Кони Мейсън
Пламък (21)

20

На следващата сутрин Ашли отиде в училище, насилвайки се да не мисли за Сам Старк или за това, какво би могъл да направи един такъв отмъстителен човек на нея и на Танър. Танър бе казал, че ще оправи работата, и тя се опита да повярва. Разделиха се пред училището, той каза, че отива да пусне обява във вестника, че търси опитни дървосекачи. Уебър бе поел този ангажимент за портландския вестник. Надяваха се за един месец да съберат екип.

Танър се отби най-напред в редакцията на вестника. След това — в кабинета на Сам Старк. Влезе, без да позволи да съобщят за идването му. Старк вдигна очи, видя го и посегна към пистолета си. Танър обаче беше по-бърз. Пистолетът буквално скочи в ръката му.

— Не съм дошъл да се стреляме, Старк.

— Тогава защо си дошъл?

— Знаеш защо. Искам да оставиш жена ми на мира. Чакаме дете. Тя не иска да има нищо общо с теб. Заплахите ти могат да стреснат нея, но не и мен. Намери си жена, която да оцени вниманието ти. Не си глупав, Старк. Повечето мъже не биха се влачили след жена, която не иска да има вземане-даване с тях.

— Какво те кара да смяташ, че жена ти не ме иска? Снощи беше достатъчно благосклонна. Беше същински пламък в ръцете ми. Беше…

— Млъквай! Само още една лъжа да изречеш, и завинаги ще ти затворя устата!

— Ей, Мактавиш, не можеш просто да нахлуеш в кабинета ми и да ме заплашваш…

— Току-що го направих. Сега ще ти дам един съвет. Нел е добра жена. Обича те, макар че само господ знае защо. А можеш да направиш и друго, по-лошо. Насочи се към жена, която няма съпруг да я защитава.

— Не ми казвай…

Почукване на вратата прекъсна отговора на Старк. Бе Нел.

— Сам, пристигна Бъркс. Казва, че е спешно.

Старк моментално загуби интерес към Танър. Бъркс беше човекът, когото бе пратил в Портланд да научи какво е станало с Бърнард Кълп.

— Да дойде тук веднага — викна той към вратата. После се обърна към Танър. — Трябва да си тръгваш, Мактавиш. Имам важна работа. По-късно ще си изясняваме различията.

— Всичко е изяснено — каза Танър и се запъти към вратата.

Тя се отвори, още преди той да посегне към дръжката, и на прага се появи мъж в оръфани дрехи, отчаяно нуждаещ се от бръснене и подстригване. Танър го отмина, без да му обърне повече внимание.

— Затвори вратата — нареди намусено Старк. — Какво откри? Доста време те нямаше.

Бъркс затвори вратата, без да види, че не приляга плътно.

— Търсих следи, шефе. Мисля, че открих нещо, което ще ти хареса.

— Добре де, казвай. Днес не ми е най-приятният ден. Малко хубави новини ще ми дойдат добре.

— Не са хубави новините. Приятелят ти е слязъл от кораба, истина е. И е тръгнал с Прат Слейтър. Когато стигнах в Портланд, научих, че корабът, с който Кълп уж бил заминал за Аляска, скоро трябва да се връща. Изчаках го и лично говорих с капитана. Каза ми, че Кълп изобщо не е заминавал за Аляска.

В очите на Старк се появи опасен блясък.

— Значи, Слейтър ме е излъгал. Подло копеле. Така си и знаех. Бърни не би ме измамил. От много време сме приятели.

— Какво е станало с Кълп според теб, шефе?

— Мъртъв е — каза уверено Старк. — И ако не греша, липсващите пари ще се открият у Слейтър.

Слейтър подслушваше пред вратата на Старк. Беше дошъл да го пита дали няма някакви заповеди за него, когато дочу разговора вътре в стаята. По това време на деня в кръчмата нямаше жив човек и той прилепи ухо до вратата. Това, което чу, го накара да изтръпне. Не изчака да разбере по-нататъшните намерения на Старк. Но нито той, нито двамата вътре в стаята бяха разбрали, че Нел е видяла Слейтър да подслушва отпред. Тя полюбопитства и когато Слейтър си тръгна, на свой ред се залепи за вратата.

