Христо Калчев
В очакване на шейха (8)

VIII

— Къде е брат ти? — попита Козела.

Беше десети октомври, шест и трийсет сутринта, валеше дъжд, температурата едва ли надвишаваше 2–3 градуса по Целзий.

— В Москва — сухо отговори Руслан.

Козела вече знаеше всичко. Виждаше изпитото, гневно лице на чеченеца и единствената му мисъл беше: Кого държи отговорен?

— Спестяваш ми тежки усилия, Руслан. Мразя да бъда лош вестител! — Очите на кавказеца гледаха втренчено, зло, немигащи като на орлите. — Бог да го прости, Бадруди! Не мога да се отърва от една мисъл, брат. Аз го пратих на смърт!

Руслан поклати глава.

— Не, Козел, война! — Гласът му режеше като нож. Лицето му не издаваше мъка, но очите — тиха, неизлечима ярост. — Путин погази клетвата! Тръгваме ли?

Козела кимна и му подаде плик — и двамата знаеха какво е съдържанието му — новата самоличност на Руслан Ямадаев. Чеченецът остави сака си в краката му и отиде в тоалетната. След петнайсет минути се върна „друг човек“.

— Имаме четирийсет минути, Козел! — каза Руслан, който се беше превърнал в литовския гражданин Роберт Кундавиченюс. — Ела в бара! — продължи кавказецът. — Да поменем с добро малкия.

Козела пиеше водка, Руслан поръча два коняка и две водки. Дълго и мрачно се взираше в кехлибарената течност, взе една от водките пред погледа на смаяния барман и я изля в мивката.

— Сполука, брат! — съскащо каза той и вдигна другата. — Да поменем Сулим и Бадруди, Козел! Те бяха мъже!

Козела беше смаян от този ритуал, но се стараеше да не проличи.

— Лека им пръст! — тихо каза той. — Господ си знае работата!

Бяха изпили по три водки, когато от информацията ги повикаха за полет София — Атина.

 

 

Исус влезе в супермаркет „Оазис“ в комплекс Дружба. Прекоси го и почука на административната врата. Три резки удара, интервал, нови два, интервал и още три. Едва тогава му отвориха. Вътре играеха бридж-белот четирима от неговите хора. Двама зяпаха в масата, един пазеше вратата.

— Мараба, пичове! — каза той и седна. — Заебете пантите! Какво става?

Мъжете, едва прехвърлили двайсетте години, оставиха картите на отрупаната с банкноти маса.

— Жътвата е в ход, Соте! — каза един от играещите — младеж, гол до кръста, осеян с татуировки. — Милко Буржоазията е в преразход.

— Къде е? — попита Исус.

— В един контейнер насред Абисиния. Ще мине за работа на Гетото.

— Куршум?

— Не — отговори плешивият. — Нож и гарота. Мангалите избягват да стрелят.

Исус кимна.

— Добре, Гури! Какво става с Пепи Американеца?

Този, който Исус нарече Гури (умалително на горила), посочи с пръст вратата.

— Македонецът се занимава с него.

Исус премести погледа си.

— Пипкава работа, Соте! — каза Македонецът. — Ченгетата са около него. Вдигнал съм пусия пред майка му. Цяла седмица не е стъпвал там.

— Слушай, Македонец! — без да го поглежда каза Исус. — Получаваш пари за работа, не за да си драпаш макарите. Давам ти два часа! Вземай Малкия и Големия боклук и тръгвай! Сега е дванайсет. В четиринайсет или Американецът ще е минало, или ти ще бъдеш „поръчан“. Действай!

Македонецът се опита да възрази, но Исус изкрещя:

— Марш! — и отне всичките му възможности за оправдание.

Когато килърите излязоха, Исус се обърна към Горилата.

— Не ги разхайтвай, Гури! Плащаме им за работа!

— Наистина е гъсто около Американеца — подхвърли нехайно Горилата.

