Джудит Рийвс-Стивънс, Гарфилд Рийвс-Стивънс
12-те вятъра (41)

37.

— А сега? — попита Джес и приближи стола си до този на Дейвид.

Преди едно денонощие едва се бяха спасили на скалистия бряг на Корнуол, а тя все още не можеше да каже, че знае нещо за него. Нямаше и представа защо предишната вечер й се е струвало толкова естествено да сподели с него тайните си и да му даде своя кръст. Имаше само едно обяснение: той трябваше да е от Семейството.

На широкия метър и половина компютърен екран пред Дейвид пъстрееха ярки цветове. В малкия кабинет цареше тишина, климатикът поддържаше прохлада. Отсъствието на прозорци допринасяше за почти херметичната изолираност. Стаята предполагаше оптимална концентрация върху конкретната задача: обикновено геологическо картиране, а в момента — археологическа реконструкция.

— Свалени са всички снимки от картите памет — каза Дейвид. — Ще ги прегледаме, ще изберем най-добрите и после ще накараме програмата да ги съшие в едно изображение.

Той започна да пише на сложната клавиатура и на екрана се появи яркозелен фон, върху който плуваше фирменото лого на „Халдрон Ойл“ — един от десетките енергийни холдинги с централи в Абърдийн. Лесно получиха пълен достъп до неговите ресурси. Не заради влиянието на Семейството, а благодарение на личните връзки на Джес, която беше работила за „Халдрон“ в тундрата.

По време на неочаквания си полет до Цюрих преди месец тя продиктува своя доклад за характера и произхода на гробовете, открити от екипа, който строеше арктическия петролопровод на компанията. Независимо от желанието на Чарли Уджарак, древните жители на онова отдавна изчезнало селище нямаха връзка със съвременното инуитско население на района.

Докладът спести време и пари на „Халдрон Ойл“ — от порядъка на месеци и милиони. От полза се оказа също фактът, че Лайънъл Къртс, проектният мениджър на компанията, официално обяви, че тя му е спасила живота. Джес не искаше благодарности. Просто изпитваше облекчение, че не е загинал заради нея.

— Започваме — съобщи Дейвид. — Кажи ми кога да спра.

Тя се наведе към екрана. Онова, което щеше да види сега, не беше зървано от човешко око от хилядолетия. Не можеше да има нищо по-важно. И за нея, и за Семейството.

Дейвид прескочи три преекспонирани снимки и стигна до първата фотография на стенната карта. Косъмчетата на тила й настръхнаха. Изключително произведение на изкуството — чисти цветове, майсторско изпълнение. В изображението нямаше нищо примитивно.

— Ония линии, дето пресичат океаните, може да са морски пътища — отбеляза Дейвид.

Джес си мислеше същото.

— Та въпросът ми е, наистина ли тая карта е дело на култура, която е успяла да картографира целия свят около девет хиляди години преди европейците, а историята някак си е забравила за това?

— Моето семейство не забравя — отвърна тя.

— Но Джес, да картографираш целия свят с кораб е работа за много поколения. Стотици пътешествия. Може би хиляди, ако се замислиш колко кораби могат да изчезнат в морето. — Той вдигна вежди. — Знам, че според вашите Предания Първите богове са били високоразвити, но чак пък толкова?!

— В Преданията е казано, че Първите богове са ни пръснали по Дванайсетте вятъра. Не се обяснява как. Но е логично да сме се отправили на път с платноходи — понеже се движат с вятърна енергия.

— А после? Всичките ви кораби ли са потънали?

— Всичките ни кораби са… отплавали.

— От Белия остров. — Дейвид се вгледа в картината на екрана. — Мислиш ли, че го има на тая карта?

Джес не можеше да отговори, но се надяваше да го има. Все още имаше вероятност да намерят маса с дванайсетте изгубени артефакта в осемте неоткрити храма. Преди Сю-Лин и Андрю да успеят да ги унищожат.

Дейвид опита нов начин да я накара да наруши мълчанието си.

— Признавам, не познавам добре историята.

— Но?

— Според някои, преди нас е съществувала по-древна, по-високоразвита цивилизация, загинала при глобален катаклизъм, който е залегнал в основата на нашите легенди за всемирния потоп. Ами ако тъкмо това се е случило с Първите богове на твоето семейство?

— Имаш предвид морските царе — отвърна Джес. Всеки от Семейството знаеше невероятните исторически теории, описващи фантастично високоразвито общество в мъглявото минало. Някои от тези хипотези дължаха произхода си на грешно запомнени истории на самото Семейство. — Понякога ги наричат „атланти“.

— Тоест от изчезналия континент, така ли?

— Да. Но няма твърди геологически свидетелства за глобален катаклизъм през историческите епохи. Даже в архивите на Семейството.

