Кони Мейсън
Пламък (2)

1

— Шерифе, аз съм в отчаяно положение! Трябва ми съпруг, и то незабавно!

Шериф Биърдсли се облегна на стола, побутна шапката си назад и погледна изпод периферията към разстроената жена, застанала пред него. Би я взел за безлична и незабележима стара мома, ако не бяха яркорижата й коса, която не можеше да стои мирно под бонето, и необикновените й очи — огромни, широко отворени и блестящо зелени. Мътнокафявата пътна рокля и простото боне я правеха да прилича на превзета стара мома. Но пламтящата коса и живите очи придаваха лекомислен вид на скромната й външност.

— Не сте дошли където трябва, госпожо. Аз съм шериф, а не брачна агенция.

— Вие сте единственият човек, на когото мога да се доверя. Трябва да ми помогнете, шерифе.

Биърдсли свали шапка и прокара дебелите си пръсти през оредяващата коса, искаше му се да бъде където и да е другаде, само не и лице в лице с тази екзалтирана млада жена.

— Защо не седнете, госпожице, и не ни разкажете какво ви тревожи. Не мога да ви помогна, ако не знам за какво става дума. Трябва да признаете, молбата ви е малко необичайна. Първо ми кажете как се казвате и откъде сте.

— Името ми е Ашли, Ашли Уебстър. Учителка съм, от Чикаго.

Тя се загледа в ръцете си, облечени в ръкавици, забелязвайки смутено, че кърпичката, която държеше, е цялата разкъсана на ивици.

— Много добре, госпожице Уебстър, това е чудесно за начало. Сега, каква е тази безсмислица за съпруга? Напоследък повечето жени предпочитат сами да си избират партньора.

Танър Мактавиш, легнал в своята килия на няколко фута по-далеч, свали шапката си и бавно и презрително огледа докараната до истерия жена. Северняшкият й> акцент го накара да стисне силно зъби. Янки, помисли той отвратено. Мъж или жена, нямаше значение, той мразеше всички янки. А тази беше особено досадна. Толкова ли си няма гордост, че трябва да моли за съпруг?

— Уверявам ви, че нямаше да съм тук, ако не бях така отчаяна — каза рязко Ашли. — Пропътувах целия този път от Чикаго, охарчих се невероятно много, купих волове и екипирах фургон, за да се присъединя към кервана, който заминава утре от Сейнт Джо.

Тя отвори чантичката си и извади оттам едно смачкано писмо.

— Това е писменото одобрение от водача на кервана, което сега той отказва да признае. Керванът на Креймър е последният, който заминава тази пролет. Ако не успея да се присъединя към него, трябва да чакам до другата година, а тогава ще е много късно.

Биърдсли поглади брадичката си.

— Познавам капитан Креймър. Обзалагам се, че пътувате сама.

Ашли кимна, зелените й очи проблеснаха застрашително. Бясна е, прецени Биърдсли. Това я правеше да изглежда почти красива.

— Водачът на кервана смятал, че съм мъж — обясни тя, размахвайки писмото пред лицето на шерифа. — Прие с готовност, когато му писах, че искам да се присъединя към кервана му. Знам, че името ми е необичайно, но не е рядкост жените да носят имена, по-подходящи за мъже. След като разбра, че съм жена, той направо отказа да пътувам с кервана му. Невероятен нахалник! Каза, че трябвало да имам съпруг, за да пътувам с неговата група. Или семейство, което да се състои от майка и баща.

Зад гърба й се чу тих кикот, но Ашли беше прекалено ядосана, за да се обърне и да види откъде идва.

— Сега ви казвам, шерифе, че да намериш подходящ съпруг в град като Сейнт Джо, е почти невъзможно. Затова реших да се обърна към вас за помощ. Смятам, че най-добре познавате хората от града. Трябва ми съпруг, който да ме придружи дотам, където отивам, и който няма да се възползва от това, че съм сама жена.

Биърдсли издаде задавен звук някъде дълбоко от гърлото си.

— Извинете ме, мадам, но нали казахте, че искате съпруг? Няма да живеете сама, ако се омъжите.

Ашли го погледна с нарастващо нетърпение.

