Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (83) (Два гроба)

79.

Оберстгрупенфюрер^[1] Вулф Фишер си взе нова цигара. Предложи и на заместника си Шеерман и му я запали. Размяната на ролите му харесваше: това бе жест, който демонстрираше собствената му увереност, както и доверието му към капитана.

Отиде до прозореца, гледащ на запад над езерото, и вдигна бинокъла. Виждаше движещата се в кръгове лодка на Албан, както и плуващия Пендъргаст. Дори момчето да бе изпитвало някакво нежелание да убие баща си, сега от него нямаше и следа.

— Очарователно. Погледнете, оберфюрер.

Фишер се дръпна, за да направи място на заместника си, и зачака, като се наслаждаваше на превъзходния сирийски тютюн, отгледан и обработен в собствените им плантации — най-добрият тютюн в цяла Южна Америка.

— Да, наистина очарователно — каза Шеерман и свали бинокъла. — Албан изглежда готов за предизвикателството. А това е много окуражаващо.

Последва кратко мълчание.

— Ще видим дали е способен на това убийство.

— Сигурен съм, че е способен, mein Oberstgruppenführer. Потеклото и обучението му са безупречни.

Фишер не отговори. Истината бе, че последното изпитание тепърва предстоеше. Той вдиша цигарения дим и издиша през носа.

— Кажете ми, има ли оцелели от нашествениците?

— Нито един. Петима стигнаха до крепостта, но Албан и нашите войници са ги избили. Открихме и петте тела.

— Някакви жертви сред Бригадата на близнаците?

— Никакви. Макар че изгубихме доста редовни войници, над двайсет. Все още чакам окончателното преброяване на жертвите.

— Жалко. — Фишер взе отново бинокъла и погледна. Сякаш две деца си играеха в езерото — лодката описваше лениви кръгове, Пендъргаст се гмуркаше и плуваше под вода, после се подаваше за глътка въздух… От това разстояние всичко изглеждаше като на забавен кадър. Но изведнъж нещо се случи — лодката явно беше пробита и Пендъргаст заплува право към брега.

Логиката казваше на Фишер, че Пендъргаст не може да се сравнява със сина си — сина, който носеше всички най-добри гени на баща си, при това подсилени, без да е обременен с некачествените. И който беше обучаван от самото си раждане точно за такова предизвикателство.

— Ама че представление — каза той. — Дори римляните с техния Колизей биха ни завидели.

— Да, оберстгрупенфюрер.

Но онова досадно чувство, онази сянка на съмнение упорито отказваше да се махне и само се засили с проточването на двубоя във водата. Накрая Фишер заговори отново:

— Сигурен съм, че ако стигне брега, Пендъргаст ще се насочи към лагера на дефектните. Албан ще го преследва, разбира се, но за да избегнем евентуални проблеми, искам да мобилизирате група от редовните ни войници и Бригадата на близнаците, така и така са загрели. Прехвърлете ги през езерото. Искам да действат като подкрепление на Албан. За всеки случай. Просто застраховка, нали разбирате. — Опита се думите му да прозвучат небрежно.

— Веднага, оберстгрупенфюрер.

— Действайте.

Оберфюрер Шеерман отдаде отсечено чест и излезе. Фишер отново се обърна към прозореца и загледа малката драма в езерото. Сега Албан стоеше в лодката и стреляше — но не улучваше. Вярно, позицията беше крайно неудобна, лодката непрекъснато се клатушкаше под краката му и не му позволяваше да се прицели добре, а и слънцето светеше в очите му.

И все пак…