Слейтър изтича горе в стаята си, изрови златото и банкнотите изпод дюшека, натъпка ги в дисагите заедно с някои лични вещи и напусна тайно кръчмата. След няколко минути, вече оседлал коня си, препусна на север. Портланд беше прекалено близо до Орегон сити, реши той, но в Сиатъл щеше да се отдалечи достатъчно от обсега на Сам Старк.

Междувременно Старк и Бъркс излязоха от кабинета и се приближиха с насочени оръжия към стаята на Слейтър. Старк ритна вратата и изруга при вида на празната стая. Дюшекът беше изместен, личеше си, че Слейтър е избягал набързо. Ако Старк бе подозирал, че Слейтър е откраднал парите му, блестящата златна монета, която видя паднала между дюшека и рамката на леглото, разсея подозренията.

— Избягал е — изръмжа Старк. — И е взел парите ми.

— Ще го хвана, шефе.

— По дяволите, тръгвай. Вземи Стъмпи и Пит. Намерете го и не се връщайте без златото ми.

— Какво да правим със Слейтър, като го намерим?

— Погрижете се за него. Не ме интересува къде или как. Хайде, изчезвайте, само губите време.

Слейтър бе излязъл на няколко мили северно от града, когато усети, че го преследват. Отби се от пътя, по който дотогава препускаше, и тръгна през гората. Скоро чу пукота на клоните под копитата на преследвачите. Обзе го паника. Не биваше да си въобразява, че ще успее да се измъкне от дългата ръка на Сам Старк. Може да го хванат, помисли си, но със сигурност няма да им даде парите.

Слейтър беше убеден, че хората на Старк още не са го видели и че има няколко скъпоценни минути, за да намери това, което търси. Недалеч съгледа едно изгнило дърво с голяма дупка по средата на ствола. Закачи юздите, смъкна дисагите и ги натъпка в дупката. После внимателно издълба с ножа си една стрела на дънера, за да може да познае дървото, когато се върне за парите. Скочи отново на седлото и смушка коня. След броени минути хората на Старк го настигнаха. Той не се подчини на заповедта им да спре и продължи да препуска, надявайки се, че ще им избяга.

Три куршума сложиха край на надеждите му. Единият го улучи в гърба, другият в главата, третият във врата. Всеки от тях беше смъртоносен. Слейтър тупна на земята вече мъртъв.

— Претърсете го — нареди Бъркс, докато го обръщаше, за да провери пулса му.

Стъмпи пребърка джобовете на мъртвеца, но намери само няколко долара и дребни монети.

— Нищо — докладва той.

— По дяволите. Намерете коня му. Парите сигурно са в дисагите.

След малко Пит се върна с коня на Слейтър. На гърба му нямаше дисаги.

— Какво, по дяволите, е направил с парите? — зачуди се Пит.

— Не знам, но ще трябва да ги намерим. Слейтър може да ги е хвърлил, като ни е чул да идваме след него. Разпръснете се и търсете. На Старк това никак няма да му хареса.

— Ами трупът? — запита Стъмпи, побутвайки го с върха на ботуша си. — Тук ли ще го оставим?

Бъркс помисли за секунда, после каза:

— Не, по-добре да го скрием някъде. — Огледа се и видя не далеч някаква падинка. — Хвърлете го долу. Никой няма да го намери там.

Тримата замъкнаха трупа на Слейтър до падинката и го бутнаха долу, без много-много да се церемонят.

— Сега да търсим парите — каза Бъркс и отри ръце в петносания си жакет.

Тримата търсиха, докато здрачът не ги принуди да спрат. Но не намериха нищо. Тръгнаха обратно към града и заспориха кой трябва да каже на Старк. Падна се на Бъркс.

— Какво? — скочи Старк с пурпурно лице и изпъкнали жили на врата. — Некадърни идиоти такива! Не можете ли да свършите нещо както трябва? Какво искате да ми кажете — че не сте намерили парите, така ли?

