Антъни Капела
С дъх на кафе (65)

Шестдесет и пет

Флиртът им определено е странен, при това не само защото край тях кипи усилена предизборна подготовка. По политическата им кампания има страшно много работа: писане на листовки, отпечатване на листовки, сгъване на листовки, ходене от врата на врата за раздаване на листовки; водене на срещи, организиране на дебати, лобиране пред журналисти, разговори с избирателите… Наистина е възбуждащо, но не им остават повече от няколко минути дневно, които да отделят един на друг; той е главнокомандващият, а тя — просто един от пешаците.

Той демонстрира привързаността си, като понякога настоява пред другите доброволци, че тя е прекалено уморена от работата и трябва да излезе с него за кратка почивка. Нейната слабост се превръща в убедителен мит сред тях: неизказаният извод, че всичко това има нещо общо със сълзите й през онзи ден в офиса и подаряването на една кърпичка, ухаеща на одеколон „Тръмпър“.

Скоро става ясно, че между тях двамата се случва нещо. Кавалерските жестове и галантността му са фокусирани основно върху нея. Когато на обществени срещи той говори за уязвимите, очите му търсят нейните в тълпата. Когато разглежда ролята на жените в политиката, я дарява с усмивка. Когато се изказва за либералите като за партия на семейството, той среща нейния поглед и изражението му е толкова сериозно, че тя е принудена да наведе глава, за да скрие усмивката си, притеснена, че може да разсмее и него.

Тя не мисли за Робърт Уолис. Или ако го прави — защото каквито и усилия да полага, понякога е невъзможно да заповяда на мислите си да го избягват — основното чувство, което я обезема, е гняв. Гневи се на всички емоции от времето, което са прекарали заедно, защото все още я навестяват. В тези моменти изобщо не се чувства като слабата, крехка жена, за каквато я мисли Артър. В тези моменти тя просто иска да открие онзи глупав, безотговорен, себичен млад мъж и да го цапне мощно с юмрук по шибания нос.