Лорън Донър
Муун (17)

Глава шестнадесета

Муун не си направи труда да седне, тъй като нямаше къде. Двама от членовете на съвета не присъстваха. Бяха останали в Резервата, но Джадед и Бестиал в момента живееха в Хоумленд. Искаше му се Брон и Чедър да бяха тук. Те бяха по-сговорчиви.

Огледа стаята и видя, че сред присъстващите са Слейд, Фюри, Джъстис, Даркнес и Джерико. Забеляза отсъствието на Брийз и се натъжи. Тя поне щеше да внесе малко хумор в тази мрачна ситуация. Муун застана в средата на офиса, вместо да се облегне на стената. Харли застана близо, като че му пазеше гърба.

Джъстис изчака да се затвори вратата, преди да заговори иззад бюрото си, като се обърна към Слейд вместо към Муун.

— Триша ли се грижи за психиатърката?

— Да. Обади се в болницата и от там изпратиха всички данни към Медицинския център. Джой ще се възстанови напълно. Човешкият мъж не е бил добър стрелец и е успял само да одраска ръката й. Куршумът не е засегнал костта или артерията. Половинката ми я преглежда в момента, за да се увери, че не са пропуснали нещо. В добри ръце е.

Джъстис сложи лакти на бюрото си и подпря брадичка върху свитите си юмруци, после погледна Муун.

— Не знам какво да кажа, освен че се радвам, че всички са живи.

Даркнес изръмжа.

— Това ли е? — Почти черните му очи се взираха в Муун. — Как излезе? Прекарах последните деветдесет минути да преглеждам записите от камерите по стените и от двете порти. Нямаше те на никой от тях.

— Спокойно! — предупреди го Фюри. — Ще стигнем и до там.

— Ако той може да излезе, по същия начин някой може да влезе — възрази Даркнес. — Може да ни нападнат всеки момент. Екипът ми трябва да знае как го е направил.

— Излязох от скритата порта, която наскоро построихме. Знаех, че там все още не са поставени камери. — Муун си пое дълбоко дъх. — Тру няма вина. Нов е, а аз имам по-висок ранг. Казах му, че отивам да патрулирам с мотора и използвах авторитета си, сигурен, че няма да ме разпитва, ако мисли че го правя редовно. — Той млъкна и не продължи с признанието си. Нямаше да предаде Тру, задето прояви съчувствие.

— Излъгал си? — Джерико издаде онзи дълбок звук от гърдите си, който обезпокои всички в стаята. Не беше точно ръмжене, а по-скоро дълбок тътен. — Защо? Все още ли си под влиянието на лекарствата? Трябваше незабавно да се върнеш в Медицинския център, ако си усетил, че губиш контрол над действията си. Избягал си от мъжете, които бяха назначени да те пазят. Дори не бяха разбрали, докато не се обади на Буук.

— Не бяха виновни медикаментите. — Той задържа погледа на Джъстис. — Джой отново ме напусна. Направи го и преди — на Обект 4 и просто трябваше да приема загубата й. Тогава знаехме толкова малко за външния свят или как да намерим хора, които живеят в него. Този път нямаше да й позволя да ми избяга, без да я последвам. Знам, че можех да поискам охрана, но гордостта ми не го позволи. Мислех, че ще мога да се върна преди някой да открие липсата ми.

— Гордост? — Светлозелените очи на Джадед просветнаха от гняв, когато той изсъска думата. — За това е било всичко? Имал си нуждата да отидеш на лов, защото една женска те е изоставила? — Той погледна ядосано към Джъстис. — Мисля, че трябва да го върнем в Медицинския център. Очевидно все още е под влиянието на лекарствата. Освободихме го твърде рано.

— Тя е моя — заяви Муун, без да им позволи да отдадат действията му на ефекта от лекарствата. — Имам силни чувства към нея откакто я срещнах и когато се върна в живота ми, осъзнах защо съм така привлечен към нея. — Погледна към лидера на Новите видове. — Тя е моя, Джъстис, и когато отново ме напусна, направих нещо глупаво. — Огледа се около себе си. — Шегувал съм се с мъже, когато са намирали половинките си. Беше забавно да наблюдавам как малко полудяват, но не е смешно, когато ти се случва на теб. Унизително е, че съм толкова привлечен от жена, която ме отблъсна не веднъж, а два пъти. Не исках никой да ме съжалява, като помоля за помощ. Исках да я убедя да се върне при мен.

— По дяволите! — измърмори Харли. — Извинявам се!

— Недей! — Муун се обърна към него. — Аз съм този, който има слабост.

Джъстис се изправи и привлече вниманието му. Мъжът се мръщеше.

— Нарича се любов. По-страшно е от това да се изправиш срещу най-лошия си кошмар и дава възможност да бъдеш наранен далеч над физическото ниво. — Той постави ръка на гърдите си. — На теб може да ти се струва като слабост, но това е доказателство, че сме повече от номера, експерименти или каквото и да било друго, което Мерикъл е замислил да бъдем. Изисква се смелост и сила да изпиташ подобна емоция към някого, когато още от раждането ни бе забранена дори малка привързаност към каквото и да било. Не твърдя, че е лесно или безболезнено. Това вероятно е едно от най-силните чувства, които съм изпитвал. Джеси е моят живот. Сърцето ми бие за нея и ще призная пред всички, че не бих искал да живея, ако я загубя.

