Лорън Донър
Муун (8)

Глава седма

Възбуда и малко нервност завладяха Джой, когато затвори очи и устните на Муун леко покриха нейните. Беше учудващо нежен. Действията му бяха по-скоро закачка, а не истинска целувка. Младата жена отвори леко клепачи и го видя надвесен над нея. Тъмната настойчивост в погледа му разгорещи цялото й тяло.

— Свали си дрехите! Всички! — Муун се повдигна и бавно се изправи на крака. — Веднага!

Трябваше й секунда, за да накара ума си да работи. Изправи се и посегна да свали блузата си, но се поколеба. Беше си представяла този момент толкова дълго. Ръцете и трепереха, докато повдигаше дрехата. Бузите й горяха от наситения му поглед, но се надяваше, че няма да остане разочарован, щом получи желаното. Тормозеха я много въпроси без отговор. Той беше свикнал с жени от Видовете. Телата им бяха здрави и добре оформени. Нейното не бе. Дали някога е спал с жена човек? Искаше да попита, но знаеше, че вероятно няма да получи отговор.

Друга част от нея изпитваше вина. Професионалистът в нея крещеше, че е грешно да продължава, щом умът му е толкова объркан. Ами ако има приятелка, за която не си спомня? Ще я намрази ли по-късно? Ще има ли усещането че се е възползвала от него? Говори, заповяда си, съвестта й не би позволила друго.

— Муун?

— Свали си дрехите! — Гласът му беше дълбок, почти нечовешки.

— Голяма част от спомените ти липсват. В живота ти може да има някой специален, към когото имаш чувства. Никой не ми спомена да имаш приятелка, но това не означава, че не проявяваш интерес към някого. Знам малко за сегашното ти аз, но съм сигурна, че не би изневерил съзнателно на жена. А точно това може да си на път да сториш.

Той пристъпи напред и хвана блузата, която бе съблякла, но все още стискаше пред гърдите си. Изтръгна я от ръцете й и я хвърли на пода.

— По-късно ще ме намразиш, ако го направим, а ти имаш чувства към някой друг.

— Без извинения! — изръмжа Видът.

Това я накара да спре и да го изгледа притеснено.

Той бавно се приведе.

— Ако има жена, тя не е тук. Ти си.

Ох! Всеки с гърди ли би му свършил работа в момента?

Той изглежда разбра какво мисли. Това не трябваше да я изненадва. Мъжът, когото познаваше, винаги е бил проницателен.

— Сигурен съм, че няма жена, която да желая повече от теб, Джой. Ако съм се срещал с някоя, тя е била просто удобство.

— Няма как да знаеш със сигурност.

Муун се наведе, хвана ръба на леглото с две ръце и кимна.

— Нямам съмнения.

Говореше искрено. Беше почти срамно колко близо до повърхността изкарваше чувствата й. Гордееше се със способността си да ги държи под контрол, но тогава се появи Муун и подкопа основите на самата й душа, докато се наложи да напусне живота му, за да избегне бедствието и за двама им. Бе живяла в съжаление и нещастие.

— Добре — тя се пресегна и откопча сутиена си.

Видът сведе поглед, за да наблюдава действията й. Джой го остави на таблата на леглото, легна по гръб и повдигна бедра. Мушна палци под ластика на бикините си и ги издърпа надолу заедно с полата, събрана на кръста й. След това изрита и двете на пода. Остана напълно гола. Муун внимателно огледа всеки сантиметър от тялото й.

Когато отпусна бедра на леглото, Джой внимателно проследи лицето му за признаци какво чувства или мисли, но не успя да открие нищо. Нямаше представа какво да прави с ръцете си, затова ги отпусна на леглото до бедрата си.

Муун се изправи и посегна към панталоните си. Членът му се притискаше плътно към памучната материя, разтягайки предницата. Трябваше да прехвърли ластика над ерекцията си, която щръкна право напред, щом я освободи. Видът се наведе, закривайки гледката и тихо изруга.

— Проклети вериги!

Мъжът лесно разкъса плата, тъй като веригите му пречеха да свали дрехата по друг начин.

Джой ахна, когато той отново се изправи и застана до леглото. Подпря коляно в края му, наведе се напред и се подпря на ръце. Погледът му се плъзна по тялото й — от краката до лицето.

