Никол Джордан
Прелъстяване (1)

Пролог

Лондон, март 1810 година

Въжетата около китките му се стегнаха болезнено и желанието му нарасна. Демиън Синклер, доброволен пленник, зависеше изцяло от произвола на любовницата си.

Погледна към огледалото в златна рамка на тавана, за да се наслади на гледката. Голото, мускулесто тяло, простряно върху снежнобели чаршафи, ръцете вързани с червени копринени ленти за рамката на леглото, еректиралият член гордо щръкнал от гнездото тъмни, къдрави косъмчета.

Мъчителката му — красивата Илайза Суон — стоеше над него, облечена само в паяжинно тънко копринено неглиже. На лявата й китка святкаше смарагдова гривна, подарена й от него, преди да започнат играта на прелъстяване. Зелените камъни блещукаха под трепкащата светлина на единствената запалена свещ. Зърната на гърдите й, подчертани с руж, предизвикателно опъваха прозрачната коприна на неглижето.

Най-известната лондонска актриса, наречена „Сребърния лебед“ заради великолепната руса коса, даваше всичко от себе си с надеждата да завоюва позицията на метреса. Възхитителният лебед беше твърдо решен да спечели изискания лорд Синклер и да си осигури богат, безгрижен живот.

— В момента съм напълно зависим от теб — прошепна дрезгаво Демиън. — Явно си решила да ми покажеш каква власт притежаваш…

— Абсолютно сте прав, милорд. Безкрайно ми е приятно да виждам колко сте безпомощен — отвърна тя с дълбок, мелодичен глас, от който публиката изпадаше в екстаз.

— Жадувам за удоволствията, които ще ми предложиш.

Илайза взе приготвения камшик и го плъзна по гърдите му. Милувката го накара да вдигне вежди. Нима актрисата си е въобразила, че трябва непременно да използва перверзни методи, за да възбуди силен мъж като него?

Да, той се наслаждаваше в пълна мяра на радостите на живота и около името му често се завихряха скандали. Не се плашеше от еротични експерименти, но изобщо не беше стигнал до перверзните забавления. В действителност предпочиташе да задоволява сексуалния си апетит с красиви жени.

Сребърния лебед беше красива жена, а очевидно притежаваше и известен ум, щом забеляза въпросителния му поглед. Това я разколеба.

— Очевидно не се налага да прибягвам до специални методи, за да ви доведа до необходимото състояние, милорд — прошепна с дрезгав глас тя. — Забележително е колко лесно се възбудихте и каква големина постигате.

Демиън се усмихна обезоръжаващо.

— Ти май се уплаши?

Ярко начервените устни се разтегнаха в прелъстителна усмивка.

— Точно обратното, милорд.

Демиън посочи с глава камшика в ръката й.

— Според мен болката е твърде надценявана като афродизиак, затова се надявам да покажеш повече фантазия и да разгърнеш в пълна мяра прелъстителското си изкуство.

— Старая се.

Илайза пусна камшика на килима и сложи пръст върху пълните си устни.

— Хмм… — промърмори замислено тя. — Мъж, който се слави като невероятен любовник… Всъщност не мъж, а дявол, за когото се говори, че карал жените да плачат от блаженство… Какво бих могла да предложа на такъв дявол?

Бавно отвори закопчалката на гривната, уви я около тръпнещата му ерекция и отново щракна механизма.

Демиън усети как допирът на хладните скъпоценни камъни до горещата му плът предизвика сладостни тръпки, които се разнесоха по цялото му тяло.

— Е, скандални господарю на греха, какво ще кажете за хрумването ми?

Демиън се засмя тихо, дълбоко и гърлено.

— Оставям се изцяло в твоите ръце, сладка моя.

— Цените ли смелостта у другарките си в леглото?

— О, да. Смелостта има известни… качества.

— Тогава ще ви покажа колко смела мога да бъда.

Връхчетата на пръстите й умело се плъзнаха по гладката главичка на члена и започнаха да милват горещата плът. Демиън се разтрепери. Илайза го милваше, сякаш свиреше на струнен инструмент.

— Какъв великолепен жребец — шепнеше гърлено тя. — Рядко се случва да усетя такова нещо в ръцете си…

Наведе се над него и продължи да го глези с устни, език и зъби. Демиън простена сладостно и затвори очи. Сребърния лебед явно си разбираше от работата. Мъчението продължи, докато сетивата му се замаяха и той едва се удържа да не експлодира.

— Ти поставяш издръжливостта ми на сериозно изпитание, съкровище — пошепна дрезгаво той.

