Никол Джордан
Прелъстяване (9)

8.

В края на тесния коридор Ванеса спря, не смеейки дори да диша. Стенният панел се отваряше по същия начин, както в нейната стая.

Почти несъзнателно Ванеса угаси свещта и застина неподвижна, с лудо биещо сърце, в мрака. По някое време събра цялата си смелост и натисна розетката в ламперията.

Лунната светлина нахлуваше през отворените прозорци и потапяше спалнята в синкава светлина. Мъжката фигура в леглото лежеше неподвижна в бледото сияние.

Отначало Ванеса реше, че Демиън спи. Ръцете му бяга скръстени зад главата, бял чаршаф го покриваше до кръста. Ала той не спеше — погледът му бе устремен право към нея.

В полутъмната, тиха стая погледите им се сляха.

— Събудих ли те? — пошепна едва чуто тя.

Той се надигна бавно.

— Не. Не спях, но помислих, че сънувам. — Топлият, нежен глас я разтрепери.

— Не е сън.

— Ела при мен — помоли меко той. — Не смея да се раздвижа от страх да не те прогоня.

Той показва разбиране към страха ми, установи благодарно Ванеса. Приближи се с омекнали колене и спря пред леглото. В тишината на стаята чуваше ускореното си дишане.

Мъчително осъзнаваше голотата му. Чаршафът покриваше само част от разкошното му тяло. Силният гръден кош, широките рамене, плоският корем бяха изложени на погледа й.

Ванеса стоеше като парализирана. Демиън взе свещника от изтръпналите й пръсти, хвана ръката й и внимателно я привлече към себе си.

Той мълча дълго, за да й даде време да премисли решението си. След тази нощ нямаше да има връщане назад.

Ванеса не бе в състояние да произнесе нито дума, само го гледаше безмълвно, с широко отворени очи.

Пръстите му бавно се плъзнаха по ръката й.

— Плаша ли те?

— Да… малко.

— И ти ме плашиш… с красотата и невинността си. — Хвана ръката й и я сложи върху широките си гърди. — Усещаш ли колко страхливо бие сърцето ми при докосването ти?

Ванеса остана неподвижна и той продължи шепнешком:

— Няма да те притеснявам, скъпа. Ще правим само онова, което искаш ти, не повече. Ти ще определяш какво ще се случи между нас. Няма от какво да се страхуваш, вярвай ми.

Очите й оставаха приковани върху лицето му. Бледата лунна светлина, дълбоките сенки подчертаваха високите му скули, остро изсечената брадичка, мощния стълб на шията. Той казваше истината. В очите му имаше само искреност.

Погледът й се плъзна към гладката му гръд, където почиваше ръката й, и отново се върна на лицето му.

— Аз… не знам… какво да правя. Ще ми покажеш ли?

Нежна усмивка пробяга по чувствените устни.

— С удоволствие. — Сложи ръка върху нейната и помоли тихо: — Погали ме, Ванеса.

Водена от пръстите му, тя плъзна ръка по тялото му. Отначало го милваше колебливо, после с нарастваща самоувереност. Усети как тръпнеха мускулите му под докосванията й, усещаше силата му и в тялото й отново лумна вече познатата горещина.

Когато ръката й се приближи към слабините му, тя се поколеба. Демиън усети плахостта й, внимателно отметна чаршафа и изложи пред погледа й пулсиращата си ерекция.

— Аз съм просто мъж, ангеле — обясни с лека усмивка той. — Човек от плът и кръв, също като теб. Докосни ме, мила. Искам да усетиш колко силно ме възбуждаш.

Без да бърза, но целеустремено, той поведе ръката й към твърдата си мъжественост и сключи пръстите й около набъбналия ствол. Ванеса спря да диша. Членът му се усещаше твърд като камък, обгърнат от гладко, горещо копринено кадифе. Не я уплаши толкова, колкото се беше опасявала… дори я развълнува.

— Аз ще ти доставя удоволствие, Ванеса, няма да ти причиня болка, кълна ти се.

