Кони Мейсън
Пламък (19)

18

Ашли се събуди в дрезгавината на зимното утро. Вместо обичайния дъжд от ниско надвисналото небе се сипеше сняг. Обърна се към Танър и го видя да й се усмихва. Усмихна му се на свой ред и се сгуши в него.

— Харесва ми да те намирам в ръцете си, когато се будя — каза той.

— Не повече, отколкото на мен ми харесва да съм в ръцете ти — отвърна Ашли, заравяйки се още по-дълбоко в прегръдките му.

През нощта огънят беше угаснал и въздухът бе станал пронизително студен.

— Така ми се иска да лежа тук с теб цял ден, но имам някои работи да свърша.

— Ще направя закуска — предложи Ашли.

— Лежи си. Нека първо да запаля огън.

Ашли го загледа как се приближава гол до печката, възхищавайки се на издължения му мъжествен торс и изпъкналите полукълба на седалището. Когато огънят най-накрая се разгоря, той целият бе настръхнал от студ и побърза да се облече. Излизайки с подчертано нежелание от топлото легло, Ашли отиде в кухнята, за да направи закуска с чувството, че най-накрая всичко в света е наред. Най-накрая Танър й принадлежеше.

 

 

Докато Танър се наслаждаваше на домашно приготвената закуска, Прат Слейтър влизаше в кабинета на Сам Старк, повикан от един от неговите помощници. Нямаше никаква представа защо го вика Старк и можеше само да се надява, че той не е открил нещо, което да го свърже с изчезването на Бърнард Кълп.

— Викал си ме, шефе?

Старк май беше в отвратително настроение.

— Седни, Слейтър, имам една работа за теб. Няма да е много трудна, като знам какво ти е отношението към бунтовниците.

Слейтър се отпусна на най-близкия стол, почти разтреперан от облекчение. Би направил каквото и да е, само и само Старк да не го заподозре, че е убил партньора му и е откраднал парите.

— Кажи какво искаш от мен, шефе. Кой е тоя бунтовник, дето трябва да го очистя?

— Срещал ли си напоследък Мактавиш?

Бавна усмивка повдигна ъглите на устата на Слейтър.

— Мактавиш, а? Трябваше да се досетя, че това копеле си създава врагове навсякъде, където се покаже. — Той попипа пистолета си. — Още не съм налетял на него, но съм сигурен, че с нетърпение очаквам този момент.

— Не знам какво си му направил и не ме интересува. Само искам да се погрижиш да ме отървеш от него. Щом го премахнеш от пътя ми, може би вдовицата му няма толкова да придиря с кого да легне.

Слейтър допусна грешката да се изсмее.

— Отблъснала те е, а?

Лицето на Старк стана тъмночервено от ярост. Скочи и се нахвърли върху Слейтър.

— Не съм ти искал мнението. Ще ти платя добре, за да отървеш града от онова бунтовническо копеле, друго не ти трябва да знаеш.

Видя се как Слейтър преглътна.

— Съжалявам, шефе. Не съм искал да те обидя. Разбира се, смятай, че работата е свършена. За мен ще е удоволствие да премахна Мактавиш от пътя ти.

— Гледай да не бие на очи — предупреди го Старк. — Можеш да го примамиш някъде и да го застреляш, нали?

— По дяволите, прав си, мога — изрепчи се Слейтър. — Ами ако го дострашее?

— Не вярвам. Поразмърдай си мозъка… стига да имаш такъв — добави той с безнадежден тон. — Нападни го в някоя тъмна уличка, ако трябва.

След малко Слейтър си тръгна. Щом се освободи от угнетяващото присъствие на Старк, той се усъмни дали ще може да примами някъде Мактавиш и да го застреля. Една грешка и… край. Никакви пари на света не бяха по-ценни от живота му. Освен това той си имаше достатъчно зелени банкноти и злато, скрити под дюшека, щяха да му стигнат за дълго. Трябваше два пъти да помисли, преди да предизвика Мактавиш и да рискува живота си. Може би щеше да е по-добре да напусне града.

Макар да знаеше, че ако остане в града, срещата с Танър е неизбежна, Слейтър все пак се стресна, когато го видя във фоайето на връщане към стаята си. Спря на място, с ръка, увиснала на инчове над дръжката на пистолета.