— Майната им! Или той, или те!

— Нямам му доверие на тоя гъз!

— Последен шанс! — неопределено каза Исус. — Има още една мишена. Таквор Бедеян — арменец, комарджия. Играе и с полицията, и с грузино-еврейската група.

— Човек на Звиат Хурия! — възкликна Горилата.

— Именно — кимна Исус.

— Защо не ударим боса, Соте? Писна ми от сол ташаци!

— Горила, от тебе се иска действия, а не акъл! — Исус стана. — Ще го намерите в казиното на „Японеца“^[1]. Носи бели сака и папийонки. Ще го разпознаете. Днес е вторник, искам го до края на седмицата!

Исус напусна супермаркета, качи се в колата си и потегли за „Младост“.

От южната страна на Цариградско шосе бяха действали чисто, по системата „Чарлз Бронсън“. За непросветени, това не значеше нищо, но в престъпния свят — най-трудната „жътва“. Подмяната на каубойски или екшън прийоми объркваше полицията и жертвите минаваха я за самоубийци, я за загинали при нещастен случай. От тримата поръчани единият беше паднал пиян от шестия етаж, двама се бяха удавили при риболов в язовир „Искър“.

В четиринайсет часа Македонецът не беше се отчел, а Исус все още отлагаше да реши съдбата му. Паркираше пред бар „Пирот“ в „Люлин“, когато го потърси Горилата.

— Макето се върна с празни ръце. Има обяснение. Според мен, разумно, Соте!

— Да чака там! — заповяда блондинът, огледа се и слезе от мерцедеса.

Мразеше този квартал. Чувстваше се напрегнат, когато трябваше да пътува по булевард „Европа“. Още повече, когато трябваше да застане очи в очи с гърка. Затова и отлагаше колкото може срещата с Христофорос Таки, но никой друг не можеше да му помогне в отстраняването на командосите от „Дув Девам“.

Беше сам, гъркът с трийсет души охрана.

Как се върти бизнес между принц и просяк? — мислеше Исус, вървейки с репетирана, нехайна походка.

 

 

Таки едва надхвърляше 160 см ръст, беше слаб, дори хилав, носеше обувки с комично високи токове, обица на ухото, коса, разрошена с брилянтин, и приличаше на всичко друго, но не и на класически образ на мутра, макар че беше един от най-страшните хора в ъндърграунда. Беше си спечелил слава на безмилостно жесток, хладнокръвен убиец и по някакъв непонятен за Исус начин успяваше да го внуши и на бандата си.

Огромният „Люлин“ беше изцяло в негови ръце, хероинът също, и не допускаше на територията си дори такива свръхиграчи, като изчезналия Мето Илиянски, Златко Баретата и отбора на Клюна.

Малко гангстери имаха повече врагове от него и затова беше разбираема охраната, която правеше плътен кордон около него.

Когато нямаше покрив над главите им, бодигардовете вървяха около него с една ръка в джобовете, стискайки револвери, другата — вдигната високо над главата, като древния римски, по-известен като хитлеристки поздрав.

Преди да стигне до него, Исус беше пребъркан за оръжие, макар всички да знаеха, че е оставил играчките в колата.

— Чист е — каза един от охраната и грубо го побутна към масата, на която го чакаше гъркът.

— Здравей, Таки! — нехайно поздрави Исус, но домакинът му нямаше никакво намерение да любезничи.

— Какъв го дървиш тука, руса курво? Или смяташ, че като си блондинка, може да ме преебеш във въздуха?

Исус се усмихна, според него приветливо, всъщност смутено, без да го осъзнава. Таки обаче имаше око рентген.

— Слушай, малкия — каза той, — аз шибам дявола у небето, така че не се опитвай да ме прекараш на земята!

— Нямам такова намерение, Таки! — каза Исус, сядайки срещу него. — Отвори се бизнес, реших да го споделя с теб!

