Кони Мейсън
Пламък (10)

9

Ашли премига и вдигна поглед към Танър, усети сухота и топлина в гърлото си. В ясните черти на лицето му се четеше онази жажда, която — тя знаеше — се отразяваше и в нейните очи. Това, което се бе случило помежду им, беше прекрасно и думите не стигаха. Те двамата бяха съвършено различни, свързваше ги само едно — насладата, която взаимно си даряваха. Тя нямаше представа, че правенето на любов може да е такова разтърсващо преживяване. Вкусът на целувките му, усещането на неговата твърдост вътре в нея я караше да трепери от желание. Ако само това трябваше да й остане от Танър, щеше да го изживее интензивно, за да може да се връща към спомена, когато него няма да го има.

Стомахът на Танър се сви, когато той видя своята жажда отразена в очите на Ашли. Изстена и целувката му забушува като буря в сетивата й. Тя отвори уста, жадувайки за грубите милувки на езика му.

Той я взе бавно, галейки, възбуждайки и целувайки всяка част от тялото й, ръцете, устните и езикът му обхождаха неспокойно всяка нейна пищна извивка. Ашли отвръщаше на милувките му дръзко, жадно и задъхано, както никога не би си представила, че може да си го позволи с някой друг мъж.

— Докосни ме, янки — прошепна дрезгаво Танър до устата й, когато тя съзнателно заобиколи онази част от тялото му, която беше станала твърда като мрамор.

Тя посегна без колебание към него и го обхвана, изпитвайки твърдостта и дължината му, наслаждавайки се на силата му. Изохка от удоволствие, когато той изведнъж трепна, положи я полека върху себе си и навлезе дълбоко, изцяло вътре в нея. Малки скрити мускули се свиха около него и Танър изпита почти болезнена наслада.

— Яхни ме, любов моя. Яхни ме и да полетим към рая.

„Рай“ не беше достатъчно силна дума, за да опише мястото, където Танър я отведе. Тя изви гръб, яздейки го лудо, развявайки разкошната си пламтяща грива, докато тялото и се извиваше безсрамно над неговото. Избухна в прилив на течен огън, връхлетяха я диви усещания, които накараха цялото й тяло да се свие от конвулсии. Окъпан в сладката течност на страстта й, обгърнат плътно от пулсиращата й сърцевина, Танър експлодира и силата на изблика му го накара да се вдигне от постелката.

Ашли се строполи върху него и няколко минути остана безмълвна. Видя, че и Танър се е лишил от дар слово. Гърдите му се вдигаха и спадаха, сякаш се бореше за всяка глътка въздух. Когато тя се опита да стане, той я задържа, искаше да остане в нея колкото може повече. Освободи я едва когато омекна и се плъзна вън от нея, тя се отпусна на постелката до него.

— Това беше… не знаех — въздъхна замечтано Ашли.

— Радвам се, че пръв ти го показах.

Той я придърпа към себе си и се прилепи в нея.

— Дъждът спря — забеляза сънено Ашли и се надигна.

— Къде отиваш?

— Да отворя дупката за пушека.

— Лежи си. Аз ще я отворя.

След като отвори дупката и подпря капака с дългия прът, Танър наля вода от меха в една глинена купа, намери меко парче еленова кожа и се върна при Ашли. Тя разшири очи, когато той разтвори краката й, и конвулсивно стегна бедра.

— Какво ще правиш?

— Отпусни се и ме остави да те измия. Цялата си лепкава от девствената кръв и от моето семе.

Лицето на Ашли пламна.

— И аз мога да го направя.

Без да й обръща внимание, Танър разтвори широко коленете й и полека изми всички следи от съединяването им. После изтри себе си.

— Утре може би малко ще те боли — каза, усещайки погледа й. — Щях да бъда по-внимателен първия път, ако знаех, че си девствена. Какво си глупаче, да не ми кажеш.

Ашли се замисли, наблюдавайки лунната светлина, която проникваше през дупката за пушека, вслушана в песента на щурците. Накрая запита:

— Това щеше ли да има някакво значение?

