Кони Мейсън
Пламък (4)

3

Равнините по двата бряга на Плат бяха покрити с ниска трева, но нямаше никакви дървета. На около три мили от двете страни на реката се издигаха скали от пясъчник. Колкото по на запад се придвижваше керванът, скалите ставаха все по-високи, по-стръмни и по-близки. Понякога Танър успяваше да застреля елен или антилопа, а Ашли прилагаше всичките си умения, за да ги сготви в сравнително смилаем вид.

Разпалването на огъня все повече започваше да зависи от бизонските изпражнения, когато бяха сухи, горяха доста по-добре и за изненада, с доста по-малко миризма от дървата. Всяка вечер капитан Креймър нареждаше фургоните в кръг и вкарваше животните вътре, за да ги запази от индианските банди.

Във вечерите, когато времето биваше хубаво, децата си устройваха игри, а възрастните — импровизирани танцови забави. Изваждаха хармоники и цигулки и разчистваха място около общия огън. Започваха танците. Ашли не се оплакваше от липса на партньори, но Танър никога не ставаше да танцува, оставаше в тълпата и наблюдаваше, само наблюдаваше.

— Съпругът ви не е много по танците, госпожо Мактавиш — каза Слейтър, докато въртеше Ашли под звуците на цигулките.

На Ашли не й се искаше да танцува с него, но не намери подходящ начин да му откаже.

Тя потърси с поглед Танър и го видя облегнат на техния фургон с безизразно лице.

— Танър е много саможив човек — каза тя неуверено.

— Чудя ви се как можете да позволявате един проклет бунтовник да ви докосва. Той вони на роби. Страшно ми се иска да бях ви открил, преди да се бяхте омъжили за това копеле. Разбрах, че усилено си търсите мъж, капитан Креймър ми каза. Когато ви видях, ви пожелах. Но този проклет бунтовник ме изпревари. По-добър съм от него в леглото, гарантирам ви.

Ашли спря да танцува.

— Отвращавате ме.

Понечи да се дръпне, но Слейтър я сграбчи за ръката и я завъртя към себе си.

— Не сме свършили танца.

— Аз свърших.

Той я стисна по-здраво и я дръпна към себе си. Всички се забавляваха толкова добре, че никой не забеляза сцената между Ашли и Слейтър.

— Махнете си ръцете от жена ми.

Тъй като Танър цялата вечер не бе свалял очи от Ашли, разпрата не му бе убягнала. Не можеше да си обясни гнева, възникнал у него, нито можеше да се въздържи да не се намеси.

Слейтър изсумтя презрително.

— Ако не сте достатъчно мъж, за да бъде жена ви доволна в леглото, не можете да обвинявате другите, че искат да ви сложат рога.

Танър хвърли суров поглед към Ашли.

— Слейтър досажда ли ти?

Ашли се чудеше какво да направи. Ако кажеше „да“, неизбежно щяха да се сбият. Ако кажеше „не“, Танър щеше да сметне, че тя нарочно е искала да привлече вниманието на Слейтър. След като помисли внимателно, реши, че е по-добре Танър да я сметне за лека жена и флиртаджийка, отколкото да ги изхвърлят от кервана.

— Н-не. Господин Слейтър не ми досажда. Уморена съм, реших, че ми стига да танцувам. Господин Слейтър просто искаше да довършим рийла.

Слейтър отправи триумфална усмивка към Танър.

— Какво ще кажеш, а, бунтовнико?

Танър стисна устни. Не знаеше защо това го тревожи. Явно севернячката не иска той да й се меси в работите. Би се заклел, че Ашли е ядосана и се опитва да избяга от тоя противен янки.

— Върви да си лягаш, Ашли — посъветва я той, без да обръща внимание на Слейтър. — Става късно.

Тя премести очи от Слейтър към Танър, уплашена от това, което може да се случи, ако си тръгне. Изглеждаха готови да се хванат за гушите. После разбра, че музиката е спряла и те са в центъра на вниманието. Дори децата любопитно се бяха скупчили наоколо им. Ашли с пламнало лице вдигна очи към строгото изражение на Танър.