— Внимавай каква глупост ще изтресеш — каза Таки. — Мразя да ми губят времето. Пей и се съобразявай с кого говориш!

Ще ми паднеш, мръсно джудже! вътрешно бесен, мислеше Исус, пое си дълбоко въздух, преброи до десет, както го беше научил Козела.

— Поръчаха ми Доган. Какво ще кажеш?

— Аз съм грък — отговори Таки. — Няма турчин, който не бих заклал с удоволствие!

— Как си с евреите? — попита Исус.

— Освен че съм грък, съм и християнин, момче! Та какво за евреите?

— Сокола и обкръжението му чакат един от шефовете на Мюсюлманското братство. Според едни сведения свързан с Ал Кайда, според други — президент на фондация „Шахид“. И в двата случая враг на християнството е основната патерица на Доган. Това е едната поръчка.

— Колко? — попита сухо Таки.

— Сто хиляди евро на глава. Това е предложението. Предполагам, че подлежи на пазарлък.

— Кой е фингърът?

— Аз.

— Не се ебавай с мене, русо лайно! Кой е поръчителят?

— Москва — каза с нарастващ гняв Исус. — Но фингърът съм аз… или посредник, както щеш го наричай! И пазарлъка, и парите ще минат през мене. Поемеш ли офертата, аз съм отговорното лице.

Таки се замисли. Седеше на празна маса, подпрял костеливите си длани на ръба й, барабанящ с дългоноктестите си кутрета по нея.

— Петстотин хиляди евро за ислямистите или си ебавай мамата! Москва не знам, но аз не подлежа на пазарлък.

Бинго! — помисли Исус, стараейки се да не му проличи задоволството. Таки беше посочил първоначалната оферта на Козела, а тя даваше възможност за дубъл и по-сериозни преговори. Именно това беше сумата, която щеше да съобщи на работодателя си. Исус вдигна поглед и срещна мътните кафяви очи на джуджето.

— Ще предам офертата в Москва, Таки! Трябват ми два дена за отговор.

— Имаш ги — каза гъркът. — Другата акция?

— Да вървим step by step.^[2]

Исус чу уморителни нотки в гласа си и сам си тегли майната. Дръж се на положение, момче! изкомандва той сам себе си, когато Таки го върна на масата.

— Другата оферта, Соте! Нямам време за губене!

Ангел Сотиров, Сотан или Исус мълча няколко секунди преди да вдигне глава.

— Обратната игра, Таки! Евреи командоси!

— Колко?

— Шест души между София и Бургас.

— Кой е фингърът?

— Аз. Поръчителят — Риад, Саудитска Арабия. Схемата е същата.

Този път Таки се замисли.

— Командоси?

— Школувани мъже, опасни. Не знам нищо за обкръжението им. Имам само имена и адреси. И срок.

— И той е?

— Края на годината. В един ден трябва да отидат и шестимата в преразход. Само така ще се прекъсне веригата и ще избегнем намесата на наши и техни играчи.

— Мосад? — попита Таки.

— Елитните им отряди. „Кидон“ и „Дув Девам“.

Гъркът едва ли беше чувал тези наименования, но не зададе повече въпроси.

— Кога и каква цена?

— Денят по твой избор, цената същата, условията засега — твърди.

— Ти луд ли си бе, момче?

— Аз съм посредникът, Таки! Умишлено исках да спестя тази информация. И на мен ми се вижда по-скоро милостиня, отколкото бизнес.

— Един милион… — каза Таки. — Нито цент по-малко. Изчезвай! Ако клекнат, заповядай, ако не — да не съм ти видял очите! Кало таксиди!^[3] — и заповяда на бодигардовете си: — Разкарайте го!

Пътувайки към „Дружба“, Исус набра телефона на Козела.

— Къде си, шефе?

— Далеч. Какво има?

— Имам офертата на гърка. Два милиона и половина евро!

— Пробвай със „Златната барета“. Много алчни взеха да стават тези копелдаци!