Танър се поколеба за миг.

— Може би не. Честно казано, не мисля, че някой мъж е желал някоя жена повече, отколкото аз теб.

Устата на Ашли изсъхна.

— Страстта е силно чувство — каза тя с безразличие.

Отговорът й като че ли ядоса Танър. Тук имаше нещо повече от страст, той просто не беше сигурен какво име да му даде.

— Хайде, спи, янки. Ще ни трябва цялата ни изобретателност, за да се измъкнем от тази бъркотия.

Ашли се опита да се успокои и наистина успя, но не намираше отговор на много въпроси, свързани с Танър. Нещо в миналото му го бе така огорчило, че вече не даваше пукната пара за живота или за себе си. Разбираше войната, познати й бяха ужасните травми, които тя причиняваше на хората, но Танър бе твърде силен мъж, за да мисли непрекъснато за нещо, което не може да промени. Не, имаше още нещо, нещо толкова разтърсващо, че не можеше да прости или да забрави. В затвора ли е бил? Беше споменал, че домът му бил унищожен… и нищо повече.

Понеже мисълта й отказваше да заспи, Ашли реши да задоволи любопитството си.

— Танър?

— Хмм.

— Спиш ли?

— Вече не. Има ли нещо?

— Нищо особено. Разкажи ми за себе си. Толкова малко знам за теб. Последва дълго мълчание.

— Аз съм бунтовник. Какво повече искаш да знаеш?

— Знам, че мразиш северняците заради войната, но има и още нещо, нали?

— Не искам да говоря за това. Не съсипвай хубавото преживяване, като отваряш стари рани.

— Какви рани? Ранили ли са те през войната?

— Тези рани отдавна оздравяха. Спи, Ашли.

— Защо толкова мразиш Прат Слейтър? Какво ти каза той, че искаш да го убиеш?

— Няма да мирясаш, нали? Много добре, ще ти кажа. Слейтър е ръководил войниците, които опожариха имението ми. Майка ми била принудена да живее през зимата в изоставена робска колиба с мизерна храна и без никаква топлина. Умря в ръцете ми в деня, когато се върнах да лекувам раните си.

— Нищо чудно, че мразиш янките.

Той се изсмя сурово.

— Има и друго, Ашли, но няма да ти досаждам със сърцераздирателни подробности.

Тя премига.

— Друго? Какво може да бъде по-лошо от това?

— Спи, янки.

Ашли разбра, че тази нощ няма да изтръгне друго от Танър. Дълбоката тъмна тайна, която пазеше в себе си, щеше да остане само негова. Тя затвори очи и се унесе. Малко по-късно — след минути, а може би часове — Танър започна да се мята и да говори насън. Събудена от гласа му, Ашли се обърна към него, чудейки се дали да го буди. Изведнъж той започна да говори по-свързано и тя се заслуша.

— Не! Остави пистолета, Елън! За бога, не го прави! Кълна ти се, за мен няма никакво значение. Обичам те.

Мяташе се диво и продължаваше да крещи името на жената. Ашли се почуди дали майка му не се е казвала Елън, но нещо й подсказа, че не вика така отчаяно майка си. И пистолетът. Какво означава това? Можеше да означава само едно, реши Ашли. Танър обича друга жена. Толкова я обича, че мисли за нея и насън. Изведнъж той трепна силно и спря да се мята също така внезапно, както беше започнал. Издаде звук, който подозрително заприлича на изхлипване, после се унесе в дълбок сън.

Ашли не успя. Искаше да успокои Танър, да му каже, че ще му помогне, в каквато и беда да изпадне. Искаше да го увери, че ще получи анулиране, след като се доберат до цивилизацията, за да се върне при своята Елън. Това, което бяха направили тази нощ, нямаше да повлияе върху по-нататъшния им живот. И двамата бяха поискали да се любят. За съжаление това беше по-важно за нея, отколкото за него. Заболя я, като се сети, че Танър мисли за жена на име Елън, след като се е любил с нея.

