Кони Мейсън
Пламък (20)

19

На следния ден не се случи нищо необикновено. Танър отново бе говорил с шерифа и той му бе казал, че най-вероятно това в понеделник е било заблуден куршум, който не е бил предназначен за него. Танър не бе убеден, защото знаеше в какви отношения е със Старк и Слейтър, но тъй като положението бе спокойно, той се реши да тръгне за Портланд в сряда. Бе обещал на Къртис Уебър, че преди да изтече тази седмица, ще му даде отговора си относно предложението за партньорство.

— Сигурна ли си, че всичко ще е наред, докато ме няма? — запита отново Танър.

Ашли вече не знаеше за кой пореден път в последните часове я пита все едно и също.

— Сигурна съм, разбира се. — Не смееше да го погледне в очите от страх, че ще види безпокойството й и ще започне да задава въпроси. Никога не бе могла да го лъже успешно, а и не искаше Танър да разбере, че смята да се среща със Старк в негово отсъствие.

— Дръж вратите заключени през нощта.

— Не се тревожи.

— Ще оставя втория пистолет в чекмеджето на бюрото. Връщам се в петък вечер най-късно.

Целуна я силно и бързо и излезе, преди да си е променил намерението.

Тъй като сряда беше редовен учебен ден, умът на Ашли беше достатъчно зает с учениците й. Едва когато се прибра у дома, си даде сметка каква върховно безотговорна постъпка се кани да извърши. Сигурно е била отчаяна, за да се съгласи да допусне Сам Старк да дойде в дома й, докато Танър го няма. Тогава бе сметнала, че причината си струва да поеме този риск. Налагаше се да убеди Старк да пощади живота на Танър, да накара този човек да разбере, че не си струва да я преследва. Може да е собственик на половината град, но не и на закона, нали?

Ашли заключи тази вечер не само вратите, но и прозорците. Не смяташе да поема рискове с човек като Сам Старк. Вече беше минало полунощ, когато си легна. Преди да се пъхне под завивките, провери пистолета, който Танър й бе оставил, увери се, че е зареден. Не вярваше Старк да дойде толкова късно, но ако дойдеше, нямаше да я завари неподготвена. Лежа будна почти до съмване, преди сънят да я надвие. Последната й мисъл бе, че може би Старк е престанал да се интересува от нея.

И през целия следващ ден Ашли продължи да вярва, че той вече няма да я закача. Беше четвъртък и Танър щеше да си дойде утре, помисли тя, затваряйки вратата на училището, преди да тръгне към дома си. Опита се да си повярва, че Старк вече не представлява проблем за нея.

В четвъртък вечерта Ашли заключи вратите и прозорците и се приготви рано за лягане. Тъй като предната нощ почти не беше спала, беше направо капнала. Не разбра какво я събуди малко преди полунощ. В стаята беше непрогледна тъмнина, но тя знаеше, че не е сама. Сърцето й заби толкова силно, че го чуваше чак в ушите си. Седна рязко в леглото, взирайки се в тъмнината.

— Танър, ти ли си?

— Страхувам се, че не, скъпа. Предположих, че ме очаквате.

Когато позна гласа на Старк, Ашли най-напред се уплаши, а след това се ядоса.

— Как влязохте тук?

— Наистина много лесно. По едно време смятах да наема тази къща. Спомних си, че не върнах ключовете на Чад Кармайкъл, след като я разгледах и реших, че няма да я наема. Той има още няколко комплекта ключове, така че няма да забележи липсата на един.

Ашли чуваше стъпките му, които приближаваха към леглото, и погледна с надежда към бюрото, където беше скрит пистолетът. Може би няма да има нужда от него, помисли тя. Може би Сам Старк ще се вслуша в гласа на разума. Изведнъж блесна светлина и тя видя ухилената физиономия на Старк, който палеше клечка кибрит. Намери лампата и я запали. Когато светлината озари стаята, Ашли хлъцна и придърпа одеялото до брадичката си.

