Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Иван Янев

Заглавие: Феникс

Издание: първо

Издател: Фабрика за книги

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Дайрект Сървисиз

Редактор: Даниела Младенова

Коректор: Мария Гильова

ISBN: 978-619-230-045-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13549

История

  1. — Добавяне

VII.
Решението

Почука на вратата, въпреки че имаше ключ, но естествено, че мъжкото у него му попречи да нахлуе просто така. Едва крепеше три пакета — два по-малки и един доста обемист.

— Кой е? — чу гласа на Лейла.

— Аз съм и ако не ми отвориш скоро, страхувам се, че кроасаните съвсем ще изстинат, а Амира няма да е щастлива от това — отговори той, смеейки се.

Ключалката прещрака, жената отвори вратата и той почти влетя вътре. В единия от по-малките пакети беше закуската, в другия се намираха всякакви женски приумици, които накупува с подкрепата на консултант, естествено. Подаде го на жената, която веднага го разтвори и ахна, като видя, че е пълно с всякакви води, шампоани, балсами и мазила — все неща, които жените използват с повод и без повод. Но той не й обърна внимание, а изцяло се концентрира върху влизащата Амира. Махна й и детето доверчиво, като кученце, пристъпи към него. С две ръце придържаше големия пакет и внимателно го сложи в протегнатите ръчички на детето. То се поколеба само за миг и след това трескаво започна да го разопакова, и не спря, докато не се показа огромното плюшено мече, което се намираше вътре. Детето се засмя с глас, а Ян пусна широка самодоволна усмивка, защото искаше това дете да се радва и да бъде щастливо. И беше успял, така че усмивката му се разтегна още повече.

— Лейла, ще бъде ли нахално, ако поискам кафе?

— О, съжалявам, малко се чувствам неловко и не знам как да се държа.

— Ти си домакинята тук, така че следва да се държиш като такава. Аз съм ви дошъл на гости и след малко ще тръгвам, но исках да поговорим, ако нямаш нищо против.

— Да, разбира се. Сега ще направя кафе и ще дойда.

Той седна и се замисли. Нещата се бяха развили твърде ускорено. Вчера срещна тази жена, а днес вече тя се намираше в жилище на негов приятел, който веднага го предостави, без да задава никакви допълнителни въпроси. Но това е краткосрочно решение, а той искаше да има и средносрочно. Отдавна беше спрял да търси дългосрочните решения, но сега не беше изключено да се наложи да си размърда малко съдържанието на черепната кухина, за да намери правилния път за тези две същества, които му се довериха в своята безпътица. Тя донесе двете кафета и седна отсреща на масата. Той се усмихна малко накриво, защото се сети за една друга жена, която винаги поставяше масата помежду им. Но тя беше друго, беше нещо, за което той не искаше да си спомня, искаше да издигне дебела стена между себе си и онова, което е било. Тръсна глава и каза:

— Лейла, знаеш, че е добре да ми кажеш нещо, за да знам как да процедирам.

— Да, знам, но не знам какво и как да ти кажа.

— Каквото решиш. Предлагам ти най-важните неща, свързани с последните събития.

— Сигурно искаш да знаеш коя съм и какво съм сторила.

— Виж, нищо не искам да знам, което не е необходимо да знам. Кажи ми само как да съдействам на теб и Амира.

— Аз съм бежанка — след дълго мълчание проговори жената. Той нищо не каза и я чакаше, подозираше, че работата е такава, така че не се изненада. След няколкоминутно мълчание Лейла продължи:

— Когато се срещнахме пред кафенето, аз се чудех какво да правя, защото цял ден и половин нощ с Амира скитахме из улиците. Ние бяхме в място, където събират такива като нас — бежанци. Но там събират всякакви отрепки и от всякакви етноси. Именно една такава отрепка ме нападна в съня ми и се опита да ме изнасили. Сега като си припомням всичко, имала съм основание да очаквам това, защото постоянно бях обект на заглеждания, дори на различни намеци, включително, че няма да имам проблеми да продължавам пътя си нататък, но само трябва да се съглася да бъда мила с определени индивиди. И знаеш ли, имаше жени, които приемаха техните условия. Но след това изчезваха. Тръгна слух, че са били подмамени и продадени за органи.

— Моля?! — скочи от мястото си Ян, направи няколко крачки напред-назад, но после бързо се успокои и каза: — Разбирам. Или поне ми се струва, че разбирам, макар че това е отвратително. Това може да означава, че… — Той не продължи тази си мисъл, а запита: — Какво ти е положението в страната ни?

— Когато ни задържаха, направиха ми регистрация и чакам евентуално хуманитарен статут или може би статут на бежанец. — Тя извади хартийката, която удостоверяваше, че е регистрирана, и му я подаде. Той я пое и се замисли за минута, после каза:

— Трябва да я взема и да ти сменя адреса, защото ти не можеш да се върнеш повече там, а полицията трябва да знае къде си, за да не започне да те издирва. Но това е моя грижа, така че не се притеснявай.

— Добре, но тук…

— Какво има? Не ви ли харесва тук?

— Не, не исках да кажа това, но докога можем да останем и при какви условия, защото аз нямам с какво да платя или поне не сега?

— Това към момента не стои на дневен ред. Жилището е на познат, който се радва да помогне на теб и на дъщеря ти. И още нещо, понеже имате нужда от някои неща от първа необходимост, помолих моя приятелка да дойде и да ви заведе да си изберете неща, от които имате потребност. Казва се Мария и ми е голямо приятелче, така че не се притеснявай. Всъщност тя се грижи за моята правна сигурност, защото е адвокат и въпреки че е жена, е изключително свястна — каза през смях той. — Още повече че тя ще може да даде най-адекватните съвети за теб и твоя статут.

— Ти явно много си набрал на жените?

— О, не, просто още не мога да превъзмогна някакви неща, а иначе много си ги обичам, даже прекалено. Но не им вярвам, вече не. Или поне не напълно. Когато си вярвал повече от сто процента и си се прецакал, после е трудничко, нали?

— Предполагам, да. Мисля, че съм изпитала и аз нещо такова, но все още не съм съвсем сигурна, трябва ми време, за да имам ясна преценка.

— Е, това са минали неща, а сега ни чака работа, тъй че аз да тръгвам, а вие да похапнете и след това, като дойде Мис Справедливост, да се насладите изцяло на шопинга. Аз имам работа, която ще ми отнеме известно време, но вие няма от какво да се притеснявате, тъй като Мария ще се погрижи както за покупките от първа необходимост, така и за храната. Предполагам, че най-късно утре ще се видим отново.

Той си взе бастуна и стана, тръгна към вратата, пъхайки регистрационната й карта в джоба си. Гласът й го закова: „Ян, тя много ли ти липсва?“. И без да го изчака да каже каквото и да е, продължи: „Опитваш се да се убедиш, че е минало, изграждаш стени, но никога няма да я забравиш, личи ти, толкова много ти личи. Наистина ли всичко е свършило между вас?“.

В първия момент застана вцепенен, трудно асимилираше това, което му беше казала. В следващия миг махна с ръка, жест, в който се съдържаше тежък, много тежък, мълчалив отговор, и бързо излезе.