— Аз живея сама вече от двайсет и пет години и възнамерявам да си остана такава. Не искам наистина да се омъжвам, шерифе. Просто ми трябва съпруг. Нека ви обясня — каза Ашли, когато Биърдсли я погледна невярващо. — Искам да наема мъж, който да се представя за мой съпруг. Трябва да бъде достатъчно убедителен, за да задоволи капитан Креймър. Готова съм да дам значителна сума на подходящия човек. Не отивам чак до Орегон, само до Форт Бриджър. Щом стигнем там, където отивам, той ще може да тръгне накъдето си иска.

— Форт Бриджър — повтори Биърдсли, търкайки замислено челюстта си. — Какво толкова важно има във Форт Бриджър, че си давате толкова труд? Защо не можете да почакате до следващата пролет? Кой знае, дотогава може и да си намерите истински съпруг.

Ашли скочи на крака.

— Не! Следващата пролет може да е много късно! Брат ми е войник във форт Бриджър. Получих писмо, че е в затвора. Обвиняват го в убийство на офицер и господ знае в какво още. Коул никога не би убил човек. Само той ми е останал на този свят. Не е виновен, и аз ще го докажа!

Тя свали бонето и сърдито разтърси глава. Нямаше представа как действа яркочервената й коса на хората, напълно несъзнателно прокара пръсти през гъстите къдрици и отново нахлупи бонето.

Биърдсли трябваше да отдаде дължимото уважение на Ашли Уебстър въпреки обърканото й мислене и безразсъдната й природа. Не можеше с нищо да й помогне, дори да искаше. Младите жени нямаше какво да правят самички в неизследваните територии. Там я очакваха невъобразими опасности. Освен това той не познаваше много мъже — не, поправи се, никой мъж, — които да приемат предложение като нейното.

Биърдсли затърси подходящ начин да каже на Ашли, че трябва да се откаже от мисълта да се присъедини към този керван, че това, което предлага, е смехотворно, после погледът му се плъзна покрай Ашли към Танър, облегнат нехайно на железните решетки на килията.

След като бе станал от одъра, Танър бе отместил шапката от лицето си и сега се взираше напрегнато в Ашли. Бе извил презрително нагоре единия ъгъл на устата си. Опитваше се да не слуша, докато тя излагаше дилемата си, но не беше възможно да я игнорира. Северняшката даскалица беше такава наперена нахалница, каквато рядко беше срещал.

В началото я бе сметнал за безлична сива мишка, но когато бе освободила разкошната си червена коса и бе обърнала профила си към него, не му се видя никак безлична. Нямаше нищо банално в гъстите мигли и зелените й очи, нито във великолепната й уста. Никоя превзета южняшка красавица нямаше да се държи толкова нахално или да предлага такъв безумен план, обречен от самото си начало.

Шериф Биърдсли погледна замислено към Танър. Не можеше да не забележи начина, по който се взира в тази госпожица Уебстър, и го озари една идея. Знаеше, че ако Танър продължи по саморазрушителния си път, със сигурност скоро ще се озове заровен на шест фута под някаква безименна купчина пръст. Ужасен срам щеше да бъде за човек като него да завърши живота си, продължавайки да води войната, която Югът отдавна бе загубил.

През ума на Биърдсли мина мисълта, че колкото по-далеч от цивилизацията отиде Танър, в толкова по-малко неприятности ще се забърка. В сегашното си душевно състояние този човек беше главня, готова да пламне. Можеше да се вбеси ужасно на това, което шерифът смяташе да му предложи, но Биърдсли бе твърдо решен да спаси Танър въпреки самия него.

Ашли губеше търпение. Вече нямаше никакво време. Ако не си намереше скоро псевдосъпруг, щеше да изпусне кервана. Разбра, че шерифът има някого предвид, защото лицето му изведнъж доби замислено изражение.

— Е, шерифе, ще можете ли да ми помогнете? Ако не можете, кълна се, че ще вляза в най-близката кръчма и ще взема първия мъж, който се съгласи.

Биърдсли подскочи. Госпожица Уебстър изглеждаше толкова решителна, че той се уплаши да не би наистина да постъпи така, както казва. С подобна безразсъдна постъпка можеше да си спечели само смърт… или изнасилване. Още веднъж погледна крадешком към Танър и взе решение.

— Фактически, госпожице Уебстър, имам някого предвид.

