Zотов
Еликсир в Ада (63)

Шейсет и втора глава
Нощният патрул

8 часа и 54 минути

Хензел полагаше огромни усилия, за да не поглежда към масата. Съвсем доскоро, само преди три часа, там лежеше тялото на момчето — жалко, омекнало и с дълги разрези през вените. Приживе той беше виждал трупове много пъти, а след смъртта си — още повече. Но въпреки това кой знае защо изпитваше огромна жалост към момчето. Хлапето веднага му хареса, защото беше смешно, добро и дружелюбно. След като Хензел стана носфератус, не можеше да се каже, че прилича на пресен ананас и всички в най-добрия случай страняха от него, а в най-лошия отскачаха с възгласа: „Ама че изрод!“

Но момчето се отнесе към него така, сякаш му беше много близък приятел, и няколко минути след като се запознаха, го помъкна да пият чай и да ядат сладкиши. Естествено, голяма роля за това изигра любопитството му, тъй като за пръв път виждаше истински вампир, но външността на Хензел не го плашеше и не предизвикваше отвращението му. Както и да е, той се надяваше, че Главният съд няма да даде прекалено тежко наказание на това дете. То очевидно не го заслужаваше.

Вампирът пусна отново видеото, чиято пауза бе натиснал, и се опита да се съсредоточи върху филма „Нощен патрул“. Пълна лъжа! Нима всичко това беше възможно? Ако беше, значи местните вампири бяха некадърници. Нямаше представа как е в другите страни, но в Русия всеки можеше да ги изтрепе. Ами, ако този филм е документален? В такъв случай вампирите в тази държава не бяха извадили късмет и сигурно вече се брояха на пръсти. Жалко, че не го пускаха да излиза от къщата, иначе щеше да се развихри и да покаже на всички какво означава стара школа.

Тежките мисли, които се въртяха в главата му, му пречеха да се съсредоточи върху сюжета. След като момчето ги напусна, той за пръв път се замисли що за човек е господарят. Щом той не изпитваше жалост дори към близките си хора, които го боготворяха като момчето, дали в решителния момент щеше да се спре, преди да пожертва и Хензел? Господарят беше любезен и коректен и никога не повишаваше глас, но в същото време бе пресметлив и безмилостен. „Работи“ с тялото на момчето флегматично, без каквото и да било благоговение или съжаление, точно както го правеше и с другите куриери. За него то се бе превърнало в най-обикновено месо.

Хензел не знаеше арамейски и господарят не можа да се лиши от удоволствието да му прочете на глас превода на рецептата на еликсира от зловещата Книга. Оказа се, че е по-просто, отколкото да направиш салата. Първо в най-обикновена чешмяна вода се държеше чисто сребро в течение на три часа. След това в нея се добавяше течен азот, който разтваряше молекулите на среброто и ликвидираше свойствата му така, че оставаха съвсем малко почти „мъртви“ сребърни частици. Малко по-късно в разтвора се доливаше прясна кръв от плъх, която още повече понижаваше опасната светеност на течността. След това се добавяше суха коприва, расла на гробище, и пресен чесън, тъй като основната идея на еликсира се съдържаше в неговите взаимно изключващи се елементи. Единият му компонент трябваше да се бори с другия и по този начин всеки от тях изгубваше силата си. Градът не биваше да се разрушава с еликсира и точно затова капките му преминаваха без проблеми през датчиците за сребро на Адските порти. За сметка на това, макар и сериозно отслабени от кръвта на плъха и от азота, останалите частици сребро бяха способни да унищожат всяка грешна душа, която се намираше в Града.

Вярно, възхищението на Хензел към господаря се поохлади, след като научи, че той не е измислил този еликсир, а е взел рецептата от Евангелието на Юда. Но вампирът беше готов да признае, че през тези две хиляди години, откакто Книгата съществуваше, единствено господарят бе успял да претвори рецептата му в реалността.

В близкия ъгъл се стрелна плъх, но той го проследи с безразличие. След като изпрати последния куриер, господарят му разреши да лови тези твари и дори обеща да отиде на селския пазар, за да купи една туба прясна свинска кръв. Но след гледката, която съзерцава, докато кълцаха момчето като заклано прасе на същия пазар, той изгуби апетит.

Носфератусът не беше впечатлителен и бе виждал и по-жестоки сцени. Когато прегризваха гърлата на девствениците по време на вампирската оргия, той беше сред първите, който подложи купата под пенещата се струя, наслаждавайки се на вкуса на прясната кръв. Но тогава не познаваше онези момичета, не им беше разказвал вицове и те не му бяха стискали ръката на сбогуване. И ако го срещнеха в някоя тъмна пресечка, само щяха да се разпищят от ужас.

Момчето беше първото същество, което се отнесе по човешки с него, след като той се превърна във вампир. Наистина ли не можеше да се намери друг куриер за последното пътуване? Беше много странно, че господарят пожела да изпрати в Града именно момчето. Но ако то имаше избор, би предпочело да прекара повече време на Земята. Тук му харесваше. Дори само заради това, че по време на рекламите може да изключва телевизора и че индийски автобуси имаше само в Индия. Но в момента за момчето всичко това вече не съществуваше.

Господарят се появи неочаквано и се промъкна в мазето като сянка. В ръката си държеше оранжева туба за бензин. Щом зърна Хензел, той му кимна зарадвано и му показа тубата. Вампирът му отвърна с кисела усмивка и сведе глава.

— Изглеждаш ми зле — изненада се мъжът в черно и се приближи до Хензел. — Има ли някакъв проблем? Нали виждаш, удържах на думата си. Истинска е, свинска. Искаш ли да си пийнеш веднага? Или първо искаш да изпиеш нещо по-силно?

— Водка — избоботи Хензел, без да вдига очи. — Имате ли водка?