Лорън Донър
Муун (11)

Глава десета

Всичко е по моя вина. Тя беше тази, която предложи номера със сауната. Изобщо не й хрумна, че Муун ще приеме погрешно намеренията им.

Веднага щом той спря да заплашва доктор Тредмънт, тя успя отново да привлече вниманието му. Нямаше разпознаване в тъмния му поглед. Но някак изглеждаше добър знак, че не опита да я отблъсне. Беше вързан, но не напълно безпомощен. Можеше да я ухапе. Ръцете и лицето й бяха в обсега на устата му.

Тя се поколеба, несигурна дали той ще отговори на Муун, 466, или дали изобщо ще отговори. Смекчи тона си с надеждата, че това ще го успокои.

— Можеш да говориш, така че предполагам, можеш и да ме разбереш.

Очите му се присвиха. Младата жена беше сигурна, че не я разпознава — отново. Още веднъж бавно приближи пръсти към лицето му. Той не се отдръпна. Позволи й да отметне част от косата, паднала върху лицето му. Дланта й погали бузата му.

— Намираш се в Хоумленд.

Секунда преди да скрие реакцията си, чертите му издадоха объркването му. Къде беше в ума си? Джой млъкна, опитвайки се да разбере как да продължи, без да го вбесява.

— Това е безопасно място. Някога правил ли си упражнения, за да спреш ефекта на медикаментите върху организма си?

Муун стисна силно устни, погледна към доктор Тредмънт и после отново към нея.

— Да.

Тази кратка думичка даде надежда на Джой.

— Това правим в момента. Лош медикамент те прави дезориентиран и объркан. Имаш и загуба на паметта.

— Накарай го да се махне! — изръмжа Видът.

— Няма начин! — отсече Тредмънт.

— Тед? — от другата стая прозвуча гласът на Джъстис Норт. — Веднага излез от там! Това е заповед. Той е по-спокоен с нея, а ти само го дразниш.

Джой не се обърна да види реакцията на възрастния мъж, но предполагаше, че не е щастлив да бъде командван от лидера на НСО. Тя чу, че Тредмънт напусна стаята.

— Какъв медикамент? — Муун говореше тихо, почти съскаше. — Кой ми го е дал? Онзи техник?

— Не. Не знаем за какъв медикамент става въпрос, но се надяваме да можеш да го отделиш от организма си чрез потене.

Той се размърда и подръпна въжетата, но достатъчно бавно, за да не я бутне.

— Освободи ме! Няма да те нараня!

— Първо трябва да се почувстваш малко по-добре. Помниш ли ме?

— Харесва ми как миришеш.

Устните й се извиха и нямаше как да спре усмивката си.

— И аз харесвам как миришеш. Предполагам, че това е добро начало.

Той сведе очи към ръката си.

— Все още ми дават някакви медикаменти.

Джой погледна към системата в ръката му.

— Не е пусната. Там е само като предпазна мярка. Просто физиологичен разтвор и няма да се използва, ако не покажеш признаци на обезводняване.

В очите му проблесна някаква емоция.

— Не харесвам спорта.

ДА! Джой искаше да вдигне юмрук в знак на победа, но не посмя да рискува. Едва успяваше да се задържи на платформата, редом с огромния Вид. Не искаше да падне по задник.

— Точно така.

Мъжът затвори очи.

— Ти си психиатър. Искаш да ме поправиш и да ме направиш повече човек — изведнъж отвори очи. — Аз не съм такъв.

— Определено не си като човешките мъже. По-добър си. — Младата жена вече имаше времевата рамка, в която се намираше Муун.

— Да.

Капчици пот покриваха горната му устна и веждите. Тя знаеше, че същото се случва и с нея. Импровизираната сауна създаваше средата, от която се нуждаеха.

— Косата ти е по-дълга, отколкото мислех. Винаги я държиш на стегната топка на врата си. — Челюстта му се стегна. — Кои са хората в другата стая? Охрана?