Джъстис огледа всички в стаята, преди да се усмихне на Муун.

— Тези, които нямат половинки, не разбират и в момента изглеждат объркани или ужасени. — Той се засмя. — Надявам се, че един ден те ще узнаят възходите и падението на влюбването. Понякога то е дар и проклятие, но всеки трябва да го изпита. То е част от живота, а ние сме оцеляващи.

Муун щеше да отговори, но кълбо от емоции заседна на гърлото му. Искаше да благодари на Джъстис за това, че разбира точно какво преживяваше. Изведнъж вече не чувстваше, че се е превърнал в ужасен пример за другите Видове, като е показал някакъв недостатък.

— Не е като да имаме родители, които да ни напътстват, когато се влюбим, или някога да сме виждали примери за любов, от които да се поучим. — Джъстис отпусна ръце до тялото си. — В началото, когато опитвах да разбера какво, по дяволите, правя, създадох голяма бъркотия с Джеси. Нямах представа как да се справя с неизмеримата ревност и чувството за собственост, които ме караха да мисля, че съм изгубил здравия си разум. Това, че тя е човек, само ме объркваше още повече. Трябваше да поговориш с някого от обвързаните Видове, когато си осъзнал колко обичаш Джой, преди да предприемеш нещо толкова опасно за живота ти. С удоволствие щяхме да съберем екип, който да те придружи до дома й, ако беше попитал.

— Съжалявам!

Джъстис кимна.

— Зная, Муун. Ти си добър мъж. Напоследък ти беше тежко, нали?

— Да.

— Важното е, че си здрав и в безопасност в Хоумленд с твоята жена. — Той погледна към Даркнес и Джерико. — Погрижете се да има камери на тази порта, за да не може никой да излиза от там, без да мине по каналния ред. — Обърна се към Фюри. — Нека утре се съберем, за да измислим по какъв начин най-добре да обясним какво да очакваме, когато се влюбим и да раздадем нещо като брошури. Трябва да информираме нашите хора за какво става въпрос, за да са способни да се справят адекватно със ситуацията. Не искаме куп мъже да се промъкват отвъд стените ни, за да търсят жените си.

— Съжалявам! — измърмори Муун.

— Така и трябва! — изръмжа отново Джерико. Присви очи и червеното в тях стана по-изразено. — Не виждам причина да приемем всичко това с лекота, Джъстис. Един човек е ранен от Муун. Това ще ни донесе проблеми с външния свят.

— Той простреля моята жена — изръмжа Муун, без да може да сдържи темперамента си. Едно беше да знае, че е сгрешил, като е напуснал Хоумленд без разрешение, но не изпитваше и капка съжаление за това, че накара Дъглас да кърви.

Джадед застана между тях.

— Не се бийте! Джерико не твърди, че мъжът не го заслужава. Той просто отбелязва факта, че това привлече вниманието към нас. Ние винаги се развиваме и се учим от грешките си. Съгласен съм с Джъстис. Това е нещо, с което трябва да се справим, защото влюбването е явление, което се среща все по-често сред нашите хора. Не се притеснявам дали хората ще се разстроят от това, че един Вид е набил един от техните, когато е ясно, че мъжът е заплаха за обществото им. Трябва да благодарят на Муун.

— Явление? — засмя се Слейд. — Нямам търпение точната жена да застане на пътя ти, Джадед. Ще ти припомня термина, който използва, когато започнеш да правиш безразсъдни неща в името на любовта.

— Стига толкова шеги! — нареди Фюри, опитвайки да остане сериозен, но без особен успех, тъй като устните му се извиха в усмивка. Все пак погледна многозначително Джерико. — Продължавай с разпитите на затворника от Фулър за тестовете с наркотични вещества.

— Не знае нищо, което да ни е от полза по случая с Муун. Медикаментът, който му е даден, е нов, нещо, което не са разработвали в Мерикъл.

— Сигурен ли си? — Изражението на Джъстис беше мрачно.

— Да.

— По дяволите! — Лидерът на Новите видове поклати глава. — Тези хора умеят да се крият от нас, благодарение на връзките си с други държави. Обзалагам се, че този, който простреля Муун, вече се е върнал с онзи, наел убийците да отвлекат Бюти. Ще помоля Джеси да се обади и да разбере нещо ново от брат си. Той продължава да обещава, че виновниците ще бъдат намерени. Вярвам, че се приближава до откриване на местоположението им.

— Искам да си платят за онова, което сториха на мен и на всички пострадали при нападението в Резервата — заяви Муун.

— Всички го искаме. — Джъстис нервно прокара пръсти през косата си. — Изглежда трябва да се научим на малко повече търпение. Враговете ни са хитри, но ние никога няма да се откажем. Приключихме тук. Срещата се разпуска.

Муун се поколеба.