— Я виж ти, и това ако не е Мактавиш. Чудно как те срещам тук, в Орегон сити. Как е хубавата ти малка женичка? Нямам търпение пак да я видя.

— Копеле — процеди Танър през стиснатите си зъби. — Стой настрана от Ашли. Всяка жена е в опасност покрай такъв гаден изнасилвач.

Слейтър замръзна на място и в гласа му се прокрадна опасна нотка.

— Силни думи казваш, бунтовнико.

— Но са верни. Това, което направи на жена ми и на майка ми, беше невероятно жестоко.

Слейтър вдигна рамене.

— Война беше.

— Войната не е извинение да нападаш жени, които не могат да се съпротивляват. След като свърши с жена ми, умът й не можа да понесе срама. Тя се самоуби, Слейтър. Чуваш ли ме? Елън се самоуби заради това, което ти направи с нея! — изригна гневно Танър.

Слейтър му се ухили нарочно предизвикателно, за да го подразни.

— Значи онази малка кобилка в Джорджия ти е била жена. Апетитно парче, но не може и да се сравнява с тази, която имаш сега. Не съм учуден, че жената от Джорджия е посегнала на живота си. Беше плаха като мишка, но все пак хубавичка. Особено както от дълго време не бях имал…

Изречението му се удави в болезнен вик. Танър знаеше, че онзи нарочно го дразни, но вече беше отишъл твърде далеч. Сви юмрук и го заби във физиономията на Слейтър. Той не очакваше удара, затова не се опита да се защити. Политна назад, удари се в стената и се смъкна на пода.

Танър щеше да го убие на място, ако не беше Ашли. Беше невероятно близо до това, но в последния миг си спомни обещанието си пред нея и любовта помежду им. Ако умреше или се озовеше в затвора, тя щеше да остане съвсем сама. Излагаше я на опасността да я нападнат вълци като Старк и Слейтър, който се опияняваше от победите си над безпомощни същества. Но желанието му да убие Слейтър беше толкова силно, че или трябваше да се отдалечи от него възможно най-много, или да се подчини на инстинктите си.

Слейтър още лежеше като чувал до стената, когато Танър влезе в стаята си и тръшна вратата зад себе си. Пусна дисагите на леглото, натъпка в тях другите си дрехи и принадлежностите за бръснене и само за броени минути беше готов да тръгне.

Рано сутринта бе говорил със свещеника и бе наел къщата, в която двамата с Ашли щяха да живеят след венчавката си в неделя. После се бе върнал в „Червената жартиера“ и бе почукал на вратата на Нел, за да й каже, че се мести. Нел се учуди много, когато Танър й бе казал, че двамата с Ашли ще се женят на другия ден.

— Не разбирам, Танър. Защо излъга, че си женен, а пък не си бил?

— Дълга история, Нел. Обстоятелства, над които нямам власт, ме принудиха да излъжа. Бях женен за Ашли от месеци насам. Вместо да обясняваме на градския съвет, че сме ги заблуждавали, решихме да се оженим отново и да се правим, че е за пръв път. Само така мога да я защитавам.

— Заради Сам е, нали?

— Отчасти да. Доверих ти се, защото чувствам, че ти дължа обяснение, след като ти казах, че съм женен, но не и че съм женен за Ашли. Много ще съм ти задължен, ако не кажеш на никого.

— Имаш думата ми, красавецо. Късмет на теб и жена ти. Не мисля, че някога съм срещала мъж, толкова луд по жена си, колкото си ти.

Танър се усмихна, спомняйки си думите на Нел. Беше го разгадала. Наистина беше луд по Ашли.

След като приготви дисагите си, Танър излезе от стаята и ритна нарочно Слейтър, който бе започнал да дава признаци на живот. Беше слязъл до средата на стълбите, когато дочу зад гърба си металното щракане на зареждан револвер.

— Няма човек да е направил това на Прат Слейтър и да не е умрял.

Танър спря и се обърна бавно, не се учуди, че видя Слейтър, застанал най-горе на стълбите, опрян на стената, размахвайки заплашително оръжието си. Танър не можа да се въздържи да не се усмихне. Знаеше, че дясната му ръка е добра, но не знаеше, че има и такъв мощен ритник. Осъзна и още нещо — че се е заклещил натясно и няма големи изгледи да оцелее. Слейтър само трябваше да натисне спусъка, и той щеше да умре, преди да е извадил оръжие. Опита се да спечели малко време.