— Каква очарователна картина — каза той, навеждайки се над нея. Сграбчи одеялото и го издърпа от ръцете й. — Искам да видя какво получавам.

Устата на Ашли пресъхна и тя се опита да я навлажни достатъчно, за да му отговори.

— Нищо не получавате. Съгласих се просто да поговорим. Помислих, че вече сте разбрали колко е смешно това. Можете да имате всяка жена в града. Защо искате тъкмо мене?

— Точно затова. Бих могъл да имам всяка жена, която поискам, но единствената жена, която не ме иска, сте вие. Няма да си промените намерението и да ми дадете това, което искам, нали? Ако се тревожите от нещо в това отношение, забравете грижите. Една моя дума, и съпругът ви ще бъде убит, преди да стигне Орегон сити. — Сложи ръка на рамото й и бавно я плъзна надолу към лакътя. Тя подскочи. — Докъде бяхме стигнали? А, да, свалете тази проклета нощница. Искам да ви видя цялата.

— Нямам намерение да върша подобни неща — възрази разгорещено Ашли. — Нямате никаква работа да идвате тук, в дома ми, като крадец посред нощ. Казах ви, че няма да направя нищо, с което да изложа на риск брака си.

Очите му станаха студени и решителни.

— Ще го направите, ако искате мъжът ви да остане жив. Не знам дали сте младоженци, или през цялото време сте били женени, пък и не ме интересува. Вашите игрички са си ваша работа, докато не се намесят в това, което аз желая.

— Ще ида при шерифа.

Той се изсмя.

— Шерифът е мой човек. Аз осигурих избора му. Казах ви, че аз съм властта в този град.

— Тук не е Додж Сити или Тумбстоун. Това е град, който се подчинява на закона. Не можете ей така да убиете човек и да очаквате да ви се размине.

— Мога, щом се казвам Сам Старк. Ще свалите ли тази нощница, или аз да го направя вместо вас?

— Ще ме изслушате — каза Ашли и стана от леглото. Чувстваше се по-сигурна лице в лице с него, огромната й фланелена нощница я прикриваше почти колкото рокля. — Ще ви кажа нещо, което се надявам да промени намеренията ви. Тогава няма да има нужда да навреждате на Танър.

Старк се вгледа в лицето й и погледът му бавно се плъзна надолу по тялото й. Ашли трепна и обви раменете си с ръце, усещайки се изведнъж самотна и уязвима.

— Опитвате се да печелите време, Ашли, но няма да стане. Съмнявам се, че ще ми кажете нещо, което да ме накара да си променя намеренията. Очаквам този момент още откакто дойдохте в града.

Ашли не можа да го каже по друг начин, освен да избърбори:

— Аз очаквам дете. Не е възможно да ме искате в такова положение.

Сега изигра коза си и можеше само да очаква, че той ще се отврати и ще си тръгне. След като му изтръгне обещание, че няма да направи нищо на Танър, разбира се.

Но не беше подготвена да чуе смеха на Старк.

— Е, проклет да съм. Значи, носите копеле. Нищо чудно, че сте решили да се ожените, или най-малкото, отново да минете през обреда. Не изглеждате бременна обаче. Има още доста време, докато почнете да наедрявате. — Видя изумената физиономия на Ашли и продължи. — Нали не смятате, че неочакваното ви съобщение ще ме накара да си променя намеренията? — И той отново се изсмя. — Още по-интересно ще ми бъде да спя с вас в това ви положение. Не съм имал удоволствието да бъда с жена, която носи дете. Чувал съм, че жените в такъв период са по-пламенни.

Ашли усети как в гърлото й се надига буца и преглътна с усилие. Още малко, и щеше да повърне. Беше толкова сигурна, че Старк ще се отдръпне, когато разбере за положението й. Що за животно е тоя човек?

— Експериментирайте с други жени — каза тя, отстъпвайки към бюрото.

