Кони Мейсън
Пламък (3)

2

Златният пръстен, който Танър бе сложил на средния пръст на лявата й ръка, подозрително напомняше примка, помисли си Ашли. Тя се изненада, когато Танър настоя да се отбият в магазина да купят халката, преди да потърсят свещеник. Учтиво бе отклонила предложението, но проклетият конфедерат бе настоял. Може би се наслаждава на притеснението й, затова го прави, помисли тя кисело. После си бе позволил да помоли шериф Биърдсли да им стане свидетел. Тя още виждаше потресеното изражение на шерифа, когато Танър го покани на сватбата им.

Свещеникът ги бе венчал малко след това, а шериф Биърдсли, със странно самодоволна усмивка, им бе станал свидетел. Когато дойде ред за целуването на булката, някакъв бяс накара Танър да сграбчи раменете на Ашли и да я целуне грубо, силно, без никаква нежност. Тя замаяна бе сложила подписа си на брачното свидетелство под този на Танър и го бе пъхнала в чантичката си.

— Със сигурност знаеш как да накараш човек да повярва в пръста на съдбата, Танър — каза Биърдсли, поклащайки невярващо глава. — Моите поздравления. Надявам се съюзът ви да бъде дълъг и плодотворен.

И се изкикоти.

— Върви по дяволите — отвърна Танър. — Смей се колкото си искаш. Ти започна тая работа, ти си отговорен за резултата, макар че само господ знае как ще свърши всичко това.

Ашли погледна навъсено и двамата мъже.

— Това е сделка, бунтовнико. Веднага щом бъде възможно, ще получите анулиране и ще си тръгнете по пътя с хиляда долара в повече.

— Така да бъде, янки.

Ужасно развеселен, шерифът докосна шапката си и каза:

— Късмет, госпожо Мактавиш. И на теб, Танър. Нещо ми казва, че и двамата ще имате нужда от него.

Смя се през целия път до канцеларията си.

— И аз щях да се смея, ако не бях толкова сигурен, че току-що съм направил най-голямата грешка в живота си — оплака се Танър, не можейки да повярва, че ей сега се е оженил, макар бракът да беше фиктивен и предвиден да трае само няколко месеца.

— Много късно е вече да се отмятате от сделката ни — възрази Ашли, макар че в действителност целувката му бе събудила у нея други мисли — доколко разумно е да иска помощ от един мъж, който така силно ненавижда янките. И който сега е неин съпруг.

Танър й се усмихна, но без да намали страховете й.

— Не бих си и помислил да се отмятам, янки. Да вървим, а?

Предложи й ръката си, но тя я пренебрегна. Той сви рамене и тръгна напред, без да го е грижа дали тя го следва, или не.

— Поискахте брачното ни свидетелство, капитан Креймър. Надявам се да сте доволен — каза Ашли, когато подаде свидетелството на водача на кервана.

Макар че Танър я смяташе за вироглава и лекомислена, не можа да не се възхити на самообладанието й. Надяваше се брат й да оцени усилията, които полага заради него.

Водачът пробяга с очи по документа, после изгледа Танър с върховно пренебрежение.

— Надявам се, че дамата си струва, Мактавиш. Не изглеждаш човек, който се продава евтино, но външността често подвежда. Както и да е, представихте ми брачно свидетелство и аз обещах на… съпругата ви място в нашия керван. Ако ми беше казала какви са й намеренията, щях да препоръчам хора, по-подходящи за нейните нужди. С групата пътуват няколко неженени мъже, които с радост биха си взели жена, но исках да накарам госпожица Уебстър да се разколебае и да се върне у дома си. Нямах представа, че ще си търси съпруг сред нехранимайковците в Сейнт Джо. Това е чиста глупост.

— Може би в края на краищата съпругата ми е направила добър избор — допусна Танър.