Въпреки обърканите мисли клепачите й натежаха и тя заспа.

Ивици слънчева светлина се промъкнаха през дупката за пушека и боднаха клепачите на Танър. Той премига и отвори очи. Приятно изненадан, откри в шепата си една твърда, топла гръд. Ашли. Обърна глава и се загледа в нея. Нямаше думи, за да опише красотата й. Само като си помисли, че я бе сметнал за безлична. Пламтящата й коса съперничеше и с най-разкошните залези, нищо чудно, че индианците я вземаха за богиня.

Снощи и двамата бяха тласкани от взаимно желание, но той знаеше, че освен него няма нищо друго. Ашли не искаше съпруг бунтовник, както и той не искаше съпруга янки. Или каквато и да е съпруга, щом ставаше въпрос за това. Бе обичал Елън и винаги щеше да я обича, и винаги щеше да го преследва неописуемият ужас, който му бе отнел бъдещето с нея.

Проклети да са всички янки и най-вече Прат Слейтър!

Танър се надяваше Слейтър да е умрял от раните си и сега да почива в ада, където му беше мястото.

— Танър, какво има? Това свирепо изражение за мен ли е?

Той трепна силно. Не беше разбрал, че Ашли се е събудила. Гледаше го със страх, примесен с любопитство. Той се отпусна и се опита да се усмихне.

— Защо да съм ти ядосан?

Тя се изчерви.

— Когато не се любим, винаги си ми ядосан.

— Сега не съм. Искаш ли да се изкъпеш? Хората на Бягащия лос няма да имат нищо против да идем до потока. После ще видим какво има за ядене. Тази сутрин съм ужасно гладен.

Двама воини ги съпроводиха до потока. Двамата се разделиха, Танър отиде на мястото за мъжете заедно с воините и оставиха Ашли да се изкъпе сама. Тя се върна в колибата преди него. Той дойде малко по-късно, носеше заек, който единият воин бе улучил със стрела. Ашли извади продукти за яхния и сложи гърнето да ври на огъня. Забърка питки от смляна царевица и ги сложи да се изпекат на горещите камъни.

— Мислиш ли, че видението на Бягащия лос ще ни помогне или ще ни навреди? — запита Ашли, когато Танър седна при нея да се нахрани.

— Проклет да съм, ако знам. Трябва да бъдем готови за всичко. Може би ще е най-добре, ако сме тук, когато той се върне.

— Имаме ли избор?

— Винаги има избор. Трябва да се подготвим, за всеки случай.

— Ами Коул?

— Той е голямо момче, може сам да се погрижи за себе си.

Нахраниха се мълчаливо. Докато дъвчеше, Танър разглеждаше околностите на селото, избирайки най-удобния път за бягство. Не би се заклел, че ще намери обратния път към Форт Бриджър без Коул, но със сигурност щеше да се опита. Най-подходящият момент да се промъкнат покрай стражите беше около полунощ. Трябваше обаче най-напред малко да поспят.

Ашли разчистваше остатъците от яденето, когато дочу врява в другия край на селото. Най-напред помисли, че Бягащият лос се е върнал, но после видя един бял конник, който влизаше в селото с огромния си кон, повел още два натоварени коня.

Танър скочи и тръгна към групата около конника. Ашли го последва. Когато се приближиха, мъжът правеше знаци с ръце, явно ядосан, че Бягащият лос го няма.

— Тук някой говори ли английски? — запита той вбесен, когато видя, че хората не разбират знаците му.

После забеляза Танър, но след секунди погледът му се спря на Ашли. Отвори широко очи, когато забеляза косата й, после погледът му се плъзна по тялото й с почти безсрамно одобрение.

— Я гледай… а ти коя си, госпожичке?

Танър се изправи покровителствено пред Ашли.

— Вие кой сте?

— Харгър се казвам. Джейк Харгър. Търгувам от няколко години с Бягащия лос.

— Търгувате? — изстреля въпроса си Танър. — С контрабанда, нали?