— Ще опитам — каза Исус. — Ще те държа в течение… — и изключи телефона.

Когато се върна в „Оазис“ Исус мълчаливо застреля Македонеца. Един куршум в главата и една контрола в сърцето. Заповяда на Горилата да го погребат в езерото, изми си ръцете с белина, отърва се от „Беретата“, пъхна един „Глок“ под колана и тръгна на среща с Бенина.

 

 

Щом Козела прекъсна разговора с Исус, набра друг телефонен номер.

— Можеш ли да говориш? — попита той, когато чу мъжки глас.

— Да, Лили! — отговори Валери Мишев, синът на Плъха, когото баща му отдавна беше внедрил в бандата на Таки.

— Чакай да изляза, много е шумно! — и след малко добави: — Слушам те!

— Исус беше ли при гърка?

— Да.

— Сума сумарум?

— Едно и половина — беше отговорът.

— Добре — каза Козела и изключи.

Исус се готвеше да заработи един милион евро за своя сметка. Наистина много алчни станаха тези копелета!

 

 

— Какво става с теб, скъпи? — попита плувналата в пот, възбудена до лудост Бенина.

Исус лежеше до нея гол, с учестено дишане и затворени очи. Този красив като ангел мъж изглеждаше напълно безпомощен.

— В мен ли е вината?

— Не. — Пусна краката си на пода, стана, отиде в банята, заключи вратата, нещо, което не беше правил досега.

Бенина струпа възглавниците, подпря се полуседнала на тях, запали цигара и опита да потуши огъня.

Какво става с него, по дяволите? мислеше тя. Исус й раздираше недрата, актът с него беше изключително преживяване. Случваше се да получи четири-пет оргазма на сеанс. Той беше ненаситен мъж. При повторение на акта соковете й пресъхваха и обикновено започваше болката. Разбира се, имаше заместители. Днес с него ставаше нещо. След няколко минути Исус се върна мокър, загърнат в хавлията и седна до леглото.

— Имам шибана среща, Бени! Акълът ми е все там.

— Кога? — попита тя.

— Тази вечер в шест. С един от най-големите гадове в държавата. Нито го познавам, нито имам идея за подход.

Бенина го разбра. Тя помнеше старата гаменска фраза: „Болен хуй ебе, но кахърен — никога!“.

— От групировките? — попита тя.

Исус поклати глава.

— Самостоятелен играч. Чувала ли си за Златната барета?

— Не.

Във Варна, където беше минал живота й, такъв „артист“ не беше влизал в полезрението на местните гангстери.

— Софиянец?

— Ебал ли съм му майката! — ядосано каза той. — Генералът иска срещата. Моите хора избягват да споменават прякора. Когато говорят за него, снишават глас и го наричат Скорпиона.

Бенина се замисли. Можеше да му предложи отстраняването на този тип, но не и сътрудничество. Знаеше, че не трябва да пита, а и в дългия си, объркан сексуален живот за първи път й се случваше да изпитва болезнена нужда от някого и да се чувства щастлива, когато се слее с него.

— Да дойда с тебе? — тихо предложи тя.

— Не — но гласът му не звучеше убедено.

— Ще стоя настрана — продължи умолително. — Не искам да си сам, Соти!

Исус запали цигара, стана, отиде до прозореца и дълго гледа на улицата. Едва когато пепелта от цигарата падна на босия му крак, като че ли излезе от унеса и се обърна към нея.

— Може да стане опасно, Бени!

— Защо? — започна тя, невярваща в думите, които се готвеше да изрече. — Аз не съм закрила, нито опасност. Делова двойка. Аз придружавам мъжа си, той ме държи далеч от делата си и чакам отвън. Имунизация срещу мокри прийоми.

— Поемаш голям риск! — За първи път го виждаше неуверен, дори плах, а това кой знае защо усилваше чувствата й към него.

