Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (64)

III

Малко преди мръкване една закачулена и обгърната с наметало фигура се промъкна през Дарданската порта в Долния град. Един от стражите мерна лицето на мъжа и се обърна да сподели нещо с другаря си, но той се намираше по средата на един добър виц за хет, кон и магаре, така че първият войник се засмя и не каза нищо. В крайна сметка нямаше смисъл да разпитват всеки, който излиза от цитаделата.

Закачуленият се насочи към източната част на града, където инженерите дълбаеха широк защитен ров, предвиден да спира настъпващи коне и колесници. Къщите край него бяха опразнени, за да не пречат обитателите им на работата. Но изкопите бяха разкрили множество погребални делви отпреди много поколения, които сега трябваше да бъдат внимателно изровени и преместени на друго място, югоизточно от града.

На светлината на сивкавия здрач мъжът откри бяла къща с жълт знак като следа от лапа на вратата. Той се огледа и бързо влезе в изоставеното жилище. Зачака в сенките. Не след дълго към него се присъединиха още двамина.

— Тук ли си? — попита тихо мъж с червеникава коса.

Закачуленият излезе от сенките.

— Тук съм, Ерекос.

Гласът на микенския посланик издаваше напрежението му:

— Без имена, принце, моля те.

Другият мъж изсумтя.

— Това скривалище е добре избрано. На сто крачки околовръст няма никой. Боят се, че призраците на умрелите бродят около тази местност.

— Може и да са прави — каза нервно посланикът.

— Нека не губим време в религиозни спорове — отсече третият висок белокос войн. — Смъртта на Хектор е дар от боговете. Трябва да използваме този шанс.

Последва тишина.

— Ами хетите, Коланос? — попита студено закачуленият. — Мислиш ли, че можем да разпалим бунт, докато императорът е в Троя? Имаш ли представа какви войски могат да събере синовете му? А те ще пропищят от радост при такава възможност. Независимостта на града зависи от три прости факта. Плащаме огромни данъци, за да финансираме хетските войни, далеч сме от центъра на империята им и пращаме най-добрите си войни да им помагат. Но мнозина гледат на Троя огромна завист и алчност. Не бива да ги обиждаме или да им даваме възможност да поискат погрома ни.

— Всичко това е истина, принце — намеси се Ерекос. — Но дори и да изчакаме оттеглянето на императора, той няма ли да прати мъже на помощ на Приам?

— Не и ако царят е мъртъв — каза закачуленият. — Добре известно е, че Хатусилис не го обича много. Кой ли изобщо го обича? Императорът има много по-важни грижи от домашните проблеми на Троя. Хетската армия си тръгва на разсъмване. Когато Хатусилис чуе, че Приам е умрял, ще пратя вестоносец, който да го увери в моята вярност. Вярвам, че ще я приеме. Трябва да бъдем търпеливи и да изчакаме още девет дни.

— За теб е лесно да си търпелив в двореца си — изсъска Коланос. — Но е далеч по-трудно да криеш четири галери близо до брега толкова дълго време.

— Лесно? — възкликна закачуленият. — Нищо в това начинание няма да бъде лесно. Имам верни войски… но тази вярност ще залинее, когато почнат убийствата. Лесно? Мислиш ли, че е лесно да победи орлите? Всеки от тях е участвал в много битки. Били са повишени заради смелостта и способностите си. Обучавани са от Хектор.

— И ще умрат също като него. Никога преди не са се изправяли срещу микенски войни — отвърна Коланос. — А водя най-добрите с мен. Непобедими. Орлите ще паднат.

— Дано си прав — каза принцът. — Ще имаме и предимството на изненадата. Но въпреки това е жизненоважно да не се отклоняваме от плана. Ако изключим орлите, единствените хора, които ще умрат, трябва да са онези, които са в мегарона по време на атаката. Приам и онези негови синове и съветници, които са наоколо. Смъртта им трябва да е бърза, а дворецът — превзет преди разсъмване.

— И защо да чакаме девет дни? — попита Ерекос. — Толкова много ли ти трябва?

— Царят постоянно сменя войските, които пазят Горния град — отвърна принцът. — Трябва ми време, за да съм сигурен, че и двата отряда ще са ми верни.

— С две хиляди войника срещу стотина орли, защо изобщо се тревожиш? — попита Коланос.

— Няма да имам две хиляди войника. Трябва да разбереш сложността на всичко това, Коланос. Моят отряд ще се бие за мен безропотно. Другите троянски войски ще ми служат вярно, щом стана цар. Мъжете, пазещи стените, ще изпълняват заповедите на един от моите хора. Той ще подсигури портите да се затворят и никой да не мърда от поста си. Но дори той може да им нареди да нападнат двореца и да убият царя. Защо ми трябваш ти и хората ти? Защото троянските войски не бива да се използват за убиването на Приам и синовете му. Моят отряд ще задържи двете дворцови порти и стените и ще се пребори с орлите. После, когато царят и последователите му са изолирани в двореца, твоите микенци ще нападнат мегарона и ще избият всички.

— Ами царските дъщери и жените в двореца? — попита Коланос.

— Хората ти могат да се забавляват със слугите. Но не бива да наранявате благородничките по никакъв начин. Забавлявайте се с останалите както намерите за добре. Има обаче една жена на име Андромаха. Висока е, с дълга червена коса и прокълната с твърде много гордост. Сигурен съм, че хората ти ще намерят начин да я смирят. Ще се радвам да я чуя как се моли.

— Така и ще бъде. Обещавам ти — каза Коланос. — Няма нищо толкова сладко след битката, колкото писъците на пленени жени.

— Мислите за изнасилвания трябва да останат за след победата — каза Ерекос. — Кажи ми, принце, какво ще стане с останалите войски в близост до града? Казармите в Долния град разполагат с огромно количество бойци, а в равнината, Симоея има и конници.

Принцът се усмихна.

— Както казах, портите ще са затворени до съмване. Познавам генералите на другите войски. Те ще ми се закълнат във вярност… ако Приам е мъртъв.

— Мога ли да поискам една услуга? — попита Коланос.

— Разбира се.

— Искам предателят Аргуриос да бъде поканен в мегарона в тази нощ.

— Луд ли си? — извика Ерекос. — Искаш най-великият войн на Микена да стои насреща ни?

Белокосият се засмя.

— Но той ще е невъоръжен. Нали, принце?

— Да. Всички оръжия ще останат при портата. Царят не допуска мечове и кинжали около себе си.

Ала Ерекос не се успокои.

— Той беше невъоръжен и когато надви петима въоръжени убийци. Струва ми се, че рискът не е оправдан. Мнозина от войните край теб все още го уважават много. Моля те, оттегли желанието си, Коланос.

— Цар Агамемнон го иска мъртъв — отвърна микенецът. — Иска го убит от неговите някогашни другари. Наказанието ще е достойно за предателството му. Няма да оттегля желанието си. Какво ще кажеш, принце?

— Съгласен съм с Ерекос. Но ако държиш, ще се погрижа.

— Държа.

— Значи ще бъде сторено.