— Те са твои приятели. Някои от тях са като теб.

Съдейки по изражението му, това го изненада. Отново затвори очи и лицето му придоби концентрирано изражение.

— Добре ли си? — попита Джой.

— Толкова е горещо!

Тя огледа тялото му. Потта се стичаше по него. Беше почти сигурна, че и тя се поти също толкова много. Ръката й се хлъзна от рамото му и трябваше да се хване за въжето, минаващо през бицепсите му, за да не падне. Температурата в помещението беше почти непоносима.

Джой изчакваше Муун да проговори отново. Времето сякаш беше спряло. Усещаше всеки сантиметър от дрехите си като залепен към кожата й.

— Джой, спомням си — каза внезапно той. — Къде е Джъстис? Казах му да те държи далеч от мен. — Той се намръщи. — Слез долу, преди да си паднала.

Внезапно ръце хванаха бедрата й и тя ахна. Джъстис беше зад нея — лесно я повдигна и я пусна на пода. Дрехите му вече бяха прилепнали за него, но той изглежда не забелязваше, когато я пусна и се обърна към Муун.

— Тя ти действа успокояващо — сви рамене лидерът. — Не е като да можехме да те помолим мило да потренираш, докато капнеш от изтощение.

— Мислех да я убия, по дяволите! — Муун дори не погледна към Джой. — Това ли е най-доброто ви лечение? Да ме разтопите?

— Започваш все повече да приличаш на себе си, така че не се оплаквай. — Джъстис се протегна и подръпна ризата си. — Все едно си в ада, нали? Ще имам нужда от душ.

— Освободи ме.

— Надяваме се, че това ще изкара от организма ти всичко, на което си бил подложен.

— Не казах, че ще си ходя. Освободи ме от тези проклети колани.

Джъстис освободи горната половина от тялото на Муун и се наведе да развърже краката му. Звукът от отлепване на велкро прозвуча много силно. Джой се отдалечи в ъгъла, за да освободи повече място на двамата мъже.

— Не можахте ли просто да потопите задника ми в гореща вана? — Муун беше свободен и стъпи на пода. — В Медицинския център ли сме?

Джъстис съблече ризата си и я хвърли на пода. Наведе се и започна да развързва обувките си.

— Да. Това е най-голямата баня, която имаме. Нямаш представа колко мъже ни бяха нужни, за да я подредим така. А и гореща вана нямаше да свърши работа. Дори и да ставаше, знаеш колко невъзможно щеше да е да те сложим вътре и да те задържим там. Представяш ли си рисковете — някой може да се удави, ако се бориш твърде много. Не беше точно приятелски настроен.

— Излез от тук. — Муун най-после погледна към Джой. — Няма нужда някой друг да страда. Колко време трябва да остана тук? — Той вдигна ръката, на която бе прикрепена системата и попита Джъстис: — Може ли да се отърва от това?

— Само ако информираш Тед за всяко неразположение, което почувстваш. Имам предвид за всичко. Не сме сигурни колко време да те държим на топло. Искаме това лекарство да спре да действа завинаги.

— Двайсет минути — изкрещя Тредмънт. — След това ще те извадим за няколко часа и можем да направим дългосрочна прогноза за възстановяването ти.

Муун изтегли системата и Джой трепна при вида на кръвта.

— Има и по-добър начин да се направи това.

Муун й отправи ядосан поглед, преди да се намръщи на Джъстис.

— Излез от тук. По-горещо е и от ада.

— Без майтап — засмя се лидерът. — Решихме да опитаме това, преди да изтръгнем информация от един от обитателите на Фулър. Той е химик. Може би ще оцениш колебанието ми да зависим от нещо, което той е казал. Не може да се има доверие на човеците, затворени във Фулър.

— Муун? — Изведнъж Харли нахлу в тясното помещение.

