Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
По пътя на отмъщението (73) (Два гроба)

69.

Пендъргаст видя отблясъците сред зеления балдахин на гората. Полковникът беше получил съобщението. Пендъргаст захвърли парчето огледало, което бе взел от тоалетната на казармата, и изпълзя от порутената артилерийска платформа на една от кулите на старата крепост. Разузнаването му беше непълно, но въпреки това бе успял да идентифицира основните точки на достъп, защитните позиции и основния план на крепостта. Сега трябваше да открие най-слабата и най-уязвима част от старата външна стена. Първоначалният план, който бяха обсъдили с полковника, бе да намери някакъв погреб или главния склад за боеприпаси и да го взриви, за да отвори дупка във външната стена. Усилията му не се увенчаха с успех. Имаше прекалено много войници, които сновяха навсякъде като пчели от разбунен кошер и се мъчеха да го открият.

Нямаше значение. Разполагаше с алтернатива на погреб в раницата — две почти пълни бутилки оксиацетилен.

Докато се спускаше по старото спирално стълбище, спря да се ослуша. Огромните размери на крепостта и отекващите й коридори се бяха оказали истински дар, тъй като можеше да чува отдалеч тропота на приближаващите стъпки. Пендъргаст бе изненадан от суматохата на защитниците на крепостта, от реакцията им на непосредствен дразнител, от липсата на стратегия. Този детайл някак не му се връзваше.

Въпреки това възнамеряваше да се възползва от него, доколкото може.

Спусна се още по-надолу в старите нива на крепостта и намери тунел, който минаваше покрай външната стена. Тръгна по него, като от време на време осветяваше стената и проверяваше зида с острието на откраднатия нож. Хоросанът се ронеше лесно, но каменните блокове бяха добре обработени и прилягаха твърде плътно един към друг, за да бъдат изместени. На някои места в градежа имаше пукнатини, но те бяха твърде малки, за да му свършат работа, а зидът бе твърде як за целта му.

Спусна се на следващото ниво и продължи да търси, като от време на време спираше. Мина покрай серия заключени стоманени врати във вътрешната стена. Бяха сравнително нови и по всяка вероятност водеха към някогашната тъмница на крепостта, превърната по-късно в лаборатории. Някои от вратите бяха широко отворени и осветлението в помещенията бе оставено включено: вероятно лабораториите бяха напуснати по спешност от работещите в тях учени, може би бяха подплашени от стрелбата.

Точно след вратите откри онова, което търсеше. В основата на външната стена имаше серия големи пукнатини, които продължаваха радиално нагоре; блоковете покрай тях бяха разместени. На някои места пукнатините бяха широки между двайсет и трийсет сантиметра. Каменният под също беше напукан. Интересно. Пукнатините не се дължаха на естественото улягане на почвата. Точно обратното. Радиалното им разпространение говореше за активиране на вулканичната калдера, при което са се появили големи зони на нестабилност, минаващи право през основата на дебелата шест метра външна стена.

Като работеше бързо с ножа, Пендъргаст първо изчегърта хоросана около един изместен камък по края на най-голямата пукнатина, след което разхлаби блока с помощта на кирката и не след дълго успя да го измъкне. Бръкна в зейналата дупка и с облекчение откри, че външната стена е изградена по обичайната за осемнайсети век техника, при която обработените блокове се поставят по външната страна, а пълнежът зад тях е от натрошени камъни и пръст. С ножа и кирката успя да издълбае достатъчно голяма ниша за двете бутилки кислород и ацетилен. Намести ги внимателно и погледна часовника, който бе отмъкнал от един войник. Ако всичко вървеше по график, хората на Суза в този момент нахлуваха в градчето и се готвеха да овладеят лодки, с които да атакуват самата крепост. Според предварително подготвения план след двайсет или трийсет минути няколко лодки щяха да акостират на доковете на острова за отвличане на вниманието, докато основната част на отряда прави десант в залива зад крепостта.

Иначе казано, трябваше да изчака петнайсет минути. Моментът бе подходящ да огледа лабораториите, покрай които бе минал.

Първата беше заключена с примитивен механизъм от времето на Втората световна война, който устоя на острието на ножа само няколко секунди. Пендъргаст се озова в лаборатория, която не беше модерна според съвременните стандарти, но пък бе напълно подходяща за целта си — дисекции и аутопсии на човешки останки.

Но докато оглеждаше помещението по-внимателно, Пендъргаст забеляза малка, но показателна разлика между това място и стандартната зала за аутопсии, която можеше да се намери в мазето на всяка болница. Никога не беше виждал патология, в която да има нужда от ремъци, белезници и други средства за обездвижване.

Тази лаборатория не беше за дисекция — а за вивисекция.

Пендъргаст излезе и продължи по коридора, като осветяваше другите помещения през отворените врати или прозорчетата в тях. В повечето лаборатории имаше следи от неотдавнашно активно използване. Някои дори не бяха почистени и по масите все още имаше косми, кръв и парченца кост. Тук се бяха извършвали множество ужасяващи експерименти — и въпреки че помещенията бяха напуснати по спешност, Пендъргаст оставаше с впечатлението за някакъв продължителен проект, който неотдавна е достигнал кулминацията си.

Нещо в една от заключените лаборатории привлече вниманието му. Пендъргаст спря и погледна през прозорчето. Ключалката и на тази врата се предаде за броени секунди. Лъчът на фенерчето освети кичур коса върху масата за аутопсии. Други следи, сред които мъртви ларви на насекоми, показваха, че изследваните тук останки са били в етап на разлагане.

Бавно, много бавно Пендъргаст пристъпи напред, насочил лъча към косата. Тя бе със същия кестеняв оттенък като косата на Хелън — цвят, който винаги му бе напомнял за мед от диви цветя. Пендъргаст инстинктивно посегна да я докосне, но в последния момент отдръпна ръка.

На масата за органи имаше пластмасова кутия. Пендъргаст отиде при нея и след кратко колебание вдигна капака. Вътре намери останки от роклята на Хелън, копчета, някои лични вещи. Докато бъркаше предпазливо и разравяше съдържанието на кутията с пръсти, лъчът на фенерчето освети нещо бляскаво. Пендъргаст махна едно парче плат. Под него имаше златен пръстен с инкрустиран сапфир във формата на звезда.

Пендъргаст се вцепени. Остана напълно неподвижен в продължение на десет минути или повече, като се взираше в кутията. После взе пръстена и го прибра в джоба на грубия си затворнически панталон.

Излезе безшумно, както бе влязъл, спря и се заслуша в далечния тропот на крака и резките команди. После бързо се върна при пукнатината във външната стена и импровизираната бомба. Погледна си часовника. Вече закъсняваше с детонацията.