Кони Мейсън
Пламък (8)

7

— Какво, по дяволите, мислиш, че правят в това типи? — запита Танър с подивели от гняв и ревност очи.

— Нищо, надявам се — отвърна Коул, опитвайки се да го успокои. — Ти какво смяташ, че ще направят с нас?

— Още сме живи, това все пак е нещо.

— Само че докога?

Танър се свлече до кола, прехвърляйки в ума си думите на Коул. Знаеше, че е лудост двама души сами да предприемат спасителна акция, но отчаянието прави чудни неща с хората. Ето го тук, затворник като Ашли, заплашен да изгуби живота си. Само че какво можеше да направи, след като армията отказа да му помогне? Да изостави Ашли? В никакъв случай.

— Виж кой идва — прошепна Коул. Танър вдигна очи, без да се изненадва на възхитата в интонацията на Коул. — Утринна мъгла.

Танър бе видял как Коул се заглежда в индианката и как тя май отговаря на погледите му.

— Донесох ви храна и вода — каза Утринна мъгла, коленичейки пред мъжете.

Макар да се обръщаше към двамата, плахата й усмивка беше само за Коул.

— Благодаря ти — каза Коул, — но ръцете ни… — Той сви рамене и се усмихна извинително. — Като че ли няма да можем сами да се храним.

— Ще ви помогна. — Утринна мъгла поднесе купата с вода първо към устните на Коул, после на Танър.

Двамата пиха до насита. После тя извади друга купа с месо, вземаше късчетата и им ги подаваше така, че да могат да ги уловят със зъби.

— Къде е Ашли? — запита Танър между две хапки.

— Бягащият лос не й позволява да идва при вас. Страхува се. Ако Тъкачът на сънища не беше го посъветвал да внимава, щеше да нареди да ви измъчват и да ви убият.

— Напомни ми да благодаря на шамана ви, когато го видя — каза сухо Танър. — Ти си приятелка на Ашли, можеш ли да й помогнеш да избяга?

— Да, приятелки сме — потвърди Утринна мъгла, — но аз съм вярна на брат си. Бягащият лос е добър човек. Няма да направи нищо лошо на Пламък.

— Ти каза, че Тъкачът на сънища няма да позволи на вожда да ни убие. Какво ще стане с нас? — запита Коул. — Някак си не ми се вярва, че брат ти ще ни остави да си идем с мир.

Тъмните изразителни очи на Утринна мъгла се спряха на лицето на Коул.

— Не мога да кажа. Бягащият лос ще ви каже. Сега трябва да си вървя.

— Благодарим ти за храната, Утринна мъгла, много сме признателни — каза Коул, искаше му се красивата девойка да остане още малко, да си поговорят.

Гладкото й златисто лице бе съвършено, напевният й глас — изключително приятен. Туниката от еленова кожа прилепваше към изящните извивки на тялото й, той си го представяше също толкова изкусително, колкото и лицето.

Утринна мъгла се надигна грациозно.

— Почакай! — извика Танър, когато тя се обърна да си върви. — Вярно ли е, че Бягащият лос споделя постелята на жена ми?

— За Бога, Танър, защо се измъчваш така? — намеси се Коул. — Какво можеш да направиш?

Лицето на Танър стана студено, дори прекалено спокойно.

— Кажи ми, Утринна мъгла. Искам да знам. Брат ти споделя ли постелята на жена ми?

Утринна мъгла понечи да отговори, но размисли и само кимна. После се обърна и се отдалечи тичешком.

— Надявам се, че си доволен — изръмжа Коул. — Трябва да ти е добре известно, че ако Бягащият лос споделя леглото на Ашли, то е защото я е накарал насила. Не си в положение да протестираш. Освен това нали каза, че бракът ви бил уговорен. Защо те е грижа?

— Ще го убия.

Коул вдигна рамене. Танър говореше с такава смъртоносна решимост, че за миг Коул изпита съжаление към индианския вожд.

