Иван Янев
Феникс (27)

XXVI.
Отмъщението

Дръпна я рязко за косата и главата на жената се показа над повърхността на водата. Тя започна шумно да диша и кашля, а в следващия момент запищя. Зашлеви я силно през лицето и от носа и рукна кръв.

— Ще те изкормя и ще те обеся на собствените ти черва, кучко нещастна! — каза й той и рязко натисна треперещото й тяло под ледената вода. Задържа го около 40–50 секунди. След това отново грубо я вдигна за косата.

— Е, ще правиш ли номерца? А, кучко?

Жената се давеше и цялата трепереше от студ. Той още веднъж я потопи във ваната с адски студена вода, която умишлено поддържаше толкова ледена, за да прекърши волята й. После я измъкна пак за косата и заповяда:

— Избърши се, курво!

Тя цялата, треперейки, започна да се бърше, но беше видно, че не можеше да контролира треперенето си и изпусна хавлията, а той посегна заплашително към нея. Тя се сви, взе кърпата и продължи да се подсушава. Под маската той правеше ужасени гримаси, но трябваше да остане твърд, нямаше право на размекване.

— Готова ли си?

— Да — отговори уплашено жената. Той я помъкна в стаята и я хвърли на леглото по гръб. После й заповяда да си вдигне краката високо, ръцете — също. С белезници закопча ляв глезен с дясна китка и десен глезен с лява китка. Така жената нямаше никакъв шанс да прави каквото и да е, ако той не и позволеше.

— Виж какво, маце попрезряло, сега ще се позабавляваме, ясно ли е?

— Но какво искаш? — изплака жената.

— Какво искам ли? Ще видиш. Ей сега ще видиш.

Извади фотоапарат и започна подробно да снима от различни ъгли голото тяло.

— Сигурно се чудиш защо съм с маска, нали?

Жената нищо не каза, но се стремеше да извръща лице от обектива.

— Няма смисъл. Фотосесията, която съм ти запланувал, ще бъде великолепна, можеш да ми вярваш. Всички интимни детайли ще бъдат онагледени по възможно най-перверзния начин. А като се появят в интернет, уверявам те, че ще имат множество гледания.

— Но какво искаш? — прегракнало попита тя.

— Ще ти кажа, нека да не бързаме чак толкова. Казват, че бързата работа е срам за майстора, а смятам да подходя много майсторски в това начинание. Първо, искам да ти кажа, че много ме разочарова. Не мога да простя на хората, които са проиграли доверието ми. Вярно е, че аз съм им го дал, но понеже на себе си в общи линии винаги прощавам, то някой трябва да плати сметката. И обикновено я искам от тези, на които съм се доверил, а те не са успели да оценят в пълнота оказаната им от мен чест. Вече казах, че ти повярвах, но ти под маската на благостта и женската съпричастност, без да се замислиш, ни измами.

Той повдигна маската и откри лицето си.

— Ти? Как е възможно?

— Да, аз. Ще ти кажа как стана възможно, но за това нямаш никаква заслуга. Очевидно твоите копои не се церемонят с гражданите и ги бият при първа удобна възможност. — Той посегна и попипа подутината на главата си. — Много боли, да знаеш. Не знам дали са те удряли с палка, обаче е кошмарно. Свестих се в някаква камионетка. Никой не отговори на въпросите ми — какво е станало, накъде отиваме, къде са жената и дъщеричката й… Ще ти разкажа максимално изчерпателно, но ще гледам и да не съм кой знае колко словесно разточителен. Когато стигнахме, две ченгета ме подхванаха под мишниците и ме затътрузиха към ареста. Питах ги за бастуна ми, а те ми се изсмяха. Казаха, че там, където ме водят, бастун не ми трябва. Преди да ме пъхнат в онова отвратително нещо, взеха ми всичко, абсолютно всичко. Останах само с дрехите си, за което се радвам, разбира се. И после… После ме пуснаха в най-ужасяващата дупка, която може да съществува. Килията е като от филм на ужасите. Има четири нара, три от които бяха заети, а този, най-близкият до вратата, очевидно трябваше да е за мен. Отмъкнах се с мъка до него, защото — да ти припомня, че бастунът остана при другите ми вещи. Главата и кракът ме боляха зверски. Радваш ли се? Огледах се и какво мислиш, че видях? И тримата бяха с физиономии на престъпници, но двама от тях си бяха и много близки, ако разбираш какво имам предвид. Те много ми се зарадваха и веднага решиха да ме пробват. Защо ли? Ще ти кажа. Защото за тях аз бях като девственица, попаднала в поделение. Интересува ли те после какво стана?