Денковете на седлата на товарните коне подозрително приличаха на опаковани пушки — строго забранена за търгуване стока.

Харгър присви очи.

— А вие кой сте, по дяволите, че ме разпитвате? Къде е Бягащият лос? Имам работа с вожда.

— Бягащият лос отиде да измоли видение. Ние тук сме… гости.

Съвсем явно беше, че Харгър не му повярва.

— Гости? — И почеса сплескания кестеняв кичур на челото си. Косата му беше мръсна, сякаш от седмици немита и несресвана. Беше среден на ръст, на около тридесет и пет годишен, облечен в остатъци от синята армейска униформа. — Това е нещо ново. Не знаех Бягащият лос някога да е канил бели на гости в селото си. — Загледа се безсрамно в Ашли. — Виждам защо те е поканил теб, госпожичке. А пък твоят приятел не ми се вижда любител на индианки.

Тъкачът на сънища докуцука до тях, дръпна ръкава на Харгър и посочи към своята колиба.

— Трябва да поприказвам с шамана. Щом свърша, двамата можем да си… поговорим — подметна Харгър към Ашли.

— Жена ми не се интересува от разговори с вас. — Гласът на Танър накара Харгър да вдигне вежди.

— Жена ти? Тая работа нещо не ми харесва. Ще чакам Бягащия лос да се върне.

И след като хвърли на Ашли продължителен поглед, който я накара да изтръпне от отвращение, той тръгна подир шамана.

 

 

Погледът на Коул обгръщаше нежно Утринна мъгла. Не му се искаше да изоставя жена си, но знаеше, че този ден ще настъпи. Първият ден от брачната им седмица бе дошъл и отминал и сега двамата лежаха прегърнати, заситени от любов.

— Откъде знаеш английски? — запита я той.

— Майка ми беше бяла.

Коул я погледна изненадан.

— Бяла? Не съм те чувал да го споменаваш. Пленница ли е била?

— Баща ми, Лудият вълк, я пленил при едно нападение и я взел за жена.

— Значи Бягащият лос ти е наполовина брат.

— Да. Но майка ми научи и двама ни на езика на белите. Затова той го говори така добре.

— Къде е майка ти сега?

— И мама, и татко умряха от треска при една епидемия.

— Мислила ли си някога да живееш в света на белите?

— Не, никога. Не знам нищо за обществото на белите. Войниците убиват народа ни и завземат земите ни. Мразя белите. Погледни ме. Приличам ли на бяла? Аз принадлежа на моя народ.

— Знаеш, че двамата не можем да останем завинаги заедно. Един ден ще трябва да си отида. Обвиниха ме в престъпление, което не съм извършил. Трябва да намеря този, който е отговорен за това, и да го изправя пред съда.

Утринна мъгла сякаш получи удар в стомаха.

— Кога ще се върнеш?

— Не знам.

Коул усети тъга, каквато рядко му се случваше да изпита.

— Тогава, съпруже, да не губим нито миг.

— Както винаги, си права, съпруго.

Той я прегърна и я целуна, успокоявайки се поне отчасти с мисълта, че все още им остават пет дни от брачната седмица.

— Да се изкъпем ли в потока? — предложи плахо Утринна мъгла.

— Не, още не. Нека първо да се любим. Изпитвам ужасен глад за теб. Искам те, малка моя.

Започна да я люби яростно, диво, знаейки, че щастието, което бе намерил с Утринна мъгла, няма да трае дълго. Не беше предвиждал да живее в индианско село. Скоро щеше да намери начин да напусне племето на Бягащия лос. Не искаше да прекара остатъка от живота си, бягайки от закона. Щеше да прерови целия запад за Харгър и когато го намери, ще накара копелето да признае собственото си престъпление. Само тогава щеше да се почувства отмъстен.

 

 

— Къде ли съм чувал да се споменава някакъв си Харгър? — запита гласно Танър.

Зарови се в паметта си и на лицето му се изписа замислено изражение.