— Може би не е — възрази Креймър. — Както и да е, много е късно да се промени каквото и да било. Можете да закарате фургона си в края на кервана. А ако бях на ваше място, щях да си намеря други панталони. Сред нас има някои, които не понасят да гледат робовладелци конфедерати.

Той кимна учтиво и се отдалечи.

— Проклет янки — плю Танър.

Понечи да тръгне след надменния водач на кервана, стиснал юмруци, с трептящи ноздри. Гордостта му не позволяваше да остави този мъж да си тръгне безнаказано.

Разбирайки, че Танър кипва много лесно и че вече е кипнал, Ашли побърза да успокои надигащия се гняв на тази луда глава. Тя го хвана за ръката и го задържа.

— Недейте, бунтовнико! Оставете го. Не мога да допусна неприязънта помежду ви да попречи на тръгването ни утре. Ако искаме да успеем, трябва просто да си сдържате темперамента. Вече направихме много, нека не съсипваме постигнатото.

Думите й постигнаха желания ефект. Танър изпусна остро дъх, обърна се и погледна Ашли, възвръщайки бавно здравия си разум.

— Тази война засегна ли ви лично, янки? Мисля, че не е. Брат ви е бил пратен на безопасно място на западната граница, докато онези, които нямахме такъв късмет, загубихме любимите си хора, домовете си… Забравете това — процеди той яростно, — какъв е смисълът? Няма да разберете.

Той се завъртя и се отдалечи.

Ашли го загледа смутена, съжалявайки за решението си да се омъжи за човек, когото практически не познава. Не знаеше нищо за Танър Мактавиш, мъж толкова нееднозначен и ненадежден, че не би могла да предскаже какво ще направи в следващата минута.

Тази вечер Ашли сготви вечеря на открит огън, който Танър накладе за нея. Искаше й се да бе отделяла повече време за чисто женското изкуство на готвенето и шиенето, защото щяха да й дойдат много добре в пътешествието до Форт Бриджър. Можеше да пържи бекон и да прави царевични питки, но уменията й се свеждаха само до това, както Танър скоро щеше да научи. Бобът, който бе сварила, бе корав като камък, подправките му бяха малко, а водата — повече от необходимото.

Бисквитите се оказаха извън възможностите й, но успя все пак да не изгори царевичните питки.

— Трябва да се научите да се справяте малко по-добре, янки — оплака се Танър, изхвърляйки съдържанието на чинията си в огъня. — Можете ли да готвите дивеч? Аз ще ходя всеки ден на лов за месо. Бисквитите може добре да се редуват с царевичните питки, ако успеете да се справите. Надявам се, че сте се запасили с картофи, лук и бекон. — Той стана внезапно. — Ще проверя бидоните с вода, докато вие измиете чиниите. Ако оставите боба на огъня през нощта, може да омекне достатъчно, за да се яде на сутринта.

Ашли се опита да изрече някакво унищожително възражение, но преди да отвори уста, той вече се бе отдалечил. Тя си замърмори под нос, заемайки се с работата, и възнагради непоносимия бунтовник с всички ругателни епитети, които можеше да измисли или някога бе чула. Опари си пръстите на кафеничето и извика от болка.

— Мога ли да ви помогна, мадам? Май сериозно сте се изгорили.

Ашли се стресна, изненадана от мъжа, застанал от другата страна на огъня.

— Какво? О, не, не е сериозно, благодаря ви.

— Вие сте госпожа Мактавиш, нали?

— Д-да, защо?

Мъжът й отправи широка усмивка.

— Разбрах, че сте младоженци. Днес сте се оженили, нали? Къде е мъжът ви?

Това, което Прат Слейтър не каза, беше, че Креймър бе говорил с него за привлекателната червенокоска, която непременно искала да се присъедини към кервана. Креймър бе казал на Слейтър, че твърдо държи на решението си да не приема сами жени в кервана. Бе казал, освен това, че жената трябва да има съпруг, ако иска да пътува с групата. Дори бе подхвърлил на Слейтър, че може да й предложи услугите си. Слейтър бе размислил и бе решил да отиде в града, да намери госпожица Уебстър и да й предложи помощта си.