— О, нима не виждате иронията, скъпа? Ако вече сте бременна, значи няма да заченете от мен. Какво щастие за вас и за съпруга ви.

Ашли бе отстъпила достатъчно назад и почувства успокояващия ръб на бюрото. Вътре в чекмеджето беше пистолетът на Танър.

Старк се захили и пристъпи към нея.

Танър яздеше по тъмните улици на Орегон сити, доволен от свършеното и същевременно разяждан от нетърпение да се върне час по-скоро при Ашли. Работата с Уебър бе отнела по-малко време, отколкото бе предполагал, тази сутрин бяха подписали и подпечатали договора. Сега Танър беше пълноправен партньор в „Уебър-Мактавиш Ентърпрайсиз“. Уебър трябваше да наеме земята и да се занимава с превоза на готовия материал, а Танър щеше да наеме дървосекачи и да започне сечта. След като бе изгубил всичко във войната, той не бе очаквал да получи втори шанс нито в любовта, нито в живота. За всичко това трябваше да благодари на Ашли. Малката янки бе намерила пътя към сърцето му и не бе допуснала той да се откаже от живота.

Изтощен от дългата езда, Танър дръпна юздите и насочи коня по Втора улица. Минаваше полунощ. Знаеше, че Ашли сигурно спи, но нямаше търпение да се пъхне в леглото до нея и да я прегърне. Бе отклонил поканата на Уебър да остане през нощта в Портланд и бе тръгнал за дома още преди да бе изсъхнало мастилото под договора им за сътрудничество. Бе препускал дотук, без да спира, под лъчите на пълната луна.

Стигна до задната врата на къщата, слезе и свали седлото от гърба на животното. Заобиколи, отиде при предната врата и затърси ключа из джобовете си, когато изведнъж забеляза, че вратата е леко открехната. Прониза го тревожна тръпка. Извади пистолета и полека бутна вратата.

Старк се надвеси над Ашли с мрачен и многозначителен израз на лицето. Вече бе свалил колана с пистолетите, бе разкопчал жакета и сега се бореше с копчетата на панталона си.

— Не се стеснявай, миличка. Ще се погрижа да ти доставя удоволствие. Не искам да нараня детето ти, но ако трябва да те взема насила, кой знае какво може да се случи… Новият живот е толкова крехък, нали?

Ашли пребледня. Недоизказаната му заплаха я вбеси. Този мъж беше истинско животно. Чу го да ругае и видя как поглежда надолу, дърпайки яростно предницата на панталона си. Тъй като нямаше търпение да освободи набъбналата си мъжественост, пръстите му не се движеха достатъчно бързо, няколко копчета се откъснаха и отскочиха. Ашли веднага сграбчи предоставилата се, макар и минимална възможност. Рязко се обърна, отвори чекмеджето, грабна пистолета и се прицели в Старк.

— Махайте се от тук!

Тези думи го накараха да вдигне глава. Присви очи, виждайки пистолета в ръката й. Собствените му оръжия бяха далеч, почуди се дали ще може да скочи към тях, преди Ашли да натисне спусъка. Замаян от страстта си към нея, безразсъдно се бе отдалечил от оръжията си.

— Стрелям добре, господин Старк. От толкова близо ще мога лесно да ви пръсна мозъка. Само ако направите и едно движение към онези оръжия, сте мъртъв. Имам пълното право да се защитя.

— Правите голяма грешка — предупреди я той.

— Не, вие правите огромна грешка, господин Старк. Излезте оттук. Веднага!

И тя щракна ударника.

Старк посегна към жакета си, но Ашли беше нащрек.

— Оставете! Ще ви го пратя заедно с оръжията.

Старк разбра, че тя е решена на всичко и осъзна, че ще е най-добре да се оттегли. Без да си даде труда да затвори зейналата предница на панталона си, той се извъртя рязко с почервеняло от ярост лице. За малко да се остави да го убие една избухлива мръсница.

