Христо Калчев
В очакване на шейха (14)

XIV

— С колко души разполагаш, Левак?

— Двайсет и шест — мрачно отговори Левака. — Ако се включиш и ти, двайсет и седем.

Козела му хвърли кос поглед.

— Аз съм Наполеон, Левак. Наблюдавам битки от хълм, на бял кон с ръка в мундира.

Младокът едва ли разбра какво му казва, а и той нямаше намерение да влиза в подробности.

— Имам сериозни подозрения, че някой от върховните лидери на ъндърграунда играят с полицията. Имаш ли списък на хората?

Левака се почука по челото. Козела извади лист от джоба си, изписа нещо достатъчно неразбираемо, за да бъде улика, но той знаеше какво се крие зад йероглифите.

— Ще ти кажа няколко имена. Ако са запознати с операцията, отменям атаката, ако не — ти си богат човек!

— Слушам — каза Левака.

— Братя Маргини?

— Не.

— Братя Пехливанови?

— Също.

Козела го погледна недоверчиво, но младият бандит издържа погледа му.

— При мен „не“ значи „не“, шефе! Не сме говорили за пари.

— Има време! Маджо?

— Не.

— Пашата?

— Не играе със стари артисти, Козел!

— Трябва да се уверя, Левак! ВИС-аджиите?

— Кои имаш предвид?

— Жоро, Цветин…

— Плейбои! Не стават за сериозна работа.

— Групата около Амигос? Пепи, Доктора?

Левака му се изхили нагло в лицето.

— Тия двамата, Черепа, Гигов ги търси в Лондонското сити или на Бродуей.

— Кой командва парада?

— Ти! — отговори Левака.

— Забрави, момче! Аз съм над петдесет години.

— Тогава, аз — каза Левака. — Но не си въобразявай, че можеш да ме командваш дистанционно!

— Друг ще те командва — каза кротко Козела. — Знаеш кой е Симеон Мишев?

Левака кимна. Козела побутна чантата пред него, но остави дланта си отгоре.

— Тук е капарото, Левак! Сто хиляди евро. Трудно се делят на двайсет и шест. Твоя работа е как ще разпределиш баницата. На десети ноември тази шибана държава празнува псевдодемокрацията си. На нас ни се пада честта да произведем фойерверки. Избрал съм красиво място, ландшафт, гори, планини, езера и граници. Пирин, Левак! Събери отбора в Банско, разхвърляй ги по хотелите и чакай „Ерихонската тръба“.

— Каква тръба? — неразбрал попита Левака.

— Няма значение. — Козела стана. — Знаеш кой е бащата на Валери, нали?

— Бившият полковник Мишев. Май Симеон му беше първото име.

— От него подробностите — каза Козела и тръгна към вратата.

— Момент, Козел! Ти поиска нещо от мен, нали?

— Например?

— Примирие! Гърка и Скорпиона?

— Не само от тебе, Левак! И от Цея.

— Любовникът й е дясната ръка на „Златния“.

— Така си мислиш — беше неопределеният му отговор. — Цея те чака в Банско на този адрес — подхвърли картон, приличащ на визитна картичка, върху „аташе кейс“ и излезе.

 

 

Козела пресече „Цар Самуил“ и хлътна във входа на отсрещната сграда. Десетина минути по-късно с два куфара в ръцете, Левака се появи на улицата. Отключи BMW-то, прибра единия куфар в багажника, другия в купето и потегли.

На добър час! иронично, на себе си каза Козела. Отиваш за бой на правата вяра, християнино!

Беше трийсети октомври, неделя, двайсет и един часа. Основната работа тепърва предстоеше. Козела зави по „Денкооглу“ бавно, с вдигната яка и ръце в джобовете тръгна по улицата. На ъгъла с „Цар Асен“ беше колата му. Седна зад волана, запали, включи климатика и набра телефона.

— Готов ли е? — попита той, когато чу Плъха.

— На масата — беше отговорът. — Черно кожено яке, бейзболна шапка. Ще го познаеш. Единствен той е с лице към вратата. Валери чака на служебния вход.

— Кой ще се погрижи за партньорите му?

— Падне ли, в заведението ще нахлуе полиция. Докато ония излязат от вцепенението и извадят играчките, ще съм им вързал гривните.

— После? — попита Козела.

— Ти ще решиш съдбата им — каза Плъха.

Козела бръкна под седалката на ягуара, свали „Щайер“-а, залепен с тиксо, нави заглушителя и потегли.

Двайсет и пет минути му трябваха, за да стигне до квартал „Надежда“, но нито минута в търсене на ресторанта, наречен „Маймунарника“. Предварително го беше разучил и можеше да действа.

Спря пред входа и свали стъклото на десния преден прозорец. В едната ръка държеше „Глок“-а, в другата „Щайер“-а. С пистолетния изстрел разби витрината, намести визьора и простреля между очите любовника на Цея. В първия момент главата се отхвърли назад, бейзболната шапка падна, после инерцията я върна обратно и той се срина на масата. Козела включи на първа и се смеси с движението.

Аз не съм сърбин, „мосю Лежионе“, предпочитам да стрелям в главата! Козела излезе на булевард „Витоша“ и избра Цея.

— Слушам, господине! — припряно, а може би и изненадано звучеше гласа й.

— Левака пътува към тебе. Цвете? Какъв ти беше оня, французина? Съпруг ли?

— Не, за бога! — извика тя. — Само това липсваше!

— Още по-добре, моето момиче — каза той. — Иначе трябваше да ти съобщя, че си вдовица!