— Не знам — каза Ашли. — Не съм чувала това име.

— Сигурен съм, че съм го чувал и преди. Може би от Коул.

След малко Харгър излезе от колибата на Тъкача на сънища и спря пред тях с доволно изражение.

— Май ще остана, докато се върне Бягащият лос. Тъкачът на сънища ми предложи да си взема някоя жена, за да не скучая, докато чакам. — И зяпна в Ашли. — Ти случайно не си ли свободна, а?

— Жена ми спи в моята колиба. Намери си друга.

— По дяволите, ти какво правиш в земите на Бягащия лос? Да не се опитваш да ми вземаш от територията?

— Нарушаваш закона — отбеляза Танър.

— Аз съм търговец. Търговците продават всякакви неща.

— Оръжия?

— Не ти влиза в работата, господине. Я кажи — и Харгър се взря подозрително в него, — ти да не си човек на правителството?

— Нищо подобно. Но въпреки това знам, че не е законно да се продават оръжия на индианците. Предполагам, че и уиски носиш.

— Много си любопитен, господине. Познах те, че си бунтовник, още щом си отвори устата. Тук имам работа с Бягащия лос.

Обърна се и се отдалечи.

Танър сграбчи ръката на Ашли и буквално я завлече в колибата.

— Дръж се далеч от тоя човек, докато е в селото, янки. Никак не ми харесва.

— Няма нужда да ми казваш какво да правя, бунтовнико. Освен това и аз не мога да го понасям.

Танър й се усмихна широко.

— Бодлива както винаги, а? След снощи мислех…

Ашли се изчерви и отмести поглед.

— Снощи беше прекрасно, но то не променя нищо. Продължаваш да мразиш янките, това никога няма да се промени. Ще си получиш свободата, както ти обещах. Нали това искаш?

— Да — каза Танър някак несигурно. — И двамата не искаме да продължаваме в този брак. Искаме се физически, нищо повече. Двама здрави хора с нормални желания, това, което стана помежду ни, беше естествено.

Ашли не каза нищо. Преди да го срещне, не знаеше нищо за страстта или за нормалните желания. Докато бяха годеници, Чет много пъти я беше обвинявал, че е студена, и може би имаше право. Но с Танър страстта възникна спонтанно. Той само трябваше да поиска тялото й и тя реагира положително. Топлината, която се събираше в корема й и по-надолу, когато Танър я целуваше и галеше, странно липсваше в отношенията й с Чет. За нещастие Танър обича друга жена. Толкова я обича, че вика името й насън.

Танър усещаше някаква празнина, която не успяваше да разбере. Каза си, че не иска съпруга. Най-много се страхуваше от това, да не би да се сближи прекалено много с някоя жена. Не би понесъл да загуби Ашли по същия насилствен начин, както бе загубил Елън. Бяха му взели всичко и всички, които някога бе обичал, и това отчасти беше по негова вина, особено що се отнася до Елън. Той не заслужаваше щастие. Трябваше да предусети опасността, трябваше да разбере, че Елън не може да живее със срама си.

Проклети янки!

Проклета война!

Проклет да е и неговият нещастен, безполезен живот! Можеше да се доближи до Ашли само сексуално, а тя заслужаваше много повече.

Въпреки чувството му за вина, въпреки спомените от миналото, снощи те се бяха любили с почти отчаяна страст. Бяха свършили заедно в изблик на почти несвястно желание, погълнати от неговата вълна. Ашли нямаше представа, че човешкото тяло може да достигне такива върхове или да остане толкова дълго в техните селения. Дълбоко в себе си осъзнаваше, че споделените с него мигове бяха твърде горещи и твърде силни, за да траят по-дълго.

Танър прокара леко пръсти по лицето на Ашли, сякаш за да запомни чертите и мекотата му. Целуна нежната извивка на бузата й, сгуши се в трапчинката в основата на шията й и улови сълзата, която се бе стекла от ъгълчето на окото й.

— Плачеш ли? Да не съм те наранил?