Ашли се облегна на отворената врата на спалнята, държейки заредения пистолет все още насочен към Старк, който отстъпваше през дневната. Благодарение на светлината от лампата в спалнята тя виждаше гърба на отстъпващия. Наблюдаваше го с неотслабващо внимание, докато не го видя да хваща дръжката на външната врата.

Изведнъж вратата отскочи навътре и на прага се появи Танър. Бе толкова смаян да види Сам Старк без горна дреха и с разкопчани панталони, че не можа да реагира.

Старк, който умееше да извлича дивиденти от всяко конфузно положение, се ухили бавно срещу Танър.

— Раничко си идвате, господин Мактавиш. Но за щастие успях да се насладя на кучката, за която сте се оженили, преди завръщането ви. Следващия път се съобразявайте, не се прибирайте преждевременно.

Закопча преднамерено бавно панталона и колана си, после изчезна в нощта.

Пистолетът падна от изтръпналите пръсти на Ашли и тя се облегна безсилно на вратата на спалнята. И да искаше да помръдне, нямаше да може. Още беше изтръпнала от близката среща със Старк.

— Танър — изплъзна се от устните й накъсана въздишка.

Той я чу, но не отговори. Още се взираше в тъмнината, сякаш без да може да схване сцената, която току-що се бе разиграла. Когато най-накрая осъзна, че е видял Старк да излиза съблечен от спалнята на Ашли и че тя е само по нощница, бавно премести поглед към нея. Нима е отдал сърцето си само за да бъде разбито от една лъжлива янки? Заболя го, господи, как го заболя. Откога е тази афера, запита се той. Негово ли беше изобщо детето, което носеше Ашли?

Танър се приближи към нея с неуверена стъпка, с помрачняло и заплашително лице, с изпънато в напрежение тяло. За миг Ашли помисли, че ще я удари, и отстъпи уплашена назад.

— Какво, по дяволите, правеше Старк в спалнята ти? — изкрещя Танър. Метна див поглед из стаята и забеляза хвърлените кобури и горната дреха на Старк. — Любовникът ти май адски е бързал. Надявам се да не те е оставил незадоволена. Знам колко високо цениш удоволствието.

Ашли пребледня.

— Какво? Можеш да повярваш, че аз… О, господи, Танър, как можа?

Гласът му беше леден като въздуха отвън.

— Какво да си помисля, когато в спалнята на жена ми има чужд мъж, и то без по-голяма част от дрехите си? Той почти си призна, че е бил в леглото ти.

— И ти му повярва? — запита тя в недоумение.

— Какво ще прави той тук, ако не си го поканила? Не трябваше да се влюбвам в една проклета янки.

В първия момент, когато го видя, лицето му излъчваше гняв, но сега беше направо бесен. Как може да я обвинява, че има връзка със Старк? Тя не можеше да го понася. Сега разбра колко глупава е била да се съгласи на тази среща със Старк, докато Танър го няма, но го беше направила заради него. Тогава бе сметнала, че е в състояние да контролира Старк, а бе успяла само да го примами в спалнята си, нали?

— Как смееш! — извика тя в пристъп на гняв. — Как смееш да ме обвиняваш в нещо толкова долно. Съгласих се да се срещна със Сам Старк, но беше за твое добро, не за някаква мръсна афера. Разбирах, че се мъчи да се възползва от мен, но както забеляза, го накарах да побегне. Държах го на мушка и щях да натисна спусъка, ако не си беше тръгнал веднага. Сам Старк е опортюнист. Като те видя, се възползва от случая, за да ни скара. Върви си — изхълца тя. — Не мога да обичам мъж, който не ми вярва.

— Никъде няма да ходя. Какво искаш да кажеш с това, че си накарала Старк да дойде тук за мое добро?

Разтреперана от отчаяние, Ашли се обърна несигурно и се запъти към леглото. Седна и го загледа с празен поглед.

