Кони Мейсън
Пламък (18)

17

След две седмици Прат Слейтър се върна в Орегон сити. Стоеше пред шефа си и се опитваше да обясни защо се е върнал без Бърнард Кълп, партньора на Старк, който трябваше да пристигне със „Сий Скипър“. Корабът бе дошъл с близо месец закъснение и както каза Слейтър, Кълп отказал да слезе от него — щял да продължи за Аляска.

— Какво искаш да кажеш с това, че Кълп е отказал да слезе? — изкрещя Старк. — Той трябваше да ми донесе моя дял от продажбите в съвместния ни бизнес в Ню Йорк! Проклетото копеле! Избягал е с парите ми.

— Нищо не знам за това — оправда се Слейтър, свивайки рамене. — Говорих само няколко минути с него.

Местеше поглед гузно насам-натам, без да смее да погледне Старк в очите. Облиза пресъхналата си уста.

Старк беше твърде подозрителен, за да повярва на Слейтър.

— Сигурен ли си, че Кълп е казал така? Изтъкна ли някаква причина да продължи към Аляска?

— Спомена нещо за проучвания — каза Слейтър. — Ти не ми каза, че той носи твои пари у себе си.

И с право, помисли Старк. Не вярваше толкова много на Слейтър, че да му дава подобна информация. Сега се радваше, че не му го е казал и се питаше дали Слейтър е разбрал това по други пътища. Кълп не би излъгал партньора си. Бяха отдавнашни съдружници, имаха няколко съвместни предприятия и не му се вярваше Бърни да направи нещо такова. За съжаление не разполагаше с никакви други доказателства за случилото се, освен думите на Слейтър.

— Това хич не ми харесва — изръмжа Старк. — Няма да оставя тая работа, докато не науча истината.

Слейтър каза, все още без да погледне шефа си в очите:

— Сега мога ли да си вървя? Не съм хапвал прилична храна дни наред. Ще си поръчам най-голямата пържола в града и после ще легна да се наспя.

— Има още нещо. Познаваш ли човек на име Танър Мактавиш?

Слейтър рязко вдигна глава.

— Не ми казвай, че това копеле е тук, в Орегон сити. Надявах се индианците да са му видели сметката.

— Тук е. И не крие от никого, че си има разправия с теб.

— Няма достатъчно бърз бунтовник, който да ме спипа натясно — наду се Слейтър. — Нека да ми дойде. А женичката му с него ли е? Това много ще ми хареса. Най-сладката малка червенокоска, която някога съм виждал. И индианците сигурно мислят така. Бяха я отвлекли от кервана. Мактавиш тръгна подире им. Чудно как са се отървали.

Старк наостри уши.

— Червенокоса ли каза? И със зелени очи?

— Да, тя е. Кога пристигнаха?

— Преди около месец, точно след като ти замина. Но жената с него казва, че се нарича госпожица Уебстър. Винаги съм подозирал нещо нередно в тази връзка. Доверен приятел на семейството, така каза тя. Ха! Чудя се защо ли госпожица Уебстър иска да скрие връзката си с Мактавиш? Направи ми една услуга, не казвай нищо на никого, докато не реша как да използвам тази информация.

Слейтър се изсмя.

— Добре. Проклет да съм. Ти искаш малката кучка.

— Дяволски си прав, искам я, и ще я имам. Ако съпругът й не си я иска, аз ще я поискам. Не знам какво си му направил на тоя Мактавиш и не ме интересува, но ме послушай и се дръж далеч от него.

— Това ли е всичко?

— Засега да. Ела тук след някое време.

Старк присви замислено очи и загледа отдалечаващия се наемник. Не трябваше да праща човек, когото току-що е наел, да посреща Кълп, но тогава нямаше никой друг под ръка. Не му хареса това, че Слейтър избягва да го погледне в очите, сякаш крие нещо. Не му хареса и повърхностното обяснение, което Слейтър даде на факта, че Кълп не е дошъл тук с парите му.

След малко Старк повика един от най-доверените си служители и го изпрати в Портланд. Каза му да не се връща, докато не получи търсените отговори. Междувременно реши да държи Слейтър под око. Ако направи опит да напусне града, това ще е сигурен знак, че копелето знае повече, отколкото казва.