— Остави госпожата да се забавлява — каза Слейтър, дразнейки нарочно Танър.

— Върви да си лягаш, Ашли — повтори Танър, без да я гледа. — Веднага. Идвам след няколко минути.

Ашли се обърна и се отдалечи. Никога не се бе чувствала толкова унизена.

Разпрата като че ли щеше да сложи край на забавлението, хората започнаха да събират децата си и да се разотиват. След малко Танър и Слейтър останаха сами.

— Приеми го като предупреждение, Слейтър — каза Танър. — Стой далеч от жена ми. Навърташ се около нея още откакто тръгнахме с кервана.

— „Жена“ ти те е купила, Мактавиш — подметна оскърбително Слейтър, — а сега не можеш да я задоволиш. Можеше да избере нещо по-добро от бунтовник, само да се беше поогледала наоколо.

— Да нямаш предвид себе си?

— Че кого другиго? Пожелах я още когато Креймър ми каза за нея. За съжаление беше вече много късно. Но още има време. Стават инциденти, нещата се променят. Хубава жена като госпожа Мактавиш няма да ходи на далеч, за да си намери нов съпруг.

— На мен не ми се случват инциденти, Слейтър. Запомни го добре.

Ръката на Танър посегна към оръжието. Искаше така силно да нарани Слейтър, че да му даде да се разбере. Мъже като него бяха изгорили дома му, бяха убили баща му, бяха отговорни за смъртта на майка му и… на Елън. Нямаше нужда от силно въображение, за да си представи Слейтър в синя униформа как убива и изнасилва, вилнеейки из Юга. Ръцете го сърбяха да извади оръжието си и…

Ашли не се върна във фургона, както й бе наредил Танър. Скри се в сянката на фургоните, страхувайки се от най-лошото, но с надеждата да се случи най-доброто. Не чуваше разгорещената размяна на думи между Танър и Слейтър, но знаеше, че малко остава Танър да избухне. Когато видя как хваща дръжката на револвера си, тя реагира инстинктивно. Този проклет бунтовник, тази луда глава ще ги вкара в неприятности, ако не се научи да контролира темперамента си.

Тя сграбчи ръката на Танър с неподозирана сила.

— Танър, недей! Не го оставяй да те предизвиква. Моля те, ела във фургона с мен.

Танър отскубна ръката си и я изгледа мрачно. Знаеше, че се страхува да не ги помолят да напуснат кервана, ако той предизвика някакви неприятности, но това копеле бе отишло твърде далеч.

Ашли усети, че гневът му е по-силен от нея, уплаши се от последиците. Отхвърляйки всякаква предпазливост, тя се хвърли върху Танър, прегърна шията му и се притисна към него с цялото си тяло. После притегли надолу главата му и го целуна. Отначало Танър беше толкова изумен, че не можа да направи нищо, застина на място и я остави да го целува. След миг тялото му пламна.

Той я притисна силно към широките си гърди и прилепи уста към нейната с изненада и удоволствие. Издаде нисък гърлен звук — стенание или проклятие, тя не разбра точно — и засмука жадно устните й, реакцията му бе така дива, така обсебваща, че я разтърси и замъгли сетивата й. Ашли не очакваше той да реагира така силно и не успя да потисне треперенето, пулсиращата горещина, която се събираше в корема й и се стичаше между бедрата й. Боже господи, какво прави този бунтовник с нея?

Загуби представа за времето и мястото, докато Танър завладяваше устата й. Дъхът застина в гърдите й, когато езикът му се плъзна покрай зъбите й и навлезе навътре, за да изследва нейната свежест. За него като че ли нямаше значение, че стоят навън и всички ги гледат или че Слейтър ги наблюдава с отворена уста. Ашли чу хихикания и смехове, някой подметна „младоженци“, но тя нямаше нито силата, нито волята да им обърне внимание. Когато Танър я вдигна и я понесе към фургона им, знаеше, че е предотвратила една опасна ситуация… но на каква цена?