— Н-не, просто ние двамата… беше толкова хубаво — каза тя, въздъхвайки.

Не беше цялата истина, но и това стигаше. Тя плачеше заради всичките дълги самотни нощи, които щеше да прекара без Танър след раздялата им.

 

 

Джейк Харгър остана в селото, измъчвайки Ашли с безочливите си погледи и дръзки думи, когато се увереше, че Танър го няма наблизо. Беше достатъчно умен да не се хваща гуша за гуша с едрия, опасен бунтовник. Ако изиграе добре картите си, може да се спазари с Бягащия лос, когато се върне. Оръжията срещу момичето.

До момента Харгър не бе успял да разбере какво правят бунтовникът и момичето в това племе. Не му беше известно Бягащият лос да е любезничил някога с белите. По дяволите, вождът презираше дори него самия, въпреки че имаше нужда от оръжията и уискито, които той му продаваше.

Ашли внимаваше да се държи на далеч от Джейк Харгър. Макар че се бе нанесъл в типито на една отзивчива вдовица, той изпиваше Ашли с очи, когато и където я срещнеше, и това никак не й харесваше. Страх я беше, че Танър ще забележи и ще се скара с Харгър или ще предизвика сбиване. Положението му в селото беше твърде несигурно, за да си позволи да създава размирици.

По-късно през деня Танър излезе на лов с двама воини, оставяйки Ашли сама. Харгър, който ги наблюдаваше зорко, забеляза отсъствието му и реши да проследи Ашли, когато тя отиде в гората да търси див лук за яхнията, която искаше да сготви за вечеря. Тръгна след нея, държейки се на достатъчно разстояние, и се ухили триумфално, когато я видя да навлиза по-дълбоко в гората. Тя откри див лук, растящ по бреговете на едно поточе на около миля от селото. Коленичи и започна да рови в калта, толкова доволна от находката си, че не чу дебнещите стъпки на Харгър зад гърба си.

— Е, госпожичке, най-накрая сме сами.

Ашли изпусна лука и се обърна рязко, по-скоро с досада, отколкото със страх, към ухиления Харгър. Не се уплаши, но знаеше, че не е намислил нищо добро.

— Какво правите тук? Следите ли ме?

Харгър се изсмя самодоволно.

— Да речем, че те следя. Като не мога да се добера до теб с тоя бунтовник, дето се навърта наоколо, зачудих се какво ли ще е, като останем само двамката, без никой да ни пречи.

Ашли стана и тръгна да си върви.

— Сега знаете — подхвърли тя тез рамо. — С Танър сме женени. Не искам да имам нищо общо с вас или с друг мъж.

Харгър сграбчи ръката й и я дръпна.

— Никъде няма да ходиш, госпожичке. Много отдавна не съм имал бяла жена. Индианките са хубавички, но не могат да ме задоволят така, както свежата бяла плът.

И я притисна силно към себе си.

Ашли започна да се бори.

— Пуснете ме! Танър ще ви убие, ако разбере, че сте ме докоснали. А ако той не ви убие, ще го стори Бягащият лос.

Думите й накараха Харгър да се замисли. Но стисна ръката й още по-здраво.

— Ти да не би да задоволяваш и бунтовника, и вожда? — Почеса се по главата. — Какво става, по дяволите? Не си пленничка, това е сигурно. Но и не си тук на гости. Всеки, който има очи, може да види, че твоят човек не ходи никъде без стражи. — Той я изгледа жадно и потърка чатала си. — Сигурно си нещо изключително в леглото, госпожичке. Ей сега ще разбера.

Ашли отново се помъчи да освободи ръката си от желязната му хватка.

— Пуснете ме! Ще викам.

Той се изсмя противно.

— Хайде де. Никой няма да те чуе. Бягащият лос търси видение, бунтовникът е на лов за ядене. Никой не тръгна след теб в гората, знам го със сигурност.