Слейтър си взе дисагите от конюшнята и отиде направо в стаята, която бе наел над кръчмата, без да знае, че Танър живее в стая в другия край на коридора.

Замисли се за срещата си с Бърнард Кълп. Когато той бе споменал, че носи доста голяма сума пари, принадлежащи на Сам Старк, Слейтър веднага бе решил как да напълни собствените си джобове. Погрижи се на Кълп да му се случи „инцидент“ на няколко мили извън Портланд и измисли историята, която разказа на Старк.

Слейтър тръшна дисагите на леглото, радвайки се на внезапния си късмет, докато вадеше от джобовете си пачки с новички, шумолящи зелени банкноти и шепи златни монети. Почуди се дали е постъпил правилно, като се върна в Орегон сити, вместо да замине нанякъде. Ако не познаваше Старк толкова добре, нямаше да се върне. За краткото време на познанството им бе научил, че шефът му има много връзки из целия запад, а и по източното крайбрежие. Слейтър се страхуваше да не би някой все да му диша във врата и той да се пита дали това не е нает от Старк убиец. Ето защо измисли план, който, надяваше се, ще задоволи работодателя му и ще го освободи от всякакво подозрение.

Като каза, че Кълп просто е заминал с парите, Слейтър се надяваше, че няма да го заподозрат, че е убил Кълп и е откраднал парите. Разбира се, трябваше да се навърта в Орегон сити достатъчно дълго, за да убеди Старк, че не е направил нищо лошо. Ако замине прекалено скоро, той със сигурност ще си помисли, че нещо не е наред.

Първо трябва добре да скрия парите, реши Слейтър, докато ги натъпкваше под издънения дюшек. Дори загубената прислужница нямаше да ги намери, когато дойдеше на някое от редките си посещения в тази стая, за да смени чаршафите. Доволен от това решение, той тръгна да си търси пържола.

След като изпрати доверения си човек в Портланд, Старк се замисли над всичко, което бе разказал Слейтър за Мактавиш и червенокосата му жена. Негова жена! Нямаше ни най-малка представа защо това семейство е решило да крие истинските си взаимоотношения. Може би имат нужда от пари и учителското място им се е сторило много привлекателно, помисли той. И тъй като тук наемаха само неомъжени учителки, за удобство те са решили да не казват, че са женени. Каквато и да беше причината, той намисли как да използва тази информация.

Над града бе надвиснал мъглив здрач, когато Старк почука на вратата на Ашли. Тя вдигна глава от учебника, по който подготвяше уроците за другия ден, мислейки, че е Танър. Не го беше виждала от няколко дни и ужасно й липсваше. Освен това искаше да използва всяка представила се възможност да го убеди, че ако преследва Слейтър, ще унищожи крехката любов, която се бе породила помежду им.

Усмихна се топло и приветливо, отваряйки вратата:

— Танър, толкова се радвам…

Но усмивката замръзна, когато позна Сам Старк. Понечи да му затвори вратата, но той я бутна силно и влезе.

— Какво правите тук?

— Казах ви, че някоя вечер ще дойда — каза Старк, затвори вратата зад себе си и обърна ключа.

Когато чу как ключът щракна в ключалката, страх полази по гърба на Ашли, но тя се опита да не го покаже. Мъже като Старк ставаха посмели, виждайки, че другите се страхуват от тях.

— Моля ви, вървете си. Присъствието ви представлява риск за моята работа.

— Така ли? — захили се широко Старк. — Трябваше да помислите за работата си по-рано, когато излъгахте градския съвет.

— Когато съм излъгала? Не разбирам.

— Днес Прат Слейтър се върна в града. Мислите ли, че ще си мълчи за вашата тайна?

— Т-тайна?

Двамата с Танър вече бяха говорили какво ще стане, когато Слейтър се върне и научи, че не живеят като мъж и жена. Но Танър като че ли не се притесняваше от това. Възможно ли е той тайно да се надява да разгласи брака им?

— Хайде, скъпа, не ме вземайте за глупак. Винаги съм знаел, че има нещо между вас и Мактавиш. Признавам, не съм и предполагал, че сте женени. Мислех, че сте любовници. Има ли значение? Да не би това копеле да не ви задоволява? Затова ли сте го напуснали?