Изтръпнал от желание, Танър не можеше да стигне достатъчно бързо до фургона. Слабините му бяха натежали, беше се втвърдил в такава възбуда, каквато не бе познавал от години. Много скоро щеше да разбере дали тази съпруга е толкова опитна, колкото твърди. Откъсна се от устата й само колкото да я внесе във фургона и да влезе вътре след нея. Перна задното платнище и то се спусна мигновено. След миг вече сваляше жакета и ризата си.

— Свали си дрехите — заповяда той с дрезгав глас.

Ашли имаше време само колкото да си поеме дъх, но не и да помисли. Когато накрая разбра какво иска Танър, тя замръзна. Колко бързо бе изпуснала ситуацията от контрол! Бе използвала само женския си инстинкт, за да отвлече вниманието на разгорещения бунтовник и да разсее гнева му. Преглътна конвулсивно и се опита да успокои бясно биещото си сърце.

— Не искам това, бунтовнико.

Танър се изсмя със силен стържещ звук.

— Успя да ме заблудиш, янки.

Тя скочи на крака.

— Просто се опитвах да те измъкна от трудна ситуация. Темпераментът ти може да ни вкара в беля.

Танър се загледа в нея. Разсеяната светлина на фенера осветяваше чертите й. Лицето й бе зачервено и той знаеше защо. Тя имаше нужда от мъж. За щастие той беше тук. Имаше нужда от жена… искаше тази жена. Посегна към нея и я притисна към голите си гърди. Ръцете му се плъзнаха по нейните и спряха на хълбоците й, притискайки я към набъбналите му слабини.

— Не, искам…

— Какво искаш? Това ли? — Той я целуна силно и брутално.

— Или това? — Ръцете му се спуснаха по седалището и, галейки изпъкналите възвишения през роклята, докато езикът му гъделичкаше шията й. — Или може би това? — Една от ръцете му се плъзна надолу и се пъхна между краката й.

Ашли хлъцна, изплашена от усещанията, които той пробуждаше у нея. Вече беше имала годеник, когато беше на осемнадесет години, но той никога не я бе целувал както Танър, не я бе докосвал на такива места, че да я кара да тръпне и да пламти, мислейки за неща, за които само можеше да гадае.

— Искам да ме пуснеш — заповяда Ашли. — Нямаш право да ме опипваш. Плащам ти да бъдеш мой съпруг само по име, и така трябва да бъде.

— Измамница такава — изсъска Танър. — Какво да помисля, като се нахвърляш по тоя начин върху мен? Трябваше да те оставя на Слейтър, май ти хареса да те натиска. О, забравям: той е янки, а аз съм проклет бунтовник.

— Не е…

Тя прехапа устни, уплашена от това, което щеше да избъбри. Беше объркана. Целувките на Танър я караха да иска още. Как може мъж да целува жена така, сякаш наистина я иска, и същевременно да я презира? Отговорът се натрапваше от само себе си. Тя е янки, а той мрази янките. Мъже! Самомнителни, нахални и непредсказуеми. Тя отдавна го знаеше, още откакто годежът й не потръгна. Мъжете можеха да задоволяват страстта си с всяка, дори такава, която мразят, този акт за тях не беше нищо повече от сексуално задоволяване.

— Проклета да си — изрече Танър през зъби побеснял. — Щом си толкова всемогъща и независима, малко ми трябва да те оставя сама да се оправяш. Не ми трябват парите ти. И ти не ми трябваш. Единствената жена, която някога съм искал и желал… По дяволите!

Той грабна жакета и ризата си, вдигна задното платнище и се взря в тъмната нощ.

Ашли притихна. Да не би Танър да се бе наканил да разкрие една малка част от загадката, която наричаше свой живот?

— Не можеш да си тръгнеш. Женени сме, забрави ли?

Тръпки полазиха по гърба й от горчивия му смях.

— Ако не бях дал дума да стигнеш в безопасност с мен дотам, където отиваш, щях да изчезна оттук толкова бързо, че свят да ти се завие. Върви да си лягаш, докато не съм забравил, че все още имам малко чест, и да съм направил това, което иска тялото ми.