— Ти още ли си тук?

— Кажи ми какво стана тук тази нощ — изрече той, вече с по-умерен тон. Сега, когато бе имал малко време да се успокои, осъзна, че си е направил заключения, без да даде на Ашли възможност да обясни. Не трябваше да вярва безусловно на копеле като Старк. Но когато го бе видял да излиза от спалнята, бе обезумял. — Ти ли пусна Старк вътре, след като знаеше, че не съм тук, за да те защитя?

Ашли се зачуди какво да отговори. Знаеше, че все някога би трябвало да каже на Танър за Старк, само че това време беше дошло по-рано, отколкото тя предполагаше. И понеже той я обвиняваше в такива долни неща, не заслужаваше да му отговаря. Вдигна войнствено брадичка и му хвърли яростен поглед.

— Искам отговор, янки. Ако не искаш да си помисля най-лошото, предлагам да ми кажеш истината.

— Истината е, че не съм пуснала Сам Старк в къщата тази вечер.

Танър изруга.

— Казах ти да заключваш вратата.

— Заключих я. Той имаше ключ.

Танър я погледна със съмнение.

— Да не си го насърчила с нещо?

Ашли не вдигна очи.

— Щом трябва да знаеш, казах му, че ще отсъстваш, и се съгласих да се срещна с него.

Танър сви отпуснатите си ръце в юмруци и видимо пребледня. Как е могла да направи подобно нещо?

— Трябваше да говоря с него, Танър. Просто да поговоря, нищо повече. Трябваше да го убедя да не…

И тя стисна уста.

Той я сграбчи за раменете и силно я разтърси.

— Какво да не прави? Не спирай точно сега, янки.

Тогава тя изстреля:

— Каза, че ако аз… ако не му се отдам, ще те убие. Не лично, той не постъпва по такъв начин, но има колкото щеш наемници да му свършат тази работа.

— Значи го покани тук, разчитайки да го уговориш да не ме убива — каза той през зъби. — Кажи ми докъде щеше да стигнеш, за да ми спасиш живота? Щеше ли да го допуснеш в себе си?

— Бих направила всичко, за да ти спася живота, Танър, всичко, но не и това. Исках да му кажа, че съм бременна и се надявах това да го разколебае… да не ме иска повече. Ако не ме иска, няма да има причина да те убива.

— И какво? Искам да кажа, обясни ли му, че си бременна?

Ашли се изчерви, но погледът й остана впит в неговия.

— Казах му, но това като че ли не го разколеба. Каза, че никога преди не бил спал с бременна жена. Държеше се така, сякаш… сякаш с нетърпение го очаква. Приближи се към мен, свали жакета и колана с оръжията. Разсея се за миг и аз успях да извадя от чекмеджето пистолета, който ми беше оставил. Заповядах му да се махне и казах, че ще го застрелям, ако не се подчини. Сигурно ми е повярвал, защото тъкмо си тръгваше, когато ти налетя върху него на вратата. Така беше. Не ме е грижа дали ми вярваш, или не.

Танър се загледа в оръжията и жакета на Старк, които се търкаляха на пода, и разбра, че може би е станало точно така, както го описва Ашли. После видя собствения си пистолет, паднал близо до вратата на спалнята, и се изруга гласно. Взе оръжието и провери пълнителите. Пъхна го обратно и затвори чекмеджето. Отправи се към предната врата със застинал на лицето студен гняв.

— Танър, къде отиваш?

— Да убия Старк.

Ашли изтича след него, опитвайки се да го дръпне обратно в спалнята.

— Не! Недей. Остави го, Танър. Не си струва да рискуваш живота си заради него. Нищо не се е случило. Глупаво беше от моя страна да се съглася да се срещна с него насаме. Знаех какво иска, но мислех, че ще мога да го убедя да не посяга на живота ти.

