Серия
Вулгарни романи (15)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,1 (× 8 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
ilia007 (2020 г.)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Христо Калчев

Заглавие: В очакване на шейха

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Световит“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: „Полипринт“ АД, Враца

Редактор: Мария Иванова

Художник: Венцислав Шолти

ISBN: 954-9761-77-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12294


I

Какво е терор?

Според семиотичното тълкувание, насилствено упражняване на физическа, нравствена или религиозна власт на силния над слабия.

Светът говори за несиметрична или терористична война на група неидентифицирани персони с няколко шумно известни водачи, но до един изповядващи исляма. Вярно ли е всичко това?

На пръв поглед — да, но само на пръв поглед. Ислямът не е по-силната част от човечеството. Християнският свят все още е най-могъщата сила в технологическо, военно и нравствено отношение. Комунистически Китай със своя милиард и половина политизирано, но всъщност будистко население е значително по-мощен от исляма във всяко отношение. Милиардна хиндуистична Индия със стотиците си божества и древна философия — също. Да не говорим за Руската федерация, която от времето на Иван Грозни до днес при управлението на президента Путин е в непрекъсната война било с католическия свят, било с многобройните си ислямизирани племена, разпръснати от Крим до китайската граница.

Дали войната ще е студена, кървава или финансова, населението на Руската федерация е в непрекъснато напрежение и ако някой е свикнал да спи с револвер под възглавницата, то това е именно руснакът.

Тогава кой води терористичната война, за която говори целия свят? От 11 септември 2001 година, до детската касапница в Беслан? Неидентифицирани субекти, ръководени от Бен Ладен, Ал Заркауи, Мохамад Исламболи, Муктада Ас Садр и т.н. водят религиозна война, от свян наречена терористична, асиметрична, или някаква друга, включително криминална.

Християнският свят трябва да си отговори на тези въпроси, защото именно той е под ударите на терора. Истината е проста, но назоваването й недипломатично. Води се религиозна война на исляма срещу християнския свят.

Всяка религия се е зародила на базата на морал и закони, утвърждаващи човеколюбив, състрадание, милосърдие и съхраняване на висшата човешка ценност — живота.

Всяка религия е минала през фанатизма и войнстващи религиозни доктрини. Християнството по време на Инквизицията и Кръстоносните походи с огън и меч налагаше своята правда на иноверците, но това беше в средните векове. Този период отдавна е изживян. И днес една от основните добродетели, признати и от католици, и от протестанти, и от православни християни, е толерантност към дисидентството и мирно съжителство с всички религии по света. Днес в XXI век. По същия път минаха будистите в Средновековието си. Миролюбивите индуси, които най-дълго проливаха кръв по верски съображения, днес съжителстват със самостоятелните религиозни общности в Индонезия, Пакистан, Бангладеш и пр.

В този огромен регион се развиваха и православни общности, които вирееха мирно в ислямското море. Отоманската империя след геноцида на арменците прие автокефалните патриаршии на съседите си — православни християни, българи и гърци. Но това беше или в средните векове или в началото на т.нар. съвременен свят.

Тогава кой и с каква цел води терористичната война? И срещу кого? Държави като САЩ, Великобритания, Франция и другите по-малки колониални държави приеха като свои граждани бившите си роби и ги допуснаха в метрополията си. Сега тези държави имат за свои граждани многомилионни ислямски маси. Това е една от причините дипломатично да избягват понятието религиозна война или война на цивилизациите. За никой не е тайна, че християнският свят живее и се развива в XXI век, а ислямът или т.нар. трети свят — в Средновековието. Да не говорим за африканските държави, конгломерат от враждуващи племена, наречени ту от англичани, ту от французи държави. В ЦАР, Танзания, Чад, Уганда и др., човешкият живот се цени много по-малко от този на добитъка. Човекът е бреме, добитъкът — средство за препитание. И това е нравствената логика и житейската практика почти на целия континент. Те не са в Средновековието, а в предхристиянския период на „белия“ човек.

Кога ще бъде назована и от кого истината за тероризма? Откъде почва идеологията му? Ислямски приоритет ли е или защита на богатствата на Близкия Изток?

Преди да си отговорим на този въпрос, нека се замислим за какви богатства става дума. Петрол? Да, има петрол. Той превърна бедуините в шейхове и милиардери. Но един ден ще свърши и тогава пясъците на пустинята отново ще превземат такива проспериращи полиси като Риад, Кувейт, Хоремшахр и т.н.

И още нещо — кой откри този петрол? Кой го разработи? Кой докара сондите и кой създаде рафинериите? Всичко това беше работа на „белия“ човек, но забогатя местното население, за да превърне капиталите си в оръжие и наркотици и да ги насочи в религиозна война с истинския си благодетел — християнския свят.