— Точно това очаквах от такъв страхливец като теб, да застреля хладнокръвно някого.

И Танър с учудване осъзна, че той самият беше планирал точно такова нещо — да застреля Слейтър съвсем хладнокръвно, — преди любовта на Ашли да промени намеренията му. Само дето щеше да му даде повече шансове от тези, които той получаваше сега. Тогава поне щеше да има бой между двама души в еднакво положение.

— Кажи си молитвите, Мактавиш.

— Свали оръжието, Слейтър.

— Ка…

Слейтър се извъртя и видя учуден зад себе си Нел. Премести поглед към пистолета в ръцете й.

— Никого няма да убиваш.

— Нямам време за теб, Слейтър — каза Танър, обърна се и продължи надолу по стълбите. — Утре се женя. Ако толкова ти се умира, ще стане, когато на мен ми е удобно. Задължен съм ти, Нел.

Докосна шапката си и излезе през летящата врата.

— Ще си видим сметките с теб, Мактавиш — изръмжа Слейтър, натъпка пистолета обратно в кобура и се обърна рязко към Нел. — Защо, по дяволите, не ме остави да го застрелям?

Нел сви рамене. За нея този мъж беше просто една отрепка. Тук стените бяха тънки, тя бе чула свадата между Слейтър и Танър по повод невъобразимо гнусното нещо, което Слейтър бе сторил с жената на Танър през войната. Никоя жена не заслужаваше да бъде изнасилена. Отрепки като Слейтър трябваше да бъдат изтребени от лицето на земята. Танър беше два пъти, не, три пъти повече мъж от него и не заслужаваше да умре от ръката на някакъв гаден изнасилвач. Когато бе чула Слейтър да заплашва, че ще убие Танър, тя се бе въоръжила и бе дошла на помощ на Танър.

Слейтър се отдалечи и се заби в стаята си. Нел слезе по стълбите. На долната площадка срещна Старк. Той я сграбчи за ръката и я вмъкна в кабинета си.

— Защо го направи, по дяволите? Слейтър тъкмо го беше хванал на мушка.

— Слейтър е отвратителна свиня. Знаеш ли защо е разправията му с Танър? — Никакъв отговор. — През войната Слейтър изнасилил жената на Танър. Тя се самоубила, защото не могла да живее с този срам.

Старк вдигна рамене.

— Не ми е работа какво е ставало през войната. Но не искам повече да се бъркаш.

Забележката му смая Нел. Заключението естествено беше само едно.

— Искаш Танър да умре!

— Не съм казвал такова нещо. Просто не се меси.

— Разбира се, Сам — подчини се Нел.

Добре че не подозираше, че лъже на поразия. Изведнъж тя разбра, че Сам има лична причина да иска смъртта на Танър. И тази причина беше с червена коса. Тъй като Старк беше прекалено умен, за да се забърква лично в убийство, Нел заподозря, че е наел Слейтър да свърши работата вместо него. Надяваше се Танър да разбере, че е изпаднал в сериозна опасност. Тя самата можеше да стори много малко, за да му помогне, най-многото да си държи очите и ушите отворени.

 

 

В събота Танър пренесе личните вещи на Ашли в къщата, която бе наел, и тази нощ, след като се любиха, тя заспа в ръцете му. Намираше се на седмото небе, никога не бе очаквала, че ще бъде толкова щастлива.

На закуска в неделя сутринта Танър й разказа за сблъсъка си със Слейтър. Тя му каза, че много се гордее с него, задето се е въздържал, и че е много благодарна на Нел.

— Знаеш ли, любов моя, това няма да свърши дотук — предупреди я Танър. — И Слейтър, и Старк искат смъртта ми. Слейтър — защото се страхува, а Старк — защото иска теб.

— Можем да се преместим — предложи Ашли. — Не сме длъжни да оставаме в Орегон сити. Можем да идем в Сиатъл. Или дори в Сан Франциско. Имам още останали пари.

— Аз няма да бягам, любов моя. По един или друг начин ще се погрижа и за Слейтър, и за Старк.

Танър се надяваше Ашли да не заподозре, че я залъгва с празни обещания. Нямаше представа как да се отърве от тези двамата. Вярваше, че ще може да се справи със Слейтър в някоя престрелка, това явно бе разрешението, но оставаше Старк.