— Това ли е всичко? Няма да ме заключиш в дома ми или да ми изнесеш лекция?

Джъстис седна обратно на стола си.

— Искаш ли да го направя?

— Не. Искам да се върна в Медицинския център и да говоря с Джой.

— И аз така си помислих. Знам, че съжаляваш за проблемите, които причини, и че това няма да се повтори. Трябва да разбереш какво чувства тя към теб, но не позволявай на гордостта си да те спира да бъдеш напълно откровен с нея. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам. Тя няма да приеме за слабост, ако признаеш нуждата си да я имаш в живота си като твоя половинка. Ако ти трябва съвет или се почувстваш длъжен да извършиш нещо, което знаеш, че е грешно, ела и поговори с мен или с друг от обвързаните мъже. — Погледът му се изостри. — Това е заповед!

— Ще го направя. Благодаря ти! — Муун напусна кабинета, благодарен че повечето присъстващи бяха приели действията му с разбиране.

Харли остана до него, докато стигнаха до един от паркираните навън джипове. Той хвана ръката на Муун, за да го спре да се качи в автомобила до Медицинския център.

— Иска ми се да ми беше казал плана си да напуснеш Хоумленд.

— Щеше да се опиташ да ме спреш, а трябваше да я видя.

— Щях да дойда с теб като подкрепление, в случай че попаднеш в беда. Така и стана, а аз не бях там, за да ти помогна. Това ме измъчва. Ние сме братя. Остави ме да се шегувам, когато можеше да ми кажеш каква буря бушува в теб. Нямаше да ти наговоря всичко онова.

Това бе добро описание на емоциите му. Беше му трудно да гледа приятеля си в очите.

— Нуждая се от уважението ти. За мен е важно винаги да го имам.

Изведнъж Харли го грабна в прегръдките си.

— Винаги ще го имаш. — Отстъпи назад. — Може да плачеш като човешко малко момиченце, но аз винаги ще ти пазя гърба. — Усмихна се. — Може адски да ме смути, но ние сме братя. Ще ти подам кърпичка и ще ти купя плюшено мече.

Муун се разсмя.

— Трей е прав. Понякога си такъв задник. Но не искам да се променяш.

— Добре. — Харли стана сериозен. — Какъв е следващият ти ход? Как смяташ да накараш Джой да ти стане половинка. Аз съм с теб. Кажи какво ти трябва и ще го получиш. Да открадна ли чифт белезници от охраната, за да можеш да я завържеш за себе си? Със сигурност няма да успее да мине през портите, за да напусне отново, ако влачи тялото ти след себе си.

— Тялото ми?

— Да. В случай, че те нокаутира, за да се измъкне. Тя е някак подла, не мислиш ли? Предполагам, че е човешко качество, но пък е сладка. Виждам защо те привлича.

Муун се обърна и се качи в джипа.

— Правиш чудеса със самочувствието ми.

Харли скочи на пасажерското място.

— Искаш ли моя съвет? Секс. Много. Дръж я твърде уморена, за да бяга.

Муун стартира двигателя.

— Не ми помагаш.

— Напротив! Нахвърлям ти резервни планове, в случай че разговорът не помогне. Аз не зная какво трябва да кажа, за да убедя човешка жена да се пренесе в дома ми и да остане там. Ти знаеш ли?

Муун се чувстваше изгубен.

— Не.

— Ще го измислиш. Ти си умен. Освен това няколко от членовете на специалния отряд донесоха част от вещите й. През слушалките на хеликоптера чух Трей да им диктува списък. Ще пристигнат заедно с екипа след няколко часа. Това означава, че тя иска да остане тук, поне за малко. Половината битка е спечелена.

Той беше забравил за това.

— Джон каза, че и двата й куфара са били тежки. Надявам се, това означава, че е взела много дрехи.

— Кой знае какво си носят човеците? Може да си е взела любимите щанги.

— Не мисля, че Джой вдига тежести.

Муун познаваше тялото й отблизо и оценяваше липсата й на мускули.

— Всеки обича да тренира.

— Не всички хората го правят.

— Вярно. Това не го разбирам. — Харли извърна глава и се намръщи. — Кой е Джон?

— Ще ти разкажа за него по пътя към Медицинския център.

* * *

— Ще остане грозен белег, нали? — Джой трябваше да откъсне поглед от ръката си, докато Триша сменяше превръзката й. Поне малкото останала кръв беше засъхнала.

— Не. Свършили са си добре работата. Шевовете са първокласни. Ще трябва да я караш полека и да държиш ръката си неподвижна за няколко дни. Пази я суха и когато се къпеш, я покривай с найлон. Имам нещо, което можеш да използваш. Ще е трудно да си измиеш косата с една ръка, но раната има нужда от време, за да заздравее. Ще ти дам превръзка за през рамото, за да ти напомня и да ограничи движенията ти. Наистина трябва да се грижиш по-добре за себе си. Изгубила си много кръв. Не достатъчно, че да е необходимо кръвопреливане, но достатъчно, че да си замаяна няколко дни. От обезболяващите ще се чувстваш отпаднала, докато премине ефекта им. Особено след като не си яла или спала достатъчно, и си била толкова съсредоточена върху Муун, че си пренебрегнала собственото си здраве. Тялото ти беше изтощено и преди това, а сега добавяме и огнестрелната рана. Заповядвам ти да останеш в леглото, а след малко ще пристигне и храната. Яж, после поспи. В този ред.