Радостното изражение на Муун нарани чувствата на Джой. Той не бе реагирал така силно или положително на присъствието й през цялото време, откакто го познаваше. Огромният Вид почти изблъска Джъстис от пътя си, за да стигне до приятеля си. След което го сграбчи в мечешка прегръдка.

— Толкова се радвам да те видя! Предишният път, когато си бил с ума си, не успях. — Харли отстъпи назад, но продължи да държи приятеля си. — Трябва да се пребориш с това нещо.

— Опитвам се. — Муун се засмя и погледна надолу. — Значи аз съм по-важен от любимите ти рокерски ботуши? Кожата може да се свие в тази адска горещина.

— Не ме интересува. Ще си купя други. — Харли поклати глава. — Следващият път, когато някой стреля по теб, се наведи.

— Беше лош късмет. Пропусна жилетката и се заби в ръката ми. Не ме заболя, ако това те успокоява. Само леко бодване и след това едно голямо нищо.

Джъстис се обърна и даде знак на Джой да си върви. Тя се поколеба, но Муун се усмихваше на Харли. Изглежда дори не помнеше, че тя е там. Изгарящото чувство в гърдите й нямаше нищо общо с горещината в стаята. Идваше от осъзнаването, че Муун няма нужда от нея. Тя се отблъсна от стената и излезе от стаята пред лидера на Новите Видове.

Когато влезе в другата стая, температурата беше драстично по-ниска. Преди да е минала и пет крачки, започна да я тресе. Триша, Тредмънт и четири Нови вида се бяха втренчили в нея.

Тя скръсти ръце пред подгизналите си от пот дрехи и потрепери, поемайки много по-хладния и свеж въздух.

— Аз, ами, имам нужда от душ и от сухи дрехи.

Триша, жената-лекар, й отправи поглед, изпълнен със симпатия.

— Последвай ме до съседната стая за преглед. Ще те уредя. Обзалагам се, че замръзваш. — Тя се обърна към Джъстис. — Знаеш как да се оправиш.

— Сам мога да намеря баня и знам къде държите резервните дрехи — съгласи се той.

Тед Тредмънт се обърна да наблюдава монитора.

— Ще се справя, Триша. Върви спокойно. Ако имам нужда от помощ, ще те извикам.

Смущението е глупава емоция, реши Джой. Но въпреки това го усещаше, докато избягваше да поглежда към мъжете от Видовете, покрай които мина. Муун дори не й каза довиждане или пък й благодари, че влезе там, за да му помогне. Оправдаваше го, че има други неща, за които да мисли. По-важни за него хора, с които да говори. Ох! Да, боли! Какво очакваше? Нямаше отговор на това.

* * *

Муун гледаше как Харли се съблича по черни боксерки и се засмя, като седна на пода.

— Няма нужда да стоиш тук като детегледачка. Но пък боксерките са хубави.

Харли седна до него.

— Приятелите страдат заедно. Хората харесват да е толкова горещо в стаята? За какво им е?

— Нямам идея. — Беше отвратително горещо. Той огледа лицето на приятеля си. — Липсвах ли ти?

— Знаеш, че да. — Харли прочисти гърлото си и посочи нагоре. — Наблюдават ни.

Муун погледна към камерата.

— Кой е там?

— Тед, Триша, Джъстис, Флейм, Джерико и Фюри. Всички бяхме разтревожени за теб.

— Мислят ли, че това ще проработи?

— Надяваме се.

— Хванаха ли онзи, който ми го причини?

— Все още го търсим.

— Тогава за кого от Фулър говореше Джъстис? — Муун разтри гърдите си, мразеше усещането от потта, покриваща тялото му. Фулър беше затворът, в който отиваха човеците, работили за Мерикъл. Той беше специално създаден за тях. Видовете искаха и имаха нужда да са далеч от тези хора, затова там работеха само човеци.

— Един от кретените, които са ръководили тестовете на лекарства.

— Това вещество ново ли е?