Продължи да води ръката й. Слезе към набъбналите тестиси, плъзна пръстите й по твърдите си бедра, накрая се изкачи към плоския, стегнат корем. И тогава я пусна.

— Сега е твой ред, ангеле. Прави с мен, каквото искаш. Аз съм твой покорен роб.

Напълно ново преживяване за нея. Могъщият лорд Грях се предаваше доброволно в нейна власт. Опияняващо чувство за превъзходство.

Ванеса продължи да изследва голото му тяло с пръсти и длани. Ласките й доставяха невероятно удоволствие. Прекрасно беше да усеща под пръстите си твърдата, топла плът, опънатата гладка кожа, мускулите и жилите му. Мъжката му красота я омая.

— О, да, прекрасно е… докосвай ме…

Затаила дъх, тя се посвети отново на ерекцията му. Колебливо плъзна пръсти по коравия ствол и усети как той се разтрепери под докосването й.

Демиън простена и затвори очи. Ванеса стреснато оттегли ръката си.

— Болка ли ти причиних?

Той се засмя гърлено.

— Небесна болка. С това сладостно мъчение ще накараш всеки мъж да обезумее. Не преставай, умолявам те.

Ванеса се усмихна, осъзнала новооткритата си женска сила, но дълбоко в себе си все още се колебаеше. Куражът заплашваше да я напусне.

Демиън взе решение вместо нея. Вдигна ръце и започна да милва гърдите й под тънката нощница. Зърната й веднага щръкнаха и Ванеса въздъхна шумно.

— Няма ли да свалиш нощницата? — подсети я тихо той.

Тя се вкамени. Мисълта да се покаже пред него съвсем гола я уплаши, макар да знаеше, че той няма да я принуди да се съблече против волята си. И този път решението беше нейно.

Стиснала очи, тя изхлузи нощницата си през главата и я пусна на пода. Вдигна очи и срещна възхитения му поглед.

Бузите й пламнаха от срам. Понечи да закрие голотата си, но Демиън отстрани ръцете й.

— Недей. Искам да те гледам.

Срам и засилваща се възбуда я пронизаха под горещия му поглед.

— Имаш невероятни гърди, Ванеса…

Под възхитения му поглед зърната на гърдите й се втвърдиха още повече.

— Ела при мен — помоли той, хвана ръцете й и я привлече надолу към себе си. Ванеса се озова полулегнала върху него, голите й гърди се притиснаха към неговите. При това интимно докосване тя отново се скова.

— Остани така — продължи дрезгаво Демиън. — Искам да те усещам в прегръдките си.

Тя го послуша и се отпусна върху него. Тялото й вибрираше от срам и същевременно от желание. Той я милваше нежно по гърба и чакаше напрежението да отслабне.

След малко Ванеса усети колко приятно е да лежи в прегръдките му и съпротивата й се стопи. Демиън я притисна по-силно, тялото й съвсем естествено се нагоди към неговото и тя усети как ерекцията му пулсира под слабините й. Устните му се плъзгаха нежно по косата й. Ванеса сякаш изпадна в транс. Горещината помежду им се засилваше.

— Искаш ли да престана? — попита съвсем тихо той.

Тя въздъхна шумно.

— Не… не преставай.

Демиън сложи ръка върху бузата й и обърна лицето й към своето. Топлият му дъх я накара да отвори устни. И тогава устата му завладя нейната.

Той я целуваше внимателно, с огромно удоволствие. Тялото й се разтрепери от наслада, когато топлият му език се потопи в устата й и започна да пие меда й. Горещата целувка изличи и последните следи от съпротивата й.

Демиън плъзна устни към шията й и се зае да изследва с пръсти, уста и език закръгленостите на тялото й. Намери набъбналите й гърди и дъхът й се ускори. Сърцето й преля от желание и копнеж. Гърдата й се сгуши в ръката му. Демиън внимателно промени позата си, положи я по гръб и се наведе над нея. Горещият му дъх опари гърдите й. След нежни целувки по пулсиращите гърди, устните му се сключиха около едното зърно и го засмукаха. В тялото й лумнаха пламъци, потопиха я в огън, както преди малко в оранжерията.

