Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (37) (Два гроба)

33.

Алойзиъс Пендъргаст спря ролс-ройса на ъгъла на Бушуик авеню и Месерол стрийт в Бруклин. Според справката на таксиметровата компания именно тук таксито бе качило бягащото момче. Намираше се в стар, почти изоставен индустриален квартал, който тепърва ставаше свидетел на нашествието на креативни пионери, но си беше запазил грубите графити, боклука, сградите със заковани прозорци и черупките на изгорели коли. Обитателите на улицата бяха предимно клошари, хипстъри и странно изглеждащи младежи.

Докато слизаше от Сребърния призрак и го заключваше, Пендъргаст се набиваше на очи с черния си костюм. Тръгна с ръце в джобовете по Месерол. Беше следобед, ярката, но студена слънчева светлина се лееше върху паважа. Пред него се издигаше стар пивоварен комплекс от деветнайсети век, заемащ площ близо половин хектар. Над него се издигаше огромен склад за хмел, на който все още можеше да се различи името Ван Дам наред с датата на основаването — 1858.

Пивоварна. Без да знае, Тристрам беше описал точно такова място — дългия подземен тунел, в който се складират бъчвите, огромната тухлена пещ за изсушаване на хмела. Нямаше съмнение, че са го държали именно тук — и че похитителите му, Албан и нацистките му началници, са използвали пивоварната като база за онова, което са планирали.

Пендъргаст внимателно огледа сградата. Дори в този западнал район на Бруклин тя си оставаше чудесно място за недвижима собственост и затова прозорците и вратите й бяха грижливо заковани с дъски и ламарина. Две стари тежки заводски порти блокираха някогашния главен вход. Бяха затворени и в едната имаше врата за пешеходци, заключена с верига и допълнително заварена с две метални пръчки.

Пендъргаст приближи и огледа някои от по-малките второстепенни входове по разпадащата се фасада. Всички бяха повече или по-малко непристъпни. Когато спря при една врата да огледа ключалката й, чу зад себе си глас.

— Да ти се намират пари, приятел?

Пендъргаст се обърна и видя гърчав младеж, несъмнено пристрастен към хероина, който се взираше в него с пусти, жадни очи.

— Всъщност имам. — Пендъргаст бръкна в джоба си и извади двайсетдоларова банкнота. В мъртвите очи на младежа проблесна искра и той посегна към парите с треперещи пръсти.

— Искам да проникна в тази сграда — каза Пендъргаст, като дръпна бързо банкнотата. — Как може да стане?

Младежът го зяпна.

— Ти да не си крадец?

— Застрахователен агент съм.

Колебание, докато онзи се опитваше да мисли.

— Не може да се влезе, доколкото знам.

— Да, но ако исках да проникна вътре, как бих могъл да го направя?

Още един отчаян опит за мислене.

— Аз щях да отида отзад, където са релсите. И да прескоча оградата.

Пендъргаст му подаде банкнотата. Младежът я грабна и побърза да се отдалечи в тръс.

— Гледай да не те пипнат — извика през рамо.

Пендъргаст отиде до края на комплекса, зави на ъгъла и стигна до изоставено железопътно депо с ръждясващи контейнери и стари машини, оградени с телена ограда.

С едно-единствено движение, сякаш замахваше с бухалка, Пендъргаст се хвана за оградата, прехвърли се през нея и скочи от другата страна. Спря за момент, за да си оправи костюма. После тръгна през контейнерите и бурените покрай линията, водеща към задната част на пивоварната. Релсите изчезваха в комплекса под още едни метални порти. Докато приближаваше, Пендъргаст забеляза, че доста от бурените са смачкани и изпочупени от неотдавнашно преминаване на хора. По меката земя покрай линията имаше отпечатъци от обувки.

Пендъргаст последва следите през железопътната линия към малка врата в тухлената стена. Оказа се, че вратата е стара и масивна като останалите, но не бе заварена, пантите й бяха наскоро смазани и имаше нова месингова ключалка от непознат модел.

Ключалката се оказа предизвикателство и се наложи да използва всичките си инструменти и умения. За съжаление вдигна и малко шум, тъй като някои от зъбците трябваше да бъдат преодолени с груба сила.

Накрая ключалката се предаде, но Пендъргаст не отвори веднага вратата. Изчака почти десет минути с изваден пистолет. След това се долепи до стената и побутна вратата с крак. Отначало тя започна да се отваря безшумно, но после спря със силно стържене на метал.

Последва тишина.

Изминаха пет минути. Пендъргаст се шмугна вътре, метна се на пода, претърколи се и намери прикритие зад една ниска стена.

Отново тишина. Никой не извика предупредително. Никой не откри огън.