— Ще трябва да се биеш с мен за това право. Връзката между близнаците е изключителна. Аз ще отмъстя за нея.

Ашли лежеше на постелята си, но сънят не идваше. Знаеше, че Утринна мъгла е занесла храна и вода на Коул и Танър, но не можеше да не се тревожи за тях. Въпреки това не се осмеляваше да иде да ги види, защото се боеше от гнева на Бягащия лос. Явно беше, че той просто чака удобен повод да убие и двамата.

Когато разбра, че пленниците са Коул и Танър, Ашли беше потресена. Самата мисъл, че Танър толкова се интересува от нея, та да рискува живота си, се разля като приятна топлина по вените й. Спомни си съвършено ясно всеки миг, прекаран с него, как искаше, но и се боеше да вземе онова, което той й даваше. Спомни си целувките му, прегръдките му, миризмата му. Ухаеше на мъж, и от това главата й се замайваше. Беше голям и топъл, тялото му бе твърдо, устата му можеше да бъде нежна или властна в зависимост от настроението му. Тя преглътна мъчително, искаше да върне времето назад.

Ако имаше втори шанс, щеше да се отдаде на Танър, свободно и на драго сърце, с огромна радост, дори да знаеше, че ще се разделят в края на пътуването. Ако бе научила нещо от връзката си с Танър, то беше, че не е студена, лишена от страсти жена. Годеникът й грешеше. Тя още не бе забравила оскърбителните думи на Чет Бейнтър, който й каза, че е надута и превзета и трябва да остане стара мома. Сега знаеше, че това не е така. Трябваше й само подходящият мъж, за да освободи страстта й. Не че бунтовникът беше подходящият, опитваше се да си внуши тя. Той просто знаеше къде и как да я докосне, за да събуди реакцията й.

Бягащият лос влезе внезапно в колибата и я запълни с властното си присъствие. Ашли видя разтреперана как идва и се надвесва над нея, поглъщайки я с тъмните си, пронизителни очи. Престори се, че спи, но той я побутна с крак, за да я събуди.

— Утринна мъгла ще се съедини с Вървящия в сянката. Когато слънцето се вдигне, ще го заведа до колибата на пречистването, за да се подготви. Сестра ми е доволна от този съюз.

— А Танър?

Гласът на Ашли трепна, но тя се опита да не показва страха си. Не би понесла нещо лошо да се случи на бунтовника.

— Казах ти. Ще бъде роб на Пролетен дъжд.

Самата мисъл беше смешна. Танър никога нямаше да се съгласи на подобно нещо.

Бягащият лос клекна долу до Ашли с измъчено от копнеж лице.

— Забрави Буреносния облак. Ти ми принадлежиш. След като слънцето се вдигне седем пъти, аз ще взема твоето тяло. Семето ми ще поникне в теб и моят народ ще се възрадва. Твоята магия ще се влее в мен и ще стана по-силен отпреди.

— Не, Бягащ лос, не е така — опита се да му обясни Ашли. — Аз нямам сила. Тъкачът на сънища се е объркал. Опасно е да се вярва в изключителни сили.

Бягащият лос докосна лицето й със стряскаща нежност.

— Ти си жената на моето сърце. Ще станеш моята сила. — Той легна до нея. — Скоро телата ни ще станат едно. Чувствам как семето се натрупва в мен. Когато го излея в теб, синът, който ще създадем, ще има твоята сила.

Той лежеше до нея, но Ашли не се страхуваше. Учуди се, че наистина се възхищава на един индианец. Видя й се почтен човек, който живее според закона на своя народ. Ако беше убивал, то е било, защото е бил подтикнат към това от онези, които са нахлули в земята му и са избили народа му. Тя обичаше Утринна мъгла като сестра, а другите, с които се бе сближила, не бяха кръвожадните диваци, каквито винаги й ги бяха описвали. Ако ги бяха оставили да ловуват свободно и да възпитават децата си в хармония с природата, според нея те щяха да бъдат миролюбив народ. Но тя не би избрала да живее с тях по своя воля. И не искаше да става жена на Бягащия лос.