Знам колко е опасно това изречено на глас. Знам и какви реакции ще последват от страна на „Ислямската подкова“, разположена от Филипините до Босна, а и от редица правозащитни организации на празнословци и лентяи, които под претекста, че се борят за правата на човека, живеят и паразитстват на гърба на „белия“ човек.

В ислямския свят не съществува нито една правозащитна организация: там жената е животно. В християнския само животните нямат право на мнение и избор било политически, било религиозен.

В християнския свят другомислието или както го наричат дисидентството е равно на враждебност било вътре в общността, било извън нея. Достатъчно е да погледнем вековната кървава история на сунити и шиити, за да се уверим в това. А ако познаваме по-добре света на исляма, ще знаем, че за християнина няма друго определение освен „свинеядец“ — прозвище за ниска класа човек, чийто живот е без значение. Нещо повече — ислямът, който се фундаментализира всеки божи ден и който е превърнал Джихад (Свещената война с друговерците) в своя нравствена конституция, обещава на своите воини достъп до рая, пълен със злато и жени срещу главата, наречена „курбан“, на всеки християнин по света. Знам, че и това становище е опасно, знам и друго, че цивилизованият свят добре разбира казаното дотук и само дипломатически и нравствени скрупули му пречат да го изрази гласно и да поеме веднъж завинаги подхвърлената ръкавица.

За да разберем генезиса на Джихад, наречен от нашия свят терористична война, трябва да научим кой е Уахаб и какво представлява уахабизма.

До 1989 г. в България имаше по-малко от 200 джамии. Днес, 15 години по-късно, те са малко по-малко от 3000. Съществуват училища за имами и войнстващи формации като Ал Кайда, Хамас, Хизбула, Ислямското братство, Джамаа исламия. Списъкът е дълъг и са скрити зад религиозната фондация „Таухид“, официално регистрирана от българското законодателство.

В България се говори за етнически модел, прикрита и демагогска завеса на етнически мир, което предполага, че в държавата има предпоставки за реална етническа война. Кой определя парадигмите на политическия климат? Някой си Ахмед Доган, бивш доносчик на Държавна сигурност и настоящ представител на уахабизма в страната. Не на мюсюлманска Турция, както много би му се искало. Анкара спазва заветите на Ататюрк и не допуска религиозните структури да изместват светската власт. Погледът на Доган наднича далеч по́ на изток — в Риад и Техеран, където религията е власт, а законът — дума, лишена от всякакво съдържание. Всичко, свързано с Турция, мирише на домогване до западните ценности, всичко на Изток — на петрол, власт и кръв, т.е. на уахабизъм. Не турски етнически модел, а Джихада на Аятолах Хомейни, на Саудитската династия (Бен Ладен е част от нея), та дори и на Саддам Хюсеин е значително по-надежден партньор за Шериата и на всичко свързано с него.

Кой е Уахаб? Поп (има̀м), мъдрец, философ или просто някакъв убиец, по чиято доктрина може да се извърши атака като тази срещу близнаците в Ню Йорк или детската касапница в Северна Осетия?

Знаете ли какво е бубитрек? Това е бомба, натъпкана с пирони и болтове. Бомбата е производство на западната индустрия, т.е. на християнския свят. Пироните, гайките и болтовете — също, но комбинацията им е единственото откритие на уахабизма. Може би и хашишът в древността, макар че не е много сигурно. И с това се изчерпва приносът им в съвременния свят. Оръжието, което ползват, е или руско, или на някои от западните производители — християни, разбира се. Морфинът, хероинът, кокаинът е флотация на западните фармацевтични концерни. Изкуствените дроги като амфетамин, каптагон — също. Бубитрекът обаче е тяхно върховно постижение, а комбиниран с т.нар. камикадзета (фанатизирани религиозни самоубийци), ето ви уахабизъм в действие.

Самият Уахаб произхожда от семейство на бедуини, слугували дълго на полковник Лорънс, наречен Лорънс Арабски — английски кралски офицер, истинският създател на Саудитска Арабия, формален съюзник на САЩ, а всъщност най-яростният враг на християнския свят и истински знаменосец на религиозната война.

 

 

И какво от това? — помисли Козела, загледан в един натюрморт, висящ над бюрото в хотелската му стая. Много важно кой е Уахаб? Още по-малко съвременния му трубадур. Бен Ладен. Какво като знаем? Каква работа ми върши подобна информация?

