Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (75) (Два гроба)

71.

Когато Албан влезе в кабинета, Фишер остави радиостанцията и стана. Както обикновено, изпита гордост, докато се обръщаше към младежа и протягаше ръка. Трудно му беше да повярва, че Албан е само на петнайсет. Изглеждаше поне на двайсет, висок метър и деветдесет, с фино изваяни черти, високи скули, пронизителни очи, сияещи под благородно чело, късо подстригана руса коса, устни като на скулптура на Микеланджело, бели зъби — лицето на бог. Но най-впечатляващото беше витаещата около него атмосфера — увереност без арогантност, харизма без показност, мъжественост без перчене. Можеше само да си представя как ли ще изглежда, когато стане на двайсет.

Само че сега Фишер имаше малък гризящ го проблем.

— Искали сте да ме видите, хер Фишер? — попита Албан.

— Да. Разбрах, че баща ти е избягал, като е убил Бергер и стражата. И сега е взривил някаква импровизирана бомба, с която е направил пробив в отбраната ни.

Наблюдаваше внимателно лицето на Албан за евентуални неправилни емоции, но такива нямаше.

— Как е станало? — попита Албан.

— Не е важно как, освен че подобни резултати са напълно логични, когато глупак като Бергер се сблъска с човек като баща ти. Твоят баща, Албан, е наистина страховит мъж. Жалко, че не е на наша страна. — И понеже момчето продължи да мълчи, Фишер добави: — А сега флотилия бразилски войници се кани да извърши десант на острова.

— Ще се бия — незабавно рече Албан. — Ще защитя…

Фишер му даде знак да замълчи и Албан моментално се подчини.

— Нашата специална бригада ще се справи с лекота. Всъщност те вече са поели нещата в свои ръце. Не, повиках те по един друг въпрос. Имам задача за теб. Специална задача.

Изражението на Албан бе будно, съсредоточено. Това бе една от характерните му черти — човек трудно можеше да разчете истинските му чувства. Разбира се, подобна непрозрачност беше съществена част от обучението му, но въпреки това Фишер изпита безпокойство.

— Бета-тестът приключи. При това успешно. Но трябва да призная, че останах изненадан, че не пожела да останеш и да видиш с очите си края на баща си. Това показва… може би не слабост, а по-скоро липса на интерес към… как да се изразя, може би към по-изтънчените неща? Точно онова, което се опитвахме да изградим у теб, което би трябвало да оценяваш. Казвам „липса на интерес“, защото никак не ми се иска да мисля, че след целия усилен труд в решението ти да напуснеш стаята са изиграли роля някакви… недостойни за един мъж чувства. Ако беше останал, онзи глупак Бергер нямаше да оплеска така правото си на отмъщение.

— Моите извинения. Но си помислих, че при всички онези войници наред със самия Бергер няма как да се случи нещо нередно.

— Да, но се е случило. И всички войници са мъртви. — Фишер замълча, извади цигара от сребърната табакера на бюрото и я запали. Албан стоеше мирно, с ръце зад гърба, в очакване. Фишер го погледна отново и неволно изпита почти бащински чувства към този превъзходен младеж. А те направиха вероятността за слабост още по-непоносима.

— И тъй, Албан, последната ти задача е следната — искам да откриеш баща си и да го убиеш. За да няма никакви, абсолютно никакви съмнения на какво си способен.

— Слушам — без никакво колебание отвърна Албан.

— Изглежда, взривното устройство на баща ти е пробило защитната стена в пети сектор, при лабораториите на патолозите. Това означава, че знаем къде се е намирал преди няколко минути. Крайната му цел несъмнено е да открие и спаси близнака ти. Намирането и убиването на хер Пендъргаст не би трябвало да е трудна задача, като се имат предвид специалните ти способности.

— Готов съм. Няма да ви разочаровам.

— Добре. — Фишер дръпна силно от цигарата и издуха дима. — Докладвай ми, след като приключиш.

Внезапно до тях долетяха приглушените звуци на стрелба наред с по-силните експлозии на гранати и мини. Фишер забеляза озадаченото изражение на Албан и каза:

— Не се безпокой за това. Те са само глупави местни под командването на някой си полковник Суза. Скоро с тях ще е свършено.