— Не бяха у Слейтър, шефе. И дисагите му ги нямаше. Претърсихме навсякъде. Имаш ли представа колко голяма е тая гора на север от града? Може да е скрил парите навсякъде. Или пък да ги е потулил още преди да излезе от града. Може да ги е дал на някого да му ги пази. Всичко е възможно. Не сме виновни ние, шефе. Погрижихме се за Слейтър. Никой няма да намери трупа му още много време.

— Хич не ми пука за Слейтър. Искам си парите! — изкрещя Старк. — Утре вземате хората и претърсвате основно мястото. Тия пари все трябва да са някъде.

Парите бяха изчезнали окончателно. Не беше лесно да се примири със загубата на пет хиляди долара, но след една седмица обилни снеговалежи Старк се видя принуден да прекрати търсенето. Трябваше да се задоволи с това, че виновникът за загубата е мъртъв.

 

 

Дойде коледната ваканция и Ашли разпусна децата за две седмици. Нямаха вече проблеми със Сам Старк, но Ашли не беше убедена, че завинаги са се отървали от него. Не беше убеден и Танър.

Един ден, когато Ашли правеше коледните си покупки, Нел се приближи към нея в магазина, след като се увери, че наоколо няма никой. Не искаше да причинява неприятности на жената на Танър, ако някой ги види да разговарят на публично място.

— Знаете ли коя съм? — запита Нел, стряскайки Ашли, която разглеждаше едни ножове с намерението да ги купи като коледен подарък за Танър.

— Не сме се запознавали, но знам коя сте — отвърна Ашли.

— Ако не искате да ви виждат, че говорите с мен, ще си тръгна.

— Не, не си отивайте, Нел. Сигурно е важно, щом сте си дали труда да ме издирите.

— Само искам да ви кажа, че имате добър мъж в лицето на Танър.

Ашли се усмихна.

— Отдавна го знам.

— Срамувам се да ви призная, че се опитвах да го изкушавам един-два пъти, но той ми каза съвсем недвусмислено, че е женен и обича съпругата си.

— Танър ви е казал това? — Ашли бе смаяна, но и невероятно поласкана.

— Той ми разказа всичко за вас. Не знам защо двамата живеехте отделно и не искам да знам, но вярвам, че сте един за друг. Просто исках да знаете, че ще направя всичко, което ми е по силите, за да не позволя на Сам Старк да се влачи след вас. Знам, че не се е държал като джентълмен с вас.

Не знаеш и половината от тази история, помисли Ашли, но не каза нищо.

— Защо ви интересува какво прави Сам Старк?

Нел сведе поглед към ръцете си.

— Обичам Сам — призна тя. — Отдавна го обичам. Някога бяхме любовници и се надявах да ми предложи женитба, но Сам реши, че не съм достатъчно добра за него. Искаше да стане уважаван гражданин, а според него аз само щях да му попреча в това.

— Чувала съм, че притежава половината град. Какво още може да иска?

— Притежава собственост, но не и лоялност. Хората в града уважават парите му, но не му вярват достатъчно, за да позволят да ухажва дъщерите им. Двамата със Сам си приличаме в много отношения. Мислех, че ще можем пак да се съберем, но тогава дойдохте вие.

— Съжалявам. Не съм направила нищо, за да привлека господин Старк. Обичам Танър. Ще имам дете от него.

Лицето на Нел грейна от приятна изненада.

— Дете! Колко ви завиждам. Винаги съм искала дете от Сам. Той не е лош човек. Просто е жаден за власт.

— Мисля, че ще бъдете много добра за господин Старк, Нел. Какво смятате да правите в тази насока?

— Какво? Не мисля… тоест… какво мога да направя аз?

— Нещата между мен и Танър невинаги вървяха гладко. Имали сме доста караници, и то сериозни. Но в живота ни имаше едно основно нещо: той ме искаше и аз го исках. Не се отказах от него въпреки пречките по пътя ни.