Той излезе внезапно, скачайки леко на земята. След минута Ашли го чу как се приготвя да си легне под фургона. Стоеше на място, все още твърде смаяна. Устата й бе подута от целувките му, тялото й туптеше в странна горещина, която палеше огън в слабините й. Какво става с нея?

Проклетият бунтовник я подлудяваше. Тя беше на двадесет и пет години, не някакво наивно малко момиченце.

Нещастията започнаха от следващия ден. Докато минаваха през придошлата река, един фургон се обърна и хората паднаха във водата. Удави се едно дете. Направиха погребалната церемония на брега и оставиха дървен кръст над малкия гроб. След два дни друго дете се разболя от шарка. За кратко време умряха три деца.

Ашли почти не виждаше Танър и това й дойде много добре. Готвеше ядене за двамата, но в последвалите трескави седмици общуването им се ограничаваше само с това.

След един изключително тежък ден с проливен дъжд и непрекъснато налитащи бурни ветрове керванът спря рано. Тъй като не можаха да накладат огън, много от семействата вечеряха със сухи остатъци и се оттеглиха рано да почиват сравнително удобно във фургоните си. Когато дъждът отслабна, Танър излезе от фургона и се изкачи на хълмовете около лагера, спря на една скала. Предпочете доброволно да пази, вместо да спи близо до жената, която му беше съпруга само по име.

Проклетата му севернячка само ще ме мъчи, помисли той кисело. Ако знаеше колко трудно ще му бъде, щеше да й каже да върви по дяволите и щеше да си търси късмета във военния затвор. Кой да помисли, че ще изпита такова непреодолимо желание към една дяволска севернячка, която го мрази толкова много, колкото и той нея? Но въпреки това я желаеше. Почти през цялото време беше в ерекция. Само като си помислеше за огненокосата янки, се втвърдяваше като камък.

Да върви по дяволите, помисли си той, свивайки се в дъждобрана си, загледан в черната нощ. Ашли не беше Елън и той не заслужаваше втори шанс за щастие.

Ашли облече нощницата и се пъхна в леглото, придърпвайки одеялото до брадичката. Сети се за Танър, който седеше навън под дъжда, и нещо в нея трепна. Това, че изобщо се бе сетила за него, я разтревожи изключително много. Тя бухна няколко пъти възглавницата и се опита да заспи. След час дъждът спря и луната се показа високо в небето.

Шумът бе толкова лек, че Ашли почти не го усети. Но забеляза лунния лъч, промъкнал се под задното платнище, когато някой го повдигна, за да влезе. Платнището се спусна и лъчът изчезна. Ашли разбра, че при нея има някой, тежко дишане издаваше влезлия. Тя се надигна на лакът и се взря в страшната тъмнина наоколо си.

— Танър, ти ли си?

Разнесе се нисък и заплашителен смях, който, във всеки случай, не беше смехът на Танър.

— Кой е?

— Не съм съпругът ви, госпожо Мактавиш. Сега ще ви покажа какво е истински мъж — чуха се неясно произнесените му думи.

— Господин Слейтър! Вие сте пиян. Излезте оттук! Танър ще ви убие.

— Не мисля така. Кой ще му каже?

— Аз ще му кажа.

— Не, няма. Рискувахте много, като тръгнахте с този керван, и няма да кажете или за направите нищо, за да не ви изхвърлят. Капитан Креймър няма да се поколебае да ви изгони, вас и съпруга ви, ако онова конфедератско копеле продължи да създава неприятности. Моята дума срещу вашата.

Той се надвеси над нея с наистина злобна усмивка.

— Хайде, борете се. Много обичам жените да ми се съпротивляват.

Преди тя да успее да реагира, той се стовари върху нея, хвърли одеялото настрана и вдигна нощницата и.

— Не ме докосвайте! Ще викам!

— Хайде, викайте. Ще кажа на всички, че вие сте ме поканили тук. Никой няма да ме опровергае.

Спусна ръце по голите й бедра, докато в същото време смъкваше с брада нощницата от раменете й, за да стигне гърдите й с устата си. Ашли отвори уста, за да извика, той разбра какво се готви да направи и бързо затисна устата й с ръка. С другата ръка започна да разкопчава панталоните си.