— Искам да ме освободиш от обещанието ми, янки. Не мога да те пазя от Старк, когато Слейтър ми диша във врата. Ще го направя да изглежда като самозащита. Няма да е трудно. Нел ще свидетелства, че той ме е заплашвал.

В гърлото на Ашли заседна огромна буца. Тя преглътна и стомахът й се сви във върховно отчаяние. Не можеше да понесе мисълта, че някой заплашва живота на Танър. Скочи от стола си така внезапно, че той се търкулна на пода. След секунда беше вече в спалнята, повръщайки в нощното гърне. Танър веднага я последва. Даде й вода и мокра салфетка да се обърше, изправи я и я задържа в прегръдките си, докато тя спря да трепери.

— Предполагам, няма защо вече да се питаме дали носиш моето дете — отбеляза той сухо. — Откога си така?

— Днес беше за пръв път — каза Ашли. — И това още нищо не доказва.

— Не доказва ли? Времето ще покаже, любов моя. Съжаляваш ли?

— Че може би съм бременна? — Тя му се усмихна изнемощяла. — Изобщо не съжалявам. Ще бъдем истинско семейство и вече няма да се тревожим за твоята разправия със Слейтър. Ти ми обеща.

Танър се намръщи.

— Ами ако той тръгне да ме стреля? Ще трябва да се защитя.

— О, господи, Танър, не мога да го понеса.

Той я целуна по темето.

— Всичко ще бъде наред, обещавам.

— Щастлив ли си?

— Заради бебето ли?

— Заради възможността — поправи го Ашли.

Той се засмя, този звук се хареса на Ашли. Твърде рядко го бе чувала да се смее.

— Ще ми трябва малко време, за да свикна, но не мога да отрека, че често съм си мислил да имам дете. Винаги се питах защо Елън… — Рязко млъкна, без да довърши изречението. — Съжалявам. Не исках да намесвам Елън.

Ашли преглътна с усилие.

— Няма нищо, Танър. Елън дълго време е била част от твоя живот. Не очаквам да я забравиш. Надявам се, че с времето моята любов ще излекува раната от насилствената й смърт.

— Единствено смъртта на Слейтър ще стори това — измърмори Танър под носа си.

— Какво каза?

— Нищо важно. Готова ли си да се оженим следобед?

Ашли го погледна със сочна усмивка.

— Повече от готова. Този път бракът ни ще е поради най-уместните причини на света. Обичам те, бунтовнико.

Той положи нежна целувка на устните и.

— Обичам те до полуда, замайваща моя малка янки.

Венчаха се пред преподобния Дулитъл в методистката черква, свидетелка им стана госпожа Дулитъл.

Брачната им нощ никак не приличаше на първата отпреди шест месеца. Когато най-накрая, изтощени, се унесоха в сън, Ашли вече не се съмняваше, че Танър я обича.

На следната сутрин тя се приготви за посещението си при кмета.

— Идвам с теб — каза Танър, докато я наблюдаваше как се облича.

— Няма нужда — отвърна Ашли с усмивка. Сети се изведнъж за бъдещето, което ги очакваше, без никаква работа нито за единия, нито за другия, и грижа прекоси челото й. — Танър, какво ще правим, когато парите ми свършат и имаме да храним още едно гърло? Парите от наследството все някога ще свършат. Помислил ли си какво би искал да правиш, за да осигуряваш прехраната ни?

— Много мислих по това — каза усмихнато Танър. — Запознах се с един човек, Ашли. Той търси партньор за бъдещия си дърводобивен бизнес. Тук наоколо има много възможности. Всеки ден пристигат преселници от изток. Идват и по вода, и по суша през прерията. Колкото повече расте населението, толкова по-голяма става нуждата от дървен материал и дървени изделия. Отсечените дървета могат да се свалят по реката до Портланд и да се товарят на кораби за чужбина или да се доставят на близките дъскорезници.

— Много си мислил за това, нали?

За първи път, откакто познаваше Танър, тя изглеждаше въодушевена от перспективите за бъдещето.

— Трябва да издържам семейството си. Не бях сигурен, че ще имам семейство, но исках да бъда готов за всеки случай. Когато добих смелостта да си призная, че те обичам, започнах да мисля за бъдещето ни.