— Със сигурност. Никой не си спомня някога да е подлаган на такова лекарство. Вероятно е нещо, с което Мерикъл са си играли, преди да затворят съоръженията им.

— По-лошо е от медикаментите за разплод. При тях поне знаехме, че е временно. — Муун потърка ръце, избърсвайки потта, събрала се по кожата му. — Разкажи ми за нея.

Харли се намръщи.

— Джой — тихо каза Муун. — Кой й се обади? Как реагира тя? — Почти се страхуваше да чуе отговора. — Колко ви струваше да я подкупите да дойде.

— Не зная кой й се е обадил. Пътувах до Резервата, за да бъда с теб и когато се върнах, тя вече беше в Хоумленд. Мен ме забавиха с няколко дни за да разчистим бъркотията след атаката над стените.

— Имаме ли загуби?

— Никой от нашите.

— Добре. Колко пари? Не избягвай въпроса! — Вбесяваше го, че най-добрият му приятел не му отговори директно, но разбираше желанието да пощади чувствата му. — Бъди искрен! От това имам най-много нужда.

— Няма намесени пари. Тя беше категорична, че не иска да й се плаща.

Част от гнева му се стопи, но това твърдение го обърка.

— Тогава защо е тук?

— Това исках да знам и аз. Когато се срещнахме, бях доста груб с нея. Хванах я да ти показва гърдите си.

Това учуди Муун.

— Какво?

— Да — засмя се Харли. — Това си помислих и аз. Бях готов да я метна на рамо и да я занеса до главните порти, като си мислех, че е някаква извратена жена, която иска да се възползва от теб, или просто да е жестока и да те дразни. Ти не отговаряше на нищо друго, освен на прелестите й, Муун. Това горе-долу обобщава всичко. Първоначално бях подозрителен към обясненията й, но проработи. Изглежда, че когато красива човешка жена ти покаже повече гола кожа, звярът в теб се успокоява, или поне започва да говори, за да види още. — Той се засмя.

Мъгляви образи на Джой и изключително привлекателното й деколте изплуваха в ума на Муун.

— Май си спомням. Не много добре обаче.

— В този ден беше доста зле. — Харли се протегна и отметна косата от врата си. — Усещам как килограмите ми се топят, докато говорим. Само при мен ли е така?

— Не. Хората плащат ли за това? И то служи да им се отварят порите и всякакви подобни глупости?

— Моите пори са толкова отворени, че кожата ми иска да падне.

— Още десет минути — провикна се Тед. — Имаш ли нужда от вода?

— Седя в локва от нея — отговори Муун. — Добре сме. — Той снижи гласа си и избърса още пот от гърдите си. Тя се стичаше надолу по цялото му тяло. — Ще ми направиш ли една услуга, Харли?

— Каквото кажеш.

— Увери се, че няма да имам възможността да я нараня, ако отново си изгубя ума.

Харли се поколеба.

— Нямах желание да я убия, но все пак ми хрумна да забия брадичка в основата на носа й, когато влезе тук и ме приближи твърде много. Това би я убило моментално, ако набера достатъчно инерция, парче кост ще попадне право в мозъка.

Харли се протегна и хвана китката му.

— Тя е наясно с рисковете. Подписала е документи, освобождаващи НСО от отговорност в случай на смърт или нараняване. — Приятелят му го пусна.

Муун се радваше, че е седнал. Беше ли възможно? Удивяваше се, че Джой доброволно би направила нещо подобно, за да остане в Хоумленд.

— Тя е наясно с щетите, които можем да нанесем. Тази сутрин четох някои от бележките й за Видовете, които е консултирала. Джъстис ми позволи, след като имахме малък спор. Исках да се погрижа за теб. Когато ни преместиха в Хоумленд, с нас са пристигнали и всички бележки на психиатрите. Един от нашите мъже й е разказал как е разкъсал гърлото на един от техниците, който се приближил твърде много, докато той бил завързан за маса. Можел е да мърда само главата си. Друг Вид е описал как е освободил едната си ръка и е прекършил врата на един от пазачите, преди онзи да успее да реагира.