Ашли знаеше, че трябва да действа бързо, ако не иска да й се случи нещо нежелателно. Спомни си ясните инструкции на леля си как да се предпазва от мъже като Слейтър и се усмихна мрачно под ръката на нападателя. Той рязко освободи набъбналата си мъжественост, забавяйки се за момент, за да я укроти. Ашли събра всичките си сили, дръпна назад коляното си и го заби в слабините на Слейтър. Той изрева от болка, падна на сламеника и се изтърколи на пода, държейки се за интимните си части.

Ашли издърпа одеялото от сламеника, грабна обувките си и излезе от предната част на фургона, спирайки само за да се обуе. Спусна се на земята и се затича към хълмовете с всичка сила, увита в одеялото. Имаше само една мисъл, една цел.

Танър.

Когато дъждът спря, Танър ужасно се зарадва. Нощта утихна. Никакъв звук, освен течащата река и нощната серенада на насекомите. Без да знае защо, той почувства напрежение и несигурност. Спомни си за войната, как винаги усещаше кога се готви атака. Усещаше го в костите си. Сега изпитваше точно такова нещо, предчувствие, идващо от дълбините на душата му.

Изведнъж чу нещо или някой да гази из високата бизонска трева, скочи и със светкавична бързина извади оръжието си.

— Кой е?

Преди да чуе гласа му, Ашли нямаше представа къде да го търси. Но сега се запъти право към него, единствената й мисъл беше да стигне на сигурно място в обсега на солидното му успокояващо присъствие.

— Танър! Къде си?

Танър прибра оръжието в кобура неимоверно учуден. Какво прави Ашли тук по това време на нощта? Сърцето му се разтуптя. Нещо се е случило, сигурен беше в това.

— Тук съм, янки, идваш право към мен.

Видя я да гази през високата трева, бялата нощница се развяваше зад нея, а огнената й коса се стелеше по раменете като окървавено знаме. Беше загубила одеялото някъде по пътя. Той протегна ръце и тя влетя в прегръдките му.

Ашли почувства как ръцете на Танър плътно я обгръщат, усети как сърцето му бие до гърдите й и разбра колко много бе започнала да зависи от него през тези седмици на изпитания. Той беше винаги при нея, когато имаше нужда от него, винаги готов да я защити, и изведнъж тя пожела да го разбере по-добре. Усещаше мрака вътре в него, тъгата му, тайните, които пазеше, и изпита болката му.

Танър я отстрани от себе си и се вгледа в побелялото й лице.

— Какво е станало? Защо си тук?

Ашли прехапа устни, за да не избъбри истината. Не биваше да идва тук. Трябваше да иде във фургона на някоя приятелка. Между Танър и Слейтър се бе насъбрала вече доста враждебност, никак не й се искаше и тя да допринася за нея. Знаеше, че Танър ще избухне, както си му бе присъщо, ако научи, че Слейтър я е нападнал тази вечер. Щяха да се сбият и може би единият нямаше да излезе жив от битката. Танър се палеше лесно. Гневът го караше да действа безразсъдно и Слейтър щеше да използва тази му слабост.

— Сънувах страшен сън — излъга Ашли, обгърнала раменете си с ръце, мъчейки се да спре да трепери. — Съжалявам. Не биваше да идвам.

— Не ме лъжи, янки. Страшният сън няма да те накара да хукнеш по нощница посред нощ. Трепериш като лист. — Един мускул на челюстта му се размърда. — Да не би някой да ти е направил нещо?

Ашли сведе глава. Ако Танър я погледнеше в очите, щеше да разбере, че лъже. Той се загледа в наведената й глава, заслепен от блясъка на огнената й коса, осветена от луната, и загуби нишката на мисълта си.

— Никой не ме е наранил — продължаваше да отрича Ашли. — Не можах да заспя след този сън. Трябваше да изляза от фургона. Може ли да поостана тук?

Танър я изгледа сурово, но не отхвърли молбата й. Разстла дъждобрана си на земята и двамата седнаха на него. Обгърна я и тя се сгуши до него. Между двамата настана почти приятелско мълчание, Ашли бе облегнала глава на гърдите му. Той я прегърна по-здраво, без да престава да наблюдава спящия керван. Тя задряма и се проточиха дълги часове.