— Казвате, че не бива да се отказвам от Сам, така ли?

— Вие трябва да решите. Лично аз мисля, че сте твърде добра за Сам Старк.

— То е защото сте видели само една негова страна. Сега по-добре да вървя, да не ме видят, че говоря с вас. — И тя се обърна да си тръгне.

— Късмет, Нел.

Ашли я наблюдаваше как се измъква незабелязано от магазина и си помисли, че дори Сам Старк да има някаква добра страна, досега не беше я забелязвала.

През целия път до кръчмата Нел премисляше думите на Ашли. Спомни си разговора между Сам и Бъркс, който бе дочула преди няколко дни, и реши, че тази информация дава достатъчно основания да накара Сам най-малкото да помисли над предложението й.

Когато тя влезе, без да почука, Старк бе сам в кабинета си.

— Мога ли да поговоря с теб, Сам?

— Разбира се, Нел. Винаги имам време за теб. Някакъв проблем ли има с кръчмата? Да не би момичетата да ти създават притеснения?

Нел седна на един стол и заоправя полите си, но най-накрая намери смелост да започне:

— Няма проблеми, но просто е време да поговорим сериозно за нас.

— За нас? Такова нещо няма, доколкото знам.

— Там е въпросът. Искам отново да сме заедно. Знаеш, че винаги съм те обичала.

Старк поглади мустаците си, поглеждайки към Нел. Бяха преживели заедно няколко разкошни години и той наистина беше много привързан към нея. Въпреки годините лицето й още младееше, още беше хубаво и той разбра, че тя ще остарее красиво. През годините тялото й бе станало по-пищно, но у жените това го привличаше. Основният му проблем с Нел беше, че тя не беше достатъчно добра за него. Той се движеше в обществото и имаше нужда от жена със светски обноски.

— Е, Нел, знаеш, че не можем да се върнем към старите времена. Ами другите ти любовници? Не те ли задоволяват вече?

— Не е имало други мъже, откакто скъсахме с теб — призна Нел. — Имах малък флирт с Танър Мактавиш, но нищо не се получи. Той е един от малкото мъже, които обичат жените си и не ги мамят.

Признанието на Нел смая Старк. Трудно му беше да повярва, че такава страстна жена като нея е останала без любовник след скъсването им. И егото му беше силно поласкано от това.

— Нел, аз…

— Не, Сам, не казвай нищо, не и преди да ме изслушаш. — Тя замълча, за да си поеме дъх, и продължи. — Искам да се оженим. Не ставам по-млада, искам вече да имам семейство.

Старк пое шумно дъх, издавайки колко е смаян. Загледа се в Нел почти ужасен.

— Да не си мръднала? Сигурно си полудяла, ако мислиш, че ще се оженя за теб. Едно време бяхме заедно, но никога не е ставало дума за брак помежду ни.

— Сега вече става дума. Ние ще се оженим, Сам, дори ако трябва да прибягна до изнудване. И няма да безпокоиш повече госпожа Мактавиш, не и ако аз имам какво да кажа по този въпрос.

Старк я загледа през присвитите си клепачи.

— За какво говориш, по дяволите? С какво можеш да ме изнудваш?

— Знам, че си накарал да убият Слейтър.

— Нищо такова не знаеш!

— Не знам ли? Нека ти освежа паметта. Мислеше, че Слейтър ти е откраднал нещо и прати Бъркс да го проследи и да го убие. Трупът му сигурно ще се намери в някой дол в гората, на север от града. На шериф Дингъс сигурно ще му бъде доста интересно да чуе онова, което мога да му кажа.

Старк се изсмя рязко.

— Дингъс е мой човек. Няма да направи нищо.

— Може да си помогнал да го изберат, но шерифът е почтен човек. Ти притежаваш собственост, но не и лоялност. Шериф Дингъс ще се позове на закона, и ти го знаеш. Ще нареди да търсят из околността, докато не открият трупа на Слейтър.

— Шокиран съм, че си подслушвала, Нел. Предполагам, си чула и какво каза Мактавиш.

Нел кимна.