Харли преглътна и отметна мократа коса от лицето си.

— Тази жена знае колко опасен може да бъдеш и въпреки това не се поколеба да се втурне на помощ. Това какво ти говори?

Чувство на неудовлетвореност заливаше Муун. Беше му горещо, усещаше гняв и раздразнение.

— Тя е готова да умре за теб. В началото не й вярвах и се съмнявах в мотивите й, но тя изпитва силни и истински чувства към теб, Муун. Съжалява, че те е изоставила на Обект 4.

— Не опита да се свърже дори веднъж с мен, след като се преместихме в Хоумленд. Или в Резервата.

— Трябва да поговориш с нея.

— Говоря с теб.

— Добре. — Харли го погледна колебливо. — Мисля, че тя е влюбена в теб.

— Любов? — Муун отново разтри ръцете си, този път по-силно, в опит да отърси потта и неприятното усещане, което го караше да се чувства леко замаян.

Пръстите му напипаха нещо странно и той разтърка мястото, докато обмисляше думите на приятеля си. Когато беше на Обект 4, беше обсебен от Джой. Тя беше жената, която желаеше повече от всичко.

Заминаването й го бе депресирало и той се цупи дълго време на загубата. Всеки път, щом помислеше за нея, се чувстваше сякаш е ял нещо развалено и болка разяждаше вътрешностите му. Може ли това да е било любов? Не беше сигурен, защото никога не бе изпитвал такова чувство.

— Любов — повтори Харли. — Не мога да измисля друга причина, поради която би се изправила срещу теб, когато беше подивял. По дяволите, ти ме изплаши, а аз не съм слаб, дребен човек.

Муун се намръщи разсеяно. Пръстите му отново опипаха мястото. Малката подутина се движеше срещу костта му и го болеше.

— Какво е това?

— Има нещо под кожата ми.

Харли погледна надолу.

— Там ли беше прострелян?

— Да.

— Беше стреличка, не куршум.

— Какво каза? — Това дойде от Тед, който крещеше от съседната стая.

— Намерих нещо в ръката си — каза по-силно Муун и погледна към Харли. — Малко е и боли, когато го натисна.

— Ела тук — нареди Тед. — Дай да видя.

Муун се изправи, но се олюля на място, а стаята леко се въртеше. Харли обаче нямаше подобен проблем и бързо го хвана за лактите, за да го закрепи.

— Добре ли си?

— Мисля, че топлината ми влияе.

— На мен също, но не съм нестабилен. Да излизаме.

Изведнъж Фюри беше до него, за да помогне, и го обгърна с ръка. Муун се чувстваше малко унизен, че му е нужна помощ да ходи, но двамата мъже го държаха здраво, докато излизаха от банята. Тед им посочи леглото в далечния ъгъл на стаята за преглед.

— Сложете го тук. — Той се обърна към Флейм. — Доведи Пол. Кажи му, че времето за игри свърши и нашият пациент няма да опита да го убие. Имам нужда от ехографа. Вашите хора не могат да работят с него толкова добре, колкото Пол.

— Заемам се — каза Флейм, обърна се и забърза надолу по коридора.

— Какво мислиш, че е? — Муун почти се строполи върху матрака. Тялото му бе мокро и от потенето сега му стана студено. — Да не би част от стреличката да се е отчупила в ръката ми?

— Къде го усещаш?

Муун показа на лекаря като хвана показалеца му и го постави върху мястото.

— Точно тук.

Пол привлече вниманието на всички, когато вкара някаква машина на колела в стаята. Усмихна се, щом Муун срещна погледа му.

— Ето го мъжът, когото познавам — приближи се Пол. — Чувам, че отново си с нас. Много се радвам! Наистина. Последният път опита да си отхапеш от ръката ми.