— Това е дълга история — каза Ашли. — Веднага ще си подам оставката.

Старк се приближи и накара Ашли да отстъпи към дивана.

— Няма нужда, скъпа. Можем да се споразумеем. Слейтър няма да каже на никого, ако аз му заповядам. Ако се отнасяте мило с мен, ще се погрижа да си запазите работата. Но трябва да държите Мактавиш настрана, той е опасен. Не разбирам какво става между вас двамата и не ме интересува, стига само той да не се прави на ревнив съпруг.

— Сега, след като знаете, че съм омъжена, не можете да очаквате между нас да има интимна връзка — възрази Ашли. — Сигурно не вярвате, че мога да се съглася с подобно оскърбително предложение. Ще получите оставката ми още в понеделник сутрин. Лека нощ, господин Старк.

— О, но ние ще станем интимни, Ашли. Надявам се на това. — И той я изгледа вторачено. — Хайде, скъпа, не си плаха девственица. Вече си имала мъж между бедрата си. Няма нужда да се преструваш с мен.

Той я сграбчи грубо и я притисна силно към себе си, за да усети тя силната му ерекция.

— Ще ти бъде добре с мен, обещавам. Аз съм добър любовник.

Ашли се задърпа отчаяно, успя да освободи едната си ръка и го зашлеви през лицето.

— Аз съм омъжена! Защо мислите, че ще изневеря на съпруга си с друг мъж?

Старк отстъпи смаян, вдигна дясната си ръка и я стовари по бузата й. Главата й се отметна на една страна, в мозъка й избухна силна болка.

— Кучка такава! Предупредих те! Никога вече не се опитвай да го направиш. — Оголи зъби в животинска усмивка и в следния миг лицето му блесна хитро. — Чух, че Мактавиш има разправия с Прат Слейтър. Рано или късно ще се стигне до престрелка. Ако не си мила с мен, гарантирам, че съпругът ти ще си намери гроба по никое време.

Ударът на Старк бе зашеметил Ашли, но думите му проникнаха отвъд болката.

— Да не сте посмели да направите нещо на Танър. Има закони за хора като вас.

Старк се изсмя надменно.

— Аз притежавам този град. Ако искаш големият бунтовник да остане жив, нека си поговорим какво можеш да направиш за мен в леглото. Можеш да започнеш с една целувка.

Ашли се отдръпна отвратена, когато Старк я хвана за брадичката и повдигна лицето й към себе си. Отвори уста да протестира и едва не се задуши, когато Старк лепна устата си в нейната. Езикът му като меч проникваше настоятелно през отворените й устни. Ашли едва не припадна от гнусния му допир и се замоли да има малко сили, за да го отблъсне. Когато той я събори на дивана, тя успя да освободи устата си и изпищя.

— По дяволите, ще събудиш целия град.

— Надявам се — отвърна Ашли разярена.

— Не ми се противи и наистина ще ти стане хубаво. Не знам защо си така упорита! Не ми оставяш избор. Понеже отказваш да се приспособиш, принуден съм да кажа на градския съвет, че си омъжена. Утре е петък. Давам ти срок до понеделник, за да си промениш решението. Знаеш къде да ме намериш. Междувременно помисли за мъжа си дали искаш да остане жив.

— Не можете да направите нищо на Танър.

Той я изгледа заплашително.

— Така ли мислиш? Надявам се да не си много привързана към тоя голям бунтовник. Нещо ми подсказва, че си търси белята.

Ашли се запъти с треперещи крака към вратата, отключи я, отвори я и се замоли Старк да си тръгне. Той наистина си тръгна с огромно колебание и с още по-голям гняв. Бе предположил, че Ашли ще му падне в ръцете, когато й каже как стои въпросът с нейната работа. Кой да помисли, че тая малка кучка е толкова войнствена? Жените обикновено тичаха подир него. Беше достатъчно красив и богат. Опитът с противоположния пол му бе показал, че всички жени са еднакви, склонни са да легнат с някой мъж, ако си струва.

На Старк не му се мислеше, че може би Ашли наистина обича мъжа си. Щяха да живеят един до друг в райско блаженство, ако е така, помисли той, вместо да се опитват да убеждават целия град, че са само приятели. Ухили се подигравателно на Ашли и излезе навън.