Въздишка се откъсна от устните на Ашли. Преди една година тя беше стара мома и нямаше никакви надежди да се омъжи, сега имаше Танър. Нямаше никакво значение, че го бе вкарала в брака с нея като в капан, нито че се бяха оженили заради един договор. Сега той беше неин. Двамата щяха да намерят начин да преодолеят проблемите, особено Старк и Слейтър.

— Не искам въпросът ми да ти прозвучи глупаво, бунтовнико, но откъде ще вземеш парите за това партньорство с този безименен човек?

— Казва се Къртис Уебър. Янки е, но поради някакви причини му вярвам. — Той се усмихна. — Впрочем харесвам го. Предполагаш ли, че ти и Коул имате нещо общо с това? Колкото до парите… — усмихна се, — още са ми останали по-голямата част от тези, които спечелих, оженвайки се за теб.

Ашли се намръщи, мъчейки се да изглежда възмутена.

— Не ти платих да се жениш за мене! Платих ти да осигуриш безопасното ми пътуване до Форт Бриджър.

Той се ухили в отговор.

— Както и да е. Ще дам на Уебър парите в брой, които са ми подръка, и ще заема останалите от банката.

— Няма да се наложи. У мен все още има пари от наследството на леля ми. В банката са. Можеш да ги вземеш всичките. Така и така са твои, нали си ми съпруг.

— Не те заслужавам, скъпа. Сигурна ли си?

Ашли кимна.

— Тогава ще отида до Портланд следващата седмица и ще сключа договора. Хайде, скъпа, каня те на сватбена закуска в хотела, преди да се представим на кмета.

 

 

Когато тръгнаха ръка за ръка към кабинета на кмета този следобед някой стреля по Танър. Куршумът проби периферията на шапката му. Хората се разбягаха, а Танър бутна Ашли до една стена, извади пистолет и я прикри с тялото си. Друг изстрел обаче не се чу.

Двамата тръгнаха бързо по улицата, а хората занадничаха иззад щорите, за да се уверят, че вече е безопасно и могат да продължат заниманията си навън. Когато стигнаха канцеларията на кмета, той така силно я бутна вътре, че тя едва не загуби равновесие.

— Страхувам се, че трябва сама да се представиш на кмета, скъпа — каза Танър, оглеждайки зорко сградите от другата страна на улицата. — Ще ида да съобщя на шерифа за стрелбата. Страх ме е да не би някой да стреля пак по нас, когато излизаме оттук. Остани при кмета, докато се върна и се уверя, че е безопасно да излезем навън.

— Танър, пази се.

Той я погледна със закачлива усмивка.

— Сега вече съм длъжен. Имам семейство, за което трябва да се грижа.

И изхвръкна, преди тя да успее да му каже, че го обича.

Докато двамата си говореха така, секретарят на кмета му бе съобщил за нейното идване и сега я покани да влезе.

— Благодаря ви, но сега името ми е госпожа Мактавиш.

Тя овладя нервите си, вдигна брадичка и влезе в кабинета на кмета. Вратата се затвори зад нея и поради някакви причини този звук я обезпокои. Разбра какви са причините в мига, когато видя, че единственият друг обитател на стаята е Сам Старк. Той седеше на креслото на кмета, преплел пръсти пред себе си.

— Кога ще се върне кметът? — запита неспокойно Ашли.

— Скоро. Има малко работа. Вие пренебрегнахте предубеждението ми. Не беше умно от ваша страна. Надявам се Мактавиш да е жив достатъчно дълго, за да му се радвате.

— Защо мразите Танър? Нищо не ви е направил.

— Той има вас. Когато реша, че искам нещо или някого, няма пречки по пътя ми. Ще бъдете моя, Ашли, в моето легло и ще ми принадлежите по всякакъв начин. Винаги получавам това, което искам.

— Защо аз? Не съм нищо особено.

Сините му очи пламнаха от вътрешен огън, който я накара да потрепери.

— Вие сте първата жена, която някога ми се е опънала. Това ме заинтригува. Защо не бъдете разумна и не ми дадете това, което искам? С какво ще ви навреди? Да се срещнем довечера и може би ще ме убедите да оставя мъжа ви жив.

Ашли отстъпи ужасена.