— Отвори се за мен, сладка!

— Не искаш ли първо да ме целунеш?

— Точно това ще направя. — Очите му се устремиха към гладко обръснатата й женственост. — Отвори!

О, по дяволите! Джой започна да се поти.

— Може би трябва да действаме малко по-бавно? Мина доста време и съм… ам… малко ръждясала. Може би трябва да се целунем първо и да работим върху това или под него? Да. Определено отдолу, нали?

Муун задържа погледа й и се усмихна. Беше опустошително.

— Не си девица. Спомням си.

Тя също. Той се бе разгневил, когато му обясни, че е имала бивши приятели, с които е била интимна. Изглеждаше й толкова наивен с мнението си, че за човешките жени вечната любов върви ръка за ръка със секса. Това я беше привлякло още повече.

Видът се плъзна няколко сантиметра нагоре и едната му верига го спря. Усмивката му се стопи, когато вдигна ръка и дръпна метала по релсата.

— Почакай!

Младата жена вдигна крака и се завъртя настрани, излизайки изпод него, и стана от леглото.

— Върни се обратно! — изръмжа Муун.

— Дай ми секунда.

Джой тръгна към вратата на клетката. Стърженето на метал по пода беше единственото й предупреждение, преди Муун да я хлопне с ръка пред лицето й.

— Не! Никъде няма да ходиш!

Тя се обърна и го погледна.

— Отивам да взема ключа за веригите ти. Искаш да ги свалиш, нали?

По лицето му пробяга несигурност.

— Веднага ще се върна. Когато отключих вратата, хвърлих ключа надалеч, за да не можеш да ми го вземеш. Мога да те освободя.

Видът се приведе, за да я погледне в очите.

— Може да лъжеш.

Джой вдигна ръка и го погали по гърдите.

— Довери ми се, Муун! Желая те! Вземам ключа и веднага се връщам.

Тя остана зашеметена, когато мъжът падна на колене, докато все още я държеше пленница между ръцете си, хванали здраво вратата зад гърба й. Той пусна решетките, обгърна гръдния й кош и сведе глава. Усещането от топлият му влажен език върху дясната й гърда почти я повали на колене.

Пръстите й се вплетоха в косите му, докато той засмука зърното й. Устата му сега не беше нежна и внимателна. Силните подръпвания я караха да тръпне цялата, изпращайки вълни от удоволствие направо към сърцевината й и топло усещане се разливаше в корема й, докато се почувства обхваната от пламъци.

— Да!

Видът освободи гърдата й, за да се премести на другата и да й отдели същото агресивно внимание. От него зазвуча ръмжене, а ръцете, които я държаха, затегнаха хватката си. Джой се държеше с всички сили за него, за да остане изправена. Страхуваше се, че ще се разтопи на пода в локва от желание.

Изведнъж Муун я пусна и вдигна поглед към нейния. Пое си дълбоко въздух и от разтворените му устни се разнесе ръмжене.

— Ти ме искаш. Почти мога да вкуся желанието ти.

Беше невъзможно да проговори и вместо това само кимна.

Ръцете му се отпуснаха и той се отдръпна назад както беше на колене. Джой трябваше да го пусне. Не искаше да го прави, но нямаше избор.

— Вземи ключа. Ако ме излъжеш… — заплахата увисна във въздуха.

Тя кимна мълчаливо и се протегна назад, за да отвори вратата, само за да осъзнае, че тялото й я блокира, когато я дръпна и я удари отзад. Младата жена се измести встрани и отвори колкото да премине, след което се обърна и трескаво затърси къде хвърли ключа.

Под мъждивата светлина видя нещо сребърно да проблясва на пода на мазето. Наложи си да се контролира и бавно да отиде да го вземе, вместо бързо да изтича. Когато се наведе и вдигна ключа, дочу още едно ръмжене от Муун. Обърна се, за да открие, че той бе отворил широко вратата и я блокираше с масивното си тяло.

— Ела при мен! — настоя грубо мъжът.

Членът му потръпна, изглеждаше невероятно твърд, а Джой бавно, крак пред крак, се придвижи пред мъжа. Почти се докосваха. Муун грабна ключа от ръката й и гледайки я в очите, освободи и двете си ръце. Прангите паднаха на пода със силен звън. След това той се наведе и отключи оковите на глезените си.