Намирайки сила, каквато не бе подозирала у себе си, Ашли се изтръгна от ръката на Харгър и побягна. Но той тичаше с по-едри крачки от нейните и скоро я настигна и така силно я тръшна на земята, че й изкара въздуха. Обкрачи безпомощно мятащото се тяло, притисна я и започна да разкопчава мръсните си панталони от еленова кожа. Ашли успя да си поеме дъх и нададе пронизителен писък.

Докато Ашли се бореше с Харгър, Коул и Утринна мъгла бродеха ръка за ръка по брега на потока. Скоро щяха да напуснат брачната си колиба и да се върнат в селото. Не искаха усамотението им да свършва, защото не знаеха колко време ще бъдат заедно. Сега бяха престанали да се целуват и прегръщат и Коул мислеше колко хубаво би било да положи Утринна мъгла на мекото ложе от борови иглички и да я люби. Тогава чу вика.

Утринна мъгла подскочи.

— Какво беше това? — запита тя плахо, стори й се, че някакво диво животно се кани да ги нападне.

Коул обаче разбра, че писъкът не е животински.

— Чакай тук — нареди той, бутна индианката настрана, извади ловджийския нож от колана си и се запъти натам, откъдето се чу гласът.

Междувременно Харгър беше махнал колана с оръжията и беше смъкнал панталоните си до глезените.

— Сега ще усетиш какво е да имаш в теб истински мъж.

Хванал израстъка, който се мотаеше между краката му, той намираше огромно удоволствие да се наслаждава на уплахата на Ашли, докато усилено го помпаше, за да го накара да се вдигне.

Ашли обаче не беше толкова уплашена, колкото си я мислеше. Когато той се стовари отгоре й и се опита да влезе в нея, тя събра сили, търкулна се настрани и нададе още един пронизителен писък. Харгър се бухна по очи, разярен, че вместо в меката топла плът се е забил в отвратителната кал.

— Кучка! — изрева той, сграбчи я, преди да е успяла да се изправи на крака, и отново я повали. Дръпна грубо туниката над кръста й и вдигна юмрук.

Коул чу втория писък и разбра, че някой е попаднал в отчаяно положение. Скочи върху Харгър точно когато беше вдигнал юмрук, за да удари Ашли. Веднага го позна. Почти година беше минала, но никога нямаше да забрави лицето му… и лъжите му, които го бяха вкарали в затвора по обвинение в убийство, което не бе извършил. Когато погледна надолу и видя Ашли, яростта му се отприщи.

— Махни си мръсните ръце от сестра ми!

Харгър спря с ръка във въздуха, зяпна в Коул и на лицето му се изписа огромна почуда.

— Коул Уебстър! Мислех, че си в затвора.

— Махни се от сестра ми — каза Коул, размахвайки заплашително ножа си. — Никакви резки движения. Станах много добър с ножа. Няма да ми е трудно да ти отрежа тая висулка, дето май много се гордееш с нея.

— Коул — промълви Ашли с разтреперан глас. — Слава богу.

Харгър се дръпна от Ашли, без да откъсва поглед от ножа.

Когато посегна към панталоните си, Коул му позволи да ги вдигне. После взе оръжията на Харгър и ги пъхна в колана си. Върза му ръцете със собствения му колан. Едва когато го обезвреди, той пристъпи към Ашли и й помогна да се изправи.

— Направи ли ти нещо, Аш? — запита той загрижено. — Само кажи една дума, и ще убия това копеле.

— Нищо не ми е направил, Коул, във всеки случай, не каквото си мислиш.

— Къде, по дяволите, е Танър? И какво прави Харгър в селото на Бягащия лос?

Ашли си пое дъх с усилие и отговори:

— Танър отиде на лов, а аз тръгнах в гората, да набера див лук. Не разбирам. Познаваш ли господин Харгър? Двамата с Танър мислехме, че е дошъл да продава оръжия на Бягащия лос.

Зелените очи на Коул блеснаха в дива омраза.

— Ужасно права си, познавам това копеле. Той уби приятеля ми. Неговите лъжи ме вкараха в затвора.