Ашли се събуди и се протегна. Тъкмо се зазоряваше, лагерът се раздвижваше. Тя отвори очи и видя Танър, застанал до нея. Споменът се измъкна изпод булото на съня. Спомни си, че Слейтър се бе опитал снощи да я изнасили и тя бе побягнала право в ръцете на Танър. Последното, което си спомняше, бе, че той я бе прегърнал здраво. Тя се изправи в леглото. Господи боже! Сигурно е заспала. Как се е върнала обратно във фургона?

— Донесох те след края на смяната си — каза Танър, отговаряйки на неизречения и въпрос. — Искаш ли да ми кажеш какво се е случило нощес?

Ашли поклати глава.

— Вече ти казах. Скоро ще дадат сигнал за тръгване. Трябва да ставам да приготвям закуската.

Той се взря в нея с тъмен и искрящ поглед.

— Много добре, но аз ще разбера.

Тя се загледа в твърдите мускули на гърба му, докато излизаше от фургона, и преглътна със свито гърло. Какво ставаше с нея? Нямаше как да стигне достатъчно скоро до форт Бриджър. Щом намери брат си и започне да се бори, за да очисти името му, няма да има време да мисли за този бунтовник с твърд поглед и твърдо тяло, който я изкушаваше отвъд всякакви разумни граници.

След два дни се настаниха на лагер при форт Ларами, където Ашли попълни намалелите си хранителни запаси и успя да купи малко пресни плодове и сушени ябълки. Мери Денч й показа как да прави пай и тази вечер десертът беше ябълков пай.

— Имаш голям напредък, янки — каза Танър с одобрително изръмжаване, изяждайки последното парче от пая. — Един ден ще станеш добра жена на някой мъж.

Осъзнавайки какво е казал, той застина с вилицата на половината път до устата му.

— На някой друг мъж — уточни той. — На някой, който ще оцени една жена янки.

— Нямам намерение да се омъжвам за постоянно — заяви Ашли. — Обслужването на някой мъж не влиза в представата ми за независимост, а аз ценя повече от всичко независимостта си.

Танър се засмя.

— В много отношения си приличаме, янки. И двамата не искаме да се обвързваме. Но аз съм любопитен. Нима никой от мъжете, с които си спала, не ти е харесал?

Ашли беше благодарна, че е тъмно. Лицето й сякаш се подпали. Предположи, че си е заслужила неговото ниско мнение. Когато му беше казала, че е опитна, вероятно е предположил, че има предвид сексуален опит наред с житейския.

— Личният ми живот не е твоя работа — отвърна тя наперено.

— Права си, янки, не е. И моят личен живот също не е твоя работа.

Напуснаха Форт Ларами рано на следващата сутрин. За облекчение на Ашли от нощта, когато Слейтър я бе нападнал във фургона й, тя го бе виждала само от далеч. Забелязвала го бе да гледа намръщено Танър, сякаш се опитва да си спомни нещо. Но по-често го бе усещала да я гледа от далеч, а мрачният му поглед обещаваше, че ще търси възмездие за претърпяното оскърбление.

Керванът потегли нагоре по склоновете на Скалистите планини без сериозни инциденти. Много семейства трябваше да пожертват скъпи наследствени вещи, за да преодолеят стръмните проходи. Керванът минаваше покрай всякакви изоставени мебели и за съжаление покрай гробове на хора от предишни кервани, които така и не бяха стигнали до обетованата земя. Стражата беше удвоена, защото сега се намираха доста навътре в индианска територия.

Една сутрин, скоро след като Танър се бе върнал от нощната си стража, Слейтър се приближи наперено към тях. От израза на лицето му Ашли спокойно можеше да заключи, че не е намислил нищо добро. Без да й обръща внимание, Слейтър спря на няколко инча от Танър.

— Знаете ли, Мактавиш, седмици наред се чудя на името ви. Знам, че съм го чувал и преди. Мислих дълго и се сетих. През шейсет и четвърта се биех край Атланта. Капитанът нареди да изгорим всичко по пътя си.