— Нима вие сте желали друго, милорд? — усмихна се прелъстително тя.

— Не, скъпа, точно това исках, но би било по-хубаво да сме заедно. Непростимо егоистично е да преживея цялото това блаженство сам. Възседни ме, ако обичаш.

Тя отстъпи крачка назад.

— Ами ако откажа? — попита предизвикателно.

— Тогава ще прибягна до насилие.

Демиън се извъртя светкавично, обви с крака пълните й бедра и рязко я дръпна към себе си. Тя извика изненадано.

— Е, добре, щом толкова настоявате.

Наведе се над него и пищните й гърди се плъзнаха по лицето му. Тялото й се притисна към голотата му. Не бе свалила неглижето си.

Демиън отвори уста и жадно захапа твърдото зърно на гърдата й през тънката коприна. Жената над него въздъхна шумно. За да увеличи възбудата й, той засмука зърното и започна да го хапе.

Илайза разтвори бедра и тялото й започна да се трие в неговото с животинска чувственост. Забравените смарагди се впиха в плътта му и Демиън простена от болка.

— Гривната, съкровище! Ако не си решила да ме лишиш от мъжественост, ще е добре да махнеш подаръка ми — изпъшка той.

Илайза се изправи, щракна закопчалката и небрежно захвърли гривната на пода. Очите й искряха от страст.

— Милорд, моля ви…

— За какво ме молиш? — попита с ирония Демиън. — Аз съм твой покорен пленник.

Тя се намести отново върху корема му и се надигна. Отворът й беше точно над пулсиращия му пенис. Демиън устреми поглед към влажните червеникаворуси косъмчета между краката й.

— Хайде, съкровище, искам да ме яздиш.

Илайза го прие дълбоко в себе си и простена от наслада. Демиън се отпусна върху възглавниците и потъна в удоволствието, което му доставяше горещата, влажна женска утроба. Повдигна бедра и се заби дълбоко в тръпнещите й дълбини.

За втори път се надигна насреща й и тя разбра. Започна да го язди в засилващ се ритъм. Демиън се нагоди към движенията й и направи всичко, за да увеличи удоволствието й. Илайза беше жена с гореща кръв и скоро изпадна в екстаз. Бедрата й описваха чувствени кръгове, тялото й се триеше в неговото, от устата й излизаха гърлени звуци. Бързо стигна до върха и чувствеността й се разтовари в тръпнещ оргазъм.

Хълцайки, тя рухна върху него, но Демиън реши да удължи своята наслада. Изчака пулсирането на утробата й да отслабне и едва тогава се впусна във водовъртежа на своя екстаз. Изпъна се като струна и се изля дълбоко в нея със сладостен стон.

Когато отново дойде на себе си, Илайза лежеше изтощена върху него. Топлият й дъх галеше мократа му от пот кожа. Копринените ленти се врязваха болезнено в плътта му.

— Ще ме освободиш ли, скъпа?

Тя развърза възлите с треперещи пръсти и падна тежко върху възглавницата до него.

— Хората говорят, че сте невероятен майстор на любовното изкуство — зашепна възхитено тя. — Веднъж една дама ви нарече „несравнимо похотлив и грешен“. Слуховете не са преувеличени. Трябва обаче да призная, че не бях очаквала да сте толкова внимателен любовник.

Похвалата му не закъсня и поласка суетността й.

— И твоята слава е не по-малка от моята, съкровище, но днес ми доказа, че си много по-добра, отколкото говорят хората. Ти олицетворяваш всичко, за което мъжът може да мечтае в леглото.

— Значи любовните ми услуги ви задоволиха, милорд?

Сексуално задоволен, но не и щастлив (в последно време това му се случваше често), Демиън избегна прекия отговор с доволно изръмжаване, което жените тълкуваха като съгласие. Илайза наистина беше много добра в леглото и причината да не се чувства истински удовлетворен беше само у него.

Пищната актриса напълно заслужаваше прякора си „Сребърен лебед“. Тя бе образцовата любовница. Любовните й умения бяха почти толкова известни, колкото изкуството й на сцената. Бе съумяла да запали страстта му. Цял Лондон я намираше възхитителна, някои господа даже се бяха дуелирали заради нея. Ако и тя не успееше да потуши безпокойството, което в последно време тлееше в сърцето му, сигурно никоя друга жена нямаше да успее. Но по-добре да не очаква твърде много.

Демиън отвори очи. Илайза го гледаше преценяващо. Май вече пресмята какви облаги ще има като моя метреса, каза си развеселено Демиън: къща, карета, прислуга, скъпи бижута…

— Предполагам, че в момента нямате особено желание да си вземете метреса… — подхвана колебливо тя.