Тя мигновено затвори и заключи вратата зад него. Цялата трепереше. Щеше да бъде глупачка, ако не вземе на сериозно заканите на Сам Старк срещу Танър. Трябваше да го предупреди — и то веднага, че го застрашава огромна опасност.

 

 

Танър влезе в града на свечеряване. Три дни бе отсъствал. Валеше силен дъжд. Беше уморен, гладен и премръзнал до мозъка на костите. Копнееше да хапне нещо топло и да се стовари в леглото си. Наистина леглото му щеше да е по-привлекателно, ако Ашли беше в него, но той се опита да прогони тази мисъл. Нахлупи шапката ниско на челото си и пристегна яката на жакета, насочвайки коня към конюшнята. Съдържателят излезе да поеме юздите. Танър слезе от седлото, хвърли една монета на Попе и му каза да се погрижи за коня му, после тръгна пеша към „Червената жартиера“. Вървеше в дъжда и мислеше за нещата, които беше видял по време на пътуването си, и за човека, с когото беше говорил. Видя богати, плодородни земи и гъсто залесени хълмове в долината Виламет. Хълмовете и планините изобилстваха с дивеч — същински рай за ловеца. Човекът, с когото беше говорил, си търсеше партньор за дърводобивно предприятие и това се стори доста съблазнително на Танър.

Все още мислеше над невероятните възможности за дърводобив в този рай на дървосекачите, когато видя Ашли на половината път между конюшнята и кръчмата. По-скоро се сблъска с нея, тъй като тя идваше забързана иззад ъгъла и едва не се бутна в него. Той я притегли към себе си и усети, че цялата трепери.

— Какво има, янки? Какво правиш навън по това време? Къде ти е наметката? Цялата си измокрена.

— Танър! Слава богу, че те открих! Трябва да говоря с теб. Спешно.

Той се намръщи, питайки се какво прави Ашли в този студен дъжд навън без наметка.

— Не тук. Не си добре облечена и ще се простудиш.

— Тогава у дома. — Тя го хвана за ръка и го задърпа. — Побързай.

Усещайки напрежението в нея, той отложи въпросите за по-късно, когато стигнаха уединената й къща и тя затвори вратата зад тях. Свали шапката и жакета си и се обърна към нея.

— Какво става, Ашли?

Все още треперейки, тя се приближи до печката и протегна ръце към огъня. След малко се успокои достатъчно, за да му отговори.

— Ти си в опасност, Танър. Трябваше да те предупредя.

Обърна се рязко и го усети застанал зад нея, толкова близо, че топлината на голямото му тяло прогонваше студа от нейното. Той я обви с ръце и се притисна към нея.

— Мокра си. Свали тия дрехи и ще поговорим.

— По дяволите, бунтовнико, как можеш…

— Ако не се съблечеш сама, ще го направя вместо теб. А това, както изглежда, ще отнеме много време.

Ашли се вгледа в него. В друг момент би приветствала шанса да се озове в прегръдките на Танър, но не и сега, когато животът му бе застрашен. Обърна се рязко и се втурна в спалнята. Върна се след няколко минути облечена в топъл пеньоар. Мократа й коса се беше разпиляла на тежки вълни по раменете и като я видя, той преглътна мъчително.

— Сега можем ли да говорим?

Хвана я за ръка и я отведе към дивана. Седна и я притегли в скута си.

— Много добре, сега ми кажи какво има.

— Виждал ли си го? — изстреля въпроса си Ашли. — Господин Старк каза, че точно днес се е върнал в града.

Танър замръзна, плътните му устни бавно се извиха в усмивка.

— Слейтър? Най-накрая. Доста дълго го чаках.

— Има и още нещо — каза Ашли, кършейки ръце. — Старк. Беше тук тази вечер и заплаши, че ще ти се случи нещо лошо.

Ярост разтърси Танър.

— Какво, по дяволите, е правил Старк тук? Не те ли предупреждавах за него?

Ашли обърна лице към лампата, за да подреди мислите си. Приглушената светлина хвърляше нежни отблясъци върху лицето й, откроявайки нежните очертания на лявата й буза. Танър си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно, потискайки нарастващия си гняв. Докосна брадичката й и обърна лицето й към себе си.

— Кой ти направи това?

Гласът му беше твърд и заплашителен.