На другата сутрин Танър гледаше с убийствено блеснали очи как Бягащият лос излиза от колибата, отдалечава се малко от нея и се облекчава до стъблото на едно дърво.

— Копеле — процеди той през зъби.

Беше така обзет от представата как индианецът притежава тялото на Ашли, че не можа да спи цяла нощ. От мястото си виждаше типито на вожда и ставащото в колибата на Бягащия лос непрекъснато тревожеше въображението му.

Избухването на Танър събуди Коул. Той пък беше спал безметежно. В действителност сънищата му бяха удивително спокойни и приятни. За него Утринна мъгла беше изключителна жена, красива, приветлива, плаха, би могъл до безкрай да възпява качествата и. Златистата й кожа му напомняше за топлата слънчева светлина, беше запленен от лъскавата й черна коса и тъмните очи. Когато Танър отново изруга, той запита:

— Какво става?

— По дяволите, и аз искам да знам. Бягащият лос току-що излезе от типито. Ашли и Утринна мъгла са още вътре.

— Щеше ми се този вожд най-сетне да ни каже какво ще прави с нас, и всичко да свършва. О, стегни се — предупреди го Коул. — Идва към нас.

Вождът се приближи към двамата мъже и се вгледа остро в очите им.

— Дължите живота си на Пламък — каза той накрая. — Тъкачът на сънища каза, че трябва да я послушаме, иначе тя ще обърне магията си срещу нас.

— Свободни ли сме да си вървим? — запита Танър.

Ако Бягащият лос кажеше „да“, Танър се зарече да вземе Ашли със себе си или да умре.

— Не можеш да си тръгнеш. Войниците от форта претърсват хълмовете наоколо, търсят селото ни. Ако ви освободя, ще ги доведете при нас.

— Те в крайна сметка ще ви намерят — предупреди го Танър.

— Дотогава ще сме се преместили на друго място, което няма да могат да открият.

— Няма да ни освободите, няма и да ни убиете — какво ще правите с нас? — запита Коул.

Изведнъж на входа на колибата се появи Утринна мъгла и се запъти към тях. Застана мълчаливо до брат си. Коул не можа да се сдържи да не й се усмихне, приятно му беше дори само да я гледа. Тя отвърна на усмивката му, после бързо наведе очи.

— Вървящият в сянката се харесва на сестра ми — заговори тържествено Бягащият лос, гледайки Коул право в очите. — Говорих с Тъкача на сънища. Той предложи ти да се свържеш в съюз със сестра ми. Когато слънцето се спусне зад хоризонта, ще се съединиш с нея. Според нашия обичай ще останете седем слънца в сватбена колиба, далеч от селото. Когато се върнете, ще бъдете вече мъж и жена.

Коул погледна Бягащия лос така, сякаш вождът е обезумял.

— Ти искаш да се оженя за Утринна мъгла?

По тялото му премина тръпка на възбуда. Коул знаеше, че този брак няма да бъде признат за законен от бялото общество, но мисълта да притежава Утринна мъгла дори само за кратко време му беше много приятна.

Бягащият лос извади нож от калъфа на пояса си и преряза въжетата на Коул.

— Ела, Вървящ в сянката. Ще те заведа в колибата за пречистване. Там ще постиш и ще се потиш, за да се подготвиш за вашето съединяване.

Коул се изправи неуверено. Искаше да каже нещо на Утринна мъгла, но закъсня. Вождът я отпрати да си върви. Коул се беше загледал в полюшването на стройните й бедра, когато индианецът го побутна напред.

— Ела, колибата на пречистването те чака.

Коул се дръпна назад.

— Ами Танър? Не можеш да го държиш тук вързан за кола като животно. Това е нечовешко.

Бягащият лос повдигна презрително горната си устна.

— Не съм забравил Буреносния облак. Дадох го на Пролетен дъжд. Той ще бъде неин роб.

— Коя, по дяволите, е Пролетен дъжд? — изрева Танър, оправдавайки напълно името, дадено му от индианеца.