Според Креймър жената била с приятна външност, сравнително млада и изглеждала здрава. И най-важното, имала съоръжен фургон и не й липсвали пари. Слейтър бе помислил дали да не се ожени за нея и да я остави в края на пътуването, като, разбира се, я освободи от парите й. Пък и нямаше да му бъде зле да си има жена в леглото през дългите месеци, докато стигнат до Орегон. Не обичаше плановете му да пропадат. Когато жената се върна омъжена за тоя проклет конфедерат и Слейтър видя, че е необикновено привлекателна, се почувства измамен.

— Съпругът ми е някъде наблизо — каза Ашли, надявайки се той да повярва. — За нещо конкретно ли ви трябва?

Страх пробяга по гръбнака й. Дръзкият поглед на мъжа я изнервяше.

— Казвам се Прат Слейтър. Наеха ме като охранител и ловец в кервана. С капитан Креймър бяхме приятели през войната. Удивен съм, че една почтена дама янки като вас се е омъжила за бунтовник. — Той я погледна в лицето с оскърбително интимна усмивка. — Капитан Креймър ми каза, че женитбата ви е била наистина внезапна.

— Това не ви засяга, господин Слейтър. Ако ме извините, имам работа.

Тя се опита да се отдалечи, но той сграбчи ръката й.

— Ако ви се прииска да разберете какво е да имаш истински мъж в леглото, знаете кой съм.

Ашли потисна отвращението си, издърпа ръката си, обърна се и побягна. Блъсна се в една солидна преграда от плът и кост. Танър я прихвана.

— Какво има? — запита той остро.

Ашли погледна през рамото му и видя облекчена, че Слейтър си е отишъл.

— Н-нищо. Опарих се.

Ако кажеше на Танър за Слейтър, със сигурност щяха да се сбият и капитан Креймър щеше да ги изгони от кервана си.

— Дайте да видя. — Танър я поведе към огъня и вдигна ръката й към светлината. — Не е сериозно. Ще му сложа малко мехлем и утре ще е съвсем зараснало.

От допира по ръката й пробягаха тръпки. Той сигурно също го бе усетил, защото я погледна сепнато. Тя издърпа ръката си и я скри в полите на роклята.

— Всичко е наред, все пак благодаря.

— Да не би докосването ми да ви отвращава, янки? Предлагам да внимавате повече с огъня. Явно опитът ви не е в полето на готварството.

— Ще се опитам да следвам съвета ви. Сега, ако ме извините, ще се оттегля.

Тя се качи във фургона и намести платнището.

Танър остана загледан във фургона. Тъкмо щеше да се обърне и да иде да легне до огъня, когато вътре светна фенер. Върху платнището се очерта сянка на жена, възбуждайки сетивата му. Той наблюдаваше омаян как Ашли се съблича и остава по риза и корсет. Усети, че започва да се втвърдява, да расте, да пулсира. По дяволите. Не искаше да изпитва желание към тази проклета северняшка даскалица. Издаде ниско гърлено ръмжене, когато разбра, че се готви да свали корсета си. След минута тя ще…

— По дяволите, угасете фенера — процеди той през зъби, — освен ако не давате някому сигнал.

Светлината угасна веднага. Ръмжейки под нос, Танър разстла одеялото си и се опита да се намести удобно. Не беше лесно с тази ерекция, твърда като камък, която се притискаше към корема му.