— Добре.

Лекарката приключи работата си и отстъпи назад.

— Сега, след като се погрижихме за физическата страна на проблема, трябва да обсъдим някои неща.

Това събуди любопитството на Джой.

— За какво искаш да говорим?

Триша дръпна един стол и се настани до леглото.

— Исках да те подготвя за онова, което следва.

— Какво имаш предвид?

— Имаш отношения с Нов вид. Не зная подробности за връзката ви с Муун, но случилото се в дома ти ще…

Джой я прекъсна.

— Оценявам, че отделяш време, за да ми обясниш защо е по-агресивен, но аз не се страхувам от Муун. Притесняваш се, че ще бъда, след като нападна моя пациент ли? Беше при самозащита. Много съм впечатлена, че успя да спре и да не го убие. Показа висок самоконтрол.

— Това дори не ми е хрумвало. Но се радвам да го чуя.

— Оо! — Джой се почувства малко глупаво. — Добре. Съжалявам!

— Няма за какво. Муун се е обадил на 911, когато са те простреляли и информацията е стигнала до новините веднага щом полицията и Спешна помощ са отговорили на обаждането. Сякаш онези копелета имат предаватели, залепени за ушите си, за да могат да чуят разговорите на спешния телефон. Исках да те подготвя за начина им на работа. — Тя замълча. — Няма да увъртам, защото знам как си изкарваш прехраната. Досега репортерите вероятно са говорили с всички твои съседи, преровили са боклука ти и опитват да намерят всичките ти роднини и приятели, за да ги интервюират.

Стомахът на Джой я присви от безпокойство.

— Сигурна ли си, че знаят?

— Вече е попаднало в някои интернет сайтове. Големите телевизии ще го излъчат в първите си предавания сутринта, и бъди сигурна, че в момента има няколко много заети репортери, които опитват да завършат историята навреме, за да излезе в сутрешния брой на вестниците. Репортерите имат адреса на стрелбата, по който могат да установят самоличността ти. Муун е казал, че е Нов вид, защото диспечерът е помислил, че е шега. Казал е, че човек те е прострелял и служителката е решила, че не е съвсем… — Тя се замисли за подходящото прилагателно.

— Помислила го е за луд — въздъхна Джой. — Обикновеният човек не описва друг себеподобен като човек.

— Точно така. Изпратиха ми копие от обаждането на 911 и го изслушах. Останах с впечатлението, че тя е мислила, че разговаря с някой, който вярва в извънземни.

Последиците от това, което й казваше Триша, я накараха да изпита моментна паника. Случилото се в апартамента й щеше да е голяма новина. Дишай! Стотици мисли препускаха през ума й наведнъж. Тя се принуди да се съсредоточи върху най-важното.

— Може ли да ми дадеш телефон? Предпочитам родителите ми да научат за Муун и прострелването ми от мен, вместо от някой непознат, чукащ на вратата им, или от новините по телевизията, докато закусват. Трябва да им се обадя.

— Те не знаят, че си работила с Новите видове или че се виждаш с един от тях?

— Не.

— Ще ти донеса един от мобилните телефони за еднократна употреба, които държим на регистратурата. Трябва да останеш в леглото, а тази стая няма стационарен телефон.

— Защо изобщо имате такива телефони? — Джой беше благодарна за разсейването.

Триша й се усмихна.

— Нека просто да кажем, че Видовете играят и работят здраво. Идват тук за лечение, когато се наранят. Личните им телефони не винаги оцеляват от онова, което ги е довело при нас, затова държим дузина резервни, за да им дадем, докато получат нови. Така те контактуват с охраната, в случай че имат нужда от тях другаде.

Джой остана сама и се замисли на кого ще трябва да се обади след разговора с родителите си. На Мег със сигурност. Щеше да остави майка си да се свърже с другите членове на семейството. Жената обичаше да клюкарства и беше главната артерия, по която тече информацията и свързва всички.

Триша се върна.

— Заповядай! Ще те оставя насаме и ще проверя дали не може да побързат с яденето ти. Храната ще предотврати и гаденето от лекарствата.

— Благодаря! — Тя взе мобилния телефон. — Къде е Муун?

— На среща.

— Има ли проблеми с това, което се случи в апартамента ми? Той нямаше избор, освен да просне клиента ми в безсъзнание.

— Сигурна съм, че е добре. Това доказва твърдението ми. Той е голям мъж, който може да се грижи за себе си. В момента трябва да се съсредоточиш върху своето състояние. — Тя излезе преди Джой да може да зададе повече въпроси. Набра номера и потръпна от късния час. Майка й вдигна след третото позвъняване.

— Здравей, мамо! Добре съм. Съжалявам, че те събудих, но има няколко важни неща, които трябва да ти кажа. Не може да чакат.