Жената мълчеше. Но го гледаше внимателно, въпреки че маската отново стоеше плътно върху лицето му. Тя не разбираше защо я носи, след като й се разкри. А той я носеше, за да не може лицето му да го издаде, тъй като всичко, което правеше, за него беше нещо отвратително, но трябваше да го свърши, макар с погнуса, нямаше избор.

— Добре, въпреки че мълчиш, ще ти кажа какво искаха от мен. Понеже съм новак и изглеждам като младенец, щял съм тази нощ да бъда тяхната играчка, а те умеели да си играят с девици като мен. Третият не беше педераст, но с интерес наблюдаваше какво ще стане. Е, стана. И не, надзирателите не ме спасиха, а трябваше сам да се оправям с двама педали, отгоре на всичкото и наркомани. Нямам нищо против гейовете, но не понасям педерастите. И ти си знаела, че ме пращаш в подобен коптор, където да стана държанка на някой престъпник. Е, този път не се получи, макар че знам ли, ако всички жени са като теб, по-добре да обърна резбата. Знаеш ли, че комбинацията от наркоман и педераст е умопомрачителна. А когато са двама, тогава ситуацията е кажи-речи неспасяема. Аз разполагах с един недъгав крак, цицина на главата, която постоянно нарастваше, и главоболие, което все едно беше събрано от всички жени по света, на които не им се прави секс. През първия половин час двете меки китки ми обясняваха колко много ще се забавляваме, само да съм послушничък и какви свирки щели да ме научат, че после нямало съм да имам равен на себе си. След това неочаквано и в синхрон нападнаха.

Въпреки тяхното очевидно желание да ме обучат на тънкостите на мъжките ласки, опасявам се, че не подходих с достатъчно разбиране към бедните хомофили. Вероятно на единия топките станаха на реване, а другият се размина, само предполагам, с няколко спукани или най-много счупени ребра. И всичко това се случи под погледите на скъпите „професионалисти“, работещи в ареста, на които, включително и аз, им плащаме заплатите. Та така, не успяха да ме научат на техните мурафети и си останах непросветен. Но друг на мое място можеше и да не прояви подобна неотзивчивост. И тогава какво? Гавра и извращения — това ли се предлага в арестите? След като виха като чакали известно време от другия ъгъл на килията, започнаха да си ближат раните, преносно и буквално. Отвратих се, повдигаше ми се, а те не спряха почти през цялата нощ. Не можех и да мигна, защото трябваше да внимавам за евентуален следващ набег. Казах ти, че сам трябваше да се оправям, но всъщност, ако онзи, третият, който приличаше на абсолютен дебил, не се трогна в най-кризисния миг, то надали щях толкова лесно да се измъкна от „ласките“. И знаеш ли, че той невъзмутимо наблюдаваше сценката, но като видя, че губя битката, се намеси подобаващо на моя страна, та сега да бъда тук, при теб, невредим и готов за събеседване. Чак сутринта, когато дойде новата смяна, ме потърсиха за изясняване на случая. Тук трябва да похваля младия следовател, който попита дали имам адвокат, или ще разчитам на служебен. Тогава веднага помолих да се свържат с моята адвокатка, която дойде за минути и ги попиля за това, че веднага не е била уведомена за моето задържане. Искаха да ми треснат след първите 24 часа арест, още 72, но не им се отвори парашутът. Все пак ми поискаха гаранция, все едно съм сериозен престъпник.

Трябва да ти кажа, че през цялата нощ, докато слушах любовните ласки на ония двамата, си мислех за теб и се молех час по-скоро да изляза и да те намеря. И ето, намерих те, а ти беше толкова добра да ми отвориш вратата, което ни даде възможност да бъдем заедно по-дълго. Но хайде, стига толкова съм ти разправял, че само губим време. Да започваме!

— Какво да започваме? — със слаб глас запита жената.

След като направи стотици кадри, откопча белезниците и нареди:

— Стани! Но без номера, разбрахме ли се?

— Моля те, остави ме!

— Разбира се, почти свършихме, но ми трябват още малко пози. Хайде, ставай!

Жената се изправи, той снимаше през цялото време, като акцентираше на интимните й части, но включваше лицето й. После взе маркер и написа на корема и на задника и името и длъжността и, за да може да ги заснеме. Жената сякаш се беше предала и покорно изпълняваше всички указания. Той усети отново замъгляването, което се беше появявало няколко пъти след тежкия удар с палка, който му нанесе единият от полицаите. При това замъгление почти губеше зрение и му трябваше известно време, за да го възстанови. Точно в този миг като че ли тя разбра и го ритна с всичка сила. Той политна назад, но в последния миг се вкопчи в крака на жената и я повлече с него. Започнаха да се борят. Жената се опита да го удари със свободното си коляно в слабините, но му провървя и коляното намери бедрото му. Очевидно, че тя имаше умения в бойните изкуства, защото успя доста да го притисне. Замъглението продължаваше да му пречи и той пипнешком се отбраняваше от налитащата и озверяла шефка на Службата по бежанците. Усети удар точно по надутата цицина и още повече му причерня. Тя търсеше слабите му места и знаеше, че главата в момента е едно от тях. Опита се да му бръкне с пръсти в очите и почти успя, но с голямо напрежение на мускулите си той извърна лице и пропусна целта. Удари я силно в корема, тя се сви за момент, но в следващата секунда като котка се изви и с всичка сила стовари лакът в чатала на мъжа.