— Да. И ме е срам заради теб. Не знам какво се е случило между теб и госпожа Мактавиш, но знам, че Танър нямаше да се спречка с теб, ако нещата не са били сериозни.

— И мислиш, че бракът ще ме укроти? — подхвърли Старк.

— Искам да продадеш кръчмата и да построиш дом за нас двамата. Писна ми да отбивам атаките на мъжете. Щом и двамата излезем от бизнеса с хазарта и курвите, ще си спечелиш уважението, към което винаги си се стремил. Казваше, че си бил адвокат в Ню Йорк. Ако другите занимания не ти запълват изцяло времето, можеш да изтупаш от праха и адвокатската си диплома.

Наистина Старк бе работил известно време като адвокат и си бе докарвал доста добри доходи. Но се беше родил в бедняшки квартал и колкото и да напредваше в живота, все не можеше да постигне уважението, към което винаги се бе домогвал. Едно погрешно решение му бе струвало кариерата в Ню Йорк. Беше станал прекалено алчен и започна безогледно да скубе богатите клиенти, чиито семейства го гледаха отвисоко заради скромния му произход. За щастие бе натрупал малко състояние, преди да го лишат от правото да работи като адвокат в Ню Йорк. Отиде на запад, за да избегне скандала, и стигна чак в Орегон. В тези земи откри доста възможности — някои от тях недотам законни, — които направиха адвокатската му практика ненужна. Използва нечестно придобитите пари, за да купи недвижими имоти, и скоро започна да ламти за власт. Властта беше страшно нещо. Колкото повече власт имаше човек, толкова повече ламтеше за нея.

— Е, Сам, какво ще кажеш? Склонен ли си да рискуваш всичко, което притежаваш, заедно с положението си в града, когато отида при шерифа, или ще се оженим?

— Мога да отрека всичко.

— Можеш, но се съмнявам, че наемниците ти ще издържат разпита. Ще кажат истината, за да си спасят кожите.

— Наистина ли толкова силно ме искаш?

Нел му се усмихна замислено.

— В теб има много добри неща, Сам. Знам, че когато силно пожелаеш нещо, ставаш ужасно упорит, но наистина вярвам, че мога да те излекувам от този недостатък. Ако още имаш намерения към жената на Танър, по-добре да я забравиш. Направиш ли и една стъпка към нея, ще ида при шерифа и ще му кажа всичко, каквото знам.

— Защо толкова предпазваш човек, когото дори не познаваш?

— Не предпазвам жената на Танър, а теб. Не искам да те видя мъртъв, а ще свършиш именно така, ако продължиш да се бъркаш в живота на Танър Мактавиш и на жена му.

— По дяволите, осъзнавам, че наистина много ме обичаш — каза Сам и се усмихна. — Двамата с теб бяхме страхотна комбинация, а, малката? — И той се вгледа в лицето и. — Сигурна ли си, че не е имало друг мъж, откакто престанахме да спим заедно?

— Никой, Сам, и наистина беше голяма суша.

Той я изгледа замислено.

— Заключи вратата и ела тук.

— Това означава ли, че ще се съберем, а, Сам?

— Ти го искаш, нали?

— Повече от всичко. А кръчмата? Ще я продадеш ли?

— Да ти кажа, уморих се и от нея. Сега стига си бърборила и идвай насам.

— Още нещо. Искам да се извиниш на семейство Мактавиш.

Сам я изгледа стреснато.

— Знаех си, че си мръднала.

— Искам да започнем този брак на чисто. Ще забравя какво си направил на Слейтър, защото копелето заслужаваше да умре, но няма да допусна да се мъкнеш след чужда жена.

Тя стана рязко и свали жакета си, разкривайки корсаж с извънредно ниско изрязано деколте, което очертаваше прекрасните й гърди.

— Какво ще кажеш, Сам?

Полюля предизвикателно хълбоци под шумолящите поли. Знаеше със сигурност, че Сам не беше спал с никое от нейните момичета, и беше твърдо решена да използва женския си чар, за да го примами обратно в живота си. Глупаво бе постъпила навремето, като се бе отказала толкова лесно от него.

