам какво да кажа за това колко добре те усещам.

Джой се насили да сведе поглед към ръцете му. Бяха големи и както добре й беше известно — имаха мазоли по възглавничките на пръстите и по дланите. Повечето от оцелелите имаха такива, а от предишните им сеанси тя ги беше забелязала и при него. Зачуди се какво ли би било усещането от тези ръце по кожата й. Грубо? Приятно? Или като шкурка? Изкушаваше се да разбере.

— Моля, седни на мястото си, 466! — Лекарката вдигна очи към неговите. — Ще повикам обратно охраната.

Видът поклати глава, но все пак я послуша. Сега вече Джой успя да си поеме по-лесно въздух. Мъжът отново скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.

— Не си падам по тройките. Зная, че са популярни сред хората, но лично мен ме отвращават. Мирисът на друг мъж върху жените ни отблъсква и ще се наложи да удуша онзи, който те е докоснал.

Жената остана с отворена уста.

— Не за това ще го повикам! — Стисна устни и му се намръщи. — Но ти го знаеш, нали? Забавляваш ли се да си играеш с мен?

— Ти не ми позволяваш да си поиграя с теб — усмихна се мъжът и облиза устни, като нарочно й показа връхчето на езика си. — Следващият път, когато мастурбираш, си помисли за мен, защото аз ще правя същото, мислейки за теб. — В очите му проблесна веселие. — Веднага щом свършим тук, отивам в стаята си. — Той разкрачи крака и се облегна назад в стола. — Вече съм твърд.

Джой стрелна поглед към скута му, преди да може да се спре. Издутината на члена му се открояваше ясно под памучното долнище, което носеше. Бяха й казали, че повечето Видове ненавиждат бельото, а без него беше очевидно, че 466 не лъже. Тя ахна от внушителния му размер, а той се засмя.

Жената извърна очи към лицето му.

— Това е неуместно. Явно трябва отново да преминеш курса за това кое е подходящо да казваш на хората и кое не. Спомняш ли си „Как да се държим в обществото?“

— Зная правилата — продължи да се усмихва 466. — Ти самата твърдиш, че тук говорим само истината и аз правя точно това. Ще се прибера в стаята си и ще…

— Разбрах — сряза го тя. — Аз съм твой терапевт и съществуват правила, наречени етика. Спри да мислиш по този начин за мен, защото е невъзможно да имаме физическа връзка.

Доброто му настроение се изпари.

— Защо?

— Аз съм положила клетва, а ти си мой пациент. Имаш нужда от моята помощ, а това включва и да не се възползвам от теб. В момента си в деликатно състояние.

Видът отметна глава назад и се засмя, след това отново погледна Джой и разпери широко ръце.

— Изглеждам ли ти деликатен? Не можеш да ме нараниш. — Той отпусна ръце и хвана облегалката на стола. — Можеш да хапеш, да драскаш, да се бориш с мен и да бъдеш колкото си поискаш груба по време на секс. Ще му се насладя. По-вероятно е аз да се тревожа да не те нараня.

— Можеш да си вървиш. Ще се видим утре. — Сеансът не се развиваше в желаната посока.

Видът не помръдна.

— Казах, че можеш да тръгваш, 466.

Той си пое дълбоко въздух и след това бавно го изпусна.

— Можеш ли да бъдеш абсолютно откровена?

— Да — осмели се да му отговори тя, учудена какво е намислил.

— Ако не беше мой психиатър, щеше ли да ми позволиш да те обладая?

— Не те познавам достатъчно добре, за да отговоря на този въпрос. А и аз не съм психиатър. Предпочитам термина терапевт.

— А това е увъртане.

— Съвсем откровена съм, че не правя секс с непознати. — Не биваше да му казва лични неща, но все пак той не беше типичният пациент. Никъде в учебниците не се споменаваше за консултиране на полу-човек полу-звяр, създаден от компания без етика. — Никога не съм правила секс с някой, в когото не съм влюбена.

— Никога не си правила секс? — недоверчивото му изражение беше почти комично.

— Напротив. Не съм девствена.

— Той е умрял?