Без да отговори, Бягащият лос поведе Коул към колибата на пречистването и двамата изчезнаха вътре. Танър смръщи вежди, когато си спомни думите на вожда.

— Коя, по дяволите, е Пролетен дъжд? — повтори той, без да съзнава, че говори на глас.

— Това е съпругата, с която Бягащият лос се разведе. Казва, че ме е почел, като ме взема за своя единствена жена.

— Ашли.

Той обърна глава и погледна в смутените й зелени очи. Сигурно беше дошла, докато той си блъскаше главата над думите на индианеца.

Ашли коленичи до него и се отпусна на пети.

— Ти трябва да станеш роб на Пролетен дъжд.

— Как ли пък не! Освободи ме, янки, никой не ни гледа. Ще напуснем заедно това прокълнато място.

Ашли поклати отрицателно глава.

— Няма да стане. Вече опитах. Ще ни хванат. Бягащият лос ще се разсърди и ще заповяда да те убият. Трябва да изчакаме по-удобен момент за бягство. Междувременно прави каквото ти наредят, за да останеш жив, а когато дойде времето, трябва да си тръгнеш. Просто тръгни, не се тревожи за мен.

Танър задърпа въжетата си и изруга яростно.

— Говориш така, сякаш искаш да останеш с този дивак. По-добър ли е от другите ти любовници? По дяволите, янки, нямаш представа какво преживях, като разбрах, че са те отвлекли индианците. Чувал съм какво правят с пленените жени и едва не полудях, като си го представих.

— Не съм преживяла нищо такова. Бягащият лос няма да ми направи нищо лошо.

— Много ли ти харесва да се качва върху теб? — избухна неуместно Танър. — Не можеш да се ожениш за него, имаш си съпруг.

— Нищо не си научил, нали, бунтовнико? Все си такъв избухлив и упорит. Между мен и вожда не се е случило нищо — каза тя с искрен тон. — Не ме е насилвал. Тъкачът на сънища го предупреди да не прави това. Но той не признава нашия брак.

— Каза ми, че споделял постелята ти.

— Спи до мен, нищо повече.

Танър се изсмя презрително.

— Повече е, отколкото аз съм правил. Позволила си му привилегии, които отказваше на мен.

Тя преглътна мъчително.

— Бракът ни беше само формалност, знаеш го.

— Махай ми се от главата, жено — излая Танър. — Знаех си, че си жива напаст още като те зърнах. Надявам се двамата с Бягащия лос да бъдете много щастливи.

Ашли побледня. Защо Танър не иска да разбере, че тя не е имала възможност да избира? Фитилджия такъв. Бягащият лос не беше напълно убеден, че идеята да остави Танър жив е била добра. Трябваше му само някакво нищожно предизвикателство от страна на Танър, за да нареди да го убият.

— Мисли каквото си искаш, бунтовнико, но ако искаш да останеш жив, предлагам ти да правиш това, което иска Пролетен дъжд. Аз имам още седем дни да измисля начин как да не стана жена на вожда.

— Пламък, трябва да дойдеш тук — повика я Утринна мъгла и я дръпна да се отдалечи от Танър. — Ако те види Бягащият лос, ще се ядоса. Ела с мен. Можеш да ми помогнеш да издигнем колибата, където ще прекарам с брат ти първите седем слънца от съвместния ни живот.

Ашли побърза да стане.

— Трябва да вървя. Не се отчайвай. Моля те, прави това, което ти поиска Пролетен дъжд.

— Побързай, Пламък — подкани я Утринна мъгла. — Колибата трябва да бъде готова преди залез-слънце. Другите ни чакат.

Ашли хвърли продължителен поглед към Танър и последва Утринна мъгла, двете излязоха от селото.

— Къде трябва да бъде издигната колибата ви?

— Далече от селото, за да бъдем съвсем сами.

— Защо толкова далеч?

Утринна мъгла се засмя весело.