 

 

Ашли стоеше до фургона, наблюдавайки от мястото си как фургоните минават по понтона през река Мисури. Докъдето око вижда, край плитчините се точеше дълга редица бели платнища. Наближаваше дъжд, но още не беше почнало да вали. Шериф Биърдсли бе дошъл рано сутринта с коня и оръжията на Танър. Танър веднага бе грабнал оръжията си, потупвайки ги като стари приятели. Така въоръжен, помисли си Ашли, изглеждаше още по-опасен, отколкото когато го бе видяла за пръв път. Сега яздеше край кервана, наблюдавайки го как напредва. Техният фургон беше последен от всичките петдесет. Ашли предположи, че ще минат дни, преди да дойде техният ред.

Танър се зададе от челото на кервана и спря до нея.

— Реката е придошла, но прехвърлянето продължава. Сигурна ли сте, че можете да карате воловете?

— Не се тревожете, бунтовнико. Мога да ги управлявам. Човекът, който ми ги продаде, ме научи как да карам фургон и да управлявам волове. Имам опит с коне и карета, с воловете няма да е много по-различно.

Танър изруга под нос.

— Забравих, че сте дама с опит, янки. — Подигравателният му тон я накара да стисне зъби. — Простете, че се усъмних във вас.

Смушка коня с коляно и се отдалечи.

— Проблеми ли имате вече, госпожо Мактавиш? Ако не знаех, щях да помисля, че сте се скарали със съпруга си.

— Няма проблеми, господин Слейтър.

Защо тоя човек все никне, където не го сееш, запита се Ашли. Какво иска от нея?

Танър погледна през рамо, видя Ашли да говори с някакъв непознат и по тила му полазиха тръпки. Обърна коня и се върна към техния фургон.

— Да не се е случило нещо?

— Вие трябва да сте Танър Мактавиш — ухили се мазно Слейтър. — Аз съм Прат Слейтър. Тъкмо говорех с хубавата ви женичка. Капитан Креймър ми каза, че сте младоженци.

— Това проблем ли е за вас, Слейтър?

— Не съвсем. Ние с някои приятели се чудехме защо ли хубава жена като госпожа Мактавиш ще се омъжи за бунтовник, когато наоколо има толкова много добри янки.

Гърбът на Танър се стегна, само очите бяха останали живи на лицето му. И хвърляха яростни искри.

— Единственият добър янки е мъртвият янки.

Ашли изпусна остро дъх. Слейтър сграбчи револвера си, но Танър беше по-бърз.

— Не бих направил това, ако бях на ваше място, Слейтър. Само глупак може да ме предизвиква, а вие не ми изглеждате глупак. Глупав може би, но не и глупак.

И той пъхна револвера си обратно в кобура.

— Какво става тук?

Капитан Креймър се приближи, забелязвайки опасната ситуация, и вмъкна коня си между двамата противници.

— Няма нищо, капитане — каза Ашли с неуверен глас. — Нали, Танър?

— Да, няма нищо — повтори Танър, поглеждайки предупредително към Слейтър.

— Да — повтори и Слейтър, като прати унищожителен поглед към Танър. — Просто си приказвахме.

Слейтър беше хитър. Ако иска да премахне бунтовника, трябва да го направи по незабележим начин. Той можеше да бъде опасен противник.

— Иди да помогнеш на фургоните в прехвърлянето — каза Креймър на Слейтър.

— Разбира се, шефе.

Слейтър се ухили, докосна шапката си, поглеждайки към Ашли, и се отдалечи. Креймър погледна сурово Танър, после тръгна след Слейтър.

— Слейтър създава затруднения, янки. Предлагам да не го насърчавате — каза Танър.

В гласа му имаше сурова нотка, поради която Ашли още по-трудно можеше да преглътне несправедливите му намеци.

— Не съм насърчавала господин Слейтър — отвърна разгорещено Ашли. — Той дори не ми харесва. В него има нещо отблъскващо.

— Вие не ме харесвахте, но се омъжихте за мен — напомни й той.

— Бях в отчаяно положение, знаете го!

