Джудит Рийвс-Стивънс, Гарфилд Рийвс-Стивънс
12-те вятъра (25)

22.

— Какво се случи?

Толкова прост въпрос. Толкова сложни отговори — и нито един от тях не носеше добри новини.

Пазителката на Сао Паоло Сю-Лин Родригес наблюдаваше образа на малкия видеоконферентен екран на бюрото си. През грамадния прозорец зад пазителя на Ню Йорк нахлуваше ярка слънчева светлина. Днес от кабинета на Андрю Макклиъри на четирийсет и петия етаж навярно се разкриваше невероятна гледка към Манхатън. Нейният цюрихски кабинет нямаше прозорци. Само усилени с карбонови нишки бомбоустойчиви стени. Когато бяха сами, като Андрю в Ню Йорк, пазителите разполагаха с отлична охрана и рядко се изискваха сложни мерки за сигурност. Сградата на фондацията „Макклеъри“ обаче представляваше съблазнителна цел за враговете на Семейството.

— Ти каза, че нашият човек в организацията на Айрънуд няма да се провали пак — каза Андрю.

Поне за това имаше елементарно обяснение.

— Не се е провалил той. Възложил е изпълнението на задачата на подизпълнител.

— Трябваше сами да решим проблема.

Сю-Лин предпочиташе да се възползва от съдействието на Андрю, но ако се наложеше, беше готова да действа сама. Дори и в най-благоприятните моменти от историята Семейството си оставаше деликатна структура. Ако възникнеше и най-малко подозрение за разкол сред дванайсетте пазители, Семейството със сигурност щеше да се разцепи на враждуващи фракции. Това неизбежно щеше да доведе до разкриване на неговото съществуване и до разпадане на Фондацията.

— Няма нужда от паника, Андрю. С теб отстранихме Флориан, без да се намесваме пряко и…

— Трябваше да се отървем и от двете! — прекъсна я той. — Джесика е също толкова опасна за нас, колкото беше Флориан. Ясно ти е какво ще се случи, ако бъдат открита още храмове.

Андрю имаше право. Фондацията „Макклеъри“ процъфтяваше от поколения, защото членовете й я подкрепяха с пламенна ревност и без мисъл за лична изгода. Нейното постоянно растящо богатство и влияние просто се приемаха за светски вторични продукти на свещената мисия на Семейството, установена от самите Първи богове: да пази тяхната Тайна до завръщането им.

Това статукво се съхрани поколения наред и в резултат паството стана лековерно и лесно управляемо, защото Дванайсетте възстановени всъщност вече не пазеха някаква митична Тайна. Пазеха авоарите на Семейството. После беше открит първият храм и митът се превърна в реалност. Мнозина от Семейството сега вярваха, че откритието предизвестява предстоящото завръщане на Първите богове и изпълнението на мисията.

За Сю-Лин и нейният най-близък съюзник Андрю то предизвестяваше потенциалния край на самата Фондация и нещо повече, на контрола над милиардите на Макклеъри.

— Няма да бъдат открити повече храмове, Андрю. Или поне няма да просъществуват достатъчно дълго, за да бъдат проучени от Семейството.

— Ами атола Хави?

— Сапьорната група вече е там. Обектът ще бъде унищожен до края на седмицата.

— А ако Айрънуд открие друг?

— Тогава нашият човек ще ни съобщи и ние ще се погрижим и за него. — Сю-Лин губеше търпение. При сегашното състояние на световната икономика управлението на имотите на Фондацията заслужаваше цялото й внимание повече, отколкото Андрю. Четирите дисплея до видеоконферентния екран показваха разочароваща информация от Ню Йорк, НАСДАК, Торонто и Болса де Валорес де Сао Паоло. Поредният лош ден. Присъствието й беше необходимо другаде.

— Съсредоточи се върху положителния ефект от всичко това, Андрю. Докато разрушаваме храмовете, когато и където и да бъдат открити, Фондацията е в безопасност.

— Стига никой друг да не узнае какво сме направили.

— Това е невъзможно.

— Третият атентат срещу Джесика няма как да не събуди подозрения.

— Винаги можем да я затворим.

— Вече не.

— Какво не си ми казал? — остро попита Сю-Лин.

— Вилем е в Бостън. Бил е на заупокойната служба. Разговарял е с Джесика.

— Защо твоите хора не са го спрели?

— Изобщо не са го видели. Научих от пасторката. Тя се обади във фирмата да пита дали редовните дарения на Флориан ще продължат.

Сю-Лин изключи финансовите си дисплеи. Като екип, Вилем и Флориан бяха представлявали реална заплаха за сигурността на Фондацията. Предвид склонността й към теренна работа в отдалечени и често рискови райони, по-лесно бяха ликвидирали Флориан. Смъртта й по време на експедиция не повдигна никакви въпроси. Нейната непокорна наследница трябваше да бъде отстранена също толкова безпроблемно по време на стихиен протест срещу канадския петролопровод и гибелта й щеше да се приеме като прискърбно съвпадение. Джесика обаче беше още жива, а сега се оказваше и че Вилем е влязъл в контакт с нея. Все едно нищо не се бе променило и Фондацията продължаваше да е в опасност.

— Трябва да допуснем, че са си разказали всичко.

— За теориите на Вилем и Флориан и за атентатите срещу Джесика — да, естествено. Но засега още нямат основание да подозират, че сме замесени ние.

— Освен ако не направим нещо глупаво и не затворим Джесика в Кантората.

— Съгласен съм. Вилем ще задава прекалено много въпроси.

— Тогава край на половинчатите мерки.

— Край на подизпълнителите.

— Ще пратя някой, на когото мога да се доверя, да я върне в Цюрих.

— С какво ще помогне това?

— Самолетът й няма да стигне дотук — отвърна Сю-Лин.

— Скъпо, но… за общото благо. Ами Вилем?

— Намери го чрез хора от твоята фирма. Не замесвай Семейството.

— А след като го намерим?

— Трябва да разберем дали е разговарял с някой друг. Особено с Емил или Виктория. Те са податливи на неговите теории.

— Като познавам Вилем, няма да го открием скоро — отбеляза Андрю.

— За благото на Семейството, братовчеде. Нямаме друг избор.

— За благото на Семейството… Ами Айрънуд?

— Той не е наша грижа.

— Даже ако продължи да открива храмове?

Сю-Лин отново включи финансовите дисплеи. Тази криза, подобно на предишните, с които си беше имала работа, сега намираше своето решение.

— С това е свършено, Андрю. Нашият човек ми съобщи, че както и Айрънуд да е направил тези открития, това повече няма да се случи.