Въпреки изтръпването в лявата буза Ашли бе забравила за удара на Старк. Докосна посинялото с върховете на пръстите си и потръпна, когато усети подутината.

— Аз… ами… паднах — излъга неумело.

Не можеше да каже истината на Танър. Ако разбере, че Старк я е ударил, страхуваше се, че ще направи нещо прибързано и необмислено.

— Лъжеш. — Гласът му бе мек, но решителен. — Истината, янки.

Ашли знаеше, че Танър няма да се успокои, докато не му каже всичко.

— Сам Старк беше тук тази вечер. Слейтър му е казал, че сме женени.

— Очаквахме да се случи така. Ако не беше такъв инат, можехме да избегнем всичко това.

— Ако ти не беше се заканил да убиеш Слейтър, нямаше да става нужда да се преструваме, че не сме женени. Очевидно е, че и двамата не искаме развод. Вендетата ти срещу Прат Слейтър е единственото, което ни разделя.

— Не променяй темата, янки. Попитах те откъде е тази синина. И не ми казвай, че си паднала. Какво е направил Старк тази вечер?

Ашли отмести поглед.

— Каза, че няма да каже на градския съвет, че сме женени, ако стана интимна с него.

— Проклето смрадливо копеле!

Тресна с юмрук по ръчката на дивана, разтърсвайки крехкото дърво.

— Казах му, че това не ме интересува и го помолих да си върви — побърза да добави Ашли. — Той обаче не приема „не“ за отговор. — Гласът й се сниши до шепот. — И… и ме целуна, и аз го ударих. Тогава и той ме удари. Сбихме се и успях да го накарам да си тръгне.

— Ще го убия веднага щом се погрижа за Слейтър — изхриптя Танър.

Прокара палеца си по синината и нежно целуна мястото.

— Не, Танър, не говори така! Не можеш да пренебрегнеш предупреждението на Старк. Той те заплаши, точно това ме кара да се ужасявам. Каза, че знае, че имаш разправия със Слейтър, и ако Слейтър не те прати без време в гроба, той ще го направи.

— И ти му повярва? Досега трябваше да си разбрала, че мога да се грижа за себе си. Не се страхувам от Старк.

Ашли усети как я обзема паника.

— Не разбираш ли? Не искам да ставам причина да те убият. Ако се бях огънала пред Старк, той нямаше да те заплашва.

Танър се стегна. Хвана я за раменете и я притегли към себе си, така че се озоваха лице в лице. Тя долови стоманена нишка в гласа му.

— Старк заслужава да умре, дори само защото е изрекъл подобно нещо. Ти си моя, Ашли, и не бих понесъл мисълта друг мъж да те докосне. — Изведнъж той се намръщи от миналата през ума му мисъл. — Не си обмисляла предложението му, нали? Не искаш Старк, нали? Той е богат и може да ти даде всичко, което аз не мога.

— О, господи, Танър, как можеш да питаш? Този мъж ме отвращава. Нищо не съм направила, за да привлека вниманието му. Ти си единственият мъж, когото искам, единственият мъж, когото винаги ще искам. Забрави за войната, забрави за Слейтър. Защо да не можем просто да живеем заедно и да забравим всичко друго?

Танър се вгледа в лицето й, поглъщайки с очи бъдещето, което би могъл да има, ако можеше да забрави миналото си. Ашли нямаше представа в какво мъчение живееше той от деня, когато Елън се бе застреляла с неговия пистолет. Тя бе умряла в ръцете му, трагична жертва на брутално изнасилване. Имаше само една причина Танър да остави Слейтър на мира.

— Ти… знаеш ли вече дали си…

— Ако говориш за възможността да съм бременна — не, още не знам. Досега нямам никакво доказателство.

Не беше съвсем вярно, но Ашли не беше напълно сигурна дали не очаква дете. Женският й период закъсняваше с една седмица, но й трябваха по-сигурни доказателства.

— По-добре да тръгвам — каза Танър, изведнъж си пожела Ашли да носи дете от него. Вече не се съмняваше, че обича тази решителна малка янки и започваше да разбира защо мъжете правят какво ли не в името на любовта. — Не се тревожи за Старк. Това, че те е ударил, ще му го върна тъпкано.