Проклет нахален бунтовник, помисли Ашли, докато той се отдалечаваше, без да й отговори. Ненавиждаше го, когато я унизеше по такъв начин. Толкова самодоволен, толкова самоуверен, с такова каменно лице. Знаеше, че я ненавижда, че прави всичко само за пари, но трябваше ли да бъде така ужасно неприятен и готов да съди?

По здрач на третия ден фургонът на Мактавиш премина Мисури. Установиха се на лагер покрай брега, после потеглиха рано на другата сутрин. Мина седмица, после още една, всеки ден Танър ходеше на лов и носеше прясно месо за готвене. Ашли се бе научила да готви задоволителна яхния от дивеча, сушените зеленчуци, дивия лук и подправките, които Танър носеше от ловните си излети.

Бисквитите й не успяваха да станат толкова сипкави, колкото би й се искало, но можеха да се ядат, макар да бяха доста твърди. Танър се грижеше за воловете. Изпрягаше ги, носеше им вода и ги връзваше на паша в изобилната бизонска трева. После, след вечеря, обикновено си постилаше под фургона или край огъня. През тези първи седмици Ашли се сприятели с три жени, с които понякога се разхождаше около фургоните.

Нанси Линд, Сара Пфистър и Мери Денч бяха южнячки, на които вече не им харесваше да живеят в южните щати. Ашли бе развеселена и същевременно изумена от това, че тези жени я смятат за съюзничка само защото се бе омъжила за конфедерат. За свое учудване Ашли разбра, че се възхищава на тези жени, които бяха претърпели такива изпитания, каквито тя никога не би могла да си представи. Те, съпрузите и децата им представляваха сплотена общност, свързвана от необходимостта да оцелеят в преобладаващо северняшката среда в кервана на Креймър.

Фургоните вървяха покрай река Плат през територията Небаска, всяка нощ разпрягаха и всяка сутрин отново впрягаха, пътуването беше еднообразно, после заваляха дъждове, които издуха калната река и превърнаха изровения от коловози път в истинско тресавище. Цели пет дни Ашли имаше чувството, че тъне в кал. Не можеше да се почувства чиста. Косата, дрехите и кожата й бяха целите изпръскани със засъхнали кафяви петна, изобщо не можеше и да се измие в калната река.

Но поне не й се налагаше да върви, когато не иска. Тъй като не беше взела много домакински принадлежности, воловете лесно теглеха фургона. Понякога Танър го караше, а тя вървеше с другите жени, за да се разтъпче и да се разнообрази. По едно време изгря слънце. Калта изсъхна и настроението на хората се подобри.

Една прекрасна утрин Ашли изостана малко след фургона, берейки от дивите цветя, които растяха в изобилие край пътя, когато Прат Слейтър се приближи с коня си до нея.

— Не изоставайте много, госпожо Мактавиш — предупреди я той. — Вече сме на индианска територия.

— Индианци! — ахна Ашли, оглеждайки тревожно безлюдните равнини. — Враждебно ли са настроени?

— Човек никога не знае. Предполага се, че живеят в резервати, но често излизат от там на лов или бойни походи. Заплахите не могат да спрат тези диваци. Понякога искат такса за преминаване през земите им и след като получат добитък или стоки, оставят пътниците да минат. Не се тревожете, госпожо Мактавиш, аз ще ви пазя.

— Имам съпруг да ме пази.

— А, да, бунтовник, който обича робите. — И той се усмихна хитро. — Сигурно не е трудно да забравите, че имате съпруг, след като не спи с вас във фургона нощем. Не мога да ви обвинявам, че го оставяте да спи сам. Бунтовникът може би не знае как да се отнася с жена като вас. Но аз знам. Обзалагам се, че сте доста горещо парче. — Той облиза издадената си долна устна и я зазяпа безсрамно. — Жалко, че не знаех, че си търсите мъж, когато дойдохте за първи път при капитан Креймър. Щях да бъда щастлив да ви предложа услугите си, ако знаех колко силно искате да се присъедините към кервана.

Бузите й пламнаха.

