Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Иван Янев

Заглавие: Феникс

Издание: първо

Издател: Фабрика за книги

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Дайрект Сървисиз

Редактор: Даниела Младенова

Коректор: Мария Гильова

ISBN: 978-619-230-045-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13549

История

  1. — Добавяне

XXX.
„Завръщането“ на Ян

— Е, как ти се стори погребението?

— Чак аз се развълнувах. Доста добро, ако не се лъжа. Браво, Отшелник, трябвало е да завършиш театрално изкуство! — ведро каза Ян.

— Да, мисля, че се получи на ниво. Сега надали някой би се усъмнил, че си някъде там и се радваш на живота.

* * *

Като насън видя, че го качват в линейка. След това отново за кратко съзнанието го посети. Лежеше на количка очевидно в спешното, а около него се суетеше множество с бели престилки. Почистваха му главата от стичащата се кръв. Очевидно я беше наранил при падането. След това отново загуби духа си, но това беше за последно. Когато се свести, лежеше в болнична стая и наоколо нямаше никого. Опита се да се размърда, но не се получи. Можеше да движи единствено ръцете си и много малко да върти главата си. Изтръпна:

— Ужас. Да не съм парализиран?

Запита се, но като не можеше да си отговори на този въпрос, приготви се да чака, поне това умееше да прави. Не усещаше болки, което със сигурност означаваше, че беше натъпкан с обезболяващи.

В стаята влезе лекар. Той беше по-млад от пациента с може би около две-три години. Изглеждаше, че наближаваше 40-те.

— Здравейте — каза докторът.

— Здравейте — отговори лежащият.

— Положението не е много розово — продължи докторът. — Но сега ще се опитам да ви обясня възможно най-изчерпателно. Вие сте пронизан с нож от чужденец, по всяка вероятност ислямски екстремист. Бил е ликвидиран мигновено от полицията, която тъкмо се е готвила да го задържи.

— Но очевидно е закъсняла с минута-две.

— Да, за ваше и наше съжаление.

Лекарят излезе.

Влезе една сестра, която му подаде найлоново пликче с нещата, които бяха прибрали от джобовете му. Той поблагодари и се зае с проучването на торбичката. Намери това, което в момента му беше най-необходимо, а именно телефона.

Болният се усмихна, че все пак има късмет въпреки всичко и набра — не без да си причини болка — един от малкото телефонни номера, които бяха в паметта на телефона.

— Ако желаете, след звуковия сигнал оставете съобщение — чу той в слушалката. Изпсува наум и след сигнала продължи на глас:

— Отшелник, имам остра необходимост от теб. — Той продължи да говори и накратко разказа какво се е случило и къде е. Прекъсна връзката и въздъхна дълбоко или по-скоро се опита да го направи, но остра болка го секна. Затвори очи и се опита да изпразни съзнанието си от всичко. Но не успя съвсем. Като на лента се върнаха миговете, откогато изпрати Лейла и Амира, а след това излезе от летището. После нищо не помнеше.

Унесе се и заспа, но това не беше сън, а някакво полусънно състояние. Разнасяха го от зала в зала, правеха му някакви манипулации, гледаха го на някакви апарати, но той не си даваше сметка за нищо, не можеше нито да пита, нито да разбира какво се говореше около него.

Когато излезе от това състояние, отново беше сам в същата стая. И пак, както преди, същият доктор влезе и го поздрави.

— Вашият познат дойде и всичко е наред. Оказа се, че имаме общи близки. Не се притеснявайте, всичко ще бъде наред! — лекарят наблегна на последната фраза и излезе.

* * *

След известна пауза, докато си спомняше всичко около своето лечение и тайно отиване при Лейла и Амира, Ян каза:

— Отшелник, не знам какво да кажа. Организира толкова добре нещата, сега на живо по интернет ме направи съпричастен към собственото ми квазипогребение. Преди това, благодарение на теб, успях да се възстановя от наръгването, а след това така умело да инсценираш смъртта ми, докато пътувах към Лейла. И знаеш ли, Лейла в утробата си носи дете, нашето дете. Това дете е заченато на твоята територия, в твоята гора, сред най-прекрасната природа на света. Но още не знам ще мога ли да обичам, или съм душевно кастриран.