Езикът му се заигра нежно с твърдото зърно, вкуси от него, зъбите му внимателно я захапаха. Ванеса се отдаде цялата на никога неизпитваната наслада и затрепери като в треска. Докато устата му я подлагаше на сладко мъчение, търсещата му ръка бавно се движеше по копринената й кожа, милваше я и я възбуждаше.

Ванеса се разтопи под ласките му, но не бе подготвена за онова, което последва. Ръката му се плъзна между тръпнещите й бедра и намери центъра на женствеността й. Тя се скова и вдигна ръце да го отблъсне.

Демиън се надигна и я погледна дълбоко в очите.

— Отпусни се, Ванеса. Заедно ще се понесем към звездите.

— Не знам дали…

— Тихо, ангеле. — Целуна я горещо и попита: — Усещаш ли желанието ми?

Бавно разтвори бедрата й. Пръстите му се заровиха в кичурчетата между бедрата й. Ванеса затвори очи, но не се възпротиви. Когато той намери възбудената перла на насладата, от гърлото й се изтръгна уплашен вик.

Палецът му закръжи около перлата бавно и внимателно. Ленивият ритъм събуди у нея неочаквано силна жажда и тя закопня за избавление. Бедрата й се разтвориха широко и той раздели с ръка пулсиращата плът. Един пръст се пъхна в горещия влажен отвор и тя се разтрепери.

— Медът ти тече за мен — прошепна зарадвано той и погледна в зачервеното й лице.

Ванеса затвори очи. Главата й се мяташе безпомощно върху възглавницата. Интимните милувки я отнесоха в друг свят.

Демиън потопи два пръста в нея и ускори движенията им. Непрестанно влизаше и излизаше, докато тя помисли, че ще умре от удоволствие и се надигна срещу него, за да стигне най-сетне до освобождение.

— Готова ли си за мен, Ванеса? — попита дрезгаво той. — Да, готова си…

Когато играта на пръстите му внезапно спря, тя се вцепени. Той коленичи между бедрата й, наведе се над нея и насочи мъжествеността си към влажния й отвор.

Ванеса го погледна в очите, разкъсвана между страха и възбудата. Погледите им се сляха и той се потопи в треперещата й утроба.

Нахлуването му я уплаши. Тя се скова, очаквайки силният му член да я прониже. Не знаеше кое е по-силно — паниката или желанието. Той обаче не спря. Плъзна се внимателно навътре и много скоро парещата болка изчезна. Ванеса изпита чувството, че тялото и е създадено само и единствено за него.

Демиън я прегърна, стопли я и я успокои.

— Виждаш ли звездите, ангеле? Ела с мен при звездите!

Очите й се напълниха със сълзи. Той беше толкова нежен с нея…

— О, да…

Ванеса замлъкна. Единственото й желание беше двамата да останат така завинаги. Той я изпълваше цялата.

Устните му се приближиха към нейните.

— Искам да се приближа още — призна с усмивка той и продължи да напредва. — Искам да станеш част от мен.

Кадифеният глас я успокои и засили желанието й. Шепнейки нежни думи до устните й, Демиън започна да се движи.

Ванеса се разтрепери. Демиън беше като тъмен пламък, който нажежаваше сетивата й. Той беше сладостно мъчение и небесно блаженство. Копнежът в тялото й нарасна до непоносимост. Тя се надигна срещу него, разтвори бедрата си, за да го приеме още по-дълбоко в себе си, вдигна крака и ги уви около кръста му. В тялото й се надигна могъща вълна.

— Демиън… — прошепна задъхано тя.

Ванеса заби нокти в гърба му и умолителният стон се извиси във вик, който той задуши с целувка. Ванеса забрави света наоколо. Остана само Демиън — черната му коса, сребърносивите очи, силното тяло, жадната уста, все по-силните тласъци. Той беше нейният свят. Центърът на безумно въртяща се спирала, от която й се завиваше свят. Жадните му целувки намираха своето продължение в ситните тласъци на бедрата, пулсиращият му член се забиваше все по-дълбоко в нея, топлият му глас я подканваше да се отдаде на насладата без остатък.