— По дяволите, янки, кога ще се научиш да ме оставиш сам да водя собствените си битки? Старк може да ме заплашва колкото си иска, аз съм напълно способен да се защитавам. Ако ми вярваше, щеше веднага да ми кажеш за гнусните му предложения и да ме оставиш да се разправя с него веднъж завинаги.

— Как? Като го убиеш ли?

— Ако се наложи.

— Това е отговорът ти на всичко, нали? Първо Слейтър, после Старк. Помисли за детето ни, Танър. Не съм ходила на лекар, но всички признаци ме карат да мисля, че съм бременна. Знам, че се държах глупаво, но сега Старк знае, че не се интересувам от него. Това не означава, че вече няма нужда да внимаваш. Тоя човек обикновено постига каквото си е наумил и когато не го постигне, става много долен.

Танър се замисли над думите на Ашли. Разкъсваше го една дилема. Искаше да убие мъжа, който се бе осмелил да посегне на жена му, но не искаше да излага на риск новия си шанс в живота. Радваше се на предстоящото сътрудничество с Къртис Уебър и се надяваше да разработят добре предприятието. И за голямо свое учудване разбра колко нетърпеливо очаква раждането на своето дете.

— Какво искаш да направя?

— Заключи вратата и ела в леглото. Утре ще смениш ключалките.

Танър изведнъж се обърна и я взе в прегръдките си. Тя се смая и се почувства неудобно, като видя бликналите в очите му сълзи. Той се опита да ги възпре, но те потекоха свободно.

— Прости ми, скъпа. Бях заслепен от ярост, като видях Старк да излиза от спалнята ти. За нищо на света не бих те наранил. Тези ужасни обвинения… издърдорих всичко това, преди да си бях възвърнал здравия разум. Знам, че никога няма да погледнеш такъв плъх като него. Но той е богат, а аз нямам нищо. Заслужаваш много повече, отколкото мога да ти дам. Моля те, кажи, че ми прощаваш.

— Би трябвало да те оставя да се помъчиш, защото можа да допуснеш, че съм се показала благосклонна към Сам Старк — каза Ашли, все още леко нацупена. Бутна го на леглото и се надвеси над него с ръце на хълбоците, прострелвайки го с поглед. — Кога най-накрая ще проумееш, че искам теб? Богатството няма никаква стойност за мен. Ще се справим. Знам, че ще намерим начин да бъдем щастливи, независимо от намесата на Старк и Слейтър в живота ни. — И тя му се усмихна уверено. — Вярвам в нас двамата, бунтовнико.

— Знам, че съм го казвал преди, и сега пак ще го повторя. Не те заслужавам, янки. Вярвам, че имаш право. Ще се измъкнем от тая неприятност. Но ще ми обещаеш, че повече няма да се месиш. Следващия път може да пострадаш.

Ашли се изтегна на леглото до него.

— Обещавам — каза тя, — освен ако не изпаднеш в беда и имаш нужда от помощта ми.

Той отвори уста да протестира, но тя я затвори с целувка. Реакцията на Танър бе мигновена и безсрамно еротична, той пъхна език в устата й и започна да я целува още по-дълбоко. Ашли изстена, впила се в устата му, чувствайки неговата топлина, жаждата му… любовта му.

— Обичам те, янки. Преди да те срещна, бях забравил какво е да чувстваш. — Гласът му я галеше, грапав и нежен едновременно, богат като най-фино уиски. — Ако не сваля скоро тия проклети дрехи, няма да отговарям за състоянието им.

Ашли се засмя. Ръцете й се плъзнаха под жакета и го смъкнаха от раменете му. После дойде ред на ризата. Той се надигна леко, за да й помогне да му съблече ръкавите. Междувременно тя бе свалила колана с оръжията и се бе заела с панталона му, издут от напиращата под него ерекция. Копчетата поддадоха и тя се загледа в него, изумена от това, колко силно го желае. Подтикната от неустоимото желание да го вкуси, тя го взе в ръце и целуна издутия му връх.