Потърка кокалчетата си в шепа, обмисляйки как точно да накара Старк да страда, задето е докоснал Ашли.

Тя се възпротиви яростно:

— Не! Аз ще се погрижа за това. Сам Старк има власт в града. Не искам да направиш нещо, за което после ще съжаляваш. Просто ще си подам оставката още в понеделник сутринта и ще си намеря друга работа. Може би в града има семейства, чиито деца се нуждаят от частни уроци. Имам и още пари от наследството. Ще се преместя в почтен пансион, след като си подам оставката. Вярвам, че брат ми ще убеди Утрин на мъгла да остави племето си и скоро ще дойде при нас в Орегон сити. Няма защо да се притесняваш за мене, Танър.

— Имам по-добра идея — каза Танър. — Не ми се живее вече над кръчмата. Имах предостатъчно време да се огледам наоколо и намерих една мебелирана къща под наем в края на града. Не е по-скъпо, отколкото в хотел или пансион. Говорих със собственика и той е склонен да ни я даде под наем… като на семейна двойка.

Дъхът заседна в гърлото на Ашли.

— Да не искаш да кажеш, че ще заживеем като истинска семейна двойка? Готов ли си да забравим миналото? О, Танър, не можеш да си представиш какво означава това за мен.

У Ашли пламна надежда. За първи път Танър споменаваше, че е готов да забрави за всякакъв развод и да признае брака им. Да не би най-накрая да му е дошъл умът в главата по въпроса със Слейтър? И в същия момент се зачуди дали я е обикнал толкова силно, колкото е обичал Елън.

Танър би дал всичко на света, само и само да можеше да отговори на Ашли така, както тя се надяваше. Харесваше му как зелените й очи блестят от щастие и му се искаше винаги да ги вижда такива. Прокле се, задето трябваше да я разочарова.

— Искам да кажа, че в сегашния момент има смисъл да живеем заедно. Старк трябва да е луд, за да преследва омъжена жена, която има съпруг да я защитава.

Сърцето на Ашли падна в петите. Танър искаше да живеят заедно поради съвсем неуместни причини. Каза го така, сякаш предложението му не важи завинаги. Но ако тя постигнеше целта си, то щеше да стане трайно. Още не беше готова да се откаже от Танър Мактавиш. Докато имаше живот в тялото й, щеше да кара Танър да я обича толкова много, че да не иска да се отдели от нея.

— Идеята ти заслужава да се обмисли — каза Ашли. — Ще си отдъхна, ако не се налага да лъжа някого, макар да се страхувам, че ще тръгнат много клюки за това, защо сме се опитали да скрием брака си.

Тя се направи, че размишлява над предложението на Танър. Изведнъж вдигна глава сияеща.

— Сетих се! Можем да намерим някой свещеник, и пак да се венчаем. Никой няма да заподозре, че сме били женени през цялото това време, ако отново се оженим. Просто ще бъда поредната учителка, която си е намерила съпруг. Непрекъснато става така.

Отначало Танър се поколеба. Но колкото повече мислеше, толкова по-разумно му се струваше. Доколкото му бе известно, нямаше закон, който да забранява на една двойка да поднови брачните си обети. Силно подозираше, че сърцето му вече е решило вместо него да загърби миналото и да заживее в бъдещето си с Ашли. Иначе не би й предложил да живеят заедно. Сега трябваше да убеди ума си, че сърцето му знае най-добре. Любовта му към Ашли беше дива и изгаряща, така различна от онази, която бе изпитвал към крехката, деликатна Елън, която нямаше нито силата, нито волята да живее с позора. След изнасилването Елън се бе оттеглила в тъмния, безмълвен свят на безумието, докато Ашли би се борила с мрачните сили и би излязла по-силна от тази борба.

Не обвиняваше Елън, че бе посегнала на живота си, обвиняваше себе си, че не я бе спасил. Може би… може би той нямаше вина. Ако някой имаше вина, то беше само Прат Слейтър, мръсен звяр, който жестоко бе изнасилил невинната му жена. Всеки път, когато се сетеше за негодника, искаше да го убие. Възможно ли беше да остави Слейтър жив?