— Кой е? Какво искат? — Баща й звучеше сънен и раздразнен някъде встрани.

— Какво е станало? — Гласът на майка й стана остър. — Какво имаш предвид, като казваш, че си добре? Защо да не си?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Един мой пациент получи нервен срив. Бях наранена, но съм добре.

— О, Боже, Джойс! Знаех си, че това ще стане. Удари ли те? Намушка ли те?

Джой прехапа устни. Не можеше да опита да го омаловажи, защото щяха да чуят подробностите в новините.

— Какво е станало с момиченцето ни? Добре ли е?

Баща й звучеше много по-близо, като че ли беше от другата страна на слушалката. Можеше да си ги представи сгушени в средата на леглото с телефона помежду им. Никога нямаше да им хрумне да включат високоговорителя. Не го използваха, въпреки че за Коледа си бе дала труда да им купи по-модерен апарат.

— Добре съм. Трябваха ми само няколко шева, разбрахте ли? Ще прозвучи много по-лошо, отколкото беше.

— Какво ти е направил този откачалник? — Баща й беше развълнуван. — Казах ти да станеш готвач. Готвенето е много по-безопасно. Предупредих те колко е опасно да работиш с луди хора.

О, Боже, не отново! Той винаги си мисли, че всеки, с когото работя, е сериен убиец. Джой въздъхна.

— Достатъчно! — нареди майка й. — Какво се случи?

— Добре съм — повтори тя, знаейки, че ще се паникьосат, когато им каже подробностите. Джой беше единственото им дете и те се отнасяха много покровителствено към нея. — Одраска ме куршум. — Звучеше й по-добре, отколкото да каже, че е била простреляна. Тишина. Тя трепна. — Само една драскотина. — Още една лъжа, но можеше да живее с това.

— В коя болница си? Скъпа, обличай се!

— Татко? Не съм в болница. — Медицинският център в Хоумленд не беше точно такава, не и доколкото знаеше. — Няма нужда да скачате от леглото и да идвате при мен. Исках да ви кажа, че съм добре, преди да го чуете по новините.

— Новините?

Джой отдръпна телефона от ухото си.

— Недей да крещиш, мамо! Има още нещо, което трябва да ви кажа. От скоро се срещам с някого, за когото не съм ви споменавала. Връзката ни е нова и исках да изчакам, за да видя накъде ще се развие, преди да ви го представя.

Джой мразеше да се чувства така, сякаш отново е на петнайсет, но ето че не можеше да го избегне. Работата й беше да съветва хората как да комуникират с другите, но родителите й имаха способността да обезсилват цялото й обучение.

— Колко отскоро?

Татко трябваше да се хване точно за това, нали?

— Ами, едва напоследък започнахме да прекарваме време заедно — започна да увърта Джой. — Бяхме заедно, когато стреляха по мен. — Тя внимателно подбра следващите си думи. — Името му е Муун и той спаси живота ми. — Тя бе убедена, че Дъглас щеше да стреля още няколко пъти по тях, ако не се беше оказал кървящ и в безсъзнание на килима в дневната й, след като Муун приключи с него.

— Муун? Що за име е това? Родителите му да не би да са хипита? — Баща й не звучеше щастлив.

— Кажи ми, че не е актьор или някаква рок звезда! — примоли се майка й. — Те винаги си избират странни псевдоними и постоянно чета, че някой от тях се е развел. С баща ти искаме да имаш това, което ние имаме.

Тя прехапа устни, за да потисне стона си. Изглежда бяха забравили, че е била простреляна, но това не означаваше задължително нещо добро. Познаваше ги твърде добре.

— Бракът е сериозно обвързване, затова се увери, че момчето ще се отнася добре с теб — заяви баща й. — Има ли стабилна работа? Родителите му все още ли са женени?

— Не ме е молил да се омъжа за него. Защо въобще говорите за това? — Джой задържа тона си спокоен. — Обадих се, за да ви кажа, че ме раниха, но съм добре. Исках да ви кажа и за Муун. Той…

— Имаш ли сексуален контакт с него? — прошепна майка й. — Внимаваш ли? Използвате ли презервативи и накара ли го да се изследва за болестите, които вие, младите, хващате днес?

— О, Господи! — Джой искаше да си удари главата в таблата на леглото. — Не съм бременна, ако това ще е следващият ти въпрос. Аз съм отговорен човек и няма да обсъждаме интимния ми живот. Ще ме оставите ли да говоря? Моля ви!

Мълчанието им показваше, че ще го направят.

— Благодаря ви! Той спаси живота ми — повтори тя с надеждата, че ще се фокусират върху това. — Много е мил — побърза да добави. — Мисля, че ако продължим да се срещаме и един ден ви запозная, ще го харесате. — Младата жена замълча за момент. — Той е Нов вид.

Баща й реагира пръв и звучеше изумен.

— Какво?