— Кой?

— Мъжът, когото си обичала. Убили ли са го?

— Не.

— Не разбирам. — Той се наведе напред, объркан.

— Кое не разбираш?

— Лъжеш ме.

— Не.

— Каза, че си споделяла секс само с мъж, когото обичаш.

— Истина е.

— Не носиш аромата му. Къде е той?

— Нямам представа къде точно са бившите ми приятели. Вече не говоря с никой от тях. Нормално е да спрете да комуникирате по какъвто и да е начин, когато връзката приключи.

Очите на Вида се разшириха и той скочи на крака.

— Приятели?

Нещо го наскърбяваше, но тя нямаше представа какво в отговорите й предизвикваше тази реакция.

— В живота си съм имала четирима сериозни приятели.

466 изръмжа.

— Какво не е наред?

— Любовта е завинаги — изгледа я той с отвращение. — Нямаш никаква представа какво е истинска любов, Джой.

Тя го загледа как изхвърча от кабинета й със свити юмруци. Можеше само да гледа отворената врата, дълго след като мъжът си тръгна.

Изправи се и чак сега усети реакцията на тялото си към мъжа. Гърдите в сутиена й бяха станали свръхчувствителни, а бикините й бяха мокри.

— По дяволите! — измърмори тя и затвори очи. Това беше най-странният сеанс в кариерата й. Наведе се, отвори чекмеджето на бюрото си и извади мобилния си телефон. Прегледа списъка с абонати и набра желания номер.

— Доктор Меган Грийн — отговори й жизнерадостен глас.

— Здравей, Мег, Джой е.

— Какво се е случило? — гласът на жената отсреща веднага се изпълни със загриженост.

— Имаш ли време за една консултация по телефона?

— Винаги. Изчакай само да затворя вратата на спалнята. В момента съм си вкъщи и една от съквартирантките ми също е тук. Какво е станало?

— Привлечена съм от мой пациент. Терапевтът има нужда от психолог — засмя се тя на слабата си шега. — Да му се не види! Човек винаги смята, че това няма да се случи точно на него.

— Секси ли е?

— Абсолютно! Току-що ми каза какво иска да ми направи и мога да се закълна, че не е нещо, което скоро бих могла да забравя.

— И какво иска да ти направи?

— Няма значение. Важното е, че е изключително привлекателен, но и психически обременен.

— По дяволите! Две в едно. Ако има мотор, искам номера му. Нали не е мой пациент.

— Млъкни! Не се шегувай с това. — Джой се облегна на бюрото си. — Още по-лошото е, че според мен е романтик. Вярва, че любовта е завинаги.

Мег помълча цели пет секунди.

— Още днес напусни. Можеш да работиш тук. Винаги имаме свободно място за добър психотерапевт.

— Не е смешно.

— Не се шегувам. Тичай, скъпа! Колко сеанси месечно имаш с него?

— Тъкмо смених графика му на пет сеанса седмично — сведе рамене Джой. — Преживял е сериозна травма.

— Мисля, че имам копие от автобиографията ти. Утре сутринта ще го дам на шефа си. Можеш да спиш в свободната спалня вкъщи, докато си намериш жилище. Наскоро една от съквартирантките ми се изнесе, за да живее при приятеля си, така че моментът е идеален. Ще те очаквам след две седмици, веднага щом изтече предупреждението ти за напускане.

— Не мога да го направя. Отдала съм се на тази работа в дългосрочен план. Ако напусна, може да има травмиращ ефект за голяма част от пациентите ми.

— Там могат да наемат някой да те замести. Добра си в работата си, но има и други лекари. Не би искала да се забъркваш в такава ситуация. Може да си изгубиш лиценза, да ти повдигнат съдебни обвинения или най-малкото да платиш солидна глоба.

— Няма да се възползвам от него, дявол го взел. Нали за това ти се обаждам.

— Ако не се махнеш от там, този мъж ще те прекара и го казвам както в преносен, така и в буквален смисъл. Искаш съвета ми? Това е краят. Напускай!

Джой затвори очи, щом чу предсказанието на приятелката си.

— Страхотно!