Изчака очите му да свикнат с полумрака. Намираше се в огромно помещение, осветено от многобройни дупки и пукнатини в покрива, през които влизаха ослепителни тънки като молив лъчи. Във въздуха лениво се рееха прашинки. Миришеше леко сладникаво, на пръст.

Явно тук се бе товарела стоката на пивоварната — железопътната линия минаваше през цялото помещение между рампи и разпадащи се кранове. В края й имаше стар вагон, излязъл от релсите, с ръждясал и частично паднал покрив.

До вагона имаше десетина метра открито пространство.

Пендъргаст рязко скочи и се хвърли напред, след което се метна под прикритието на вагона. От новата си позиция можеше да наблюдава вратата, през която бе влязъл, както и голямата сводеста порта в другия край на залата. Прашният бетонен под беше осеян с отпадъци, а в прахта можеха да се различат стъпки.

Пендъргаст се промъкна до края на вагона, притича бързо през още едно открито пространство, скри се зад една колона, после зад още една и скоро се озова до сводестата порта. Беше затворена, но не и заключена.

Пендъргаст извади от джоба си малко диодно фенерче, долепи го за пистолета си, завъртя се и с вдигнато оръжие се втурна пред вратата, като покриваше пространството пред себе си.

Намираше се не в помещение, а в дълъг студен тунел, явно навремето използван за складиране на бира, както можеше да се съди по няколкото купчини разпадащи се бъчви и безбройните плесенясали бирени бутилки.

Озадачаването му се засили. Би трябвало да са тук и да го чакат. Би трябвало да се досетят, че ще дойде. И въпреки това от тях нямаше и следа.

Стигна до края на тунела и се озова пред нов проход. Зад него се виждаше още едно огромно открито пространство, пронизано от тънки слънчеви лъчи. Единият ъгъл бе зает от огромна пещ за сушене на хмел.

Фенерчето освети следите по пода — събираха се около металната врата на пещта, която зееше отворена. Отгоре, непосредствено под засводения покрив, покрай стената минаваше тесен метален мост.

Долепен до стената, Пендъргаст стигна до място, откъдето можеше да погледне нагоре към пътеката. Очите му вече бяха напълно свикнали с полумрака и той видя, че тесният мост също е празен.

Продължи покрай стената към вратата на пещта. Приближи я с извадено оръжие; после се втурна покрай нея, спря от другата страна и я отвори още повече, за да я използва като щит срещу потенциални стрелци.

Не последва нищо освен силен стон на ръждиво желязо. Той освети вътрешността на пещта. Беше празна.

Стените бяха почернели от сажди, а подът бе осеян с остатъци от храна. В единия ъгъл имаше кофа. В стената бяха забити вериги с окови, а по обгорения тухлен под отдолу се виждаха малки петънца кръв. В друг ъгъл имаше мръсно одеяло без дюшек. В трети се търкаляха стари окървавени бинтове. Явно това е бил временният затвор на Тристрам.

Пендъргаст претърси методично боклуците, като от време на време прибираше по нещо в епруветка или пликче. Но така и не намери нищо интересно.

Излезе навън и започна да изследва подробно района. В една ниша откри мястото, където вероятно бе живял Албан — походно легло, празна бутилка за газов котлон, чиста кофа. Огледа наоколо, но всичко беше старателно почистено.

Знаели бяха, че ще дойде — и бяха изоставили скривалището си.

В друга ниша имаше груба дъсчена маса, на която имаше котлон, евтина кафеварка и чаша. Пендъргаст насочи лъча на фенерчето към земята и се опита да последва разбърканите отпечатъци от стъпки в търсене на други места, които биха могли да бъдат използвани. След като не откри нищо, се качи по несигурната метална стълба на мостчето и мина по него, търсейки скрити места. Нищо.

Отново се върна в нишата на Албан. След това огледа масата. Грубата повърхност бе покрита с петна от кафе и отпечатъци от чашата. Пендъргаст поднесе фенерчето към ръба на масата и започна да осветява повърхността под различни ъгли. На четвъртия път лъчът освети някакви едва забележими букви върху мекото дърво. Един от надписите беше написан с повече натиск и подчертан два пъти. Пендъргаст остави фенерчето върху масата, извади от джоба си лист и молив, сложи листа върху знаците и внимателно започна да снема отпечатък с молива. Постепенно започнаха да се различават отделни букви. Пендъргаст бързо ги записа на друг лист, като оставяше празни места за онези, които бяха прекалено нечетливи. Опита да снеме отпечатъци от няколко посоки, като всеки път успяваше да изолира различни букви, докато не получи пет от общо осем.

БЕ_ _ ЕСТ

Разгледа отпечатъка с лупа, после разгледа самата маса и накрая успя да добави още една буква.

Б Е А Е С Т

Загледа се дълго в листа. И накрая с едно бързо движение на молива завърши надписа:

БЕТАТЕСТ