— Би било чудо, ако не сте чули в какво положение съм — отвърна небрежно той, намеквайки за скандалния завършек на последната си връзка.

— Хората дни наред не говореха за нищо друго.

— Вероятно са преувеличавали, както обикновено.

— Възможно е. Скандално известният барон Синклер предлага на градските клюкари предостатъчно материал за разговори. Но сред многото лъжи сигурно има и зрънце истина.

— Какво говорят за мен?

— Чух, че лейди Варли заплашила да се хвърли в Темза, след като сте й заявили, че не я искате повече. В отговор сте предложили да я придружите до пристанището.

Демиън направи гримаса.

— Предложих й да я закарам вкъщи. Горката беше напълно объркана.

— Сигурно се отвращавате от истерични сцени — продължи актрисата. — Знам колко е досадно да се браниш от натрапчиви обожатели. Сигурно ви е неприятно, когато изисканите дами въздишат по вас и ви се кълнат във вечна любов.

— Дамата, която споменахте преди малко, само си въобразяваше, че е влюбена в мен.

— Говори се, че сте разбили безброй женски сърца, лорд Синклер.

Демиън изръмжа нещо неразбрано. Елиза нежно приглади назад тъмните му къдрици.

— И каква е поуката от тази случка? Никога не дарявай сърцето си на безсърдечен разбивач на сърца.

Демиън се усмихна мило, но очите му останаха студени.

— Много си мъдра, съкровище. Моят девиз е още по-прост: никога не дарявай сърцето си.

— Аз се отнасям към любовта по подобен начин. За мен еротиката е приятен начин за прекарване на времето… и в най-добрия случай — делово споразумение.

Актрисата очевидно се имаше за много хитра. Опитваше се да му вдъхне сигурност, че ако я вземе за метреса, няма да му устройва грозни сцени при неизбежната раздяла, няма да поставя досадни изисквания. Това говореше в нейна полза.

Демиън не понасяше продължителни връзки. Беше си създал навика да не поддържа любовница повече от един сезон. Напълно осъзнаваше вредата от дългите афери и беше твърдо решен да не върви по пътя на баща си, който бе станал жертва на красива прелъстителка и едва не унищожи семейството си. Нямаше никакво намерение да се обвързва с жена, дори да е зашеметяващо красива като Сребърния лебед.

Преди да реагира на предложението й, по коридора се чуха бързи стъпки. Някой почука на вратата.

— Простете, мадам, но долу чака един господин, който настоява да говори с негово благородие — обади се страхлив женски глас.

Лицето на Илайза потъмня от гняв. Тя скочи от леглото, изтича до вратата, открехна я и изфуча разярено:

— Изрично съм ти забранила да ме безпокоиш, когато имам гости!

— Гостът настоя да съобщя на негово благородие, че мистър Хаскил желае спешно да говори с него.

Като чу името на секретаря си, Демиън смръщи чело. Какво, за бога, беше толкова спешно, та Хаскил бе дошъл да го търси тук? Стана от леглото и посегна към копринения панталон. Бе дошъл тук във вечерно облекло. Докато актрисата ругаеше слугинята си с груби думи, той се облече бързо и се запъти към вратата.

— Значи мистър Хаскил е долу? — обърна се Демиън към уплашеното момиче.

— Да, милорд — отвърна то с треперещ глас, направи реверанс и хвърли страхлив поглед към господарката си. — Чака в зеления салон.

Демиън забърза надолу по стълбата. Актрисата се уви в халата си и го последва. Вратата към салона беше отворена. Секретарят на лорда ходеше неспокойно напред-назад. Джордж Хаскил, висок, строен мъж с класически черти и гъста кестенява коса, носеше очила със златни рамки. Иначе ведрото му лице днес изразяваше дълбока загриженост.

— Какво е станало, Джордж?

Секретарят кимна за поздрав на Илайза, която бе спряла на прага на салона.

— Случаят е спешен, милорд. Мога ли да говоря с вас на четири очи?

Актрисата се изчерви виновно.

— Веднага ще оставя господата насаме.

Оттегли се дискретно и затвори вратата след себе си.

— Какво е толкова спешно? — попита нетърпеливо Демиън.

— Боя се, че нося лоша вест, милорд. Сестра ви е претърпяла злополука.

Остра болка прониза сърцето на Демиън.

— Оливия?

Излишен въпрос. Имаше само една сестра, петнайсет години по-млада от него, която живееше в усамотение в Розууд, семейното имение на Синклерови.