Лекарката не очакваше, че ще я вдигне, но той го направи. Едната му ръка се уви около талията й и я повдигна, за да я прилепи към тялото му. Няколко широки крачки ги изправиха пред леглото. Там той я пусна и я шокира, като й обърна гръб. Тя наблюдаваше как Видът прекоси клетката, затръшна вратата и взе една от веригите, свързана с единия от предните ъгли на помещението.

— Какво правиш?

Дори не я погледна, докато уви веригата няколко пъти около решетките и я заключи, за да блокира вратата. После взе другата предна верига, омота я поне пет пъти върху предишната и също я заключи. За да се влезе в стаята трябваше да се срежат веригите на няколко места. След това се обърна към жената.

— Защо го направи?

— Никой няма да дойде тук и да ме спре. Или поне ще им отнеме известно време, за да стигнат до мен.

— Никой няма да се намеси.

— Няма да поемам рискове, сладост.

Това беше мъжът, когото познаваше, онзи, в когото се влюби. Приближи я с грацията на хищник, а тя не беше толкова глупава, че да забрави, че той не бе изцяло човек.

— Отвори се за мен! — прозвуча грубата му команда. — Сега! Няма да чакам повече. Не мога. На път съм да изгубя контрол.

Част от нея беше любопитна какво би се случило. Безброй пъти си бе представяла как прави любов с нея, без да се въздържа. Щеше да е див, едва да контролира животинските си инстинкти, съвсем различен от всеки, когото познаваше интимно. Това бе част от магнетизма му. Част от нея помнеше, че макар да изглежда напълно с ума си, всеки момент може отново да изключи. Нямаше да насилва късмета си. Бяха заедно — тук и сега.

Джой разтвори крака, подгъна колене и подпря пети в ръбовете на матрака. Муун се приближи, спря в края на леглото и устреми поглед към центъра на нейната женственост. Младата жена преглътна звучно, сърцето й препускаше и още веднъж тя се зачуди какво да прави с ръцете си.

Нервите й бяха опънати. Не беше правила секс от почти три години. В началото се възстановяваше от предателството на бивш приятел. След това срещна 466. Работата й я задържаше в пустинята, а след като напусна, няколкото срещи, които имаше, само й показаха колко много им липсва на другите мъже. Никой не можеше да се сравнява с мъжа на мечтите й. Мъжкарят на мечтите й, поправи се, спомни си колко мрази да го нарича „мъж“.

Той стоеше и я гледаше, както тя гледаше него. Очите му изглеждаха черни вместо обичайното тъмнокафяво. Като че ли чертите му се изостриха и тя се притесни, че може да не харесва видяното, въпреки че членът му още стърчеше твърд и дебел пред погледа й.

— Муун? — В гласа й ясно се долавяше несигурност.

Видът си пое накъсано дъх и отпусна коляно в края на леглото. Ръцете му поеха тежестта, когато се наведе и вмъкна рамене между краката й, раздалечавайки ги още. Не й даде друго предупреждение, преди да се отпусне и да хване бедрата й. Копринената му коса я погъделичка, преди да усети топлия му дъх срещу отвора на женствеността си.

Ръмженето беше дълбоко и секси, малко страшно, защото не звучеше като нищо човешко, но след него Джой имаше други неща, върху които да се съсредоточи. Той притисна здраво бедрата й надолу и с палци я разтвори за устните си, докато езикът му направи едно дълго близване върху клитора й.

Най-после младата жена разбра какво да прави с ръцете си, търсейки за какво да се вкопчи, когато удоволствието заля тялото й. Здраво стисна в юмрук завивките. Муун притисна устни към нея и този негов силен, талантлив език я облизваше с решителност, оставяйки я задъхана и неспособна да мисли.

Вкусът на Джой почти пречупи контрола му. Не само членът го болеше, но вълни от болка пулсираха в цялото му тяло от нуждата да бъде в нея, но той се бореше да устои. Искаше първо да я доведе до върха. Щеше да му е по-лесно да влезе в нея, ако беше наистина мокра и готова. Бедрата ѝ се движеха срещу ръцете му. Тялото й се извиваше безумно и отчаяно, подсказвайки му, че е така близо до екстаза, че не може да стои неподвижно.