— Съжалявам!

Пол спря и се наведе, за да включи кабела в контакта.

— Няма проблем. Всичко е позволено, докато някой не изгуби око, или в моя случай — ръка.

— Стига толкова! — сопна му се Тед. — Шегувай се по-късно. Това ви е проблема на вас, младите. Вие сте по-загрижени за отношението към болния, отколкото за самото лечение.

— Теб никой не би могъл да те обвини в подобно нещо — измърмори Пол, докато се обръщаше да включи машината и да я подготви. — Какво търсим? Наранил ли се е? Болят ли те гърдите? Казах им да не стягат превръзките твърде много и да се уверят, че можеш да дишаш спокойно. Ако мислиш, че може да си наранил някое ребро, трябва да минеш на скенер.

Тед извади нещо като маркер и нарисува кръг върху горната част на ръката на Муун.

— Погледни тази зона.

— Това е лесно. — Пол извади бутилка гел за ехограф и спря. — Искаш ли да го стопля?

— Не. Събрах достатъчно топлина, че да ми стигне за цял живот. — Муун никога повече не искаше да се озовава в такава горещина.

Пол кимна и размаза гела върху малкото устройство в ръката си, което излизаше от машината. Сложи го върху ръката на Вида и загледа екрана, който Муун не можеше да види. Бавно движеше устройството по кожата му, но после спря. Натисна по-силно, намести устройството и тихо прокле.

— Какво, по дяволите, е това?

— Мамка му. Имам нужда от скалпел. Ще го извадим, каквото и да е то, и ще го проучим.

— Да не би върха да се е отчупил в костта? — На Муун не му харесваше мисълта, че част от стреличката е още в него.

— Не, сигурен съм, че не е върха на стрелата. Не сме проверявали за чужди тела, защото тя беше цяла — изръмжа ядосано Тед. Изглеждаше необичайно притеснен. — Това е овален, много малък обект. Определено не е нещо, което може да е част от стреличка.

— Аха — съгласи се Пол. — Мамка му! Изглежда почти като онези чипове за домашни любимци, които жена ми сложи на кучето ни в случай, че се изгуби. Може би малко по-голямо.

— Бил е маркиран с нещо като проследяващо устройство? — Джъстис се бе върнал. Носеше същите дрехи като медицинската сестра, но по-голям размер.

— Не знам какво е — призна Тед. — Няма да разберем, докато не го извадя.

— Направи го! — настоя Фюри.

— Да — кимна Муун. — Извади го от мен. Въпреки че не знам защо биха искали да следят мен. Враговете ни знаят точно къде се намираме. Тук или в Резервата.

Харли изръмжа.

— Ами ако имат някакво оръжие, което да се използва за конкретно място. Нещо като насочваща ракета. Това може да изпраща сигнал къде да удари.

— Веднага го извади — нареди Джъстис. — Ще се обадя на Тим да видим какво ще каже. Той знае всичко за военните оръжия.

Първата мисъл на Муун беше за Джой и той се обърна към Харли.

— Изведи Джой оттук. Заведи я в къща в човешката част и остани с нея. — Не я искаше някъде наблизо, докато не е сигурен какво става. Не искаше да загуби и Харли, ако нападнеха Медицинския център.

— Няма да те оставя.

Проклети упорити Видове.

— Ти наистина ли си ми брат?

Тъмните очи на Харли се свиха и той тихо изръмжа.

— Този аргумент ли ще използваш?

— Да. Заведи я на безопасно място и остани с нея.

— По дяволите! — Харли се обърна и тръгна към вратата. — Не играеш честно.

— Първо си сложи панталони — извика Муун. Представата, че Джой ще види Харли така, не му харесваше. Ами ако го намереше за по-привлекателен? Само тази възможност бе достатъчна, за да извика Харли обратно. Въпреки това не каза нищо и застана неподвижно.