— Вие ли стреляхте преди малко по Танър?

— На глупак ли ви изглеждам?

— Не лъжете. Вие сте дали заповедта, няма значение кой го е извършил в действителност.

Старк засука краищата на мустаците си.

— Относно срещата ни. Елате довечера в кабинета ми. Откъм уличката зад кръчмата. Почукайте два пъти на задната врата.

Ашли поклати глава.

— Не мога.

— По добре си помислете. Не знаете кога на мъжа ви ще му се случи инцидент. Той нанесе удар по гордостта на Слейтър. А Слейтър иска удовлетворение. Една дума от мене, и ще си получи търсеното.

Ашли се запита можеше ли да излага на риск живота на Танър.

— Ако се срещна с вас насаме, само ще говорим, нищо друго. Разбрахте ли?

Би направила всичко, за да спаси живота на Танър. Всичко, с изключение на… Но не, няма да мисли за това сега.

— Чудесно. Ще поговорим как можете да спасите живота на мъжа си, ако искате. Можете ли да дойдете довечера?

— Не. Не мога да изляза, без Танър да заподозре нещо. Следващата седмица отива в Портланд по работа и вероятно няма да го има две вечери.

Старк се ухили.

— Идеално. Ще дойда у вас, така че да не става нужда да излизате сама по тъмно. Няма нужда да ми казвате кога мъжът ви ще отсъства, един от моите хора ще наблюдава къщата ви.

Ашли знаеше, че нагазва в опасни води, но според нея, ако начинанието й можеше да спаси Танър, рискът си струваше. Надяваше се, че щом каже на Старк, че очаква дете, това ще сложи край на ламтежите му. Но искаше да го накара да поеме обещание, преди да получи съгласието й за каквото и да било.

— Съгласна съм да се срещна с вас, но само ако обещаете, че нищо няма да се случи на Танър междувременно. Никой, нито дори Слейтър, не бива да заплашва живота му. Ясно ли е?

— Не допускам да ми се налагат, скъпа.

Суровите му думи не разколебаха решителността на Ашли.

— Такива са моите условия.

Мълчанието му бе толкова продължително, че Ашли се уплаши да не би да е отишла твърде далеч.

— Много добре. Съгласен съм.

Кметът избра точно този момент, за да се върне в кабинета си. Поздрави Ашли и Старк, сякаш всичко си беше наред. Кимна на Старк и се обърна към Ашли:

— Секретарят ми каза, че имам посетители. Ако знаех, че ще дойдете, госпожице Уебстър, щях да отложа работата си. Благодарен съм на Сам, че е бил тук, за да не скучаете. Защо не сте в училище да преподавате на децата ни?

— Днес освободих учениците от занятия — каза тя. — Когато ви обясня, сигурна съм, че ще ме разберете.

Кметът седна зад бюрото си и я зачака да продължи.

— Най-напред, вече не съм госпожица Уебстър, а госпожа Мактавиш.

След това доста стряскащо изявление Ашли каза на кмета, че двамата с Танър са се оженили предния ден.

— Съжалявам, че заблудих вас и градския съвет относно намеренията си, но се надявах, че ще се омъжа едва след края на учебната година. Танър реши, че не иска да чака.

И Старк, и кметът Торнтън изглеждаха смаяни, но поради различни причини.

— Омъжили сте се вчера? — запита остро Старк. — Мислех…

— Не ме интересува какво мислите, господин Старк — каза Ашли, изпреварвайки забележката му. — Двамата с Танър се оженихме вчера пред преподобния Дулитъл. Трябва да го запитате, и той ще потвърди.

— Не знам каква игра играете, но това нищо не променя.

— Подавам оставката си от днешна дата — продължи Ашли, сякаш не го беше чула. — Искрено се надявам да си намерите друга учителка. Само искам да добавя, че работата с градските ученици ми беше много приятна. Вече освободих къщата и се пренесох в новото си жилище.

Кметът изглеждаше повече от учуден. Не можеше да разбере за какво говорят Ашли и Старк и реши да не се задълбава.

— Да, наистина това ни поставя в затруднено положение. Радвам се, че сте тук, Сам — добави той, обръщайки се към Старк. — Може би заедно ще успеем да разрешим този проблем.

Старк се направи, че размишлява върху проблема.