Пламенният отговор на тялото й го доведе до ръба да забрави човешката си природа и да се подчини на животинската си същност. Притисна жената по-силно и бързо задвижи език върху подутата пъпка, докато Джой изкрещя името му. Усещането от меките й бедра го предизвикваше да изследва всеки сантиметър от нея, но се налагаше да го стори по-късно. Нуждата да я обладае надделяваше над всичко. Тялото й се стегна, трепна и Видът продължи, докато аромата на освобождаването й не пречупи решителността му.

Откъсна устни от рая, повдигна се и се плъзна нагоре над Джой. Очите й бяха затворени, главата — отметната назад, а устните — разтворени. Лицето й беше поруменяло — най-прекрасното и чувствено нещо, което някога е виждал. Най-после тя му принадлежеше.

Искаше да я обладае диво, да я вземе, да я притежава. Даже огледа къде би било перфектното място да я ухапе, за да не я нарани много, но и дамгата му да се вижда ясно от другите мъже, дори когато е облечена. Издутината на гърдите й прекрати търсенето му. Тя обичаше блузи, които показваха малко от бюста й. Едно ухапване в близост до основата би било идеална проява на претенциите му.

Джой пусна завивките с една ръка и сляпо посегна към гърдите на мъжа. Той погледна надолу и си припомни колко крехка е тя. Пръстите й бяха тънки, дланта — малка, а кожата й — много по-бледа от неговата. Нуждата да я обладае малко отслабна. Внимателно, по дяволите! нареди той на напиращите си инстинкти.

Подпря длан до лицето й, а с другата се протегна между телата им, хвана коляното й и го уви около бедрата си. Нямаше нужда да насочва члена си към нея. В този момент той си имаше собствен разум, съсредоточен в хлъзгавата влажност пред него. Муун леко се намести и преглътна ръмжене, когато натисна в нея.

Бавно! Не я наранявай! — повтаряше си мълчаливо.

Красиви сини очи се отвориха към него и за секунда Видът забрави как да диша, зашеметен над Джой, докато тя го гледаше със задоволство през полуспуснати клепачи. Моята жена. През ума му препускаха спомени от всички техни срещи, от всички начини, по които я бе желал, и сега чакането бе приключило. Нежно натисна — бе тясна, но го приемаше лесно, докато потъваше в нея.

Не можеше да задържи ръмженето, когато я облада дълбоко, женствеността й го стискаше силно и той за момент се уплаши, че може да нарани и двамата. Очите й се разшириха, но в тях не се четеше болка. Ръката на гърдите му не опитваше да го отблъсне, а го приласкаваше. Другата й длан се впи в бицепса му, държейки здраво, като че ли животът й зависи от това. Устните й се разтвориха, за да пропуснат стона й.

Младата жена раздвижи бедра, повдигна се и той усети как мускулите й се свиват около члена му. Толкова добре се чувстваше, че искаше да вие, но вместо това се съсредоточи върху неговата жена. Вътре. Вън. Бавно. Позволи й да се приспособи. Повтаряше си това, за да се предпази да не я вземе твърде бързо и грубо. Чист екстаз заплашваше да унищожи добрите му намерения. Винаги бе знаел, че с Джой ще бъде хубаво, но това надминаваше всичко, което някога е изпитвал. Тя беше рай, ад и всичко опияняващо — дрога за сетивата му, всичко, за което е мечтал някога, събрано в една малка жена.

— Ти си моя! — каза рязко Муун, знаейки, че няма да издържи дълго. Възбудата му бе твърде голяма и топките му се свиха, заплашвайки да излеят семето му.

Пусна коляното й и се протегна между телата им, за да притисне палец към клитора й, търкайки яростно. Знаеше, че ще бъде чувствителна от устата му и реакцията й бе мигновена — заби нокти в кожата му, белязвайки го. Видът сведе устни над врата й. Джой извърна лице, давайки му достъп и той внимателно я захапа. Младата жена потръпна под него и изкрещя името му. Мускулите й стиснаха по-силно члена му, изцеждайки го на малки спазми.