— Как се осмелявате да ми говорите така?

— Когато усетите нужда от истински мъж, потърсете ме. Няма да бъда далеч.

Той пришпори коня си и се отдалечи в галоп, оставяйки Ашли онемяла от гняв.

Тя много наивно бе сметнала, че никой не е забелязал навика на Танър всяка нощ да спи извън фургона вместо вътре при нея. Предполагаше се, че са младоженци, а се държаха като чужди. Почуди се какви ли още слухове се носят за нея и Танър и реши да попита една от жените. Получи тази възможност, когато Нанси слезе да повърви с нея.

Заговориха за дреболии и след малко Ашли пристъпи към въпроса.

— Нанси, искам да те питам нещо и те моля да ми отговориш искрено.

Нанси, синеока блондинка, по-млада от Ашли и бременна с второ дете, я изгледа внимателно.

— Какво искаш да знаеш?

— Носят ли се слухове за Танър и мен?

Нанси се размърда и погледна нервно настрани.

— Не знам за какво говориш.

— Истината, Нанси. Знам, че има клюки, чух някои от тях.

— Е, добре, щом настояваш. Говорят, че си купила Танър. Казват, че си му платила, за да се ожени за теб, защото много си искала да си намериш съпруг. Аз не вярвам — разгорещи се Нанси. — Ти си твърде красива, за да прибягваш до такива мерки. Сигурна съм, че има много мъже, за които би могла да се омъжиш. Но се чудя защо Танър всяка нощ спи под фургона или до огъня.

— Явно не само ти се чудиш — отсече Ашли. — Клюката е отчасти вярна, Нанси. Аз наистина платих на Танър да се ожени за мен.

— О?! — Нанси вдигна ръце към бузите си.

— Отчаяно търсех не мъж, а съпруг, просто съпруг. Капитан Креймър не ми позволяваше да се присъединя към кервана, ако нямам съпруг, така че си намерих. Двамата сме се споразумели.

— Разбирам — каза Нанси бавно, без всъщност да разбира докрай.

Но тъй като Ашли не изглеждаше склонна да обяснява, тя сметна, че няма да е учтиво да пита. Но това я озадачаваше. Танър беше красив, добре сложен и млад, затова тя не можеше да си представи защо Ашли не го иска в леглото си.

На следващия ден проливният дъжд задържа кервана на лагер край река Плат. Ашли ненавиждаше пороя, от който всичко подгизваше, ненавиждаше калта, която се процеждаше в обувките и полепваше по полите на роклята й. Дъждобраните не представляваха надеждна защита срещу природната стихия, затова почти през целия ден Ашли седеше във фургона, приготвяйки импровизирано ядене от остатъците от царевичните питки и сушено еленско. Когато Танър влезе вътре да се нахрани, тя забеляза, че е измокрен до кости и още по-необщителен от обикновено.

Нахраниха се мълчаливо под светлината на фенера, заслушани в непрестанното барабанене на дъждовните капки и грохота на гръмотевиците, докато острите линии на светкавиците прорязваха небето. След оскъдното ядене Танър излезе. Върна се след няколко часа с дисагите си и едно одеяло. Свали дъждобрана и шапката, изтърси ги и ги простря на един стол в задната част на фургона.

— Какво си мислите, че правите? — запита Ашли сърдито.

— Настанявам се да спя, янки — проточи той дрезгаво. — Под фургона тече река, а аз не съм риба. Ще трябва да ме изтърпите тази нощ.

Той разстла одеялото си до нейния сламеник. Тя набърчи нос, долавяйки миризмата на алкохол. Целият смърдеше.

— Пили сте! Не можете да спите тук при мен!

— Мога и ще спя. — Той съблече мократа риза и преди Ашли да успее да протестира, свали панталоните си. — Трябва някак да се стопля, а уискито ми се видя най-добрият начин да прогоня студа.