— Трябва вече да се успокоиш. Този кошмар в огромната си част вече е в миналото, а е напът и изцяло да приключи. Проф. Менгеленски е арестуван, а усилено се говори, че целият медицински комплекс „Райска градина“ ще бъде конфискуван в полза на държавата, тъй като почти изцяло е изграден с финансови средства, чийто произход е неясен. Или пък е прекалено ясен. Това място е било много добре планирано и не е имало никакво слабо място от стратегическа гледна точка. Това, което ни се струваше за най-лесно като достъп, откъм езерото, се оказа, че е било най-добре защитено, тъй като охраната е била осигурена от техника и двойка крокодили, които са били добре гледани и добре са си живеели в нещо като водна клетка: откъм сушата — отвесен бряг, а откъм водата — дебела мрежа, хем крокодилите да не избягат, хем евентуалните пришълци да не могат току-така да достигнат до брега. Така че трябва да си извънредно радостен, че успя въобще да се измъкнеш оттам. Вярно е, че тогава в бързината и напрежението, допуснахме невероятна слабост, като не прибрахме въжето, с което се прехвърли през мрежата, но тук късметът ни покри и никой от разследващите не му обърна внимание. Но все пак не бива да допускаме повече слабости и веднага щом приключим този разговор, извади симкартата, счупи я и парчетата ги изхвърли в канализацията. Сега да продължа с докладването. Групировката, която отвлече Лейла и Амира също е на топло. Доказателствата, които ги заковаха, бяха в хард диска, който взехме от бърлогата им. Разследването около убийството на министъра и председателя на парламентарната комисия доста затихна, защото започнаха да изскачат ужасяващи неща за тези двамата и единственият начин да не се компрометират големите партии е да не си дават зор в разследването, което по мое мнение в близко бъдеще ще бъде прекратено. Виждаш, че в крайна сметка, войната беше спечелена.

— Прав си, че войната е спечелена, но само тази война. Има още много войни за водене, но съм смъртно уморен, напълно съм изчерпан. Дори не знам как успяхме да победим тази гигантска машинация. Но от онзи момент, когато за първи път чух, че законът за евтаназията на практика ще послужи за осигуряване на човешки органи за платежоспособния черен пазар, тогава нещо у мен се скъса и се посветих на тази кауза безрезервно. Помниш майка ми, Отшелник, помниш какви мъки трябваше да търпи заради отвратителния рак. Да, тогава вярвах, че евтаназията е за нея единственото адекватно решение. Но да се подмамват хора, за да биват евтаназирани, а органите им продавани като в кланица… Това не. Представих си, че майка ми можеше да бъде там, при тях, ако беше поживяла още малко. Когато подкрепях законопроекта, пред мен винаги изпъкваше нейното изтерзано и до неузнаваемост променено от болката лице. Защото разните химио- и лъчетерапии, буквално я съсипаха, а болката ставаше все по-голяма. Ракът разяжда физиката, но и психиката. Това е ужасяващо, а когато се случва с твой любим човек, ти се побъркваш, безсилието те унищожава заедно с него. Ето защо напълно бях за възможността за евтаназия за тези, които нямат шанс и изпитват неописуеми болки. Но след това, когато разбрах мракобесните им планове, че уж ще евтаназират безнадеждно болни, а всъщност ще въртят бизнес с човешки органи по един безпардонен и гнусен начин, нищо не можеше да ме спре, защото лицето на майка ми ме преследваше и сякаш ми казваше: „Не се меси в божите работи! Всеки ще си иде, когато му е писано. Няма нужда от принудително отнемане на човешки живот“. А после… после платих скъпо и прескъпо за това си видение и увлечение. Колкото можах, направих, който може повече, нека да продължи. Дано занапред да се появи възможност за неизлечимо болните да сложат край на мъките си, когато те решат, но не и при подобна престъпна схема и при подобни изверги.

— Сега се посвети на себе си и на началото, което е пред теб. Никога не е късно за още едно начало. Имаш право да бъдеш щастлив. Ти го заслужаваш. Трябва най-после да си щастлив и да си живееш живота. Забрави миналото, което ти донесе толкова болка, толкова разочарования. Дай всичко от себе си на това момиче.

— Не знам какво стана, но сигурно съдбата си знае работата. Срещнах Лейла и някак си и двамата се сляхме един с друг и мисля, че вече сме по-скоро едно цяло, а не две отделни части. А бях убеден, че повече никоя жена няма да допусна близо до себе си, камо ли да я пусна вътре у мен. Ще направя всичко по силите си. Няма да се щадя. Но дали ще съумея да й дам това, което тя заслужава? Дали съм способен още на чувства и любов? А ти? Ти какво ще правиш?

— Знаеш ли, аз си имам природата, без която не мога да живея, която ме прави щастлив. А и сякаш сега открих жена, която желае да сподели тази моя страст, да сподели живота ми сред природата. Това е Лора, медицинската сестра. Тя се оказа добро момиче. В началото й причиних много стрес, но сега, сега мисля, че мога да съм й полезен, а и тя сякаш иска да бъде с мен. Има малко дете, което се нуждае от сигурна ръка. Така че… — Отшелника не довърши, но и нямаше нужда.

— Това е страхотно! — прозвуча радостно гласът на Ян в слушалката на мобилния телефон. — Ти също заслужаваш, дори повече от всички заслужаваш да си щастлив.

— Не ме мисли мен! Ако искаш аз да съм щастлив, тогава бъди ти щастлив и бъдете честити с Лейла и Амира, и детето ви, което е напът!

— Благодаря ти, Отшелник! Благодаря ти, татко!