Стана и отвори хладилника. Храната, която беше купил, стоеше непокътната, но водката беше по-малко от стотина грама. Наля я в една от чашите, съблече се и влезе в банята. Взе набързо душ, обръсна се, отпивайки от водката, облече се бързо и със списанието под мишница слезе в бара.

Беше полутъмно и празно. Млада ефектна барманка решаваше кръстословица на единствената лампа, светеща пред нея. Когато го видя да сяда, включи аплика зад гърба му.

— Какво ще обичате, господине?

— Водка, вода и лед — прегракнало отговори Козела. — Има ли портиер в заведението?

— Не — каза барманката. — Само пред вратата на хотела.

— Ще ме търсят — продължи той. — Имате ли връзка с него?

— Да — любезно отговори момичето.

— Моля предайте му, ако потърсят генерал Милетиев, да ги изпрати тук!

— Генерал? — недоверчиво погледна барманката.

— Да бе, представи си! — нервно каза Козела и й подаде десет лева. — За услугата, но преди това питието!

Отново отвори списанието. Това е само еврейска поръчка — помисли той и изтръпна. В текста, който беше прочел, част от целия анализ, се говореше за терористи ислямисти, за християни, за разликите между двете цивилизации, но нито дума не се споменаваше за юдаизма. Защо? — помисли Козела. Сложи очилата и започна да прехвърля статията. Щеше да я чете по-обстойно, сега търсеше пасажи, които поне да подскажат, ако не и да потвърдят подозренията му. Тази статия беше поръчана и финансирана от Мосад. Самият факт, че Фон Веер му я беше изпратил, почти гарантираше това, но все пак трябваше да се увери.

Отпивайки бавно от водката, той прегледа словесния масив. Описваше се подробно зараждането на войнстващите религиозни фракции Мюсюлманско братство, Джамаа исламия, Хамас, Ал Фатах, Ал Акса, Ал Кайда, движението Шахид, но нито дума за Мосад, Шин Бет, Ротшилд Синай и т.н.

Движение Шахид? — това нищо не му говореше. Козела запали цигара и се върна на този пасаж. Чете десетина минути, невярващ на очите си. Ал Шахид произвеждаше т.нар. шахидки, „смъртно братство от сестри“. Шахидките бяха камикадзета и нито една от тях нямаше шанс да оцелее. Набираха се на древния принцип на Уахаб „Правоверният мюсюлманин обича смъртта повече, отколкото християнинът-свинеядец живота“.

Къде съм срещал тая мисъл? — Козела затвори списанието. Кой изповядваше тази криетична доктрина? Бен Ладен, Заркауи, Ас Садр… Със сигурност, но не го заявяваха официално.

Кой, по дяволите, беше хвърлил тази заплаха публично и не беше ли това пред българската преса? Югославските войни в Косово, Сребреница, Арачиново, Мостар? Не… По-скоро, така говореха емисарите на Милошевич, отколкото бойците на Тачи, Ахмети и т.н. Иран мълчеше, Саддам беше достатъчно гъвкав канибал, за да произнесе на глас това, което вършеше с ръцете си. Той беше избил стотици хиляди кюрди, шиити, кувейтци, иранци и т.н., но основната му грижа беше да прикрие престъпленията си, а не да ги афишира.

Кой беше изпуснал тази фраза, д’еба мама му? — мислеше той, знаейки, че ще се сети, едва когато престане да рови в паметта. Въпреки това продължаваше. Турция? Абсурд! Никой официално не би загърбил заветите на Ататюрк, дори тайно да го правеше. Кой, по дяволите?

Бенина и Фон Веер влязоха в бара, огледаха се и тръгнаха към него. Тогава името му изплува само. Шамил Басаев! Някъде из дебрите на Кавказ пред Българската телевизия, снимаща филм за войната в Чечня.

— Здравей, генерале! — каза Фон Веер. — На тайно място си се сврял.

Козела се облегна на стола, с жест ги покани да седнат, запали нова цигара и кротко каза:

— Намерих комплекс „Рай“ чрез телевизионните реклами и си върнах старата легитимация. Питайте ме защо?

— Защо? — попита Бенина.

— От гордост — отговори Козела. — Достойният човек нерядко живее от легенди, но трябва да умре с рождената си фирма!

— О, генерале — каза Фон Веер. — Ние сме се събрали да живеем, и то да живеем добре. Получихте ли списанието?

Козела му го показа.

— Странно, бароне! — отпивайки от водката си каза той. — Пълно е с анализи върху ислямския и християнския свят. Интересно защо не срещам нито дума за юдаизма? Не бързай с отговора, приятелю, имаме време. Какво ще пиете? Бъдете мои гости! — каза той и направи знак на барманката да приближи.