— Да, точно така, искам да гориш за мен…

Някъде много отдалеч Ванеса чу собственото си хълцане.

Демиън ускори ритъма, задълбочи прегръдката, изпълни я до пръсване. В чувственото й опиянение лумнаха светли пламъци, тя издаваше неартикулирани, неразбираеми звуци на наслада. Имаше чувството, че ще умре в ръцете му.

И тогава дойде освобождението. Затрепери неудържимо и експлодира. Разпадна се на хиляди малки парченца, над главата й се затвори могъща вълна.

Демиън изпи с уста задавените й викове и се наслади на отдаването й. Мушна ръце под дупето й и повдигна таза й, за да я изпълни докрай. Изохка задъхано, изкриви лице от болка и наслада и експлодира дълбоко в нея.

Ванеса се вкопчи в него и не го пусна дори когато той изтощено се отпусна настрана. Тялото й постепенно се успокои в ръцете му. Тогава внезапно забеляза, че пя плаче, и се уплаши ужасно.

— Защо, ангеле? — Обърна лицето й към своето и погледна изпитателно в мокрите очи. — Болка ли ти причиних?

Ванеса кимна.

— Да. Небесно мъчение.

Плахата й усмивка прогони съмненията му. Това бяха сълзи на радост и учудване. Най-сетне бе вкусила от страстта, толкова дълго останала скрита. Заля го вълна от нежност.

— Тялото ти се събуди, скъпа.

Ванеса нежно помилва устните му с връхчетата на пръстите си.

— Не знаех колко е прекрасно да стигнеш до звездите.

Демиън се усмихна зарадвано. Ванеса беше невинна като девойка. Никога досега не бе изпитвала наслада от любовния акт. Не подозираше колко силна и освобождаваща може да бъде страстта. Ако беше честен пред себе си, трябваше да признае, че и той се чувства по същия начин. Могъщата експлозия на желанието му го смая. Смяташе, че познава всички лица на плътските радости, а ето че преживя нов връх на насладата с тази жена.

В този миг осъзна, че една любовна нощ няма да е достатъчна.

Хладният нощен бриз галеше кожата му. Усети как Ванеса потрепери, зави я със сатенения чаршаф и я настани удобно до себе си. Изтощена, тя скри лице върху рамото му.

Демиън усети как желанието му отново се надигна. Тя лежеше в прегръдката му топла и мека, той галеше копринената й коса и мислите му го носеха някъде много далеч.

Планът му да утоли похотта си с нея и да я отпрати бе забравен. Това беше нещо съвсем различно. Бе започнало като сексуална игра, но постепенно премина в нежно ухажване, което той щеше да продължи.

Сексуалното й събуждане беше като разцъфтяването на екзотична орхидея. Преди тя да си отиде, той ще направи така, че крехкото растение да се развие в пълния си блясък. Ще направи от нея истинска, жива, страстна жена. Притисна устни в косата й и положи тържествена клетва.

Ванеса въздъхна тихо, помилва го и потъна в сън. С този мъж се чувстваше спокойна и сигурна. Сънищата й бяха смесица от еротични картини и чувствен копнеж. Демиън, който се движеше до нея, възпламеняваше я, водеше я към звездите…

Събуди се и усети тръпнещата му горещина. Остана да лежи неподвижна. Наслаждаваше се на усещанията си и на спомена за невероятната любовна игра.

Той спечели. Демиън успя да я примами в леглото си. Тя не съжаляваше, че е била победена. Все още не можеше да повярва, че е стигнала до върховете на екстаза, но беше щастлива, че не е студената, безчувствена жена, за каквато се бе смятала досега. Беше му благодарна, че й е показал каква е в действителност. Демиън й доказа, че е способна да изпитва страст. Страст, за чието съществуване дори не беше подозирала.

След унизителния опит от брачното легло най-сетне бе преживяла нещо истинско. С опитен, нежен, чувствителен мъж. Никой досега не я беше ухажвал по този прекрасен начин. Никой не я беше милвал така нежно, никой не се беше съобразявал с потребностите й.