— Муун е Нов вид — обясни Джой. — Той е много сладък и изобщо не е страшен. — Опита се да измисли какви притеснения биха имали и да ги успокои, преди да заговорят отново. — Имаме връзка и се надявам да нямате проблем с това, защото намеренията ми са сериозни. Знам, че не знаете много за тях, но аз — да. Те са много добри хора. Обичам го. — Тя изчака, за да разбере как приемат новината.

Майка й я изненада.

— Аз ги харесвам. Красив ли е?

— Много. Или поне аз мисля така.

— Какъв вид е? — баща й не звучеше разстроен.

— Има ли онези котешки очи? — майка й звучеше ентусиазирана. — Те са толкова красиви!

— Той е от кучешкия вид, така че — не — обясни Джой. Те го приемаха много по-добре от очакваното и тя бе благодарна за това.

— Кучетата са много предани. Това е добре.

— Татко! — Тя бе ужасена от изказването му.

— Нямах нищо лошо предвид, миличка. Беше комплимент.

— Знам. Моля те, никога не му казвай подобно нещо, ако се срещнете! — примоли се младата жена.

— Искаме да се запознаем. Не е ли прекрасно? — засмя се майка й. — Нашето бебче излиза с Нов вид.

— Нямам търпение да кажа на момчетата от отбора по боулинг. Писна ми да слушам за писателката, с която се среща сина на Боб. Това е много по-хубаво.

Този път Джой изстена.

— Стига, татко! Наистина ли? Ще използваш Муун, за да впечатлиш приятелите си по боулинг?

Познато дълбоко ръмжене се чу някъде от коридора на Медицинския център.

— Казах не! Махни се от пътя ми!

Джой почти изпусна телефона, когато последва силен трясък. Муун беше наблизо и звучеше бесен. Младата жена се сети за родителите си.

— Нека ви звънна малко по-късно. Обичам ви и двамата!

Затвори, преди да успеят да й възразят, отметна завивката и прехвърли крака отстрани на леглото.

— Няма да ме пренебрегваш, Муун! — Тя познаваше този глас и той звучеше също толкова ядосан, но без ръмженето. — Нареждам ти да дойдеш в кабинета ми!

— Не! Спри да блокираш коридора или следващото, което ще хвърля, ще бъдеш ти!

— Единственото място, на което ще ходиш, е кабинета ми. Обадих се на охраната. Може да отидеш сам или те ще те занесат до там.

— Не сега! — Муун беше развълнуван. — Не искам да те нараня, но ще го направя. Махни се от пътя ми!

— Помощ! — извика мъжа. — Имам нужда от помощ!

— Какво става? — Това беше гласът на Триша.

— Отивам да видя Джой — заяви Муун.

— Няма да ходи никъде освен в кабинета ми. — Гласът на мъжа сега звучеше като хленч. — Сестра? Донесете успокоително! Той има нервен срив.

Джой се спусна от леглото и краката й докоснаха студения под. Изпита замайване и се сети, че все още не е яла, но искаше да стигне до Муун. Подпря се на леглото, а след това и на стената, за да запази равновесие и да стигне до вратата. Спря се на прага и погледна надолу по коридора.

Среден на ръст мъж беше застанал точно по средата на коридора на около три метра от стаята й и с гръб към нея. Беше протегнал и двете си ръце така, че пръстите му почти опираха в стените, за да попречи на Муун да премине. Между тях лежеше преобърната количка — източника на трясъка.

Муун гледаше в мъжа със свити до тялото си юмруци. Устните му се извиха надолу и от него се изтръгна дълбоко ръмжене. Триша стоеше до Муун и изглеждаше също толкова ядосана, но без демонстрацията на остри зъби.

— Защо си тук, Крегор? Никой не те е викал. Не си на смяна. — Триша не прикриваше гнева в думите си.

— Получих обаждане за случилото се. Избягал е от Хоумленд, нападнал е някого и е трябвало да го приберат със сила.

Триша се намръщи.

— Не това се е случило. Някой от Хоумленд ти се е обадил? Кой? Искам да знам името му!

— Мой приятел го е прочел в интернет и знае, че работя с Новите видове. Той ми каза основното. Никой тук не си направи труда да ме информира. Ще говоря с началниците си за това, също и с Джъстис. Сигурен съм, че президентът ще бъде много притеснен, когато чуе, че психически нестабилен Нов вид се е разхождал в голям град и вие се опитвате да го покриете. Той е мой пациент и има нужда от помощ. Писна ми да ми пречите да си върша работата.

— Информацията ти е грешна. — Триша опита да успокои ситуацията, като използва професионален тон. — Муун е добре. Той…

— Това не е ваша работа. Не сте квалифицирана да ми казвате как е моят пациент. Не е във вашата област, докторе. Ако си счупи крака или се пореже, ще го пратя при вас, но в момента вие нямате думата.

Пол се втурна откъм рецепцията, изглеждаше така, сякаш сега се събужда.

— Какво става?

— Имам нужда от упойка и въжета! — настоя Крегор. — Обади се на още офицери, в случай че окаже съпротива. Пациентът ми получи криза.

Джой устоя да не изтича напред, въпреки че искаше. Беше достатъчно трудно да стои права, когато краката й не я държаха, но отказваше да се върне я леглото.