— Но, аз… той…

— Запали една свещ, Цея! — каза Козела и изключи.

 

 

Плъха го чакаше в дома си. Ася, жена му, беше постлала бяла покривка на масата, направила салати, подготвила мезета. Когато звънна, отвори, изправи се на пръсти, целуна го приятелски по бузите.

— Добре дошъл, Ваньо. Цяла вечност не сме се виждали.

Прегърнал я през рамото, Козела влезе в хола. Плъха вече пиеше ракия.

— Жена ти не е мръднала, мама му стара! — каза Козела, а и го мислеше. — Как ги правите тия работи?

— С любов! — отговори Плъха, намигайки.

— Ще ти извадя очите — закани се Ася. Предложи стол на госта си и каза: — Аз имам още работа в кухнята, ще ви оставя да клюкарствате — и излезе.

Мъжете се умълчаха и двамата изглеждаха загрижени, но ако ги познаваше човек, щеше да разбере, че тревогите им са различни.

— Последни приготовления, Плъх. У тебе ли е реферската свирка?

Полковник Мишев не отговори веднага:

— Заслужава ли си риска, шефе?

— Зависи от гледната точка. По-голям риск е да не предприемем нищо. Оставим ли им инициативата, с нас е свършено. От целия ти буржоазен уют няма да остане и помен, приятелю! И не ме наричай шефе, ако обичаш! Още по-малко пред Ася!

— Как виждаш операцията? — неуверено звучеше Плъха, а и да се опиташе да придаде бодрост на гласа си, Козела не би му повярвал.

Козела знаеше, че неговият колега и приятел Симеон Мишев възстановява Ескадрона против волята си и въвлича Валери, сина си, в пълен разрез с морала си. Дори и да беше намерил някакво оправдание за пред себе си, в никой случай не можеше да представи съществени аргументи пред жена си. Плъха държеше на семейството си — това не беше новина за Козела.

— Плъх — започна Козела, — и Мосад, и „Таухид“ притежават картотека на „Ескадрона“. И двете структури имат аванта да ни привлекат на тяхна страна. Успеят ли, ставаме роби или на едните, или на другите. Налага се да им включим „центрофугата“. Ако някой излезе от казана от центробежната сила, ще се намесим ние, ако не — „генералисимус Франко“. Жертви и палачи ще легнат един до друг в земята. Е, няма да им побием кръст, естествено, но ако преплетем полумесеца с Давидовата звезда, поне на наша територия ще гният в примирие.

Отпиха от ракиите, но не пипнаха от салатата. Тесни са ни гърлата! — мислеше Козела, загледан в приятеля си.

— Каква е реалната картина, Козел? — глухо попита Плъха. — Колко армии ще излязат на полето?

Козела се усмихна криво, намести се на стола, запали цигара. Той беше чакал този въпрос, а той означаваше, че верният Плъх няма да изневери на каузата в последния миг.

— Не бързай, ще стигнем дотам! Валери ще остане с мен, Плъх. Няма да го пускам на „полето“, но трябва спешно, още тази вечер, да свърша една работа. Смъртта на легионера вбеси „Златния“, скорпионите жилят лошо, Плъх, да не говорим за „Златните скорпиони“. На тях и плюнката им е отровна. Синът ти трябва да намери Скорпиона и да назове убиеца на снайпериста.

— Къде е Скорпиона? Кой е екзекуторът?

— Панихидата е в църква „Св. Параскева“, стрелецът — Владо Лекето. „Златния“ го познава лично. Беше сол ташак на Поли Пантев. След смъртта му се прехвърли при Маджо.

— После?

— Заминава за Варна, заключва се във Виница и чака.

— Кой ще води Ескадрона?

— Левака — отговори бившият генерал. — Казах му, че ти ще дърпаш конците. Всъщност кукловодът съм аз.

— Моята роля?

— Избери я сам, Плъх! Вземи Ася и идете някъде. Стига да е на север от Балкана и поне за седмица.

— Искаш да кажеш, че съм вън от играта?

— Няма да жертвам семейството ти, Плъх. Скорпиона няма доверие на гангстери. Ако човек на Гърка осветли екзекуцията, на секундата ще последва Легионера, но, ако син на ескадронист сервира информация, значи вади горещото блюдо от кухнята и доверието е различно. До мен не могат да стигнат, не съществувам. Аз съм вестникарска легенда, мит, въздух под налягане. Но ти си живия ми заместник и ако някой има информация, редно е това да си ти.

— Ясно! — каза Плъха. — Какво следва оттук нататък?

— Моя грижа, Плъх! — каза Козела. — Мосад и „Таухид“ искат среща с мен. Ще я организирам на Рило-Пиринския предел. На Бейтуловото. По ирония на съдбата там всяко лято организират фолклорния „Пирин фест“. Този път ще започнем репетиции от зимата. Хакел, Фон Веер и командосите на „Кидон“ и „Дув Девам“ се изнесоха в Солун. Резаните от „Таухид“, Исламболи, Сокола и охраната им са в Юндола и околностите. Левака събира отбора в Банско. Когато оркестрите настроят инструментите ще вдигна палката, но преди това ще съм се уверил, че синът ти е във Виница, а ти и Ася сте минали през някои от проходите. Разбираш ли?

— Да — кимна Плъха.

— Тогава наздраве! И не дръж Ася в кухнята. Деловата част от разговора приключи.

Плъха нямаше нужда от подкана.

— Жено — провикна се той, — огладняхме.