Танър погледна учудено Биърдсли. Не можеше да си представи какво мисли шерифът. Насърчавайки погрешната тактика на тази жена, той направо ставаше съучастник в убийство. Танър сериозно се съмняваше, че даскалицата ще стигне жива до целта си, със или без помощта на Биърдсли. Да не би да не знае, че няма толкова глупав мъж, който да се представя за съпруг и да не си поиска пълно ползване на съпружеските права? Толкова отчаяно ли иска да стигне до брат си тази жена, че би рискувала целомъдрието и живота си? Познава ли Биърдсли някой достатъчно честен мъж, който да се държи по правилата, установени от тази, решена на всичко, янки? Със сигурност не и в Сейнт Джо, където мъжете идват и си отиват, оставайки за толкова малко време, че няма как да си съградят почтена репутация.

— Ще съм ви задължена за цял живот, шерифе — каза Ашли с растяща възбуда. — Кога ще можете да се свържете с него? Керванът няма да ме чака.

— Можете сама да го попитате, госпожице. Той е тук, в тази стая.

Ашли огледа бавно неголямото помещение и двете килии в него. Едната беше празна, но в другата имаше един мъж, чиято външност я уплаши и същевременно я омая. Никога не бе виждала подобен мъж! Опита се да не обръща внимание на провисналите върху мускулестите му бедра сиви панталони и на начина, по който мускулите по раменете му се издуваха и свиваха под кожения жакет. Помъчи се да не забелязва бруталната красота на лицето му и жестокия стоманен поглед, изпълнен с презрение, който й бе хвърлил, но не можа. Не можеше да устои на това лице.

Чертите му сякаш бяха изрязани в камък. Тя се отърси от омаята и се съсредоточи върху квадратната му челюст, обрасла с тъмна няколкодневна брада, която я смущаваше също толкова, колкото и всичко останало у него. Трябва да се обръсне, мина й през ума, и да се подстриже. Осъзнавайки, че това е мъжът, за когото й говори шерифът, тя се стресна. Откъсна очи от Танър и погледна ужасена към Биърдсли.

— Навярно не искате да кажете, че… господи, но този мъж е престъпник!

— Зависи кой как гледа на него — възрази Биърдсли. — Танър изобщо не е чак толкова лош.

— Дамата е права, шерифе — изрече провлечено Танър. — Спомни си колко пъти съм бил в твоя затвор и ги прибави към влизанията ми в други килии в други градове. Сега разбирате ли?

— Но той е бунтовник! — възкликна Ашли, отстъпвайки инстинктивно назад, когато чу мекия провлечен говор на Танър.

Ашли, яростна аболиционистка, беше виждала със собствените си очи жестокостите, които понасяха робите. Онези, които стигаха до Чикаго в първите години на войната, идваха в окаяно състояние и разказваха невероятни неща за изстъпленията на господарите си.

— А вие сте янки.

Погледът на Танър потъмня като мрачна нощ — студен, безскрупулен, хищен.

Биърдсли отмести очи от Танър към Ашли, смаян от взаимната им неприязън. Те сякаш взаимно се възненавидяха още от пръв поглед, без да осъзнаят напрежението, което прескачаше помежду им.

— Да, аз съм янки, бунтовнико. Никога не съм притежавала роби и не съм унижавала което и да било живо същество. Можете ли да кажете същото за себе си?

— Ще ми повярвате ли, ако кажа, че и аз не съм? — Той се изсмя рязко, когато Ашли му отправи поглед, изпълнен с върховно презрение. — Не, не мисля. Не се страхувайте, янки, ще бъда най-големият глупак, ако се оставя да ме въвлечете в безразсъдното си начинание. Имам си достатъчно собствени проблеми, за да се занимавам с тези на една безотговорна стара мома.

Очите на Ашли проблеснаха във внезапен гняв. Нямаше нужда да й напомнят, че не е омъжена.

— Би трябвало да съм сто пъти по-отчаяна, отколкото сега, за да поискам вашата помощ.

— Е, това май решава нещата, госпожице Уебстър — обади се примирително шерифът. — Няма да ви е трудно да продадете фургона и воловете си. Може би ще имате повече късмет догодина.

— Догодина ще е прекалено късно. Брат ми е в безизходица, обвинен е в убийство, което не е извършил. Трябва да ида при него веднага. Ако има начин да очистя името му, ще го направя.

— Това е похвално, госпожице Уебстър, но аз направих всичко, което можах.

— Това ли беше всичко? — запита Ашли. Отчаяние като тъмен облак се спусна върху нея. — С нищо повече ли не можете да ми помогнете? Няма ли в Сейнт Джо никакъв почтен мъж, който да се съгласи да минава за мой съпруг?

