Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (76)

II

Полидорус се взираше през пролуката между издатините на парапета. Тракийците се събираха в сенките между сградите. Усети как гневът се плъзва по него, но го удържа. Вчера родителите на Касила най-сетне се бяха съгласили на сватбата им — в немалка степен заради намесата на Лаодика. Тя бе посетила дома им, за да поговори с майката на Касила. Освен това занесла дар на бащата — златен бокал, украсен с червени скъпоценни камъни. Тази здрава връзка с благородниците накрая го спечели. Касила бе преизпълнена от щастие, а Полидорус се смяташе за най-щастливия човек на света.

Сега имаше чувството, че участва в някаква мрачна шега на боговете. Полидорус не беше глупак. Не разполагаха с достатъчно хора да защитят двореца дори от тракийците, а какво оставаше за микенците. Веднъж щом наемниците съберяха достатъчно стълби да щурмуват стените, битката щеше да е практически приключила. Боят щеше да е свиреп и кървав, а орлите щяха да вземат ужасяваща цена от врага, но резултатът бе предрешен. Касила щеше да скърби за него, разбира се, но тя беше млада и баща й щеше да й намери друг ухажор.

Аргуриос се качи на стената и застана до него.

— Някакво движение?

— Събират се. Още не съм видял никакви микенци.

— Те ще дойдат, когато се отворят портите.

— Какъв е бойният ни план? — попита Полидорус.

— Ще ги задържим тук за известно време, а после ще отстъпим в самия дворец.

— Вратите са здрави — отбеляза войникът. — Но няма да издържат дълго.

— Няма и да се наложи — отвърна Аргуриос. — Не възнамерявам да ги затварям. Искам врагът да се концентрира около тези врати. Ще ги ударим отгоре и ще ги задържим в портала.

— Но ако ги залостим, ще имаме още време, нали?

— Да — съгласи се микенецът. — Това също ще намали бойния дух на онези вътре, докато слушат ударите на брадвите по дървото. По-добре да се изправиш срещу врага очи в очи. Баща ми казваше, че стена от мъже е по-здрава от стена от камък. Виждал съм тази истина в много битки.

Полидорус вдигна глава и се вгледа в мрака. Една стрела удари укреплението близо до него и отскочи встрани.

— Всички ще измрете тази нощ! — долетя вик от сенките.

Последваха го пронизителните бойни крясъци на тракийците.

После се чу друг глас:

— Тук ли си, предателю Аргуриос?

— Тук съм, пале! — извика в отговор микенецът.

— Това ме радва! Скоро ще те видя.

— Не и докато държа меч в ръката си, безгръбначен червей. Познавам те, Коланос. Ще се криеш в сенките, докато по-смелите мъже умират заради теб. — Той се наведе към Полидорус. — Приготви се! Идват!

Войникът вдигна фригийския си лък и сложи стрела на тетивата. Орлите по цялата стена го последваха.

Внезапно се разнесе звук от тичащи крака и тракийците отново изпълниха въздуха с бойните си викове.

Орлите се изправиха и запратиха един залп в нападателите. Полидорус стреля втори път и видя как един мъж, влачещ стълба, падна на земята. Другарите му обаче поеха товара. Залп след залп се удряше в тракийците, но стрелците бяха твърде малко, за да спрат атаката. Няколко десетки стълби издрънчаха в стената. Една вражеска стрела отскочи от нагръдника на Полидорус. Друга изсъска край лицето му.

После тракийците започнаха да нападат стените. Той хвърли лъка си, извади листовидния къс меч и вдигна щита си. До него Аргуриос също чакаше с оръжие в ръка.

— Отдръпни се леко — каза той спокойно. — Дай ми повече място за бой.

Полидорус се отдръпна надясно.

Първият тракиец ги достигна. Войникът скочи напред и заби меча си в лицето на мъжа. Врагът отчаяно се опита да се прехвърли от другата страна на стената, но Полидорус го удари отново и той падна. Сега нощта се изпълни от звуците на битката, крясъци от болка и ярост, дрънченето на мечове и щитове. Няколко война прехвърлиха укреплението вдясно от Полидорус. Той ги атакува, забивайки меча си в гърдите на първия. Острието влезе надълбоко и се заклещи. Неспособен да го извади, той блъсна мъжа от стената на двора долу. После засили щита си в лицето на втория. Аргуриос се появи до него, проправяйки си път със смъртоносни удари. Микенецът вдигна един паднал меч и го хвърли на Полидорус, а после извъртя, за да посрещне нов нападател.

По цялата стена тракийците печелеха позиции. Орлите не отстъпваха, а се биеха с неуморима смелост. Полидорус огледа парапета и видя, че около една трета от хората му са паднали. После Хеликаон и още тридесетина орли дотичаха през двора. Те се качиха по стълбите, за да се включат в боя. Леко бронираните тракийци започнаха да отстъпват. Някой дори скочиха от стените на улицата. Други, вече слизащи по стълбите, също заскачаха. Полидорус остави щита си да падне, грабна лъка и стреля в гърбовете на бягащите.

Обзе го неконтролируема радост. Беше жив и бе победил.

Аргуриос се приближи до него.

— Отведи ранените в мегарона и вземи всички оръжия и брони на мъртвите. Също така събери мечовете и копията на врага. Направи го бързо, защото няма да имаме много време преди следващата атака.

— Ще ги надвием отново — отвърна войникът. — Ние сме орлите и сме неуязвими.

По-възрастният мъж го изгледа отблизо.

— Това беше само първата атака. Сега ще дойдат повече, по-бързо и по-свирепо. Огледай се. Изгубихме четиринадесет мъже, а шестима са ранени. Половината от бойците по стената. Следващия път ще ни пометат. Затова и следващия път няма да бъдем тук. А сега изпълнявай.

Полидорус преодоля възбудата. Той се втурна по стълбите, като раздаваше заповеди по пътя си. Други хора заизлизаха от мегарона, за да помогнат в събирането на оръжията. Аргуриос тръгна по парапета, а от време на време край него прелиташе по някоя стрела…