Антъни Капела
С дъх на кафе (56)

Петдесет и шест

„Парлив“ — вкус на изгоряло, остър, горчив, може би дори дразнещ.

Сивец, Технологията за приготвяне на кафе

Пощата от Харар пристига бавно и минават няколко седмици преди писмото на Робърт да достигне крайната си цел, понесло върху плика си печатите на много различни страни, Фрог го донася, тичайки задъхано по-коридора, нетърпелива да го подаде час по-скоро в ръцете на Емили.

— Моля, може ли да го прочета? — умолява тя сестра си. — Моля те!

— Самата аз не съм го чела още. Освен това писмата на Робърт до мен са лични.

— Тогава може ли да получа марката и плика, а ти ще ми прочетеш онези части, които не са романтични — пита Фрог с надежда. — Виж колко е тежко. Дали не ти е пратил подарък?

Емили не отговаря. Вече е разтворила плика, който всъщност е по-скоро малък пакет, побрал в себе си всичките й стари писма до Хектор. За момент тя не разбира; после пребледнява. Преглежда трескаво кратката бележка от Робърт.

— Какво има? — пита Фрог. — Всичко наред ли е?

— Не, не е — отронва се от устните на Емили. Сестра й става на крака. — Трябва веднага да намеря татко. Имам лоши новини за Хектор. А Робърт, Робърт е…

И тогава думите я предават, а Фрог наблюдава ужасено немислимата гледка — нейната голяма сестра, нейната способна, организирана, всемогъща голяма сестра избухва в сълзи.

Малко по-късно Пинкър излиза от кабинета си и открива Фрог, която все още чака някой да я информира какво точно се случва.

— Филомена — казва той, присядайки до нея. — Сестра ти преживя нещо много тежко.

— Знам. Робърт я е зарязал.

— Аз… — Той тръсва глава. — Откъде знаеш?

— Попитах Ейда защо плаче Емили и тя ми каза.

— Разбирам. Е, точно в този момент трябва да бъдеш особено мила с нея. Например — той се поколебава — не е много учтиво да използваш дума като „заряза“. Те просто са решили, че нямат общо бъдеще.

— Ама ако не я е зарязал, защо плаче тя тогава?

— Другата лоша новина е — продължава той, — че Хектор се е разболял в джунглата. И за съжаление е починал.

— Погребали ли са го?

— Да.

— Канибалите не са го изяли, нали?

— Не. Имало е кратка, достойна служба с ковчег, опело и молитви.

Фрог се замисля за момент.

— Предполагам, че е стигнал по-бързо до Рая, отколкото би го направил оттук. Защото екваторът е в центъра, нали така?

— Именно — Пинкър се изправя на крака.

— А за кого ще се омъжи Емили сега, след като няма да се омъжва за Робърт?

— Когато му дойде времето, тя ще срещне някого, двамата ще се харесат и това ще бъде човекът, за когото ще се омъжи.

Една мисъл внезапно пронизва Фрог, мисъл толкова ужасна, че кара изпъкналите й жабешки очички съвсем да се ококорят.

— Ама Робърт ще продължи да пише на мен, нали? — пита с тревога.

Баща й попарва надеждите й:

— Силно се съмнявам.

И след това, за своя изненада, открива, че в момента има не една, а две разплакани дъщери.