Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (60) (Два гроба)

56.

Първият куршум улучи Джак Суонсън в рамото, докато той се хвърляше към прикритието на храсталаците зад бараката. Вторият прелетя над главата му.

Зашеметен, той остана да лежи на земята за момент, като се вслушваше в звуците от борба и пъшкането наблизо. След това се затръшна автомобилна врата. В същия миг Джак скочи и се втурна в гората. Небето бе тъмно и вятърът люлееше клоните и гъстите планински лаврови храсти, растящи под дърветата.

Познаваше тези гори. И вечнозелените лаври осигуряваха идеално скривалище. Той се втурна към тях, като си пробиваше път през храсталака, мъчейки се да се отдалечи колкото се може повече от Фут. Когато реши, че е навлязъл достатъчно в гората, приклекна и тръгна странично, като заобикаляше най-гъстите места и навлизаше все по-навътре в храсталака. Вече усещаше с растящо облекчение, че се е измъкнал — Фут никога нямаше да го намери в този гъсталак, пълен с животински пътеки, които му осигуряваха много пътища за бягство. Но какво се беше объркало? Защо Фут? Нали той се опитваше да им помогне…

В гората проехтя глас.

— Джак!

Джак замръзна. Гласът на Фут.

— Джак! Трябва да поговорим!

Джак спря приклекнал, дишаше тежко. Постепенно нещата започнаха да се преподреждат в главата му. Значи беше истина — трябваше да е истина. Фут беше част от схемата. Всичко, което им бе казал, е било лъжа. И сега Кори беше в ръцете му.

— Чуваш ли ме, Джак? Държа дъщеря ти! Вързана е в колата ми. Така че имаме да си поговорим за доста неща, нали?

Джак чуваше как Фут върви през гората и гази през храстите планински лавър.

— Да, Джаки! Трябва да поговорим!

Джак продължаваше да се движи, встрани от посоката, в която говореше Фут. Господи, трябваше да помисли, да се овладее.

„Фут държи Кори!“

Тази мисъл заплашваше да заличи и малкото здрав разум, който бе успял да си възвърне. Какво да прави? Не можеше да избяга. Трябваше по някакъв начин да се справи с Фут, да спаси дъщеря си. Само че копелето имаше револвер, а той само малко джобно ножче. „Прострелян съм“ — осъзна с известна изненада, докато клечеше в храстите. Рамото му беше окървавено, лявата му ръка висеше безполезно. Странно, но не усещаше болка, а само изтръпване. Значи разполагаше само с една ръка.

Какво можеше да направи?

Опита се да мисли, но междувременно чу Фут да приближава. Сухите клонки пращяха под краката му.

Отново тръгна странично, колкото се може по-безшумно, снишен между храстите. Поривите на вятъра го скриваха, маскирайки както шума, така и движението му.

— Джак, ако не излезеш веднага, ще се върна при колата и ще я убия. Чуваш ли ме? Говори, или тя ще умре.

Страхът парализира Джак. Той бръкна в джоба си, извади ножчето, отвори го и пробва острието с палец. Беше тъпо.

— Говори! — изрева Фут.

Джак се опита да накара устата си да заработи.

— Добре. Ще говоря.

Чу как Фут променя посоката и тръгва към него. Джак се премести, мислеше трескаво. Трябваше да има някакъв изход. Някакъв. Усети ужилването на леденостудена капка, после на втора. Гората се изпълни с трополене на дъжд — или беше киша?

— Виж, Джак. Ще оправим нещата. Нищо няма да се случи с теб или с дъщеря ти, ако сътрудничиш. Става ли?

— Става — каза Джак. Гласът на Фут се беше приближил и затова той отново смени позицията си, като се движеше по една тясна животинска пътека сред по-гъстия храсталак.

— Разбира се, че участвах в схема — продължи Фут с успокояващ тон. — Но не такава, за каквато си мислиш. Не дерем клиенти.

— А кого?

— Кредитиращата покупките компания. Подлъгваме ги да финансират несъществуващи продажби на коли. Работим с един техен одитор, който идва всеки месец да брои колите. Страхотна схема, която ни носи куп пари. Ще получиш хубав дял.

Джак продължи да се движи странично.

— Как ти звучат петдесет хилядарки? И ще пусна дъщеря ти. Всичко ще приключи добре.

Фут бавно приближаваше.

— Значи ти си ме натопил — каза Джак.

— Да. Аз те натопих за банковия обир. Наистина съжалявам, Джак. Не можех да позволя да идеш при федералните и да ги накараш да започнат разследване. Всяко разследване, дори за онези тъпи дребнави измами с процентите, би могло в крайна сметка да ме разобличи. Нали разбираш? Нищо лично.

Мълчание.

— Джак? Не мога да говоря на храстите. Трябва да говорим лице в лице.

Фут се намираше на около петдесет метра, доста голямо разстояние за револвер. Джак се изправи и моментално клекна отново, когато проехтя изстрелът.