Муун откъсна устни от нежния й врат, когато тялото му бе погълнато от бяла мъгла от удоволствие. Основата на члена му набъбна и той изпълни Джой със семето си, което излизаше на толкова силни струи, че чак го болеше. Болеше толкова приятно.

Тя си заслужаваше чакането. Мъжът знаеше, че ще бъде невероятно, но никога не бе предполагал, че нещо може да се усеща толкова правилно, докато най-накрая не получи Джой. Докато тялото му все още се носеше по удоволствието да познава усещането и вкуса на неговата жена, едно нещо му стана кристално ясно — никога няма да й позволи да го отблъсне отново.

Моя е и ще я задържа! Това беше последната му съзнателна мисъл, преди всичко да потъне в мрак.

Джой опита да поеме дълбоко дъх, но беше почти невъзможно с тежкото тяло на Муун, което я приковаваше към леглото.

— Муун?

Не й отговори. Тя плъзна ръце по ръцете и раменете му, борейки се да се премести достатъчно, че да види лицето му. Очите му бяха затворени, а изражението — отпуснато.

— 466?

Той не се помръдна нито се събуди. Тревогата я завладя бързо и силно. Физическото му състояние беше превъзходно и не беше логично да припадне от изтощение след секс. Разбира се, можеше да е резултат от наркотика. Вероятно се беше преуморил от всичкото това ръмжене и обикаляне. Беше се борил и с веригите.

Тя се отпусна, не можеше да направи друго, освен да го помръдне достатъчно, че да може да диша нормално. Нямаше начин да го отхвърли от себе си без да го претърколи на пода, а тя не искаше това да се случи. Можеше да го нарани. Телата им все още бяха свързани и тя осъзна, че той вероятно бе заключен в нея. Усещането колко голям бе членът му, доказваше теорията й.

Джой знаеше всичко за физическите различия на Видовете. Не само, че всички имаха удължени кучешки зъби и груба кожа по пръстите и дланите си, но кучешките Видове се заключваха в жената след еякулация. Котешките Видове не го правеха, но спермата им беше по-топла от нормалното. Приматите обичаха да се гушкат.

Тя прокара ръце по раменете и ръцете на Муун, на всякъде където можете да достигне. Имаше безброй нощи, когато си беше представяла, че е точно в такова положение. Разбира се, в тези представи той бе буден и я целуваше.

Най-после правиха секс и той беше умопомрачителен. Беше десет пъти по-добър от всичко, което очакваше. Тръпка, една приятна тръпка, плъзна по гърба й. Нейният любовник Вид не само знаеше как се прави невероятен орален секс, но и когато правеше любов, не се движеше като обикновен човек. Притискаше бедра в нейните, а с всеки тласък на члена си търсеше и намираше точното място. Само мисълта за това я възбуди отново и тя си пожела да могат да го направят отново.

Сега го обичам дори повече. Мисълта беше отрезвяваща. 466 — Муун — би бил заплаха за сърцето на всеки. Всяка дишаща жена би била привлечена от изключителната му личност и физическо превъзходство. Тя не беше изключение.

Какво ще стане, когато си спомни всичко? Джой се тревожеше за това, докато продължаваше да гали и изучава всеки сантиметър от тялото му, който можеше да достигне. Имаше шанс повече да не чувства силна емоционална връзка с нея. Хората се променяха много за две години — видеото, което Харли й показа, беше доказателство за това. Мъжът, когото тя познаваше, нямаше да се шегува за играенето на спортни игри с жени.

Все още се притесняваше, че може да е срещнал някого. Харли щеше да спомене приятелка или жена, ако Муун се срещаше с някого, но това не означаваше, че в някакъв момент не се е влюбил. Тя знаеше, че съдбоносни събития можеха да предизвикат преоценка на човешкия живот. Ами ако се събудеше и решеше да последва някой, когото е загубил? Ами ако не я искаше? Да го загуби отново щеше да я унищожи.

Джой затвори очи и прегърна здраво Муун. Стъпка по стъпка, ден след ден. Това беше съвет, който бе давала на безброй пациенти, когато се изправяха пред катаклизми и несигурност в личния си живот. Най-важното беше да излекуват Муун. По-късно ще се тревожи за бъдещето.