— Ами всички ония мамути в Сибир, които сякаш са замръзнали мигновено?

— Глупости — махна с ръка Джес. — В Сибир са открити много трупове на мамути, но телата им са доста разложени. Запазили са се само кости, бивни, кожа и косми. Няма нито една идеално съхранена находка. Спомняш ли си онова мамутче, чието разкопаване показваха по телевизията преди няколко години? То е замръзнало, преди да се разложи, защото хищници са разкъсали тялото и са изяли вътрешните му органи. Останала е само празна обвивка.

— А какво ще кажеш за падането на огромен метеорит или комета?

— В историята има много такива случаи, но повечето са само с локален ефект.

— Казваш „повечето“. Значи има и изключения.

Това вече беше по нейната специалност.

— Съществуват убедителни доказателства за няколко сериозни сблъсъка преди осем-десет хиляди години. Някои от тях може да са свързани помежду си — части от едно и също небесно тяло, избухнала комета или метеорит, паднали на различни места почти едновременно. Други са прекалено раздалечени във времето, за да са нещо друго, освен съвсем отделни случаи. Но има един напълно доказан случай отпреди около дванайсет хиляди и деветстотин години. Нещо голямо се е взривило над района на Големите езера в Северна Америка. Според някои това съвпада с така наречения късен триас — период на студена аномалия в Северното полукълбо, продължила над хиляда години. Нещо като локален вариант на ядрена зима. Някои свидетелства предполагат, че тази климатична промяна е причината за края на култура Кловис.

Джес прекъсна, за да му обясни термина.

— Това са първите исторически значими по брой човешки общества, които са се заселили в Северна Америка.

Дейвид внимателно я слушаше.

— Но това е продължило хиляда години, така ли?

Тя кимна.

— Застудяването е продължило толкова. Култура Кловис сигурно е загинала за едно-две поколения.

— Значи не става дума за мигновен катаклизъм.

— Някои свидетелства предполагат избухване на огромни пожари в районите около евентуалното място на падане на метеоритите. Но чак глобален катаклизъм… Не, не е бил мигновен, поне както други подобни случаи са повлияли на други общества.

— Добре де, щом Първите богове не са загинали при глобален катаклизъм, какво се е случило с тях?

— Те не са изчезнали без предупреждение. В Преданията е казано, че са ни съобщили за заминаването си за Белия остров. И са обещали да се върнат. Просто не са посочили кога.

— Нито защо.

Джес се поколеба. Дейвид не знаеше, че току-що е засегнал най-голямата загадка на Семейството. Загадка, която беше струвала живота на Флориан — а сега заплашваше и тях.

— Нито защо — съгласи се тя.

Слава богу, Дейвид отново насочи вниманието си към древната карта на екрана.

— Известно ни е, че са обозначили корнуолския храм. Освен това забелязах същия кръст на един остров в Средиземно море, в Африка, Индия… Имаше и други, но не виждах всичко, което снимам. Кой знае още какво са означили?

— Има само един начин да разберем — отвърна Джес.

Той натисна клавиша и стартира програмата.

 

 

След по-малко от минута системата на „Халдрон“ съши шейсет и седем отделни образа. Цялата снимка — изумителна карта на света — запълни екрана от край до край.

Дейвид първо завъртя изображението, така че северът да е отгоре.

— Откъде ще започнем?

Джес пое дълбоко дъх, развълнувана и обзета от опасения.

— От Корнуол.

Той уголеми тази част от картата и започнаха. За по-малко от двайсет минути те свършиха работа за цели поколения. Дванайсет храма по целия свят.

— Нещо друго? — попита Дейвид.

Освен вече известните четири обекта, с островръх, кръст бяха означени един храм на Малта, два в Африка и по един в Тибет, Индонезия, американския Югозапад, южния край на Южна Америка и крайбрежния район на Канада. Всички точки бяха свързани по море с червени линии. Черните линии показваха пътища по суша и свързваха пристанища, нито едно, от които не беше храм. По тези маршрута имаше над четирийсет отделни пункта.

Но освен дванайсетте храма, обозначени с островърхия кръст, нямаше тринайсети обект, който да предполага местонахождението на Белия остров.

— Джес, на какъв език са написани Преданията? В оригинал, искам да кажа.

— Най-ранната известна ни версия е клинописна. Не знаем дали има по-древни. Но какъвто и да е бил писменият език, който са ни дали Първите богове, най-вероятно тъкмо той е източникът на всички други писмени езици, едновременно появили се по света. Същото се отнася за земеделието. Плодородният полумесец в Предна Азия, одомашняването на ориза в Китай… земеделието възниква едновременно по целия свят. Мегалитните обсерватории. Всички тези неща са ни дар от тях.