Устата на Сам пресъхна. Имаше достатъчно добра памет и прекрасно помнеше колко хубави моменти бяха прекарали с Нел. Призна пред себе си, че бракът с нея няма да е никак лошо нещо.

— Заключи ли вратата, скъпа? Съгласен съм с всичко, което каза, само ела насам, за да раздухам оня огън, който твърде дълго оставих да тлее.

Нел въздъхна от удоволствие.

— Наистина те обичам, Сам. И искам всеки ден да ти го показвам.

— Надявам се да си струва, скъпа. От много неща се отказвам заради теб.

Наистина си струваше.

 

 

Междувременно Ашли каза на Танър за срещата си с Нел в магазина.

— Надявам се Нел да успее да накара Сам да се ожени за нея — каза Ашли.

— Залагам на нея. Може да бъде дяволски убедителна.

— Предполагам, че знаеш от личен опит — подразни го Ашли.

— Наистина знам.

Тя му отправи сочна усмивка.

— Нел ми каза, че си и казал, че обичаш жена си.

— Наистина обичам жена си. Има ли нещо необичайно в това?

— Можеше първо на мен да го кажеш.

— Не мислех, че искаш да го чуеш.

— И всеки ден да го чувам, няма да ми омръзне.

Танър се засмя.

— Ще се опитам да го запомня. Как е днес нашето бебе?

— Добре сме, бунтовнико, не се тревожи за нас.

— Знаеш, че се тревожа. Докато потръгне работата с дървения материал, парите ще текат много бързо през ръцете ни. А аз работя с твоите пари, можеш да си ги прибереш, преди да сме затънали до гуша в предприятието.

— За нищо на света. Ще се оправим. Как вървят нещата?

— Наех хора и чакаме времето да стане по-хубаво, за да почнем да сечем в терените, които компанията е наела. Един ден ще мога да ти купя всичко, което заслужаваш да имаш.

— Танър, я млъкни и вземи да ме целунеш.

Целувката им бе смутена от почукване на вратата.

— По дяволите, нещата тъкмо взеха да стават интересни — оплака се Танър. — Който и да е, ще му кажа да дойде по-късно.

Ашли го последва в преддверието. Когато Танър видя кой стои на вратата, посегна към пистолета. Изруга се, като се сети, че е свалил колана с оръжията, когато влезе у дома.

— Какво искаш, Старк?

— Да разменим две думи с теб и жена ти. Не съм дошъл да създавам бъркотии.

— Не мислех, че знаеш да правиш друго, освен бъркотии. — Ашли смушка Танър предупредително. — Добре де, казвай за какво си дошъл и изчезвай.

— Може ли да вляза? Вали, ако не сте забелязали.

Любопитството накара Танър да стане по-любезен, дръпна се, за да пропусне Старк.

— Няма да ви досаждам. Дължа извинение на жена ти. И предполагам, на теб също.

Шокираното изхълцване на Ашли привлече вниманието му.

— Вие сте привлекателна жена, госпожо Мактавиш. Не трябваше да ви преследвам, когато разбрах, че сте омъжена. Понякога ставам ужасно упорит, когато искам да получа нещо, и не мога да се въздържа. Това няма да се повтори.

Танър не можеше да повярва на това, което чуваше, но реши да приеме думите на Старк за чиста монета. Не искаше да си спечелва враг в лицето на този човек, но и със сигурност нямаше да се сприятелява с него. Нямаше скоро да се научи да вярва на Сам Старк, ако изобщо решеше да му вярва. Знаеше, че и Ашли изпитва същото.

— Каза каквото имаше да казваш, Старк, сега си върви. Няма да е лесно да забравя, че нахлу в къщата ми с намерение да изнасилиш жена ми. И още по-трудно ще ми е да ти го простя. Стой настрана от мен и аз ще стоя настрана от теб.

Старк кимна.

— Така е добре. — И погледна към Ашли. — Може би ще ви е интересно да узнаете, че ние с Нел ще се оженим другия месец. Тя иска голяма сватба, така че съм поканил целия град.