Ванеса не бе очаквала да изпита такъв ненаситен глад. Не очакваше в тялото й да пламти такъв огън, но не се срамуваше от преживяното.

Затвори очи и затърси в душата си искрица угризение на съвестта. Напразно. Помнеше само колко прекрасни бяха нежностите му, как се наслаждаваше на силното му желание. Не се засрами дори от спомена за виковете си, когато той я доведе до освобождението.

Изправи се и вдигна чаршафа, за да покрие голотата си. Демиън нежно плъзна пръсти по гърба й и докосването я разтрепери.

— Трябва да си вървя — пошепна тя.

— Защо? — Гласът му беше самото изкушение. — Нощта още не е свършила.

Тя се обърна към него. Осветеното от луната лице изглеждаше неземно красиво. Той бе обещал да й разкрие тайните на плътската любов. Жената, познала страстта, копнееше да преживее с този мъж всички лица на непознаването досега чувство. Същевременно обаче се страхуваше от себе си. Страхуваше се, че ще преживее много по-страшна болка от онази, която й бе причинил нещастният й брак.

Усетил колебанието й, Демиън сложи ръка върху бузата й с нежен, закрилнически жест.

— Остани при мен…

Пръстите му се плъзнаха по дългата шия. Ванеса отметна глава, наслаждавайки се на чувственото му докосване. Ръката му отиде по-надолу, обхвана гърдата й. Сърцето й заби лудо. Как е възможно всяко негово докосване да я възпламенява така силно?

Ванеса не се възпротиви, когато Демиън зарови пръсти в косата й и я привлече към себе си. Притисна се към силното му тяло, усети коравата му мъжественост.

Вдигна глава и го погледна смаяно. Той вдигна вежди.

— Какво има, скъпа? Уплаших ли те?

— Аз… просто се учудих. Роджър никога не… — млъкна смутено и избягна погледа му.

— Продължавай.

— Той… той свършваше и си отиваше. Всеки път се молех да свърши по-бързо.

Демиън я привлече към себе си и пошепна в ухото й:

— Искам да забравиш за съществуването на Роджър. Искам и двамата да забравим всички грозни спомени. Тази нощ ще е ново начало за нас.

Ванеса въздъхна и се отпусна върху него. Притисна буза към мястото, където биеше сърцето му, косата и се разпиля като сноп коприна върху гърдите му. Той продължи да милва стройния й гръб.

— Когато мъжът желае една жена така силно, както аз теб, възбудата му никога не отслабва — обясни с усмивка той.

— Наистина ли ме желаеш? — попита тя с детска сериозност.

Милувките му бяха невероятно сладостни.

— Луд съм по теб — отговори той и беше напълно искрен. — Всеки мъж, у когото има поне искрица живот, ще те намери неустоима. — Обърна лицето й към своето. — От първия миг, в който те забелязах в онзи игрален салон, пожелах да те имам.

Ванеса го погледна втренчено.

— Не предполагах, че си ме пожелал. Мислех, че искаш да ме пратиш по дяволите.

— Това беше, преди да вкуся сладките ти устни. — Демиън я целуна нежно. — Иска ми се да те любя с часове…

— Часове? — В тона й проличаха учудване и скептичност.

Демиън се засмя развеселено.

— Боя се, че не знаеш достатъчно за славата ми на легендарен любовник.

— Аз пък се боя, че надценяваш способностите си — подразни го Ванеса.

— Доказателство ли искате, милейди?

— Ще се уплашите ли, ако наистина го поискам, милорд? — отвърна тя с възхитителна смесица от предизвикателство и плахост.

Демиън се засмя гърлено.

— Е, добре, скъпа, щом толкова настояваш, ще подложим на изпитание мъжествеността ми.

Ванеса не успя да отговори, защото устата му завладя нейната в гореща целувка. В тялото й отново лумна огънят на страстта. Отдаде се на нежната игра на ръцете й устните му, без да се срамува.

— Веднага ще ти покажа какво удоволствие мога да ти доставя — прошепна до устните й той. — Ти, сладка, невинна изкусителко…