Трябваше да прецени ситуацията, преди да продължи. Беше й трудно дори да се преструва, че не е обвързана емоционално, когато кретенът, блокирал коридора, заплашваше мъжа, когото обича. Знаеше, че доктор Крегор е назначеният психотерапевт на Хоумленд, но той беше идиот, ако вярваше, че Муун може да е направил онова, в което го обвиняваше.

— Махни се от пътя ми! — изръмжа Видът и погледът му попадна на Джой.

Триша хвана ръката му, за да привлече вниманието му.

— Той не си заслужава, Муун! Разбирам те. Повярвай ми! Той е задник, но наистина ли ще ме караш да го лекувам?

— Сестра, казах ти да ми дадеш успокоително и да се обадиш за още санитари, които да помогнат да удържим пациента ми! Свърши си работата! — каза рязко Крегор.

Пол поклати глава и отстъпи назад.

— Не приемам заповеди от теб.

— Уволнен си!

Триша пусна Муун.

— Не можеш да уволниш медицинската ми сестра. Ти си единственият побъркан тук, Крегор. Правиш голяма грешка, ако вярваш на глупостите, които наговори. Приятелят ти е споделил с теб информация от някакъв интернет сайт? Ти сериозно ли? Муун не е избягал и със сигурност не е обикалял полудял наоколо да напада хора. Ако помислиш логично и ме изслу…

— Ще се обадя на началниците си! — той бръкна в джоба си и извади мобилен телефон. — Вие тук приютявате опасен за обществото индивид. Бяха напълно прави да ме изпратят тук, за да наблюдавам как се ръководят нещата. Ще свикам пресконференция, ако е необходимо, за да ви принудя да ми позволите да лекувам тези нещастни души. Да ги оставите да се разхождат свободно из обществото е неприемливо. Той можеше да убие някого, а вие се опитвате да го прикриете!

Джой чу достатъчно. Тя се подпираше с ръка на стената, за да е стабилна, докато приближи копелето. Той натискаше бутони, когато го достигна и грабна телефона от ръцете му. Мъжът се стресна, обърна се и я зяпна. С палец тя прекъсна обаждането и хвърли телефона към Муун, предполагайки, че той или ще го хване, или ще го остави да се разбие на пода. За нея нямаше значение.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Здравейте, доктор Крегор! Срещнахме се на главните порти, спомняте ли си? Предполагам, че досега сте разбрал, че и двамата практикуваме в една и съща област на медицината. — Тя вирна брадичка и му отправи леден поглед. Не подаде ръка за ръкостискане. — Ще си затворите устата и ще се държите като разумен и здравомислещ възрастен или ще помоля любезно сестрата да ми донесе успокоително за вас.

— Как смееш!

Тя се наведе напред.

— Как смеете вие! — Гневът й пламтеше и тя едва успяваше да се държи спокойно. — Наблюдавах ситуацията. Признахте, че сте дошъл предварително предубеден от информация, придобита от недостоверен източник; готов за действие, без дори да си направите труда да си свършите работата, която би била да поговорите спокойно с пациента и да установите психическото му състояние, преди да изберете най-добрия начин да се погрижите за него.

Джой трябваше да подпре бедро до стената, за да остане права. Все още беше нестабилна от прилива на адреналин и от лекарствата, които й бяха дали.

— Фактът, че използвате авторитета си, за да заплашвате някого с употребата на успокоително и въжета, потвърждава мнението ми за вас. Вие сте развълнуван, предизвиквате сцена и целенасочено опитвате да провокирате другите да приложат насилие.

— Знаеш ли кой съм аз? — Той изпъчи гърди, а в очите му блестеше гняв.

Тя не се чувстваше добре и бе уморена да се разправя с него.

— Мога да ви кажа какъв сте. Некомпетентен. Ще бъда повече от щастлива да говоря с вашите началници и да ги информирам. — Тя посочи с пръст към тавана. — Забравихте за камерите. Сигурна съм, че от охраната на Хоумленд ще са щастливи да изпратят на началника ви копие от записа как нахълтвате в сградата, за да обвините някого, че се е побъркал, без да имате доказателства за това. И двамата знаем колко сериозно нещо е лекарската небрежност и злоупотребата с власт. Сигурна съм и че с удоволствие ще препратят записа на всеки журналист, с когото говорите. Нарушили сте договора с НСО, който съм сигурна, че е трябвало да подпишете. Помислете какво ще се случи с кариерата ви! — Гласът й се снижи. — А и бихте изглеждали като абсолютен задник.

Крегор вдигна рязко глава и погледна към камерите. В гнева си очевидно бе забравил за тях. Бяха навсякъде из сградата и лесно се забелязваха. Всеки, който посещаваше Хоумленд, биваше информиран за мерките за безопасност. Когато погледна обратно към Джой, беше леко пребледнял.

— Ах, ти, кучко! — прошепна, вероятно надявайки се, че аудиото на камерите няма да хване думите му. — За коя, по дяволите, се мислиш, че да ме заплашваш? Ще унищожа кариерата ти, преди дори да си помислиш да окаляш репутацията ми!