— Виждам само едно решение. Децата не могат да бъдат оставени да скитат без контрол по улиците. Предлагам временно да променим политиката си и да задържим госпожа Мактавиш до края на учебната година. Това ще ни даде време да потърсим друга учителка. Би трябвало през лятото да дойдат още заселници и емигранти. Сигурно сред тях ще има и учителка.

— Хмм. Това изглежда най-логичното решение. Какво ще кажете, госпожице… госпожо Мактавиш? Ако градският съвет се съгласи, — а аз съм сигурен, че ще се съгласят, когато разберат, че това е единственият начин да задържат учениците под контрол през зимните месеци — ще останете ли?

Ашли беше смаяна. Не бе очаквала събитията да се развият така. Очевидно нуждата от учителка бе по-голяма от неизгодите на новото й гражданско състояние. Тя самата много искаше да довърши учебната година, но се страхуваше, че Сам Старк ще очаква някакъв вид възнаграждение, ако й предложи това.

— Аз не…

— Разбира се, че сте съгласна, госпожо Мактавиш — намеси се Старк. — Вече ни казахте, че се нуждаете от тази заплата. Останалите членове на съвета няма да ви създадат проблеми, уверявам ви. Двамата със съпруга си можете да останете в къщата, ако предпочетете.

— Съпругът ми вече нае къща за нас. Преместих се там през уикенда. Тя е на Втора улица, недалеч от училището.

— А, значи живеете в къщата на Кармайкъл. Семейство Кармайкъл се преместиха в по-голяма къща преди няколко месеца, след като им се роди второто дете — обясни Старк.

— Но вие така или иначе не казахте дали ще останете до края на учебната година — намеси се кметът.

Ашли искаше Танър да е тук, за да й даде съвет. Наистина искаше да запази мястото си до края на учебната година, но се притесни от това, че Старк настоява тя да остане. Както и да е, щом Танър я защитава, какво може да й направи той? Освен това имаше думата на Старк, че няма да направи нищо на Танър поне засега. Ашли не беше глупава, знаеше какво иска Старк, но се надяваше да го убеди, че е много глупаво да преследва бременна жена. Ако една среща с този нахалник можеше да спаси живота на Танър, тя нямаше друг избор. Щом Старк престане да се интересува от нея, няма да има причина да иска смъртта на мъжа й.

— Много добре, приемам предложението ви — каза Ашли. — И ви благодаря.

Танър избра точно този момент, за да влезе в стаята. Беше говорил с шерифа и представителят на закона беше обещал да проучи случая. После бе побързал да се върне в канцеларията на кмета, за да даде морална подкрепа на Ашли. Никак не му хареса, когато видя Сам Старк в стаята заедно с кмета.

— За какво предложение говорите? — запита Танър, заставайки до Ашли.

— Помолиха ме да остана като учителка до края на учебната година — обясни Ашли. — И аз приех.

— Сигурна ли си, че е разумно, Ашли?

— С какво може да ми навреди? Освен това обичам работата си.

— Значи всичко е уредено — каза кметът и се надигна, с което даде знак, че срещата е свършила. — Тъй като вече не живеете в къщата, която градът осигурява за учителките, заплатата ви ще бъде променена, за да отговаря на новото положение. Ще съобщя за това на градския съвет.

И той протегна ръка на Танър.

— Мисля, че не сме се запознавали, господин Мактавиш. Добре дошъл в Орегон сити. Развитието на събитията не ми харесва, но със сигурност мога да разбера двама млади, които искат да се оженят. Съжалявам, че съпругата ви се принуди да ни излъже в началото относно вашата връзка.

Танър стисна ръката на кмета.

— Благодаря ви, кмете. Оценявам вашето разбиране.

Старк изсумтя презрително и се обърна настрана.

— Да си отиваме у дома — каза Танър и поведе Ашли към вратата на кабинета.

— До следващата ни среща, господин Мактавиш — извика Старк след него.

Ашли се спъна, осъзнавайки с мъчителна яснота какво иска да каже Старк. Усети как студена тръпка минава по гърба й и се притисна към Танър. Надяваше се той да не разбере какво е намислила. Ако научи какво иска да направи, за да го предпази, ще се разяри. Само да разбере, че тя смята да говори със Старк насаме, без неговата закрила… какво ли щеше да направи… и какво ли щеше да си помисли.