— Поне аз не познавам такъв — заяви Биърдсли. — С изключение на Танър, който е тук. Познавам отдавна Танър Мактавиш, госпожице, той е добър човек. Бил съм се под негова команда във войната и съм му поверявал живота си.

— Тогава защо е в затвора?

— Защото не мога да понасям да гледам войниците на янките — обади се Танър, за да се защити. — Нито пък обичам кой знае колко техните стари моми, които предлагат подкупи, за да си намерят съпруг. Дори да е фиктивен. Вървете си у дома, янки. Ако брат ви е офицер при янките, у мен няма да намерите никакво съчувствие към него и подобните му.

Ашли отстъпи с пламнало лице пред горчивите думи на Танър. Напрегнатите му неразгадаеми очи отразяваха празнотата в душата му. В нея се надигна нещо, което не беше нито съжаление, нито ненавист. Нещо, което тя не успяваше да назове.

— Май малко прибърза, капитане — възрази Биърдсли. — Помисли внимателно върху предложението на дамата. Доколкото знам, нямаш нито пари, нито работа. На армията вече й е дошло до гуша да нападаш войниците й, без да са те предизвикали. С парите от госпожица Уебстър ще можеш да си купиш земя и да забравиш за войната. Прекалено добър си, за да си прахосваш живота, като вечно гониш карез някому.

Лицето на Танър окаменя.

— Карез ли? — Той се изсмя сурово и в смеха му отекна кухо отчаяние. — Само да знаеше!

— Според мен трябва пак да помислиш, Танър — каза Биърдсли. — Дамата има нужда от помощ, ти също. Лейтенант Пикфорд ме спря на улицата точно днес сутринта и каза, че възнамерява да те вземе обратно във форта, за да те съдят. Започваш да дотягаш на армията. Омразата ти ще ти докара само смърт.

— Не съм казала, че ще приема помощта на господин Мактавиш — напомни му Ашли. — Искам мъж, който може да се подчинява на заповеди, не някой безразсъден, който ще ме изостави, преди да съм стигнала до форт Бриджър. Ако не бяха предразсъдъците на капитан Креймър към жените, които пътуват сами, нямаше да имам нужда от мъж, който да минава за мой съпруг. Напълно съм способна да се справям със собствените си работи. Не съм някое неопитно момиченце. Аз съм независима жена с опит в много области.

Това не беше точно така, но звучеше убедително.

Танър се изсмя високо.

— Не знаех, че двайсет и пет години са такава почтена възраст, янки. Но може би — добави той грубо — опитът ви се крие между…

— Танър! По дяволите, човече, къде ти е акълът? Проваляш всичките ми усилия да ти помогна. Госпожица Уебстър е дама, внимавай какво говориш!

— Разбира се, че е дама. — Той подви презрително уста, взрян в нея с немигащ, твърд, подигравателен поглед. — Дама янки. Къде ви е гордостта? Никоя от жените, които познавам, няма да седне да хленчи за съпруг, независимо колко е отчаяна.

Пред погледа на Ашли избухнаха червени облаци от гняв.

— Необходим ми е мъж, който да се представя за мой съпруг, а не партньор за леглото. Ако всички мъже са като вас, благодарна съм, че избрах да остана неомъжена.

Шериф Биърдсли, решен да се наложи, още веднъж се опита да убеди непримиримата двойка.

— Помислете за брат си, госпожице Уебстър. Затворът не е здравословно място. Гарантирам ви, че Танър е почтен. Щом се съгласи да направи нещо, държи на думата си. Можете да му се доверите, и той ще ви защитава. Е, погледът му ще се размътва, като види сини куртки, но може да се научи да се сдържа, ако му помогнете малко… А ти, капитане — продължи Биърдсли, — да не би да искаш да си прекараш живота в търкане на наровете по затворите?

Щом видя Ашли да се намръщва и Танър да се обръща с гръб, Биърдсли изруга:

— О, по дяволите, даже не знам защо се опитвам.

Ашли първа започна да премисля дали да не вземе Танър за партньор в пътуването, макар че не знаеше как ще се справя с компрометирания бунтовник през всичките тези седмици, докато стигне до Форт Бриджър. Но щом шерифът гарантира за него, поне си заслужава да го обмисли.