Изведнъж Муун се хвърли напред. Не удари Крегор, но бутна ръката му и отблъсна мъжа далеч от Джой.

— Тя е моя половинка! — изръмжа Видът. — Никога повече не й говори така!

Джой го прегърна през кръста. Едната ръка на Вида инстинктивно се обви около гърба й и придърпа младата жена по-близо. Тя не искаше той да нападне тъпака. За една нощ преживя достатъчно насилие за цял живот.

Отне й секунда да осъзнае какво каза Муун на Крегор. Половинка? Тя вдигна глава и го погледна с недоумение.

Той отново изръмжа, ноздрите му бяха разширени, а острите му кучешки зъби се виждаха ясно, докато гледаше другия мъж с открита враждебност. Муун ясно бе заявил, че тя е негова половинка. Новите видове не използваха този термин освен…

Ръката й се плъзна по корема му, усещайки твърдите мускули под ризата. Стисна плата над ребрата му, когато почувства замаяност, но не бе сигурна дали е от кръвозагубата, или от лекарствата. Сърцето й ускори ритъм и я завладя усещане за нещо важно.

— Муун?

Той не погледна надолу, все още съсредоточен да сплаши Крегор. Изглежда се получаваше, защото тъпакът не каза и дума.

— Муун! — каза тя малко по-твърдо.

Той изръмжа, но обърна поглед към лицето й.

— Няма да го убия. Ще се задоволя и с няколко счупени кости. Никой няма право да те заплашва или обижда. — Той отново погледна яростно към мишената си.

— Муун!

Тя наистина имаше нужда да знае дали думите му бяха сериозни. Дали не беше просто неволна грешка? Може би просто го е казал, за да изкара ангелите на Крегор. Ами ако е сериозен? Трябва да знам. Той обича ли ме?

Всеки разумен човек знаеше, че Видовете защитават половинките си на всяка цена. Беше следила развитието им доколкото може чрез историите по новините. Повечето бяха предположения на репортерите, но тя бе гледала записите много пъти.

Никога нямаше да забрави как простреляха Фюри по време на атаката срещу него и половинката му на една пресконференция. Той бе използвал тялото си, за да я защити и продължи да тича въпреки раните си, за да я занесе на сигурно място зад стените на НСО. Тайгър бе скочил върху горяща каравана заради половинката си, готов да мине и през огъня, за да я спаси. Целият свят бе наясно, че един Вид би отишъл до ада и обратно заради половинката си.

— Моля те, не му обръщай внимание! Погледни ме, Муун!

Не изглеждаше доволен, когато й се подчини и срещна погледа й.

— Половинка? — Надяваше се, че не би я нарекъл така, освен ако не бе истина.

Изражението му се вкамени, очите му се разшириха, а лицето му леко се изчерви. Но въпреки всичко не последва незабавно отричане. Джой си пое въздух.

— Аз твоята половинка ли съм? — Отговори ми, по дяволите! Моля те!

— Ти си моя! — В очите му ясно се четеше страх и това късаше сърцето й. — А аз твой ли съм, или отново ще ме отхвърлиш?

Младата жена забрави за камерите и за всички, които ги наблюдаваха, защото нищо друго нямаше значение освен Муун. Щеше да продаде апартамента си, да напусне работата си и каквото още е нужно, за да бъде с него.

— Ти си мой! Никога повече няма да те напусна! Кълна се! — Сълзи замъглиха погледа й, но тя опита да ги преглътне. — Обичам те!

Изражението на Новия вид показваше истински възторг.

— Никога няма да те пусна да си идеш!

— Никога няма да се наложи.

Отново почувства замаяност и този път краката й не издържаха.

— Джой! — Муун я задържа да не падне и я взе на ръце. — Триша?

— Слаба е и трябва да яде. Върни я в леглото — нареди лекарката. — Пол? Придружи доктор Крегор навън.

— Оставете на нас — обади се Харли. — Той напуска Хоумленд и лично ще унищожа пропуска му. Обадиха ни се от Охраната. Казаха ни, че тук имате нужда от нас и ни обясниха причината.

Джой надникна над рамото на Муун, докато я носеше на ръце към стаята й. Харли и още двама мъже от Видовете гледаха разгневения Крегор и бавно го обкръжаваха. Тя почти изпита съжаление към него.

Триша вървеше зад тях и усмивката й изглеждаше принудена.

— Ще се оправиш. Когато казах да я караш полека, имах предвид да останеш в леглото следващите няколко дни.

— Съжалявам! — Джой облиза устни, умът й трескаво работеше, докато прегръщаше Муун през врата. — Мислиш ли, че НСО ще имат нужда от заместник на Крегор? Изглежда си търся работа в Хоумленд.

Муун внимателно я остави на леглото, обхвана лицето й с ръце и се приближи.

— Имаш работа. Ти си моята половинка.

— Нямам търпение да започна. Но ти ще трябва да работиш понякога и бих искала да мога да правя същото и да бъда полезна. Познавам Видовете много по-добре, отколкото този задник някога ще може.