Загаси фаса, скочи пъргаво от леглото и подхвърли през рамо:

— Бърз душ, обличам се и идвам! Няма да те оставя сам… — после добави: — Никога! — и хлътна в банята.

 

 

Същия ден Джон Хакел беше посрещнал Морис Алкалай на международното летище във Франкфурт. Беше го настанил в частната клиника на професор Гьотц.

Два атентата беше преживял сабри и от двата беше оцелял, но не без последствия. От взрива беше загубил слуха в дясното ухо, частично в лявото и страдаше от перманентно главоболие. А изстрела в лявото му рамо, освен че беше раздробил ключицата, беше засегнал и някакъв нерв. След наместването на костите, главата му оставаше клюмнала наляво. Фридрих Гьотц — хирургическо светило, познато по целия свят, беше събрал медицинския елит на Германия да консултират пациента му и беше определил лечение. На другия ден сабри щеше да бъде подложен на неврологична операция, а после прехвърлен в берлинското „Шарите“ за офталмологично лечение. Това утре, а тази вечер щяха да се насладят на ротарианския лукс, който „Рейнланд клуб“ предлагаше. Вече повече от час обсъждаха общите си дела. По-скоро сабри излагаше заповедите си под форма на идеи, когато незабелязано в диалога попадна името на Козела. Произнесе го Хакел, макар че беше редно Алкалай да открие тази забулена с недоразумения тема. Сабри остави храната си, махна салфетката и центрира погледа на разместената си глава.

— Интересува те съдбата му? — попита той.

— Присъдата.

— Не е ли рано?

— Решенията са твои.

— Но подозренията — взаимни!

— Трудно решение, сабри. За мене трудно. Съжителството на полицая и гангстера ме обърква. Не знам кое преобладава в този балкански Янус.

Алкалай забави отговора. В очите му виждаше смесица от раздразнение и досада, но и емоция, а не беше лесно да изкараш от равновесие стария генерал от всички световни разузнавания. Дори смъртта на Оливия Литовката посрещна с каменно изражение. Алкалай вдигна чашата си и преди да отпие каза:

— Присъдата е смърт, времето неуточнено! — и с това даде да се разбере, че разговорът е приключен.

 

 

Във Франкфурт беше седемнайсет часа, в София осемнайсет, когато Исус паркира мерцедеса си между блоковете в „Белите брези“.

— Къде е срещата? — попита Бени.

— Не знам. Или тук, или ще ме командват дистанционно.

След едночасово разкарване из София, все пак срещна Скорпиона. Заведоха го в някаква долнопробна кръчма в „Надежда“.

Златната барета го посрещна сам. Но за негов ужас — знаеше коя е Бенина. Знаеше много повече, съдбата на братята й, и най-лошото — съществуването на Володя Аберман. За щастие на Исус, Скорпиона му хвърли тези сведения в очите преди той да има глупостта да му „поръча“ командосите на Мосад.

Скорпиона прие офертата. Сто хиляди евро за Доган и същата сума след необходимите справки около Шейха. Исус беше живял сравнително кратко, но животът му беше минал между опасни хора. Никога не беше срещал по-влудяващо опасен тип от Скорпиона, който говореше тихо. И в продължение на три часа не помръдна нито една част от тялото си. На връщане, когато пътуваха смълчани в колата, трескаво мислеше: Къде съм виждал подобно поведение?

Не си отговори нито тогава, нито по-късно, когато довършиха злополучното чукане с Бени. Разбуди го сън. Седна в леглото и се опита да го възстанови в паметта си. Да… сънуваше американски филм с Пол Нюман. Точно така. В „Омбре“^[4] индианецът не мърдаше с часове, владеейки до съвършенство тялото си. Този образ се опитваше да изрови Исус, наблюдавайки поведението на „баретата“.

 

 

Козела направи справката си. Исус се беше срещнал с „баретата“, но отново беше заделил четиристотин хиляди евро за своя сметка.