Когато коктейла „Morning glory“ и уискито бяха сервирани, Фон Веер вдигна чашата си и каза:

— Във въпроса ти се съдържа и отговора, Козел!

— Знам — кимна генерал Милетиев. — Къде ви е началничката?

— Ще дойде — обади се Бенина. — Пътуват с Джон насам.

— Джон?

— Къде е Исус? — прекъсна го младата еврейка.

— Когато Джоана и Хакел дойдат, ще продължим този разговор, деца! На последната среща, бях сигурен, че ви напускам, но съм се надценил. Днес ще ви дам Аберман, но първо ще дочакаме компанията. А-а, бароне — правещ се, че е забравил нещо важно каза той, — предупреди който трябва, че съм взел предпазни мерки. А, ти — обърна се към Бени, — Малас да разпусне хората и да седне на бара. Веднага, Бени! Това е част от уговорката.

— Но той е с екип — объркано отговори младата еврейка.

— Когато тези, които наричаш екип, се отдалечат на сто километра от комплекса, ще повикам човека, който ви трябва. Дотогава пийте си питиетата.

Козела отново им показа списанието.

— Извинете ме, но продължавам да чета, този текст ме заинтригува.

 

 

Беше 22 часът когато Козела реши, че отборът е събран. Присъстваха всички, които му трябваха, без великия „сабри“. Генерал-полковник Алкалай беше изпратен в Беслан, за да се справи с кървавата баня на чеченците. Козела четеше, поглеждаше над очилата, но когато видя Ангел Сотиров, Сотан, или както го наричаше Исус, да застава до входа, той затвори списание „Политика“, свали очилата и огледа присъстващите.

В съседната стая беше Аберман, ако можеше да нарече съседна килията му на петия етаж, където младият евреин, експлоатирал веднъж фирмата „Орифлейм“, чертаеше формули и търсеше друга субстанция, в която да скрие кокаина.

— Събрахме се — кротко каза Козела. — Мислех, че няма да ви видя повече, но обстоятелствата се менят всеки ден. Вие чакате имами, камикадзета, шахидки и др., но всъщност ще дойде Шейха.

— Кой? — с висок фалцет попита Джуит.

— Шейха — продължи Козела. — Мой приятел, но ваш смъртен враг. Брат му е сред основателите на мюсюлманското братство в Египет.

— Халед Исламболи? — продължи да пита Джуит.

Козела кимна и повика сервитьорката. Поръча водка и изчака останалите да изкажат претенциите си. Облегнала лакти на масата, надвесена над него, Джуит продължи да пита:

— Мохамад Исламболи, човекът, който окървави Русия?

Козела я погледна в очите:

— Халед е убиецът на Ануар Саддат. Обесиха го. Чеченските терористи кръстиха бойните си отряди „Бригадите на Исламболи“. Брат му Мохамад се крие някъде из Кавказ под крилото на Ахмад Кадиров или на Шамил Басаев. Това, което не знае ни Шин Бет в Израел, ни Мосад, е, че в това семейство има още един брат — принц Хауки или Шейхът, както го наричат ислямистите.

— И той е в София? — прекъсна го Фон Веер.

— Не, бароне — усмихна се Козела, — но ще дойде. Затова и аз съм тук. Ще ме потърси чрез посредници. Около него ще бъдат Виктор Бут и някои от най-издирваните лица от ДЕА и Интерпол. Трябва да го посрещнем с достойнство.

— Знаеш ли кой е Къртицата? — попита Джуит.

Козела се усмихна кисело, изчака сервитьорката да раздаде питиетата и когато останаха сами подхвърли:

— Мога само да предполагам.

— Ахмед Доган? — прекъсна го Фон Веер.

— Най-вероятно, или някой от обкръжението.

Козела стана, закопча сакото си, и тръгна към изхода.

— След половин час ще се върна — през рамо каза той. — Бароне, искам вашите хора да запушат три авиодестинации. Хартум — Анкара, Лимасол — София и всички полети от Копенхаген за София. Когато се върна ще имате снимка на принца!

— Защо мразиш шейха? — попита подозрително Джуит.

— Не само че не го мразя, напротив — задължен съм му. Той спаси жена ми в Тирана. Побързайте да осъществите връзка, колеги! След половин час ще бъда тук. Дотогава Исус командва парада.

После тихо излезе.

— Принцът в България, това е лудост! — каза Джуит на Фон Веер.

Говореше на иврит.

— Български, мадам! — обади се Исус. — Още една дума на чужд език и ще ви застрелям! Ще ви пръсна главите без да ми мигне окото! Аз съм народът, не Исус!

Козела удържа на думата си, но не се върна сам. Зад рамото му надничаше изпитото, очилато лице на Володя Аберман.