Трябва да се обръсне, да си купи нови дрехи, помисли тя, ако няма нищо друго да носи, освен кожения жакет и сивите конфедератски панталони. Зачуди се дали той ще може да убеди капитан Креймър, че й е съпруг, после реши, че няма как да не може. Подозираше, че Танър Мактавиш е в състояние да убеди когото и да било в каквото и да било, ако си даде труда да го стори.

Танър никога не беше срещал толкова решителна жена. Огненокосата мома янки беше също толкова луда, колкото и необикновена. Брат й трябва да е изключително важен за нея, щом рискува живота и репутацията си. Питаше се няма ли родители или настойник, някой, който да й попречи да постъпи така безразсъдно. Ако не приеме лекомисления й план, ще намери ли тя някой още по-компрометиран от него? Но така и не можа да разбере защо това изобщо го интересува.

Каза си, че не го интересува. Ако приеме предложението й, ще е само в негова полза. Биърдсли е прав, реши той. Ще вземе парите, които тя му предлага, ще я съпроводи дотам, където отива, после ще се сбогува с нея без никакво съжаление. Беше чувал, че в Колорадо и в някои други западни щати имало сребърни мини. Ако вземеше съоръжения и пари срещу част от печалбите, можеше да разработи някоя от тях.

Биърдсли усети момента, в който и двамата стигнаха до едно и също решение. На лицето на Танър се изписа горчиво примирение, а чертите на Ашли изразяваха сърдито одобрение.

— Колко предлагате, янки? — запита намусено Танър.

— Хиляда долара — каза Ашли, без да й мигне окото. — Половината сега, другата половина, когато стигнем във Форт Бриджър.

Биърдсли подсвирна тихо.

— Това са много пари, госпожице Уебстър. Наистина сте отчаяна.

— Достатъчно, за да рискувам всичко, което притежавам — съгласи се Ашли. — Леля ми, с която живеех, почина неотдавна и ми остави къщата си и малко пари. Продадох къщата, когато научих за Коул. Имах и някои спестявания.

— Глупава сте, янки — каза презрително Танър. — Но аз не съм. Ще се представям за ваш съпруг и ще ви взема парите без никакви угризения. Янките ми взеха неща, които никой не може да замени. Ще бъда глупак, ако не ви взема парите.

Ашли прехапа устни, размисляйки върху възможностите пред себе си. Почувства се безпомощна и изоставена на милостта на един безскрупулен мъж. Но шериф Биърдсли правилно я бе преценил: тя бе твърде отчаяна, за да подбира.

Танър замълча очаквателно, вгледан в Ашли. Тя му се стори невероятно дръзка, забележително лишена от здрав разум и рядко непредпазлива. Изглеждаше невинна и същевременно съблазнително земна. Не знаеше нищо за него, само това, което й бе казал шерифът. Не се ли безпокои, че се оставя изцяло на неговото благоразположение? Можеше да й вземе парите, да я изнасили и убие, ако поиска, и тя нямаше да може нищо да направи, за да го предотврати. Но какво, по дяволите, очаква той от една северняшка даскалица, прекалено стара, за да привлече някой мъж?

Ашли знаеше, че с всеки изминал час шансовете й да намери друг мъж, който да се представя за неин съпруг, все повече намаляваха. Коул имаше нужда от нея, не можеше да го изостави. Каквото и да става, възнамеряваше утре сутрин да тръгне с кервана. Дори ако трябва да използва за параван един огорчен от живота конфедерат, който я мрази и в червата.

Тя го изгледа с презрително присвити очи.

— Много добре, бунтовнико, предполагам, че ще свършите работа. Шериф Биърдсли май смята, че сте надежден, а сега, в последния момент, не мога да чакам да се яви някой друг с по-добра репутация.

Танър я изгледа дълго и безизразно, което я накара да си помисли, че може би е прибързала.

— Отвори килията, шерифе. Двамата с тази госпожица янки имаме да си говорим.

Доволна усмивка повдигна ъгълчетата на устата на Биърдсли, докато надигаше дългото си туловище от стола и посягаше към ключа, окачен на един гвоздей на стената, за да се приближи до малката килия на Танър. Почти му беше жал за Танър, като си го представи в следващите месеци в компанията на остроезичната севернячка. Разбираше защо още не се е омъжила. Кой мъж доброволно ще се ожени за жена, чийто хаплив език и режещо остроумие ще го разкъсат на парченца?