Причерня му още повече, ако това въобще беше възможно. Болката за миг го парализира, но след това му падна пердето. Когато се осъзна, жената лежеше по корем, а неговото коляно беше върху нейния гръб и безмилостно плътно я притискаше към земята. Тя дишаше тежко, впрочем той също. В борбата бяха загубили доста енергия. Хвана я за косата и рязко и изви главата назад.

— Е? Наигра ли се?

Жената мълчеше, но й личеше, че изпитва болка. Мъжът се изправи, взе бастуна си и маската, която още в началото на борбата беше отхвръкнала. Погледна фотоапарата, погледна себе си и малко се притесни, цялото му лице беше в драскотини.

— Хайде! Без номера, изправи се да довършим работата си. За твое, а и за мое щастие, фотоапаратът не е повреден, така че няма да започваме фотосесията отначало.

И той отново започна да щрака кадър след кадър още докато жената лежеше на пода. Тя се изправи и застана пред него, а от изражението й струеше едновременно срам и омраза.

— Искам да ти обясня, че ти давам точно срок до утре на обяд да предприемеш всички действия за освобождаването на жената и дъщеричката й от ареста.

— Това е невъзможно — отговори бързо тя. — Няма как да се получи, те вече не са под моята еднолична власт.

— Ако не е възможно, тогава лошо за теб, кукло. Тези хубави снимчици ще бъдат изпратени до доста високопоставени хора точно на обяд, ако не бъдат пуснати. След един час ще ги изпратя до твоите подчинени в службата. След още един час, ако продължават да са затворени, снимките отиват към медиите. А накрая всичките ти прекрасни голотии ще бъдат публикувани в интернет, така че всеки, който желае, може да се наслади на твоя сексапил — макар вече леко да попрезрява, признавам, че още си те бива.

Жената пребледня и се разтрепери.

— Не, това няма да го направиш. Не е възможно да си толкова проклет.

— Ще го направя и още как. Можеш да ми се довериш напълно, сладурано. Мисля, че бях много ясен в условията си. Ще се случи точно така, както ти описах сценария. От теб зависи, аз опитах с добро, ти най-брутално ни измами, така че това е положението. И още нещо. След като ги освободиш, давам ти седмица Лейла и Амира да получат статут на бежанци. Всичките им документи са изрядни, така че няма никаква пречка да се сдобият с него. В случай че не го сториш, сценарият е същият.

— А ако изпълня условията ти, как мога да съм сигурна, че няма да направиш тези гнусотии, които ми описа току-що.

— Просто трябва да ми се довериш, кукличке. Други гаранции няма. Всъщност има, ти знаеш, че не съм боклук, за разлика от теб, нали? И че няма да престъпя думата си, както ти направи, без да ти мигне окото. Можеш да си сигурна, че тия твои прекрасни фотографии, на които си по евино облекло, няма да ги разпространя и така ще успееш да си запазиш поста и репутацията, защото в противен случай и двете отиват на кино, нали сама разбираш.

Жената кимна. След това той я сложи да седне на стол и доколкото можеше, внимателно я върза със свински опашки за него. Ако искаше да се придвижва, то трябваше да прави подскоци заедно със стола и според него щеше да й отнеме значително време, докато отиде до кухнята да вземе нож и да се освободи. Взе и двата мобилни телефона и без да се замисля, ги счупи, а останките потопи във ваната с вода, но не и без преди това да извади симкартите, да ги хвърли в тоалетната и да пусне водата. Изтръгна рутера от кабела, счупи го и неговите останки се озоваха при тези на телефоните във ваната. Преди да излезе, тръгна към лаптопа, но до този момент безстрастното наблюдение на жената се пропука и тя се замоли:

— Моля те, поне него не го чупи. Имам много важни неща вътре, които са ми необходими, включително и за изпълнение на твоите условия.

— Добре — след кратко колебание каза той — няма да го чупя, но ако нещо се обърка, освен това, което ти описах вече, ще дойда пак, където и да си. Ще дойда и ще ти го счупя в главата, а останките му ще ти ги напъхам…

Не довърши. След това напусна жилището.