Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (37)

I

Последния път, когато Хелиакон стъпи на плажа под Троя, Зидантас беше до него. Пътуваха към Кипър, за да отведат „Ксантос“ на първото му плаване. Сега му се струваше, че оттогава са минали векове.

Корабът беше разтоварен, а товарът — отнесен до складовете. Сезонът приключваше и на брега имаше малко търговци. „Ксантос“ щеше да потегли на север към Дардания много по-лек отпреди. Екипажът получи платата си и двадесет и осем гребци обявиха намерението си да напуснат кораба. Ониакус претърсваше таверните, за да открие нови хора, който да управляват кораба по пътя към дома.

Хеликаон обхвана залива с поглед и видя Одисей и екипажа му, който подготвяше „Пенелопа“ за потегляне. Старият кораб се плъзна грациозно във водата и мъжете се изкатериха бързо на борда. Одисей сега раздаваше заповеди. За миг на Хеликаон му се прииска годините да се стопят и той също да се озове на борда на „Пенелопа“, на път през Великата зеленина, за да презимува в Итака. Тогава животът изглеждаше толкова прост — тревогите му бяха малки, а проблемите — лесни за разрешаване: скъсаното платно, което можеше да се зашие, разранените длани, които можеха да се превържат.

По-рано тази сутрин поседя малко на плажа с приятеля си. Това бе първата им среща след битката извън Залива на сините сови. Одисей му разказа за проблемите на Ксандер, а после помълчаха известно време.

— Не каза нищо за Зидантас — отбеляза накрая царят на Итака.

— Той е мъртъв. Какво друго има за казване?

Одисей го погледна Внимателно.

— Спомняш ли си как ти говорих за изгубения герой и нуждата да го намериш?

— Разбира се. Тогава бях слабо и изплашено момче. Но него отдавна го няма.

— Изплашено да, но не и слабо. Интелигентно и съзерцателно. А също така нежно и чувствително. Понякога е нужно да търсиш и него.

Хеликаон се засмя насилено. Звукът беше неприятен.

— То не може да оцелее в моя свят.

Одисей поклати глава.

— Твоят свят е пълен със свирепи хора, които са много героични с меч и щит, готови да си проправят път с клане към всяка плячка, която пожелаят. Нима не виждаш, че именно момчето в теб те спира да станеш като тях? Не го губи от поглед, Хеликаон.

— То щеше ли да унищожи галерите на Коланос? Щеше ли да надвие Алектруон и да преживее предателството в Залива на сините сови?

— Не, нямаше — сопна се Одисей. — Нито щеше да изгори живи петдесет или повече невъоръжени и завързани мъже. Какво точно искаш — да победиш Коланос или да станеш Коланос?

Хеликаон се вбеси от този изблик на приятеля си.

— Как можеш да кажеш това? Не знаеш какво се случва в сърцето ми!

— А кой знае? — не му остана длъжен Одисей. — Ти си го прибрал зад непробиваема броня. И винаги си го държал там.

— Нямам нужда да слушам това — каза Хеликаон и се изправи.

Царят на Итака стана с него.

— Колко приятели имаш, Хеликаон? Обичам те като собствен син и виждам, че грешиш. Аз виждам какво става в сърцето ти. Виждам как страдаш и зная какво означаваше Вола за теб. Ти тъжиш и чувстваш, че нещо те разкъсва отвътре. Сънищата ти са измъчени, когато си буден, страдаш. Винаги го търсиш, очакваш да се появи при всяко обръщане. Искаш да се събудиш някоя сутрин и той да е наблизо, огромен като живота. И част от теб умира всеки път, когато отвориш очи и откриеш, че го няма.

Хеликаон се сви, докато ядът му се оттичаше като вода в пясъка.

— Как можеш да знаеш всичко това?

— Гледах как синът ми умира.

Одисей седна отново и се загледа в морето. Хеликаон остана прав за момент, после го последва.

— Съжалявам, Одисей. Бях забравил.

— Не си го познавал — грозният цар въздъхна. — Сега искаш ли да говориш за Вола?

— Не мога.

Одисей изглеждаше разочарован, но кимна.

— Разбирам. Един ден, приятелю, се надявам да се научиш как да отваряш сърцето си. Иначе винаги ще бъдеш сам. Но нека не говорим повече за това. Да се върнем на Коланос. Вероятно сега ще се покрие. Или ще се върне в Микена, или ще потърси убежище на пиратския остров, югозападно от Самотраки. Водите там са опасни и малко кораби рискуват да плават през тях по време на зимните бури. А дори да го сторят, там има укрепление и неколкостотин пирата, които го пазят.

— Познавам острова — каза Хеликаон. — „Пенелопа“ спря там при първото ми пътуване. Пиратите се струпаха около теб и ти им разказа история, която ги накара да се смеят, да плачат и да викат възторжено. Затрупаха те с подаръци. Още си мисля за това понякога. Сто жестоки варвари, които плачеха заради история за любов, чест и смелост.