— Не разчитай на нашето присъствие — каза Танър. — Сигурен съм, че този ден ще бъдем заети.

Старк се обърна и се запъти към вратата.

— Чакайте — извика го Ашли. — Кажете на Нел, че се радвам, че е решила да хване бика за рогата. Тя ще разбере какво искам да кажа.

— Горката Нел — каза Танър, след като Старк си тръгна. — Не знае в какво се забърква.

— Мисля, че знае — възрази Ашли. — Тя го обича. Ти поне знаеш по-добре от всеки друг, че любовта върши чудеса.

— Честит да й е. Само се надявам, че завинаги ще го отдалечи от нас. А сега, докъде бяхме стигнали, преди да ни прекъснат? До средата на една целувка, мисля. Ела тук, съпруго. Да видим дали мога да разпаля този пламък, който гори само за мен.

Той протегна ръце и Ашли се хвърли в прегръдките му, вдигайки лице, за да получи целувка. Целувката беше дълга и сладка, но недостатъчна, за да утоли страстта, която избухна като пламък в момента на докосването им.

— Ти сякаш свикваш с това — каза Танър, побутвайки я лекичко към спалнята. — И аз май не мога да ти се наситя.

— Нито аз. Ти ме правиш щастлива, Танър. Няма какво друго да искам.

— Само пожелай, и ще го имаш.

— Коул. Нямаме вести от него и се безпокоя. В равнините още има много неспокойствие и кръвопролития. Питам се дали той и Утринна мъгла са живи и здрави.

— Помъчи се да не се тревожиш, скъпа. Сигурен съм, че скоро ще имаме вести от Коул. — Погледът му я докосна така нежно, че Ашли почти го усети като допир по кожата си. — Междувременно нека отвлека ума ти от неща, за които не можеш нищо да направиш.

Целуна я отново с гореща и жадна уста. Когато тя омекна в ръцете му, той я взе и я отнесе в леглото. Съблече се, после свали и нейните дрехи, разливайки обожанието си по всяка част от тялото й, докато тя не започна да трепери от желание. Ашли вкусваше солената грапавина на кожата му, докосвайки го на всички места, които знаеше, че му носят наслада. Когато и двамата вече не можеха да издържат нежното мъчение, Танър обхвана седалището й и навлезе в нея.

Двамата свършиха заедно, носени от вихрушките на изгарящи ветрове. Усещанията се напластяваха едно върху друго и ги задушаваха. Страстта се разгоря като буря, издигайки стона си до гръмовни висини.

Тя изкрещя името му, докато той се забиваше в нея, търсейки върховните дълбини на насладата. Танър усещаше, че и двамата ще се разпаднат, докато се мъчеше да достави удоволствие на Ашли и същевременно да забави своето. Подлудяваща жажда го бе помела право в окото на съкрушителния ураган, страхуваше се, че тя ще изостане от него.

— Хайде, любов моя. Не мога повече да чакам:

— Да, да — изхлипа Ашли до устните му. — С теб съм, любов моя.

Тогава страстта се отприщи с пълна сила, разливайки насладата из слетите им тела. Възнесе ги над урагана и после двамата започнаха бавно и блажено да се връщат обратно към земята.

След няколко неизказано дълги минути Танър се надигна на лакът и й се усмихна.

— Нещо смешно ли има? — зачуди се Ашли. — Мислех, че това трябва да е момент на нежност.

— Тъкмо си мислех, янки. Ако детето ни прилича на теб, никога няма да скучая.

Ашли въздъхна с престорена досада.

— А ако прилича на теб, вероятно никога няма да мога да се наспивам през нощта.

Надигна се и го целуна бързо.

Той й върна целувката, после въздъхна удовлетворен.

— Аз съм щастливец. Ако е трябвало да се оженя за янки, радвам се, че намерих такава, дето ме отведе пред олтара като жертвено агне. Сега спи, преди да съм решил отново да те любя.

Тя не заспа.

И отново се любиха.