— Ясно. — Дейвид забарабани с пръсти по бюрото до клавиатурата. — Чудя се дали има вероятност „Белият остров“ да е грешен превод или да има друго значение.

— Не е толкова просто. — Хрумна й нещо странно. Все едно беше ученичка и имаше за домашно сама да подготви следващия урок. Терминът не идваше само от Преданията. Дейвид я бе попитал как Семейството е успяло да запази всичките си тайни. Всъщност не бяха успели.

— В известен смисъл моето Семейство не е чак толкова различно. В много култури се разказва за тайнствени посетители, оставили ценни дарове на хората. В ацтекските легенди тези странници идват от място, наречено Ацтлан, което се превежда като „Бял остров“. Индуистките йоги, достигнали най-висше познание, обитават Швета-Двипа, което също означава „Бял остров“. А тибетците вярват, че единствено „Белият остров“ ще избегне всемирната катастрофа, защото е земята на вечността. С други думи, не сме само ние.

Дейвид се завъртя и я погледна, сякаш току-що беше казала нещо поразително.

— Обаче земята не е вечна, нали?

— Моля?

— Знаеш ли какъв е проблемът с тая карта?

— Че не е точна ли? — Джес и сама го виждаше. И как можеше да е точна, като се имаха предвид древността й и условията, при които Първите богове бяха картографирали света? Естествено, че не можеше да се мери със съвременните картографски методи.

— Разликите може да не са въпрос на точност. — С грейнало от хрумналата му идея лице, Дейвид се обърна към картата на екрана. — Англия е свързана с Европа. Сицилия е свързана с Италия. — Той отново погледна Джес. — Преди девет хиляди години морското равнище при Корнуол трябва да е било най-малко осемнайсет метра по-ниско. Колко ниско трябва да е било, та светът да е изглеждал като на тая карта?

Джес си припомни първите си курсове по геология.

— Англия и континентът определено са били свързани с провлак. При още шест-седем метра по-ниско морско равнище той е бил суша — но това трябва да е било най-малко около хиляда години преди създаването на картата. За Сицилия и Италия не съм сигурна. Когато за последен път са били свързани, причината може да е била понижаване на морското равнище, земетресения или комбинация от двете.

— Значи тая карта е изключително важна. Тя показва местоположението на храмовете, но не и на Белия остров. И явно се основава на други карти, направени поне хиляда години преди да я нарисуват на стената.

Джес не разбираше какво има предвид Дейвид.

— Стига нашето датиране да е вярно. Възможно е храмовете да са построени преди девет хиляди и осемстотин години, тоест не много по-късно от времето на съставянето на по-ранните образци.

— Все пак има разлика, Джес, и ако са преработвали картите, да речем след няколко века, картографите трябва да са знаели за същественото повишаване на морското равнище.

Тя още не разбираше.

— Добре де…

— Следователно земята не е вечна. И тая карта вече е била остаряла.

— „Тази карта“ ли? И друга ли има? — Джес отново се вгледа в екрана, като се питаше какво е пропуснала. — Да не е нарисувана върху нещо? Като палимпсест.

Дейвид се усмихна широко, сякаш пак я дразнеше.

— Не върху, а под нещо. — Той бръкна в джоба си, но преди да извади онова, което търсеше, Джес най-после загря.

— Куполът — каза тя. — Дисковете на тавана са звездна карта. Ето защо се нарича Небесна зала!

Дейвид й подаде металния диск, който беше вдигнал от пода на залата. От едната му страна имаше осем шипа, с които вероятно го бяха закрепили за мазилката. Другата страна беше гладка — полиран сребрист метал, който изобщо не бе потъмнял от времето.

— За да направят толкова подробна карта на света, твоите предци трябва да са били мореплаватели, което означава, че са били и добри астрономи.

— Картата на Слънчевата система — каза Джес. Мислите й запрепускаха. — Върху метеорита. Те са знаели, че планетите се въртят около Слънцето. Знаели са, че Юпитер има луни, че Сатурн има пръстен.

Дейвид кимна.

— За да видят луните и пръстена, трябва да са имали телескопи, поне като онзи на Галилей. Освен това са били доста добри математици, за да изчисляват орбитите.

Той остави диска на бюрото до клавиатурата, премести картата настрани с тракбола и започна да пише.

— Хайде да съшием снимките на картата на тавана.

Следващите му думи накараха Джес да забрави, че трябва да изпреварят безжалостните убийци, които ги преследваха.

— Знаеш ли, ако можем да датираме точно картата… въз основа на звездните конфигурации ще определим къде трябва да се намираш, за да ги виждаш.

— Местоположение — обобщи Джес. И тогава Дейвид произнесе онова, което тя си мислеше.

— Да, местоположението. На Белия остров.