Антъни Капела
С дъх на кафе (91)

Деветдесет и едно

Отворихме магазина; влюбихме се. И не, не беше същото като с Емили или като с Фикре, или пък — щом сме тръгнали да изброяваме — като с която и да е от многобройните жени, с които съм бил. Но беше хубаво.

„Да изискаш морално послание от творец е като да го накараш да съсипе собственото си произведение“. Така е казал Гьоте. Някога бих защитавал настървено тези думи, сякаш са религиозен канон. Но сега, приближавайки се към края на моите кратички мемоари, откривам че викторианецът в мен няма да бъде истински удовлетворен, ако не вкарам някаква поука. Или може би е по-добре да кажа — заключение. И след като пиша този текст, за да доставя удоволствие единствено и само на себе си, ще си напиша и проклетото заключение.

Какво научих?

Научих това, което трябва да научи всеки мъж, но никой мъж не може да бъде научен на него — независимо от това, което твърдят поетите, съществуват различни видове любов.

И тук не казвам просто, че всяка любовна авантюра е различна от останалите. Твърдя, че любовта сама по себе си се състои не от една емоция, а от много. Също както едно хубаво кафе може да ухае едновременно на — примерно — кожа, тютюн и орлови нокти, така и любовта може да бъде странна смес от множество чувства — увлечение, приятелство, желанието да защитаваш и да бъдеш защитен, естетическа наслада, привързаност, похот и още хиляди други.

Не съществува карта или схема, която би могла да те преведе през мистерията на тези емоции. Някои трябва да бъдат потърсени накрай света, други — в погледа на непознат. Някои ще откриете в собствената си спалня, а други — сред тълпата на улицата. Някои ще ви изгорят, сякаш сте пеперуда, приближила се неразумно близо до пламъка, други ще ви стоплят с нежния си мек блясък. Някои ще ви донесат наслада, някои ще ви донесат щастие, а някои — ако сте истински късметлии — ще ви дарят и с двете.

Смехът на жена, миризмата на дете, правенето на кафе — това са само някои от разнообразните аромати на любовта.