— Да, добра нощ беше — отвърна Одисей. — Ако Коланос е там сега, ще бъде в безопасност през зимата. Но на пролет отново ще отплава.

— И аз ще го открия, Одисей.

— Очаквах го. Но по-важното е да се пазиш сега. Из Великата зеленина има много опитни убийци. Затова съм ти приготвил малък подарък.

Одисей бръкна в чантата си и извади туника от тъмнокафява кожа, която подаде на Хеликаон. Беше по-тежка от очакването и той усети нещо твърдо под меката кожа.

— Намерих я преди няколко години на Крит — обясни Одисей, докато приятелят му претегляше плата. Туниката бе дълга до коленете и покрита с коприна. — Ушита е хитро — добави царят. — Между коприната и кожата има тънки припокриващи се дискове от слонова кост. Ще спре всеки кинжал, макар да се съмнявам, че може да попречи на силен замах с меч, удар от брадва или добре насочена стрела от костен лък.

— Това е прекрасен дар, приятелю. Благодаря ти.

— Ха! Твърде ми е малка, така или иначе. Когато си на брега, я носи винаги и се опитвай да не бродиш сам из града.

— Ще внимавам — обеща Хеликаон. — Скоро отплаваме за Дардания. Прибера ли се у дома, ще съм заобиколен от верни войници.

— Както беше баща ти — изтъкна Одисей. — Не приемай никое място за безопасно. Също така не смятай, че верността е направена от камък.

— Зная.

— Естествено — измърмори царят с извинителен поглед. — Чу ли за Аргуриос?

— Не.

— Говори се, че е бил прогонен и обявен за престъпник. Казват, че си го купил.

Хеликаон поклати невярващо глава.

— Не можеш да купиш мъж като Аргуриос. Кой е способен да помисли такова нещо?

— Онези, които могат да бъдат купени — отвърна Одисей. — Съмнявам се да оцелее и месец. Колко време мислиш да останеш в Троя?

— Още няколко дни. Трябва да посетя Приам, а още също и няколко търговеца. Защо питаш?

— Нещо се мъти — каза по-възрастният мъж, докосвайки носа си. — В града цари безпокойство. Подозирам, че се готви нов дворцов преврат.

Хеликаон се засмя.

— В двореца винаги се готви преврат. Подозирам, че Приам се радва. Това дава на демоничния му ум нещо, с което да се занимава.

— Прав си — призна Одисей. — Той обича рисковете. Навремето познавах човек, който обичаше да се обзалага за всичко. Седеше под дърво и се хващаше на бас кой гълъб ще отлети пръв или кой делфин ще доплува до носа на кораба. Залозите му ставаха все по-големи и по-големи. Един ден заложи земите, конете, добитъка и кораба си на едно хвърляне на зарове. И ги изгуби.

— Мислиш, че Приам е същият глупак?

Одисей сви рамене.

— Човек, който обича рисковете, иска да се изпита. И всеки път, когато спечели, има нужда да увеличи риска. Приам има много признати синове и само няколко властови позиции, с които да ги дари. Не всеки от синовете му може да го наследи.

— Но той разполага с Хектор — изтъкна Хеликаон. — А Хектор никога не би предал баща си.

— Хектор има ключова роля във всичко това — отвърна Одисей. — Той е и обичан, и мразен. Всеки, който се надигне срещу Приам, трябва да се изправи срещу гнева на Хектор. Дори само това възпира гражданската война. Приам се е отчуждил от поне половината си военачалници и само боговете знаят от колцина от съветниците си. Отнема им титлите заради каприз и издига други на тяхното място. Забавлява се, като унижава всички около себе си. Синовете му твърде често са гълчани публично. Глупав човек. Ако Хектор падне в битка, това царство ще бъде разкъсано като старо платно по време на буря.

Хеликаон се засмя.

— Хектор няма да падне в никоя битка. Той е неуязвим. Ако корабът му потъне, той ще излезе от морето, яздейки някой от делфините на Посейдон.

Одисей също се засмя.

— Да, наистина излъчва божественост — усмивката му се стопи. — Но той не е бог, Хеликаон, а просто човек, макар и велик. А всички хора умират. Не искам да съм в Троя, ако това се случи.

— Няма да се случи. Боговете винаги са обичали Хектор.

— Дано татко Зевс чуе тези думи и ги превърне в истина — Одисей се изправи. — Трябва да се подготвяме за отплаване. Пази се, момчето ми.

Двамата се прегърнаха.

— Попътни ветрове и спокойни води, Одисей.

— Това ще е приятно разнообразие. Кажи ми, ще видиш ли Андромаха?

— Може би.

— Прекрасна жена. Харесвам я невероятно много. — Одисей се засмя. — Какво не бих дал да присъствам на първата й среща с Приам.

Хеликаон се замисли за троянския цар. Могъщ и тираничен, той искаше да се наложи на всеки, който се изправи пред него. После си спомни предизвикателния поглед на Андромаха.

— Да — съгласи се. — И аз бих искал да видя това.