Танър бе разтърсен от див екстаз. Насладата избухна в диво желание, докато езикът й се разхождаше по цялата му дължина.

— Господи!

Той се отскубна от сладкото мъчение и я прегърна, нетърпелив да влезе в нея.

— Не искам да те нараня, теб или бебето. Но ако продължаваш така, няма да мога повече да въздържам страстта си. Нека съблека останалите дрехи. Така ще си върна малко контрола.

Ашли го загледа жадно как сваля ботушите, чорапите и панталоните, харесваше й този мъж, за когото се бе омъжила. Когато неговите дрехи и нейната нощница бяха запратени заедно на пода, той се обърна към нея и започна бавно да я гали, а езикът и ръцете му я дразнеха и възбуждаха, без да оставят недокоснато нито едно място на зачервената й кожа.

— Господи, бунтовнико, ще ме подлудиш. Моля те, спри.

Той се засмя, опрял устни до мекотата на гърдите й, а смехът му бе дрезгав и неравен от възбуда.

— Обичам, когато ме молиш така.

Щом разбра, че е достигнала върха, Танър обгърна хълбоците й и полека влезе в нея. Тя потръпна и се изви на дъга, притискайки се в него. Той започна да влиза и излиза — дълбоко, с трескава бързина. Ръцете му обгърнаха седалището й и започнаха да я галят нежно. Космите на гърдите му дразнеха чувствителните й зърна, а триенето вътре в нея и отгоре по тялото й я възбуждаха невероятно силно. Тя започна да трепери като в силна треска и извика, когато внезапната кулминация я помете във вихъра на неизразими усещания. Дрезгавите стонове на Танър последваха нейните. Мина дълго време, преди той да успее да се надигне и да легне до нея.

— Знаеш ли колко много ми харесваш?

— Сега започвам да разбирам — усмихна се Ашли. — Попитай ме отново след петдесет години.

Танър се засмя.

— С тези темпове след петдесет години съвсем ще съм капнал.

Изведнъж Ашли се замисли.

— Какво има, скъпа? Да не съм казал нещо, та да те натъжа?

— Сетих се за Елън. Дълго време мислех, че не можеш да ме обичаш, защото толкова силно си обичал мъртвата си жена, че не можеш да приемеш друга жена в живота си.

— Ще го кажа веднъж, янки, после вече никога няма да говорим за това. Наистина обичах Елън. Тя беше нежна, уязвима и прекалено крехка за мъж с моята ненаситност. Опитвах се да не искам прекалено много от нея и ако не беше умряла, сигурен съм, че щяхме да живеем адекватно, дори щастливо. Но Елън умря. Мъртва е, а аз намерих теб.

С теб имам това, което никога нямаше да имам с нея. Ти не си като нея и слава на бога. Ти си силна и жизнена, издръжлива и страстна. Ти излекува дълбоката рана в мен, която кървеше непрестанно след смъртта на Елън. Твоите грижи ме извадиха от най-тъмния, най-непрогледния ад. Никога не се съмнявай в любовта ми към теб, скъпа моя.

Очите на Ашли се замъглиха от сълзи. Това бяха най-красивите, най-искрените думи, които някога бе чувала. Любовта й към Танър бе така дълбока и интензивна, че граничеше с лудост. Очакваше нетърпеливо да вкуси блаженството на следващите най-малко петдесет години, които щеше да изживее с него.

Танър беше почти заспал, когато Ашли го събуди:

— Спиш ли?

Той въздъхна.

— Вече не. Искаш ли да…

— Не, само искам да ми обещаеш, че ще внимаваш. Сам Старк не ми изглежда да се предава лесно.

В тъмнината Ашли не можа да види как лицето му става сурово и очите му потъмняват решително.

— Ще внимавам, можеш да разчиташ на това.

Думите му като че ли я успокоиха. Танър въздъхна облекчен. Не искаше тя да подозира, че има намерение да иде при Сам Старк още на другата сутрин.