Zотов
Еликсир в Ада (88)

Осемдесет и седма глава
Бензинът

23 часа и 43 минути

Колата се понесе от нощната бензиностанция толкова бързо, че служителят й — азербайджанецът Мамед, само цъкна с език и завъртя глава. С отчето нещо не беше наред. Появи се от тъмното мрачен като черен облак. Поздрави през зъби и поиска да му напълни двайсет туби с бензин „деветдесет и три“, тъй като скоро щял да замине за едно затънтено морско село край Архангелск, а там положението с бензина било много лошо. Е, на Мамед му беше все тая, щом клиентът искаше, можеше да му сипе и цял тон.

Отецът не откликна на опита на словоохотливия азербайджанец да подхване разговор за това, че цените на бензина растат неудържимо, а пък на правителството изобщо не му пука. Плати, взе си рестото, без да го поглежда, сложи тубите в колата и потегли с мръсна газ, без дори да благодари. И се понесе с такава скорост, че изпод гумите му се разхвърчаха искри, а това беше опасно и като нищо можеше да се натресе в някоя дупка, защото тук пътищата не бяха като в Москва, а детонацията можеше да подейства на бензина също като взривно устройство. Мамед бе запомнил това още от времето, когато беше в Карабах. Един Аллах знаеше защо отецът бе решил толкова спешно да си обере крушите. Жалко, защото в тази дупка всеки клиент беше важен.

Когато се прибра вкъщи, отец Андрей изгуби известно време, за да сложи тубите на ключови места. Той така и не можа да възвърне спокойствието си, особено след като научи новината за неочакваното изчезване на лейтенант Харченко. Току-що бяха открили празния форд на няколко километра от къщата му. Първо изчезна момчето, а сега и ченгето. Въпреки че милиционерите, които дойдоха да зададат въпроси на отеца, бяха любезни с него, вече започваха да го поглеждат изпод вежди и ако не днес, то утре щяха да поискат вежливо (на този етап все още вежливо!) да огледат стаите, а това не биваше да се случва. Той така и не можа да установи контакт със съзнанието на Свръзката, а седмата кандидатура не се появи до олтара. Техният прекрасен и разработен в детайли план беше претърпял фиаско.

Отец Андрей се ядосваше, но нямаше какво да се прави. Очевидно бе изгубил. Най-вероятно копоите бяха успели да заловят и дори да ликвидират и двамата — и Изпълнителя, и Свръзката. Трябваше веднага да очистят този мръсник Калашников, но те не го направиха, защото Андропов лично настоя първо да ликвидират поне половината от кандидатурите. И той му се подчини, защото този човек беше работил дълги години в специалните служби, беше професионалист и сигурно знаеше какво върши… Но в крайна сметка ето до какво доведе това абсолютно излишно изчакване!

Всъщност не биваше да скръства ръце. Разполагаше с време да осъществи ПРОРОЧЕСТВОТО. Шестте кандидатури лежаха в стаята му. Той щеше да ги завърже и да ги пренесе по двама в тайната горска база „Рай сега“, където живееше един верен пазач, който, нямаше да му задава излишни въпроси. Там, в уединената стаичка, старателно щеше да подбере нова Свръзка и нов Изпълнител и щеше да направи, ако се наложеше, сто спиритически сеанса, за да установи контакт с всеки от тях персонално. С куриерите сигурно също нямаше да възникне проблем. Разбира се, съблазънта да изпрати братята си от сектата в Ада беше огромна, но беше по-добре отново да се заеме с безплатни погребения на клошари и бездомници, защото в родната му Русия тях с лопати можеше да ги ринеш, а пък ченгетата, които ламтяха за кинти, бяха още повече.

Не, този път той нямаше да се ограничи само с един Изпълнител. На младини страшно се изненада от втората част на фантастичния филм „Терминатор“, от който излизаше, че в бъдещето живеят само някакви пълни идиоти. И без това беше ясно, че самотният робот убиец не можеше да се справи, затова трябваше да изпратят цял взвод такива и тогава на въпросния Джон Конър му беше спукана работата. Но те не го направиха и на самотния киборг му се налагаше да отива и да се бие за втори и за трети път с Шварценегер. Всъщност отец Андрей не беше гледал третата част на „Терминатор“, но някой му разказа за какво става дума в нея.

В неговия случай цял взвод сигурно щеше да е много, но една мобилна група от трима изпълнители би му свършила работата. Двамата още първия ден щяха да отстранят Калашников и останалите любознателни копои, а третият щеше да се заеме директно с онази дяволска кучка Лилит.

Естествено, този път той не разполагаше с две години да седи спокойно в удобния фотьойл и да разработва един по един детайлите на плана. Имаше и чисто физически усложнения. Доста трудно бе да мъкнеш на гърба си насам-натам шестима души, надрусани с успокоителни, а също така да не забравяш всеки ден да ги храниш венозно. Слава богу, че човечеството беше измислило памперсите, иначе щеше доста да се измъчи с всички тези адски същества. И без това в стаята вече не можеше да се влезе без противогаз. Казано накратко, за изпълнението щеше да си даде максимум един месец. Това не беше много, но ако работеше в ускорен режим, щеше да му е достатъчно.

Отец Андрей сложи последната туба в мазето, извади от хладилника кана с квас и го изпи на един дъх, без да забелязва, че струйката сладникава течност капе по гърдите му. Жалко за къщата, само кухнята струваше сума пари, но тук той беше оставил твърде много следи. И всичко трябваше да изгори — и тайната стая, и мазето, и остатъците от еликсира, та след като заминеше, крайно любопитните местни ченгета и московските поклонници да нямат какво да проучват.

Не беше изпаднал в паника. В никакъв случай. Просто така го бяха научили и в специалните части — ако се появи нежелан труп, веднага да го изгори, защото никой не би могъл да те накаже заради някакви въглени. А сетне, в горската база, щеше да разиграе всичко като по ноти и щеше да обмисли всички издънки, които направи, този път, без да допуска грешки. Призори, когато събереше багажа си и се подготвеше да пренесе заспалите пленници, щеше да излее бензина от тубите. Веднага след като прекрачеше прага с последната жертва, пламъците трябваше да обхванат едновременно и къщата, и мазето. Нямаше да се оправдава, че пожарът е избухнал внезапно, защото азербайджанецът от бензиностанцията и без това щеше да каже, че е купил бензин. В такъв случай те щяха да го попитат защо е подпалил къщата. Но тя не беше застрахована и си беше негова лична собственост, така че можеше да прави каквото си иска с нея. Щеше да обясни, че е сънувал лош сън, който му подсказал, че в къщата се е вселила нечиста сила, която върлува из мазето му.

По радиото, което работеше в кухнята, споменаха в поредния обзор на криминалните произшествия, че преди около един час неизвестни лица са ограбили малко магазинче за дрехи в подмосковското селище Лобня. Крадците не взели кой знае какво — само два костюма, ризи и три хиляди рубли от разбитата с лост каса. Отец Андрей не чу това, защото си вършеше работата в мазето. Пък и дори да го бе чул, едва ли щеше да му обърне внимание.