Танър отвори широко очи, после ги присви, а един мускул заподскача на бузата му. Това трябваше да послужи като предупреждение за Слейтър.

— Имаше една плантация, собствениците се казваха Мактавиш — продължаваше Слейтър. — Мъжете, разбира се, ги нямаше — той изгледа Танър със злобна усмивка, — но жените още бяха там. Някаква болна стара вещица, както си спомням, и една хубава млада жена. Такова едно сладко създание с най-стегнатата малка…

Танър запламтя от гняв, лицето му се изкриви като на демон от ада. Извади оръжието си толкова бързо, че Ашли не видя движението на ръката му.

— Ти си бил! Гаден изнасилвач! Мъртъв си, Слейтър!

Като в забавено движение Ашли видя Танър да насочва револвера и да освобождава ударника, видя как пръстът му се свива върху спусъка и разбра, че съвсем съзнателно ще застреля човек. Реагира, без да мисли. Извика и се хвърли върху Танър. Блъсна ръката му точно когато оръжието гръмна. Куршумът издълба една бразда между краката на Слейтър.

— Проклятие! — изрева Танър и блъсна грубо Ашли настрана. Тя се вкопчи упорито в ръката му, за да попречи да се нахвърли върху Слейтър. — Не знаеш какво е направило това копеле!

— Знам, че ще те обесят, ако застреляш Слейтър ей така! — викна му Ашли. — Да не си полудял? Не ти ли е скъп животът?

— Животът ми не струва и пукната пара — каза горчиво Танър.

Хора вече се тълпяха наоколо, за да разберат каква е причината за сблъсъка. Капитан Креймър си проправи път, разбутвайки тълпата.

— Какво става тук, по дяволите? Не за пръв път ви предупреждавам да се сдържате, Мактавиш!

— Беше инцидент, капитан Креймър — каза Ашли, поглеждайки предупредително Танър.

Креймър врътна глава към Слейтър.

— Вярно ли е, Слейтър?

Слейтър изгледа Ашли с лукава усмивка. Ако потвърди нейното обяснение за случката, тя може да бъде достатъчно благодарна и да му даде онова, което иска. Онази кучка, която досега чукаше, си беше вирнала носа и не искаше вече да има нищо общо с него. Той я бе заплашил, че ще я убие, ако каже на родителите си какво е направил, затова тя не го тревожеше.

Слейтър разбра със закъснение, че не е трябвало да споменава пред Мактавиш за плантацията или за жените. Кой да помисли, че някога ще срещне човека, чиято плантация е унищожил? Зачуди се каква ли е връзката между Мактавиш и жените, които беше намерил в плантацията. По дяволите! Нямаше друг изход. Танър трябваше да умре. Иначе неговият живот нямаше да струва и петак. Да, трябваше да убие Танър Мактавиш. След това щеше да утешава вдовичката му.

— Беше инцидент, капитане — потвърди Слейтър. — Мактавиш ми показваше неговата джунджурия и тя случайно гръмна.

Креймър изгрухтя.

— Щом казваш. Хайде, гледайте си работата всички. Искам фургоните да тръгнат след един час.

Тълпата се разпръсна и Слейтър също се изгуби някъде.

— Защо? — запита Танър, отвеждайки Ашли настрана. — Защо не ме остави да убия тая змия?

— Щеше да бъде хладнокръвно убийство. Щяха да те обесят.

— А ако ти кажа, че Слейтър е отговорен за смъртта на двама души, за нещо много по-страшно от хладнокръвното убийство.

Тя се взря в лицето му.

— Бих искала да узная какво е направил.

Танър се обърна с гръб към нея. Думите му прозвучаха режещо:

— Не мога да говоря за това. Не сега, може би никога. Но на Слейтър няма да му се размине, ще удържа това обещание. Няма да намеря спокойствие, докато не го видя в гроба.

Ашли потръпна, докато го гледаше как се отдалечава, и се запита какво е направил Слейтър, за да си спечели ненавистта на Танър. Започна да се моли той да не направи нещо безразсъдно.