Иван Янев
Феникс (29)

XXVIII.
Ножът

Обърна се и опрян тежко на бастуна, се запъти към изхода. Кракът го болеше и вече осезателно куцаше. Валеше досущ като в онзи ден, когато ги срещна пред онова кафене, мокри, премръзнали и гладни, търсещи надежда, търсещи подкрепа. И това не беше толкова отдавна, но събитията бяха толкова наситени, че все едно от онзи миг го делеше цяла вечност. Излезе навън, но не носеше чадър, както тогава, а дори и да го носеше, надали би го отворил. Толкова се беше вглъбил в мислите си, че не усещаше дъжда, който го обгърна в своята прегръдка. Вървеше, а буцата в гърдите му се изкачваше към гърлото. Потънал в мислите си, мъжът не обръщаше никакво внимание на околния свят и не забеляза човека, облечен с шуба, с плътно нахлупена качулка и дебел шал върху лицето, който тръгна след него, щом излезе от летището. Следваше го първоначално от дистанция, но започна да я скъсява все повече и повече, с всяка следваща крачка се доближаваше. Ян нито видя преследвача си, нито подозираше, че в ръката му, скрита в дълбокия джоб на дрехата, той държи нож, който след секунди щеше да потъне в тялото на Ян.