Вратата на килията се отвори и Танър излезе оттам. Кимна кратко на Биърдсли, после се обърна към Ашли.

— Имаме да уредим някои работи, янки. Половината пари сега, ако добре си спомням.

Ашли го изгледа унищожително.

— Не ви липсва памет, бунтовнико.

Танър стисна челюсти.

— Само паметта ми е останала и се питам защо господ не ме лиши и от нея.

Без да търси да разбере смисъла на думите му, Ашли бръкна в чантичката си и извади купчина банкноти.

— Откъде да знам дали няма да вземете парите ми и да избягате от града?

— Той не може да иде никъде без коня и оръжията си — намеси се шерифът. — И няма да ги получи до утре. Лично ще му ги предам утре сутрин при тръгването.

— Толкова ти е доверието — измърмори мрачно Танър.

Биърдсли вдигна рамене.

— Пазя си задника.

И като се сепна изведнъж от току-що казаното, отправи глупава усмивка към Ашли:

— Извинявайте, госпожице Уебстър.

Чудейки се дали няма да съжалява, Ашли подаде парите в ръцете на Танър, а след миг изпита необясним подтик да си ги вземе обратно. Но беше твърде късно. Танър захлупи парите с огромната си мазолеста длан и ги прибра в джоба на жакета си.

— Трябва да накупя някои неща, преди да отидем до мястото, откъдето се тръгва — каза Ашли. — Предлагам да използвате част от парите, за да се обръснете, да се подстрижете и да си купите подходящи дрехи за пътуването. И всичко, което сметнете, че ще ви трябва за лични нужди. Аз ще се погрижа за храната и другите припаси. Ще се срещнем след два часа в конюшнята.

— Нека си изясним нещо, янки. Съгласих се да се представям за ваш съпруг, а не да получавам заповеди от вас. Ще удържа на споразумението ни, но няма да допусна намеса в моя личен живот. Ако правилата не ви харесват, по-добре ще е да се разделим веднага.

Ашли прехапа устни, за да не стрелне противния конфедерат с острия си език. За съжаление имаше нужда от него, но един ден нуждата щеше да отпадне и в този ден тя щеше да му каже какво точно си мисли за него.

— Постъпете както желаете — озъби се тя. — Само бъдете в конюшнята след два часа, за да можем да се представим като съпруг и съпруга на капитан Креймър.

Вирнала предизвикателно брадичка, Ашли се завъртя и изхвръкна от канцеларията на шерифа, изкушавайки Танър и Биърдсли с непреднамерено разкритата женственост на стройните глезени, показали се за миг изпод развятата й пола.

— Хм — каза Биърдсли, донякъде озадачен от червенокосата свадливка. — Тази дамичка е доста своенравна. Не съм сигурен, че ти завиждам за следващите няколко месеца.

— Тази дамичка изобщо не е никаква дама, а една нахална празноглава янки. Тия приказки за брат й най-вероятно са чиста измислица. Може толкова много да иска мъж в леглото си, че е готова да си го купи. Както сама каза, била опитна и ако не греша, съвсем не е плаха девственица.

— Аз гарантирах за теб, капитане. Ти взе пари от нея. Морално задължен си да я заведеш жива и здрава там, където отива.

— Задължен съм — каза Танър замислен. — Но тя изобщо не ми е плащала, за да я обслужвам в леглото. Проклетницата ще трябва да подсвирква „Дикси“, преди да ме примами между краката си. Непременно бъди там утре сутрин с коня и оръжията ми — напомни той на Биърдсли, докато излизаше.

— Не се забърквай в неприятности — отвърна шерифът.

Изгледа Танър, който тръгна по улицата, и се запита дали не е допуснал грешка. Напълно бе уверен, че между червенокосата севернячка и лудата конфедератска глава ще избухнат фойерверки. Колко жалко, че няма да е там да им се наслаждава.

— Пак ли вие, госпожице Уебстър? — запита капитан Креймър, когато Ашли отиде при него след близо два часа. — Не съм си променил решението. Нямате работа тук, освен ако случайно не сте се сдобили със съпруг или родители.

