Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Иван Янев

Заглавие: Феникс

Издание: първо

Издател: Фабрика за книги

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Дайрект Сървисиз

Редактор: Даниела Младенова

Коректор: Мария Гильова

ISBN: 978-619-230-045-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13549

История

  1. — Добавяне

IV.
Неговият спомен

И тогава се появи. Чу ръмженето и видя връхлитащия джип. Държеше детето за ръка, инстинктивният му порив беше да го предпази, но за част от секундата разбра, че няма никакъв шанс за това. В следващия миг настана безтегловност и тъмнина.

„Добре ли сте?“ — думите го върнаха отново в реалността. Тя го гледаше втренчено и той разбра, че отново кошмарният спомен го беше завладял. Това видение го съпътстваше постоянно. И всеки път, щом се появеше, все едно изгубваше съзнание. Не можа тогава да предпази детето, а самият той оцеля с цената на много рани и фрактури. Но докторите проявиха забележително творчество и успяха да го закърпят и да го заковат така, че отново заприлича на човек.

— Извинете ме! Спомних си нещо.

— Не е приятно, нали? Изражението ви ясно говореше за това.

— Да, така е. Не само че не е приятно, а това е нещо, което трудно мога да опиша, и още по-трудно да се владея, когато ме връхлети. По-силно е от мен.

— Знаете ли, аз също имам такива неприятни спомени, които твърде често ме навестяват и ме вадят от равновесие. Един такъв кошмар ме обсеби, когато влязох тук, в това кафене. Бях на крачка да се обърна и да се върна при водния ад. Но за щастие, не го направих, присъствието на детето ми помогна и заради него продължих след вас.

— Правилно сте постъпили наистина. Няма как да ви го докажа, но в моята компания няма от какво да се притеснявате. И знам, че така говорят всички мошеници, но надявам се, че го чувствате с интуицията си и разбирате, че не съм човек, който причинява злини. Или поне осъзнати такива.

— Не мога да отрека, че се чувствам добре тук. Също не мога да отрека, че на вас не гледам, както на всички ония мъже, които срещах последно време и които единствено искаха да се възползват от това, че съм жена.

— Да, това вероятно може да се сметне за логично особено когато имаш работа с първични създания. Тоест да е водещото, а иначе, ако не се лъжа, няма нищо ненормално в това да пожелаеш някоя привлекателна представителка на човечеството, каквато безспорно сте вие — с усмивка отбеляза той.