— Каква злополука?

— Не съм уведомен за подробностите. Управителят на имението е написал няколко реда… очевидно в голяма бързина. Мис Синклер паднала по стълбата и изгубила съзнание. Когато дошла на себе си, казала, че не си усеща краката. Повикали лекар, който заявил, че няма счупени кости, но вероятно при падането е бил засегнат гръбнакът. Не е изключено сестра ви никога да не проходи отново.

Демиън не бе в състояние да каже и дума. Шокът го порази като гръм.

— Боя се, че това не е всичко — продължи тихо Джордж.

— Какво още? — попита глухо Демиън.

— Ако съдя по писмото на управителя, злополуката е станала при…

— При какво? Говорете!

— Знам, че новината няма да ви хареса, милорд, но сестра ви очевидно се е опитала да избяга с някакъв мъж.

— Какво?

Демиън отказа да приеме чутото. Не можеше да повярва, че неговата плаха, винаги закриляна сестра се е опитала да избяга с мъж. Строгата гувернантка, под чиято опека живееше Оливия, никога не би й разрешила да се среща с мъже.

— Това е невъзможно. Управителят се е заблудил.

— Не съм убеден — отвърна предпазливо Джордж.

— Кой е мъжът?

— Какъв мъж?

— Онзи, с когото се е опитала да избяга сестра ми!

— В писмото е споменат лорд Ръдърфорд, но не съм съвсем сигурен, че той е злодеят…

Демиън познаваше младия виконт Ръдърфорд. Безсъвестен хлапак, който едва наскоро бе наследил титлата.

— Ето писмото на Билоу — рече секретарят. — Прочетете го.

Демиън отвори писмото и се намръщи. Управителят му имаше ужасен почерк. От прочетеното му стана ясно, че трагичната злополука е станала в Алчестър, в заведението „Четирите лъва“, близо до семейното имение.

Болно ми е да ви съобщя тази ужасна новина, но се боя, че сестра ви е планирала да избяга с мъж. В последния момент въпросният господин се е опитал да се оттегли, при което мис Оливия побягнала в паника и паднала по стълбата. Лорд Ръдърфорд незабавно повикал лекар, но злото вече е сторено. Мис Оливия е много зле и с доброто й име е свършено.

Полагам всички усилия да държа в тайна страшната случка, но се боя, че новината ще се разпространи много скоро. Моля да получа конкретни указания, милорд, и се надявам да ми кажете лично какво поведение да възприема в тази фатална ситуация.

Винаги на вашите услуги: Ваш предан слуга Сидни Билоу

Демиън зарови треперещите си пръсти в косата. Самият той постоянно се забъркваше в скандали, даже ги предизвикваше, но се бе погрижил малката му сестра да води спокоен живот в провинцията, далече от столицата, под опеката на най-добрите гувернантки и възпитателки. Но ето че Оливия сама се погрижи да стане обект на злобни клюки.

А най-страшното беше, че е получила сериозно нараняване.

Ами ако остане инвалид за цял живот?

Безмерен гняв се надигне в гърдите на Демиън и образува буца точно под сърцето. Писмото издаваше името на прелъстителя. Мъжът, причинил страдание на малката му сестричка, трябваше да получи възмездие. Ще му пусна един куршум в главата, закани се Демиън. Не, по-добре да го удуша с голи ръце!

— Позволих си да повикам каретата — прекъсна мислите му секретарят. — Предполагам, че веднага ще заминете за Розууд?

— Да, разбира се… — отвърна с отсъстващ вид Демиън, все още под шока на трагичната вест.

Трябваше да подреди мислите си. Облече си бързо жакета, наметна палтото и излезе от салона. Илайза, която чакаше в коридора, се втурна насреща му и го хвана за ръката.

— Защо си отивате толкова бързо, милорд?

— Прощавайте, но обстоятелствата ме принуждават.

— Но ние още не сме постигнали съгласие по…

Демиън нетърпеливо поклати глава. Отговорът му бе лишен от всяка учтивост.

— Трябва да свърша една важна работа. Не търпи отлагане.

Илайза направи опит да се усмихне.

— Много съм разочарована. Посещението ви беше твърде кратко.

— Някой ден може би ще дойда отново — отвърна рязко той, направи кратък поклон и издърпа ръката си.

Демиън излезе след секретаря в студената нощ и моментално забрави красивата изкусителка. Гневът и страхът за съдбата на сестра му го вълнуваха по-силно от всичко друго. Но най-силна беше жаждата за отмъщение.