Фут се втурна към него през храсталака, като стреля отново. Джак тичаше приклекнал и по диагонал. Още един куршум профуча над главата му и скърши няколко клонки.

— С дъщеря ти е свършено, да знаеш!

Джак продължи с максимална скорост през тесните пролуки между храстите, като неочаквано сменяше посоката. Кишата и вятърът скриваха движенията му. Но нещо се случи. Страхът и парализата изчезнаха, сменени от гняв. От изгаряща, свирепа ярост. Кучият син беше отвлякъл дъщеря му, беше я вързал, беше се опитал да го убие — и със сигурност щеше да види сметката и на двамата при първа възможност.

С яростта дойде и внезапна яснота на ума. Можеше да мисли отново. И мислите му бяха наистина ужасни.

В шумното си преследване Фут беше изгубил представа за позицията на Джак.

— Ха, ха, Джак. Изобщо не се целех в теб. Виж, нека просто да поговорим. Можем да се разберем и ще си получиш дъщерята. Да го направим на сто хилядарки.

Джак си спомни, че бе чул затръшване на автомобилна врата, след като беше прострелян. Недалеч от къщата. Нямаше съмнение, че Кори е там. Но къде точно?

Ориентира се и бързо, но безшумно се насочи към най-гъстата част на гората, заобикаляйки Фут, който продължаваше да издава позицията си, като редуваше увещания със заплахи.

— Това беше! Свършено е с нея! — И го чу да тръгва решително през гората.

Джак спря и взе един камък. Метна го със здравата си ръка зад и отстрани на Фут. Храстите изшумоляха. Фут спря и бързо тръгна натам.

— Джак! Знам къде си! Едно… две… три…!

Джак използва движението и приказките му като възможност бързо да се придвижи, отново странично, но този път натам, накъдето се беше запътил преследвачът му. Фут извика още няколко пъти, след което продължи — много бързо — през гората.

Джак взе още един камък и го метна, но той отскочи от едно дърво — не се получи така изкусно, както миналия път.

— Хвърляме камъни, а? Няма да ти се получи, задник такъв!

„Продължавай да викаш“ — помисли си Джак и използва възможността да спринтира през един открит район в поредния гъсталак. Кишата вече валеше обилно и бе станал мокър до кости.

Докато се движеше, си даде сметка, че е доста изостанал от Фут. Трябваше да побърза. Хвърли още един камък, в отговор на което проехтяха няколко изстрела, насочени горе-долу в неговата посока. Джак чуваше как Фут продължава да си пробива път към бараката, като повтаряше заплахите си и описваше в живописни детайли какво точно ще направи на Кори.

— Ще й пръсна задника, Джак — помисли си хубаво! И после ще я удуша. Бавно!

Джак спринтира приклекнал през храсталаците. Разразилата се буря му позволяваше да тича почти изправен. Виковете на Фут се засилваха. Трябваше да побърза, да побърза.

Видя отпред открито пространство в тъмната студена гора — пътеката. Фут беше спрял да вика. Джак продължи през храстите колкото се може по-безшумно, докато не видя слабо блещукане. Колата беше паркирана горе-долу там, където предполагаше.

Но Фут беше по-близо до нея — прекалено близо. Джак видя револвера в кървящата му ръка. Фут се изкиска и отвори задната врата.

— Приготви се, кучко!

Цялата сила изтече от крайниците на Джак и той рухна на земята. Край. Беше закъснял!

В същия момент нещо тъмно — кубинката на Кори, последвана от облечен в джинси крак — се изстреля от задната седалка към Фут. Кубинката го уцели със зверска сила право в чатала. Фут изпъшка от болка, залитна назад и изпусна оръжието.

Джак моментално скочи. В следващия миг беше върху Фут. Без да обръща внимание на револвера в тревата, с едно бързо и плавно движение замахна с ножчето право към окото му. Острието потъна, очното желе се пръсна и върхът докосна костта отзад. Фут се замята с нечленоразделен рев и посегна към лицето си. Джак намери пипнешком револвера, сграбчи го и го насочи към Фут, който се търкаляше в агония на земята, притиснал окото си, с шуртяща между пръстите му кръв. Джак вдигна оръжието и го опря в главата на Фут.

— Не! — разнесе се глас зад него.

Джак се обърна. Беше Кори: още лежеше на задната седалка с вързани отзад ръце.

— Трябва ни жив — каза тя. — Трябва да го накараме да говори.

В първия момент Джак не каза нищо. После бавно свали револвера. Погледът му се спря върху глезените й. Бяха свободни, а на пода на колата се търкаляха срязани пластмасови белезници.

Кори проследи погледа му и обясни:

— Имаше остър ръб в металната рамка зад мястото на шофьора.

Джак пристъпи напред. Избърса окървавения нож и сряза белезниците на ръцете й. В следващия момент безмълвно прегръщаше дъщеря си, както не бе прегръщал никого през живота си, а сълзите се стичаха по лицата и на двамата.