— Има обичай съпругът и съпругата да се отделят от другите през първите седем слънца, след като се съединят. Брат ти и аз ще бъдем сами, за да можем да се опознаем. Ще ни оставят храна и ще излизаме от колибата само за да се къпем и да облекчаваме неотложни нужди. Жените помагат на младоженката да издигне колибата и да я разглоби после, когато двамата се върнат в селото. Така ще бъде и при вас с Бягащия лос.

Не и ако аз имам думата по въпроса, помисли си Ашли, но не каза нищо.

Учуди се колко далеч от селото е мястото, където трябваше да се изгради колибата. Вървяха покрай потока близо една миля, преди да стигнат. Беше красиво място, спокойно и съвсем уединено. Тя осъзнаваше как се гледат Утринна мъгла и брат й и им завидя. Но се и разтревожи. Боеше се, че девойката ще отдаде сърцето си на брат й, и това ще я нарани. Понеже познаваше Коул, той нямаше да остане тук с красивата индианка, далеч от света на белите и от себеподобните си. Коул бе имал много жени. Тя се страхуваше, че Утринна мъгла може да бъде само поредното завоевание в неговия списък. А освен това знаеше, че брат й иска да се върне в цивилизования свят, за да очисти името си.

Сети се за Танър и за собствения им брак. Беше прибързана работа, отчаян опит да стигне по-скоро при Коул, след като всичко друго се бе провалило. Бяха си взаимно антипатични, но и двамата помислиха, че ще е разумно да свържат съдбите си. Кога бе настъпила промяната помежду им? При първата му целувка, допусна тя. Шокът от нея я бе оставил задъхана и искаща още. Танър също искаше още, но непрекъснато се намесваше нещо тъмно, дълбоко и смущаващо. Нещо го бе огорчило неимоверно много, бе го накарало да мрази света от все сърце и душа. Ако успееше да проникне зад бариерите около сърцето му, струваше й се, че ще разгадае тайната, която ги разделя.

Пролетен дъжд дойде за Танър скоро след като Ашли тръгна с Утринна мъгла. Макар че беше изключително красива жена, Танър не я искаше. Пролетен дъжд преряза въжетата и му махна да върви след нея. Изрече една гърлена заповед и го подбутна с пръчка към потока. Няколко жени ги последваха, кискайки се в шепи. Когато стигнаха до брега, Пролетен дъжд му посочи да влезе във водата.

Разбирайки, че тя му заповядва да се изкъпе, Танър влезе в реката с изпокъсаните си дрехи, ужасно щастлив, че може да отмие от себе си мръсотията и кръвта, напластили се по кожата му. След това Пролетен дъжд задърпа остатъците от мокрите му дрехи и му посочи, че трябва да ги свали. Той се дръпна. Пролетен дъжд го заудря с пръчката си. Танър изтърпя това само няколко секунди, после се обърна със свиреп изглед. Тя видя, че е вбесен, и извика за помощ.

Десетина жени го нападнаха, започнаха да го бият с пръчки, с юмруци и въжета от сурова кожа. Колкото и да беше силен, Танър падна под ударите им. Те го задържаха, докато Пролетен дъжд му смъкна ризата и панталоните. Той изрева от обида. Пуснаха го и скочи на крака, по-разярен от ранен бизон и готов да се бие. Но нямаше навика да се разправя с жени. Дори с такива дивачки, които зяпаха мъжките му атрибути, кискаха се в шепи и коментираха различни части от анатомията му.

Остана неподвижен като камък, стиснал отпуснатите си юмруци. Нито един мускул не трепваше по тялото му. Нека се нагледат, помисли си, стискайки зъби от обида. Стори му се, че минаха часове, преди Пролетен дъжд да намокри устни с розовия връх на езика си и да му отправи усмивка, чийто смисъл му бе съвсем ясен. Тя го искаше, но проклет да е, ако отстъпи пред нея. След това индианката бръкна в торбата, която беше донесла със себе си при потока, и му хвърли едни панталони. Той ги навлече без никакво колебание.