Капитанът вдигна високо вежди, когато Танър се появи изневиделица иззад фургона и застана до Ашли. Беше гладко обръснат и под кожения жакет бе облякъл синя памучна риза. Макар че косата му не беше подстригана, все пак бе вързана на тила с кожен ремък. За съжаление не бе сметнал за необходимо да смени сивите конфедератски панталони с нещо по-подходящо, но когато се срещнаха в конюшнята в уреченото време, Ашли реши да не му прави никакви забележки.

— Това е съпругът ми, капитан Креймър. Сега съм госпожа Танър Мактавиш. Така че вече нямате извинение да не ми позволявате да се присъединя към кервана ви.

Танър и Креймър си стиснаха ръце.

— Значи, съпругът ви? Доста неочаквано, нали?

— Това не е ваша работа — каза кисело Ашли. — Казахте, че ми трябва съпруг, ето — имам го. На кое място в кервана ще ни поставите?

— Не бързайте толкова, госпожице… госпожо Мактавиш. Имате ли брачно свидетелство? Бих искал да го видя.

Ашли пребледня. Господи, никога не бе допускала, че той ще иска да види брачното свидетелство.

— Разбира се — отвърна тя, преди да е имала време да помисли: — Трябва да го вземем от дома на свещеника малко по-късно.

— Покажете ми свидетелството утре преди тръгване и вие със… съпруга си ще бъдете добре дошли да се присъедините към нашата компания.

От думите и тона му ясно личеше, че я смята за лъжкиня.

Ашли го гледаше как се отдалечава, непреклонен като желязо. За бога, какво да прави сега?

Лицето на Танър се отпусна. Съдбата се бе намесила и го бе спасила от катастрофална грешка. Още от самото начало беше ясно, че обвързването с една стара мома севернячка е абсолютна безсмислица. Той отстъпи назад без видимо съжаление.

— Предполагам, че ще си искате парите обратно, янки — каза Танър, посягайки към вътрешния джоб на жакета си. — Похарчих малко, но това влиза в играта.

— Толкова ли ви се иска да се върнете в затвора, бунтовнико?

Танър й хвърли унищожителен поглед. Колко присъщо на янките — да се забавляват с чуждото нещастие.

— Бивал съм в затвора.

— И вероятно там ще свършите. Ако не в Сейнт Джо, в някой друг град. — Една извънредно смела мисъл се прокрадна в ума й. Тя го погледна открито. — Аз съм склонна да покажа на капитан Креймър брачното ни свидетелство. А вие?

В първия момент Танър не разбра за какво говори тя. Когато призова на помощ разума си, думите й изведнъж му станаха ясни. Отвори широко очи, зяпна от изненада и дъхът спря в гърлото му. Когато най-накрая си възвърна дар слово, можа само да избъбри някакви несвързани срички.

— Какво става, бунтовнико, страх ли ви е да приемете едно предизвикателство?

— Ако предлагате това, което си мисля, сигурно сте луда, дори и за янки.

Ашли затвори очи, видя му се болезнено крехка.

— Отчаяна съм. Бракът ще е само на хартия. Когато стигнем там, където отиваме, спокойно ще можете да поискате анулиране. Или аз да поискам, ако предпочитате.

— А аз ще съм по-луд и от вас, ако се съглася с такова глупаво предложение. Не мога да понасям янките. Вие и аз сме противници. И двамата сме избухливи и потенциално опасни. Колко време ще мине, преди да се хванем за гушите?

Ашли се питаше същото, но беше решена.

— Аз съм склонна да поема риска, ако и вие сте склонен, бунтовнико. Това са само няколко месеца от живота ви.

Той мълча толкова дълго, че Ашли започна да се отчайва. Много късно беше да си търси друг мъж дори да искаше, а и не беше сигурна, че ще има смелостта да помоли друг мъж да се ожени за нея. По-добре познатата опасност, отколкото някоя непозната.

Танър погледна лицето й и видя в него много повече, отколкото бе търсил, много повече, отколкото бе искал. Видя една жена, чиято младежка свежест бе узряла в неуловима красота. Видя, че е уязвима и крехка. Видя, че е упорита и непреклонна. И най-важното, че е янки. Инстинктивно съзнаваше, че Ашли Уебстър е опасна, но точно колко и по какъв начин — тепърва щеше да открие. Усмихна се тъжно, припомняйки си всичко, което янките му бяха причинили. Но тъй като никак не му се щеше да се връща в затвора, той взе решение, което щеше безвъзвратно да промени живота му.

— Е, да му се не види, янки, хайде да ходим да се венчаем.