Ашли изфуча и затвори очи пред възбуждащата гледка на голото тяло на Танър.

— Не се тревожете, янки, с мен сте в безопасност. Освен ако — добави той и сивите му очи блеснаха опасно — ви се прииска малко любов. Обзалагам се, че от доста време сте без мъж.

Негодуванието я накара внезапно да отвори очи.

— Любов? От вас? Никога! Трябва да сте пиян, за да помислите, че ще легна с вас.

Тя бе ядосана, но не дотолкова, че да не забележи, че има бельо на долната половина от тялото му, което не му позволяваше съвсем да излезе от границите на приличието. Гърдите му бяха голи и хвърляха влажен отблясък в премигващата светлина на лампата, тя не искаше да се втренчва, но не можеше да се удържи. Ивица тъмни косми слизаше по средата на гърдите му като изкусителна пътека към гладкия като дъска стомах и още по-надолу, губейки се под линията на бельото му. Нямаше нужда някой да й казва какво означава издутината под талията му, та тя е на двадесет и пет години, за бога. Но сега за пръв път виждаше как резултатът от възбудата на мъжа си проличава под дрехите му.

Тази мисъл породи друга. Защо бунтовникът се е възбудил? Нали я мрази? Може би толкова, колкото и тя него. Ашли не познаваше кой знае колко анатомията на мъжа, но знаеше, че когато той се държи така, трябва да изпитва желание. Леля й й бе говорила за нещата от живота съвсем недвусмислено и сбито, за да я научи как да се пази.

Танър забеляза накъде гледа Ашли и се усмихна презрително. Госпожица янки май не е имунизирана срещу него, помисли си той. Погледът й, насочен към известна част от тялото му, го накара да се втвърди и да набъбне. Спомни си как бе казал на шериф Биърдсли, че никакви пари не са в състояние да го убедят да спи с някоя янки, но сега започна да променя мнението си. Ако си помогне с мъничко пийване. Ако вироглавата севернячка го пожелае, няма да й откаже, но не и преди да го е помолила. Може би е свикнала, помисли си той, редовно да прави секс и толкова много й липсва, че е стигнала дотам, да моли един бунтовник за това. Усмихна се, представяйки си как ще тръгне да му се подмилква.

Ашли рязко вдигна поглед нагоре, силно изчервена от ярост. Копеле такова, помисли си тя. Наслаждава се на неудобството й. Нямаше да му достави удоволствието да разбере, че само като го гледа, някак странно омеква и се овлажнява отвътре. А пък да поиска да я люби — това беше последното, от което имаше нужда. Нямаше търпение това пътуване да свърши и да се отърве от надменния бунтовник.

— Е, янки — каза Танър, — ако сте приключили със зяпането, аз ще си лягам.

Олюляваше се, но пазеше равновесие.

Ашли си пое въздух така, сякаш се бе задушила.

— Не съм ви зяпала!

Той й се усмихна накриво.

— Щом казвате. Лека нощ, янки.

Легна на одеялото и сложи дисагите под главата си вместо възглавница.

Ашли угаси светлината и обърна гръб на непоносимия си спътник. Във фургона цареше непрогледна тъмнина и тя помисли да си легне, без да се съблича, като още една предпазна мярка срещу бунтовника. В първите трудни дни от пътуването се бе отказала да носи корсет и често си пожелаваше да може да обуе панталони. Но никак не й се щеше да си ляга с окаляната рокля. Напипа в тъмното нощницата си, навлече я над дрехите и се съблече под нея.

Една ярка светкавица я освети за миг, коленичила до сламеника, докато прокарваше четката през косата си. Дъхът застина в гърлото на Танър и той замря. Ашли изписка сепнато и замръзна на място с ръка, вдигната над пламтящата коса, лицето й излъчваше невъобразима красота в наситения със заряди въздух, който трептеше около нея. Омагьосващата гледка се вряза в съзнанието му, разтърси го, събуди чувства, които много отдавна не бе изпитвал. Чувства, които го караха да се усеща жив за пръв път след толкова години. Не беше сигурен дали този емоционален изблик му се нрави, но осъзна, че реагира съвсем непривично. Навярно е по-пиян, отколкото си мисли.

