Иван Янев
Феникс (24)

XXIII.
Моника действа

Партито беше в разгара си. Всички се забавляваха, едни танцуваха, други продължаваха да трупат кураж с още напитки. Моника, бившата жена на Ян, най-накрая реши, че е дошло време и покани шефа на танц. Той имаше благ характер, но изключителен бизнес нюх и ценеше своите служители. А тя му беше от най-лоялните подчинени, на които се доверяваше почти по всички въпроси.

— Все така добре танцуваш! — похвали го тя.

— Нормално е, след като съм с такава превъзходна жена и ненадмината танцьорка. Но вероятно ме покани на танц не за да оценяваш моята вдървеност спрямо твоето изящество? Или този път инстинктът ме е подвел?

— Не, не те е подвел. Не знам как точно да започна.

— Карай направо, Моника, знаем се от толкова години, така че директният подход е най-добрият.

— Добре. Помниш Ян, нали?

— Е, разбира се. Дори имам добро мнение за него, въпреки че ти би искала да го видиш размазан, ако не се лъжа.

— Не е точно така. Но той ме изостави, така че няма да му простя.

— Ако не бъркам, ти го изостави.

— Да, но той ме провокира и вината е изцяло негова! Точка!

— Добре. Добре — успокоително каза мъжът. Знаеше, че една жена, като реши нещо, единствено можеш да се съгласиш с нея, но не и да я убедиш в противното. Имаше зад гърба си неизчерпаем опит и отдавна спря да търси съвпадение на логиката с някои дамски мнения. — Та какво за Ян?

— Става дума за това, че иска да назначим към нашата фирма една бежанка, която към този момент вече е с изтекла регистрация за престой в държавата. Той прави всичко по силите си да й помогне, защото твърди, че в противен случай тя ще бъде екстрадирана обратно, а там я чака, отново според него, сигурна смърт. Оправил е всичките документи, но ако има и договор, че работи тук, тогава нещата придобиват много благоприятен характер за нея.

Моника замълча за известно време, после продължи:

— И толкова се е вманиачил в тази работа, че дори, кретенът му с кретен, нотариално е обещал, че ще се омъжи за тая бежанска курва.

— Това е много интересно. Но не разбирам, след като очевидно искаш най-малкото да го изкормиш, защо желаеш да му помогнеш? Ревнуваш ли?

— Не знам. Искам да кажа, че не знам защо искам да му помогна. Може би защото той е кретен, но не е мошеник и съм сигурна, че прави всичко по силите си да помогне на тази жена. Винаги се е подхлъзвал по разни подобни каузи, за които само той си има обяснение.

— Ако приемем, че ще я назначим, дори и фиктивно, то като каква ще бъде?

— Тя е с английска филология и предвид нашата дейност, спокойно може да се води редактор на английските текстове. Излишно е да казвам, че той ще поеме всички разходи по договора.

— Знаеш ли, че трябва да я видя тази жена. Ние наистина имаме нужда от подобен специалист, така че договорът може и да не е фиктивен. Само трябва да ти кажа, че носиш цялата отговорност в случай на провал, както и всички позитиви, ако се стигне до успех. Но като се замисля, щом Ян нотариално е поел ангажимент да я вземе за жена, тогава по всяка вероятност нещата са сериозни.

— Да, обещал е глупакът, макар че ми каза, че това е фиктивно, но не му вярвам. Винаги е залитал по разни хубавички курвета. И съм сигурен, че и тук няма да се размине без…

— Ти виждала ли си я?

— Само на снимка. И признавам, че този път вкусът му си го бива. Но това не ме прави по-спокойна.

— Нали вече това е минало, защо продължаваш да му се ядосваш?

— Защото му вярвах. Той за мен беше олицетворение на солидност и непоклатимост.

— Разбирам, но на всеки мъж може да се случи да се сблъска с някоя друга жена.

— А, не! Кой каквото си надроби, да си го сърба! Аз никога няма да му простя, така че по тази тема толкова. Кажи за бежанката! Поемам, разбира се, цялата отговорност.

— Съгласен съм. Но пак ти казвам, че искам да я видя, защото бихме могли да я наемем съвсем реално. Оправи формалностите и направи договора.

— Сега ще му се обадя утре сутринта да дойде и да сключим договора.

Вече танцуваха трета песен, но щом свърши, се разделиха и тя излезе навън да се обади по телефона. Не успя да се свърже. Опитваше през известно време, но без успех. Ядосваше се, че хем я беше набъркал в някаква негова каша, хем сега не си вдигаше телефона.