Ашли наблюдаваше борбата на емоциите по лицето на Танър и разбра за какво мисли. Точно когато смяташе, че най-накрая го е убедила, че чувствата им един към друг са по-силни от омразата му към Слейтър, изникна споменът за смъртта на първата му жена. Никога ли няма да притежава цялото му сърце?

— Ще се срещна със свещеника и ще поговоря за наема на къщата — каза той накрая.

Сърцето на Ашли трепна. Спечелила го е! Думите на Танър доказваха, че я обича!

— Ще се оженим утре, а в понеделник ще бъда до теб, когато си подадеш оставката. Не искам Сам Старк отново да те притеснява.

— Не си отивай, Танър — замоли го Ашли. — Ние сме женени, няма нужда да си отиваш.

Танър усети кръвта му да кипва, тялото му пожела нейното.

— Знаеш какво ще стане, ако легнем в едно легло.

Ашли му се усмихна през падналия на челото й плътен червен кичур.

— Разчитам на това. Какво значение може да има?

Той й отвърна на усмивката.

— Наистина, какво? Не мога да гарантирам, че ще успея да се отдръпна в нужния момент. Знаеш какво стана последния път, когато се любихме. Дори още не знаем дали не си бременна. — Изведнъж му просветна. — Мисля, че искаш да забременееш. Накара ме да се закълна, че няма да направя нищо на Слейтър, докато не разберем дали не си заченала. Измисли това за повторната женитба. Наистина искаш да сме заедно, нали?

— Обичам те — прошепна Ашли. — Но искам ти да ме искаш, защото съм по-важна за теб от Прат Слейтър.

Той обхвана лицето й в големите си ръце и нежно докосна с устни нейните.

— Ти си по-важна от него. Едва сега започвам да разбирам колко си важна за мен.

— Покажи ми го, бунтовнико. Покажи ми колко важна съм за теб.

Той обви ръце около нея. Дръпна я към себе си.

— О, господи, янки, толкова те искам, че чак боли!

Тя усети бързите удари на сърцето му и разбра, че и нейното бие също толкова силно.

— Не мога да понеса мисълта да те загубя. Целуни ме, Танър, целувай ме, докато така ме зашеметиш, че да не мисля колко малко ми оставаше да те загубя.

Погледът му се спря на шията й, където под бледата нежна кожа яростно пулсираше една вена. Зарови пръсти в косата й и полека повдигна лицето й към своето. Целуна я с разтапяща нежност, изследвайки устата й с език, докато от гърлото й се изтръгна силна въздишка и тялото й омекна, притиснато до неговото. Устните му се притиснаха още по-силно към нейните, езикът му започна още по-дръзко да търси сладката свежест на устата й.

— Нямаше живот за мен, докато една разкошна малка учителка янки не нахлу в моя свят — призна с дрезгав глас Танър. — Ти си пламъкът, който се разгоря в живота ми и опърли моето мрачно съществуване. Бях готов да се откажа от живота, и тогава те срещнах. Ти ми даде основание да живея, да оздравея, отново да обичам.

Думите на Танър звучаха почти като признание, че я обича и не може да живее без нея.

— Обичам те, Танър. Не знам кога се случи, но предполагам, че започна, когато те видях да влизаш в лагера на Бягащия лос. Помислих, че си или най-храбрият, или най-глупавият мъж, когото някога съм познавала.

Той я целуна силно и я вдигна. Тя обви ръце около шията му и положи глава в топлата извивка на рамото му, докато той я отнасяше към спалнята. Съблече я бавно, почти с обожание, обгръщайки с нежен поглед всеки инч от кожата й. После тя го съблече. Когато и двамата останаха голи, Ашли видя, че той е готов за нея. Влага се стече между краката й, когато го докосна.

— Трепериш — прошепна тя.

— Ти си единствената жена, която някога е имала подобна власт над мен.

Дивото им необуздано сливане завърши с едновременна всепоглъщаща кулминация. Тя се превърна в жив пламък в ръцете му, а той подхранваше огъня, непрестанно извиращ от нея. Когато всичко свърши, двамата отново се любиха, този път с такава всеотдайна нежност, че на очите на Ашли се показаха сълзи.

Цяла нощ тя остана вплетена в прегръдките му, страхувайки се от идването на дневната светлина, за да не открие, че всичко е било сън и че Танър още е решен да пожертва живота си и любовта им, за да отмъсти за покойната си жена.