— Това е само светкавица, янки — каза той меко. — Не може да ви досегне.

Той се изправи и седна на одеялото, желаеше я и се срамуваше, че една северняшка даскалица е разбудила такава жажда у него, но не можеше да направи нищо.

Ашли подскочи. Не беше възможно този нежен глас да принадлежи на същия огорчен човек, който се бе оженил за нея срещу заплащане.

— Аз… аз не се уплаших. Намирам светкавиците за очарователни.

— А аз намирам вас за очарователна, госпожо Мактавиш. — Тя застина. — Името притеснява ли ви? Нали знаете, че сме женени. Законно и обвързващо.

Хвана ръката й и я притегли към себе си. Тя се озова в скута му. Той изстена. Тя почувства члена му, опрян до седалището й, и се опита да стане. Ръцете му я обгърнаха и я заключиха в непристъпната люлка на обятията му.

— Пуснете ме, бунтовнико! Това не влизаше в сделката!

— Нито пък това — прошепна той, гъделичкайки тила й, докато доближаваше устни до нейните.

Боже господи! Ако беше трезвен, никога нямаше да се опита да го направи.

Тя беше сладка. По-сладка от всичко, което някога бе вкусвал. Целувката му стана още по-дълбока, устата му бе прилепена до нейната и той опипваше устните й с върха на езика си, докато ги накара да се отворят. Тя започна да се бори срещу нашествието му, но безуспешно. Танър щеше да постигне каквото искаше, а точно сега имаше намерение да я погълне, да я изследва с езика си, да й вземе дъха и да я остави безчувствена.

Целувките му ставаха още по-неистови, той я преви назад и засмука устата й още по-яростно. Лъхаше на уиски и пушек и на нещо неповторимо свое. Ашли изстена, знаеше, че това не бива да става, че бунтовникът я използва, за да задоволи страстта си, а не защото чувства нещо към нея. Двамата се мразеха. Горещината, която тя усещаше, бе резултат от бурята. Танър бе пиян и… господи, да не би тя безразсъдно да го е предизвикала?

Ашли усети студен полъх да охлажда разгорещената й плът и смаяна разбра, че нощницата й е свлечена от раменете и мазолестата ръка на Танър лежи върху оголената й гръд, а той дразни зърното й с палеца и показалеца си. Вълна от възбуда се разля из нея. Усещането бе цяло мъчение.

Тя не искаше това.

Издаде гърлен задавен звук и събра цялата си останала воля, за да се откъсне от него. Скочи от скута му и се сви в най-отдалечения ъгъл на фургона.

— Как смеете! Нямате право да се държите с мен по такъв отвратителен начин. Това не е истински брак. Какво ви накара да мислите, че можете… че можете да ме използвате?

— Един бунтовник не е ли достатъчно добър за вас? Може би по-скоро бихте пожелали Прат Слейтър в леглото си.

— Може би — отвърна рязко Ашли.

В следващия миг си пожела никога да не бе казвала подобно нещо. Ненавиждаше Слейтър дори повече, отколкото мразеше Танър Мактавиш.

— Не се тревожете, госпожо Мактавиш. Повече няма да ви притеснявам, освен ако не продължавате да ме гледате така, както тази вечер. Предпочитам да си останем противници. Някой ден ще ви разкажа как янките унищожиха живота ми, но трябва да съм много по-пиян, отколкото сега.

Една светкавица озари суровите му черти, помръкнали от мъка под бялото платнище. Никога не бе виждала изражение, толкова лишено от надежда и състрадание, толкова изпълнено с тъмни тайни.

Нещо трепна вътре в Ашли. Тя затвори очи и го потисна.